В частност договорите и споразуменията може да обхващат

• 
  Подизпълнител за засаждане
  
• 
  Подизпълнител за прибиране на реколтата
  
• 
  Подизпълнител за нанасяне на утайката
  
• 
  Потребител на биомаса
  
• 
  Доставчик на утайка
  
• 
  Отговорен партньор за третиране на отпадните води и/или за напояване с отпадни води
  

1.10Бизнес планове

• 
  Колко доходни са другите възможности за бизнес?
  
• 
  Доколко подходящо е създаването на КРХ във фермата в краткосрочен и в дългосрочен план?
  
• 
  Кои ресурси, напр. земеделска техника и труд, се използват по-малко за КРХ и какъв е възможния разход за такива ресурси при използването им преди това в производството на зърнени култури?
  
• 
  Какъв, колко и къде е продуктът, който ще се продава?
  
• 
  Трябва ли биомасата да се продава като цели стъбла или трябва да се събира и доставя нарязана на парчета?
  
• 
  Как ще се продава остатъците: неприбрани на полето или прибрани и доставени нарязани; сухи или мокри; доставени наведнъж скоро след прибирането на реколтата или на многократни доставки през цялата година; и какви са разходите за съхранение?
  
• 
  Какви пазарни възможности съществуват: продажба на продукта на голям посредник, директно на голям потребител, на дребен потребител или може би по някакъв друг начин?
  
• 
  С коя местна компания е подходящо да се сътрудничи и какъв вид сътрудничество е възможно? Има ли налична необходимата специализирана техника и до каква степен? Разумни ли са таксите на подизпълнителите?
  
• 
  Силни, слаби страни, възможности и опасения (SWOT- анализ) на избраната бизнес концепция?
  
• 
  Възможности и рискове за компанията и избраната бизнес концепция?
  
• 
  Какви са различните изисквания за различните договори?
  
• 
  Какви потенциални промени могат да настъпят в бъдеще и как ще се отразят на компанията и на избраната бизнес концепция?
  
• 
  Какви законови актове, разрешителни и регламенти (особено важни при напояването с отпадни води) изискват съответствие?
  
• 
  Какви договори са необходими за осигуряване на “снабдяване с отпадни води с добро качество” (т.е. включващи също член “предотвратяване на риск”, ако КРХ се провали)
  
• 
  Какви опции за повторно използване са възможни в конкретния случай?
  
• 
  Какво е отношението на обществеността към използването на отпадни води и утайки на полето?
  
• 
  Как КРХ ще се отрази на имиджа ми като фермер?
  

10. 
    Примери – Добри практики в Европа
    

Главата се фокусира върху редица начини за отглеждане на КРХ, без употребата на химични торове, чрез рециклиране на отпадъчни продукти за наторяване на насажденията, наред с необходимите мониторингови и контролни процедури.

По принцип примерите за добри практики допускат, че най-важните ограничения за получаване на жизнени КРХ са липсата на законова подкрепа по отношение на субсидиите, трудностите при получаване на разрешение за използване на отпадни води/утайки, както и действителното придобиване на най-продуктивните вариетети върба и топола.

Тази глава съдържа 5 примера за добри практики при отглеждане на КРХ:

• 
  Шведската плантация КРХ представлява изучаване на опита на успешно създадено насаждение от върби, използвано като “зелен филтър” за пречистване на отпадни води. Произведената биомаса осигурява топлина и електричество за общината. Освен това не са необходими неорганични торове, отпадните води не се изхвърлят във водоемите, а общината печели и от производството на биоенергия.
  
• 
  Проучването на испанския случай на КРХ цели да покаже влиянието на отпадните води и утайки за по-високата продуктивност на тополова плантация, както и внедряването на дървесна биомаса като алтернативен източник за производство на енергия в Испания.
  
• 
  Плантацията Брук Хол в Северна Ирландия представлява изучаване на опита при рециклиране на утайки от канализационната мрежа на общината за наторяване на насажденията и как производството на биоенергия осигурява рентабилност на насаждение с КРХ.
  
• 
  Проученият чешки случай е експериментална плантация с върби за производство на биоенергия, където рестриктивното законодателство не улеснява използването на отпанди води или утайки за наторяване.
  
• 
  Накрая италианският случай е пример за наторяване на плантация с тополи чрез комбинирано използване на минерални торове и утайка от винената промишленост в провинция Ферара. Получената биомаса от тополите е предназначена за получаване на топлина и за улесняване на производството на електроенергия.
  

1. 
   Пример 1 : Плантация с върби в Енкьопинг, Швеция
   

Фиг. 25 Системата КРХ отпадни води в Енкьопинг/Швеция. [Снимка: И. Димитриу, SLU]

В Енкьопинг, град в централна Швеция с приблизително 20,000 жители бе изградена нова инсталация. Надстоящата вода (от обезводняването на утайката, богата на азот) разредена с третираните отпадни води се рециклира за наторяване на 76 ха върбови насаждения. Чрез това отпадните води се обработват преди да влязат в съседния водое, тъй като плантацията играе ролята на зелен филтър. Произведената дървесина се купува за гориво от местната топлоелектрическа централа, като осигурява част от необходимата енергия за местната общност. Пепелта от изгарянето на биомасата заедно с утайките от канализационната мрежа също се рециклират в друго насаждение с КРХ като тор. Собственикът на земята отговаря за отглеждането на културата и за поддържането на напоителната система.

• 
  Осигуряване на енергия чрез биомаса от върбови храсти
  
• 
  Третиране на отпадни води (намаляване на разходите)
  

Насаждението е разположено в равнина с по-малко от 2 м изменение във височина. Почвата е фина глина. Средната годишна температура на обекта е 6◦C. Условия за замръзване на почвата има обикновено през зимата. Вегетационният период започва в края на април/началото на май и продължава до края на септември/началото на октомври. Годишното количество на валежите е 521 мм.

Върбови резници се доставят от компанията Agrobränsle.

Теренът е засаден с промишлено размножен върбов материал от Швеция, като преобладава сортът “Тора”.

• 
  Резниците се засаждат със специално конструирани посадъчни машини по системата на двуредовото засаждане.
  
• 
  Разстоянието между двойните редове е 1.5 м, в редовете е 0.75 м. Разстоянието между растенията в реда е приблизително 60 см, а гъстотата на засаждане е приблизително 15,000 растения/ха.
  
• 
  Цикълът на прибиране на реколтата е на всеки 2-3 години в зависимост от растежа на биомасата.
  

Смес от надстоящата вода от обезводняването на утайката и третирани отпадни води от местната пречиствателна станция се изпомпва в облицовани басейни за съхранение (хвостохранилища) през зимата и се използва за напояване на КРХ през лятото (от май до септември). Разстоянието между пречиствателната станция, хвостохранилищата и терена е само 200-300 м. Помпена инсталация прехвърля водата за напояване от пречиствателната станция до хвостохранилищата.

Водата от обезводнаването на утайката от канализационната мрежа (супернатант) се съхранява в басейни през зимния период (твърдите частици се утаяват, а патогените намаляват). Тази вода представлява под 1% от общия воден дебит в пречиствателната станция, но съдържа приблизително 25% от постъпващия азот с концентрации до 800 мг азот/л. От май до септември супернатантът се разрежда с третираните отпадни води, изтичащи от пречиствателната инсталация и се използват за напояване на 76 ха върбови насаждения чрез инсталация за капково напояване, монтирана във всеки двоен ред. Иригационният товар е приблизително 300 мм/ха*годишно, еквивалентен на приблизително 200-250 кг азот и 7-10 кг фосфор. Общият обем на водата, използвана в цялата плантация е 200,000 m³/годишно (от които 20,000 е супернатант), което се равнява на 30 т азот и 1 т фосфор, които иначе щяха да бъдат отложени в съседната река.

Добитата дървесина се използва в местната електроцентрала (“Ена Енерджи”) като гориво за парния котел. Получената топлина се използва за захранване на областната отоплителна инсталация, която осигурява 55 мегавата топлинна енергия. Освен това, произведената от горивния процес пара се използва за получаване на електроенергия чрез турбинен генератор, осигуряващ 22 мегавата електричество.

Дървесната пепел, получена в резултат на изгарянето, се смесва с разградената утайка (осигурена от пречиствателната станция) и се използва като тор за върбови насаждения, намиращи се в други общини.

Фиг. 26 Хвостохранилището в Енкьопинг. [Снимкаy M. Ломас, BIOAZUL]

За прибирането на реколтата от КРХ се използват специално конструирани машини. Прилага се методът на директно прибиране на нарязани дървесни частици, който предлага най-ниски разходи, а нарязаната дървесина се вдухва в контейнер ремарке (виж също Глава Грешка! Цитираният източник не се открива.

Върбовите насаждени, напоявани с отпадни води, произвеждат повече биомаса от ненапояваните и същевременно не са необходими традиционните неорганични торове, което понижава разходите. Поради това предимствата на използването на отпадни води и утайки са ясни.

От Ена Енерджи (www.enae.se/) се покриват 50% от нуждите за електроенергия на общината (20,000 жители), както и 100% от потребностите от топлоенергия (95% населението е свързан с този източник), като 20% от общо използваните горива идват от върбовите КРХ.

Фактическо използване на биомасата

Биомасата се използва като гориво за производство на топло- и електроенергия за района на общината.

Разходите включват отглеждането на върбовите насаждения (виж Глава Грешка! Цитираният източник не се открива.), транспорт на отпадните води и утайки, хвостохранилища, тръбопроводна инсталация, поддържане и надзор. Общината покрива всички разходи за създаването на хвостохранилищата и напоителната система.

Печалбите се реализират от по-добрия растеж на биомасата и от подобреното осигуряване на вода за напояване.

Срещани затруднения

Полските мишки повреждат някои от тръбите.

• 
  Д-р Йоанис Димитриу, Шведски университет по селскостопански науки (SLU), www.slu.se
  
• 
  Електроцентрала Ena Energi в Енкьопинг, www.enae.se
  

2. 
   Пример 2 : Тополова плантация в Гранада / Испания
   

Фиг. 27 Технологична схема на местната напоителна система [Източник: S. Foellner, ttz Bremerhaven]

Като част от финансирания от ЕС съвместен научноизследователски проект WACOSYS, бе създадено опитно поле в Санта Фе, в община Гранада през пролетта на 2005 г. Собственикът на земята г-н Рамос е фермер, производител на биомаса с опит в отглеждането на тополи. С подкрепата на два изследователски проекта от ЕС бе изграден прототип на напоителна инсталация за провеждане на изследванията върху напояването с отпадни води и утайки.

• 
  За провеждане на опити по приложението на отпадни води и утайки, за изпитване и демонстриране на тяхното влияние върху производството на биомаса и разхода на хранителни вещества.
  

Тополовата плантация се намира на 570 м над морското равнище. Типът на почвата е варовито-наносна с утаечно-пясъчна текстура. Климатът е континентално-средиземноморски със средна температура 16.1ºC през 2006 г. Температурите са ниски през зимата, с обилни слани и високи през лятото, често над 35ºC. Температурните колебания през годината са много големи, като често надхвърлят 20ºC в един и същи ден. През 2006 г. годишното количество на валежите е 343 мм. Общо взето дъждовните валежи са редки и концентрирани в по-студените месеци, като регионът страда от тежки суши през лятото.

Фиг. 28Плантацията скоро след засаждането през април 2005 г. [Снимка: A. Рамос Фернандес, ASAJA]

• 
  От разсадник във Валядолид, Испания
  
• 
  От други местни тополови плантации, собственост на г-н Рамос
  

• 
  Populus x euramericana сортове “B-1M”, “I-214”, “NNDv”
  
• 
  Populus deltoides вариетет “Viriato”
  

• 
  Тополовите резници се засаждат ръчно на единични редове.
  
• 
  Разстоянието между редовете е 1 м, а между резниците 0.4 м. Гъстотата на засаждане е 25.000 растения /ха.
  
• 
  Дърветата се прибират веднъж годишно (януари) поради бързия им растеж и висока гъстота.
  

Отпадните води и утайката се получават от пречиствателната станция Пуенте де лос Вадос (Гранада). Транспортното разстояние до плантацията е 6 км. Предварително третираните отпадни води се транспортират в РVС цистерна ремарке с обем 6 m3, а утайката в херметично затворено ремарке.

Фиг. 29 Плантацията през август 2005. [Снимка: A. Рамос Фернандес, ASAJA]

Преди използването й отпадната вода се съхранява в 35m³-ов резервоар край плантацията, което позволява на суспендираните твърди частици да се утаят. Общата концентрация на азот в отпадните води след първия етап на третирането е 64.8 мг/л, а на фосфор - 8.0 мг/л с pH 8.0.

Площта бе разделена на няколко участъка за улесняване на различните режими на напояване и торене. Половината от площта (0.25 ха) бе напоявана със смес от отпадни води (50%) и прясна вода (50%), докато другата половина (0.25 ха) бе напоявана само с чиста вода. Отпадните води бяха разреждани според анализите на качеството, за да се избегне прекомерно внасяне на хранителни вещества в почвата.

Тополите бяха напоявани чрез инсталация за капково напояване. Иригационният товар получавалите отпадни води 0.25 ha бе 17.5 m³ отпадни води и същия обем чиста вода веднъж седмично за период от 2 месеца (от средата на март до средата на май). След това същият обем бе подаван два пъти седмично в продължение 4 месеца (от средата на май до средата на септември). Останалата площ бе поливана със същото количество само чиста вода.

Обаче, половината от участъка, който бе напояван с чиста вода, бе наторяван също с утайката (0.125 ха). Нямаше необходимост от система за съхраняване на утайката, тъй като цялата бе нанесена в началото на вегетативния сезон веднага след набавянето й от пречиствателната станция. 25 т от прясната утайка бе нанесена ръчно при 21% съдържание на сухо вещество. Общата концентрация на азот в утайката бе 45,000 мг/кг, на фосфор - 22,485 мг/кг. Общо в участъка за три години бяха нанесени 240 кг/ха азот и 120 кг/ха фосфор.

Забележка: Всички данни са от 2006 г.

Досега тополите в тази плантация са стригани с машина, която отрязва филизите с дисковидни ножове и която се управлява от един човек. Г-н Рамос в момента проучва по-прогресивни методи на прибиране на реколтата, като използва съвременна технология.

Фиг. 30 Плантацията по време на прибиране на реколтата през януари 2007 г. [Снимка: A. Рамос-Фернандес, ASAJA]

Произведената биомаса на участъка от 0.25 ха, напояван с отпадни води, смесени с чиста вода, бе 15.610 кг. Получената биомаса от участъка, напояван само с чиста вода, бе 13.690 кг. Следователно, отчита се по-висок добив на биомаса в участъка, напояван отпадни води. При тополите, наторявани с утайка, много интересно, не бе установено подобрение през опитния период. По всяка вероятност е необходимо да се разгледа повече от един едногодишен цикъл на прибиране на реколта, за да се преценят точните въздействия при използването на утайка.

Обектът с тополови КРХ цели да произведе биомаса за биоенергия, главно електроенергия. Дървесината се транспортира до енергийната компания Валориза, която работи с различни централи за производство на биоенергия. Въпреки това производството на електроенергия все още се развива и в момента се проучват получаването на топлинна енергия и на биогорива от второ поколение.