Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon

Религиозна опитност

В Портланд се запознава с Елена Хармон. След това и тя го запознава в Орингтън и двамата разбират, че имат обща ревност да работят за Бога. Известно време той е бил трети неин спътник с някои жени, за да урежда салоните. Дружбата им се увеличила и едва след като се убедили всеки сам за себе си, че са един за друг се оженват – на 30.08.1846 г.(неделя). Тогава Джеймс е на 25 г., а Елена на 18 г. и няколко месеца. На венчавката са нямали дори цветя в ръцете си. На посочената дата застават пред Чарлз Хардинг(мирови съдия) в Портланд, щата Мейн за да бъдат задомени. Сватбения документ е едно малко парче хартия, под формата на писмо.

Междувременно фамилията Хармон се установяват в Горхам и Вайт отиват при тях.
Децата на Вайт:

Хенри-Никълс Вайт (на името на Отис Никълс, в чийто дом са били) – роден на 26.08.1847 г. – починал на 08.12.1863 г. на 16 години.

Джеймс-Едсън (Хайръм Едсън) – роден на 28.07.1849 г. - 30.05.1928 г. на 79 години.

Уилям-Кларънс – роден на 29.08.1854 г. - 01.09.1937 г. на 83 години.

Джон-Хърбърт – р.20.09.1860 г. – 14.12.1860 г. на 3 месеца от “червен вятър”.

Установяват се в дома на Хоуланд и там са запазили финансова независимост (въпреки, че са започнали с вещи под наем). Вайт е носил сено за да изкара няколко цента.

На конференцията в Роки Хил, Кънектикът, през април 1848 г. Джеймс Вайт е ръкоположен. На конференцията в Дорчестър, Елена Вайт вижда видение, в което й се показва, че нейния съпруг трябва да издава вестник за настоящата истина (след става “Ревю енд Херълд”, а сега “Адвентист ревю”). Липсата на средства и разпръснатостта на адвентистите е причина за забавяне, но през юли 1849 г. Джеймс Вайт е в състояние да издава вестник. В следващите 3 години той и съпругата му отиват там където службата му е била необходима и той проповядва.

През зимата на 49-50 г. прекарват няколко месеца в Освиего, щата Ню Йорк. От ноември 50 г. до юни 51 г. те живеят в Парис, щата Мейн. От август 51 г. до април 52г. живеят в Саратога Спрингс, щата Ню Йорк, а после се преместват в Рочестър, същия щат, където Джеймс Вайт започва издателска работа, която продължава до октомври 1855 г.

В този период често са напускали дома си, насърчавали и напътствали са други. Посещават и Мичиган – 53, 54 и 55 г.

В началото на ноември 1855 г. в отговор на молбата на няколко пазители на съботата, Джеймс се премества в Батъл Крик (малко градче с доста пазители на съботата).

Три години в Рочестър са свързани с болести, трудности и отчаяние за самия живот. С преместването в Батъл Крик, здравето на Джеймс се подобрява, финансово става по-добре и издателската работа се развива. През 1857 г. се сменя ръчната преса с парна такава. В 1861 г. се построява тухлена сграда за издателството.

В 1860 г. имало построена църква, където се избира името на църквата. В 1863 г. е проведена първата ГК. (По-късно Елена Вайт одобрява името: “Това беше името, което Бог ни даде”). В началото Джеймс Вайт отказал да стане председател на ГК, но след това 3 пъти е бил избиран. Още от 1850 г. Джеймс работи за някаква организация, но съществувала голяма съпротива (искали по-голяма свобода). През 1863 г. в средата на гражданската война водачите се сблъскали с големи проблеми (отива войник, а няма кой да го защити), тогава узрява идеята за организацията.

В Отсиего, щата Мичиган на 05.06.1863 г., когато Джеймс е обхванат от тревога и свръх работа, Елена Вайт има видение, че: “не трябва да разчита на чудеса за запазване на своето здраве”.

През 1865 г. публикуват 6 брошури от по 64 страници, всяка озаглавена: “Здраве или как да живеем”. Някои ги написва Елена, а някои Джеймс. Трудния живот, който е водил досега дава резултат и на 16.08.1865 г. Джеймс получава паралитичен удар. Докато лекарите давали малка надежда, те правят всичко за неговото възстановяване. Бил настанен от Елена Вайт в напредничавата за тогава болница в Денсвил (Ню Йорк) до есента. Д-р Джеймс Джексън му провеждал водолечение и чист въздух – това била една революционна болница. В лечението обаче имало някои крайности и през октомври 65 г. Елена Вайт го взима от болницата и се прибират в Мичиган. Тя имала видение, че съпруга й ще се възстанови с умствени и физически упражнения (в противоречие с лекарите – пълно въздържане от труд). Прибират се в Батъл Крик и отиват още по-на север в Райт и Грийнвийлд – малки градчета, където прекарват зимата на 66/67 г. По-късно си купуват имот в Грийнвийлд – 45 акра. Там Джеймс се възстановява напълно макар и бавно. Докато живеел в своята ферма пристигат негови близки и правят планове за първото лагерно събрание и то се провежда в Райд през 1868 г.

През 1871 г. поради слаба издателска подготовка спира списанието “Здравен реформатор”. Джеймс успява чрез планиране и усърдна работа да го съживи.

По време на колпортажната работа, напред излиза Стивън Хаскел и привлича вниманието на Джеймс Вайт. Организира трактатно и мисионерско дружество към ГК (1874 г.). Виждайки голямата нужда от подготовка на хора, дава пълна подкрепа за основаването на един колеж за адвентната младеж (на база на виденията на Елена Вайт, които тя получава още 1872 г.) През 1874 г. е открит първия колеж в Батъл Крик (“сърцето” на това е Джеймс).

Годините 1872-73 намират Вайт без председателски задължения към ГК. Той е претоварен, преуморен и излизат във ваканция в Рокхил. След това отиват на запад, в Калифорния и даже се установяват там.

През лятото на 1873 г., докато е във ваканция в околните планини той предвижда издаването на едно седмично списание, което да излиза на западния бряг и през юни 1874 г. в Оукланд, Калифорния той започва издаването на списанието “Знамения на времето” (“Sings of the times” – понастоящем е в Айдахо, защото данъците са по-ниски от Калифорния).

Многото задължения и отговорности изтощават Джеймс и в навлизането на 80-те години, той отпада все повече (60 годишен).

През 1881 г. посещават няколко лагерни събрания. На едно от тях времето много бързо застудява и двамата се разболяват. Бързо се прибират в Батъл Крик и лекарите поемат грижата за него, но безуспешно – на 06.08.1881 г. той починал (на 60 години и 4 дни). Доктор Келлог определя болестта като треска, малария, а всъщност е резултат от много товари. Погребалната служба е извършена на 13.08.1881 г. (събота). Елена Вайт говори 10 минути, там са двамата живи синове, съпругите им, сестра му Мери Чейс и брат му Джон Вайт, пастор на методистката църква в Охайо (с доведените му синове). Присъстват общо 2500 души. В пресата в цялата страна се публикуват бележки (голямата му работа, уважението). Погребан е в семейното гробище. Брат му Натанаил идва при тях и умира като адвентист и сестра му Ана е адвентистка. За родителите не е сигурно.

През 30-те години в България излиза книгата му “Величественото явление Христово”, представляваща обяснение на Матей 24 глава.