Общ бюджет
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
Оперативен Бюджетен Баланс
|
1 124 362
|
242 910
|
2 214 526
|
500 744
|
Приходи от продажба на активи
|
2 057 487
|
1 127 743
|
1 753 594
|
2 798 587
|
Налични средства
|
3 181 849
|
1 370 653
|
3 968 120
|
3 299 331
|
Източник: Собствено представяне според информация от община Бургас
Българските общини могат да сключват дългосрочни заеми или да емитират облигации за своите разходи, както и могат да използват краткосрочни безлихвени заеми (които трябва да бъдат погасени до края на фискалната година), за да поддържат финансовата си ликвидност. Краткосрочните заеми се появяват и в бюджета, и в извънбюджетните сметки. Някои от тях, на практика се погасяват през следващата година, така че те се отразяват на нивото на висящите заеми. В таблица 1.6.21 е показано обслужването на дълга по години.
Таблица1.6.21. Обслужване на дълга
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
ОБСЛУЖВАНЕ НА ДЪЛГА в т.ч.
|
0
|
0
|
1 422 811
|
7 257
|
Лихвени плащания
|
0
|
0
|
99 309
|
7 257
|
Плащания по главницата/погасяване
|
0
|
0
|
1 323 502
|
0
|
Източник: Собствено представяне според информация от община Бургас
Изводи:
-
Доброто финансово управление през 2004 година осигурява значителни средства за обслужване на дълга.
-
Община Бургас не се е възползвала от възможностите на дългосрочното кредитиране за обезпечаване с финансов ресурс за инвестиционните си намерения. Съществуват различни видове дългосрочни заеми – банкови заеми, облигационни заеми, лизингови схеми и др. Набират популярност облигационните заеми, въпреки, че пазарът на общински ценни книжа не е достатъчно развит. По закон, институционалните инвеститори, по смисъла на ЗППЦК (банки, пенсионни фондове и др.), които са основните поематели на емисиите общински облигации, трябва да притежават в портфейлите си от ценни книжа държавни и общински ЦК. Поради това търсенето на общински облигации е по-голямо от предлагането и могат да се постигнат много-добри лихвени нива.
3.3. Капиталови приходи и налични средства за инвестиции
Извънбюджетните сметки представляват важни източници за финансиране на капиталовите разходи. Излишъкът на извънбюджетните приходи над текущите разходи по тези сметки и възможните нетни заеми създават източници за финансиране на инвестиционните задачи. Характеристиките на ключовите извънбюджетни сметки са представени по-долу:
Приватизационен фонд за инвестиции и придобиване на дълготрайни активи
Приходите обхващат: 89% от постъпленията от продажба на общинска собственост. На приватизация подлежат общински търговски обекти, помещения и т.н. Всяка година Общинският съвет приема решение, което изброява обектите, подлежащи на приватизация. Въз основа на решението на Общинския съвет се обявяват публични търгове. Освен това могат да се добавят и нови обекти, ако е налице инвеститорски интерес; вноски от договори, подписани през предишните години. Новият закон за приватизацията не допуска плащане на вноски, така че този източник на приходи скоро няма да действа.
Фонд Разходи, свързани с приватизационни дейности
Фондът е създаден за покриване на разходите, които могат да се налагат от приватизационния процес. Но, ако размерът на разходите е по-нисък от приходите, остатъкът може да се използва за капиталови разходи. Приходите от този фонд включват 9% от постъпленията от приватизация на общинска собственост и краткосрочни безлихвени заеми.
Фонд Жилищно строителство
Фондът е закрит, а приходите обхващаха:
-
Режийни
-
Предоставяне на правото на строеж – приходите се признават, когато договорът е сключен и плащанията са извършени.
-
Данъкът върху базисната пазарна стойност на обектите, които подлежат на продажба.
-
Продажба на жилищни имоти, включително приходи от продажба на жилищни имоти, които не се включени в приватизационния процес.
Изводи:
-
Целевите субсидии за капиталови инвестиционни разходи и Специалния фонд за инвестиции в ДМА са основните източници на капиталови приходи.
4. Анализ на съотношения
В Таблица 1.6.22 са представени пет от най-критични финансови съотношения. Маркирани са техните безопасни, рисковани и критични нива. Безопасните нива са отбелязани със зелено, рискованите нива със жълто, а критичните нива с червено.
Достарыңызбен бөлісу: |