Общински план за развитие на община

1. Обща характеристика на Общината

Варна е третият по големина град в България, заемащ площ от 205 кв.км. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа

Градът има древна история, като според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Името на града / Odessos - селище, разположено на вода, “Воден”/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което дава основание да се предполага, че тук навярно има и по-древно селище. Той се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значимите пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки.

За няколко десетилетия градът е в границите на Македонската империя на Александър Велики , но след смъртта на неговия намесник в Тракия, Одесос възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното Черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети - отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера - и статери от злато. Той се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки.

В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи - театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми - най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови.

През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до “Варна”, близо до “Одесос”. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно става и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.

През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.

Значителен подем в икономическия живот настъпва през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях - “Св. Атанас”, “Св. Георги” и “Св. Тодор”.

Варна е завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище - изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България - тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.

1. Местоположение и обхват на Община Варна

Център на Община Варна е третият по големина град в Р. България. В Община Варна има обособени 5 градски района (“Одесос”, “Приморски”, “Младост”, “Владислав Варненчик” и “Аспарухово”) и 5 кметства (Тополи, Каменар, Казашко, Звездица и Константиново).

Кметство Константиново преди е било в състава на Община Белослав, но след референдум с населението с решение на Министерския съвет № 609 от 15 септември 2000 г. е присъединено към Община Варна, а с Указ № 325 на Президента на Р. България (публ., “Държавен вестник” бр. 78 от 2000 г.) са утвърдени промените на границите на общините.

Съгласно решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общинския съвет - Варна на основание чл. 25, ал. 3 от ЗАТУРБ Община Варна създава нови селищни образувания с местно значение, както следва: Балъм дере, Ментеше, Кочмар, Планова, Пчелина, Сълзица, Сотира, Боровец-север, Боровец-юг, Ракитника, Прибой, Зеленика-част, Летище, Под селото, Акчелар, Телевизионна кула, Горна трака, Добрева чешма, Виница-север, Ваялар, Траката-разширение, Фатрико дере, Дели сава, Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата, Ален мак (публ., “Държавен вестник” бр. 59 от 2000 г.).

1.1.1. Географско положение

Географското разположение на община Варна е предпоставка за развитието на инфраструктурния, икономически и демографски потенциал. Това се основава най – вече на геостратегическото местоположение което има общината. – наличието на значимия по своята същност естествен фактор – Черно море и свързаните с него морски и крайморски дейности.

Релефът на територията на община Варна е разнообразен, като основната й част е ситуирана в Дунавската равнина, а югозападната част попада в границите на Подбалкана. Централната част на територията е заета от обширна низина, формирана между Франгенското и Авренското плато, от двете страни на Варненския лиман и канала “море – езеро”. Средната надморска височина в района на общината е между 30 и 40 метра. В нея е разположено Варненското езеро, свързано със западната част на Варненския залив чрез изкуствен канал. Югоизточната част включва североизточните разклонения на Авренското плато, чиято височина достига малко над 200 метра. На север територията включва част от Франгенското плато, разположено между Варненската низина и долината на р. Батова. На север платото постепенно намалява височината си. На изток склоновете свършват със стръмен морски бряг, подложен на значителна свлачищна и абразионна дейност.

Съгласна данни на НСИ общата територия на Община Варна е в размер на 448345 дка, от които земеделската земя е 96097 дка, в т.ч. обработваема 89102 дка и поливна 1990 дка, а горската възлиза на 60618 дка. Експлоатацията на останалата територия е свързана с транспорта и инфраструктурата, добив на полезни изкопаеми водни течения и водни площи, населени места и т.н (Виж Фиг. 1).

жүктеу/скачать 1.55 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: