Очакването и

Информация

Тази е като че ли водещата дума на нашето време. Сама по себе си информацията е прекрасно понятие, което обаче е обезценено от прекалена употреба. Среща се във всяка туристическа диплянка, на всеки плакат, във вся­ка административна сграда... и в устата на всеки от нас. Новините по радиото и по телевизията се наричат ин­формации. Такива са наистина, но на много ниско ниво. Само понякога придобиват комуникативната функция на истински съобщения - политически, културни, музикал­ни, художествени, философски, религиозни...

Да разгледаме едно търговско писмо, адресирано до утвърдено предприятие:

„Имаме честта да доведем до знанието ви някои нови предложения, които, убедени сме, ще допринесат за съжи­вяването на предприятието ви. Молим да ни извините за смущенията, които ще внесем ъ равновесието на вашата

фирма, чиито хармонични елементи са залог за стабил­ност."

Ще видим колко важен е този пример за всички обла­сти - интелект, психика, междучовешки отношения, со­циална и политическа сфера...

- Да доведем до знанието ви = уведомяваме ви, внасяме информация в предприятието ви.

- Убедени сме — и как да не сме! Всяка нова информация, всяко ново съобщение, каквото и да е то, съживява даде­на система чрез оздравителни смущения в установеното равновесие.

- Молим да ни извините = няма за какво, тъкмо обрат­ното! Прекалено стабилната система, постигната от нищо несмущавана хармония, очевидно е обречена на застой и на ентропия (разпад на енергията).

Още едно малко отклонение...

Макар да не е пряко свързана с нашата тема, ще приведа тук една „научнофантастична" (поне засега!) идея на Жак Бержие:

„Мисля, че учените ще успеят да получат копие на уми­ращо съзнание. Ще го запишат под формата на битова информация върху дискове или магнитни ленти. Та нали библиотеката на Конгреса се побира в кутия за обувки! Обаче някое природно бедствие или бомба биха могли да унищожат това съзнание повторно. Е, тогава да си пред­ставим нещо още по-фантастично. Биха могли например да превърнат записаната информация във вълнова систе­ма, след което да я впишат в структурата на пространст­вото... (...) Така вграденото в космоса съзнание ще при­ема и предава светлинни и вълнови сигнали, ще се разви­ва, ще се обогатява и това ще продължи вечно. Виждам го как общува с други абстрактни съзнания, пренесени в без­края от напреднали галактични цивилизации."

Да се върнем към информацията

След като информацията не е нито материя, нито енер­гия, тя се нуждае от носител, за да бъде приемана и пре­давана: вълни, антени, приемателна апаратура... Нашето тяло е носител на информациите, давани ни от светлина-

та, звуците, думите; жица или вълна са носителите на телефонните съобщения и т. н.

Нашите смущения

За да имаме информация, съобщението трябва да бъде излъчено и прието. Когато предаваме съобщение по те­лефона, се явяват паразитни шумове (в резултат на прекъс­вания в потока електрони, пренасящи електрическия ток), които смущават и частично, понякога дори напълно унищожават информацията. Така съобщението, макар и излъчено, бива прието само отчасти или изобщо не до­стига до получателя.

Същото важи и за нас. Всичко зависи от психическата ни „машина". От това дали е в добро състояние, дали жичките й не „дават на късо", дали някъде не се спотай­ват „паразити" (комплексите например), които ни пре­чат да уловим изпратените съобщения. Комплексите са нашият „шумов фон", те са в състояние напълно да за­глушат съобщението и да ни доведат до състояние на вътрешна глухота.

Уди Алън

Рано или късно тя води до израждане на енергията и смърт. Еднородността е нещо много опасно не само за интелекта, а за всички области. Да си припомним търгов­ското писмо. Ставаше дума за предприятие (би могло да става дума за психика, интелект, междучовешки отно­шения, любов, общество и т. н.), в което цари именно еднородност, ще рече стабилност, обусловена от едно­родния състав, примиряване на различните или проти­воположни тенденции, хармония между всички състав­ни части, равновесие.

Пълно съвършенство... На пръв поглед какво по-хуба­во от една хармонична връзка, от напълно спокойна и уравновесена любов, от стабилен интелект, от общест­во, съставено от „сродни души", отучилище, в което всич­ки ученици са на едно ниво, от правителство без търка­ния? Нещата „вървят" от само себе си, моторът работи безотказно, без сътресения, равномерно, нищо не може да наруши статуквото. Само че всъщност капанът е вече заложен и той носи смърт.

Що е еднородност? Това е, разбира се, вид уеднаквява­не. Поради еднаквите си елементи еднородната система е напълно неутрализирана и остава в това състояние, ако не я захраним с нова енергия.

Нека бъдем наясно: където и да се настани, в каквато и да е система - индивидуална (ум, афективност, физи­ка) или колективна (група, предприятие, общество), къде­то и да действа, еднородността води до разграждане на енергията.

Топката и ние

Ако хвърлим във въздуха топка, тя се зарежда с потен­циална енергия (= информация!), преди да падне отно­во на земята и да отскочи. Ударът в земята преобразува потенциалната енергия в топлинна. Топката подскача

многократно, всеки път по-ниско, защото топлината-енергия, получена при ударите, се разсейва и намалява. След като изразходи своята топлина-енергия, топката застива в състояние на равновесие (= еднородност!), като по този начин се обрича на разпад и на загниване, ако някакъв външен фактор не дойде да наруши ста­билността й.

Виждаме на диаграмата, че топлината, породена от уда­ра, клони към нула. А можем да си представим, че ако топлината не се разсее, топката ще подскача вечно.

Примерът с топката може да се приложи към всичко, което трябва да „отскача", за да избегне застоя, израж­дането и смъртта - психика, интелигентност, организъм, предприятие, общество, политическа система, приятел­ски връзки, любовни отношения, семейство...

Може да се отнесе към... всичко, каквото пожелаем, включително и към нас самите. Защото вече виждаме как нашата еднородност (прекалена стабилност, обез-движване, съвършено равновесие, уеднаквяване на раз­нородните ни съставки) би ни довела до енергетичен, психически и физически разпад. Такъв е за съжаление случаят с много хора, които са се „закотвили" в своята застояла от неупотреба интелигентност.

Така че от „състоянието на еднородност" може да ни извади само нестабилността, причинена от смущения вътре в нас или дошли отвън. Ясно е при това положе­ние какво огромно значение има еволюцията на личност-

та, на психиката, на интелекта, тласкана от притока на информация (= енергия) от всякакъв характер. Тази ин­формация предизвиква афективни бури, които предот­вратяват разпада на енергията и обновяват действието, творчеството - самия живот.

Един пример: да си представим, че г-н Х заявява:

- От няколко месеца насам не съм получил ни­какви вести за нещо много важно за мен. Обезсърчен съм, чувствам се потиснат, отпус­нал съм се, затворил съм се в себе си...

Г-н Х е застинал в очакване, тъга, апатия, самота, отхвърлил е връзките с другите, със света... Озовал се е в еднородна, устойчива, неподвижна система, тоест върви към собствената си гибел. До момента, в който очаква­ното писмо най-сетне пристигне. Тогава вече няма осо­бено значение дали получената информация е положи­телна или отрицателна. Защото и в двата случая имаме смущение, което раздвижва г-н Х и го подтиква към дей­ствие. Преди това г-н Х е бил лишен от най-силното смущение, способно да наруши еднородността на повече­то унили съществувания - надеждата (а надежда = ин­формация).

Тук виждаме колко опасна е прекалената стабилност в живота, в работата, в защитната ни система, в знани­ята, отношенията с другите, семейството, приятелства­та, възгледите. Този вид стабилност е най-сигурният начин да унищожим бързо или бавно собствената си енергия и собствения си живот. Казано другояче, необ­ходимо е „раздвижване" - в положителен или в отрица­телен смисъл.

Тази схема може да се приложи към интелекта, афек-тивността, обществото, всякакви морални, философски, политически, социални, семейни и пр. системи... както и към любовта (виж тази глава).

„Вредителите"

Да избегнем еднородността означава да отхвърлим при­нудите, догмите, категорично формулираните закони. Понякога дори да се обявим срещу стабилността на об­ществото. И винаги и преди всичко да развиваме отно­шения със себеподобните си. Защото всяка система от мисли, от възгледи, всяка морална и образователна, фи­лософска и научна, религиозна и политическа система, чиито елементи се обездвижват и уеднаквяват, рано или късно деградира и загнива. Нужни са „смутители", кои­то да проникнат в нея, да внесат „объркване" и да насърчат появата на нови творчески енергии.

В^-затворените и еднородни системи, където индиви­дите са постигнали стабилност, подчинявайки се на оп­ределени норми, ролята на големите провокатори и на интелигентните „вредители" е от огромно значение. Оче­видно е, че не трябва да смесваме обикновения гамен с интелигентния смутител на реда; стойността на смуще­нието съответства на степента на интелигентност и на нивото на съзнание на смутителя.

Да си припомним някои образователни (или социал­ни) системи, в които всички са принудени да се равняват по посредствените. Точно така се постига еднородност, стабилност, мнима хармония... ще рече, сигурно израж­дане. И единствено истинските смутители нарушават статуквото; аутсайдерите на интелекта и на духа вна­сят необходимите смущения.

Оттук можем да заключим, че за човешкото общест­во плуралистичните системи са най-подходящи, тъй като „безредиците", предизвикани от различните становища и от „вредителите", предотвратяват уеднаквяването и загниването. В този случай ролята на смутителите не е

революционна, а еволюционна. Както вече казах, това показва колко голямо е значението на интелигентните аутсайдери, които не позволяват на системата да придо­бие еднородност и да се изроди.

... за всеки, които е само от този свят, човекът от друг свят е скандален...

Мишел Казнав

Интелигентност н интелект

Ако нещо у нас излъчва интелигентност, то несъмнено е затова, защото вселената е един голям интелект и една голяма мисъл, от която всеки от нас приема толкова, колкото му позволяват собствените „антени".

В зависимост от способността на нашите организми-машини да преобразуват „информациите" на космичес­кия интелект ние „показваме" някакъв вид интелигент­ност също както радиото възпроизвежда звук с опреде­лено качество в зависимост от модела.

Така че всеки притежава своя истина, своя степен на интелигентност, собствени радари и фонови смущения. Но всички ние слушаме едно и също предаване.

Ако това е така, ако космическият интелект излъчва информация, можем да предположим, че в един прекра-

1

сен ден неговата енергия ще бъде уловена със средствата на някаква бъдеща свръхфизика. Ако този интелект е част от природата, той би трябвало да може да се измери така, както мерим интензитета и дължината на водородната вълна или на светлинните честоти. Загадката е пълна само защото не сме .открили ключ

Заглушаването

Както предаването на мощна радиостанция стига до от­далечените от нея антени със значително отслабнал звук, така и ние едва-едва долавяме сигнала, излъчван от кос­мическия интелект, още повече, че нашата човешка ма­шина не разполага с ретранслатори.

А и ние сами го заглушаваме със собствените си „па­разитни" шумове, произведени от комплексите ни, от умората, от несъзнаваните натрашшви мисли, от фан-тазмите... Всички тези фактори деформират информаци­ята, и без това обедняла по пътя между Големия инте­лект и нашия свят. Към тях можем да причислим и „фил­трите" на догми и обичаи, които още повече видоизме­нят първоначалния сигнал. Възпитанието също ни пре­дава „заразена" информация.

Така, преминавайки по дългата верига от посредници, когато най-сетне стигне до нас, излъченото съобщение отдавна е загубило истинското си съдържание. Общува­нето ни с безкрайността е прекъснато.

И все пак човешкият мозък може да побере несметно количество информация. Машината му притежава огро­мен потенциал. Защо тогава сме толкова слабо интели­гентни в сравнение с това, което бихме могли да бъдем, и защо сме неспособни да разтълкуваме и оползотворим прихващаните от нас сигнали?

Откъде се е взело това прозрачно стъкло между нашата интелигентност и Интелекта, за който смътно се досе­щаме, без да можем да се възползваме от пълния му блясък? Не виждаме инфрачервените и ултравиолетови­те лъчи, не чуваме ултразвука, слепи и глухи сме за хи­лядите вълни и магнитни лъчения, които са около нас във всеки миг от живота ни!

А каква ли е интелигентността на обитателите на дру­ги галактики, с милиони и милиарди години по-напред­нали от нас? И нали е напълно възможно подобни вис­ши интелекти да излъчват сигнали и послания, подобни на нашите?

Как го правят, с помощта на какви техники и методи? Едва ли можем да си представим. Също както ученият от XV век не би могъл и да сънува, че ако се бе родил няколко века по-късно, щеше да говори пред някакъв апарат, а на 5000 км оттам приятелят му да го вижда и чува почти на минутата.

В това отношение сме като някакви диваци, които не познават телевизията и дори не подозират, че вълните пренасят до селата и горите им милиони образи от света.

Един и същ ресторант за всички

Да повторим: ние сме организми-машини, които полу­чават земна и космическа информация. На Земята ин­формацията е еднаква за всички - също както радио-вълните пренасят Моцартовата музика до хората и жи­вотните, до растенията и минералите, без разлика... Всичко зависи от антените и от приемателите.

ядене по избор. Животните и растенията на Земята се къпят в същата информация като нас, в същата светли­на, в същите звуци, вълни, вибрации и лъчи, които и те превеждат за себе си доколкото могат.

Проявите на чувства и на „интелигентност" са присъщи на живите системи. От това логически следва, че всичко съществуващо - до атома и елементарната частица - при­тежава съобразена с функцията си интелигентност. Бих искал да цитирам написаното от Ремон Рюер в „Гносисът на Принстьн":

„Извънчовешкият интелект не е някаква низша психика. Питаме се с какви типографски мето-

ди, с какво биене на барабан да подчертаем до­статъчно ясно, че гносеологичната теза, спо­ред която интелектът е универсално явление, трябва да се приема буквално и че тя се проти­вопоставя на дълбоко погрешната идея, разпро­странена сред привържениците на панпсихизма, сред псевдоспиритуалисти и псевдогностици, за някаква непълноценна психика, която става все по-неопределена и постепенно изчезва, когато се отдалечим от човешкия интелект и слезем към низшите форми на живот. Няма никаква при­чина интелигентното съзнание на една инфузо­рия, на едно растение, на една макромолекула да бъде смятано за по-низше, по-объркано от ин­телигентността на инженера, разрешил сложен технически проблем, или на писателя, преодо­лял трудностите в създаването на поредната си творба. Тъкмо обратното. Инфузорията и молекулата работят върху данните на собст­вените си молекулни или атомни структури, върху частите, намиращи се в собственото им зрително поле. „То" (зрителното поле в своята цялост) разпределя данните интелигентно по определени правила или според определени нуж­ди. Докато инженерът често борави с неправил­но поставен проблем и се ориентира слепешком, колебае се и тъпче на място в резултат на несъвършенството на мозъчните си схеми. Чо­вешкото церебрално съзнание е само надстрой­ка над първичното органично съзнание."

И по-нататък:

„ Човешкият интелект е много по-слабо продук­тивен от първичния органичен интелект, осо­бено когато действа в социалната област, за-

щото е подвластен на страсти и главно защо­то е дезинформиран, заблуден от опростенчес-ките модели, на базата на които разсъждава правилно, но тръгвайки от погрешни данни..."

Да си говорим ли с растенията?

След като проявите на чувства и на разум са присъщи на живите системи, не е толкова чудно, че растенията, цве­тята или дърветата, подобно на животните и на нас, хо­рата, са способни да изпитват болка или радост, особено като се има предвид - ще повторя, - че светът е залят от едни и същи информации и приема едни и същи посла­ния.

Също като нас, но съобразно с природата си, растени­ята са чувствителни към обичта, думите и музиката. В това отношение са правени опити и продължават да се правят. Растенията реагират положително (ускоряват растежа си) на „доброто отношение" и на нежните думи. И защо не, нали всички се храним в един ресторант! Така че нека възприемем следната гледна точка: ние сме едно с всичко съществуващо и приемаме и излъчваме едни и същи сигнали. Нека се убедим, че всички неща са в абсо­лютно взаимодействие, нека се отнасяме с почтителна съпричастност към всичко на този свят, защото всичко „седи" пред едно и също „меню". Някои първобитни об­щества, безкрайно по-близки от нас до същностната ин­телигентност на всяко нещо, се извиняват на дървото, което се налага да отсекат, за да се предпазят от студа, или на животното, което трябва да убият, за да се нахра­нят.

Нека си зададем и въпроса: не са ли тясно свързани интелигентност и любов? И не е ли вярно, че хората, на­дарени с най-висока интелигентност, са способни и на най-силна любов?

Tabula rasa

Ние сме организми, предназначени да обработват зем­ната и космическата информация. Нашите тела са ре­зервоари, в които се събират и съхраняват всякакви по­слания. Също както телескопите не притежават собст­вена светлина, а улавят звездната, така и телата ни при­емат дошла от другаде информация, от която се ражда и специфичната ни интелигентност. Ние сме генетично предопределени да превеждаме тази информация чрез музика, слово, поезия, математика и т. н. В зависимост от индивидуалните ни способности можем да й дадем от най-баналното до най-възвишеното тълкуване, да я де­кодираме отгоре-отгоре или с най-голяма точност, да се проявим като необразовани или свръхнадарени разшиф-ровчици. философът Бергсон казваше, че няма Ното sapiens, а само Ното Faber - човекът на рационалното мислене и на грубото действие. Ако същият този човек бе успял да се издигне до интуицията, той щеше да при­добие много по-всеобхватен поглед върху нещата и без­крайно повече интелигентност. Очевидно е, че един би-нокъл не може да се сравнява с радиотелескопа и него­вата параболична антена с диаметър от 27 метра...

Съществуват хиляди странни и необяснени случаи на надареност: хора, способни да изчисляват по-бързо от компютър - и истински идиоти в други области; Айн-щайновци, свръхнадарени за научна дейност - и пълни нули във всичко останало; деца, които като Моцарт на петгодишна възраст вече композират или говорят някол­ко езика. Някои загубват феноменалната си дарба с възрастта, други я запазват. Може би не един мързели-

вец е неосъществен гений, задушен от уеднаквяващото училище или семейство. Не е трудно да се угаси лумна­лото пламъче. А има и друг вид хора, свърхнадарени за живота и с всестранно развита интелигентност. Има де-ца-въглени, които по-късно се превръщат в ярки огньо­ве. Те дълго тлеят, преди да заискрят и запламтят, преди да станат виртуози в някаква област. Свръхнадарени има във всичко.

А защо, питам аз, да няма и свръхнадарени за любов, за героизъм или за святост? Както и свърхнадарени за зло?

Съществуват неосъзнати гении, които гният из канце­лариите, зад гишетата. Единици излизат от утьпканата пътека, повечето постепенно убиват душата си.

Много нещо е изписано за свръхнадарените, но опре­деление на явлението все още не е дадено. В някои стра­ни има училища за малки гении. По този повод в една статия се задаваше въпросът дали създаването на такъв вид училища не крие опасност от още по-голяма изола­ция на тези деца, от разширяване на бездната, която ги разделя от нормалните им връстници?

Да видим прочее кой е нормален. Децата, които нари­чаме свръхнадарени, или останалите? Дали не са първи­те? Нали именно те са способни по-пълно да осъществят заложбите си? Кой е нормален: Ното sapiens или Ното faber

Тъй или инак свръхнадарените автоматично будят по­дозрение у останалите и рискуват да бъдат отхвърлени от тях. И така ще бъде през целия им живот, независимо от това дали са посещавали специално училище, или не, ако, разбира се, не загубят дарбата си. Защото много че­сто гениалността изчезва около трийсетте... Впрочем дори да не изчезне, дори цял живот да са „на върха", ува­жението, на което са обект, означава, че ги смятат за „различни" и всъщност ги отхвърлят, както тялото отхвърля чуждите клетки.

Питаме се в края на краищата дали истинската инте­лигентност не е разнородната интелигентност, тази, ко­ято не е ограничена до определена област. Да си интели­гентен предполага преди всичко да се освободиш от оно­ва, което ти пречи да се осъществиш напълно; да изле­зеш от всички затвори, да пренебрегнеш догми, табута, обичаи, мнения. Нека повторим: няма истинска интели­гентност без пълно отваряне на ума, без неутолима лю­бознателност. Не може да има интелигентност, която да почива върху веднаж завинаги изградени мнения. Инте-лигетнтият човек е събрал в себе си толкова разнооб­разни мнения, че не изпитва и най-малка потребност да се спира на едно-единствено, без значение какво е то. Ето защо всякакъв вид интегризъм - личен или обществен -силно стеснява полето на нашата интелигентност. А и тя работи добре само ако организмът-машина е прочистен от страховете-паразити - страха да се самооткриеш, стра­ха да си задаваш въпроси и да задаваш въпроси на други­те, страха да изгубиш семейната си сигурност, социални­те, моралните и философските си ориентири; страха от „нещо друго", страха от пълната вътрешна освободеност. Защото интелигентност и афективен затвор, пък бил той и с най-лек „режим", са несъвместими понятия.

Да си припомним също, че еднородността също е смърт за всяка интелигентност, че са ни необходими „сму-тители", „провокатори", които не позволяват установя-вянето на носещо ни мнима сигурност равновесие. Няма голяма интелигентност без контакти на всички нива и от всякакъв вид. А за да ги осъществим, трябва първо да „обезпаразитим" душата си.