Програма фар трансгранично сътрудничество България-Турция, Фонд за малки проекти съдържание резюме. 6 Въведени
Административна карта на Граничния регион
жүктеу/скачать 6.48 Mb.
|
|
|
Жители |
Прираст на населението (BG: 1997-2001) (TR: 1990-2000) |
% Население под 15-годишна възраст |
% Население над 60-годишна възраст | ||
|
Общ брой |
Мъже |
Жени | ||||
|
Общо за Региона |
1,588,238 |
805,740 |
782,498 |
-1,0% |
22,1% |
18,3% |
|
Българска част (2001) |
857,171 |
419,828 |
437,343 |
-3,9% |
15,9% |
22,9% |
|
%от общото население |
11,2% |
| ||||
|
Хасково |
277,483 |
135,583 |
141,900 |
- 3,6% |
14,7% |
24,7% |
|
Бургас |
423,608 |
207,402 |
216,206 |
- 1,8% |
16,4% |
20,1% |
|
Ямбол |
156,080 |
76,843 |
79,237 |
-9,8% |
16,6% |
27,1% |
|
Турска част (2000) |
731,067 |
385,912 |
345,155 |
+2,4% |
29,4% |
13,0% |
|
% от общото население |
1,1% |
| ||||
|
Одрин |
402,606 |
213,724 |
188,882 |
-0,5% |
28,5% |
12,5% |
|
Киркларели |
328,461 |
172,188 |
156,273 |
+6,1% |
30,4% |
13,6% |
Източници на информация:
За Турция: 1) Статистически ежегодник на Турция 2001- Държавен Статистически Институт
2) Структура на Селското стопанство 2001 - Държавен Статистически Институт
3) Преброяване на населението 2000 – Одрин - Държавен Статистически Институт
4) Преброяване на населението 2000 – Киркларели - Държавен Статистически Институт
5) Различни индикатори свързани с териториалните единици в Статистиката – Април 2003
За България : 1) Региони и области в България 1997-2001 – Национален Статистически Институт – София 2003
2) Евростат – Портрет на регионите
3) Резултати от прерояване на населението 2001 - Национален Статистически Институт
4) ТГС програма с Турция – Национален център за регионално развитие, МРРБ – София 2002
Гъстота на населението
Средната гъстота на населението в Региона е 53,9 жители на квадратен километър. Отразявайки тенденцията за намаляване броя на населението, гъстотата на населението в българската част е по-ниска отколкото в турската. Около 63% от населението в Региона живее в градовете. Делът на градското население в българските области (68%) е доста по-висок отколкото в турските провинции, където само 58% от общото население живее в градовете. Това означава че селските райони в българската част на региона са много по-малко населени. И от двете страни на границата гъстотата на населението е под съответните национални равнища.
Таблица 3 – Гъстота на населението
|
|
Жители |
Площ в км² |
Гъстота (брой жители/км²) |
|
Общо за Региона |
1,588,238 |
29,463 |
53,9 |
|
Българска част (2001) |
857,171 |
16,637 |
51,5 |
|
Хасково |
277,483 |
5,533 |
50,1 |
|
Бургас |
423,608 |
7,748 |
54,6 |
|
Ямбол |
156,080 |
3,356 |
46,5 |
|
|
Жители |
Площ в км² |
Гъстота (брой жители/км²) |
|
Турска част (2000) |
731,067 |
12,826 |
57,0 |
|
Одрин |
402,606 |
6,276 |
64,2 |
|
Киркларели |
328,461 |
6,550 |
50,1 |
Източници на информация:
За Турция: 1) Статистически ежегодник на Турция 2001- Държавен Статистически Институт
2) Структура на Селското стопанство 2001 - Държавен Статистически Институт
3) Преброяване на населението 2000 – Одрин - Държавен Статистически Институт
4) Преброяване на населението 2000 – Киркларели - Държавен Статистически Институт
5) Различни индикатори свързани с териториалните единици в Статистиката – Април 2003
За България : 1) Региони и области в България 1997-2001 – Национален Статистически Институт – София 2003
2) Евростат – Портрет на регионите
3) Резултати от прерояване на населението 2001 - Национален Статистически Институт
България
За периода 1997-2001 се наблюдава негативен растеж с различен интензитет в трите области, следвайки националната тенденция (-4,5%). Главни предпоставки са намаляване в броя и застаряване на населението, два феномена, комбинацията от които обуславя икономическия спад в българската част на региона. В миналото главен фактор за депопулацията беше емиграцията на населението към други региони и държави, включително и Турция. Всеобщото влошаване в жизнения стандарт и високите нива на безработица добринесоха съществено за високия миграционен поток. Депопулацията е по-силна в селските райони, където по-малките и по-отдалечени селища постепенно се превръщат в необитаеми.
Общият брой на селищата е 253 и включват 12 града и 241 села. Гъстотата на селищата е ниска – 3,4 селища/100 км². Няма град от средна големина с население над 30 000 души. Средната гъстота на населението, която е 51.5 жители на квадратен метър, е под средното ниво за страната (71,1 души/км²). Концентрацията е по-висока в големите градове.
Най-голяма е гъстотата на населението, 54,6 жители на квадратен километър, в област Бургас, която е най-индустриализирана, има пристанище и в която 69,5% от населението живее в градовете. Най-ниската концентрация на населението в тази област е в района на Странджа планина. Гъстотата на населението в област Хасково е 50,1 жители на квадратен километър и 68,4% от населението в нея живее в градовете. Гъстотата на населението е по-ниска в Ямбол – 46,5 жители на квадратен километър и 65% градско население.
Селските райони в България са най-обезлюдени в граничния регион поради постепенното напускане на жителите им. Това се дължи на комбинация от фактори, които включват: застаряване на населението, влошаване условията на живот, недостиг на работни места, голямата раздробеност на земята в следствие на реституцията и т.н.
Турция
Обратно на националната тенденция в Турция, където населението нарастна с над 20% в периода 1990-2000, в областите Одрин и Киркларели се наблюдава фактическа стабилност или умерен растеж. През този период общият брой на населението в двете области е нарастнал с 2.4%. Това е в следствие на комбинирания ефект от много оскъдното намаляване в област Одрин и растеж в област Киркларели. Възрастовият профил на населението разкрива противоположна на тази в българската страна на граничния регион тенденция: съотношението на младите хора се увеличава и те са два пъти повече от възрастните.
Относителната демографска стабилност от – 0,5% в Одрин не оказва влияние върху националната тенденция в Турция. Възрастовият състав на населението е сравнително млад.
В Киркларели се наблюдава растеж от +6.1%, който е много по-нисък от средното равнище за старната през този период. Възрастовият състав съответства на този в област Одрин – голяма част от населението е младо.
Средната гъстота на населението е 57 жители на квадратен километър, която е под средното равнище за Турция (73 души/км2), но е по-висока отколкото в българската страна на региона. With 57 inhabitants per square kilometre, the average population density is below the Turkish national average (73 persons/km²) but higher than on the Bulgarian side of the border. Делът на градското население е около 58%. Това показва, че селските райони са много по-населени отколкото в българската области. Гъстотата на населението е по-висока в област Одрин - 64,2 жители на квадратен километър и 57,3% градско население. Гъстотата на населението в област Киркларели е доста по-ниска – 50,1 жители на квадратен километър и 57,6% градско население, поради факта че почти 39% от територията на областта е заета от гори.
Икономика
Общ поглед върху икономиката
Характерни за региона са противоположните икономически условия: селскостопанство и моноструктурна промишленост съжителстват с модерна, ориентирана към услугите икономика в най-напредналите центрове. Всеки регион, област или община се развива с различен темп. Главно въздействие върху икономиката в граничните общини оказва тяхното отдалечено местоположение и слаба инфраструктура. В повечето случаи местните дейности са базирани върху наличността на определен вид ресурси – земя, минерали, възможност за развлечения и т.н., но като цяло са слабо развити. Регионът е богат на природни забележителности, като гори и води, икономическият потенциал на които често остава неизползван.
Киркларели и Бургас са двете най-индустриализирани области. Но докато в Бургас нивото на икономическа активност е под средното за страната, то и в двете турски области икономическата активност е доста динамична спрямо средната за страната.
България
Тази част от граничния регион все още изпитва последиците от политическото и икономическото преустройство на деветдесетте, когато страната премина през бърз преход от централно-планова към пазарна икономика. Много технически остарели индустриални предприятия и други нерентабилни дейности (напр. разработването на мини) бяха затворени, а кооперативните стопанства и селскостопаските кооперации бяха разформировани. Това доведе до отлив на работна ръка, последиците от който се усещат все още и днес.
Съществуването на обширен, неконтролиран сектор на сивата икономика в България също допринася за влошената икономическа статистика. Икономическите условия са много различни: селскостопанство и моноструктурна промишленост в периферните територии съжителстват със сравнително комплексна, повече ориентирана към услугите икономика в най-напредналите центрове – главните градове на трите области Бургас, Хасково и Ямбол.
През 2000 година икономиката на трите области произвеждаше 10,8% от БВП на страната. Най-голям дял заемаше сектора на услугите (48,9%) следван от индустриалия сектор (35,5%) и селскостопанския (15,6%). In 2000, the economy of the three districts accounted for 10,8% of the total GDP of the country. The service sector (48.9%) had the highest share, followed by the industrial sector (35,5%) and the agricultural sector (15,6%). Област Бургас е най-просперираща, главно поради наличието на пристанище. The district of Burgas has the greatest prosperity mostly because of its seaport. Бъдещите бизнес възможности са сравнително благоприятни за област Хасково, благодарение на географското и разположение покрай Паневропейските транспортни коридори 4 и 10.
Чуждестранните инвестиции са малко в сравнение с общата им стойност за страната и представляват ограничен стимул за местната икономика. Няколко турски предприятия инвестираха в български компании и се създадоха няколко съвместни българо-турски фирми предимно в областта на леката промишленост, търговията и производството на селскостопански продукти
Износа на български стоки за Турция включва: храни, петролни продукти, дървен материал, паркет, мебели, химикали, електроника, строителни материали и цимент, местни технологии, керамика, дрехи и текстил.
Турция
Икономиката на двете области произвежда 1,4% от БВП на страната. Традиционно икономиката е предимно селскостопанска, но през последните няколко години промишлеността се развива с бърз темп, особено в област Киркларели.
Икономическите условия са доста различни в двете области. В Одрин услугите представляват 50% от БВП, селското стопанство – 34,1% , а промишлеността – само 15,9%. В Киркларели промишлеността е най-важният сектор, който произвежда 53% от БВП на областта, докато услугите – 34%, а селското стопанство – 13%.
От тази страна на граничния регион промишлеността е съсредоточена главно в Люлебургас, област Киркларели.
Въпреки обособяването на две индустриални зони, чуждестранните инвестиции са ограничени или изобщо липсват. Това се дължи на заплетеността на турското корпоративно право и на общата за страната макроикономическа нестабилност.
Таблица 4 – Статистически анализ на заетостта по икономически сектори
|
(брой работници) |
Общо |
Промишленост (без строителство) |
Строителство |
Земеделие и лесовъдство |
Услуги (без туризъм) |
Туризъм |
|
Общо за региона |
537,703 |
105,424 |
19,830 |
189,488 |
205,024 |
17,937 |
|
Българска част(2001) |
175,052 |
58,119 |
9,266 |
11,941 |
89,669 |
6,057 |
|
Хасково |
52,505 |
20,565 |
2,474 |
2,524 |
25,653 |
1,289 |
|
Бургас |
95,429 |
29,077 |
5,455 |
6,419 |
50,154 |
4,324 |
|
Ямбол |
27,118 |
8,477 |
1,337 |
2,998 |
13,862 |
444 |
|
Турска част(2000) |
362,651 |
47,305 |
10,564 |
177,547 |
115,355 |
11,880 |
|
Одрин |
196,389 |
17,688 |
5,925 |
97,404 |
68,647 |
6,725 |
|
Киркларели |
166,262 |
29,617 |
4,639 |
80,143 |
46,708 |
5,155 |
Източници на информация:
За Турция: 1) Статистически ежегодник на Турция 2001- Държавен Статистически Институт
2) Структура на Селското стопанство 2001 - Държавен Статистически Институт
3) Преброяване на населението 2000 – Одрин - Държавен Статистически Институт
4) Преброяване на населението 2000 – Киркларели - Държавен Статистически Институт
5) Различни индикатори свързани с териториалните единици в Статистиката – Април 2003
За България : 1) Региони и области в България 1997-2001 – Национален Статистически Институт – София 2003
2) Евростат – Портрет на регионите
3) Резултати от прерояване на населението 2001 - Национален Статистически Институт
Заетостта в двете страни на граничния регион е различна. Поради обширния дял на „сивата” икономика, в България по официални данни работната сила е много по-малка. В българските области заетостта на работната ръка в промишлеността е много по-голяма отколкото в Турция, поради факта че развитието на промишлеността в турските области е относително ново явление. Услугите и промишлеността са двата сектора, които генерират най-висока заетост в България, докато земеделието заема обикновено 6,8% от активната работна ръка. Земеделския и лесовъдния сектор е най-големият работодател в Турция. Той ангажира 49% от активната работна сила, а заетите в тези сектори са 10 пъти повече отколкото в България. Секторът на услугите е на второ място, а промишлеността - на трето.
Земеделие и лесовъдство
Това е традиционно водещият икономически сектор в региона. Структурата на собствеността е подобна от двете страни на границата – доминират малките по- размери холдинги. Има много случаи на земеделци, които работят и на други места.
Последните проучвания в българската част на граничния регион разкриват разформироване на колективното земеделие и връщане на земята на официалните собственици, съчетано с прогресивно обезлюдяване на селските райони и голямо раздробяване на собствеността върху земята. Това доведе до неорганизирано обработване на земята или до занемаряване на обработваемата земя, което от своя страна наложи преориентация на работната сила към сектора на услугите и до известна степен към промишления сектор в турската част на граничния регион.
През последните години някои турски фермери наеха земеделска земя в България. Това може да бъде счетено като началото на взаимоизгодно трансгранично сътрудничество, но тази практика сега е почти замряла поради разходите за визи, митническите такси за износ на произведената продукция и продължителното чакане на границата. Тези фактори значително понижиха интереса от подобни инвестиции и подействаха като спирачка за предприемачите.
Таблица 5 – Земеделие и лесовъдство
|
|
Обща площ в км² |
% от националната територия |
Земеделска земя (%)
|
Напоителна земя (%) |
Гори (%)
|
|
Общо за региона |
29,463 |
n.a. |
54,0% |
5,8% |
30,7% |
|
Българска част (2001) |
16,637 |
15,0% |
58,6% |
5,4% |
33,2% |
|
Хасково |
5,533 |
5,0% |
57,2% |
8,0% |
33,7% |
|
Бургас |
7,748 |
7,0% |
51.6% |
2,6% |
40,5% |
|
Ямбол |
3,356 |
3,1% |
62,2% |
7,6% |
15,4% |
|
Турска част (2000) |
12,826 |
1,6% |
48,0% |
6,2% |
27,5% |
|
Одрин |
6,276 |
0,8% |
58,6% |
5,4% |
15,7 % |
|
Киркларели |
6,550 |
0,8% |
37,8% |
6,9% |
38,8% |
Източници на информация:
За Турция: 1) Статистически ежегодник на Турция 2001- Държавен Статистически Институт
2) Структура на Селското стопанство 2001 - Държавен Статистически Институт
3) Преброяване на населението 2000 – Одрин - Държавен Статистически Институт
4) Преброяване на населението 2000 – Киркларели - Държавен Статистически Институт
5) Различни индикатори свързани с териториалните единици в Статистиката – Април 2003
За България : 1) Региони и области в България 1997-2001 – Национален Статистически Институт – София 2003
2) Евростат – Портрет на регионите
3) Резултати от прерояване на населението 2001 - Национален Статистически Институт
България
Земеделската земя заема около 2/5 от територията на граничния регион. Показателят “обработваема земя на глава от населението” е един от най-високите за страната – 1,92 хектара/човек (при 0,63 хектара/човек за страната).
През последните десет години сравнително благоприятните природни и климатични ресурси не се използват задоволително. Процента на обработваемата земя и напоителните площи е намалял. Днес обширни части от земята в трите гранични области са занемарени. Това се дължи отчасти на обезлюдяването на селските райони и отчасти на ликвидирането на колективните стопанства. Раздробяването на собствеността върху земята доведе до обособяването на много малки стопанства, чийто собсвеници понякога нямат икономическа възможност или време да ги поддържат. Още повече, че обработваемата земя обикновено е разположена неправилно.
Средното равнище на доходите сериозно е намаляло поради недостига на финансови средства, липсата на подходяща земеделска техника, неадекватната доставка на резервни части, семена, посевен материал, тор, пестициди и др. Това причини сериозен спад в количеството и влошаване на качеството на земеделската продукция. Намаляването на производителността през последните години доведе до значително постоянни загуби за земеделските производители, загуба на международни пазари и слаби позиции на местния пазар. Тази ситуация е следствие и от липсата на инвестиции както и от конкурентния внос на храни, зеленчуци и плодове от Турция, Македония и Гърция.
Пасищата и естествените ливади са добри ресурси за развитие на скотовъдство и обцевъдство. Повечето от тях са разположени в общините Елхово, Свиленград, Средец, Болярово и Ивайловград, но понастоящем тези естествени ресурси не се използват рационално.
Животновъдството е съсредоточено главно в частни ръце. Основните проблеми в този сектор са свързани главно с високите цени на фуража, ниските изкупни цени на месото и масовият внос, което затруднява развитието на животновъдството и демотивира животновъдите да инвестират в разшираването на своя бизнес.
Горските територии доминират в общините, разположени в северната част на Странджа планина (Малко Търново, Царево) и в Източните Родопи (Ивайловград). Преобладават широколистните гори. Напоследък състоянието на горския фонд се влошава поради влошаването на екологичните условия – това доведе до феномени като засушаване, обезцветяване и обеслесяване. Износът на дървен материал се увеличи неконтролируемо и породи нужда от защита на националните и местни интереси в областта на износа на дървени материали.
Турция
През 2000 година земеделската продукция на двете област заемаше 2% от общата продукция на страната. Както бе споменато по-горе, земеделието и лесовъдството които осигуряват работа за около 49% от общата активна работна ръка, са най-важният икономически сектор от тази страна на граничния регион.
Това ниво на заетост в сектора е много по-високо от средното за страната, което през 2000 година беше 35%. И в двете области обаче тенденцията през периода 1990-2000 е намаляване в броя на работниците, заети в земеделието (от 59,8% на 49,6% в Одрин и от 53,5% на 48,2% в Киркларели). В Одрин това се дължи на развитието на сектора на услугите (от 29% на 38,1%) и по-малко на промишлеността (от 7,8% на 9,1%), докато в Киркларели това се дължи на пренасочването главно към промишлеността (от 10,1% на 17,8% от общоактивното население).
Достарыңызбен бөлісу: