Краткосрочна стратегия
за регионално трансгранично сътрудничество
между България и Турция
за периода 2006-2008 г.
Стратегията е изготвена в рамките на
Проект “Трансгранична школа “Местна демокрация”
на Регионално Сдружение на Общините “Марица”,
Договор N bg 2003/005-632.02.01.05
Програма ФАР Трансгранично сътрудничество България-Турция,
Фонд за малки проекти
СЪДЪРЖАНИЕ
1.Резюме. 6
2.Въведение. 7
3.Обобщен анализ 10
3.1. Обща характеристика на трансграничната област. 10
Административна карта на Граничния регион 11
Промишленост 17
Услуги 19
Туризъм 19
3.2. Обща характеристика на българската трансгранична област. 31
Географско положение 31
Природни ресурси 31
Селско стопанство 35
Природни дадености 37
Културно-исторически паметници 37
Безработица и заетост 37
Водоснабдяване и канализация 37
Транспорт 38
Енергийна мрежа 39
Съобщителна мрежа 39
Състояние на околната среда 40
3.2. Кратък профил на всяка от 11-те общини от българска страна. „Паспорти” на общините. 41
ДИМИТРОВГРАД 41
ИВАЙЛОВГРАД 51
ЛЮБИМЕЦ 66
МАДЖАРОВО 81
МИНЕРАЛНИ БАНИ 94
СВИЛЕНГРАД 101
СИМЕОНОВГРАД 117
СТАМБОЛОВО 129
ХАРМАНЛИ 137
ХАСКОВО 148
КЪРДЖАЛИ 156
3.3. Кратък профил на всяка от 16-те общини от турска страна. „Паспорти” на общините. 167
БЕЙЕНДИК 167
ПАСПОРТ на община БЕЙЕНДИК 167
ЕСЕТЧЕ 175
ПАСПОРТ на община ЕСЕТЧЕ 175
ИПСАЛА 183
ПАСПОРТ на община ИПСАЛА 183
ЙЕНИКАРПУЗЛУ 193
ПАСПОРТ на община ЙЕНИКАРПУЗЛУ 193
ЙЕНИМУХАЧИР 201
ПАСПОРТ на община ЙЕНИМУХАЧИР 201
КОДЖАХЪДЪР 210
ПАСПОРТ на община КОДЖАХЪДЪР 210
КУРТБЕЙ 218
ПАСПОРТ на община КУРТБЕЙ 218
226
КЮПЛЮ 226
ПАСПОРТ на община КЮПЛЮ 226
ЛАЛАПАША 235
ПАСПОРТ на община ЛАЛАПАША 235
МЕДЖИДИЙЕ 244
ПАСПОРТ на община МЕДЖИДИЙЕ 244
СУБАШЪ 252
ПАСПОРТ на община СУБАШЪ 252
СУЛТАН 260
ПАСПОРТ на община СУЛТАН 260
УЗУНКЮПРЮ 268
ПАСПОРТ на община УЗУНКЮПРЮ 268
ХАВСА 276
ПАСПОРТ на община ХАВСА 276
ХАДЖЪ 286
ПАСПОРТ на община ХАДЖЪ 286
ЧЬОПКЬОЙ 294
ПАСПОРТ на община ЧЬОПКЬОЙ 294
4.Общи регионални тенденции. Общи проблемни области и общи предпоставки за развитие. 302
Приоритет 1:
Развитие на публичната инфраструктура в трансграничния регион. 302
Мярка:
1.1.1. Пътна инфраструктура. 302
Приоритет 2.
Опазване, възпроизводство и управление на околната среда. 303
Мярка:
2.1.1. Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води; 303
Мярка:
2.2.1. Съхраняване, развитие и промоция на защитени територии. 304
Мярка:
2.3.1. Защита от природни стихийни бедствия. 305
Приоритет 3.
Развитие на човешките ресурси. 305
Мярка:
3.1.1. Осигуряване на възможности за продължаващо професионално обучение. Повишаване на квалификацията и преквалификация на безработни. 305
Мярка:
3.1.2. Интензифициране на културните връзки между двата региона. 306
Приоритет 4.
Организационно развитие на публичните структури (общините) 307
Мярка:
4.1.1. Изграждане на институционален капацитет за усвояване на средства от европейските фондове. 308
Мярка:
4.2. Подобряване на административното обслужване и осигуряване на качествена работа в администрацията. 312
Мярка:
4.3. Подобряване на междуобщинското коопериране, регионалните и местни партньорства и трансграничното сътрудничество. 318
Приоритет 5:
Насърчаване на МСП и земеделските производители в региона, кооперирането с бизнеса от Турция и развитието на туризма. 318
Мярка:
5.1.1. Предоставяне на качествена консултантска помощ. 318
Мярка:
5.1.2. Промоция на икономическия и социалния капитал и опознаване на двата трансгранични региона. 320
Мярка:
5.1.3. Насърчаване създаването и развитието на местни и регионални клъстери. 320
Мярка:
5.1.4. Подпомагане на прохождащия туристически сектор. 321
5.SWOT анализ на общите приоритети. 323
6.Визия и цели на развитието. 327
Насърчаване на МСП и земеделските производители в региона, кооперирането с бизнеса от Турция и развитието на туризма 327
Развитие на човешките ресурси 327
Опазване, възпроизводство и управление на околната среда. 327
7.Мерки и дейности за постигане на заложените цели. 328
8.Проекти и дейности, заложени в общинските планове за развитие на общините-членове на РСО „Марица”, които допринасят за постигане на общите цели на развитие. 331
9.Организация на изпълнението. Роли, ангажименти, източници на финансиране. 331
10.Мониторинг, оценка и актуализация. Индикатори за мониторинг. Периодичност на мониторинга. Отговорности за осъществяване на мониторинга. 333
11.Приложения 337
12.Списък на фигурите и таблиците: 337
-
Резюме.
Настоящата стратегия за трансгранично сътрудничество е документ, който анализира състоянието и тенденциите в развитието на трансграничните отношения между Република България и Република Турция, и създава рамка за тяхното планомерно усъвършенстване, с оглед повишаване на качеството на живот в пограничните региони на двете държави. В нея са заложени основните приоритети в областта на трансграничното сътрудничество и развитие. Стратегията е разработена при отчитане на важното значение на трансграничното сътрудничество за повишаване на жизнения стандарт на хората от пограничните области, имайки предвид, че тези територии са в неблагоприятно положение, породено от географското им разположение спрямо границите на съответната държава и отдалечеността им от центрове на интензивен социален, културен и икономически живот.
В краткосрочната стратегията са включени няколко основни момента. Първата част на документа, представлява анализ на нуждата от стратегия за трансгранично сътрудничество в съвременното общество и в условията на бързоразвиващите се международни отношения. Представени са основните цели, подцели и задачи на стратегията, връзката им с другите международни, национални и регионални документи, както и възприетите принципи при изпълнението на задачите.
На второ място в стратегията е направен обобщен анализ на настоящата ситуация в трансграничния регион. В него са включени: обща характеристика на трансграничния регион и специално разработени, както за нуждата на стратегията така и за изпълнението на задачите произтичащи от нея, “паспорти” на всички общини от разглеждания регион. Това е един специален момент от съдържанието й, даващ пълна картина на отделните общини от трансграничния район, показващ силните и слабите страни в настоящия момент, както и бъдещите ресурси на средата за развитието на трансграничните отношения между общините от трансграничния регион на България и Турция по поречието на река Марица. Това е направено имайки предвид, че в настоящия момент трансграничните контакти възникват предимно на ниво общини с активното участие на местните власти. На базата на тези “паспорти” е направен задълбочен SWOT анализ на средата.
Основните моменти в стратегическия план са:
-
визия - отразяваща бъдещото лице на модерната трансгранична област, което трябва да бъде постигнато с помощта на икономическия, културния, природния и административния потенциал в региона и общите усилия от двете страни на границата;
-
стратегическа цел – непосредствен резултат от предприетите мерки и действия, заложени в съдържанието на настоящата стратегия за трансгранично сътрудничество.
Последната част представлява най-важната част на стратегията – определянето на приоритетите и мерките за постигане на стратегическата цел. Тук са набелязани бъдещите задачи, етапи, действия, както и необходими средства и ресурси за изграждането на високоефективна трансграничната мрежа на сътрудничество.
Заключителната част обхваща методите за мониторинг върху изпълнението на стратегията и системата за бъдещата й актуализация.
-
Въведение.
“Границите са “белези на историята”. Трансграничното сътрудничество помага да се смекчат техните недостатъци, да се преодолее периферното положение, което граничните региони имат в своите страни и да се подобрят условията на живот на населението, което живее в тях. Трансграничното сътрудничество обхваща всички културни, социални, икономически и инфраструктурни области на живота. Да имаш знание и разбиране към различните социални, културни, лингвистични и икономически характеристики на своя съсед – което в крайна сметка е източника на взаимното доверие – е необходимо предварително условие за всяко успешно трансгранично сътрудничество.”
“Европейска харта за граничните и
трансграничните региони”
Международните контакти и международното сътрудничество заемат важно място в дейността на всички погранични общини през последните години. От една страна това се дължи на напредващия процес на интеграция на България в европейските и атлантически структури, а от друга - на целенасочените усилия и контакти, който ръководствата на общините полагат за разширяване на сътрудничеството със сходни общини от Европа, Близкия и Далечния Изток. Основно ново направление на международните контакти на общините-членове на РСО “Марица” през последните години е Република Турция и по-специално общините от Пограничния съюз на Република Турция “Мерич”.
Именно тези международни контакти с погранични общини и райони от съседните ни държави постепенно ще прерастват в интензивно трансгранично сътрудничество, което е резултат от съвременните политически промени и създаването на демократичните системи и общества. До момента трансграничните отношения между общините членове на Регионално сдружение на общините “Марица” и Пограничния съюз от Република Турция “Мерич” не са подчинени на една обща стратегия, поради което имат локален и спорадичен характер и това е основната причина за разработването на настоящата стратегия за трансгранично сътрудничество.
Настоящата стратегия е разработена и предназначена за членовете на РСО “Марица”, местните и регионални власти, попадащи в целевия регион и обхваща периода от 2006 до 2008 година. Основните органи, отговорни за нейното изпълнение, са ръководствата на местните власти в качеството си на изпълнители на общата национална политика по отношение на трансграничното сътрудничество.
Стратегията има препоръчителен характер, с оглед планомерното и регулярно развитие на трансграничните отношения. Това е нова по рода си стратегия, очертаваща пътищата за развитие на един регион, обхващащ части от две различни държави, което я прави уникална по своя характер и предназначение. Освен това характерно за този документ е, че не отразява всички сфери на обществено-икономически живот, а само тези части които са предмет и обект на трансграничното сътрудничество между две държави, както и засяга онези институции, които принципно стоят в основата на създаването и развитието на тези отношения, а такива са: местните власти, представителите на бизнеса и икономиката на страната, наличните неправителствени организации.
Териториалният обхват на този документ е:
-
от страна на Република България - всички общини членове на РСО “Марица”, което по административното деление на Република България почти съвпада с Област Хасково, като се изключи Община Тополовград, която не е член на сдружението, а се включи Община Кърджали, която е член на сдружението, но е община от съседната Област Кърджали;
-
от страна на Република Турция – всички общини членове на Пограничния съюз “Мерич”;
Основната цел на настоящата стратегия за трансгранично сътрудничество е:
Да се анализира състоянието на наличните ресурси, съществуващи трансгранични отношения и бъдещи нужди на общините от трансграничния регион и да се очертаят бъдещите перспективи за устойчиво развитие на трансграничните връзки и контакти.
Произтичащи от основната цел, подцели на стратегията са:
-
Да отговори на три въпроса: къде сме сега? какво искаме да направим? как да го направим?
-
Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на региона и да ги насочи в една правилна посока на развитие;
-
Да открои приоритетите в разглежданата област;
-
Да се предвидят основните стъпки за установяване на трайни и ползотворни трансгранични отношения в целевия регион;
-
Да използва оптимално всички налични ресурси като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните задачи.
Основните задачи, които произтичат от така поставените цели на стратегията за трансгранично сътрудничество са:
-
Да се направи анализ на основните фактори, влияещи върху състоянието трансграничните отношения в целевия регион;
-
Да се анализира състоянието на съществуващите отношения и наличния ресурс в тази област, като се очертаят настоящите проблеми;
-
Да се предвидят бъдещите стъпки, мерки и мероприятия за установяването на трансграничните отношения и развитието на трансграничното сътрудничество.
Решаването на многобройните проблеми ще се основава на принципите на:
-
устойчивост на трансграничните връзки, културното, икономическото и социалното развитие от двете страни на границата;
-
партньорство през границата;
-
публичност и прозрачност на отношенията;
-
доброволно сътрудничество;
-
съхраняване на идентичността;
-
концентрация на наличните ресурси;
-
съгласуваност на дейностите;
-
правилно разпределение на задълженията.
Процесът на разработването на стратегията за трансгранично сътрудничество включи няколко етапа:
-
предварително проучване;
-
създаване на актуализирана база от данни за общините от трансграничния регион;
-
анализ на средата;
-
създаване на предварителен план-конспект на стратегията;
-
определяне на силните и слаби страни на целевия регион, идентифициране на проблемните зони и предпоставките за развитие;
-
определяне на визията на развитието и основната цел;
-
определяне на приоритетните задачи и мерките за изграждане на пълноценна трансгранична зона на развитие.
Стратегията за трансгранично сътрудничество е разработена в съответствие с европейските и национални нормативни, стратегически и планови документи, които са:
-
Европейска харта за граничните и трансграничните региони;
-
Закона за регионалното развитие – Глава 3, чл.12 “Планове за регионално развитие”;
-
Национален план за развитие 2007 – 2013 г. – в частта “Райони за трансгранично сътрудничество”;
-
Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 – 2015 г. – част “Териториално развитие и сближаване”, “Райони за целенасочено въздействие”, т. 3 “Изостанали гранични райони” – където конкретно е посочено, че “Основен инструмент на регионалната политика в тях е развитието на трансгранично сътрудничество, чрез което ще се реализират ползи за общото им развитие по линия на транспортната и социалната инфраструктура, икономическото развитие, в т.ч. развитие на туризъм, подобряването на уменията на работната сила и нейното интегриране към пазара на труда, повишаването на привлекателността на районите за нови инвестиции и качеството на живот в тях”;
-
Регионален план за развитие на Южен Централен Район за Планиране 2007 – 2013 г.;
-
Стратегия за развитие на Област Хасково 2005 – 20015 г.;
-
Областна стратегия за развитие на област с административен център гр. Кърджали 2005 – 2015 г.;
-
Общински планове за развитие 2007 – 2013 г. на общините членове на Регионално сдружение на общините “Марица”.
-
Обобщен анализ
3.1. Обща характеристика на трансграничната област.
Този раздел има за цел да даде оценка на настоящата ситуация и да направи анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред които е изправен Турско-Българският трансграничен регион, както и да послужи като основа за идентификация и формулиране на стратегия за пълноценното оползотворяване на ТГС фондовете. Количествените и качествени анализи няма да бъдат единствените детерминанти за стратегически решения. Необходимо е приоритетите да бъдат хармонизирани с вътрешните политики на национално, регионално и местно ниво, а възможността за съ-финансиране на трансгранични сътрудничества ще бъде също важна предпоставка. Анализът е все пак основата, която ще спомогне да се планира как ТГС фондовете могат да бъдат стратегически използвани, за да подпомогнат с действия и интервенции развитието на регионите.
Моля, забележете че наименованията „България” и „Турция” в заглавията на параграфите по-долу се отнасят за съответната част от граничния регион , а не за цялата държава.
Таблица1 – Преглед на трансграничния регион
Дължина на общата граница в км
|
288
|
|
Обща площ
|
България
|
Турция
|
Площ в км²
|
29,463
|
16,637
|
12,826
|
% от националната територия
|
|
15.0%
|
1,6%
|
Брой жители
|
1,588,238
|
857,171 (2001)
|
731,067 (2000)
|
% от националното население
|
|
10,8 %
|
1,1%
|
Гъстота на населението
|
53,7
|
51,2
|
57,0
|
Брой заети лица
|
537,703
|
175,052 (2001)
|
362,651 (2000)
|
Брой безработни
|
91,487
|
72,245 (2001)
|
19,242 (2000)
|
Ниво на безработица (в %)
|
|
23,3% (2001)
|
5,0% (2000)
|
Административно деление
|
Региони (NUTS II)
|
2 региона за планиране:
Югоизточен и Южен –Централен
|
1 регион:
Tekirdağ
|
Области//Провинции (NUTS III)
|
3 Области:
Хасково, Ямбол, Бургас
|
2 провинции:
Одрин и Киркларели
|
Общини (NUTS IV)
|
29
|
52
|
Източници на информация:
За Турция: 1) Статистически ежегодник на Турция 2001- Държавен Статистически Институт
2) Структура на Селското стопанство 2001 - Държавен Статистически Институт
3) Преброяване на населението 2000 – Одрин - Държавен Статистически Институт
4) Преброяване на населението 2000 – Киркларели - Държавен Статистически Институт
5) Различни индикатори свързани с териториалните единици в Статистиката – Април 2003
За България : 1) Региони и области в България 1997-2001 – Национален Статистически Институт – София 2003
2) Евростат – Портрет на регионите
3) Резултати от прерояване на населението 2001 - Национален Статистически Институт
4) ТГС програма с Турция – Национален център за регионално развитие, МРРБ – София 2002
Територията на двете държави е доста различена по размер. България е с площ от около 111 000 км² и население по-малко от 8 милиона, докато Турция е с площ от около 802 000 км² и население от 67 милиона. Целевите области в българската част на граничния регион заемат 15% от общата територия на страната, а населението е 11% от общото население. Турската част покрива 1.6% от общата територия на страната, а населението е само 1.1% от общото население.
Границата между България и Турция е с дължина от 288 км. Реките Тунджа, между област Хасково и област Одрин, и Резовска, между област Бургас и област Киркларели, формират част от нея. Граничният регион (наричан също по-нататък „региона” или ”ТГС региона”) граничи с Гърция и с Егейско море на югозапад и с Черно море на изток.
Повече от четиридесет години, от края на 40-те до 1990 година, границата между България и Турция беше една от границите между Източния и Западния блок. Като последица от това взаимоотношенията между двете страни бяха много ограничени. Тази ситуация превърна двете страни на граничния регион в периферен фактор и подейства като спирачка за местното развитие.
Достарыңызбен бөлісу: |