Следите на душите
Д-р Н. Веднага след смъртта ли ще заминеш за духовния свят? К
жүктеу/скачать 1.91 Mb.
|
Д-р Н. Веднага след смъртта ли ще заминеш за духовния свят? К. Не. Трябва да се сбогувам с майка си, но се налага да почакам, докато й съобщят новината. Д-р Н. Има ли друг човек, когото би искала да видиш, преди да отидеш при майка си? К. (след известно колебание, с пресипнал глас.) Да... Имам един бивш приятел... Казва се Фил. Първо ще намина при него... Д-р Н. (тактично.) Разбирам, влюбена ли беше във Фил? К. (пауза.) Да, но не се оженихме... Просто... Искам още веднъж да го докосна. Няма да установя истински контакт, защото той е заспал дълбоко и не сънува. Не мога да остана дълго, защото искам да стигна до майка си, преди да научи за мен. Д-р Н. Няма ли посещението ти при Фил да бъде твърде кратко, защо не изчакаш подходящ съновен цикъл, за да оставиш послание? К. (решително.) Фил не е бил част от живота ми от години. Отдадох му се, когато и двамата бяхме много млади. Едва ли все още мисли за мен... И... Изведнъж да ме срещне насън... Възможно е да пропусне съобщението. Засега е достатъчно да оставя следи от енергията си, защото в духовния свят отново ще бъдем заедно. Д-р Н. И след като се отбиеш при Фил, отиваш при майка си? К. Да. Започвам с по-конвенционално мисловно общуване, докато е будна, но не стигам доникъде. Толкова е тъжна. Скръбта на майка ми, че не е била до мен, я е обзела изцяло. Д-р Н. Какви методи си опитала досега? К. Проектирам мислите си чрез оранжево-жълта светлина, като пламък на свещ, обграждам с нея главата й и изпращам послание за обич. Не постигам ефект. Тя не разбира, че съм до нея. Ще опитам чрез сън. Д-р Н. Добре, Силвия, нека бавно проследим този процес. Като за начало ми кажи дали избираш някой от сънищата на майка си, или можеш сама да създадеш нов? К. Все още не умея добре да създавам сънища. Много по-лесно е да избера готов, да вляза в него, за да подготвя условия за по-естествен контакт, и да участвам. Искам да знае със сигурност, че аз съм в съня й. Д-р Н. Добре, сега опиши този процес. К. Първите два съня са неподходящи. Единият е абсурдна бъркотия. Другият е фрагмент от предишен живот, в който мен ме няма. Най-сетне започва да сънува, че върви сама през полето около къщата ми. Трябва да знаете, че в този сън тя не изпитва скръб. Все още не съм мъртва. Д-р Н. Защо го смяташ за подходящ, Силвия, щом не участваш в него? К. (смее ми се.) Слушайте, нима не разбирате, плавно ще се промъкна в съня й. Д-р Н. Можеш да промениш последователността на съня, като се включиш в него? К. Да, влизам от другия край на полето, като съчетавам енергийните си сигнали с мислите на майка си. Проектирам образа си такъв, както изглеждах при последната ни среща. Бавно пристъпвам през полето, докато тя свикне с присъствието ми. Махам й, усмихвам се и отивам при нея. Прегръщаме се и сега изпращам към спящото й тяло вълни от живителна енергия. Д-р Н. И какво въздействие има това върху майка ти? К. Картината се издига до по-високо ниво на съзнателност за нея. Искам да се уверя, че ще помни съня, когато се събуди. Д-р Н. Как можеш да бъдеш сигурна, че няма да го приеме за проекция на желанието си да бъде с теб и да го отхвърли като нереален? К. Влиянието на подобни ярки сънища е огромно. Когато майка ми се събуди, в съзнанието й остава ярко впечатление за двете ни сред този пейзаж и тя подозира, че съм с нея. С течение на времето споменът става толкова реален, че започва да се чувства сигурна. Д-р Н. Силвия, придвижването на образа от подсъзнателната в съзнателната реалност благодарение на твоя трансфер на енергия ли става? К. Да, това е процес на Филтриране, при който продължавам да изпращам енергийни вълни към нея и през следващите няколко дни, докато започне да приема мисълта за отпътуването ми. Искам да повярва, че все още съм част от нея и винаги ще бъда. Очевидно бе, че Силвия няма намерение да стои дълго при Фил и да оставя послание за чувствата си в подсъзнанието му. В дълбока делта-фаза на мозъчните вълни, при която няма бързо очно трептение, не се явяват съновидения. Състоянието на сън, при което очите се движат, известно, и като парадоксален сън, е доста по-леко и следователно по-активно. Най-често настъпва скоро след заспиване и малко преди събуждане. В следващия ми случай връзката със сънуващия ще бъде осъществена между последователни сънища, навярно защото той все още е в парадоксално сънно състояние. Душите - „тъкачи на сънища", с които съм се свързвал, внушават съновидения по два различни начина. 1. Промяна на сън. В този случай безплътният влиза в съзнанието на спящия и частично променя вече съществуващ сън. Бих нарекъл това техника на намеса, при която душите се включват като актьори между репликите на разиграваща се пиеса така, че спящият не усеща настъпилата промяна в сценария. Именно това прави Силвия с майка си. Изчаква подходящ сън, в който неусетно влиза. Колкото и труден да изглежда този процес, очевидно втората процедура е по-сложна. 2. Създаване на сън. В този случай душата сама изгражда и внушава нов сън, като втъкава образите в смислено изложение, съответстващо на целта й. Създаването или променянето на сцени в съзнанието на сънуващия трябва да предаде послание. Виждам в това израз на обич и подкрепа. Ако внушаването на сън не е извършено умело и не се получи смислен сън, на сутринта спящият има само откъслечни спомени или не помни нищо от съня. За да илюстрирам създаването на нов сън, ще цитирам един случай на душа от пето ниво, чието име в последния минал живот е било Бъд. Бъд е загинал в битка през 1942-а, по бреме на втората световна война. В случая сънуващият е Уолт, оцелелият брат на Бъд. Бъд е умел създател на сънища и след гибелта си на бойното поле и завръщането си в духовния свят започва подготовка за ефективен метод да утеши Уолт . Това е един от случаите, които ми дадоха по-пълна представа за тънкостите, които „тъкачите на сънища" прилагат, за да въздействат върху спящите. В този съкратено представен случай клиентът ми ще опише техниките, които е научил от водача си Аксинар. • случай шести •
Д-р. Н. Имаш предвид онази част от енергийната му маса, която е останала там при прераждането му на Земята? К. Да, с Уолт сме от една и съща духовна група. Започвам, като се свързвам с раздвоената му същност, за да мога да достигна по-близо до Уолт на Земята. Д-р Н. Ако обичаш, опиши процедурата. К. Понасям се към убежището на останалата му енергия и за кратко се сливам с нея. Това ми позволява пълно запаметяване на енергийния отпечатък на Уолт. Вече съществува телепатична връзка между нас, но искам по-здраво вибрационно свързване, когато стигна до леглото му. Д-р Н. Защо искаш да носиш напълно точен отпечатък на енергийния образ на Уолт , когато се върнеш на Земята? К. За да има по-силна връзка със сънищата, които ще създам. Д-р Н. Но не може ли самият енергиен двойник на Уолт да общува с него на Земята вместо теб? К. (рязко.) Би било напразно. Това е като да разговаряш със себе си, нищо повече. Няма никакво въздействие, особено по време на сън. Безполезно е. Д-р Н. Добре, щом точният енергиен образ на Уолт е с теб, какво става, когато стигнеш до спящото му тяло? К. Той се мята и върти през цялата нощ и истински страда заради моята гибел. Аксинар ме е учил да работя между последователни сънища, защото самият той умее изключително добре да използва тези моменти за енергиен трансфер. Д-р Н. Работиш между сънища? К. Да, за да мога да оставя послания и от двете страни на два различни съня, а после да ги свържа за по-силна възприемчивост. Понеже разполагам с точния енергиен образ на Уолт, прониквам в съзнанието му съвсем лесно и вливам енергията си. След посещението ми се разгръща трети сън, свързан с другите два като забавена реакция, и Уолт вижда двама ни отново заедно в безплътна обстановка, в която няма да разпознае духовния свят, но активирането на тези примамливи спомени ще му вдъхне сили. Забележка: В някои култури, като тибетската мистика, се вярва, че сънуващите познават духовния свят и го приемат за почти физически рай, което е естествена част от сънуването. Д-р Н. Какви бяха сънищата, които създаде? К. Уолт беше с три години по-голям, но като деца често играехме заедно. Това се промени, когато стана на тринадесет. Братската ни близост не изчезна, но той просто започна да дружи с момчета на своята възраст и аз бях изключен от компанията. Един ден Уолт и приятелите му се люлееха на въже, вързано за клоните на голямо дърво над езерото до фермата ни. Аз бях наблизо и ги наблюдавах. Другите момчета започнаха първи, а после се сборичкаха във водата. Уолт се залюля твърде силно, удари главата си и когато падна в езерото, беше почти в несвяст. Те не го забелязаха. Аз се гмурнах във водата, вдигнах главата му над повърхността и започнах да викам за помощ. По-късно, когато лежеше на брега, Уолт се обърна към мен с премрежен поглед и каза: „Благодаря ти, че ме спаси, Бъди." мислех, че с тази постъпка съм си спечелил място в техния клуб, но след няколко седмици Уолт и приятелите му не ми позволиха да поиграя софтбол с тях. Почувствах се предаден, защото Уолт не се застъпи за мен. По време на играта топката падна в някакви храсти и не можаха да я открият. Вечерта аз я намерих и я скрих до плевнята ни. Бяхме бедни деца и после те не можеха да играят софтбол, докато едно от момчетата не получи друга топка за рождения си ден. Д-р Н. Кажи ми какво послание искаше да предадеш на Уолт ? К. Да покажа две неща. Исках брат ми да види как плача и държа окървабената му глава в скута си на брега на езерото и да си спомни какво си казахме, когато дишането му се възстанови. Вторият сън, за играта на софтбол, завърши с нова сцена, в която го заведох до плевнята, където топката все още стоеше скрита. Казах на Уолт, че му прощавам за всяка грешка, допусната в живота ни заедно. Исках да знае, че винаги съм с него и привързаността ни един към друг не може да умре. Той ще се убеди в това, когато отиде до старата плевня да търси топката. Д-р Н. Ще има ли нужда Уолт отново да сънува това след посещението ти? К. (смее се.) Няма да бъде необходимо, стига да си спомни къде се намира плевнята, когато се събуди. Уолт наистина запомни това, което му внуших. Върна се в старата ни плевня, откри топката и повярва в посланието. Това му помогна да превъзмогне скръбта по мен. Символите от сънищата достигат до много нива в съзнанието, някои от които са абстрактни, а други - емоционални. В този случай в сънищата присъстват образи от действителни преживявания, които подсилват ярките спомени на двама братя в отрязък запаметено време. Бъдещото единение е отразено за Уолт в третия, доста загадъчен сън, в който двете души са щастливи заедно в духовния свят. Измина доста време, докато открия напреднала душа на път да се превърне в „създател на сънища", титла, която ми се струва подходяща за Аксинар от случай 6. Както за всяка духовна тактика, не всички души имат еднакъв стремеж да развиват уменията си. В случай с Бъд не само създава поредица от сънища в съзнанието на Уолт, но и прилага по-сложната техника на съчетаването им в централна тема за братската обич и подкрепа. Накрая Бъд дава физическо доказателство за присъствието си чрез скритата топка. Не подценявам въздействието, което Силвия от случай 5 е постигнала върху майка си, неусетно влизайки в съня й. Но случай в демонстрира по-висше духовно умение. Предаване на послания чрез децата Когато душите срещат трудности при опитите си да стигнат до съзнанието на скърбящ възрастен, понякога използват децата, за да предадат своите послания. Децата са по-възприемчиви за духовете, защото в съзнанието им вее още не са изградени бариерите на съмнение в свръхестественото. Често детето, избрано за проводник, е член на семейството на починалия. Това помага на духа, опитващ се да достигне до жив роднина, особено от същия дом. Следващият случай е на мъж, починал от сърдечен удар в задния си двор на четиридесет и две години. • случай седми • Д-р Н. Какво правиш, за да утешиш съпругата си в момента на смъртта? К. Отначало се опитвам да обгърна Айрин с енергията си, но все още не съм достатъчно умел (душата е от трето ниво). Долавям скръбта й, но нищо, което правя, няма ефект. Разтревожен съм, защото не искам да си тръгна, без да се сбогувам. Д-р Н. Сега просто се отпусни и продължи бавно. Искам да ми обясниш как се справяш с тази дилема. К. Скоро осъзнавам, че ще успея да утеша Айрин чрез Сара, десетгодишната ни дъщеря. Д-р Н. Защо мислиш, че Сара би те възприела? К. С дъщеря ми имаме особена връзка. Тя също много тъгува заради смъртта ми, но скръбта й е примесена със страх от това, което ме сполетя така внезапно. Сара все още не разбира напълно. Събрали са се много съседи; за да вдъхнат кураж на жена ми. Никой не обръща внимание на Сара, която седи сама в спалнята ни. Д-р Н. Виждаш ли в това възможност? К. Да, всъщност Сара усеща, че все още съм жив, и е по-отворена за вибрациите ми, докато влизам в стаята. Д-р Н. Добре. Какво става по-нататък между теб и дъщеря ти? К. (въздъхва дълбоко.) Успявам! Сара държи комплект от иглите за плетене на майка си. Изпращам чрез тях топлина в ръцете й и тя веднага я чувства. После използвам иглите като трамплин, за да стигна до гръбнака и тила й и да докосна брадичката й. (клиентът замълчава и избухва в смях.) Д-р Н. Какво те зарадва толкова? К. Сара се смее, защото я гъделичкам по брадичката както преди, всяка вечер, преди да заспи. Д-р Н. А сега какво правиш? К. Тълпата се разотива, защото са ме изнесли на улицата и качили в линейка. Айрин влиза сама в спалнята, за да се приготви, след което една съседка ще я откара до болницата. Иска и да нагледа дъщеря ни. Сара вдига поглед към нея и казва: „Мамо, не е нужно да отиваш, татко е тук, с мен. Зная, защото усещам как ме гъделичка по брадичката!" Д-р Н. Какво прави съпругата ти тогава? К. Очите на Айрин са насълзени, но не ридае неудържимо както по-рано, за да не изплаши Сара. Прегръща дъщеря ни. Д-р Н. Айрин не приема това, което смята за фантазии на Сара, че си с нея? К. Все още не. Но вече съм готов за Айрин. Веднага щом съпругата ми прегръща дъщеря ни, скачам в пролуката между тях и изпращам енергийни струи и към двете. Айрин също ме усеща, макар и не така силно както Сара. Седят на леглото, притиснати една към друга, със затворени очи. За миг тримата сме заедно насаме. Д-р Н. Чувстваш ли, че си постигнал целта си за този ден? К. Да, достатъчно е. Време е да ги оставя и да напусна къщата. Понасям се високо над нивите и се издигам в небето. Скоро ме обгръща ярка светлина и моят водач идва да ме посрещне. Контакт в позната обстановка От последния случай може би изглежда, че щом отпътуващата душа стигне до любящите хора и ги докосне, отива в духовния свят и повече не отделя време да бъде близо до тях. Има хора, които не чувстват присъствието на душата веднага след смъртта, но по-късно ще го усетят. Живите, които са стигнали до фазата на приемане в процеса на скръб, биха получили утеха, като знаят, че хората, които обичат, все още бдят над тях. Но има и такива, които никога не възприемат нищо. Душите не се отказват лесно от нас. Друг начин духовете да ни докоснат е чрез обстановката, свързана със спомените ни. Тези контакти постигат въздействие дори върху съзнания, заключени за всички останали форми на духовно общуване. Следващият случай илюстрира този метод. Клиентът ми в миналия си живот е бил жена на име Нанси, починала внезапно от мозъчен удар след тридесет и осем годишен брак с Чарлз. Съпругът й бил притиснат между етапите на отричане и гняв и така потискал емоциите си, че отказвал да приеме помощ от приятелите им или да потърси професионален съвет. Като инженер по професия, предимно аналитичният му ум отхвърлял всякакъв спиритуален подход към преживяната загуба, защото противоречал на науката. Месеци наред след погребението душата на Нанси се опитвала да осъществи връзка с него по няколко начина. Стоическата му натура издигнала такава стена около него, че Чарлз дори не заплакал истински след смъртта на жена си. За да преодолее тази пречка, Нанси решила да стигне до вътрешното му съзнание чрез обонянието, като се свърже с обстановка, позната и за двамата. Използването на сетивата от душите допълва общуването с подсъзнанието. Нанси използвала градината си, и по-точно розовия храст, за да достигне до Чарлз . • случай осми • Д-р Н. Защо мислиш, че Чарлз ще реагира на присъствието ти в градината? К. Защото знае, че обичах градината си. Не проявяваше интерес към моите растения. Знаеше, че грижите за тях ми доставят удоволствие, но за Чарлз градинарството означаваше само тежка работа. Честно казано, почти не ми помагаше в двора. Беше твърде зает със своите инженерни проекти. Д-р Н. Значи не е обръщал внимание на работата ти в градината? К. Само когато привлека вниманието му върху нещо. Имах любим бял розов храст до входната врата и когато го подрязвах, размахвах няколко цвята пред носа на Чарлз и казвах, че ако сладкият им аромат не му въздейства, в душата му няма никаква романтика. Често се смеехме по този повод, защото всъщност Чарлз беше нежен и любящ, но не го показваше външно. За да избегне темата, мърморейки, се шегуваше: „Това са бели рози, а аз обичам червени." Д-р Н. Тогава как ти хрумна план с рози, за да покажеш на Чарлз , че все още си жива и си с него? К. След смъртта ми розовият храст изсъхна от липса на грижи. Всъщност целият двор беше в лошо състояние, защото Чарлз не умееше да го поддържа. Един уикенд, докато вървеше замислено през градината, доближи няколко бели рози, които се подаваха през оградата от двора на съседите. Долови уханието. Именно това очаквах и бързо проникнах в съзнанието му спомни си за мен и погледна увехналия ми храст. Д-р Н. Създала си в съзнанието му образ на своя розов храст? К. (въздъхва.) Не веднага, защото не би обърнал внимание. Чарлз се интересува от инструменти. Накарах го да си представи лопата и как копае. После се пренесохме до розовия храст и в градинарския център в града, откъдето можеше да се купи такъв. Чарлз извади ключовете от колата си. Д-р Н. Накарала си го да се качи в колата и да отиде до тази оранжерия? К. (широко се усмихва.) Трябваше да бъда настойчива, но успях. Д-р Н. Какво направи после? К. В оранжерията Чарлз се полута малко, докато го насоча към розите. Имаше само червени, но това не го разколеба. Проектирах в съзнанието му бял цвят и той попита продавача защо няма бели рози. Казаха му, че са останали само червени. Чарлз изпревари мислите ми, купи голяма саксия с червени рози и каза на продавача да ги доставят в къщата ни, за да не изцапа колата. Д-р Н. Какво означава да изпревари мислите ти? К. Когато хората са в стрес, стават нетърпеливи и се връщат към обичайните си модели на мислене. За Чарлз стандартната роза е червена. Това е образът в съзнанието му. Щом в магазина в момента няма бели рози, съпругът ми не би се занимавал повече с това. Д-р Н. Значи в известен смисъл Чарлз е блокирал противоречивите образи от съзнателното си мислене и проектираните от теб в подсъзнанието му? К. Да, освен това е емоционално изтощен от смъртта ми. Д-р Н. Не би ли могла да постигнеш целта си и с червени рози? К. (равнодушно) Не. Тогава прехвърлих енергията си към Сабине, управителката на магазина, която познавах. Тя присъства на погребението ми и знаеше, че обичам бели рози. Д-р Н. Не мисля, че разбирам накъде биеш, Нанси. Нямало е бели рози. Чарлз е купил червени и тръгнал за дома. Не ти ли беше достатъчно? К. (смее ми се.) Мъже! Бялата роза съм аз. На следващата сутрин Сабине лично дойде в къщата ми и докара голяма саксия с бели рози. Каза на съпруга ми; че ги е взела от друга оранжерия и че аз бих искала такива. Чарлз беше смутен и постоя няколко мига на пътеката. Отнесе ги до ямата, която бе изкопал на мястото на изсъхналия ми храст, и спря. Розите бяха пред лицето му. Вдъхна от аромата им... Но най-важно беше съчетанието на белия цвят и това ухание. (очите на клиентката ми се насълзяват, докато пресъздава този миг.) Д-р Н. (тихо.) Описваш всичко съвсем ясно. Продължи, ако обичаш. К. Чарлз... Най-сетне усети присъствието ми... Симетрично обгърнах с енергията си тялото му и розовия храст. Исках да помирише белите рози и заедно с аромата да вдъхне от обгръщащата го енергия. Д-р Н. Постигна ли въздействие? К. (нежно.) Най-сетне той застана на колене до ямата и притисна розите към лицето си. Заплака и дълго рида в прегръдката ми. Когато се успокои, знаеше, че все още съм с него. Докато духовете на съпрузи най-често използват коли или спортни уреди, установявам, че съпругите предпочитат градинска обстановка, за да се свържат с живите си партньори. Друг клиент ми разказа как жена му осъществила връзка чрез засаждането на дъб. Преди да се срещне с мен, същият вдовец ми писа: „дори ако това, което ми се случи, не е било от съпругата ми, нима има значение? Главното е, че по някакъв начин използвам емоционалната енергия, извлечена от чувството ми, че тя е с мен и докосва вътрешни източници, които по-рано не можех да използвам. Вече не се чувствам като в бездна без нито лъч светлина." При разговорите си с хора за подобни преживявания, които някои наричат мистични, е важно да имаме предвид вероятността за духовен източник. Ако можем да изпитаме толкова силна емоция в период на скръб, тя едновременно ще ни донесе утеха и ще ни помогне да узнаем повече за собствената си вътрешна същност. Понякога духовете предпочитат да общуват с нас чрез идеи. Ето един цитат от писмо, което получих от бивш клиент за покойната му съпруга Гуен. Вярвам, че сеансът ни му е помогнал да открие най-добрия начин да приема мислите на жена си. „Разбрах, че като души не всички имаме еднаква способност да общуваме едни с други. Изпращането и получаването на съобщения е умение, което трябва да бъде развивано с практика. Най-сетне долових мислите, внушавани от Гуен, след като чрез медитация не бях стигнал доникъде. Тя е литератор и използва по-скоро словесни мисли, отколкото образи, за да събуди чувство у мен. Трябваше да се науча да свързвам словесните съобщения от нея, като използвам своя начин на изразяване, който тя познава, за да разгадавам това, което ми казва. Сега виждам по-ясно как мога да докосна Гуен със съзнанието си." Непознатите като пратеници •случай девети • Дерик беше шестдесетгодишен мъж, който дойде при мен от Канада, за да прецени живота си и да опита да преодолее най-голямата си мъка. Когато бил млад, загубил красивата си четиригодишна дъщеря Джулия. Смъртта й била внезапна, неочаквана и със съпругата му били толкова съкрушени, че решили да нямат други деца. Доведох Дерик до дълбока хипноза и го върнах към една сцена след края на миналия му живот, когато трябваше да застане пред съвета си. Тогава открихме, че един от важните уроци в сегашния му живот е да се научи да превъзмогва трагедиите. При последните си две прераждания не се бе справил с това и предавайки се на отчаяние, бе утежнил живота на хората от семейството, разчитащи на него. В сегашния си живот има значителен напредък. Най-интересното в този случай според мен е едно преживяване на Дерик двадесет години след смъртта на Джулия. Наскоро съпругата на Дерик починала от рак и той все още бил в траур. Един ден, когато се почувствал много тъжен, се разходил до близкия увеселителен парк. След малко седнал на пейка срещу въртележката. Слушал музиката и наблюдавал веселите деца, яхнали разноцветни дървени животни. Отдалеч забелязал момиченце, което приличало на Джулия, и очите му се насълзили. Точно тогава се появила млада жена на около двадесет години и попитала дали може да поседи до него. Денят бил топъл. Тя била облечена в бял муселин и държала в ръка чаша със студено питие. Дерик кимнал, но не казал нищо, докато жената с наслада отпивала разхладителното и разказвала за детството си в Англия и решението да дойде в Канада, защото била силно привлечена от Ванкувър. Представила се с името Хедър и Дерик забелязал около нея сияние като ангелски ореол. Сякаш времето спряло за Дерик, когато заговорили за семейството на Хедър и плановете й за новия живот в Канада Дерик осъзнал, че разговаря с нея като баща, и все повече му се струвало, че я познава. Накрая Хедър станала и нежно сложила ръка на рамото му. Усмихнала му се и казала: „Зная, че се тревожиш за мен. Няма смисъл. Добре съм и ще имам чудесен живот: зная, че някой ден отново ще се срещнем." Дерик сподели, че докато Хедър се отдалечавала и му махала с ръка, видял дъщеря си и се почувствал спокоен. По време на нашия сеанс Дерик разбра, че преродилата се душа на Джулия е дошла при него, и се увери, че наистина не я е загубил. Когато страдаме от раздялата с хора, които обичаме, те могат да дойдат при нас по загадъчен начин, често когато сме в унес, близък до алфа-състояние. Приемете тези мигове като послания от отвъдния свят, които ще ви вдъхнат увереност.
жүктеу/скачать 1.91 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|