Слово на Проф доктор хонорис кауза Вацлав Клаус „Все по-близък съюз и настоящи европейски проблеми“

Благодаря Ви много. За мен е голяма чест и удоволствие да бъда тук, в София и да получа една изключително важна награда от Вашия университет.

Почетната докторска титла е висока академична награда. Като политик, като Президент на Чешката Република, и в същото време като професор в Пражкия икономически институт, аз си давам сметка за значението на академичните институции и за незаменимата роля на университетите. Университетите са едновременно място и за отворен диалог, и за конструктивни съмнения. Те са “доставчик” на научни изследвания. Пожелавам вашият глас да се чува в този свят на застрашително опростени разсъждения, в света на изобилна информация, но и на недостиг на знания. Ето защо, аз съм наистина щастлив да бъда тук. Днес ще говоря за Европа и Европейски съюз, негово съвременно развитие, неговото така наречено задълбочаване и разширяване, и неговата настояща доминираща идеология, която наричам европeизъм.

Чешката република вече е член на Европейския съюз и съм сигурен, че мястото на вашата страна рано или късно с наша помощ ще бъде в него. Но една година по-късно или по-рано не е съдбовно. За Чешката република влизането в ЕС нямаше алтернатива. Наблягам на влизането, защото за всичко друго има алтернатива. Позволете ми да кажа няколко думи за това.

Ние сме свидетели, а понякога и активни участници, понякога дори съавтори на много важни процеси и събития в Европа, които имат нужда от интерпретиране, обяснение, анализ и критика:

- Европейските политици, интелектуалци и бюрократи приемат идеята за ”все по-близък съюз” и гледат на него като на решение на много проблеми. Освен тяхната почти религиозната вяра в него, те са убедени, че са авангардът и поради тази причина не се отклоняват ни най- малко от своите амбиции и усилия, въпреки че подобни мнения не се изразяват от гражданите на техните страни;

- Укрепването на ЕС, свързано с наскоро подписаната конституция на ЕС, се предлага в момент, когато всеки разбира /и ако той или тя е искрен/а – трябва да си признае/, че Eвропа е загубила своя динамизъм – както в областта на икономиката, така и в областта на културата и цивилизацията. Това не е изненадващо, защото Европа, от една страна, приложи един непродуктивен, суров, и обезсърчаващ човешката дейност, първоначално немски модел, на “социално пазарно стопанство”, /променен днес в различни форми на “трети пътища”/, а от друга страна, чрез отслабване на нациите- държави, Европа постоянно подкопава институциите, които в миналото придаваха на този континент уникален и специален характер;

- Изключително амбициозните и мащабни усилия за елиминиране на всички съществуващи различия, специфика и сравнителни преимущества чрез правно хармонизиране и стандартизиране на всички възможни параметри, правила и политики, е една рискова политика;

- Виждам много опити да се увеличи мащаба на политиката на ЕС /което означава мащаба на административното регулиране, преразпределението и на финансовите субсидии/, да има повече държави-членки /неминуемо икономически все по-слабо и по-слабо развити/ и ЕС да разполага относително със същото или с по-малко количество пари, в сравнение с миналото. Страхувам се, че това не може да стане едновременно.

Докторски дисертации биха могли и следва да се напишат за всяко от тези явления тук или независимо къде, но по-уместно би било темата да е за тяхното взаимодействие и вътрешни връзки. Ние трябва да се запитаме, дали техният синергичен ефект ще бъде положителен или отрицателен, дали той ще увеличи или ограничи свободата и просперитета в Европа, дали той ще доведе до възход или упадък на Европа, дали образът на Европа ще се подобри или влоши в другите части на света и т.н.

• 
  Европейският икономически и социален модел се основава на държавна интервенция и регулиране, на държавен патернализъм и преразпределителна държавна дейност, които са типични за европейското общество;
  
• 
  Европеизъмът е идеология основана върху унификацията, хармонизацията и стандартизацията, която задушава конкуренцията и търсенето на конкурентни преимущества;
  
• 
  Единната валута, която, ако условията за оптимална валутна среда не се изпълняват, води по-скоро до разходи, отколкото до преимущества;
  

Всичко това има асиметрични последствия за новите страни членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Те са по-слаби и по-уязвими от старите членове поради неотдавнашното им минало, което все още не е напълно превъзмогнато, и поради прекъснатата еволюция на институционалните им структури. Те се нуждаят не само от номинална конвергенция, но и от реална такава и не са сигурни дали тяхното влизане в ЕС ще направи реалната конвергенция по-лесна или напротив – ще ги блокира. Аз мисля, че за тях Европа, която е по-близка от всякога, не е победа, а риск и потенциална опасност. Трябва да имаме предвид това.