Звездният час на голямата пирамида

Голямата пирамида в Гиза по мое мнение все още очаква своя звезден час. С това искам да кажа, че той ще настъпи тогава, когато Голямата пирамида изпълни главното си предназначение, определено от създателите є. За мен то е свързано с един момент в бъдещето, когато древните є бащи, господарите є или "боговете" от други планети ще потърсят помощта є в случай на нужда, ще се възползват от възможностите є като генератор на енергия. Това не означава, че такъв звезден час не е имало в далечното минало. Голямата пирамида не е строена за еднократна употреба. Тя е предназначена да служи хилядолетия, да бъде вечна. В този смисъл тя не е египетски паметник, не е дори паметник на човечеството. Голямата пирамида е едно комплексно творение, съчетаващо елементите на паметник - структура - инструмент - способ, принадлежащ на "богове", които в дългата є история може да са я ползвали за своите цели и може би тя пак ще им потрябва. Тази предопределеност на Голямата пирамида е неизменна. Тя не се влияе от времето и историята, от споровете, кой я е построил, на кого и за какво е служила. Защото наред с основното є предназначение тя сигурно е влизала в употреба и за други цели. Вероятно е била "гробница", но не на фараона Хуфу. В нея не са погребвали материални тела, а душите КА. Пирамидата е служела и за подготовка на мъртъвци в очакване или за предотвратяване на прераждане, тоест за мумификация. Тя е била и "врата към отвъдното", през която отбрани лица са можели да контактуват с други светове. Допускам, че Голямата пирамида е била и други неща. Някои ни се струват странни, невероятни, митични или мистични. В безброй статии и книги различни автори, учени и специалисти, теолози и мечтатели убеждават, че пирамидата съхранява всички науки и изкуства, познати на създателите й, история и хронология на минали времена, предсказания за неща, които ще станат, че е нещо като библиотека, нещо като географска и астрономическа маркировка, обсерватория, древен телескоп, склад на математически познания, календар, слънчев часовник, фар, междупланетен комуникатор, радиоприемник и предавател, огледален образ на съзвездието Орион, загаснал вулкан...

Мога да продължа с този списък, но целта ми не е да правя каталог на мнения и хипотези. Съгласен съм с онези автори, които смятат, че пирамидите са конструкции, които човечеството има като наследство от извънземни пришълци или "богове". Изключение прави само Голямата пирамида в Гиза, която също е дело на извънземна цивилизация, но е сътворена по такъв начин, че да остане завинаги. Според мен тя е замислена и построена, за да послужи със своята енергия на космически пришълци в случай на нужда.

Да си представим, че сме извънземни същества, пристигнали на Земята, които в резултат на някаква катастрофа изпадат в положението на корабокрушенци на самотен остров. За да се юрнем из Космоса и да търсим редки минерали и метали, ние трябва да сме подготвени, да сме завършили нашите космически университети, да владеем до съвършенство нашите високоразвити технологии. Обстоятелствата обаче ни принуждават да се настаним временно на Земята, да потърсим източници на енергия - например от вулканите, да създадем по наш модел цивилизация като Атлантида, Му или Лемурия. Ние сме толкова добри учени и технически виртуози, че и на Земята прилагаме една наша хватка за неизчерпаем източник на енергия, необходима ни за получаване и изпращане на радиосигнали в Космоса. Този източник е пирамидата. Подобни неразрушими генератори от камък вече сме строили на Атлантида, но предвиждаме, че природен катаклизъм може да ни потопи за дълго време в океана. Затова търсим най-подходящото място на Земята - да бъде точно в центъра на земната суша, да бъде с огромна и непоклатима скална основа. Намираме го в Гиза и там построяваме нова Голяма пирамида, която да замести за вечни времена потъналата с Атлантида конструкция. Отреждаме є роля на маяк, на кула, която да търси по небето сигнали от нашата галактика, да изпраща сигнали, да приема и да насочва приземяващи се кораби и в случай на бедствие да остане като някакъв постоянен, вечно произвеждащ, вечно акумулиращ, вечно излъчващ източник на енергия. Тя трябва да бъде достатъчно слаба, за да не прави впечатление, и достатъчно силна, за да бъде в състояние по всяко време да захранва наша космическа апаратура. И да притежава още една много важна характеристика: да бъде толкова солидна и здрава, че да оцелее във времето независимо от природните условия и човешката алчност. А това може да се постигне, ако земните жители се държат в неведение по отношение както на методите на строителство, така и на предназначението на конструкцията. Затова нека земните смятат Голямата пирамида за Библия от камък, нека вярват, че в нея са въплътени всички важни познания, нека се чудят защо няма никакви описания на строителството и функциите на пирамидата. Невежеството, завистта и високомерието могат да бъдат от полза за опазване на нашите тайни от разрушителните наклонности на човешката природа.

Ние не знаем дали Голямата пирамида някога е изпълнила своето основно предназначение като сигнална кула за космически кораби, не знаем дали е ставало нужда извънземни пришълци да потърсят енергийна искра или ток от пирамидона (върха) на пирамидата. Но знаем, че пирамидата съществува, макар и да изглежда като невъзможна конструкция дори от гледна точка на съвременните научни стандарти. Знаем също, че ако се наложи, енергия от пирамидата може да послужи за нещо. За какво - това все още е в сферата на догадките. И нищо не ни пречи да предполагаме и да фантазираме независимо от всички онези, които смятат, че са пирамидонът в пирамидата на знаещите.

Ще напомня заповедта на великия халиф Малек ал Азиз Отман в началото на XIII в.: всички пирамиди да бъдат изравнени със земята. Опънала му се дори най-малката - пирамидата на Микерин. Явно древните са имали право да строят така, че никой да не може да унищожи Голямата пирамида...

Силванъс Морли, един от най-изтъкнатите изследователи на древната култура, нарича народа мая "най-блестящ на планетата". Ерик Томпсън, друг виден учен, определя маите като "гърците на Новия свят". Повечето специалисти отричат всякакви връзки между двете основни цивилизации на Американския континент - в Перу и Месоамерика. Въпреки това Ерик Томпсън нарича маите и "финикийци", защото разполагали с мощен флот и пътували по моретата.

В земите на Перу има толкова много старини, пирамиди, пътища и паметници, които по инерция се свързват с инките. Моето мнение е, че неидентифицираните предшественици на инките принадлежат към клон на едно семейство, от което са и маите. В Чавин де Уантар - най-големия археологически обект в Перу, има каменни постройки с много стаи, но неподходящи за живеене. Те обаче поразително приличат на подобни сгради в много церемониални центрове на маите. Според мен са съществували връзки не само между цивилизациите в Америка, но и с други части на света. Алън Олфърд е убеден, че египтяните научили маите на много неща, а преди него Плонжон развива хипотезата, че маите били основоположници на египетската цивилизация и че всъщност египтяните били маи.

Древните маи са създатели на невероятно висока култура, на многобройни церемониални центрове, на миролюбиви градове държави, на десетки хиляди сгради със забележителна архитектура и великолепни произведения на изкуството. В очите на съвременника обаче има нещо сбъркано в тази култура. Вместо тя да се развива и с течение на времето да се извисява, се забелязва обратната тенденция - на упадък. Колкото повече се връщаме назад във вековете, толкова по-внушителни ни изглеждат постиженията на тези хора дори в такива абстрактни науки, като астрономията и математиката. Жреците на маите са определяли продължителността на годината по-точно, отколкото съвременният Грегориански календар, изчислили са циклите на Луната, на Венера, наблюдавали са и други важни звезди и съзвездия, предсказвали са слънчеви затъмнения. В Дрезденския кодекс са регистрирани 69 слънчеви затъмнения, от които маите са могли да видят от Месоамерика само 18. Специалистите твърдят, че маите не са познавали колелото, включително грънчарското, ралото, желязото, но в същото време са строили изключително удобни пътища, наречени "сакбе" (сакбеоб - мн. ч.), които са били по-гладки от днешните асфалтирани шосета и по-трайни, защото все още ги има. Земеделието им е било развито, използвали са напоителни и отводнителни канали и пр. За неразгаданата им писменост вече споменах, но трябва да кажа нещо и за техните числа.

Преди всичко искам да подчертая, че и в тази област маите са със златен медал. Ние използваме т. нар. арабски числа, които са измислени в Индия. Наричаме ги арабски вместо индийски, защото арабите ги пренасят в Европа. Няма справедливост на този свят.

Маите първи са използвали нулата. Установено е, че цифровата им система е с най-дълга брада. От археологически паметници се съди, че тя е от 1500 г. пр. н. е. И още нещо: гениална е, защото е проста.

В маянската двайсетична система се използва вертикалният позиционен принцип. Тя има само три знака: точка за единица, тире за петица и стилизирана морска раковина за нула, която означава още и 20. В каменните надписи се използват и други знаци за нула - например четирилистна детелина. В позиционната стълбица, в която всяка цифра е двайсет пъти по-голяма от долустоящата, нулата направо се изпуска.

Наистина смайващ е невероятният брой на древните паметници, пръснати из мексиканската земя. Летял съм ниско с едномоторен самолет над безкрайните джунгли на щата Кампече. Морето от гъста растителност покрива като пелена много развалини от незапомнени времена. По-високите пробиват зелената маса, за да се окъпят на слънцето. За тях никой нищо не знае. Археологически разкопки не се правят и дори не се предвиждат. Никога няма достатъчно пари. Цяло Мексико е осеяно с безброй пирамиди, които някои изчисляват на хиляди и дори на стотици хиляди. Според специалистите само в щата Вера Крус има над 5000 археологически зони. Какво са представлявали те в миналото? Колко хора са живеели около тях? Но Мексико не е само Вера Крус. На човек му настръхва косата при мисълта, каква е била тази земя в древността, какви са били хората, които са я населявали, откъде са получили невероятните си познания. Забравете приказките за бавното еволюционно развитие, когато жреци в свободното си време уж наблюдавали звездите и откривали разни работи. Те са за такива, като измислените "танцьори" от Монте Албан и безполовите олигофрени, наречени олмеки, от резервата Ла Вента.

Културата на олмеките минава за най-древната в Месоамерика. Това били онези, от които маите бозаели познания като от майчина гръд. Според мен обаче такава култура никога не е имало.

Названието "олмеки" е употребено за първи път в хрониката "Обща история на нещата в Нова Испания" от монаха Бернардо де Саагун. Древните мексиканци наричали олмеки "хората от страната на каучука", която се намира на юг от Вера Крус и в някои райони на щата Табаско. Високата култура, която се приписва на олмеките, обаче не съответства на историческите данни, затова повечето мексикански учени предпочитат да говорят за "култура Ла Вента". Това е един от центровете, в които са били намерени следи на олмеките. Другите са Сан Лоренсо, Серо де лос Месас и Трес Сапотес.

Олмеките се появяват най-напред с гигантските си каменни глави. Още през 1858 г. в малкия град Сан Андрес Тустла, щата Вера Крус, е открита каменната глава с негроидни черти и с някаква каска или шлем, нахлупен до веждите, а през 1902 г. пак в околностите на това градче - и малка статуетка от нефрит на странно същество: човек, но с крила и човка. Отначало се е смятало, че "богът птица" е произведение на маите, но изследователите са се сетили, че Сан Андрес Тустла не влиза в познатите територии на маите. Така се е родило и първото подозрение, че може би съществува и друга култура.

В началото на ХХ в. са открити и множество странни фигурки на дебели голи мъже, приличащи на азиатци, с черти на олигофрени и без полови органи. Тъй като тези находки се различавали от познатия стил на маите, някои учени започват да говорят, че може би са дело на друга, по-стара култура. Смитсъновият институт във Вашингтон изпраща специална експедиция, ръководена от археолога Матю Стърлинг, за да провери нещата на място. Открити са при разкопки и други гигантски глави от базалт, високи до 3 м и тежки 20 т, а така също различни украшения и стели с йероглифи. На една стела, наречена от Стърлинг "Стела С", е прочетена датата 4 ноември 31 г. пр. н. е. Тогава тази дата е предизвикала сензация, защото е по-стара от най-стария надпис на маите с цели... три века! С това "доказателство" олмеките печелят състезанието за най-стара култура в Месоамерика. Разбира се, по-късно се откриват паметници на маите, по-стари с почти цяло хилядолетие, но никой не ревизира приказките за олмекското културно старшинство. При разкопките на споменатите олмекски центрове Матю Стърлинг и други археолози намират гробове с човешки скелети. Мексиканският учен Игнасио Бернал оспорва твърдението, че скелетите са на олмеки. В "Обща история на Мексико" той заявява: "...поради влажността на почвата не се е запазил нито един човешки скелет, който да ни даде представа за физическия тип на олмеките."

"Откритието" на Матю Стърлинг не се посреща с ентусиазъм от всички учени специалисти по древната култура на Месоамерика. Ето един залп от тежката артилерия на обективната наука - Ерик Томпсън: "Що се отнася до създателите на културата Ла Вента, като човешка група за тях нищо не знаем. Твърди се, че били олмеки, неясен народ, населявал този район, който, изглежда, в древни времена е представлявал основен център за производство на каучук. И тъй като групата, говореща на езика мая и наричана уастеки, вероятно е била изтласквана на север към сегашното є местожителство близо до Тампико от нахълтващите групи от някакво място в района на каучука, не е невъзможно създателите на културата Ла Вента в действителност също да са маи."

Самият Матю Стърлинг под влиянието на такива светила, като Силванъс Морли и Ерик Томпсън, през 1943 г. продължава да смята, че има "цивилизация на олмеките", но дава малко заден ход, като прави известни корекции в позицията си: "Цивилизацията на олмеките се е развивала едновременно с древното царство на маите, но се е отличавала от него в много отношения." "Едновременно" не означава по-стара цивилизация.

Логиката, по която е създадена цивилизацията на олмеките, може да се приложи със същия успех и за Монте Албан в днешния мексикански щат Оахака. Монте Албан е уникален културен център на сапотеките, построен на хълм като обелиск, висок 400 м. Издига се като наблюдателница над долината и града Оахака. Пътят до върха прилича на изкачване по 10-километров тирбушон. Там няма вода, няма извори, но в дворците и богатите къщи е имало вътрешни бани и тоалетни с течаща вода. Да се изкачи човек на върха на този хълм, оформен като площад с размери 300Ї200 м, е все едно да се потопи в някаква магия, да премине в друг свят. Изведнъж попада в невероятен археологически комплекс от сгради, платформи, пирамиди и, разбира се, игрище за пок-то-пок. Трудно е да се повярва, че човешки ръце са строили всичко това.

Започнах този разказ за Монте Албан, за да продължа темата с олмеките. Монте Албан е създаден през VII-III в. пр. н. е., или по същото време, когато са процъфтявали маите и техните псевдопредшественици олмеките. Най-интересна там ми се видя пирамидата на "танцьорите". И то не самата конструкция, колкото тежките каменни плочи, на които са изобразени човешки фигури в необичайни пози, сякаш танцуват. Но при внимателно вглеждане ясно се вижда, че нищо в тези фигури не напомня балет. Фигурите са на хора, страдащи от някакви недъзи - гърбица, парализирани крайници, подутини. Лицата им са напрегнати, измъчени, защото и в древността хората не са се усмихвали, когато ги е боляло. Йероглифите, естествено, не са разчетени, за да се разбере нещо повече за тези хора и за цялата култура на сапотеките. А те са били като маите по писменост и по познания в астрономията и математиката. Защо никой не се е сетил да каже, че Монте Албан е култура на танцуващите човечета например? А "хората ягуари" от "страната на каучука" са били удостоени със собствено име - олмеки, носители на отделна култура - олмекска.

За мен няма никакво съмнение, съдейки по намерените статуетки, че Ла Вента и другите олмекски центрове показват какви хора са ги населявали: дефектни човешки същества без полови органи, монголоиди, неестествено дебели или подути от някакво заболяване. Нима не е възможно маи, сапотеки, уастеки, тотонаки и др. да са изпращали там като в резервати своите олигофрени, за да живеят отделно от нормалното население? Дори ако приемем, че тези центрове - Ла Вента, Сан Лоренсо и другите, са се появили няколко века преди нашата ера, къде са били маите и сапотеките? Откритията в Куельо и другите места в Месоамерика преместват "научната" дата за началото на маите доста по-назад във времето, отколкото на олмеките. Тогава как е възможно маите да са заимствали от олмеките каквото и да било?

В Месоамерика преди нашата ера е съществувала само културата мая. Склонен съм да вярвам, че същата култура е отговорна и за находките в Тиуанако и Перу преди инките. Сигурно с течение на времето ще се открият нови следи, които ще водят към дъното на океана, където, предполага се, е потънала Атлантида. Дотогава ще живеем с хрумванията на учени като Матю Стърлинг. По неговия метод всеки може да остави името си в историята.

Две са загадките, свързани с древната култура на маите, които се извисяват над всички останали. Науката, колкото и да се напъва, не може да се позове на нито едно убедително доказателство, че маите са коренни жители на Американския континент, които бавно са еволюирали от първобитно общество към високоразвита цивилизация, която кара и нас, съвременниците на компютъра и бебета в епруветка, да є се възхищаваме. Тъй като такива доказателства липсват, налага се алтернативата: маите са пришълци на Американския континент, носители на знания и култура от друга цивилизация - от Атлантида или от неизвестна планета.

Втората мегазагадка засяга съдбата на маите, внезапното запустяване на градовете им и закриването на културата им. Самият факт, че съществуват множество хипотези и продължават споровете, говори за непресъхващия интерес на учените към тази тема. Почти всички автори се чувстват длъжни най-малко да споменат в произведенията си, че съществува загадка за гибелта на маянската култура и изоставянето на градовете от населението, сякаш се е наложила бърза евакуация. Наистина няма данни и за пълното, стопроцентово обезлюдяване на градовете. Ерик Томпсън посочва, че животът там е продължил, макар и не със същата активност. Но културно-политическата и религиозната дейност рязко прекъсват. Някак изведнъж секва изграждането на нови съоръжения, храмове, пирамиди, паметници, стели. Изчезват, като че ли се изпаряват, жреци и благородници, опустяват игрища и площади. Дори някои започнати строежи са оставени незавършени, което кара изследователите да допускат някаква форсмажорна причина. Сериозни учени си задават въпроса, защо маите намаляват почти наполовина. И предлагат обяснения с климата, катастрофални дъждове и наводнения, изтощаване на почвата, епидемии, войни, нападения на варварски племена, вътрешни борби и междуособици.

Има автори, които представят маите за агресивни хора, които непрекъснато са воювали. Това не е вярно. Ако маите са били войнолюбиви, поне населените им места щяха да бъдат защитени с укрепления. Установено е, че жители на градове като Киригуа никога не са били нападани, но са между първите, напуснали домовете си.

Според една фантастична хипотеза извънземните маи напускали градовете си всеки път, когато към тях се приближавали земни жители. От страх да не бъдат заразени с непознати болести. Други хвърлят вината на сушата и безплодието, природни и екологични катастрофи, включително на кометата на Великовски! Губернаторът на щата Кампече ми разказваше, че имали намерение да строят напоителен канал. Специалистите започнали да готвят проект и с изненада установили, че преди тях древните маи били изградили такъв канал в същия район. Това може да прави само цивилизация с развито земеделие. Отново уместен е примерът с Киригуа, Гватемала. Градът е разположен в район с обилни валежи и богата с хумус почва, която може да храни с векове и по-многобройно население. Въпреки това Киригуа е първият изоставен град на маите.

Няма данни за суша в Паленке, където тече пълноводната река Усумасинта и дъждовете не са рядкост. В Табаско и Вера Крус, където са били предполагаемите олмеки, заради голямата влага не могат да открият запазени скелети на тези инфантилни човечета.

Изглежда, никога няма да се разбере защо маите са напускали градовете си и къде са отишли. Веднага искам да предупредя моите читатели да не очакват от мен отговори на тези въпроси. Нищо не ми пречи обаче да изкажа и аз една хипотеза, да подхвърля една идея, пък... времето ще покаже. Ако е рекъл Кукулкан!...

Бащата на прочутия детектив Шерлок Холмс Артър Конан Дойл има такава мисъл: "Когато всички рационални обяснения се изчерпат, каквото остане, колкото и невероятно да изглежда, трябва да е истината." За тази мисъл си спомних, докато четях "Огънят отвътре"³ от Карлос Кастанеда. Още в началото екзотичният индианец Дон Хуан, нагуал, магьосник и ясновидец, ограмотява Карлос Кастанеда в смисъла на понятието "толтек". За автора, както и за мен "толтек" означава човек от една древна култура. Но за Дон Хуан има друго значение - "човек на знанието". Ето как Дон Хуан описва тези хора чрез перото на Карлос Кастанеда:

"Векове или може би хилядолетия преди испанското нашествие всички такива хора на знанието живеели на обширна територия на север и на юг от мексиканската долина и се занимавали със специфични дейности: лечителство, магьосничество, разказване на приказки, танцуване, пророкуване, приготвяне на храна и напитки. Благодарение на тези дейности те трупали особен вид мъдрост, която ги отличавала от обикновените хора. Още повече че тези толтеки се вписвали в структурата на всекидневния живот така, както го правят в наше време лекарите, художниците, учителите, свещениците и търговците. Те практикували своите професии под строгия контрол на организирани сдружения и станали толкова изкусни и влиятелни, че започнали да властват над населението и на други географски области."

Дон Хуан продължава да обяснява на Кастанеда какво правели тези хора на знанието, които се научили да виждат: "Дон Хуан каза, че когато някои от тези хора най-после се научили да виждат - след векове наред боравене с растения на силата, - най-предвидливите от тях започнали да учат други хора на знанието, как да виждат. И това било началото на края им. С течение на времето броят на ясновидците се увеличил, но това, което виждали, ги изпълвало с благоговение и страх и ги обсебвало до такава степен, че те преставали да бъдат хора на знанието. Те станали изключително изкусни във виждането и можели да упражняват огромен контрол върху странните светове, които наблюдавали. Но това се оказало безполезно. Виждането било подкопало силата им и ги превърнало в роби на това, което виждали.

- Имало обаче и такива ясновидци, които избягнали тази участ - продължи Дон Хуан, - велики мъже, които въпреки виждането никога не престанали да бъдат хора на знанието. Някои от тях се заели да използват виждането положително и да обучат на него събратята си. Убеден съм, че именно под тяхно ръководство жителите на цели градове са преминали в други светове и никога не са се върнали обратно."

В кодекса "Тлоцин" се говори за големия град Сакбалам, столица на племето отоми. Въпреки ясно указаната посока и точния брой на километрите никой не е успял да го открие. Този град фантом не е далеч от друг загадъчен район - Долината на мълчанието. Тя заема 600 кв. км и се намира в границите на три щата: Чиуауа, Коауила и Дуранго. Американската агенция за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) дълги години е проявявала интерес към тази необикновена местност с лунен пейзаж. Твърди се, че там имало останки на цивилизации от други части на планетата, скелети на хора гиганти.

На 11 юни 1970 г. американска ракета, изстреляна от щата Юта, целенасочено се отклонява и пада в Долината на мълчанието. Под предлог, че било необходимо да бъдат събрани частите на злополучната ракета, НАСА изпраща в района свои специалисти. С тях отива и прочутият германски учен и ракетен експерт Вернер фон Браун. Той е много зает човек, но поставя въпреки това събирането на части над всичко и остава в тази долина цяла година. Дискретен човек е Вернер фон Браун, не обича да разказва какво е видял и научил в чуждата къща.

В Долината на мълчанието падат метеорити повече от всякъде другаде, там радиоапарати не работят, срещат се животни и растения с необясними мутации, пилотите я смятат за опасна зона за прелитане. Според някои мексикански учени тя е от същата категория като Бермудския триъгълник, в който изчезват кораби и самолети. Тук тайнствено изчезват хора. Затова в Долината на мълчанието могат да се видят гробове без мъртъвци, със символични надгробни плочи и снимки на изчезнали хора.

Аз не заставам на позицията, че истината за изчезването на населението от градовете на маите е в думите на Дон Хуан, но смятам, че не бива с лека ръка да отхвърляме и подобна хипотеза. Познавам много "свещени крави" в науката, които отлетяха в небитието. За мнозина такива понятия, като телепатия, телекинеза и телепортация, все още са плод на развинтени фантазии. Моят жизнен опит ме е научил да имам предпочитания, но никога да не отхвърлям нищо, защото било невъзможно. Невъзможно за моя мозък, но обективно може да го има в миналото или в бъдещето. По тази логика не съм в състояние да отрека внушението на дон Хуан, че цели градове са преминали в други светове, само защото то е невъзможно. Дон Хуан е магьосник и ясновидец от племето яки в Мексико. Той може и да не е прав. Никого не задължавам да му вярва. Но абсолютно задължително е да се знае какво казва. Науката може да не е демократична и научните истини да не стават истини, като се гласуват и се приемат с болшинство. Но демократичният подход - разнообразие на мненията и хипотезите - е задължителен за стигане до истината.