В. 24 часа 1 В. Стандарт 9

Психолозите твърдят, че голямата мечта на всеки велик вожд е да се увековечи с нещо фундаментално. А това е следствие на натрапчивата мисъл, която не дава мира на великите вождове - че са единствени и неповторими, а след тях светът ще рухне. В Букурещ някога Чаушеско изгради дворец насред немотията на обеднелите румънци. За стотиците салони в президентския дворец на Саддам Хюсеин още се носят легенди, а и източните вождове по принцип са си разточителни. Покойният велик вожд на Туркменистан Сапармурат Ниязов още приживе си изгради статуя от чисто злато. България напоследък страда от дефицит на велики вождове. Посетилите Дръндар обаче знаят, че това е само на пръв поглед.

Всяка сутрин баба Юркие тътри количка с празни пластмасови бутилки до мегдана на селото. Пълни ги от чешмата и после бавно ги дърпа обратно към старата си къща. Количката се опъва, тежка е. На баба Юркие и животът й е тежък, та е свикнала. Едното й дете починало съвсем младо от рак. Синът й е във Варна, а дъщерята - в Турция. Останали са си сами с дядото и няколкото кравички и овчици. Млякото от тях продават, но парите стигат колкото да се купи храна на животните. Пенсията е малка, едва стотина лева. Та по тази причина, от икономии, баба Юркие пълни бутилките с безплатна вода, за да пои добитъка.

Друга една баба - Алиме, разхожда бастуна си наблизо. Тя пък има счупен крак, но няма пари да отиде в болница да го излекува. Местните лекари са го наместили някак си и й казали да не се залежава, за да не вземе да окуцее съвсем. Двете старици може и да нямат пари,

джобовете им да са празни, но пък очи пълни

Къщите им се намират до едно истинско съкровище - цяла чудесия. Сред калища и гьолове, в съседството на изоставени и порутени бараки, покрай свободно разхождащи се магарета и всякакъв друг селски инвентар са хвърлени няколко милиона лева. Ей така на земята са излети купища пари, с които иначе 150-те жители на Дръндар биха живели охолно и предоволно. Колко точно милиона лежат на това място - никой не знае, а и не смее да пита. Пък и парите не са просто оставени. Насред селото за няма и две години върху цели 14 дка е изникнал истински дворец - точно както Пушкин го е описал в приказката за цар Салтан. Високи медни кули с накацали по тях златни петлета, яркосини керемиди, разкошна фасада, вълшебни прозорци. Около него се е ширнал огромен двор със ситно подрязана трева. А вътре са пръснати кукли на всякакви приказни герои. "Кракът много ме боли, ама сутрин като се събудя, като изляза отпред и като видя това хубаво нещо, и ми става драго. Олеква ми и все едно съм излекувана", обяснява баба Алиме.

Освен че е на най-централно място в селото, личен е и инвеститорът на това велико съоръжение. Сам лидерът на ДПС Ахмед Доган го е поръчал, платил и одобрил. "Той поиска да купи общинската земя. Беше организиран търг и го спечели. Бързо го построиха", радва се кметицата Зюмбюл Али. Доган обещал, че това ще е детска градина. И то много специална, защото не само ще изпълнява европейските изисквания за полагаща се територия на подрастващите, но и ще ги преизпълнява поне стотина пъти. В Дръндар и околните селца, където на година се раждат по пет-шест деца, всяко новоприето в двореца-градина ще се чувства царски. Там има не само достатъчно място за игра, а

всяко дете ще разполага с по един цял етаж

Но тъй като вождът на ДПС от много време не се е появявал в селото, а и никой нищо не им казва, дръндарци все повече се съмняват дали тук наистина ще има детска градина. Един друг хората се лъжат, че това ще е я сарай за отбрани активисти на движението, я училище за мюсюлмани. Дори и у кметицата Али се прокрадват съмнения за истинското предназначение на постройката: "Първоначално, когато Доган кандидатства за мястото, каза, че ще е детска градина за две групи. Но аз не съм говорила с него отдавна. Това си е частна собственост. Предполагам, че ще е градина". Според първоначалния план сградата трябва да има собствено локално парно, кухненски блокове, огромни помещения за игра, обучение и за детска спалня. Оформена е и стая за свиждане, защото градината би трябвало да е седмична. Засега обаче дворецът пустее и дори в двора не припарва жива душа. В това село хората са или пенсионери, или безработни, но вкупом бедни и всички много се надяват чудесията час по-скоро да заработи, независимо за какво ще се ползва, за да се отворят работни места.

Дръндар е малко китно селце в Североизточна България на 30 километра от Варна. Името му идва от стара турска дума, с която са наричали майсторите, производители на вълна и памук. Думата трябва да е толкова стара, че в селото, където иначе живеят само турци, никой не може да я преведе. Животът тук се точи бавно. Хората нямат друг поминък, освен да гледат животни и реколта. Безработните чакат на опашка да ги включат в програмите на социалното министерство за трудова заетост. И тук

казанът за варене на ракия е по-посещаван от местния храм,

в случая джамия, която дори си няма ходжа. На пръв поглед - място като много други в цялата страна. Причината за този интерес у лидера на ДПС точно към това село обаче е много сантиментална. Макар и роден в близкото Пчеларово, Доган прекарва почти цялото си детство в Дръндар, където се местят родителите му. Къщата им си стои там и до днес, а от двора й се е отворил чуден изглед към бляскавия дворец. Зетят на Доган пък държи ключовете за някои от важните обществени сгради.

Но дори и това не е всичко. Дръндар се оказва люпилня на не един и даже на не двама апостоли от ДПС. Оттук е заместникът на партията Касим Дал, чиято сестра Зюмбюл пък е местен стожер на движението и вече управлява селото пети пореден мандат. "Тя е много окумуш и ачигьоз", хвали я баба Юркие и всъщност обяснява защо на всички избори кметицата печели все по 80-90% от гласовете. Зюмбюл Али действително е изключително интелигентна и оправна жена и говори български по-добре от мнозина българи. Тя обаче се е примирила, че ДПС никога няма да я прати депутат в София. "Много ще станем", отвръща скромно с приведена глава сестрата на Касим Дал, когато я попитат защо не се е кандидатирала досега за парламента.

В Дръндар е роден и друг, макар и не толкова известен, но не по-малко важен активист - Рушен Риза. Освен в комисията "Кушлев" той доскоро се изявяваше и на финансовия фронт на ДПС като съуправител на "Либерална инициатива", едната от фондациите, чрез които движението усвоява пари от неправителствения сектор.

Именно в Дръндар са положени и основите на правата и свободите на турците в България. Веднага след като излиза от затвора в Пазарджик, Ахмед Доган събира на 24 декември 1989 г. в селото всички по-изявени политически затворници от турски произход. На сбирката е решено да се основе ДПС като независима и самостоятелна политическа организация, което е осъществено месец по-късно във Варна. Така Дръндар е неотменна част от живота на ДПС вече години наред, а Доган често го вмъква във важните напътствия и завети към избирателите: "Моделът на моя живот е модел на развитието на ДПС -

от дръндарските реалности през варненските потайности

Един политик трябва да има визия за бъдещето и затова започнах да променям фасона на Дръндар. Европа поставя много високи изисквания - да бъдем отворени, с изправени глави, а не с нашето дръндарско мислене. То няма да ни доведе до Брюксел. Трябват ни по-големи амбиции на щенията".

От този ред на мисли става ясно защо Доган не се е ограничил само с един дворец в подлежащия на поправяне фасон на Дръндар. Миналата година селото се сдоби и с чисто нова джамия на мястото на порутената стара, строена през далечната предосвобожденска 1870 г. Официално средствата за градежа - 212 210 лева, са осигурени от правителствената комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи със съдействието на областния управител на Варна и дирекция "Гражданска защита", а плочките за двора и обзавеждането - от турски бизнесмени. Неофициално всички знаят, че и това е дар от Доган, чието име хората тук изговарят с едно особено изражение на лицата, сякаш споменават божество. Пътуващите виждат минарето на новата джамия далеч-далеч преди на хоризонта да се покажат първите къщурки. Липсата на ходжа въобще не се е усетила като проблем, тъй като, макар и изцяло турско, мераклиите да ходят на молитва в това село не са чак толкова много.

Покрай откриването на джамията е асфалтиран и основният път, водещ до селото. Дръндар е част от бедната община Суворово, чиито шосета са нанизани от дупки и порутен асфалт. Но на 5 километра преди и след Дръндар асфалтът е по всички европейски изисквания.

В общинския център от десетилетия така и не могат да намерят пари за изграждането на пречиствателна станция. 150-те селяни от Дръндар обаче имат. Построили им я миналата година. Всички знаят с чия благословия. Иначе официално парите са отпуснати от общината. Но и това не е всичко. Пак миналата година селото се е сдобило и с канализация. Засега включването в нея е безплатно. От общината обяснили тази екстра с липсата на точни изчисления колко да е таксата.

Местните вярват, че Доган непременно ще им я опрости.

Пълната промяна във фасона на Дръндар, набелязана в речите на Доган, обаче се очаква да се случи някъде към края на тази година. Тогава ще започне изграждането на нещо наистина невиждано и нечувано по селските хоризонти на България - истински екзотичен парк с бахчисарайски фонтан и летен театър. Колко точно ще струва тази пищност, отсега не се знае, но от архитектурния й план се вижда, че едва ли ще отстъпва по цена на близкия дворец. Замисълът е паркът да започва от джамията и да прекосява цялото село, като другият му край опре в двореца. 12-те хиляди квадратни метра площ ще се изпълнят с "алейна мрежа, богато озеленяване, фонтан, открита естрада и кафе. Идеята на екипа е да се съчетаят традициите на местното мюсюлманско население с вижданията за модерен парк". Това е обяснено в описанието на проекта, който архитектите Иван и Златан Атанасови вече са предоставили за одобрение от инвеститора - частна фирма. Но и за тази придобивка е ясно кой е добрият чичко с парите.

все още не е започна­ла, стана ясно след вчерашната среща между кмета на Видин Румен Видев и транс­портния министър Пе­тър Мутафчиев. Въпре­ки че подготвителната работа по съпътстващи­те обекти върви с пълна сила, главният изпълни­тел - испанската FCC, все още е на етап под­готвяне на технически план.

Дознател и нотариус ще бъдат разпитани във Велико Търново заради задържан наркобос, който успял от ареста да прехвърли имоти­те и банковите си авоари на свои близки. Скандалът гръмна, след като полицаи засекли бясно източване на сметки и прехвърляне на ко­ли и имоти, които се водят на името на Иван Терзиев-Беленския (50 г.) от Сливен.

„Представиха ми молба от адвоката на Терзиев за посе­щение на нотариус. Срещата трябваше да стане в кабине­та ми. Обадих се на охраната на ареста и Терзиев беше до­веден", е обяснил дознателят Деян Бонев. Той разказва, че две пълномощни били из­готвени от името на задър­жания и с тях Терзиев упъл­номощавал сина си Тодор да поеме управлението на фир­ма „Рафтис", която изкупува мляко, и да се разпорежда с финансите й. Отстраненият от разследването дознател обаче твърди, че двете пъл­номощни, които прочел предварително, не давали право на сина да продава или да прехвърля имуществото. Бонев доверил, че се чувства притеснен и недостатъчно подготвен да води „дело от такъв мащаб".

Търновската прокуратура е изискала пълномощните от нотариуса.

Така премиерът Сергей Станишев скастри вчера в Пловдив бившите генера­ли, които непрестанно ко­ментират скандала в МВР.

„След като над Юг. дър­жавата бе отслабена и сега започва да се възстановя­ва, естествено е да има та­кива случаи", каза премие­рът по повод задържането на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов. Антимафиотът е обвинен, че е изнасял информация на потърпев­ши за разработки на МВР срещу тях. Премиерът напомни задържането на вис­ши чиновници във фонд „Пътища", както и на сръб­ския наркобос Будимир Куйович.

Според Станишев у нас, когато системите започват да работят - понякога бо­лезнено, се възприема ка­то скандал, а не като нещо, което води до оздравяване.

„Колкото по-малко поли­тика, толкова по-добре", каза по повод скандала с Иванов и столичният кмет Бойко Борисов. Той повто­ри тезата си, че Станишев ще остане в историята като държавник, ако предизви­ка предсрочни избори.

„Какво ще донесе една оставка на министър (бел. ред. - на Румен Петков) при положение, че премие­рът си направи ДАНС, за да има паралелна структура на МВР", попита Борисов.

Красивата, но пред разпадане сграда на пловдивския бул. „6 сеп­тември", чиято снимка „Труд" също помести преди седмица, все още е в окаяно състояние.

Нищо не е задвижено след публикацията, признаха от районното кметство.


25.03.2008 г., с. 5
65 постройки и „спалнята" падат
Точно 322 опасни сгради преброиха във Видинска област.

Последният оглед на експертна комисия установил, че голяма част от постройките трябва да се разрушат, други се нуждаят от укрепване, а за остана­лите да се ограничи до­стъпът на хора.

Само във Видинска об­щина от кметството са описали 65 сгради по­тенциални убийци.

Сред тях е и рушащата се от години насам сгра­да на бившата туристи­ческа спалня. Тя се на­мира на ул. „Цар Алек­сандър II", в непосред­ствена близост до самия

център на областния град. Частната сграда дори не е обезопасена с предпазни ленти, нищо че от нея периодично падат тухли и мазилка. Видинчани предвидливо избягват да минават край „убиеца", който е паметник на културата.

Преди дни по искане на община Видин коми­сия от Националния ин­ститут за паметници на културата е направил оглед на постройката и се очаква скоро да се ре­ши нейната съдба.

Сред опасните сгради е и тази на Еврейската синагога във Видин, коя­то от незапомнено вре­ме пустее и се руши.
Снимка на три колони – Бившата туристическа спалня във Видин не е добре обезопасена, въпреки че руината се сипят тухли и мазилка


25.03.2008 г., с. 6
Три хиляди подписа срещу казармата в Благоевград
„Междуведомствена правителствена комисия трябва да изясни проблема с благоевградската казар­ма. Министър Веселин Близнаков твърди, че има­ло военна експертиза за предлагания от община Благоевград район за дислоциране на военни части от Горна баня и Банско на 3 км извън града, която от­хвърляла като негоден ва­рианта. Смятам, че такава експертиза няма и не е из­вършвана.

Така вчера градоначал­никът Костадин Паскалев контрира мнението на военния министър Близна­ков, изразено в интервю за

„Труд", че казармата, която се намира в центъра на гра­да, ще остане на армията. Заради отказа на военните да предоставят на общината 180-те дка на общината за парк и жилища в Бла­гоевград тръгна протестна подписка. За 2 дни са съ­брани 3000 подписа.


25.03.2008 г., с. 8 - 9
ГЕОРГИ ИВАНОВ, кмет на община Хасково, пред Божидар Събев
Политиците се страхуват от силни общини
Можем да построим 5 мола, но няма къде
- Г-н Иванов, преди дни обявихте че ще затвори­те общината, ако търгов­ската верига "Билла" не разблокира сметките, след като спечели дело за 600 000 лева. До затва­ряне на общината не се стигна, но казахте, че де­централизацията на об­щините е в опасност. За­що?

- "Билла" имат решение на съда от преди 4 г. за обезщетение, което трябва да им се изплати. Общината на няколко пъти го оспорва. Ние също сме завели дело срещу търговската верига за пропуснати ползи и на­рушен сграден фонд, тъй като теренът, на който през 2000 г. искаха да строят хипермаркет, беше разчи­стен. Нашият иск е спече­лен в съда на първа инстан­ция и вероятно скоро ще има окончателно решение. Искахме да докажем наши­те загуби и да ги приспад­нем от обезщетението, което щяхме да им платим. От 1 март т.г. обаче влезе в сила измененият Гражданско-процесуален кодекс. Промените дават право на ищец, който има съдебно решение да блокира смет­ките на общините. Това ва­жи само за общините, не и за физическите лица, не и за държавата. Проблемът не е в сумата, която взема "Билла". Проблемът е, че ставаме свидетели на про­тиворечие в закона.

- Къде е противоречие­то?

- Блокирайки сметките на общината, никой никъде не е отбелязал кога те тряб­ва да бъдат освободени. Поисканата от "Билла" су­ма беше изплатена още на

третия ден, но още пет дни сметката остана блокира­на. Това създаде огромни проблеми на община Ха­сково. Всяка година ние определяме сума за изпла­щане на присъдени обез­щетения. Тази сума се на­руши. А вЗакона за бюдже­та пише, че бюджетът мо­же да се решава само с ре­шение на Общинския съ­вет. Така "Билла" изтегли­ха над 600 000 лева от смет­ките ни, а в бюджета са за­ложени 350 000 лева. В момента надвишаваме бю­джета с над 250 000 лева, което е закононарушение.

- А не е ли закононару­шение да не се предвиж­дат достатъчно средства за обезщетения? Вече сме в ЕС, където се държи много на точните и ко­ректни разплащания...

- Трябва да се плаща. Но трябва да се дава възмож­ност да се влиза в споразу­мение, за да има време за­конно да се промени бю­джетът на общината. Вед­нъж внесен в Министерството на финансите, об­щинският бюджет е канон.

- Как може да се реши проблемът?

- Искам да се обърна и към Националното сдруже­ние на общините и към де­путатите с конкретно пред­ложение. Когато се блоки­ра дължима от община сума, да има следното раз­граничение. До нивото на предвидените в бюджета средства сумата да се из­плати веднага. Останалата част да се обсъди между двете страни и да се стигне до споразумение. То тряб­ва да се внесе в банка в срок от три дни и самата банка да стане гарант, че разли­ката ще се издължи до края на годината. Но това ще мо­же да стане в съответствие с бюджета на общината. Ще има време Общинският съвет да реши за сметка на кое друго перо да бъдат от­делени средствата. Трябва да се плаща, но трябва и да се изчистят детайлите.

- Кои са най-важните детайли?

- Поставих остро пробле­ма, защото в подобна ситуа­ция може да изпадне всяка община. Неудачно е също, че общините трябва да внас­ят такса в съда, когато искат да водят дело. Досега това го нямаше. Понякога такси­те са непосилни за по-мал­ките общини. Държавата не внася съдебни такси, а об­щините внасят. На държава­та никой не може да блокира сметките, на общините мо­же. Имам чувството, че това е отмъщение на законодате­ля към процеса на финансо­ва децентрализация на об­щините, който вече започна в България.

- А за какво иска да ви отмъщава?

- При добър мениджмънт и финансова децентрали­зация общината става мно­го силна и политически не­зависима. А това не се ха­ресва на политическата класа. При парламентарни избори централната власт ще трябва да се съобразя­ва с местната. Успехът на регионалното самоупра­вление генерира политиче­ски ресурс и може да излъ­чи свои представители и в законодателната власт.

-Трети мандат управля­вате Хасково, сега като независим. Какво сочи опитът ви - станаха ли по-самостоятелни общини­те в България?

- Да. Но това сякаш става по пътя на повече отговор­ности и по-малко права. На­пример - подготвя се дър­жавните училища да минат към общините. Но ще стане както със социалните домо­ве. Общините ги поехме в окаяно състояние. С децентрализацията общините поемат повече проблеми, но няма помощ от държава­та. Няма и закони, които да ни помогнат да решим но­вите проблеми. Ето някол­ко примера - кметовете не могат да затварят заведе­нията, в които редовно ход­ят непълнолетни и мало­летни. Можем да ги затва­ряме, ако там има строи­телни нарушения. Правим актове, но те си ги плащат и проблемът остава. Същото важи и за незаконните так­сита. Има коли с по 12-13 акта, които продължават да работят. Ако имаме пра­во да затваряме заведе­нията или да задържаме незаконните коли, работа­та ни ще е по-ефективна.

- А получавате ли под­крепа от местните депута­ти?

- Уви, Хасково е лош при­мер за липса на подкрепа. Навремето хасковски депу­тат от НДСВ стана Веселин Близнаков. Като кандидат-депутат обеща да помогне

за връщането на част от военните имоти на общините. После стана военен минис­тър, но на общината не е предоставен ни­то един имот. В ин­тервю пред в. "Труд" кметът на Благоев­град Костадин Па­скалев споделя, че се сблъсква с про­блем с военните имо­ти. А докато беше ха­сковски депутат от БСП, беше пасивен при решаването на същия въпрос. - Споделяте ли проблемите си с управляващите?

- Неотдавна ка­зах на премиера Е Сергей Станишев: ? „Парите за общини­те са в самите общи­ни". Държавни имо­ти - рушащи се сгра­ди и пустеещи пар­цели, можеха ча­стично да бъдат да­дени на общините. Или об­щините да ги купят. Имам над 5 заявки от големи тър­говски вериги за изгражда­не на молове и търговски комплекси, но нямаме те­рени. В същото време 280 дка в центъра стоят, рушат се и сградите върху тях ста­ват все по-опасни. Трябва ли някоя стена да се срути и да убие човек, за да решим проблема?! Това е ужасно. И е доказателство, че цен­тралната власт се грижи за местната на принципа: „Проблемът на давещите се е проблем на самите да­вещи се!"

Но в тези условия пролича­ва кой е успешен кмет.За да е добър стопанин, кметът трябва да е независим фи­нансово. Не можеш да ре­шиш проблемите на община­та, ако не си решил собстве­ните си проблеми. Гордея се с направеното за Хасково, както и с постиженията си в личен план. Хората явно раз­бират моя принцип, щом съм кмет за трети мандат.

Портретна снимка на три колони