В. Пари 1 В. Телеграф 18 В. Телеграф 23

Четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ Lehman Brothers c главен изпълнителен директор Ричард Фулд изненадващо бе оставена да фалира, като повлече след себе си и борсовите индекси от целия свят. Икономистите в България смятат, че това ще се отрази негативно в дългосрочен аспект и на нашата икономика. Най-вероятните последици са намаляване на външните инвестиции и поскъпване на кредитите.

Белчо Лилов

За два дена четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ Lehman Brothers обяви банкрут, а третата по големина Меrrill Lynch, която управ­лява активи за близо 1 трлн. USD, бе продадена за 50 млрд. USD на Bank of Amerika. Друг гигант - UBS, за поредно тримесечие продължи да отписва активи. Този път само 5 млрд. USD. От най-големия застраховател в страната AIG пък обявиха критично състояние и прибегнаха до помощ от федералната банка.

Тези тежки събития за САЩ удариха като бич световната икономика и борсите по цял свят започнаха да летят неудържимо надолу.

С това развитие на нещата световната криза започна да изглежда много заплашително за всички икономисти. Повечето анализатори очакваха затруднения в Lehman Brothers, но не вярваха, че Федералният резерв ще стои безучастен и ще гледа как се вдига бяло знаме. Те смятаха, че Фед ще прояви еднакво отношение към всички банки, след като месеци по-рано подкрепиха друг закъсал гигант - Bear Stearns.
Домино

Колапсът на толкова голяма финансова институция неизбежно ще предизвика реакцията на доминото и ще доведе до финансови трудности и в други по-малки компании, смята финансистът Емил Хърсев. Според него в скоро време можем да очакваме много нови фалити както в САЩ, така и по целия свят. От началото на годината досега в САЩ са обявили фалит 11 кредитни институции.

Най-страшното на тези фалити не са милиардите, които ще сменят собствениците си, а това, че доверието отново ще напусне финансовите пазари, и то по целия свят, коментира пред в. Пари изп. директор на Юробанк И Еф Джи Асен Ягодин. Според него тези проблеми ще се отразят и на България. В крайна сметка всеки кредит, който отпускаме, ще бъде с по-висока рискова премия и това ще доведе до оскъпяване на цената на парите у нас за обикновените потребители и бизнеса, коментира още Ягодин.

Десет от най-големите банки в света ще създадат обща програма за превенция от фалити. Общата стойност на началните средства в пула ще бъде 70 млрд. USD, като той ще се формира от единична вноска на всеки от участниците.

Създатели

Учредителките на общия фонд са JP Morgan Chase, Goldman Sachs, Bank of America, Barclays, Citigroup, Credit Suisse, Deutsche Bank, Merrill Lynch, Morgan Stanley и UBS.

Идеята на програмата е да финансира компаниите, които са в затруднено финансово положение поради една или друга причина. Всяка от банките може да ползва средства до една трета от размера на пула.
Възможности

Кредитният пул ще действа като самостоятелна единица на пазара. Инициативата се явява като сигнал за пазарите, че банките вече обмислят по-внимателно политиката си и създават лостове, с които да тушират временни финансови затруднения. Анализаторите смятат, че това се прави по-скоро с цел успокояване на полуделите финансови пазари.

Пулът ще бъдe отворен и към други участници. Ако те искат да се ползват от всички преференции на общата програма, ще трябва да кандидатстват. А след като бъдат одобрени, ще трябва да внесат и своята част от капитала на гаранционната схема.
Снимка на три колони - Федералния резерв Бен Бернанке взе meжкото решение да откаже кредит на Lehman Brothers, c което ги накара да поемат отговорността от

лошото управление на активите си

Поредицата от негативни финансови новини се изля като леден душ над европейските и азиатските фондови борси. Всички водещи индекси рязко поеха надолу още със започването на сесията в понеделник. С напредването на деня загубите на индексите се увеличаваха, като в средата на деня борсовите показатели бяха средно с по около 3-4% надолу. По-късно загубите набъбнаха до 5-6% дневни спадове.

Сред топгубещите индекси се нареди френският CAC40, който се гмурна с над 5.50%, малко след него в класацията беше лондонският FTSE 100, който се смъкна с над 5%. Третият водещ европейски индекс, германският DAX, се върна с 4.18% и падна под психологическата граница от 6000 пункта за пръв път от две години насам.

Рекордни разпродажби на акции имаше и на всички възникващи пазари. Руският индекс RTS падна с 4.36%, турският ISE се свлече с около 6%, полският WIG 20 загуби 4.36%, а водещият индекс в Чехия отстъпи с 6.39%. Родният Sofix записа дневна загуба от 2.93%.

От Топ 5 останаха само две инвестиционни банки, които са напълно наясно, че може и да не преживеят разпродажбите на активи от ликвидацията на Lehman. Това ще има много негативно отражение върху капиталовите пазари, като засега никой не се наема да прогнозира докъде ще стигне сривът на различни типове активи. Разпродажбите вече обхванаха Европа и България.

Дори инвеститорите с дългосрочен хоризонт изчакват да видят докъде ще се разпространи кризата, преди да купуват акции. Негативните очаквания на Уолстрийт най-вероятно ще се запазят, докато не се появи голям инвеститор от чужбина, който да купува обезценените активи с огромна отстъпка от стойността им и който да бъде последван от други “лешояди”.

Корекцията на световните борси навлиза в период, който е подобен на събитията през януари, така че може да очакваме много резки движения. В България ликвидността пречи на големите инвеститори да напуснат пазара, но такива неприятни новини ускоряват поевтиняването на акциите.

Един от топзастрахователите в света, американската AIG, не успя да представи навреме план за набиране на нужния й капитал и поиска кредит от Федералния резерв на САЩ в размер на 40 млрд. USD.

Компанията се опитваше да избегне намаляването на кредитния си рейтинг, защото това ще доведе до оскъпяване на кредитния ресурс за нея. Целта на управляваната от Робърт Уилямстед компания беше да намери възможно най-бързо средства, за да се поддържа добра ликвидна структура в краткосрочен план, докато се продаде част от активите на AIG.

Въпреки плановете за намиране на пари от агенцията Стандард енд Пуърс обявиха, че готвят негативна корекция на рейтинга.
Реакция

След новините акциите на застрахователя се сринаха наполовина, но постепенно започнаха да се възстановяват. Ценните книжа поевтиняха с почти 6 USD до 6.26, като до редакцион­ното приключване на броя те се върнаха обратно до нива, близо до 7 USD за ценна книга. Според специалистите AIG би могло да се окаже много по-голям проблем от Lehman Brothers.

Само за последните 3 тримесечия АIG беше принудена да отпише активи за над 18 млрд. USD, след като стана ясно, че е инвестирала във вторични ипотечни облигации.

Хендерсън, Невада

Фалира: 5 септември 2008

Активи: 2 млрд. USD

Фалитът коства на държавата: 450-550 млн. USD
2. Integrity Ban

Алфарета, Джорджия

Фалира: 29 август 2008

Активи: 1.1 млрд. USD

Фалитът коства на държавата: 250-350 млн. USD
3. The Columbian Bank and Trust

Топека, Канзас

Фалира: 22 август 2008

Активи: 752 млн. USD

Фалитът коства на държавата: 60 млн. USD
4. First Priority Bank

Брейдънтън, Флорида

Фалира: 1 август 2008

Активи: 259 млн. USD

Фалитът коства на държавата: -
5. First National Bank Holding

Нюпорт, Калифорния

Фалира: 25 юли 2008

Активи: 3.7 млрд. USD

Фалитът коства на държавата: 862 млн. USD

6. IndyMac Bank

Пасадена, Калифорния

Фалира: 11 юли 2008

Активи: 32.01 млрд. USD

Фалитът коства на държавата: 4-6 млрд. USD

Стейпълс, Минесота

Фалира: 30 май 2008

Активи: 45.7 млн. USD

Фалитът коства на държавата: 2.3 млн. USD
8. ANB Financial

Бентънвил, Арканзас

Фалира: 9 май 2008

Активи: 2.1 млрд. USD

Фалитът коства на държавата: 214 млн. USD
9. Hume Bank

Хюм, Мисури

Фалира: 7 март 2008

Активи: 18.7 млн. USD

Фалитът коства на държавата: -
10. Douglass National Bank

Канзас сити, Мисури

Фалира: 25 януари 2008

Активи: 58.5 млн. USD

Фалитът коства на държавата: -
11. Lehman Brothers

Ню Йорк сити, Ню Йорк

Фалира: 14 септември 2008

Активи: 691 млрд. USD

Фалитът коства на държавата: -


16.09.2008 г., с. 5
Анализ

Очаквам и други подобни фалити
Последствията от кризата не само че не утихват, ами, както виждам, даже се задълбочават. Очаквам и други банки да последват Lehman Brothers. Отписването на активи и преструктурирането им все още не означават непременно фалит, всичко зависи от реакцията на останалите финансови участници.Сегашната ситуация обаче е просто отражение на прекалено надутите печалби през миналите години. Това е просто една корекция на пазара. Когато показваш нереални печалби, без нищо да стои зад тях, се получава балон, който сега явно се спука. Не очаквам затрудненията на големите американски и световни банки да окажат пряко влияние у нас освен по отношение на достъпа до ресурс. Ако има отражение и у нас, то ще бъде косвено. Факт е обаче, че от тази ситуация не печели никой, противно на поговорката, когато някой губи, друг печели, тук тази максима не е вярна. Цялата ситуация е просто ефект от минали действия. Кризи винаги е имало и ще продължи да има и в бъдеще. Въпросът е как да ги предвидим и как да изградим адекватни мерки, за да се справим бързо с тях.

Емил Хърсев, икономист

Средно с 10% е нараснал средният размер на сделките с жилища в София през летните месеци, сочи статистиката на Райфайзен Имоти. Дружеството отчита, че през юли и август купувачите са плащали средно 80 030 EUR в сравнение със 73 133 EUR през първите 6 месеца. През лятото средната цена на жилищата за страната е стигнала 57 536 EUR.

Въпреки летния сезон, през който традиционно активността е по-ниска, сделки продължиха основно в сегмента на градските апартаменти, коментираха брокерите. Според тях, ако допреди 1-2 години голяма част от тях бяха спекулативни, сега търсенето е предимно за собствени нужди. Според управителя на Райфайзен Имоти Ани Ангелова купувачите в столицата са активни, но предлагането все още не отговаря напълно на техните изисквания.

По-слаб ипотечен сезон отчетоха представените в началото на септември данни на дружеството КредитЦентър. Според тях средният размер на кредитите в София през август е достигнал 68 730 EUR, а в страната -

47 351 EUR. В това число обаче влизат и потребителските заеми, чийто размер обикновено е по-нисък от този на ипотечните. При тях се наблюдава и нарастваща активност през лятото.
Снимка на две колони – Ани Ангелова отчита нарастваща активност на ипотечния пазар в София


16.09.2008 г., с. 6
Статистика: Национални сметки

Българската икономика расте със 7.1 на сто
Аграрният сектор изненада с 11% увеличение на добавената стойност
Мила Кисьова, mkisiova@pari.bg

България отбеляза един от най-високите ръстове на брутния вътрешен продукт (БВП) в Евросъюза през второто тримесечие на годината. Икономиката ни е пораснала със 7.1% спрямо същия период на миналата година. Пред нас са само Румъния с 9.3% ръст и Словакия със 7.6%. Заедно с постигнатото 7-процентно увеличение на БВП през първото тримесечие за полугодието НСИ отчете общ растеж от 7.1%.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност e 12.994 млрд. лв. по текущи цени през второто полугодие. Преизчислена в съпоставими цени, добавената стойност се е увеличила със 6.7%.

Голямата изненада идва от аграрния сектор, който през последните години непрекъснато бележи спад. През второто тримесечие този сектор обаче отчита 11.7% ръст спрямо същия период на 2007 г. Ръстът идва от растениевъдството, където добавената стойност се е увеличила с 25%, обясни Тодор Тодоров от НСИ.

В индустрията брутната добавена стойност е нараснала със 7.2%, а в услугите - с 5.8%. В сравнение с второто тримесечие на миналата година се забелязва леко забавяне, когато са отчетени увеличения от 12 и 8%.
Сектори

Секторите с най-добро представяне през второто полугодие са химическата промишленост с ръст от 26%, финансовото посредничество - 21%, производството на метали - 20%, производството на минерални суровини - 11%. Строителството забавя темповете на растеж - при 11.7% през 2007 г. на 7.7%. Производството на машини и оборудване расте с 3.2%. Единствено текстилната индустрия е отбелязала спад от 3.5%.

Въпреки финансовата нестабилност и рецесията, които обхващат вече и Европа, България продължава да бъде привлекателна за инвеститорите, показват данните на НСИ. Обемът на инвестициите, изразен в бруто образуване на основен капитал, е пораснал с 28.6% при 24.7% през второто тримесечие на миналата година. Така относителният дял на инвестициите достига 34.8% от произведения БВП.

Да се направи проучване колко действително струва на софиянци балирането на отпадъци и кои точно компании са осъществявали тази дейност. Това поиска премиерът Сергей Станишев. Така и той се включи в спора между кмета на София Бойко Борисов и президента Георги Първанов. Според президента досега няма завод за боклука, „защото очевидно някой печели от това”.

Реакция

Бих помолил и препоръчал столичният кмет Бойко Борисов да спре да политизира проблема с отпадъците на София, заяви на свой ред в понеделник премиерът Станишев. Според него през последните седмици правителството води разговори с доста общини в търсене на вариант, който да помогне на софиянци. Ако кметът не носи отговорност за нищо, аз се чудя защо го избират. Кой е виновен - папата Римски или Исус Христос, за това, че има проблеми, лаконично попита Станишев.

Споразумение

Междувременно стана ясно, че днес ще бъде подписано споразумението за депониране на столичните отпадъци в депото в Силистра. Според кмета на града Иво Андонов споразумението предвижда извозването на 180 хил. тона балиран отпадък. През 1995 г. проблемът с боклука беше абсолютно същият, дори по-тежък, а през 1997 г. решихме кризата и не сме занимавали нито президент, нито съм обвинявал предшествениците си. Това пък обяви екскметът на столицата Стефан Софиянски. Според него първата стъпка, която трябва да стане публично, е да се определи мястото - депото, където ще се третират битовите отпадъци. Говорим за завод, а не знаем къде ще бъде, заяви още Софиянски.


16.09.2008 г., с. 8
Концесии

Няма интерес към малките летища
Намаляват изискванията към кандидатите за концесията на русенския авиопорт
Илиана Тончева

Транспортното министерство най-вероятно ще модернизира летищната инфраструктура на горнооряховския авиопорт със средства от бюджета, съобщи пред в. Пари транспортният министър Петър Мутафчиев. Според него това ще се наложи, защото засега няма ясно изразен интерес от частни фирми.

Както в. Пари писа, забавянето на процедурата по прехвърлянето на собствеността на летището от военното министерство на транспортното е основната причина за спада на инвеститорския интерес към стопанисването на авиопорта. Да поемат летище Горна Оряховица на концесия искаха американски и британски фирми, както и швейцарският транспортно-спедиторски холдинг Милицер и Мюнх. Повече от година и половина продължи процедурата по прехвърлянето собствеността на авиопорта. Спорен момент се оказа терен, собственост на обявената в нестоятелност Воинтех, принципал на която беше Министерството на отбраната. Малко преди да напусне поста си бившият министър на отбраната Веселин Близнаков продаде спорния терен на частна фирма, която сега ще конкурира държавата.

Транспортното министерство е намалило финансовите изисквания към кандидатите да концесионират летище Русе, съобщи още транспортният министър. Според него това може да предизвика интерес у нискотарифните авиокомпании, които летят от и до България, защото основният терминал, от който оперират лoу-кост превозвачите в Румъния, е само на 80 км от Русе.

Подобна е ситуацията и с летище Пловдив. Там 75% от авиопорта са в частни ръце. Държавата се ангажира да модернизира останалата част от летищната инфраструктура. В момента реална е възможността, ако се осъществи инвестицията от 25 мн. лв. от публично-частно партньорство, авиопортът да привлече и лоу-кост превозвачи.