Списък на необходимите приложения, списъци и други

9. Други условия или изисквания

Предвид линейния характер на обекта и неговото териториално разположение, проектирането е възложено по отделни Участъци (общо четири), като проектирането се извършва едновременно за четирите Участъка.

Същият подход се предвижда да се приложи и при строителството, вкл. и по отношение на издаването на разрешения за строеж по реда на ЗУТ и одобряване на подробни устройствени планове - парцеларни планове (ПУП-ПП), като обаче процедурата по ОВОС трябва да е приключила с краен административен акт преди постановяването на първия акт за одобряване/разрешаване на проекта за съответния Участък и/или ПУП-ПП.

При изготвянето на документацията по ОВОС и по-нататъшните етапи от процедурата трябва да бъдат съобразявани по подходящ начин особеностите на проектиране и строителство на линейни обекти, както и наличните към съответния времеви момент данни от проектирането по четирите Участъка за Път І-1 (Е-79) „Видин – Враца”.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда и докладът за оценка на съвместимостта ще се извършват при спазване на действащото европейско и българско законодателство в областта на опазване на околната среда, както следва:

• 
  Директива за ОВОС 2011/92/ЕС г за оценка на въздействието на отделни обществени и частни проекти върху околната среда;
  
• 
  Директива 2001/42/ЕО от 27 юни 2001 г., относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;
  
• 
  Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г., за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  Директива 2009/147/ЕО (79/409/ЕИО от 2 април 1979 г.), относно опазването на дивите птици;
  
• 
  Директива 2000/60/ЕО от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите.
  
• 
  Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа;
  
• 
  Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 година относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух;
  
• 
  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви;
  
• 
  Директива 1999/31/EО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци;
  
• 
  Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите;
  
• 
  Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно оценката и управлението на риска от наводнения;
  
• 
  Директива 2000/14/ЕС за шума, излъчван в околната среда от оборудване, което работи на открито.
  

• 
  Закон за опазване на околната среда;
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух;
  
• 
  Закон за защита от шума в околната среда;
  
• 
  Закон за опазване на земеделските земи;
  
• 
  Закон за почвите;
  
• 
  Закон за подземните богатства;
  
• 
  Закон за горите;
  
• 
  Закон за защита на растенията;
  
• 
  Закон за защитените територии;
  
• 
  Закон за управление на отпадъците;
  
• 
  Закон за здравето;
  
• 
  Закон за устройство на територията;
  
• 
  Закон за пътищата;
  
• 
  Закон за закрила и развитие на културата;
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда;
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони;
  
• 
  НАРЕДБА № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни и източници;
  
• 
  Наредба № 14/1997 г. – норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места;
  
• 
  Наредба № 12/2010 г. – норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 7, 1999 - за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води;
  
• 
  Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите;
  
• 
  Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;
  
• 
  Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;
  
• 
  Наредба № 7 от 8.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води;
  
• 
  Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;
  
• 
  Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;
  
• 
  Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Наредба № 13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води;
  
• 
  Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури;
  
• 
  Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители;
  
• 
  Наредба №3/12.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата;
  
• 
  Наредба № 4/12.01.2009 г. за мониторинг на почвите;
  
• 
  Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви;
  
• 
  Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., дв, бр. 66 от 8.08.2014 г.
  
• 
  Наредба за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци;
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране на отпадъци от МПС;
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране на отработени масла и нефтопродукти;
  
• 
  Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми;
  
• 
  Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението;
  
• 
  Наредба № 6 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум;
  
• 
  Наредба № 2 от 5 април 2006 г. за националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите;
  
• 
  Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха;
  

Климатичен справочник за НР България, т.4, издателство „Наука и Изкуство”, София, 1982 г.; Климатичен справочник – Валежи в България, издателство БАН, София, 1990 г.

Картен материал в мащаб 1:25000 с нанесени варианти на трасето, предоставени от възложителя;

Прогнозна интензивност на автомобилния трафик по Участъци за трите варианта, предоставени от възложителя.

• 
  План за управление на речните басейни в Дунавски район 2010 – 2015 г.;
  
• 
  Доклади на ИАОС за състоянието на околната среда – компонент „води”;
  
• 
  Доклади на РИОСВ за състоянието на околната среда – компонент „води”;
  
• 
  Предварителна оценка на риска от наводнения – БДДР;
  
• 
  Карти на заплахата и на риска от наводнения – БДДР;
  
• 
  Предоставена информация от Възложителя.
  

• 
  Национален концесионен регистър.
  
• 
  Данни от регистрите на „Геозащита”
  
• 
  Специализирани геоложки карти и обяснителни записки към тях
  
• 
  Предоставена информация от Възложителя.
  

• 
  Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993;
  
• 
  Червена книга на Р. България, 2012 г, БАН;
  
• 
  Бондев, И. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600 000 с обяснителен текст.
  
• 
  Бондев, Ив. 1997. Геоботаническо картиране. В: Йорданова, М., Д. Дончев. География на България, Акад. Изд., 283-304;
  
• 
  Велчев, В. 1997. Типове растителност. В: Йорданова, М., Д. Дончев. География на България, Акад. Изд., 269-283;
  
• 
  Кожухаров, С., (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. – София;
  
• 
  Кожухаров, С., (ред.). 1995. Флора на Република България, том 10. – София;
  
• 
  Кожухаров, С., Анчев, М. (ред.). Флора на Република България, т. 11. Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, София, 2012, 529 с.;
  
• 
  Велчев, В. (ред.). 1982-1989. Флора НР България. Томове 8-9. Издателство на БАН, София;
  
• 
  Физическа география на България, БАН, 2002 г.;
  
• 
  Стефанов, В., 2006 - Концепция за опазване местообитанията на лалугера (Spermophilus citellus) в рамките на Натура 2000. Изготвена за: Проект „Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България” по Договор № 4672/ 01.02.2005 на СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора” с ПУДООС/МОСВ (http://www.greenbalkans.org);
  
• 
  Стефанов, В., (под печат) - Европейски лалугер. В: Червена книга на България, 2-ро изд., т. Животни. София, БАН;
  
• 
  Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд. „Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c.;
  
• 
  Нанкинов, Д и колектив. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив;
  
• 
  Янков, П, Атлас на гнездящите птици в България, БДЗП, 2007 г.;
  
• 
  Бешков, В. 1990. Опазване на големите прилепни колонии в България. Отчетен доклад КОПС;
  
• 
  Попов, В, А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Определител. И-во „Витоша”, 291 стр.;
  
• 
  Бисерков В. (Ред.). (2007) Определител на земноводните и влечугите в България. София, Издателство „Зелени Балкани”, 140 с.;
  
• 
  Бешков, В. 1990. Опазване на големите прилепни колонии в България. Отчетен доклад КОПС.
  

• 
  Регистрите на Националния институт за недвижимото културно наследство, компютърната система „Археологическа карта на България” и специализирани публикации.
  

• 
  Здравеопазване 2012 – 2013 г., НСИ;
  
• 
  Анализи и оценки на здравно-демографското състояние на населението в обл. Видин, Монтана, Враца;
  
• 
  Трудова медицина, Цветков и колектив 2007 г.;
  
• 
  Годишни отчети на РЗИ до МЗ 2012 -2013 г.
  

• 
  Секторно ръководство по ОВОС, България, Проекти за изграждане на магистрали и пътища, Jaspers – Joint assistance to support Projects in European Regions, 2013
  
• 
  Ръководство за включване на климатичните промени и биоразнообразието в ОВОС, ЕС, 2013 г
  

Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух - Единна методика за инвентаризация емисиите на вредни вещества във въздуха, издадена от МОСВ, 2007;

Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой – TRAFFIC ORACLE модули „ЕMISSION” и „DIFFUSION”, издадена от МОСВ;

Joint EMEP/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook”, Third Edition, B710 (Road Transport), Copenhagen, EEA, 2001;

Методика, разработена чрез адаптиране на методическия инструментариум, отразен в Ръководство CORINAIR-94, SNAP-94, за условията на България - SNAP (Selected Nomenclature for Sources of Air Pollution) на EMEP/CORINAIR;
Води

Методиката за определяне на въздействието върху повърхностните и подземни води от реализацията на „проекта” се базира на сравнение на базовото състояние – налична, официална информация за състоянието на водите към момента на изготвяне на оценката, и това състояние по време на строителството и през етапа на експлоатация.

Това въздействие се определя възможно най-пълно съобразно пълнотата на представената от Възложителя проектна информация например по отношение съоръжения за управление на водите, съоръжения за премостване на реки и големи дерета, хидроложки доклади и хидравлични изчисления, дължини на корекции на дерета и реки, състав на използваните строителни материални, количества на използваните и количества на отпадъчните води и тяхното третиране, наличие на зони за защита на водите и т.н. Това не изключва предоставянето на цялостния проект.

От степента на проектната готовност на Възложителя зависи и точността на прогнозата по отношение въздействието върху водите.

Методиката за определяне на въздействието върху земните недра от реализацията на „проекта” се базира на сравнение на базовото състояние – налична, геоложка информация за района на „проекта” (литолого-стратиграфска и тектоно-структурна характеристика, наличие и разпространение на негативни геоложки процеси) и Инженерно – геоложки доклади от проучване на трасето и местата на съоръженията, наличие на площи за търсене и/или проучване на подземни богатства, както и находища със или без концесии на такива.

На база сравнение на базовата информация с тази, която се представя от Възложителя, се прави оценка на въздействието върху земната основа.

От степента на проектната готовност на Възложителя зависи и точността на прогнозата по отношение въздействието върху земните недра.

Методика за определяне на почвените типове по ФАО-ЮНЕСКО 1998 г.

Инструкция № РД-00-11/13.06.1994 г на МЗГ за класификация на нарушените терени.
Биоразнообразие

При изследване на растителният свят в границите на инвестиционното предложение ще се използва маршрутният метод за визуално наблюдение и методът на пробните площадки. Определянето на видовете ще бъде извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев, Белев & Раковска, 2009).

За оценка състоянието на животинският свят ще се използват основни методи и подходи за преки теренни изследвания. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.

За анализ на прилепните съобщества както в границите на ИП, така и в съседните територии ще се използват следните методи:

- Регистрация и анализ на издаваните от прилепите ултразвуци - ултразвуков детектор Pettersson D 240 заедно със записващо miniDV устройство модел Sony.

- Регистрация на издаваните от прилепите ултразвуци с помощта на монтиран върху лек автомобил детектор тип „Transect Tranquility” със записващо miniDV устройство модел Sony.

Методиката за оценка на въздействието върху културното наследство е представена в Закона за културното наследство (Обн. ДВ. бр. 19 от 13.03.2009 г., посл. изм. ДВ. бр. 15 от 15.02.2013 г.) и поднормативните актове, свързани с него.

Методика за определяне на автотранспортния шум при проектиране на пътища (ГУП, 1995 г.).

• 
  Методически указания на МЗ и НЦОЗА 2002 – 2005 г.;
  
• 
  Методични указания на СЗО за оценка на здравния риск 2005 - 2012 г.