За обхват и съдържание на оценка на въздействието върху околната среда

3.9. Ландшафт

По Класификационната система на ландшафтите в България обектът попада в:

Клас: Междупланински равнинно-низинни ландшафти,

Тип: Ландшафти на субсредиземноморските ливадно-степни и лесо-ливадно-степни междупланински низини,

Група: Ландшафти на ливадно степни междупланински низини върху неспоени кватерни наслаги, с висока степен на земеделско усвояване.

Клас: Планински ландшафти,

Тип: Ландшафти на умерено влажните планински гори,

Група: Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали.

Като цяло различните типове ландшафти са антропогенно повлияни и нямат естествен облик.

Екологичните проблеми обхващат на първо място опазването на един от най-ценните ресурси – земята, тъй като техногенните структури и техническата инфраструктура към тях заемат все по-големи територии. Реализацията на обекта, ще е свързано с нарушаване на земи и почви, изменения в литогенната основа при строителството на новите пътни тела и съоръжения, унищожаване на наличната растителност. Изграждането на републиканската транспортната система се явява най-големият консуматор на земя.

Миграцията на замърсителите в ландшафта се предопределя до голяма степен от конкретната климатична и хидрометеорологична обстановка.

Определяща за въздушнопреносимите замърсители и в частност - акумулиращото замърсяване на почвите в крайпътното пространство с аерозоли е конкретната ветрова обстановка. Максималният условен пренос на замърсителите може с известно приближение да се приеме, че съответства на засегнатата от акумулиращото аерозолно замърсяване ивица с ширина около 100 м. Замърсяването намалява експоненциално с отдалечаване от пътното платно. При това, съществено значение има релефа, залесеността, плътността на движението и др. Част от пътя преминава през хълмист релеф, при което не може да се очаква пренос на замърсителите в голям обхват. В равнинните части на терена този пренос ще бъде по-голям.

Миграцията на водопреносимите замърсители зависи пряко от валежите, които са основен източник на подхранване на повърхностните и подземните води. Миграцията на тежките метали от ауспуховите газове, на елементи от материалите за зимното поддържане на пътя и нефтопродукти чрез подземните води през хидрогеохимичните ландшафти се възпрепятства от поредица от естествени геохимични бариери. Преминаването им като катиони във воден разтвор е възможно само при кисела среда. Почвите в района са преобладаващо с рН 5.00 – 6.00.

Следващата селективна геохимична бариера са живите растения, които натрупват в тъканите си много интензивно S (от SO₄^2-) и Cl, интензивно Na⁺ и сравнително по-слабо Cd и Pb. Отделните растителни видове имат различна способност да натрупват тези замърсители. Това зависи най-вече от морфологията на листната петура.

- в района на съществуващия път и новите алтернативи не са установени уникални или естествени ландшафти с консервационно значение;

- ландшафтите в преобладаващата си част са аграрни, ливадни и антропогенни, които не са чувствителни;

Чувствителността и на двете групи аквални ландшафти – речни и билни може да се определи като средна.

Дейността за реализацията на пътя ще бъде свързана с два периода на промени в ландшафта:

В процеса на строителството, с привлечената строителна механизация за извършване на строителни работи, както и на изкопни и насипни дейности при изграждане на новото трасе, което ще има временно отражение върху общото състояние на ландшафта.

Изграждането на новите пътни участъци на пътя ще доведе до промяна в съществуващия агро- и горски ландшафт. Същите ще се изразяват във вмешателство в организацията на териториите, свързано с отнемането на земеделски и горски земи. В същия обхват, строителството на пътните участъци ще бъде свързано с отнемане на наличния хумусен хоризонт, чрез който почвите функционират като уникален земен акумулатор и разпределител на енергия, свързана с хумуса и необходима за нормалния обмен и кръговрат на веществата в природата.

С отнемането на хумусният хоризонт ще бъде изцяло унищожена наличната растителност. Растителната покривка в обхвата на строителството е сравнително еднообразна. Унищожаването на естествена и полуестествена ливадна растителност и горска растителност няма да е значително, но е неизбежно, предвид спецификата на обекта.

Строителството на участъците ще бъде свързано с извършването изкопни и насипни работи, свързани с поддържането на определена строителна ивица за придвижването на тежка техника и механизация. Целият този процес ще бъде свързан с локална и временна промяна в цялостното състояние на околната среда, както и на места със значителни промени в релефа и структурата на ландшафта.

Тези дейности ще са свързани и с нарушена визуалност за населението, пребиваващо постоянно или временно в района на строителството. Времето, през което ще се проявява това въздействие, ще е сравнително кратко и ограничено – докато трае строителството, и ще е в зависимост от конкретните климатични условия.

В периода на експлоатацията на пътя промените в ландшафта ще са свързани с привнесените нови техногенни елементи на ландшафта – нова линейна структура, нови пътни кръстовища, надлези и мостови съоръжения, вертикална сигнализация и др.

Тази фаза ще бъде свързана с постоянна промяна в състоянието на околната среда и визуални промени в състоянието на ландшафта, в резултат от изградения път. Техногенните структури ще се открояват на фона на околния ландшафт и ще възпроизвеждат и засилват урбанизираната среда.

Експлоатацията на пътя ще бъде свързано с два основни момента: визуално възприемане на пътя от участниците в движението на съпътстващите го големи съоръжения и съоръжения за организация на движението и с миграция на замърсителите в ландшафта.

Оформянето на ландшафта в прилежащото пространство на пътното платно е необходимо за подобряване на оптическото трасиране, закриване на неприятни гледки, насочване на погледа към определени акценти и създаване на опорни точки на водача.

Оптичното водене на пътя е съществен елемент за ориентацията на шофьора за направлението и обстановката по време на движение. Това е свързано с реализацията на проекта за организация на движението по пътя, предвиждащ вертикални знаци и хоризонтална маркировка. Покрай пътя се създава система от опорни елементи за погледа, които дават информация за измененията, наклона и условията на движение, които следва да бъдат естетически приобщени към пътя и околния ландшафт. Това са елементи от техническата инфраструктура на пътя – различни указателни табели, знаци, светлинна информация, насочващи знаци по настилката и др. В проекта са предвидени стандартни светлоотражателни пътни знаци съгласно българския стандарт за пътни знаци, включващ опори и фундаменти за използването им при двулентови пътища и магистрали; нестандартни светлоотражателни пътни знаци и др. Основни опорни елементи освен пътните знаци, ще са и настилката и маркировката по нея - бяла термопластична маркировка със светлоотражателни перли; непрекъснати и прекъснати линии; щриховани площи забранени за движение; стрелки.

В доклада за ОВОС ще бъдат конкретизирани и оценени очакваните антропогенни изменения на ландшафта в обхвата на Участъците на пътя.