19 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти съдържание

Историята с мостиците има своите обрати почти преди началото на всяко лято. Първоначално бордът на дружеството ги предостави за ползване на концесионери без провеждане на търг. Впоследствие "Слънчев бряг" АД ги бракува и продаде за скрап на експлоатиращите ги лица без задължението да се изчистят, въпреки че са опасни. Тъкмо обратното.  През целия сезон 2009 собствениците на мостици за скрап събираха наеми от стопаните на атракционни корабчета. Някои от лодкарите пък изобщо не бяха допуснати до кея, за да могат да работят само определени корабчета. И всичко това се случи на мостици, продадени на неизвестна цена за скрап и обявени за опасни.

Въпреки че там може да се разиграе трагедия, по-страшна и от тази в Охрид, държавата нехае и концесионерите и тази година водят преговори за наемите, които ще искат от местните лодкари.

.

.

„Монитор" не за първи път повдига темата за гетото насред най-големия ни морски комплекс. Най-фрапиращ е случаят с бившия хотел CROM, който е на една ръка разстояние от луксозна кооперация и китен хотел.

В момента CROM е нещо средно между общежитие и бордей и обикновено е пълен с обитатели целогодишно. Там един от обитателите на апартаменти е решил, че ще му е по-удобно да си влиза у дома не през общия вход, а през свой собствен. За целта е изрязал панела, сложил врата и монтирал стълбище от земята до втория етаж. Съседът му от първия етаж също се е развихрил. Той е решил да се възползва от привилегията, че е най-долу, и е заградил с ограда доста голямо задблоково пространство. Така от терасата си направо излиза зад блока, където си е направил градинка за лично ползване. Подобни архитектурни приумици има във всички входове. Ужасяващата гледка обаче може би не е най-големият проблем. Важно е да се отбележи, че около тези постройки няма улици, а само кал и локви.



19.02.2010 г., с. 3
Прокуратурата повдигна ново обвинение срещу Алексей Петров
Бившият агент под прикритие се опасява, че го държат в ареста, за да му изфабрикуват доказателства
Доротея Дачкова

Над 8 часа заседава вчера Апелативният съд, за да реши да пусне ли от ареста бившия агент под прикритие Алексей Петров и шест души, обвинени заедно с него за организиране на престъпна група за рекет, изнудване, данъчни престъпления и пране на пари. До 19.30 часа снощи съдия Мая Цонева не бе взела решение. "99.9% съм сигурен, че съдът ще остави в ареста Алексей Петров", заяви обаче адвокат на бившия агент на ДАНС Васил Василев.

За да се застрахова, вчера прокуратурата повдигна ново обвинение срещу Алексей Петров - за имотна облага чрез заплаха или изнудване. Това не попречи на адвокатите да подложат обвинението на унищожителна критика - за противоречия в показанията на свидетелите и липсата на доказателства, че обвиняемите са участвали в организирана престъпна група. Всички адвокати цитираха практика на Европейския съд по правата на човека и осъдителни решения срещу България.

Прокурорката обяви, че в делото има събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се предположи обосновано, че обвиняемите са съпричастни към престъплението, в което са обвинени - че са създали група с цел да върши престъпления, а не че са извършени престъпления. Обяснено бе, че досъдебното производство е в самото начало и още не са събрани всички възможни доказателства. "За част от обвиняемите все още имаме какво да събираме и доказваме", призна прокурорът.

"Води се много активна обществена дейност, обсъждат се доказателства, които не са по делото", възмути се другият адвокат на Петров - Ина Лулчева. Колегата й Васил Василев обвини прокуратурата, че не е споменала нищо за това, че Петров е бил офицер, докато не е бил неволно осветен от вътрешния министър. Само така може да се разбере дали тази дейност е била в рамките на задачите му.

Адвокатът на Антон Петров-Хамстера Ваня Траянова предупреди, че изказванията на представителите на изпълнителната власт поставят под опасност свободното съдийско убеждение. "В САЩ заседателите нямат право да четат вестници и да гледат телевизия", припомни тя. Вчера сутринта вътрешният министър Цветан Цветанов прогнозира, че евентуална присъда от 12 години затвор за групата на "Октоподите" е минималната, която би трябвало да получи такъв тип организация.

Самият Алексей Петров също взе думата и произнесе дълга реч. "Задържан съм, за да се потърсят доказателства. Към момента такива няма. Притеснявам се, че Цветан Цветанов и Иван Костов ми произнасят присъди като пред Народния съд 1945-1946 г. Това ги поставя в много особена ситуация и ще ги принуди да ми изфабрикуват доказателства", каза той. Петров смята, че Костов и Цветанов са приложили сталинска агресия срещу неговото несъгласие с политиката на държавата в икономиката и сигурността. Според него папките със секретни материали, открити на басейна "Спартак", са активно мероприятие на ДАНС и Цветанов. "Тенденцията е отдавна известна - при мен трябва да се намери нещо такова. Естествено е да очакваме някакви папки. Нямайте съмнение, че дори и да съм имал, нямаше да са там", заяви Петров.
Юристи коментираха, че обвинението трудно би доказало злоупотреба с класифицирана информация, ако няма следа, че Петров е боравил с нея в служебно качество. Вече се разбра, че той е бил на длъжност "експерт" и не е изпълнявал функции на оперативен работник в ДАНС. Ако няма документ, че официално е получил тези доклади, той не носи отговорност за тях. Вчера Държавната комисия за защита на информацията обяви, че никога не е издавала допуск до квалифицирана информация на Петров, и така на практика потвърди тази версия.

"Успях да предотвратя нахлуването на таксиметровите шофьори в парламента след смъртта на Петър Терзийски (през 2001 г.). Този мой жест към националната сигурност беше основната причина Атанас Атанасов да ускори назначаването ми като агент под прикритие", обясни Петров. Преди дни бившият шеф на НСС Атанасов заподозря, че именно Алексей Петров е организирал блокадата на таксиметровите шофьори в опит да свали правителството на Иван Костов.

С 18 нови свидетели прокуратурата се изправи срещу "Октопод". В показанията се говорело за пари в черни каси в "Лев инс" и "Лев корпорация". Второто дружество плащало на Алексей Петров за консултации, за които той не е платил ДДС.

Новото обвинение срещу Алексей Петров е прецизирано в 19.40 ч. в сряда. Според него на 23.11.1998 г. в ресторант "Златния телец" с цел да набави облага той принудил плевенския банкер Георги Цветанов да му прехвърли имот и автомобил. Самият Цветанов обаче разказвал друго в разпита си от 11 февруари 2010 г. - че е прехвърлил дружеството си доброволно, а боят бил след това и по друг повод, посочи защитата на Петров.

Цветан Иванов разказал как незаконно му била отнета фирма. Други дали показания как лица от групата са упражнявали физическо насилие и заплахи върху тях. Свидетелят Тулешков разказвал за срещи с Петров, на които присъствал Свилен Николаев с прякор Мошеника. "Стреснах се от Мошеника, а не от Алексей Петров", казал Тулешков.

Адвокат Лулчева подчерта, че свидетелите са се оплаквали на различни държавни органи и никога жалбите им не са били приемани за основателни. Според нея анонимен свидетел 2 установява доста спорни факти. По слухове се предполага, че Алексей Петров е замесен.

Другият адвокат на Петров - Васил Василев наблегна на показанията на варненския общинар Веселин Данов. Данов твърди, че Петров притискал главния прокурор да постави бариери в курортните комплекси Златни пясъци и Албена. „Показанията на този свидетел са в абсолютно сатиричен характер и не трябва да се приемат сериозно", коментира Василев.

По неофициална информация прокуратурата разчита и на свидетелства от шефа на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров. Той е известен с производството и търговията на вино и с добрите си отношения със Симеон Сакскобургготски. Сред новите свидетели е и Калин Манов, който подобно на част от обвинените се занимава със застрахователен и охранителен бизнес.
Снимка на две колони - Адвокатите на Алексей Петров Ина Лулчева и Васил Василев посочиха разминавания в показанията на свидетелите, спорни факти и отново заключения по слухове. Фотографите и операторите не бяха допуснати да влязат в залата и да снимат подсъдимите.


19.02.2010 г., с. 5
Антимафиоти неуспешно атакуваха община Сливен
Божидар Божков

Антимафиоти атакуваха сградата на община Сливен в сряда и опитаха да изземат документи, свързани с обществените поръчки, съобщиха очевидци. От полицията в града уточниха, че са имали прокурорско нареждане за претърсване на стаята на юрисконсулта Елеонора Христова, където според вътрешния правилник на общината е трябвало да се съхраняват въпросните договори. Става въпрос за сделки по Закона за обществените поръчки с три фирми: "Гради" ЕООД, Консорциум "Стройинвест" и "Бул-гейт", за които в прокуратурата имали данни, че са свързани с кмета Йордан Лечков.

Нито един документ обаче не е бил намерен в сейфовете на Христова. При акцията се е установило, че във вътрешната част на кабинета й наскоро е била изградена нова стая, която не е отбелязана никъде в архитектурния план на общинската сграда. Това помещение не се вижда и откъм коридорите на общината, а достъп до него имало само през кабинета на Христова. Служители в юридическия отдел на общината обяснили пред антимафиотите, че преди няколко седмици търсените от тях документи били пренесени в това именно помещение.

За него обаче в наредената от прокуратурата акция нямало разрешително за обиск. Така акцията била прекратена без резултат. Елеонора Христова не отговаряше вчера на телефоните си. Йордан Лечков пък даде извънредна пресконференция, на която заяви, че няма никакви притеснения от случилото се. "Призовавам полицията и прокуратурата да си свършат работата", каза кметът.

Освен това от прокуратурата са разкрили, че Лечков е нарушил ЗОП, като е включил в договорите с фирмите не 10%, както е по закон, а 30% непредвидени разходи. Така на всеки милион, отпуснат от общината по тези поръчки, 200 000 лева са били превеждани неправомерно. На пресконференцията си Лечков вчера обясни това като "своеобразно ноу-хау", което той бил въвел в Сливен и го оформил като рамково споразумение с фирмите още през 2007 г.

Българската приватизация минава в нов етап. Създава се мощна агенция, която ще продава не само акции, дялове и обособени части от предприятия, но и имоти, които са частна държавна собственост. Народното събрание реши да бъде създадено такова мегаведомство чрез сливане на двете сегашни агенции - за приватизация и за следприватизационен контрол. Така се дава ход на идеята на вицепремиера Дянков за по-компактно управление на държавните активи.

Новата агенция ще се командва от 3-членен изпълнителен съвет, който ще бъде назначен от МС, и седмина надзорници, излъчени от парламента. Имената им ще са ясни до месец.

Също до 1 месец всички фирми, в които държавата все още има над 50% участие, трябва да подадат в агенцията подробни данни за съдружия, дъщерни предприятия и обособени части. Същото задължение имат предприятията, които сега са в списъка "забранени за приватизация". И областните управители трябва да опишат поверената им държавна собственост, но в 3-месечен срок. Те вече ще имат право да продават само по-малки активи - гаражи, ателиета, апартаменти.

В новата агенция ще се прилага принципът "мълчаливо съгласие" - ако Надзорният съвет не се произнесе до 15 дни, сделката, подготвена от изпълнителния съвет, ще се смята за одобрена.


19.02.2010 г., с. 6
Алжир кани наши строители с

обекти за $150 млрд. Това заяви вчера посланик Ахмед Буташ по време на българо-алжирски икономически форум в София. В африканската държава е започнала мащабна правителствена програма за изграждане на магистрали, училища, болници, висши учебни заведения. Общата й стойност за периода 2009 - 2014 г. е 150 млрд. долара, каза той. Български фирми и експерти биха могли да се включат и в добива на нефт и газ, като сключат договори по подобие на тези, които Алжир е подписал с Полша. Посланик Буташ припомни, че преди 1990 г. в Алжир са работили към 7000 български специалисти.

Покрай кредитите българинът често забравя за застраховките. В повечето случаи полицата „Живот" или „Имот" е просто една допълнителна излишна хар­тийка към договора за кредит. Понякога обаче тя се оказва решаваща, а залогът са много пари.

Едва ли някой ще бъде изненадан от факта, че застрахователните договори крият повече подводни камъни дори от кредитните. Макар да не са задължител­ни, застраховките „Живот", „Злополука" и „Имот" са изискване на повечето банки при тегленето на жилищен заем. Банките предлагат подобни продукти и при потребителските кредити, които прили­чат на смесица между застраховка „Жи­вот", „Злополука" и „Безработица". Най-новото във финансовата мода е, не трезорите започнаха да подаряват застрахов­ки, например „Домашно имущество", до­ри при откриване на депозит.

Със застраховките към кредитите трябва да се внимава дори защото не са никак евтини. Както „Сега" писа, полиците, придружаващи един стандартен жилищен кре­дит в размер на около 80 000 лв., излизат по около 400-800 лв. на година. Второ,

застрахователите са толкова изобретателни

в договорите

с клиентите,

че и най-малкият пропуск мо­же да означава за гражданина нулево обезщетение.

Обикновено, когато тегли кредит и реши да сключи заст­раховка „Живот" или „Имот", гражданинът просто подписва т.нар. декларация за застрахо­ване. Така той се присъединява към вече сключен между бан­ката и определен застраховател групов договор, до който той няма достъп. Често на хо­рата не се дава възможност да се запознаят дори с общите ус­ловия по застраховката. Така гражданинът не само не може да избере най-изгодната за не­го застрахователна оферта, но дори не знае с какви клаузи точно се е обвързал.

По традиция компаниите ни­кога не питат клиента за как­вито и да било промени по зас­трахователния договор. Инте­ресно с да се отбележи, че за разлика от контрактите „гражданин-застраховател" или „гражданин-банка", в догово­рите „банка-застраховател" из­рично се записва, че не се до­пускат никакви едностранни промени в договора. Застрахо­вателното дружество или бан­ката са длъжни поне да уведо­мят клиента писмено за всяка промяна в договора, която им хрумне да направят. Това става на адреса, който гражданинът е съобщил. За съжаление оба­че, има случаи, в които хората изобщо не биват уведомявани за измененията. Това важи осо­бено за вдигането на ежемесеч­ната застрахователна премия, която клиентът обикновено плаща заедно с вноската по кредита си.

Не са изключение ситуации­те, в които банката прекратява договора със застрахователя, без да каже за това на клиента, особено ако полицата е била бонус към кредита. Така чове­кът си мисли, че е застрахован и че може да разчита на обез­щетение при нужда, а впослед­ствие се оказва, че полица на негово име реално не съществува. По принцип „скъсването" на договора между банката и застрахователя не би трябвало да прекратява индивидуалното покритие на отделния клиент, ако той продължава да си пре­вежда редовно вноските и пре­мията по застраховката. Това обаче не важи за „безплатни­те" застраховки.

Любопитна подробност е, че ако хората закъснеят с пла­щането на месечната застрахователна премия, повечето застрахователи дават определен срок, обикновено 30 дни, в които плащането да се възстанови. Ако това обаче не стане и гражданинът пропусне да плати навреме повече от 1 месечна премия, застрахователното покритие се прекратява автоматично. Възможно е застра­ховката да се реактивира по-късно, ако клиентът отново за­почне да плаща, но за периода, в който гражданинът е бил нередовен, той няма застрахова­телно покритие.

Клиентите трябва много да внимават с частта от общите условия към договора, в която са изброени изключенията от застрахователното покритие. Обикновено се оказва, че при куп обстоятелства граждани­нът сам се съгласява да не по­лучи нито лев обезщетение. Застраховка, която би трябвало да покрива риска „продължителни болнични" например, се оказва, че не важи, ако отпускът по болест е резултат от „предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и не­говите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2-годишен период преди датата на влизане в сила на застраховката". Реално пог­леднато, такава формулировка изключва куп житейски казуси от обхвата на застраховката. Същото е положението и с

придобилите

популярност покрай

кризата застраховки

срещу безработица

Хората, които се застраховат срещу „нежелана безработица в резултат на уволнение", тряб­ва да знаят, че обикновено зас­трахователите не плащат ком­пенсация, ако уволнението е станало „по взаимно съгласие" или ако е дисциплинарно. За да платят на клиента, застрахова­телите обикновено задължи­телно искат съкратеният да е регистриран в съответното бю­ро по труда като безработен и да получава обезщетение за безработица.

Обикновено при дълги бол­нични или при безработица застрахователят покрива само определен брой вноски по кре­дита, например 6 вноски по всяка отделна временна нетру­доспособност, но не повече от общо 12 вноски. Хората трябва да имат предвид, че някои ком­пании са въвели т.нар. „период на изключване" и „период на изчакване". Това значи, че ако кредитополучателят сключи застраховка „Безработица" на 1 септември, следват 90 дни „период на изключване", през които човек реално няма заст­рахователно покритие. Това значи, че дори да бъде уволнен през тези 3 месеца, той няма да получи компенсация. Дори да са минали въпросните 3 месеца обаче, ако гражданинът бъде съкратен или излезе в дълги болнични, започват да текат нови 2 месеца „период на из­чакване". Едва след като и те изтекат и при положение че лицето все още е безработно или е временно нетрудоспособ­но, то получава застраховател­ното обезщетение.

За да вземат каквито

и да било пари от застраховката си,

кредитополучателите трябва да следят изкъсо и друг важен срок - този за уведомяване на застрахователната компания, че е настъпило застраховател­но събитие. Обикновено този срок е кратък, например 10 дни. Някои компании искат в същия срок да се представят и всички документи по казуса, например решение на! ТЕЛК, лична амбулаторна , карта, епикриза и т.н. Ако клиентът представи всички документи за доказване на застрахователно­то събитие, компанията е длъжна да изплати обезщете­нието в срока, който е фикси­ран в договора. За по-малките кредити това са към 10 дни.

В края на октомври за пръв път банка у нас отнесе солена глоба заради нарушения по зас­траховка, свързана с жилищен заем. Комиси­ята за защита на конкуренцията наложи санкция на Райфайзенбанк в размер на 5 584 570 лв. за нарушение на Закона за за­щита на конкуренцията. Банката обжалва глобата.

Действията на КЗК са по жалба на граж­данина Ивайло Михайлов. През октомври 2004 г. той и съпругата му Ружка са сключи­ли договор за жилищен заем с банката. Според рекламата на трезора при теглене

на ипотечен заем клиентът има право на безплатна застраховка „Живот" за целия срок на кредита за сметка на банката. При сключването на застраховката през 2004 г. с „Български имоти" двамата съпрузи не са получили екземпляр от полицата под пред­лог, че тя е групова и в нея има лични дан­ни на много други кредитополучатели. На 15 април 2009 г. съпругата на Ивайло Ми­хайлов починала. По-късно той посещава офис на Райфайзенбанк, за да потърси зас­трахователното обезщетение. Банков слу­жител обаче му обяснил, че полицата е прехвърлена в друга компания - „Уника", а няколко дни по-късно Михайлов е уведо­мен, че застраховката е била прекратена от Райфайзенбанк още на 1 юни 2006 г. и към момента на смъртта й полица на името на жена му не е имало.

При проверката КЗК е установила, че по­сочените от Михайлов факти са верни. От юни 2004 до 2007 г. банката действително е предлагала безплатна застраховка „Жи­вот" към отпусканите жилищни заеми, коя­то е рекламирана в много медии. Факт е и че нито „Уника", нито Райфайзенбанк са уведомили за прекратяването на полицата не само двамата съпрузи, но когото и да било от застрахованите кредитополучате­ли.

В договора между банката и „Уника" е присъствала клауза, според която банката се задължава писмено да уведоми застра­хованите лица за смяната на застраховате­ля им. Дори се дава 7-дневен срок на кли­ентите да се откажат от застраховката. Ус­ловието обаче не е било изпълнено и КЗК заключава, че това е в противоречие с добросъвестната търговска практика.

Няма да съкращават "феодални старци", убеден е шефът им

Проект за слънчева електроцентрала ще бъде разработван от български и френски учени. Това стана ясно след срещата между френския посланик у нас Етиен дьо Понсен и председателя на Българската академия на науките Никола Съботинов. Те обявиха, че нашата и френската научна институция ще кандидатстват за еврофинансиране за изграждането на вискотехнологичен парк за възобновяеми източници на енергия край Поморие. В централата ще бъдат използвани френски технологии.

По думите на Съботинов средствата ще бъдат осигурени от оперативните програми, но все още не е ясно по коя точно ще бъдат отпуснати парите. Като начало става дума за 200 000 евро, уточни шефът на БАН. Стана ясно, че българските и френските учени ще работят за създаването на още три технологични парка край София, Пловдив и Варна.

Съботинов отново призна, че академията е на ръба на фалита. По негови думи БАН има пари само за заплати. „Ние обаче не сме социална институция. В момента покриваме разходите си от пари от наеми и спестявания. Министърът на образованието Сергей Игнатов заяви, че имаме средства от научни проекти. Това е вярно, но те отиват за конкретни научни изследвания”, каза още той.

Председателят заяви категоричната си позиция, че няма да съкращава хора от академията, както искал финансовият министър Симеон Дянков. Съботинов обяви, че след две седмици ще се срещне с правителството, за да обсъдят предстоящата реформа в БАН. По повод твърденията, че търговската верига „Кауфланд” иска да закупи апетитен имот, собственост на академията, Съботинов заяви: „Имотите на БАН няма да се разпродават. Едно време родолюбиви българи правеха дарения на академията. Сега други родолюбиви българи искат да си пъхнат пари в джоба”.

След срещата с председателя на БАН френският посланик заяви, че е объркан относно ситуацията с евентуалното разполагане на американски противоракетен щит у нас. ”На този въпрос трябва да отговорите вие. Аз съм объркан има ли въобще дискусия по този въпрос или няма”.