Алтай – Хималаите Николай Рьорих



бет13/28
Дата12.07.2016
өлшемі1.6 Mb.
#192920
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   28

Отиваме при даотая. Както се полага в действието на трагичния Гранд Гиньол, драмата се смесва с гротеската^ По пътя срещаме шествие с книжни дракони, ладии, риби и всякакъв измамлив разкош, идващо да ни поздрави с Новата година.

Посещението при даотая превиши всякаква мяра на търпението ни. Говорихме му за необходимостта да обменим американски чекове в Кашгар. Говорихме му за необходимостта да лекуваме зъби. Говорихме за спешната необходимост да се свържем с Ню Йорк. Говорихме, че с поведението си той оскърбява достойнството на Америка. Изтъкнахме всички причини и доводи. Но даотаят отговори, че можем да минем или през прохода Санджу обратно в Индия (което явно е нелепо, щом проходът до юни е затворен от леда), или можем да тръгнем през пустинята към Гансу (без оръжие, покрай разбойници, за които той самият ни предупреди), или ще бъдем задържани в Хотан. Посочих му, че насилственото задържане е арест, за което не сме дали никакви основания. Даотаят твърдеше своето, повтаряйки, че паспортът ни, издаден по заповед на пекинското правителство, е негоден. Нима г-н Чен Ло, представител на Китай в Лигата на нациите, не знае как се издава паспорт? Но даотаят не е чувал за никаква Лига на нациите. Подхвърлих, че при такива оскърбителни отношения аз желая въобще да си тръгна от Китай. Даотаят си знае своето. Хората на даотая се смееха зад гърба му и показваха към главата му. Препирахме се безкрайно. Невъзможно беше да се проумее сложното душевно изкълчване на невежеството и безумието. Даотаят се стараеше да унищожи нашата симпатия към Китай. Спомнихме си за един наш познат, прогресивен китаец в Америка. Слушайки моята защитна реч за Китай, той някак тъжно поклати глава и попита: „А вие самият били ли сте вече в Китай?" Аз отговорих: „Готвя се да отида." Той добави: „Ще говорим след завръщането ви."

Ето, върнахме се в дома си арестувани. Седим на вече подредените сандъци и завършваме новогодишния празник с писане на обръщения към консула на Кашгар: „Експедицията на Рьорих беше арестувана от китайските власти на Хотан в навечерието на отпътуването й за Кашгар, без всякакъв повод от страна на експедицията.

Предвид отсъствието на консула на Съединените щати, се обръщаме с настоящето писмо към представителите на чужди държави в град Кашгар с настоятелна молба да окажат най-сериозно съдействие за незабавно разрешение експедицията да тръгне за Кашгар. В случай че разрещението на кашгарския даотай е недостатъчно, молим да телеграфирате за наша сметка на генерал-губернатора на областта Урумчи.

Три причини ни принуждават да бързаме неотложно, а именно: 1) необходимостта да се свържем с нашите представители от Америка; 2) необходимостта да се видим с лекаря от шведската мисия; 3) необходимостта да получим пари в Кашгар."

И ето така ще седим и ще чакаме. Писмата ни могат да пристигнат едва след девет дни, ако въобще пристигнат. Вече ни върнаха пет наши много важни и неизпратени телеграми. Всичко става действително опасно, защото властите всячески препятстват връзките ни с Америка. Оръжието ни е отнето. От какво още искат да ни лишат?

Изпратиха разписка за отнемането на оръжието ни. Тя започва така: „Давам този документ за това, че срещу мен се яви руският човек Хулизу, друго име Лолючу и т. н." Оказва се, че Хулизу значи Рьорих и Лолючу също значи Рьорих. Кой може да се оправи в тази дяволска безсмислица!

Знаменателно е, че Америка отново напълно се игнорира в този манускрипт. Изобщо струва ми се, че даотаят повече от Колумб се съмнява в съществуването на някаква неведома нему Америка, която наричат Меко.

Е. И. е много потисната. Тя дойде тук с такова открито сърце. Казва: „Какво да се прави с човечеството? Та това не са хора!" Юрий е много покрусен. „Този Китай, който ни показват в музеите и на лекциите, няма нищо общо със случващото се." Нашият китаец много отслабна и ни мели повече нищо да не говорим, защото ще ни убият." „Защото това са крадци, разбойници и кучета." Ламата шепне: „Китайците не постъпват другояче." Всичко това става опасно.

Сър Орел Стейн предава в книгата си като достоверно това, че даотаят в Кашгар за няколкото години от своето даотайство превел в Ханкоу 2 000 000 таела на свое име. Ние не вярвахме на това съобщение, въпреки че Орел Стейн е солиден учен. Но нима? Нима... това е възможно?... Колко трудно трябва да ви е, млади борци за нов Китай! И много ли сте? Но, разбира се, историята на света винаги се е правела от малцинството.

Надявам се, че на Рузвелтови им е било по-леко. Те са имали щастието да избягнат чувала на Хотан. При това ловът в планините спасява от всекидневните срещи с даотая и амбана. В планините и на нас никой не ни пречеше и не ни поставяше препятствия. И нямаше кой ежедневно да сменя решенията си. И ако това не е разлика в психологията. Защото и нашият китаец, и мюсюлманите еднакво разбираха цялото опасно безсмислие на положението. Сега някой предложи да намерим верен човек, който да прибере писмата ни до консулите в пощенската чанта, защото днес около пощата били забелязани някакви подозрителни съгледвачи.

Е. И. си спомни, че тези дни беше тридесет и петата годишнина на моята художествена работа.

2 януари

Пристигна търговец, осведомява се за възможностите за връзка с Америка. Но какви ти тук отношения, щом Хотан посреща така враждебно именно дошлите от Америка. Нито да влезеш, нито да излезеш. Що за търговски отношения!

Колкото по-враждебно се отнасят към нас властите, толкова повече съчувствие проявяват към нас хората. Предлагат ни да изпратим по-сигурно обръщенията си към консулите. Нашите хора са искрено възмутени, особено за отнемането на оръжието. Казват: „Никога няма да ни върнат оръжието." Трима китайци ни съветват да пътуваме по руските пътища. Изказва се предположение, че властите, както им е обичаят, искат да докопат голям подкуп. Нашият случай се обсъжда подробно на пазара. Днес бекът тръгна да съпровожда Юрий даже по време на езда. Значи надзорът над нас е още по-засилен.

Записвам подробности, защото всичко това много ще послужи на някого. Действително е поучително! Имаме паспорт от пекинското правителство, специално препоръчително писмо от китайския посланик в Париж, прекрасно писмо от консула на Съединените щати в Калкута, писмо от Виктория Албърт от музея в Лондон, писмо от Археологическото общество във Вашингтон, писма от шест учреждения в Съединените щати. С нас пътува китаец, бивш офицер и дипломат. Носим и книги, посветени на моите картини. Имаме паспорти - английски, френски, руски. И с целия този комплект все пак рискувате да попаднете на произвола на опасни налудничави хора. Нали всичко това е много поучително.

Сега донесоха ново „достоверно" пазарно съобщение. Представете си, у нас били намерени при обиска много скорострелни пушки. Утре ще съчинят, че картините ми са криле на аероплан. Говори се за велик чужденец, идващ от Тибет със сто коня. фактически излиза, че всичко това е за нас.

3 януари


На пазара се говори за борбата на десет китайски генерали. Говорят за смъртта на Чжан Цзо-лин. Говорят за руснаците, докарали четиристотин сандъка с оръжие. Всъщност излиза, че и този слух е за нас. Днес заминаха писмата до консулите. Хората се боят да вървят през пустинята без оръжие. Невъзможно е да се предвиди в какво ще се превърне всичко, което става.

4 януари


Неделно пазарно съобщение: калмиците гадали на пазара за успеха ни и гаданието излязло успешно, както никога досега. За което и дотичаха да ни съобщят. Самият даотай подпомага разпространението на нелепи слухове със своите глупашки обиски.

Ние все някак ще отпътуваме, а той сам ще се задуши в своята градина на безумието. Решавам да се свържа с Америка и да се откажа да следвам плана за Китай. Имам твърде много причини за това. Аз съм се заел да рисувам картини, но не съм се захващал да водя безсмислени препирни с безумци. Може да се преминат най-високите планини, може да се намери общ език с най-първобитните племена, но диваците във фракове с някакви си звезди и с много жени са абсолютно неприемливи и не се поддават на никаква еволюция.

Дойдоха да ни помолят да помогнем на жена в родилни мъки. Ние, разбира се, сме безсилни. Но китаецът знае „вярното средство". „Така е, защото дяволът седи под леглото и пречи на жената да роди. Трябва да се стреля с пушка под кревата и дяволът ще избяга, а жената веднага ще роди." Китаецът знае и друго важно съображение; той говори с много важен вид: „Тибетците са глупаци; .те мислят, че на небето има само дракон. Това е глупаво; на небето има дракон и птица. Сам драконът дъжд не може да направи." Китаецът знае също, че съществува област, където живеят само жени и при тях се раждат само момичета. Никак не обича „възкръсващите трупове".

Формулираме обвинението към даотая до генерал-губернатора така: „Обвиняваме Ма Да-жен, даотай на Хотан, в следното: 1. В дълбоко оскърбително отношение към достойнството на Съединените американски щати и към културните цели на нашата експедиция. 2. В оскърбителен отказ да вземе под внимание писмото от генералния консул на САЩ в Индия. 3. В оскърбителна забрана на свободната художествена работа в Хотан под угроза от конфискуване на всички художествени материали, принадлежащи на експедицията. 4. В оскърбителен отказ да вземе под внимание всички писма и удостоверения от американските учреждения, организирали експедицията. 5. В оскърбително отношение към нашето лично достойство. 6. В оскърбителен отказ да признае за действителен китайския ни паспорт, издаден по заповед на пекинското правителство чрез г-н Чен Ло, китайския посланик в Париж, 7. В отказ да вземе под внимание писмото, дадено ни от г-н Чен Ло до всички губернатори на Туркестан. 8. В насилствено задържане на експедицията в Хотан, което нарушава плановете на експедицията относно сроковете. 9. В оскърбително отнемане на всичкото ни оръжие (2 винтовки, 1 ловджийска пушка и 3 револвера), което лиши експедицията от всички средства за защита, макар че всеки пътник, минаващ през пустинята, носи със себе си оръжие. 10. В оскърбителна и безчовечна заплаха да изпрати експедицията извън пределите на Китай през затворения от снеговете проход Санджу. 11. В оскърбителен отказ да вземе под внимание присъствието на възрастна дама в експедицията. 12. В оскърбително и безчовечно намерение да изпрати експедицията в пустинята, по посока на Дунхуан, без оръжие, без пари и част от членовете на експедицията с болни зъби. 13. В оскърбително и подигравателно всекидневно изменение на собствените си разпореждания. 14. В оскърбителен и безчовечен отказ да получим лична консултация с лекаря на шведската мисия в Кашгар. 15. В оскърбителен отказ да уредим паричните си дела лично в Кашгар. 16. В оскърбително изискване от нас на недействителен царски паспорт девет години след революцията. 17. В оскърбителен отказ да ни се разреши да се свържем с американските учреждения в Кашгар.

Ако Ма Да-жен, даотай на Хотан, би искал да следва указанията на генерал-губернатора в Урумчи, той би се стремил да насочи експедицията именно нататък. Но повторният му отказ за пътуването ни именно към Урумчи и Кашгар показва престъпните му намерения. Гореказаните обвинения ни принуждават да изискваме пълно и незабдрно удовлетворение."

Също е нужно да се отбележи, че при всички преговори сме обяснявали на властите, че подобни техни действия се отразяват на китайските студенти и на китайските квартали, така многочислени в Америка и навсякъде. Но стана ясно, че съдбата на съотечествениците абсолютно не интересува престъпната власт.

Нашият лама ни разказа, че негов познат лама бил арестуван от китайските власти при опит да тръгне на поклонничество към Тибет. Ламата дал на местния полковник подкуп в размер от 1000 лани, кон и два топа сукно и същата нощ той го пуснал. Ламата вървял девет денонощия нощем, а през деня се криел в пясъците.

5 януари


Ведантистите наричат будистите „настика", тоест безбожници. Между впрочем и Веданта не познава личния бог, а познава принципа. Формула за посвещаване на будисти: „Намирам убежище в Буда, намирам убежище в учението, намирам убежище в Общината." Нима тази формула не води към безкрайното познание? Буда е човек, велик учител в живота, почитащ знанието и зовящ безстрашно да вървим по пътя на общото благо. Цялата съвременна еволюция е била завещана от Буда - този лъв на безстрашието и подвига.

Случайно пристигна вестник от Индия. Боше е открил мускули при растенията. Разбира се, щом има нерви, защо пък да няма мускули. [Боше отваря именно тази страница, която е нужна за идващата еволюция.]

6 януари

Още един „прекрасен" детайл от Хотан. Преди месец дойде да търси работа жена за прислужница. Странна мюсюлманка: веднага свали покривалото и някак нагло се усмихваше, предлагайки себе си. Бузите начервени. Веждите дебели като пръст - на една линия. Почувства се нещо подхвърлено, мръсно. Отказахме се. Отиде си. Днес старикът китаец се оплакваше от слуха, разпространяван от амбана, че бил правил гнусни предложения на перачката. Старецът отново възнегодува. Веднага си спомнихме тази, начервената. Пътници, бъдете внимателни! Старикът се ядосваше: „Самият амбан има винарско магазинче в

Яркенд." „Ех, само да ни изпратеха войници от консула." Щом вече и китаецът мечтае за консулски войници, то можем да си представим настроението му.

Особености на Петия Буда: Север; благословение на безстрашието, Акочир, или Ак-Дордже (кръстообразно Дордже); звукът А; Тара; Вишвапани (многорък- всераздаващ) Майтрея.

В своята статия от 1925 г. в „Шанхай таймс" „В дебрите на Тибет" д-р Лао Дзин казва: „В едно от светилищата ми се удаде да видя нещо от най-забележителните атрибути превърнатото в мумия тяло на един учен, който, както казват, умрял преди 350 години. Облечен в костюм на тибетски лама, какъвто е бил в живота, той седи в кресло и има вид на човек по-скоро заспал, отколкото умрял преди столетия. На масата пред него лежи незавършен ръкопис, над който е работил преди смъртта си. Тялото е пожълтяло и изсъхнало от времето, но общо взето се е съхранило непостижимо добре. Много легенди са се преплели вече около тези останки на древния тибетски учен.' Уверяваха ме, че три пъти за всичкото това време, изминало от смъртта му, тялото му е сменяло първоначалното си положение, а един път изчезнало съвсем и се завърнало чак след дватри дена. Веднъж пазачите на храма, влизайки в помещението, където се намирали останките, забелязали, че лежащият пред него манускрипт е завършен с послание от найголяма за света важност."

Окакура отбелязва: „Какви ужасяващи последствията човечеството носи със себе си това презрително невежество към проблемите на Изтока! Империализмът в Европа, като не се гнуси да подхвърли вика за „жълтата опасност", не си дава сметка, че Азия също може някога да проникне в жестокия смисъл на „бялото бедствие"! Вие можете да се присмивате над нас, „имащите твърде много чай", но не можем ли и ние да заподозрем вас, западняците, в „недостиг на чай" във вашата конституция?"

„Вие постигнахте разпростирането на своите владения с цената на отсъствието на всякакво спокойствие; ние създадохме хармонията, безсилна срещу вашите нападения. Ще повярвате ли? Изтокът в някои отношения е по-висш от Запада! Небето на съвременния човек се разби в циклопската борба за богатство и деспотизъм. Светът се движи опипом в мрака на себелюбието и пошлостта. Купуват науката с негодна съвест, показват доброжелателност от любов към утилитарността. Изтокът и Западът като два дракона, подхвърляни от развълнуваното море, безрезултатно се борят, за да завоюват скъпоценния камък на живота.

Нужна ни е „Ниука", за да изцерим голямото бедствие. Ние очакваме великия Аватар!"

Ауробиндо Гош казва: „Ние казваме на човечеството: настана времето, когато вие трябва да се решите на огромна крачка и да се издигнете от всекидневието към по-висок, по-дълбок и разширен живот, към който се движи човечеството. Проблемите, тревожили човечеството, могат да бъдат разрешени само с вътрешното съзнание, не с насилствено обременяване на природните сили в угода на пошлостта и разкоша, а с овладяване на силите на интелекта и духа, със завоюването от човека както на вътрешна, така и на външна свобода и с победа над външната природа чрез вътрешното устремление. За този подвиг е необходимо възраждането на Азия и затова Азия се надига." Той казва още: „Силите на стария свят, силите на деспотизма, силите на традиционните привилегии и егоистичната експлоатация, силите на братоубийствената борба и себелюбивото съревнование вечно се борят, за да седнат отново на земните тронове. Определено движение на реакцията е очевидно в много страни и сега тук може би повече, отколкото в Англия.

Опитът да се върнем към стария свят е един от тези необходими завои, без които той не може да бъде окончателно изтощен и изключен от еволюцията. Старият свят се надига именно за да бъде победен и отново сломен."

Александра Дейвид-Неел в статията си „Бъдещият герой на Севера" (La Vie de Peuple", Париж, 1925) казва: „Ние можем да се усмихваме на тези безумни мечти, но в тези огромни области, където те се приемат с непоколебима вяра и с огромна почит, влиянието им може да стане мощно и да призове към съвсем неочаквани събития, които и найобиграният между политиците не е в състояние да предвиди."

Прочетете разказа на Дейвид Неел за стария лама, донесъл цветя на ледниците. Прочетете сказанието на ламата за настъпващото време на Шамбала. От местен разказвач ламата се превръща в деятел на международните събития. Дейвид-Неел е донесла от Тибет няколко нови варианта на ръкописите за Шамбала.

За учения представлява необикновен интерес цялата мрежа от пророчества и самите многобройни указания, простряла се из неизмеримите пространства на Азия. Поетът би казал, че пясъците и камъните говорят, защото често са непонятни пътищата на стремителното осведомяване. И тъкмо ви кажат едно от тях, незабавно следва реплика с още по-голяма важност и съдържателност. И при това полузатворените очи едва проблясват.

Така си живеем. Ту сведения от висините, ту сведения от пропастта. Днес войник спрял нашия китаец на пазара, хванал коня за юздата и му поискал пари. Вчера един от нашите „конвойни" спрял на пътя жена и се опитал да вземе от нея пари. И в такава страна ни оставиха без оръжие! Странно, че и Пржевалски е имал неприятности именно в Хотан. И Марко Поло осъжда нравите в Хотан. Така си седим на сандъците сред нечувано безобразие.

Донесоха пазарната новина, че даотаят въвежда и разрешава в Хотан търговията с опиум.

8 януари


Част от членовете на братството на Буда се заели с кавги и Благословения ги е напуснал. Съседите пожертвуватели се отдръпнали от свадливите и те се смирили и отишли при Буда, като го молели да забрави всичко и да не обръща внимание на причините за кавгите, станали между тях. Но Буда казал: „Такова помирение ще бъде нетрайно. Напротив, безстрашно оголете всички корени на кавгите и враждите си. Само тогава помирението ще бъде действително."

Като тръгвате към Азия, не взимайте със себе си много хранителни продукти. Всичко има в достатъчно количество. Кашмирските агентства нищо не знаят. Заставиха ни да вземем със себе си брашно и ориз. Плашеха ни, че няма захар. Трябвало да вземем храна за конете. При това всичко има, а за десет дни през пустинята Каракорум не са нужни много запаси. Само керванът безсмислено се удължава!

10 януари

Какво ли съзнание ни прибавя нашето седене в Хотан? Още веднъж става ясно, че живот, подобен на живота в Хотан, не трябва да съществува. Помислете, животът на сто хиляди човека е превърнат в безпросветна тъмнина. От мрака се раждат болести, пороци, лъжи, предателство и невежество. На хората им е останала само търговията, дребна, печелеща с лъжи и предателство. Понятието качество на продукта е мъртво. Понятието „за навреме свършена работа" е загинало. Понятието за победа на труда опустошено. Става потапяне в калта на пазарната локва и взаимно задушаване. Така не може да продължава.

Ламата, предупреждаващ, че „китайците другояче не постъпват", предсказа още едно обстоятелство. Той каза: „Когато разберат, че повече не бива да се прекалява с наглостта и жестокостта, те ще ви уверяват, че изобщо нищо не е имало, че само така ви се е сторило и те винаги са били приятели. Обърнете внимание, те всичко предават устно и наплашените чиновници ще се откажат от всичко видяно и чуто от тях. Единствено доказателство е разписката за отнемане на оръжие."

Вие, строители на нов Китай, махнете по-скоро „зубрите". Мястото им е в зоологическата градина. Млади борци, призоваваме ви!

Нашият хотански приятел Худай Берди бай разказва с хумора на Изтока за посещението му при негов скъп приятел: „Отивам при него, а той седи и мие купчина сребърни монети, съвсем почернели. Оказва се, че държи богатството си в земята, а у нас земята е такава, че среброто съвсем почернява. Аз му казвам: „Виждаш ли, даже среброто почернява, когато е скрито от хората. И лицето ти също така ще почернее на тоя свят, ако безполезно криеш богатствата си."

Това е разказът на разумния Изток.

На два дена път от Хотан по течението на Каракаш неотдавна са намерени големи златни находища. Хиляди златотьрсачи, работещи по течението на Керли, са оставили работата си там и се устремили към Каракаш. Изброени са още няколко златоносни реки. Разбира се, всичко това се обработва по най-груб начин. С естествените си богатства Синцзян е много богата провинция.

11 януари

Сензацията на Хотан. Дойдоха пазарни сведения за обед, организиран от консула на Съветските републики в Кашгар. Обсъжда се по пазарите, шепне се съчувствено и възторжено се разказва. На обеда били поканени даотаят, китайските власти, английските представители, търговци, а също много от най-бедните жители. Местата били разпределени така, че даотаят и властите се оказали сред найдрипавите бедняци. Същото се случило и с най-големите богаташи в града. Консулът и неговите сътрудници в обикновени костюми сами поднасяли блюдата, сменяли чиниите. Консулът казал: „Не е ли така, ние сега не сме на служба, тук всички сме хора, всички сме равни. Утре пак ще си бъдете началник, даотай, а днес сме хора, равни." Съдейки по отгласите в Хотан, това е направило огромно, незабравимо впечатление. Така се разказва на пазара. Не може да се разбере къде започва народното творчество.

12 януари

Дойдоха писма от Америка. През Кулджа от 5 ноември и през Ташкент от 1 декември. Почти за същия срок, както в Ладак от Ню Йорк. Любими приятели, ние четохме с радост за всички работи, за изложбите, за лекциите, за училището, за пропагандата на изкуството сред широките маси. Та нали всичко това е така неотложно полезно за Америка. Вие донасяте истинска радост в живота на младежта и запалвате сърцата.

Франсис пише: „Получихме писмо от Вашингтон, съобщаващо, че резидентът на Кашмир е писал на правителството за инцидента, случил се в Тангмарг, враждебно, но ние отговорихме, протестирайки срещу недостойното отношение към нашата експедиция по време на пребиваването й там." Ето това, което вършите, е нередно.

Вие много играете голф, но не играйте с човешката съвест. Нима можете да отричате, че не отговаряте на писмата? Нима можете да отречете, че нашите хора бяха бити и ранени в Тангмарг? Нима можете да отричате, че шлемът беше съборен от главата на сина ми Юрий и той самият случайно не беше ранен от стоманена палка? Нима можете да отричате, че телеграмата, подписана от мен, беше съставена от инспекторите в полицията? Нима можете да отричате, че на нас, атакуваните, ни се наложи да заплатим на полицията? Нима може да отричате, че между нападащите в Тангмарг беше и вашият слуга? Нима ще отричате, че въпреки всички наши телеграми и намирайки се на час езда от мястото на произшествието, вие в течение на шест часа не счетохте за нужно да защитите достойнството на експедицията? Нима можете да отричате, че писмото

от генералния консул на Съединените американски щати е било хвърлено от вас на масата със забележката, че не ви интересува?

Отдавна е забелязано, че при разпадането на империите именно в покрайнините се появяват чиновници, усилено подкопаващи централната власт. Ние три пъти живяхме в Лондон, видяхме и знаем какъв е там животът на интелигентната младеж и най-добрата част от трудещите се. Трябва да съществува поне примитивна справедливост. От страна на лорд Литън и семейството му срещнахме културно отношение и това трябва да се каже. Поведението на Дж. Ууд и подчинените му беше твърде недостойно, и това трябва да се каже.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   28




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет