Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Трябваше да оставим Тан Ке-чан в Гума, той остана съвсем без сили. Пример за пагубното действие на опиума. Щом излезе от своя опушен пашкул в условията на бодрата природа, пушачът се разпада като къщичка от картон.

Водата в Селяк е като рядко кафе. Чаят добива съвсем отвратителен вид и вкус. Отново сглобяваме палатките. Наблизо има самотна могила с две опашки върху изгнили колове. Рисувах.

Четем Владимирцов - животописа на Чингис хан. Добър, жизнен учен е Владимирцов. За времето след революцията е издал вече няколко книги с все същото бодро съдържание и толкова нужни сега. Жалко, че Рудньов замлъкна - та нали сега всичко, което се отнася за Монголия, е толкова важно. Трябва да се преведе животописа на Чингис за Америка. Тази стихийна предприемчивост ще бъде оценена там.

3 февруари

През нощта край нас минаваха кервани. Като цял оркестър звъняха звънчетата на камилите. Накрая един керван налетя на нашата палатка и едва не я събори. От сутринта вятър. Пустинята цялата побеля. Започна зимата и целият дълъг преход вървяхме като в далечния север. Минахме край стар хан с остатъци от кули. Зачерняха ниски дървета и се показа Акин - малко селце с няколко паянтови къщички. Керванът ни много закъсня и отново седим в очакване.

Отново безкрайните разговори за страхливостта на [китайския] полковник (тупин), за предателството на даотая, за глупостта на амбана. Никога и никъде не сме чували такова дружно осъждане на властите. Даже да се записва е скучно; така не може да продължава; на новия Китай ще му се наложи изцяло да промени качеството на своите чиновници. Сун два пъти падна от коня. На китайската част от кервана определено не й върви. Е. И. от осем до четири яздеше в тръст, това е нещо удивително. Някога тя е била ездач.

Отнякъде донасят за постилане на пода много красиви кечета. В Хотан не видяхме такива. Много сложен мозаичен рисунък. По-красиви от килими. Действително плъстените кечета и щампите са най-доброто от местното производство. Рисунките на щампите са същите като в Русия през ХУН век или по-раншни. Рисувах.

4 февруари

От Акин до Каргалик изминахме неголям, но студен преход през снежната пустиня.

Казват, че след ден снегът отново ще си отиде. По някаква причина ивицата от Селяк до Каргалик винаги е много снежна. Може би това е влиянието на някаква верига планини - други причини не се виждат. Друга особеност на тукашните места е, че среброто и даже златото съвсем почерняват; навярно съставът на почвата допринася за това. Постепенно през дългата паланка навлизаме в каргаликските пазари. Уви, по жестоката си миризма те приличат на вонящия Шринагар. Питаме защо тук е толкова мръсно, по-лошо, отколкото в Гума. Обичайният отговор: „Амбан бухао", т. е. „амбанът е мръсен."

Определено ни е помещение на самия пазар сред невероятна мръсотия. Наложи се да махнем с ръка на целия оперетен ескорт и на бековете и сами да потърсим градина извън града. Намерихме усамотен дом с градина. Утре се свършват мрачните владения на хотанския даотай. Ще бъде ли по-добре? Едно не е могъл да развали този престъпник: не е могъл да замърси въздуха на пустинята. Чуден, предпролетен, студен въздух.

Денят отново завърши с танци. Драконът и ладията бяха обикновени, но най-хубав от всички беше танцът на кокили. Оказаха се родени артисти. Същият руски танц с ухажващия девойките младеж, под звуците на струнен инструмент, приличащ на балалайка. И Дягилев, и Болм биха могли да заимстват по нещо за своите композиции. И слугите в червено с книжни фенери не бяха лоши. Тази искрица творчество за минута освети мъртвилото на пустинята.

Гушите тук са по-малко. Дайте на този народ поне мъничко прозорче светлина и буйният пламък на сърцата ще избухне.

5 февруари

Каргалик ни изпрати зле. Прикрепените ни бекове се оказаха идиоти. Не намериха коне. Накрая един бек се появи на див жребец, който удари Ола - коня на Е. И. Ударът попадна в крака на Е. И., но за щастие беше смекчен от гилгитския мек ботуш.

И за какво само ни натрапват тези бекове и войници?

Освен неудобства и разходи нищо друго не носят. Вчера дойде един китаец да се наема като слуга. Оказва се, че е заседнал в Каргалик след убийството на амбана от войници. Много убийства. Питаме нашия Сун защо в Каргалик даже бековете са лоши. Следва стереотипният отговор: „Амбанът е лош." (Тук изговарят „амбал", а не амбан".)

Снегът спря веднага след Каргалик. Явно снеговият пояс свърши, но затова пък започнаха белите соленища. Минахме през два пазара. Отминахме мизерни джамии и гробища и навлязохме в дългия пазар Позгам. Отседнахме не на палатки, а в дома на старшината. Това е голяма къща с разни тъмни стаички. На пода отново има цветни кечета, даже маса и кресла с кожени седалки. Разбира се, къщата ни показа случаен пенджабец от пазара, а бековете само ни пречеха да се движим. Кога ли ще се свършат тези безнадеждно еднообразни селища, лишени от цветове и загиващи в леност и дивотия? Ето минахме край ковачницата. Разбира се, тя е прекрасна за детайли на постановката на „Нибелунгите", но като селскостопанска работилница за нищо не е годна. В малки дупки полуголи хора и дечица духат в мехове като играчки. Махнете оттук смисъла на кервана и всичко ще потъне в пълна парализа.

6 февруари

Почти целият преход до Яркенд е сред мирните стобори на оазисите. За миг проблесна пенливата, шумна повърхност на Яркенд-Даря. Мярна се колоритно място за преминаване върху салове сред заледените брегове, сред струпаните коне, камили, мулета и каруци, а после отново същите пазари и глинени къщурки, и кръглите силуети на крайпътните върби. Така чак до Яркенд, до самите глинени стени. Отново ни е приготвен дом на пазара, но се появи спасител в лицето на ладакския аксакап. Откара ни извън града и в спокойна градина намерихме бяла къща с прислуга, с червени килими и най-важното - с лхаския говор на самия аксакал. От Позгам ни изпрати приветствието на пенджабеца „Урус карош", а тук - познат тибетски говор. Наминахме при шведските мисионери. Лекуваха нашия стар китаец. Отново слушахме разни разкази за местните обичаи; как китайците-чиновници довеждат населението до пълно разорение и след това лесно управляват потъналите в нищета парии. Дойде писмо от английския консул; кани ни да отседнем при него. Руско-Азиатската банка също предлага три стаи в Кашгар.

7 февруари

Един ден в Яркенд. Нашите хора ядат овни. Тишина. Странно нещо, всички настойчиво молят да дойдат с нас по-нататък. Даже китайските войници от ескорта казват, че с радост биха дошли по-нататък с нас. Китайски капитан постъпи като метач. Моли се да го вземем на служба някакъв арменец, майордом на бившия амбан - всички молят. И така ще пристигнем в Урумчи в международен състав. Бяхме на посещение при местния амбан. Прави подобро впечатление от хотанските „управници".

Когато Цай Хан-чен започна да излага перипетиите на нашия хотански плен, амбанът искрено се възмути. Но найинтересното е това, че по думите на амбана навсякъде са получени писма от Пекин за нашето пристигане и за да ни се окаже съдействие. Той се възмущава как са посмели хотанците да не признаят пекинската заповед.

Отново пътуваме през пазари. Същото като в Хотан. Умален вариант: на вратите на ямина вместо коткообразния дракон е изобразена редица воини с мечове. В три часа при нас идват войниците и бековете и съпроводен от червен чадър, шества самият амбан. Следва мирно пиене на чай. Амбанът се извинява, че не е могъл да уреди закуска в наша чест заради скорошното ни отпътуване. След всевъзможни любезности се разделяме. Дойде китайски лекар за Цай Хан-чен. Пазят ни часови с черни тюрбани.

Пристигна китайски театър. Изпробват конете. Мирна средновековна безсмислица, напомняща на Уингбонс.

Отнякъде са се промъкнали в Яркенд слухове за някакви събития в Китай, за някакви изказвания на Фин, за закриване на банки в Пекин, за действия на старата династия! Но никой нищо не знае и нищо не може да се разбере.

8 февруари

Буда е бил против затворите. Той изисквал труд и усилена работа. В Дарджилинг наскоро имало любопитен случай. Случайно в тълпата бил арестуван възрастен лама. Той изобщо не се оправдавал и го изпратили в затвора. Дошло време да го пускат, а затворникът не искал. Казал, че никога и никъде не е бил на такова спокойно място, където не шумят, където хранят и не ти пречат да размишляваш. Трудно уговорили стареца да напусне затвора.

Ламата казва: „Не бийте хората, нека по справедливост да си отработят." Така съветва ламата, като вижда как бековете бият народа и насаждат върволица от омраза, викове и унижения.

На заминаване не мина без бой. Самият Яркенд прави по-добро впечатление, отколкото Хотан; той е и по-голям, и с по-разнообразни стоки, и даже глинените кули и стени придават макар и скромно, но все пак декоративно впечатление. А после зад върховете на дърветата отляво се показаха планините и Кашгарският хребет и не ни напуснаха през целия път. И всичко някак си се оцвети - и езерцата сред ледовете, и сините рекички, и кафявите хълмове на синия фон на скалистите планини. Наистина ние много обичаме планините. Нашата собствена планета би била с много планини. Отново разправии с китайците. Оказва се, че Цай Хан-чен започнал да пуши много опиум и с това развращава останалите в кервана. Ще се наложи да предприемем строги мерки. Спираме в покрайнините на малкото селце Кокрабат. Ще обявим, че всеки, който пуши опиум, ще бъде незабавно отстранен.

9 февруари

Отново мазари, могили със знамена. Малки джамии за намази. Колко по-трогателен е намазът в пустинята на килимче, пред лицето на небето, отколкото пред голата пръстена стена. Много окаяни са тези крайпътни глинени джамии с криви стени и минарета като играчки. Къде се е дянало творчеството на този край? За цялото време видяхме само една нелоша обица - филигранна, и чифт сребърни копчета. Красиви са под слънцето жените, яздещи магарета, облечени в яркозелени и пурпурни чекмени.

Сякаш тук гушите са по-малко, отколкото в Хотан. Интересна задача е да се изследва от какво така чудовищно се разраства щитовидната жлеза. Освен качеството на водата трябва да има и други причини.

Край нас минава човек със сокол на ръката. Ловът със соколи все още е любим спорт тук. Изпращат ни ята досадни врани и гарвани. Спомняме си как в Монголия трябва понякога да се спасяваш със стрелба от несметните ята врани, нападащи конете. Вървим по каракорумските пясъци, тоест по „черните пясъци". Слоят чакъл и баластра придава на пустинята сивкава перлена повърхност. Отляво през цялото време продължават грамадите на планините. Странно е, като помислиш, че зад тези планини вече е Руски Туркестан и че тези хребети се опират във висините на Памир. Това е първият ден след три месеца, когато пустинята е действително красива, цветна и разнообразна. И синьото небе се е разкрасило с особено изискан рисунък от перести бели облачета. По гребените на планината сияе снегът; розовите предпланини се вливат в синята мъ(глица, от която изплуват очертанията на хребетите. Светъл ден.

Хората чакат Кашгар. Всичко хубаво в Кашгар се нарича руско. Хубавите къщи - руски; хубавите ботуши руски; хубавите коне - руски; хубавите талиги - руски. Отминаваме два-три изоставени лянгара - ханове - и сред облаци от безпросветен прах влизаме в Кизил да лагеруваме. Преходът се смята за дълъг, но в два и половина ние вече сме пристигнали. Кизил е странно, полуизоставено място с мълчаливи кирпичени квадратни къщички. Голямо старо мюсюлманско гробище. Отдалеч то прилича на цял град от червеникава глина. Чернеят дупките на старите гробове. Хората се оплакват от Цай Хан-чен. Старикът цяла нощ пушил опиум. Решихме да го оставим колкото може по-скоро, не бива да държим в кервана такъв лош пример. Най-добре от всички китайци се държи Сун - не пуши и проявява находчивост. Попитахме го защо му е отрязано кутрето на лявата ръка. Оказва се, че е бил отчаян комарджия, всичко проиграл, обеднял и заплатил дълга си, като сам си отрязал кутрето. И така при нас има един играч на комар, един офицер на убития амбан, един от кервана на убития американец Ленгдон, един отчаян пушач на опиум. Доста шарено!

Нашият ладакец Рамзана така се е пременил, че даже си е забол на гърдите две закопчалки от жартиери. Ето ти истински кавалер на ордена на жартиерата. Но най-голямото желание на Рамзана е да носи оръжие и да язди добър кон. Той е на 18 години; от него може да излезе полезен човек. Баща му е мюсюлманин, майката - будистка. По някакви белези ламите го признали за превъплъщение на починалия игумен на манастир, но бащата като ревностен мюсюлманин попречил на манастирската му кариера.

10 февруари

Мъгла, северен вятър и гъсти облаци прах. Дълго вървяхме през някакви пясъчни коридори и дълбоки трапчини. Отдавна не бяхме виждали такова количество всепроникващ пясък. После започнаха сивите соленища и ниски баири със зеленикаво-сивокафяв оттенък. Стана по-красиво. Когато стигнахме до Кингул-Даря с високите брегове, със заледения високо висящ мост, с бентовете и камарите от стени и къщи - стана много красиво. Такива пейзажи има по старокитайските рисунки. Влизаме в дългия пазар Янгихисар. Приготвена е къща на пазара, както винаги непригодна. Установихме се в шведската мисия. Разговаряхме за Стокхолм, за лечението на гушите (с йод), за напредването на фин към Синцзян.

Разказват, че зад гробницата на Мохамед се намира празна гробница, приготвена за Исус за времето на второто му пришествие. В Исфахан в Персия държат оседлан бял кон, готов за пришествието на Месията - всеки по своему!

Току-що дойдоха индийски търговци да кажат „Селям" и да ни поздравят с пристигането. Показаха ни снимка с разпънатия титай и с убития му син. Разправят средновековни подробности за това убийство без съд. Като цяло съвпадат с хотанските сведения, освен детайлите с отрязването на главата. Тук говорят, че разпънатият управител останал на кръста два дена, а след това тялото му било захвърлено някъде.

И сега мазарът (гробницата), построен от управителя, стои празен. Във вестниците писаха малко за тази трагедия с разпятието. В Пекин заседават някакви комисии. В Лигата на нациите произнасят някакви безжизнени формули, а тук вървят по реда си разпятия и предателства, и продажба на хора, и щедро платени убийци. Необходимо е ускоряване на еволюцията.

Говорят, че около Кашгар има развалини на будистки храм. Така и трябва да бъде, защото будизмът е бил по тези краища, но е интересно, че за тези развалини не се е случвало да чуем по-рано. Значи в Кашгар има и джамия, и гробница на Мариам, и будистки развалини.

Вечерта прекарахме с шведите. Тиха вечеря. Говорихме за богатствата на този край, където се обработва не повече от 3 % от цялата площ. В близките планини 'се на/ мират желязо, мед, сребро, каменни въглища. Убитият титай имал намерение да започне някакви разработки, но сега тези възможности отново потъват в мрак.

11 февруари

Простихме се с гостоприемното семейство на Андерсон. Седеммесечният Свен вторачи сините си очи в Е. И., здраво хвана пръста й и не искаше да го пусне. Поговорихме за плодородието на този край, където освен разни зеленчуци има много диворастящи целебни растения: рицинус, сладък корен, дигиталис и др. Може да си представи човек какво би дала тази равнина с фордовските трактори. Говорят за безлесието на тези места, но на два дена път (а преходите са кратки) има отлични каменни въглища. Караме със себе си парче от този продукт, неотстъпващ на най-добрите образци. А кой е казал, че тук наблизо няма и нефт? Или че в планините няма радий? При това колко лесно е да се засадят големи площи дървета. При разкопките често са намирали огромни пънове и стволове от стари лесове по тези места; трябва само да се прояви минимум трудолюбие и находчивост и този край ще стане неузнаваем. Тук през лятото има много вода, достатъчно е просто да се събере в хранилище. Ето че през февруари дните стават съвсем пролетни. Само през декември и януари е студено. Студеният нощен въздух освежава природата. Само да не се бояха китайците от всичко ново и само да се назначаваха чиновниците им по достойнство, а не по способността да грабят. Иначе откъде това непонятно бързо забогатяване на амбаните и даотаите? По този начин всяка проява на трудолюбие се оказва само повод за побързо обогатяване на чиновниците, затънали в опиум и комар. Спираме в Яберчат, малко селище на четири часа от Кашгар. Бихме могли лесно да вземем пътя до Кашгар за един ден, но заради товарните коне се налага да спрем в околностите сред чепати върби и кирпичени стени.

12 февруари

Мъгла, нисък храсталак, голи ракити и неравен, покрит с ями път, който минава през покрити с лед потоци. Първо минаваме през новия град Кашгар. Стените са повнушителни от яркендските. На пазара се забелязва повече прах и движение. Арестанти в окови просят милостиня, за да се прехранват. Новият и старият град са на около два потая разстояние. Срещу нас препускат двама ярко-червени „куриери", изпратени от английския консул. Консулът ни очаква на закуска, докато приготвят дома на Руско-Азиатската банка. Консулът и жена му с интерес разпитват за хотанските събития. В банката разсъждават за „характера" на китайското управление. Оказва се, че китайският даотай е известен из цялата провинция и никой не се чуди на постъпките му. Идва керванът. Преглед на вещите. Усложнения няма.

13 февруари

Китайската Нова година; в четири часа сутринта ни разбуди пукотът на фишеци и сигнални ракети. Зад стената стълб пламък и изстрели. Мислехме, че това е пожар.

Дойде консулът Гилан с жена си. Оказва се, че и двамат са шотландци. Сред шотландците отдавна срещам симпатични хора и тези принадлежат към добрия тип шотландски родове. Пристигна ладакският аксакал. Мюсюлманин, дълго живял в Лхаса и Шигатзе. Дойде и старият преводач на руското консулство. Оплаква се от увеличеното пушене на опиум и конопен хашиш. Богатите си позволяват разкоша да употребяват скъп опиум, а бедните се упояват с домашно правен хашиш. Възможността да заработиш пари тук е много малка. Преди на работа в Русия са отивали до 30 000 човека всяка година.

И отново безкрайни разкази за грабителското обогатяване на китайските власти.

Когато седите в някой мирен китайски ресторант в Америка, спомняйте си за грабителите даотай и амбани, довели народа до пълно затъпяване. Нека увеселителните светлини в китайските квартали ви напомнят как в мрака на невежеството загиват милиони хора.

Дойде директорът на клона на Руско-Азиатската банка Анохин. Нова вълна информация. Във всяка част на провинцията си имат свои пари, трудно приемани в съседните околии. В Кашгар - сари; в Урумчи - лани, на стойност една трета от сара; в Кулджа имат свои лани, които насе-лението нарича рубли. При това половин или четвърт лан се получава чрез разкъсване на знака на съответните части.

Вследствие на тези операции паричните знаци се превръщат във вехтория, лишена от всякакво обозначение. Когато се появи необходимост да се върнат на знака предишните размери, подлепват парчета случайна хартия. Възможно е да получиш лан, чиято половина се състои от обява за продажба на сапун или нещо също толкова неочаквано.

Видяхме мисионера - шведа Палмберг. Въпреки медицинската дейност на шведските мисии, те периодично са подлагани на преследване от страна на властите. Неотдавна даже е трябвало да прекратят работа, а при това са единствените лекари за целия голям край. Даже в гарнизона няма нито един лекар. Местните жители ни казват: никой на света не знае какво става в затънтения Китайски Туркестан, отдаден за разграбване на шепа невежи. Молят: „Напишете, съобщете на света за подивяването на целия край." Отново минават арестанти в окови, просещи милостиня. Този обичай е бил характерен за XV век, но е поразително да видиш прилагането му днес.

14 февруари

Седим в полубездействие, понеже китайската Нова година се празнува няколко дни. Спомням си как американският консул в Калкута, милият Дженкинс, преброи всички дни през годината, незасегнати от празниците на всички местни националности. Останаха всичко 52 работни дни. И тук се отпразнува европейската Нова година, а сега - китайската. Много пречи изчислението на месеците в разните тълкования. Мюсюлманско, китайско, тибетско всички се пресмятат различно.

Дойде един сарт и разказа, че около Куча населението разрушава останките от будистките храмове... Защо? Много пътешественици и китайци се интересуват от тези развалини и фрески и на хората им е трудно да приемат всички тези гости. Те разпалват сред развалините голям огън и стенописите загиват. Подозираме и друга причина отдавнашното иконоборство на мюсюлманите. Така или иначе, но скоро ще изчезнат и тези неголеми останки от тохарите и уйгурите.

15 февруари

Днес сутринта бяхме при даотая. Прави добродушно впечатление. Яминът има по-обитаем вид. Не се вижда окъсано войнство. Няма тълпи от бекове. Там беше и завеждащият чуждестранната част г-н Дао. Разбира се, паспортите ни се оказаха съвсем редовни. Препоръчителните писма бяха приети като отлични. И беше изразено изумление от действията в Хотан. Незабавно ще изпратят телеграма на генерал-губернатора за връщането на нашето оръжие. През деня видяхме шведския мисионер Корквист и много жители от местните колонии. Любопитно е да се отбележи, че генерал-губернаторът отдавна се опитва да се измъкне от Урумчи ведно с награбените блага. Но съседната провинция не го пуска, без да изплати многомилионен откуп. Така един негов керван със сребро в няколко каруци вече бил заловен. Сега „сановникът" се опитва да приведе своите капитали в чуждестранни банки. Трябва също да се отбележи, че след убийството на титая и сина му в Кашгар семейството им било подложено на пълно ограбване. От ушите на снахата били изтръгнати даже обеците. Донесоха снимка с разпънатия титай. Приятели, погледнете това зверство без съд и отговорност. Впрочем казват, че даотаят на Аксу вече събира войници, за^да тръгнат към Хотан. Ограбените блага не остават дълго на едно място.

16 февруари

Пристигна даотаят. Отегчителни разговори за култа на предците, за астрология, за времето. Разгледа снимки на мои картини. Каза, че вече е телеграфирал в Урумчи за разрешение да продължим. Тези разрешения за всяка стъпка напомнят за най-жестоките времена и просто ни омръзнаха до последна степен. Даже да се оплачеш от грубостта на властите може само с разрешение. Минавайки през града, още веднъж се вгледахме в местните типове. Има много жестоки лица. Много повече нищи и сакати, отколкото в Яркенд. Трябва да обменим останалите рупии. Съветват ни да вземем руско злато. Сега то струва еднакво с червонците. Киргизите го карат от планините. Индийците и тюрките го вземат охотно.

17 февруари

Ден за обмяна на пари. Избиране на пътна кола. Новият кочияш е казак от Оренбург. Поучителна сцена на пазара. Ходжата подкарва с бич народа към джамията. Ударите се сипят по гърбове, плещи и лица. Молитвеният ентусиазъм се постига трудно и много хора бързат да се скрият в малките улички. Казват, че медресетата - училищата при джамиите - малко се посещават. Даже и сред дивотията хората очакват по-изтънчени и задълбочени форми на познание.

18 февруари

Недалеч от селището Артиш могат да се видят високо в скалата три прозореца. Разбира се, това са будистки пещери, разгледани от Лекок и Стейн. Долу могат да се различат останки от стенопис. Не намерихме там особено интересни предмети. Народът разкрасява тези пещери с предание. Старият цар имал дъщеря. Била й предсказана смърт от ухапване на скорпион. За да я спаси, царят построил жилище високо на скалата. Но съдбата й се сбъднала. Принцесата поискала да хапне грозде. Издърпала при себе си с въженце кошница, в която се бил притаил отровен скорпион.

На петнайсет версти на изток, сред гробище, ни показват гроба на Мария, майката на Иса. Подробностите на легендата ни се изплъзват. Защо именно на Мария, никой в Кашгар не може да ни разкаже. Също както за Иса в Шринагар. Няма ли тук следи от несторианство и манихейство?

По пазара важно минава с бич в ръка кадията - съдията. Отива да лови играчите на хазартни игри. Разбира се, групичките играчи бързо се разбягват и след преминаването на „блюстителя" отново се скупчват. Също както опиума и хазартните игри изтощават населението.

Влизаме в китайски дом. Срещу входа има олтар с новогодишни приношения и сладки неща. На стената ярка картина с владетеля на боговете. Кой е той? Наистина това е същият този Кейсар; това е този, когото всеки очаква по своему. Новата година се приветства именно с неговото изображение. Даже и в почти мюсюлманския Кашгар се е притаило далекоизточно вярване. Там видяхме Гуанин Майката на Света, и човека - дългия живот (синтез на всички възрасти), и още едно изображение на „Повелителя на боговете". Това изображение е по-малко сложно - само с две фигури - Повелителя и неговия пазител. Повелителят, седнал до масата, гледа пламъка на червена свещ. На челото на Повелителя има скъпоценен камък като червена звезда. Картината е с най-съвременна изработка, опростена, но много декоративна. Влязохме в двора на малък храм. Самият храм е затворен. Служба не се извършва. Срещу входа - сцена за китайски театър.