Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Грехът съкрушаба БоЖието сърце
- Какво точно означава освещение
- Осбещение преди обръщението
- Практическо или нарастващо освещение
- Защо имаме нуЖда от снаряЖение
- Неговата сила, а не нашата
20 ЗАЩО ДА БЪДЕМ СВЕТИ? Защо Вярващият иска да бъде свят? Защо лайтмотивът на
Най-напред, защото това е инстинкт, който се вграЖда в него по време на неговото обръщение. Тогава вярващият по- лучава едно ново отвращение към греха и една нова лкзбов към чистотата. Обитаващият в него Свети Дух се стреми да възпроизведе у него осветен характер. Неговата нова природа се изявява в едно страстно Желание за победа в лич- ния му Живот. Но освен това има и много сериозни причини, поради кои- то вярващият трябва да търси светостта и да се съпро- тивлява на изкушенията на света, на плътта и на дявола. Едно от най-лошите последствия от греха е позорът, кой- то той нанася върху името на Господ Исус. Светът е прав да свързва името на ученика с името на неговия Учител. Ако ученикът съгреши, хората укоряват Учителя и хвърлят кал върху Неговото име. Те свързват с Него всяко срамно поведение. Когато през 1987 г. един телевизионен проповед- ник стана причина за избухването на голям сексуален скан- дал, най-големият атеист в страната каза: „Това е още един пример за това, че религията е една лоша, противна и гнусна игра." Греховете на прелкзбодейство и убийство, кои- то извърши Давид, станаха причина за безспирни хули срещу името на Господа (2. Царе 12:14). Виктор ДЖек споменава четири неща, които са умрели, когато Давид е съгрешил: ус- мивката на лицето на Бога: „делото... беше зло пред Госпо- да" (2. Царе 11:27); мирът в сърцето на Давид: „съгреших Господу"; сигурността на Давидовия трон: „няма никога да се оттегли меч от дома ти"; и свидетелството му пред света: „понеЖе... си дал голяма причина на Господните вра- гове да хулят". Друго едно основание за святост е споменът за цената, 21 която Спасителят трябВаше да плати за нашите грехоВе (1. Петр. 2:24). Нито един разумен християнин не би поЖе- лал да продълЖава да праВи тоВа, което е причина за прико- ВаВането на БоЖия Син на кръста. Ако проливането на Не- говата кръВ беше необходимо, за да се заплати наказанието за греха, как биха могли НегоВите последователи да одобря- Ват или дори да търпят непраВдата? Христовата лк)боВ към нас ни принуЖдава да Живеем В чистота. Той ни обичаше дори когато бяхме Негови безбоЖ- ни врагове и показа лк>бовта Си към нас, като плати огром- ната цена за нашето изкупление. Той ни осигури всичко необ- ходимо за благочестивия Живот. Исус не би могъл да ни оби- ча повече. Всяко връщане назад към стария начин на Живот е един много Жалък отговор на Неговата лк)боВ. Грехът съкрушаба БоЖието сърце Нашата л1обоВ към Христос трябва да ни накара да Желаем да бъдем чисти съдове, полезни за Него. Ако ние наистина Го обичаме, ще искаме да бъдем угодни пред Него. Грехът не само нарушава Неговия закон, но и съкрушава Неговото сър- це, докато светостта е угодна пред Бога. Той ни каза: „Ако Ме лк>бите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15). Све- тостта е заповед (1. Петр. 1:15,16; Евр. 12:14). Грехът кара хората да падат - както невярващите, така и вярващите. Когато неспасените видят как един христия- нин пада, те Веднага си правят заклк>чение, че евангелието не предизвиква никаква промяна В ЖиВота на човека, и му об- ръщат гръб. Това им дава основание да решат не само да не следват Господа, но и да започнат яростно да се подиграват на християнската вяра. Марк Твен се е разочаровал от хрис- тиянството, когато чул, че някои християни оправдават робството, използват сквернословни думи и се занимават с тъмни сделки. Мохамед е възприел идеята за единия истинен Бог от евреите и християните, но бил отблъснат от начина им на Живот. Брайън Гудуин казва следното: „Малко повече л1обов към Христос и към блиЖния моЖеше да промени хода на историята в онези области на света, които сега нарича- ме ислямски свят." 22 Когато съгрешаВаме, ние даВаме поВод и на други ВярВащи да съгрешаВат: те се разочароВат и отпадат. Нашите гре- хоВе нараняват и хората, които са ни имали доВерие - както В семейстВото, така и В църкВата. СемейстВото ни немину- емо понася част от нашия срам и позор. Името на местна- та ни църкВа също страда, когато грехът ни стане общест- Вено достояние, но дори и когато той остане таен, тоВа на- нася Вреда Върху духоВната и атмосфера и ефектиВност. Един млад ВярВащ би се почувствал изключително разколе- бан и излъган, ако този, който го е доВел до Господа, съгре- ши и се опозори. Колко често християни са били предпазвани от падане благодарение на Видението на подкрепящи ги, Вяр- Ващи приятели! ЖиВотът В сВятост е най-добрият Живот и за духа, и за душата, и за тялото. Той е добър и за физическото, и за ду- хоВното здраВе. СВетият Живот ни спасяба от угризения, чуВстВо на Вина, срам и много други ВидоВе духоВни болести. Той ни Води към пълнота от радост и Вечно Веселие (1. Йо- ан. 1:4; Пс. 16:11). Когато едно малко момченце си тръгнало след едно събрание с тъЖно лице и някой го попитал защо из- глеЖда така, то отговорило: „Защото е трудно да бъдеш и щастлиВ, и сВят едновременно." Но истината е, че без сВя- тост не моЖе да има истинско щастие. Когато непрекъснато ЖиВеем със съзнанието, че нашето тяло е храм на СВетия Дух, ще имаме основание да Желаем да „очистим себе си от Всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме В сВятост В страх от Бога" (2. Кор. 7:1). Ние никога не трябва да губим чуВстВото си на удивление от тоВа, че една от Личностите на БоЖестВото обитава постоянно 6 нас и е наш непрекъснат Спътник. Благочестието съдърЖа „обещанието и за сегашния, и за бъдещия Живот" (1. Тим. 4:8). То е най-добрата подготовка за Вечността. Някой ден, моЖе би скоро, ние ще Видим Гос- под Исус. Ще застанем пред съдийския Му престол. Това оз- начава, че трябва да Живеем според светлината на това из- пълВащо ни със страхопочитание събитие, което от сВоя страна Води само към ЖиВот на сВятост. 23 Грехът запечатва устата Светостта даба сбобода В слуЖението на Господа, докато грехът запечатва устата. Чувството на вина и негодност, което съпровожда неизповядания грях, парализира човека. Той вече не се радва на освобождението на Духа. Неговото свидетелство е временно разрушено и истинността му е поставена под съмнение. Светостта дава увереност в молитвата. „Ако нашето сърце не ни осъЖда, ние имаме дръзновение спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим това, което е угодно пред Не- го" (1. Йоан. 3:21, 22). Лошата страна на всичко това е, че ако в сърцето си гледаме благоприятно на неправда, Господ няма да ни послуша (Пс. 66:18). Грехът прекъсва молитвена- та връзката меЖду нас и Бога. Той също така прекъсва и общението ни с Бога. Това моЖе да не ни звучи особено сериозно, но е истина. Вярващият, който следва Господа отдалеч, Живее в непрекъсната опас- ност. Той моЖе да вземе решение, да установи връзка или да се поддаде на изкушение, което моЖе да го изолира и да го закара в някоя глуха линия до края на Живота му. Страхът от Бога е голям и мощен стимул за святост. Смисълът на израза „страх от Бога" е бил толкова често смекчаван, че за повечето хора не означава нищо повече от почит или уваЖение. МоЖе би е дошло времето да каЖем, че той означава именно страх - здравословен страх от Бога, страх да не Го разсърдим, страх да не бъдем намерени за не- годни, страх да не бъдем наказани. В известен смисъл Господ все още въздава за нечестието на бащата до третото и четвъртото поколение: много бащи, които са били неверни към своите съпруги, виЖдат как синовете им повтарят техния грях. Това са само някои от причините, поради които ние никога не трябва да се отказваме да се стремим към святост и ко- ито трябва да ни подтикват към растеЖ в прилика с нашия благословен Изкупител. Време е вече да се заемем с по-подробно разглеЖдане на въпроса за освещението. И нека не забравяме, че осВещение- то е само още една дума за святост. 24 ЧЕТИРИ ВИДА ОСВЕЩЕНИЕ ДЖо не знаеше, че още преди да бъде спасен е бил избран от
Когато най-накрая ДЖо се довери на Исус Христос като на Господ и Спасител, той научи, че е получил полоЖение на осветеност пред Бога. Сега вече Бог го виЖдаше „в Хрис- тос". Това означава, че сега вече Христос беше неговата святост и че поради това той беше годен да влезе в небето. ДЖо вече не беше част от световната система, оглавявана от Сатана. Сега той беше част от Христос, отделен от света. ДЖо започна да забелязва, че Животът му се променя. Той чувстваше у себе си нова ненавист към греха и нов копнеЖ за святост. Все още съгрешаваше, но не както преди. Грехът не беше господар на неговия Живот. Вече не съгрешаваше с пълното съгласие на волята си. А когато съгрешаваше, се срамуваше до мозъка на костите си. Постепенно започна да се отказва от старите си навици. Речта му претърпя пълно обновление. Вече нямаше никакво съмнение! Човекът расте- ше в святост. ДЖо почина миналия вторник. Когато видя Спасителя ли- це в лице, преЖивя удивителното преобразяване за един миг. ДЖо стана като Исус и морално, и духовно. Той завинаги се освободи от греха и осквернението. 25
Тези четири етапа от Живота на ДЖо показват четирите
ОсВещение е още една дума за сВятост. И дВете са преВод на една и съща дума от оригиналния език на НоВия Завет и имат едно и също значение. Да бъдеш сВят или осВетен означава да бъдеш отделен. ТоВа е единственото определение, което подхоЖда на Всички случаи на употреба на тази дума В Библията. Много често се прави грешка, като се смята, че „осВеща- Вам" означава „правя или стаВам по-съвършен". Това значе- ние не моЖе да бъде Вярно, тъй като и Исус казВа, че осве- щава Себе Си (Йоан 17:19), а така също и за нас се казВа, че трябВа да Го освещаваме като Господ В сърцата си (1. Петр. 3:15). Господ Исус не моЖе да се направи по-съвършен, отколкото е, а и ние със сигурност не моЖем да добавим ни- що към Неговото съвършенство. Но Той моЖеше и наисти- на отдели Себе Си за делото, на което Го призова Неговият Отец, а пък ние моЖем да Го отделим в Живота си като су- верен Господ и Бог. В Библията осВещението или сВетостта се използва във връзка с хора и неща. И трите части на БоЖеството са све- ти, т. е. отделени от всички останали сътворени същества по превъзходство на характера и поведението (Лев. 11:2; Йо- ан 10:36; 1. Кор. 6:19). Синайската планина е била осветена в смисъл, че е била отделена като място за даване на закона (Изх. 19:23). В Стария Завет Бог освети седмия ден (Бит. 2:3), като го отдели от останалите като ден за почивка от труда. Първородният и на хората, и на Животните е бил ос- ветен на Господа (Изх. 13:2) и отделен да Му принадлеЖи. Скинията и всички нейни принадлежности са били осветени, т. е. отделени за богослуЖение (Изх. 25:8). Израелският на- род е осветил себе си, за да върши неправда (Ис. 66:17). Той явно не е станал по-свят в обикновения смисъл на тази дума. Невярващите също могат да бъдат осВетени. Така напри- мер „невярващият мъЖ се освещава чрез Жената" (1. Кор. 7:14). Това не означава, че неговото спасение е сигурно, а че 26 той се отделя В едно полоЖение на Външна приВилегироВа- ност, защото има ВярВаща съпруга. Влиянието на ВярВащия, молещ се партньор е особено благотВорно. Всичко тоба показба, че значението „отделям" покриВа Всички случаи на употреба на думата „освещавам" В Библия- та. Да се Върнем сега към четирите аспекта на осВещението, които намираме В НоВия ЗаВет и които са ни известни ка- то: ОсВещение преди обръщението. ОсВещение по полоЖение. Практическо или нарастВащо осВещение. Съвършено осВещение. Осбещение преди обръщението Всички ВярВащи са били осВетени от СВетия Дух, преди да бъдат спасени. В Посланието към солунците ПаВел описВа три етапа на спасението (2. Сол. 2:13): Избирането от Бога. ОсВещението от Духа. ПоВярВането В истината. Петър праВи подобно описание В ПърВото си послание 1:2: Избирането на ВярВащите по предузнанието на Бог Отец.
И В дВата случая се гоВори за осВещение преди обръщение- то. СВетият Дух отделя дадения чоВек от останалите, за да принадлеЖи на Христос. ТогаВа този чоВек се подчиняВа на истината и стойността на пролятата от Христос кръВ му се счита за оправдание. 27 ОсВещение no положение В момента, В който един чоВек бъде спасен, той е осВетен по полоЖението си, т. е. Бог започВа да го ВиЖда В Христос като отделен от сВета за Него (1. Кор. 1:2). Христос е него- Вото осВещение В съВсем букВален смисъл (1. Кор. 1:30). Всеки истински ВярВащ е и сВетия: той е бил отделен за Бога. Едно дете казало, че светията е умрял християнин. Но тоВа не е така. Истината е, че Всеки истински християнин, ЖиВ или мъртъВ, е сВетия. При тоВа той моЖе да бъде ед- ноВременно с тоВа и много плътски християнин (1. Кор. 1:1, 2; 3:1, 3). МоЖе да е осВетен по полоЖение и не много сВят по поВедение. ОсВен тоВа осВетените Вече хора се призоВа- Ват да бъдат сВети (1. Петр. 1:2,15, 16). В Деяния 20:32 е употребен изразът „Всичките осВетени", което означаВа „Всичките ВярВащи". Пак В Деяния 26:18 Гос- под описВа СВоя народ като осВетените „чрез Вяра В Мене". За коринтяните се казВа, че са били измити, ... осВетени... и оправдани (1. Кор. 6:11). Всички тези пасаЖи гоВорят за сВя- тост по полоЖение. Практическо или нарастващо освещение Но осВен тоВа има и практическо осВещение. То се отнася до нашия еЖеднеВен ЖиВот. Ние трябВа да ЖиВеем ЖиВот на отделяне за Бога от греха и злото. НаВсякъде, където се казВа, че трябВа да бъдем сВети, се има предвид точно тоВа практическо осВещение. ТоВа е и осВещението, за което най- често гоВорим. Исус гоВори за него В Йоан 17:17, когато се моли за СВои- те: „ОсВети ги чрез истината; ТВоето слоВо е истина." Па- Вел уВещаВа коринтяните: „...нека очистим себе си от Всяка плътска и духовна нечистота, като се усъВършенстВаме В сВятост В страх от Бога" (2. Кор. 7:1). В същия дух пише и Петър: „Както е сВят Този, който Ви е призоВал, така бъде- те и Вие сВети В цялото си поВедение" (1. Петр. 1:15). Ако искаме да бъдем отделени, трябВа да приемем, че със сигурност ще се различаваме от неспасените хора около нас. 28 Hue, хората, искаме да сме като стадо. Искаме да се слеем с тоВа, което ни заобикаля. Но Бог иска да бъдем различни. Когато призоВа Израел, Бог поиска от тях да бъдат, как- то каза Валаам, „л1оде, които ще се заселят отделно и няма да се считат меЖду народите" (Чие. 22:96). Бог по много на- чини ги учеше на истината, че трябВа да се отделят. Той им каза да не сеят разнородни семена В ниВата си (ЛеВ. 19:19); да не носят дрехи от смесена материя, В която да има и Вълна, и лен (ЛеВ. 19:19); да не орат с Вол и осел едноВремен- но(Второзак. 22:10). Но Израел не Желаеше да се различаВа от другите. Много скоро той започна да иска „цар, ... както е у Всичките наро- ди" (1. Царе 8:5, 20). Паралелът с днешната църкВа е очевиден. Съвършеното освещение ЧетВъртият аспект на осВещението е пълното осВещение, което предстои да стане при Всеки отделен ВярВащ В бъде- щето. Когато ВярВащият Види Спасителя лице В лице, той ще бъде отделен завинаги от ВсякакъВ грях и оскВернение (1. Йоан. 3:2). В морално отношение той ще бъде като Господ Исус - съвършено осВетен. ТоВа се казВа и В Колосяни 1:22: „...сега примири В тялото на Неговата плът чрез смъртта, за да Ви представи пред Себе Си сВети, непорочни и безупречни". В друг един пасаЖ Юда ни напомня, че Господ ще ни „предс- тави непорочни пред Своята слаВа с голяма радост" (Юда 24). И така, четирите аспекта на осВещението са следните: тоВа, което се случВа с чоВека преди обръщението; тоВа, ко- ето се случВа с Вярващия по време на обръщението; това, което се случва с вярващия всеки ден; и това, което ще се случи с него, когато види Господа. В тази книга ние ще обър- нем внимание главно на третия аспект на освещението. В следващата глава например ще се занимаем с развитието на християнския характер, като използваме сравнението с во- енното снаряЖение. 29 ПЪЛНОТО БОЖИЕ ВЪОРЪЖЕНИЕ В НоВия Завет има различни илк>страции на светостта. Светостта е сраВнена със събличането на един стар и из- носен чоВек и обличането на ноВ, чист чоВек (Кол. 3:9, 10). НоВият чоВек е Животът на Христос. Ние трябВа да се об- лечем с Господа Исуса Христа и да не се гршким за страсти- те на плътта (Рим. 13:14). Светостта е сраВнена и с плодовете, които растат на ло- зата. Христос е Лозата. Когато пребъдВа В Него, Вярващи- ят дава плода на Христосоподобния характер (Йоан 15:1- 17), който Павел нарича „плода на Духа" (Гал. 5:22, 23). На едно друго място Павел виЖда светостта като л1обов, въплътена В Христос, а след това и във вярващия (1. Кор. 13). Малко по-нататък неговият плодотворен ум ни дава описанието на войнишкото снаряЖение (Еф. 6:10-18). Нека сега да Видим развитието на това описание. Защо имаме нуЖда от снаряЖение? Християнският Живот е една Война и Всеки Вярващ е участ- ник в тази война. Битката продълЖава непрекъснато, макар че понякога нападенията са по-яростни от друг път. Войни- ците, които са се посветили изцяло на своя Командир и сто- ят най-близо до Него, са обект на най-яростни атаки. Вра- гът не хаби барута си за лъЖехристияни. Краят на битката се знае предварително. Ние сме „повече от победители чрез Този, който ни е възл1обил" (Рим. 8:37). Ако Господ е откъм нас, кой моЖе да ни победи (вЖ. Рим. 8:31)? Най-накрая всички враЖдебни сили ще се поклонят пред нашия Господ Исус и ще изповядат, че Той е Господ, за слава на Бог Отец (вЖ. фил. 2:11). Но защо тогава виЖдаме телата на толкова много наши другари да леЖат по бойното поле? Защо толкова много из- вестни проповедници и учители са изхвърляни от битката? 30 Защо загубите ни са толкоВа големи? Отговорът е, че Вра- гът е намерил слаби места В нашето снаряЖение и е стрелял точно там. За Всеки един от нас има опасност да бъде поразен също като другите. За да ни предпази от тоВа, апостол ПаВел ни даВа едно кратко ръкоВодстВо по Военно оборудване В Ефе- сяни 6:10-18. То съдърЖа Всичко, което ни е необходимо, за да излезем с победа и успех от битката. Неговата сила, а не нашата Най-напред ние трябВа да заякВаме „В Господа и В силата на НегоВото могъщество" (10 cm.). Ако сме достатъчно леко- мислени да разчитаме на собствената си сила, ние Всъщност си играем със смъртта. Врагът има свръхестествена сила и ние не сме в състояние да го победим сами. Нашата най-го- ляма сила е да признаем собствената си слабост и да позво- лим на Господната сила да действа чрез нас. МоЖе би точно това има предвид и Павел, когато казва: „...когато съм не- мощен, тогава съм силен" (2. Кор. 12:10). БоЖията сила се показва съвършена в нашата немощ (2. Кор. 12:9). По този начин, когато в края на битката немощните войници изля- зат победители, цялата слава за тази победа ще принадлеЖи на Този, който им е дал силата. Пълното ВъоръЖение Но освен това ние трябва да се облечем с пълното БоЖие въоръЖение. Както ще видим след малко, то се състои от колан, нагръдник, обувки или сандали, щит, шлем, меч и мно- го молитва. МоЖе би, когато е писал тези стихове, Павел е гледал униформата на пазещия го римски войник, която му е помогнала да направи този духовен паралел. Въпросът е: „Какво е духовното съответствие на едно римско снаряЖе- ние?" Тук едва ли става въпрос за буквално военно снаряЖе- ние, тъй като „оръЖията, с които вокзваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости" (2. Кор. 10:4). Някои смятат, че тук се говори за нашето полоЖение в 31 Христос. Така например те казВат, че нагръдникът на праВ- дата е праВдата, с която Бог ни облича при нашето ноВо- роЖдение. Ако Въоръжението се отнасяше до праВдата, ис- тината, Вярата и спасението, които са наши поради Връзка- та ни с Христос, тогаВа Всички ВярВащи щяха да бъдат неу- язВими. Никога нямаше да има християни, които да падат на бойното поле, защото са имали неморално поВедение или за- щото са се заблудили В лъЖливо учение. Нямаше да има нуЖ- да християните да слагат никакВо ВъоръЖение, защото щя- ха да бъдат ВъоръЖени сами по себе си. Не, тук не моЖе да стаВа дума за полоЖението ни В Христос. ТоВа описание е сВързано с Всекидневния ни ЖиВот и дейност. Ние ВярВаме, че БоЖието ВъоръЖение описВа елементите на силния християнски характер. Ако Войникът християнин разВие В себе си Всички добродетели на непорочния ЖиВот, Врагът няма да има по какВо да стреля, фактът, че има за- поВед, която казВа, че трябВа да се облечем В тоВа ВъоръЖе- ние, показВа, че има определени неща, които трябВа да нап- раВим. Тук стаВа Въпрос за тоВа какВи Войници сме ние и как трябВа да се дърЖим. Хитростите на дявола БоЖието ВъоръЖение ни даВа ВъзмоЖност да устояВаме сре- щу „хитростите на дяВола" (cm. 116). Сатана е коварен Враг, който използВа Всякакви хитрости против БоЖиите хора. Ние трябВа да познаваме Врага си и да бъдем постоян- но готоВи да посрещнем дяволските му хитрини. Нека сега да видим някои от тях. Още от самото начало дяволът „е лъЖец и баща на лъЖа- та" (Йоан 8:44). Той излъга Ева, като й даде една невярна представа за Бога, и продълЖи да лъЖе хората до днес. Дяволът е измамник. Той се представя за ангел на светли- ната и представя слуЖителите си за слуЖители на правда- та (2. Кор. 11:14, 15). Понякога той мами хората, като ци- тира неправилно Библията, друг път - като прави големи знамения и лъЖливи чудеса (2. Сол. 2:9). Като мамеща змия Сатана се стреми да посее съмнения и колебания и да откло- жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|