Видовете оръЖия
ОръЖията на сВета са не само пушките и танкоВете, но и
парите, пропагандата, известността, психологическата ма-
нипулация на хората и ВсякакВи други нечестни средстВа.
ОръЖията на Вярващия са БоЖието Слово, молитвата, вя-
рата и лк>бовта. Те са достатъчно силни „за събаряне на
крепости" (2. Кор. 10:4).
Почестите
Какви са почестите на света? Как той вдъхновява и моти-
вира своите поданици? Почестите на света са почетните
ленти, значки, медали, дипломи, униформи и титли. ВеднъЖ
Наполеон вдигнал високо едно малко парче цветна лента и
казал: „С няколко ленти като тази бих могъл да построя ця-
ло царстВо!" Наистина е странно, когато си помислиш, че
моЖеш да купиш Всички ленти, които искаш, за няколко леВа
6 кварталната кинкалерия. Има мъЖе и Жени, които са го-
тови да тичат четиридесет и два километра, за да получат
венец - един нещастен венец, който скоро ще увехне. Такива
са почестите на света.
99
ПаВел ги нарича тленни Венци и добаВя, че християните се
стремят да получат нетленен Венец (1. Кор. 9:25). БоЖието
СлоВо мотивира Вярващите да се борят за Венеца на праВда-
та, Венеца на Живота, Венеца на радостта и Венеца на слаба-
та. Тези, които изповядат Христос пред чоВеците, Христос
ще ги изповяда пред Бог Отец и Всичките сВети ангели
(Мат. 10:32; Лука 12:8). А има ли почест, която да моЖе да
се сраВни с тази, която се съдърЖа В думите на Спасителя:
„ХубаВо, добри и Верни слуго" (Мат. 25:21, 23)? Вярата пома-
га на Вярващия да каЖе:
О, светска суета и празнота!
Всичко В теб е измама и лъЖа!
Аз зная по-добра и светла страна,
където Властва истина и красота,
където Христос е приготвил за нас
небесен дом за вечността.
Там Господ Исус ще гледам аз
и Бог ще обитава меЖду нас.
- Хана Бърлингам
Идеалният граЖданин
Идеалният граЖданин на света е богатият, надменен и на-
гъл човек, който се смята за особено велик. Но не и в царст-
вото на Христос! Тук идеалният граЖданин е бедният по
дух, скърбящият, кроткият, Жадуващият за правдата, ми-
лостивият, чистият по сърце, миротворецът и гоненият
заради правдата (Мат. 5:3-12). Исус проявява особена загри-
Женост към глупавите, слабите, долните, презрените,"бед-
ните и обезнаследените (1. Кор. 1:27-29; Яков 2:5).
Заключение
Христос умря, „за да ни избави от настоящия свят на зло-
то" (Гал. 1:5). Светът е разпънат за нас и ние - за света
(Гал. 6:14). Кръстът е цялата наша слаВа.
СВетът не даде на нашия Спасител нищо осВен кръст и
100
гроб. Бог ни забранява да си бъдем у дома В една такава сис-
тема.
Ние сме странници и чужденци на сВета,
не искаме дом на земята.
Твоят кръст отряза връвта
и ни даде съкровище в небесата.
-ДЛеймс Дек
Светът е под Божието осъждение. Апостол Йоан казва,
че светът преминава и заедно с него - негоВите похоти. До-
налд Грей Барнхауз мъдро ни съветва: „Ние не трябва да се
интересуваме от света, защото това е една осъдена цивили-
зация, предопределена да бъде разрушена от Господа, който
бе разпънат от нея. Идеалите, принципите и методите на
нашия живот не могат да се смесят с тези на света, без да
бъдат покварени или замърсени."
„И сВетът преминаВа, и негоВите похоти; но който Върши
Божията Воля, пребъдва вовеки" (1. Йоан. 2:17).
Това, че живеем като граждани на небето, е много Важно:
ние сме В света, но не сме от него. Има обаче още един ва-
жен въпрос, който не трябва да се пренебрегва - въпросът
за греха и истинското покаяние. И така, сега ще преминем
от урока по обществознание към урока по анатомия.
101
АНАТОМИЯТА НА ГРЕХА
И ПОКАЯНИЕТО
КакВо е грях? Грях е Всяко geiicmBue, дума, мисъл или мотиВ,
който не съотВетстВа на БоЖието съвършенство (Рим.
3:23). Грях е Всяко нарушение на БоЖията воля. Грях е не са-
мо да правиш зло, но и да не правиш доброто, което знаеш,
че трябва да правиш (Яков 4:17). Грях е да праВиш нещо, за
което се съмняВаш, че е добро (Рим. 14:23). Грях е Всяко без-
законие - Всяко противопоставяне на човешката воля на Бо-
Жията воля (1. Йоан. 3:14).
Грехът е всеобщ. „Наистина няма човек на земята, който
да струва добро и да не греши" (Екл. 7:20).
Грехът е присъщ на човека. Всеки човек се раЖда в нечес-
тие и бива заченат в грях (Пс. 51:5).
Грехът е всепроникващ. Човекът е изцяло покварен. Гре-
хът е засегнал Всяка част от неговото същество (Рим. 3:13-
18). Макар и да не е извършил всички описани грехове в Биб-
лията, достатъчно е това, че е способен да ги извърши.
Грехът започва в мисълта (Яков 1:13-15). В мислите си чо-
век моЖе да стигне до такива далечини в страната на зло-
то, каквито човешко око не моЖе да проследи. Колкото по-
вече човек мисли за греха и обикаля около него с лк)бопитст-
во и интерес, толкова по-голяма става вероятността да го
извърши.
Грехът е нещо сериозно, защото е противен на Бога (Пс.
51:4а). Страданията на човечеството, страданията на Гос-
пода заради нашите грехове и страданията на неспасените в
ада ни показват колко сериозно нещо е грехът.
Грехът заробва (Рим. 6:15, 16а). Той обвързва своите плен-
ници с веригите на похотта, алчността и всякакви други зли
навици.
Грехът е измамлив. Той предлага удоволствие, но не моЖе
да даде трайно удовлетворение. Обещава да даде освобоЖде-
ние от наказанието, но не моЖе да даде избавление. Лицето
102
му моЖе да бъде много красиВо, но гърбът му е уЖасно урод-
либ.
Грехът заслепява. ЧоВек моЖе да го забелеЖи много по-лес-
но В другите, отколкото В себе си. В нас той изглеЖда дос-
та приятно; В другите е отВратителен. Ние сме готоВи
Веднага да изВиним себе си, стига да намерим някой, който е
по-лош от нас. По-голямото зло у другите е утешение за
покварените ни сърца.
Грехът закораВяВа. Когато изВършим един грях за пърВи
път, съВестта ни Вдига ВряВа до небето. Всяко следВащо
повторение на този грях заглушава все повече и повече гласа
на съвестта. Накрая съгрешаваме съвсем безболезнено, без
това изобщо да ни притеснява. Ние ставаме напълно безчув-
ствени.
Грехът измества Вината Върху друг. Когато съгреши,
Адам обвини за тоВа Бога и Жена си: „Жената, която си ми
дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох" (Бит.
3:12). А Ева обвини дявола: „Змията ме подмами, та ядох"
(Бит. 3:13). В днешно време техните потомци обвиняват
обществото, родителите или приятелите. Предлагаме ви
няколко обяснения на хора, извършили пътни катастрофи,
които те са представили на застрахователните си компа-
нии.
„Минувачът не знаеше накъде да тича, затова аз връхле-
тях върху него."
„МъЖът се беше разпрострял върху целия път. Аз трябва-
ше да завия няколко пъти, преди да го ударя."
„Откъснах се от края на пътя, погледнах тъща си и се
блъснах в насипа."
„Телефонният пост бързо приблиЖаваше. Опитах се да се
махна от пътя му, когато той ме удари отпред."
Грехът никога не остава незабелязан (Евр. 4:13). Тайният
грях на земята е явен скандал в небесата.
Грехът никога не е статичен. Той действа като квас. Чес-
то пъти първата лъЖа трябва да се подкрепи от други лъ-
Жи. Когато един човек избърши нещо непристойно, той за-
почва да си мисли, че след като вече е стигнал дотук, моЖе
да продълЖи и по-нататък. Тъй като хората са склонни да
103
шВиняВат собствените си грехове, моЖем да каЖем, че кол-
кото поВече хора изВършВат даден грях, толкова по-малко
този грях ще бъде осъЖдан като такъВ и толкоВа повече об-
ществото ще го приема като цяло. Така грехът започва да
расте като снеЖна топка.
Грехът носи страдания на невинните, а така също и на бъ-
дещите поколения. Децата на алкохолика също участват в
неговото нещастие. Има случаи на заразяване със СПИН
чрез преливане на кръв. Приемането на наркотик от една
Жена води до увреЖдания В бъдещите и деца. Никой не е от-
делен от другите. Всяко нещо, което Върши един човек - би-
ло то зло или добро - засяга по някакъв начин и другите хо-
ра.
Грехът има последствия както за този Живот, така и за
бъдещия. В този Живот той нанася Вреди върху духа, душа-
та и тялото на човека. В бъдещия Живот той води до веч-
ната смърт и ада.
С изклкзчение на спасението чрез вяра в Господ Исус Хрис-
тос последствията на греха не могат да бъдат избегнати
по никакъв начин.
Нека да вземем за пример действието на греха В Живота
на Давид.
Давид е имал всичко - красива външност, богатство, поло-
Жение, име, семейство и приятели. От един невзрачен овчар
той е бил издигнат до полоЖението на цар на Израел. Съв-
сем очевидно е, че той се е радвал на БоЖието благоволение
и че пред него е стояло едно многообещаващо бъдеще. Цели-
ят свят е бил в краката му.
Но Давид си е позволил да се подхлъзне и да се отдаде на
бездействие и безгриЖие. Вместо да отиде на Война като
всички останали, Давид е останал вкъщи, наслаЖдавайки се
на ylom и спокойствие. Ако беше зает с нещо, едва ли щеше
да се поддаде на надвисналото изкушение. Тази липса на дис-
циплиниране на тялото е дала ВъзмоЖност на дяВола да пос-
трои един добър брегови плацдарм и да извърши успешен де-
сант.
Изкушение! В един момент, когато Давид се отказва от
всякакви защитни мерки и се разхоЖда безцелно на покрива
на царската къща, той поглеЖда навън и виЖда една Жена с
необикновена красота. Тя се къпе.
104
Умът му започВа да работи трескаВо! Въображението му
изВикВа една от друга no-възбуждащи картини. Желанието
стаВа Все no-силно и по-силно. Той трябва да я има. А и защо
да я няма? Нима е лошо чоВек да бъде щастлиВ? Нима жиВо-
тът не е за тоВа?
И едновременно с тоВа наВсякъде сВетят черВени сВетли-
ни. Съвестта му Вика: „Не! Не! Не! Не биВа да го правиш.
ТоВа е грях. ТоВа е прел!ободейстВо. Спри!" Дори когато из-
праща слугите си да я доведат, един от тях ВъзразяВа, като
му казВа, че тоВа е жената на един от неговите най-Верни
Военачалници.
Оспорваната битка продължава. Вече не става въпрос за
това кое е право и кое криво. Разумът, мъдростта и правда-
та му казВат да послуша гласа на съВестта и да се оттегли.
Но той не може да устои на огромното изкушение да яде от
забранения плод. Дори и да се наложи да продаде пърВородс-
твото си за една чиния „черВено Варено", той пак трябВа да
получи тоВа, което иска. Нищо не изглежда толкова важно
като този краткотраен миг на страстта. Той е готов да
жертва щастието си, семейството си, репутацията си, са-
мо и само да може да се наслади на това моментно задово-
ляване на страстта.
Безразсъдният скок
И така, Давид взема решение и скача. Страстта заглушава
напълно гласа на непорочността. Силата на физическите ин-
стинкти се оказва много по-голяма от силата на разумните
аргументи. Дори надеждата за небето и страхът от ада из-
глеждат много далечни. За един кратък миг страстно пре-
живяване Давид разменя честта на Бога, собственото си
свидетелство, престижа на своето семейство, уважението
на приятелите си и силата на неопетнения характер.
Александър Макларън казва така: „В този момент Давид
забравя копнежа си по правдата, отказва се от всички ра-
дости от общението с Бога, пуска тъмнина в душата си,
слага край на благоденствието си, донася на главата си беди
за всички останали дни от живота си и позволява името му
да стане мишена за подигравките на всички тогавашни и бъ-
105
дещи присмиВатели. Той се дърЖи недостойно и като чоВек,
и като цар, и като Войник."
И така, също като ИсаВ, ДаВид продаВа пърВородстВото
си за една чиния Варена чорба.
Преди да бъде извършен, грехът е изглеЖдал много красиВ.
Сега, след като Вече е изВършен, той е отВратителен. Да-
Вид се чуВстВа омърсен. Както и да се опитВа да смекчи не-
щата, Вината го разяЖда. Забраненият плод Винаги остаВя В
устата горчив Вкус. МоЖе би ще успее да прикрие греха та-
ка, че изобщо да не се забелеЖи? Ще изпрати сВоя Верен Вое-
началник на най-теЖкото място на битката, където със си-
гурност ще бъде убит. ТогаВа хората ще си помислят, че не-
роденото още дете е от законния съпруг и тогава ДаВид ще
моЖе да се оЖени за ВдоВицата.
Царят си мисли, че никой друг няма да разбере. Но Бог Вече
е разбрал и е много разгнеВен. Той обича ДаВид прекалено
много, за да му позВоли да се измъкне така. В продълЖение
на една година Господ непрекъснато му напомня за изВърше-
ните грехоВе на прелк>бодейстВо и убийстВо, но ДаВид не
Желае да разбере нищо и остаВа студен като камък. Срамът
и позорът го разяЖдат като ръЖда, но той Въпреки тоВа не
Желае да съкруши сърцето си и да се покае. Дали защото е
горд или непреклонен, или и дВете?
Най-накрая Господ изпраща при ДаВид СВоя пророк Натан,
за да му разкаЖе една притча. В нея се гоВори за един бога-
таш, който откраднал единствената оВца на един бедняк.
СпраВедлиВо Възмутен, ДаВид заяВяВа, че нарушителят
трябВа да се накаЖе със смърт.
И така, царят пада В капана. Нарушителят е самият той.
Той моЖе да Види греха ВъВ Всеки друг, но не и В себе си. Об-
ВиняВайки богаташа, царят обВиняВа Всъщност себе си. Из-
ВеднъЖ ДаВид застаВа ням и безпомощен.
Истинското покаяние
Той е съкрушен. Ледът на големия айсберг се разпукВа. ДаВид
излива сВоята мъка и покаяние пред Бога. Ние моЖем да раз-
берем какВи са били негоВите чуВстВа и преЖиВяВания от
Псалм 51. ПозВолете ми да Ви го преразкаЖа.
106
Милост, Господи! Моля за ТВоята милост! Зная, че заслу-
Жавам да бъда наказан. Но Ти си Бог на неизменната лк)-
боВ и затова Те моля да не се отнесеш към мен така, как-
то заслужавам. ТВоята милост е преизобилна и затова аз
се осмелявам да моля да изличиш уЖасното ми престъп-
Ване на сВетия Ти закон.
Измий ме изцяло от Всяко мое нарушение на сВетите Ти
наредби и ме очисти от Всички петна на греха.
О, БоЖе мой, признаВам пред Всички, че съм престъпил
ТВоя закон. Всички Видяха моя грях и сега нека Всички Ви-
дят и моето покаяние. Мисълта за моята Вина ме преслед-
Ва ден и нощ и аз Вече не мога да издърЖам.
Сега ВиЖдам ясно, че пред Теб съм съгрешил, че пред Теб
съм сторил тоВа зло. Разбирам, че съм съгрешил и пред
ВитсаВее и пред Верния ii съпруг Урия - Бог да ми прости
тази моя измяна пред смелия ми Военачалник. Но аз разби-
рам, че грехът ми е пърВо пред Теб. ТВоят закон съм прес-
тъпил. С ТВоята Воля съм се подиграл, ТВоето име съм
опозорил. ЗатоВа аз заставам на ТВоята страна против
себе си. Ти си абсолкжшо спраВедлив ВъВ Всяка ТВоя присъ-
да и никой не моЖе да намери В Теб какВото и да било несъ-
вършенство.
Господи, аз съм зъл. Роден съм в нечестие и, ако погледна
още по-дълбоко, трябва да каЖа, че съм бил и заченат в
грях. Когато казвам това, не обвинявам майка си, нито ис-
кам да намаля вината си. Това, което искам да каЖа, е, че
не само съм извършил грехове, но че съм грешен в самото
си естество.
Ти мразиш греха, а обичаш искреността в дълбоката същ-
ност на човека, затова аз сега идвам при Теб и Те моля да
ме научиш на мъдрост в скришното на сърцето ми.
Ти си казал, че прокаЖеният трябва да се измие с исоп и
Вода (ЛеВ. 14:1-8). Да, Господи, аз съм болен от нравствена
проказа. „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще
стана по-бял от сняг."
Когато съгреших, аз изгубих радостта и веселието. Толко-
ва отдавна не съм бил истински радостен и щастлив. Дай
ми да мога отново да пея. Когато съгреших, се почуВстВах
така, като че ли си счупил костите ми. Вече не моЖех да
танцувам пред Теб на сВетите празници. Моля Те, изцели
107
ме от тези рани, за да мога и аз да Те хВаля и да танцувам
заедно с ТВоя народ.
О, Господи, умоляВам Те, отВърни лицето Си от моите
грехоВе; не ме осъЖдай и не ме наказВай. Изличи и послед-
ния остатък от уЖасните ми беззакония. Как ме прониз-
Ват Всеки път, когато помисля за тях!
Когато погледна назад, разбирам, че Всичко започна от
моя ум. Мислите ми бяха замърсени. Занимавах ума си със
зло, докато накрая го избърших. ЗатоВа сега Те моля да
сътвориш В мен чист ум. Зная, че когато изборът е чист,
тогава и Водата, която изтича от него, е чиста. Да, Гос-
поди, обноВи цялото ми Вътрешно същество, за да мога
твърдо да устоявам срещу бъдещите нападения на греха.
Господи, не ме изоставяй, нито ме отхвърляй от присъст-
вието Си. Не мога да понеса мисълта, че ще бъда далеч от
Теб или че Светият Дух ще ми бъде отнет. Във времето,
в което Живея, Ти отнемаш Светия Си Дух от хората, ко-
ито не Ти се подчиняват. Ти направи това със Саул (1. Ца-
ре 16:14) - потръпвам от уЖас, когато си спомням за пос-
ледствията от това. Моля Те, Господи, пощади ме от та-
зи съдба!
Както вече Ти казах, аз загубих радостта си - не спасение-
то си, а радостта от Твоето спасение. Сега, идвайки при
Теб в покаяние, изповядвайки и изоставяйки греха си, аз Те
моля да съединиш скъсаните струни, за да свирят отново.
Моля Те не само да ми дадеш отново радостта от Твоето
спасение, но и да поддърЖаш в мен дух на готовност. Нап-
рави ме готов да ти се подчинявам и да Ти бъда угоден във
всичко. Тогава аз ще стоя твърдо в пътищата на правда-
та.
Едно от последствията на Твоето прощение ще бъде то-
Ва, че аз ще свидетелствам пред други престъпници и ще
ги науча на пътя на прошката и мира. Когато чуят какво
си направил за мен, и те ще поЖелаят да се върнат при
Теб.
Освен това, ако ме избавиш от ВиноВността за кръВта -
о, Господи! - целият сВят ще чуе свидетелството ми за
ТВоето избавление. Толкова ми теЖи моята вина за кръв-
та на Урия, Господи, БоЖе на моето спасение! Дай ми въз-
моЖност за едно ново начало и аз ще Те хваля вовеки.
108
Заради този мой грях устата ми се затВори и онемя. Моля
Те, Господи, отбори я чрез ТВоето прощение и устата ми
ще пее и ще разгласява Твоята хбала.
Господи, аз не ВярВам, че ритуалите и церемониите ще ми
донесат прощение. Зная, че те не са Ти угодни. Ако мислех,
че обичаш Жертвоприношения от ЖиВотни, щях да ти ги
принеса. Но Всеизгарянията не носят радост на ТВоето
сърце. Истина е, че Ти си наредил всички тези Жертвопри-
ношения и всеизгаряния, но те не са били главното Желание
на Твоето сърце. Съкрушено сърце и разкаян дух - това е
Жертвата, която Ти е угодна. Ето моето разбито и разка-
яно сърце - зная, че Ти няма да го презреш.
А сега, Господи, искам да Ти се помоля освен за себе си и за
Твоя скъп народ. Имай благоволение да го обсипеш с добри-
ни. Съгради отново стените на Ерусалим. Моите грехове
нанесоха двойна вреда и върху напредъка на Твоето дело.
Дадох повод да се укорява името Ти. Дано сега Твоето де-
ло да напредва успешно!
Когато пребъдваме в общение с Теб, когато признаваме и
изоставяме греховете си, Ти ще бъдеш доволен от нашите
Жертви на правда. Нашите приноси, които показват дъл-
бокото отдаване на сърцата ни, ще донесат радост на
Твоето сърце. И ние ще принасяме кшци на олтара Ти, за
да хвалим Бога, който прощава грехове и показва милост
към нечестието.
Всичко това напълно естествено ни води към темата за
сексуалните грехове, вклЬчително и хомосексуализма. И тъй
като Живеем в едно общество, което обръща изключително
голямо внимание на секса, смятаме за налоЖително да се за-
емем с въпроса без никакви заобикалки.
109
ОБЛАСТТА НА МОРАЛНАТА
ЧИСТОТА
Коя е тази част от фронта, на която Сатана е спечелил ед-
ни от най-големите си победи? На този Въпрос както Библи-
ята, така и историята на църквата отговарят: „Сексът."
Сексуалната нечистота е едно от най-големите оръЖия на
Сатана. Самсон, ДаВид и Соломон са едни от най-ярките
примери на хора, които са били хВанати В капана на неконт-
ролируемите страсти. ОттогаВа не един християнски Водач
е претърпявал проВал В тоВа отношение, като се е заплитал
6 забранени Връзки и е претърпявал корабокрушение. Магис-
тралата на светостта е покрита с безброй тела на отпад-
нали от борбата християни (що се отнася до слуЖението им
на Бога). Има една ваЖна причина, поради която е добре да
разгледаме проблема от библейска гледна точка.
Бог е влоЖил в нас различни инстинкти или апетити, един
от които е сексуалният. Тези инстинкти са дар от Бога и
като всеки БоЖи дар са добри сами по себе си.
Но освен че могат да се употребяват за добро, БоЖиите
дарове могат да се употребяват и за зло. Огънят и водата
са много полезно нещо, когато са под контрола на човека, но
могат да бъдат и много унищоЖителни, когато се оставят
да действат неконтролируемо.
Единствената правилна употреба на секса е в брака. Това
е един от неизменяемите закони, които Бог е влоЖил в тъ-
канта на човешкия Живот. Той е един добър закон, предназ-
начен за духовното, физическото и нравственото добро на
човека.
Бог е Онзи, който е постановил брака (Бит. 2:18). Той е
направил това още преди влизането на греха в света - факт,
който разобличава всяко твърдение, което гласи, че бракът
не е толкова свято нещо. „Женитбата да бъде на почит у
всички и леглото - неосквернено" (Евр. 13:4а).
БоЖията воля е човекът да Живее в семейство. Според Бо-
Жието намерение семейството трябва да бъде моногамно,
110
m. e. един мъЖ да се Жени за една Жена (Бит. 2:24; Мат. 19:5,
6; Еф. 5:22-33). ОсВен тоВа Бог иска семейстВото да бъде
трайно, т. е. да продълЖаВа до смъртта на партньорите.
Бракът е добър за Всички, не само за Вярващите. И макар че
той не е институция, присъща само на християните, нека не
забравяме, че Господ Исус го осВети на сВатбата В Кана
(Йоан 2:1-11), а ПаВел го срабни с отношението меЖду Хрис-
тос и църквата (Еф. 5:22-33).
(Вярно е, че някои християни бибат призвани да ЖиВеят
безбрачен ЖиВот, но това е no-скоро изкл1очение, отколко-
то праВило.)
Единствената правилна употреба на секса
Сексът В семейството води до удоволствие и удовлетворе-
ние. Сексът извън семейството е един вид саморазрушение.
„Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото;
но който блудства, съгрешава против своето си тяло" (1.
Кор. 6:186).
Понякога могат да се чуят твърдения, че брачната цере-
мония и брачното свидетелство не са необходими. Ако два-
ма души се обичат, могат да Живеят заедно и Бог ги счита
за Женени. „Браковете се склЬчват в небето" - така каз-
ват.
Но това не съвпада с мнението на Библията. Така напри-
мер, когато Исаак се оЖени за РеВека, техният брак вклкзч-
ваше както церемония, така и договорни отношения (Бит.
24:53-58). Когато попитаха Ревека: „Отиваш ли с тоя чо-
век?", тя отговори: „Отивам." Слугата даде на Ревека и на
семейството и дарове от сребърни и златни накити и облек-
ла.
Бог описва отношенията Си с Израел като отношения, ко-
ито следват скл1оч6ането на определен завет (Езек. 6:86,
ВЖ. също Мал. 2:146).
Определено моЖе да се гоВори за брачна церемония и при
сВатбата В Кана Галилейска. Склкзчването на брак се е от-
белязвало със сватбени търЖества (Мат. 22:1-14; Лука 14:8),
които са продълЖаВали от седем до четиринайсет дни. На
тях гостите са получавали сватбени дрехи (Мат. 22:12). В
111
Лука 12:36 четем за един господар, който се е Връщал от
сватба.
Според БоЖията Воля семейството трябВа да бъде моно-
гамно (Бит. 2:24). Истина е, че 6 Библията има много случаи
на многоЖенство и други нарушения на брачния закон, но то-
ва, че ги има, не означава, че Бог ги одобрява. Бог Желае Не-
говият народ да се въздърЖа от Всяко зло (1. Сол. 5:22).
Достарыңызбен бөлісу: |