Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
В теб хората ще Вшкдат Него сигурен бъди. По-добре е да избягаш, отколкото да паднеш 6 грях!
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Отговаряйте на изкушението така, както би отговорил един мъртвец!
- Избягвайте дори и намек за опасност!
- Избягвайте всичко, което отслабва волята!
- Вярвайте, че Бог работи във и чрез вас!
- Царството на нашия Господ
- Сатана и Христос
- -Б.Е. Какво има в света
- Методите на двете царства
85 В теб хората ще Вшкдат Него сигурен бъди. По-добре е да избягаш, отколкото да паднеш 6 грях! Има случаи, когато е по-достойно да избягаш, отколкото да останеш - да поставиш няколко здраВослоВни километра разстояние меЖду теб и надвисналото изкушение. Йосиф направи така (Бит. 39:8). Наистина, той загуби дрехата си, но спечели Венец. Случаят с Йосиф ни показва на практика, че „онзи, които удря и бяга, остаВа Жив, за да се бие пак". Християните получаВат изрично настаВление да бягат от блудството (1. Кор. 6:18), от идолопоклонстВото (1. Кор. 10:14), от сребролкзбието (1. Тим. 6:11) и от младежките страсти (2. Тим. 2:22). Исус ни учеше, че ще се налага често да предприемаме ре- шителни дейстВия. Той каза: „Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хВърли от себе си: по-добре е за теб да Влезеш 6 Живота куц или сакат, отколкото с две ръце или с дВа крака да бъдеш хВърлен ВъВ Вечния огън. И ако те съблазни окото ти, изВади го и го хвърли от себе си: по- добре е за теб да влезеш в Живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хВърлен В огнения пъкъл (Мат. 18:8, 9). Исус сигурно не иска да каЖе, че ние букВално трябва да осакатяваме телата си, като реЖем ръцете си или краката си, защото нашите тела са храм на Светия Дух. Това, което Той иска да каЖе толкова образно, е, че не трябва да си игра- ем с греха, а да се отнасяме сериозно и решително с него. Някой беше казал, че когато бягаме от изкушението, не трябва да оставяме адреса на мястото, където отиваме. Отговаряйте на изкушението така, както би отговорил един мъртвец! Какво още трябва да правим, когато пред нас се изправи из- кушение? Павел ни напомня, че трябва да считаме себе си за мъртви към греха (Рим. 6:11). Този образ е колкото Жив, толкова и незабравим. Представете си един мъртвец в ков- 86 чег u go ковчега - неговата бивша лкзбовница. Тя се навежда към него и го поздравява. Никакъв отговор! След малко да- мата го поканва да излязат на вечеря. Трупът лежи неподви- жен и безмълвен. Жената прилага всичко възможно, за да го изкуши да тръгне с нея и да съгреши, но всичко е напразно - той е мъртъв. Това описание много напомня на случая с Ав- густин. Един ден той срещнал жената, която била негова лкзбовница преди обръщението му. Той веднага се обърнал и бързо закрачил в обратна посока. Дамата завикала след не- го: „Августине, аз съм, бе, аз съм!" Августин забързал още повече и ii отговорил през рамо: „Да, знам, но това не съм вече аз." Ние считаме себе си за мъртви към греха, когато отгова- ряме на злите увещания на дявола така, както би отговорил един труп. Но това не е всичко. Макар и да се считаме за мъртви към греха, ние се считаме за живи към Бога в Хрис- тос Исус, нашия Господ. Това означава, че ние отговаряме на Господа с незабавно послушание, като винаги се стремим да правим това, което е угодно на Неговото сърце. Избягвайте дори и намек за опасност! Като още един практически съвет бихме ви препоръчали да избягвате всякакви дребни фамилиарности от рода на докос- вания, милувки, нежни думи, подозрителни движения на тя- лото и закачливо поведение. В една статия за ежемесечника на Муди, Джери Дженкинс изброява няколко „правила", кои- то той използва като предпазни мерки, които да пазят него самия, съпругата му, семейството му, работодателя му, местната християнска църква и името на Христос.
87
Избягвайте всичко, което отслабва волята! Освен че трябва да избягваме всякакви провокационни думи или действия, ние трябва да избягваме и всяко нещо, което намалява вътрешната ни устойчивост към греха, като ал- кохол, опиати и др. Под влиянието на опиатите и алкохола хората могат да направят такива неща, които обикновено не праВят. Еруин Лацър ни предлага следния коментар: „Случката с Ной ни показВа, че пиянството и неприличие- то обикновено вървят ръка за ръка. ТоВа е пърВият случай с напиВане, описан В Библията, резултатът от който е непристойното поведение - Ной леЖи гол в шатъра си. Ал- кохолът винаги пониЖава моралната защита на индивида. Няколко чашки и всички задръЖки изчезват и разумният човек моЖе да избърши тоВа, което 6 нормално състояние никога не би извършил. Наскоро чух един човек да разказва как е стигнал до полоЖението да Върши неморални неща: „Напихме се и после..." Алкохолът кара хората да се дър- 88 жат като Животни, без изобщо да се чувстват зле поради това. Но алкохолиците откриват, че вместо да разреши проблемите, пиенето само ги изостря." Вик за помощ Какво трябва да правим в минутите на най-жестоки изку- шения, когато почти сме готови да им се поддадем и се чув- стваме съвсем безсилни? Отговорът на този въпрос е: „Призовете Името на Господа." „Името Господно е яка ку- ла. Праведният прибягва в нея и е поставен на високо" (Пр. 18:10). Когато усети, че потъва във водата, Петър извика: „Господи, избави ме" (Мат. 14:30). И Господ веднага го изба- ви. Той винаги ни избавя веднага. Вярвайте, че Бог работи във и чрез вас! Семкгьл Ръдърфорд обичал да дава следния съвет: „Предос- тавяйте себе си на обстоятелствата на Неговия избор." Какво означава това? Нека да позволим на Джон Бърд да ни го обясни: „Това означава, че когато ти и аз представим се- бе си пред Бога на сутринта и Му представим и деня, който идва, нищо не може да дойде в този ден без разрешението на Божията воля. Всяко нещо си има своето място и всяко не- що си има своята цел. Могат да се случат някои неща, кои- то да нарушат нашите малки планове; могат да се случат неща, които да ни обезпокоят, да променят дори всичко; но ако ние сме предали деня си на Бога, трябва да вярваме, че всяко нещо, което стане в този ден, е дошло, защото е било позволено от Неговата воля. Ние не бива да се бунтуваме срещу това, защото бунтът само ще ни донесе още повече горчивина и ще загубим благословението, което Бог иска да ни даде, а трябва да предоставяме себе си на обстоятелст- вата на Неговия избор... след което да ги приемаме такива, каквито са." Херълд Уайлдиш получил подобно уверение, докато четял Библията си: „Така както си оставил целия товар на своя грях и почивка върху свършеното дело на Христос, така ос- 89 maBu u целия moBap на сВоя Живот и слуЖение, и почибка Върху настоящото дейстВие на СВетия Дух. ОстаВяй се Вся- ка сутрин да бъдеш Воден от СВетия Дух и ВърВи и Го хвали, като Му позволиш да упраВляВа и теб, и деня ти. Разбий на- вика да разчиташ на Него с радост и да Му се подчиняваш през целия ден, очаквайки от Него да те Води, осветлява, укорява, поучава, употребява и прави във и чрез теб това, което Той Желае. Разчитай на Неговото действие като на факт, без значение дали го вшкдаш или чувстваш." Да се изпълваш с Духа не е нещо, което предизвиква вълне- ние, а нещо, което предизвиква святост. Дните ти могат да бъдат пълни с рутинна, еднообразна, дори теЖка работа. Понякога ще има и върхови моменти - за да бъдеш насърчен. Но отделните части на машината на Живота ти ще се сра- ботват добре. СлуЖението ти ще изпуска искрите на свръ- хестественото и ти ще бъдеш сигурен, че Бог работи във и чрез теб, но не за да те направи по-горд. Когато ние докос- ваме Живота на другите, тоВа Винаги има някакви последст- вия за Бога. И освен това има сила (Лука 24:49; Деян. 1:8), дръзноВение на свидетелството (Деян. 4:13, 29, 31), радост (Деян. 13:52), хваление (Лука 1:67-75; Еф. 5:19, 20) и подчинение (Еф. 5:21). Сега ще сменим посоката на нашите разсъЖдения и ще разгледаме един друг аспект на осВещението. Християни- нът се намира 6 две царства - царството на Господа и царс- твото на света. За него е много ВаЖно да разбере какВа е разликата меЖду тези дВе царства и къде е неговото посто- янно местожителство. 90 ДВЕТЕ ЦАРСТВА ТоВа е историята за дВете царстВа. Едното се нарича сВе- тът; другото е царстВото на Божия Син. Те са напълно раз- лични и несъвместими едно с друго. Едното е царстВото на нраВстВената и духоВна тъмнина; другото - царстВото на нраВстВената и духоВна сВетлина. Между тях лежи огромна пропаст. Светът Когато говорим за света В този смисъл, нямаме предвид планетата Земя или природата с нейната красота, или дори сВета на падналото чоВечестВо. Имаме предвид езическата цивилизация, която човекът е изградил независимо от Бога; човешкото общество, което е изхвърлило Бога навън; цяла- та сфера от занимания и дейности, чрез които човекът се опитва да бъде щастлив без Бога. Светът си има своите лъжливи принципи, лъжливи ценности и лъжливи богове. Той се характеризира с низки желания, егоизъм и себичност. Всъщност светът, това е човешкият ред за нещата, който се противопоставя изцяло на Бога. Господ е не само пренеб- регнат и отхвърлен, към него се проявява дълбока и откри- та враждебност. Това не е просто отчуждение - това е вой- на. Царството на нашия Господ Когато говорим за царството на Божия Син, ние имаме предвид обществото от хора, които признаВат Исус Хрис- тос за Господ и Спасител. За нашите практически цели ние ще го наречем християнското общество. (И макар В техни- чески смисъл да има разлика между царстВото и църкВата, ние ще ги приемем тук като едно и също нещо.) 91
Сатана е Владетелят на сВета. Той определя какВи да бъдат
Господ Исус Христос е Владетелят на другото царстВо. НегоВата цел е да даде ЖиВот и да го даде изобилно (Йоан 10:10). Макар и да има много така наречени господари, „за нас има само един... Господ - Исус Христос, чрез Когото е Всичко, и ние чрез Него" (1. Кор. 8:66). Кой на кого принадлежи? Всички неспасени хора са поданици на сВетоВното царстВо (1. Йоан. 5:19). Те са такиВа още по роЖдение. Те са земни граЖдани В смисъл, че В сВета се чуВстВат като у дома си. Псалмистът гоВори за тях като за „светските чоВеци, чий- то дял е В тоя ЖиВот" (Пс. 17:14). Те обичат сВета и сВе- тът обича тях (Йоан 15:19). Когато един чоВек се новороди, той преминава от първо- то ВъВ второто царство (Йоан 3:3, 5) и израз на това него- во преминаване е водното кръщение. И макар че все още Жи- вее в този свят, той вече не е част от световната система (Йоан 14:18; 17:11). Той е един пришълец и чуЖденец (1. Петр. 2:11), който пътуВа през сВета към сВоя небесен дом, без да Взема нищо от света върху себе си. Вярващият не обича сВета, защото знае, че ако го обича, ще бъде Враг на Бога (1. Йоан. 2:15). Вместо тоВа той съзнателно избира да бъде мразен от света (Йоан 15:18, 19; 17:14; 1. Йоан. 3:13). В един съВсем дейстВителен смисъл Вярващият е особняк, кой- то не позволява на света около него да го моделира по собс- тВения си образ (Рим. 12:2). Той поддърЖа отношения на ВраЖдебност със сВета, а не отношения на мирно съЖителс- тВо или на разВедряВане. Вярващият сВидетелстВа протиВ сВета, че неговите дела са зли (Йоан 7:7), като едновремен- но с това разгласява и евангелието - Вестта, че хората мо- 92 гат да бъдат освободени от робството на сВета и да наме- рят истинска свобода В Христос (2. Кор. 5:18-21). Светът е изключително привлекателен, примамлив и изку- сителен. При някои християни той все още упраЖнява при- тегателно влияние и те се чувстват ощетени, когато бъ- дат изцяло откъснати от него. Затова те се опитват да прескочат оградата. Искат да вземат най-хубавото и от двата свята. Поради тази причина понякога границата меЖ- ду света и църквата стаба доста размита. Това обяснява защо някой беше казал: „Потърсих църквата и я намерих в света; потърсих света и го намерих в църквата." А Уърдзу- орт казва така: „Светът е навлязъл в нас твърде много: рано или късно в това харчене и получаване ние ще открием, че сме изхаби- ли себе си." Ако едно БоЖие дете дърЖи да има приятелски отношения със сВета, Бог много често му позволява да направи това, за да разбере - чрез горчив опит - колко е празен той. Целият свят е една фасада. Всички негоВи удоВолстВия са празни и краткотрайни. Той не моЖе да ни даде продълЖително удов- летворение. Той моЖе да бъде много приятен в нашите меч- ти и изключително неприятен в нашите спомени. Опитах се да пия от пробитото ведро, но водата в него намаля. Наведох глава и потърсих с уста, но тя ми се изсмя и подигра. Само Исус дава Жива вода и няма да оЖаднея до Века. Друг като Него няма храна и лк>бов, и Живот до века.
Апостол Павел ни казва, че всичко, което е в света, е „по- хотта на плътта, похотта на очите и гордостта на Живо- 93 ma" (1. Йоан. 2:16). Светът възвеличава секса, страстите, насилието, войната, богатството, социалното полоЖение и властта. Хората от света Живеят за времето, а не за веч- ността; за преходните неща, а не за човеците; за себе си, а не за Бога. Всички техни планове свършват при гроба. Християнинът има съвсем различна система от ценности. Той е белязан от лк>бовта, а не от похотта; от чистотата, а не от страстта; от хармонията, а не от безредието. Той обича правдата, мира и радостта в Светия Дух (Рим. 14:17). Вместо похотта на очите той търси Желанията на вярата. Вместо от похотта на плътта той е обзет от Желанията на Духа. Вместо гордостта на Живота той търси БоЖията слава. Кое е светско? В миналото християните са ограничавали светското до
„Много от християните се противопоставят срещу из- реЖдането на греховете 8 списък не защото искат да из- дигнат поведението на християнина до радикалното ниво на Новия Завет, а защото искат да пониЖат собствените си критерии. МоЖе би те подозират, че изпускат някои удоволствия, сред които сигурно има и чувствени. Ето за- що те критикуват табутата от миналото, като им из- мислят неверни причини. Техните убеЖдения непрекъснато стоят върху двиЖещите се пясъци на нравственото без- различие." 94
СВетът има различни прояВления. Едно от тези прояВления
Как вярващият трябва да отговаря на различните прояв- ления на света? Що се отнася до политическия свят, вярва- щият трябва да си спомни, че нито Христос, нито апосто- лите са се занимавали някога с политика. Нима Господ не ка- за: „Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36)? И ни- ма Павел не ни напомни, че нашето гражданство не е на зе- мята, а на небето (фил. 3:20)? Разрешението на проблемите на човека не се съдърЖа в политиката, а в евангелието на изкупителната благодат. БоЖият народ не моЖе да Живее в пълна изолация от све- та на търговията, затова Павел мъдро ни съветва: употре- бявай, но не злоупотребявай (1. Кор. 7:21). Като войници на активна слуЖба ние не трябва да се заплитаме в Житейски- те работи (2. Тим. 2:4). Когато говорим за религиозния свят, ние имаме предвид онази сфера, от която Христос от Библията е изгонен. Пос- тоянната заповед за християнина е да излиза към Него вън от стана на организираната религия, понасяйки Неговия по- зор (Евр. 13:11-14). Що се отнася до света на културата, изкуството и музи- ката, там християнинът трябва да си даде отговор на то- ва кое за него е по-ваЖно. Когато Павел отиде в Атина, един от големите културни центрове по онова време, той не се развълнува от стотиците произведения на изкуство- то, а от стотиците форми на идолопоклонство... И беше толкова натъЖен, че отиде в Ареопага и започна да пропо- вядва благата вест за спасението (Деян. 17). 95 Какбо да каЖем за сбета на развлеченията - света, който забаВляВа хората по пътя им към ада? ТоВа ли е „Живо- тът"? ХолиВуд безобидно нещо ли е? Телевизията насърчава ли чистотата? Театърът изВисяВа ли ни духовно? Катего- ричният отговор е, че никой, който се храни с този вид бок- лук и мръсотия, няма да напраВи нещо значително за Бога. Христовият ученик моЖе да заеме едно място извън съ- ществуващия световен ред. Архимед беше казал, че моЖе да премести земята, ако има опорна точка извън нея. Така е и с християнина. Той никога няма да моЖе да помръдне света, ако не се отдели от него. Два вида мъдрост Нека видим сега какви са разликите меЖду мъдростта на света и БоЖията мъдрост. За да подчертаем контраста по- меЖду им, ще ги подредим в две колони. СВЕТСКАТА МЪДРОСТ Истинско е това, което мо- Же да се види, пипне и вземе. Мъдростта се намира в чо- вешкия ум и интелект. Величието е да бъдеш госпо- дар, да ти слуЖат. Истината е това, което из- глеЖда общоприето от об- ществото във всеки отде- лен момент от неговото развитие. БОЖИЯТА МЪДРОСТ Духовните ценности имат
Страхът от Господа е нача- лото на мъдростта (Пс. 111:10). Величието е да заемеш по- ниско място, да бъдеш слуга (Лука 22:26, 27). Истината е това, което Бог казва за всяко нещо (Йо- ан 17:17). Тя никога не се променя. 96 Целта е да имаме Все поВече и Все no-голямо. Голямото е красиВо. ЧоВек запазва ЖиВота си, ка- то ЖиВее за себе си, остаВа Верен на себе си и слага себе си на пърВо място. Успехът се постига чрез из- качВане на Върха, постигане на известност, слаВа, Високо социално полоЖение и прес- тиЖ. БогатстВото се събира чрез натрупване на имоти. Да ВярВаш означаВа да 6иЖ- даш. Светският чоВек ходи чрез ВиЖдане. Целта опраВдаВа средстВа- та. Ударението е Върху малко- то, остатъка, качеството на няколкото (ВЖ. армията на Гедеон, Съдии 7:1-7). ЧоВек запазВа ЖиВота си, ка- то го изгуби заради Христос и благовестието (Марк 8:35). „Нека Всеки счита дру- гия по-горен от себе си" (фил. 2:36) и ЖиВее за други- те. Ученичеството е път на отказване от себе си (фил. 2:7). Истинското богатство е душевното благосъстояние. Вярващият си събира съкро- вища на небето (Мат. 6:20). Той е богат, но не на изоби- лие от материални блага, а на духовни богатства и В ос- къдието на нуЖдите си. От- казвайки се от всичко, той печели всичко. Да виЖдаш означава да вяр- ваш. БоЖието дете ходи чрез вяра, не чрез виЖдане (2. Кор. 5:7). Вярващият прави само то- ва, което е добро, подчинява се на БоЖието Слово и ос- табя последствията на Не- го (Деян. 5:29). 97 ПротиВопостаВяйки светската мъдрост на БоЖията мъд- рост, ПаВел пише: „...понеЖе В БоЖията мъдрост сВетът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на тоВа, което се пропоВядВа, да спаси вярващите. ...но ние проповядваме разпънатия Христос: за logeume - препънка, а за езичниците - глупост, но за самите призвани - и logeu, и гърци - Христос, БоЖия сила и БоЖия премъдрост. Защото БоЖието глупаВо е по-мъдро от чоВеците и БоЖията немощ - по-силна от човеците" (1. Кор. 1:21, 23-25). Методите на двете царства Щом като мъдростите на двете царства са толкова раз- лични, логично е да се очаква, че и техните методи и стра- тегии също ще се различават. Тук ви предлагаме някои от тези разлики: МЕТОДИТЕ НА СВЕТА Помагай на този, който по- мага и на теб. Отмъщавай: танто за тан- то. Използвай насилие, ако е не- обходимо. Разпределяй според алчност- та. Преодолявай препятствия- та с подкупи, рушвети и ко- рупция. МЕТОДИТЕ НА ХРИСТОС Помагай на този, който не
Отвръщай на злото с добро (Рим. 12:20; 1. Сол. 5:15). Обърни другата си буза (Лу- ка 6:27-29). Разпределяй според нуЖдите (Мат. 20:1-16). Винаги постъпвай правдиво (1. Йоан. 2:1) и не прави ком- промиси и фалшификации. 98 Играта се нарича конкурен- ция. Работи колкото моЖе по- малко, като се стремиш да Вземеш колкото моЖе поВе- че. Съди по Външния Вид. Сътрудничество и Взаимо-
Работи като за Христос (Кол. 3:22-24), като се ста- раеш да поддърЖаш добро свидетелство във всички об- ласти чрез усърдие и отлич- но поведение. Съди спрабедлиВо (Йоан 7:24).
жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|