Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Сатанинското войнство
- Отстояване на позициите
- Коланът на истината
- Бройният нагръдник на правдата
- Обущата на благовестието
- Щитът на вярата
- Шлемът на спасението
- Мечът на Духа
- Няма мигновена святост
- БоЖият път към святост
32 ни БоЖиите хора от искреното и чисто посВещение на Хрис- тос (2. Кор. 11:3). ДяВолът е клеветник, обвинител на нашите братя (Откр. 12:10). Всички, които клеветят БоЖиите хора, работят за дявола. Той е имитатор. Има фалшиво копие на всичко, което е от Бога. Дяволът даде сила на египетските магьосници да повторят чудесата на Мойсей (2. Тим. 3:8)*. Той сее отчаяние. Павел предупреждава коринтяните, че ако не простят на разкаялия се отстъпник, Сатана моЖе да използва случая, като го хвърли в прекомерна скръб (2. Кор. 2:7-11). Дяволът знае, че Бог рядко употребява обезсърчения човек. Една от лкзбимите стратегии на дявола е да разделя и да владее. Той се стреми да предизвика разединение меЖду све- тиите, тъй като знае, че един дом, разделен сам срещу себе си, не моЖе да устои. Понякога Сатана се появява като ревящ лъв, който обика- ля наоколо, за да уЖасява и да поглъща (1. Петр. 5:8). Негова- та цел и целта на всички негови демони е разрушението. Той преследва Църквата (Откр. 2:10). Опитва се да унищоЖи хо- рата чрез наркотици, спиритизъм, алкохол, разврат и други подобни пороци. Така както дяволът, говорейки чрез Петър, се опита да разубеди Исус да не отива на кръста (Марк 8:31-33), така той подтиква и християните да избягват срама, страдания- та и смъртта, свързани с носенето на кръста. Много често той ги атакува най-яростно веднага след го- леми духовни победи и върховни опитности, когато опас- ността от възгордяване е най-голяма. Сатанинското войнство Ясно е, че нашата борба не е срещу плът и кръв, макар че често ни се налага да се борим с лъЖеучители, разпростра- * дВама от главните египетски магьосници, които са се съпротивили на Мой- сей чрез имитиране на чудесата, напраВени от него - бел. ред. 33 нители на различни култоВе, ВраЖдебно настроени праВи- телстВени служители и други ВрагоВе на истината. Борба- та ни е протиВ дяВола и неговите подчинени, които ПаВел описва като „началствата, ... Властите... духовните сили на нечестието В небесните места" (12 cm.). Това ни напомня, че нашата Вселена е населена с невидими, зли духоВни същес- тва, Вероятно паднали ангели. Сигурно и при тях има някак- ва йерархия, каквато съществува при всяка военна организа- ция. Ние не знаем какВи са отделните степени на подчине- ност В тази йерархия, но знаем, че Всички се намират под Върховното господство на Сатана. Тези демонски сили из- ползВат злите хора като марионетки, за да спъват БоЖие- то дело и да преследВат НегоВите слуЖители. Когато ПаВел казВа, че ние се борим срещу тези зли сили на тъмнината, той няма предВид че те са единствените ни врагове. Нашите основни врагове са три: сВетът, плътта и дяВолът. Но В този пасаЖ апостолът набляга глаВно на бор- бата ни с дяВола и негоВото ВойнстВо. Отстояване на позициите Ние имаме нуЖда от цялото БоЖие ВъоръЖение, ако искаме да отстоим позициите си. Врагът, макар и не Всемогъщ, има своя разузнавателна слуЖба и знае кои са най-уязВимите ни места. Ние не трябВа да пренебрегваме нито една страна от сВоя характер. ВъВ Втора книга на царете се гоВори за един чоВек на име Елеазар, който останал на мястото си и поразяВал филис- тимците, докато коЖата на ръката му залепнала за меча. Ние имаме нуЖда от точно такъВ вид постоянство и твър- дост в нашия ЖиВот. Коланът на истината ПърВият елемент на БоЖието ВъоръЖение е коланът на ис- тината. Обичайното обяснение тук е, че коланът се препас- ва през кръста на Войника така, че да поВдигне полите на дрехата му, за да не му пречат по Време на ходене. В този 34 смисъл моЖе да се каЖе, че християнинът използВа СлоВото на Истината, за да се отърВе от Всичко, което моЖе да му попречи В добрата битка на Вярата. Исус предупреди СВои- те ученици за опасността от „преяЖдане, пиянство и Жи- тейски гриЖи" (Лука 21:34). ПаВел също ни предупреди, че ни- то един Войник, който е на актиВна слуЖба, „не се заплита В Житейски работи" (2. Тим. 2:4). Ние имаме нуЖда да бъдем препасани с истината, за да моЖем да се защитим от скъ- перничеството, лк>боВта към богатството, материализма, популярността, Властол1обието и л1обоВта към удоВолстВи- ята и лукса. Коланът също напомня, че ние трябВа да дърЖим истина- та. ТрябВа да дърЖим здраВо и упорито за дословната и пъл- на богоВдъхноВеност на Писанията. ТрябВа да ВярВаме, че СлоВото, такоВа, какВото е било дадено В оригинал, е без- погрешно. Не трябВа да допускаме и сянка от съмнение да помрачи факта, че Библията е ЖиВото БоЖие СлоВо. Никога не трябВа да си позВоляВаме да съдим Писанията с нашия ум, а no-скоро да позВоляВаме на Писанията да съдят наши- те умоВе. Но само да дърЖим истината не е достатъчно. ТрябВа да ii позволим и тя да ни дърЖи. Практически тоВа означаВа, че трябВа да отделяме Време за Библията Всеки ден, че трябВа да се подчиняваме на СлоВото. Не е достатъчно да се подчи- няваме само на пасаЖите, които на нас ни харесват. Трябва да се подчиняваме на Всяка заповед без изклЬчение. МоЖе би повечето от случаите на пораЖение в християнската борба са резултат именно от пренебрегване на Библията. Истина е, че „или тази Книга ще те пази от греха, или грехът ще те пази от Нея". Всеки ВярВащ има гаранция за огромна сигурност, когато се дърЖи за БоЖието СлоВо, когато се подчинява на истина- та и когато изявява истината, като Живее честно и правди- во. Бройният нагръдник на правдата Вторият елемент на въоръЖението е бронният нагръдник на правдата. Казано на обикновен език, това означаВа да 35 праВим moBa, което е добро пред Бога u пред хората. Озна- чаВа да имаме чувствително съзнание за това, което е грешно, срамно или съмнително. Когато носим бронния наг- ръдник, ние се отказваме да праВим малките компромиси, които отварят пътя за по-големите злоупотреби. ИзбягВаме подкупите, бакшишите и отмъщенията. Ста- Ваме педантично честни при попълването на данъчните си документи. Предпочитаме да се провалим на изпита, откол- кото да препишем. Подчиняваме се на закона. Съпротивля- ваме се на изкушението да подправяме документите за раз- ходи. Господ Исус носеше нагръдника на правдата през цялото Време (Ис. 59:17), а ние знаем, че Той е нашият пример. Обущата на благовестието След това трябва да обуем краката си „с готовност за про- повядване на благовестието на мира" (15 cm.). Какво означа- ва това? Това означава, че трябва да бъдем готови и изпъл- нени с Желание да разпространяваме благовестието във все- ки момент. Ние „обуваме краката си" всяка сутрин, като се молим така: „Господи Исусе, отведи ме днес при някоя душа. Отвори ми врата, така че да мога да говоря на някого за Теб." И тогава, ако някой покаЖе дълбока духовна нуЖда, сме готови да го отведем стъпка по стъпка при Христос. Ние вече сме научили наизуст стихове, които говорят за греха на човека, делото на Христос и отгоВорността на грешника, и Светият Дух моЖе да ни упъти така, че. да избе- рем най-подходящите за случая. Един Възрастен светия бил откаран в болница сериозно бо- лен. Когато семейството му го посетило на другия ден и го попитало: „Как си?", той отговорил: „Много добре! Успях да разкаЖа за Господа на Всички В този край на отделение- то!" Неговите крака наистина били обути с готовността да разнася благовестието на мира. 36
Четвъртият елемент на снаряжението е щитът на Вярата.
Бог беше обещал на Павел, че ще застане пред императо- ра, но корабът, на който той се качи да пътува от Рим, за- почна да потъва. Сграбчвайки здраво щита на вярата, Павел каза: „Вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше каза- но" (Деян. 27:25). Шлемът на спасението „Вземете също шлема на спасението" (17 cm.). Тъй като шлемът има за цел да предпазва главата, ние смятаме, че тук става въпрос за предпазване на нашите умове от инте- лектуални атаки срещу БоЖието слово. Ние непрекъснато биваме атакувани от помпозни заявления на висшата кри- тика, търЖествени декларации на либералната теология и въобраЖаеми доказателства за погрешността на Библията. Затова ние се нуЖдаем от защита на ума си по всяко време. Първоначалният грях на земята дойде в резултат на едно внушение, посято в Евиния ум от змията, и Павел се стра- хува, че същото моЖе да се случи и с коринтяните: „Но боя се да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от просто- тата, която дълЖите на Христос" (2. Кор. 11:3). Начинът, по който моЖем да се защитаваме, е описан от Павел във 2. Коринтяни 10:5: „ПонеЖе събаряме помисли и Всичко, което се издига Високо против познанието на Бога, и пленяВаме Всяка мисъл да се покорява на Христос." ТоВа оз- 37 начаВа, че ние трябВа да преценяваме Всяка чоВешка мисъл, разсъждение или философия - дали те съотВетстВат на уче- нието на Господа. И ако не съотВетстВат, да ги отхвърля- ме незабавно. Но щитът на спасението моЖе да има и още едно значе- ние. Текстът В 1. Солунци 5:8 ни уВещаВа „да слоЖим за шлем надеЖдата за спасение". НадеЖдата за спасение ни на- сочва напред към времето, когато нашата битка ще свърши и ние ще бъдем в безопасност у дома на брега на Емануило- вата земя. Как моЖем да слоЖим този шлем? Понякога мо- Же да ни изглеЖда, че губим битката и че врагът ни побеЖ- дава. Много изВестни Водачи на християнството са отпада- ли от битката. Много от християнските батальони са за- почвали добре, но после са дезертирали. Други са се заплита- ли толкова много в Житейските си дела, че не са имали вре- ме да участват активно в битката. МоЖе би ни изглеЖда, че войнството на ада напредва, докато БоЖията кауза Все повече отслабва? Когато всички новини за хода на борбата са безрадостни, тогава е особено ваЖно да носим шлема на спасението. Тогава той ще ни помогне да каЖем: „Вълните могат да ни блъскат назад, но приливът непременно ще ни отнесе на брега. Окончателната победа ще бъде наша. Бо- Жията кауза ще победи." Мечът на Духа Последният елемент на снаряЖението е „мечът на Духа, който е БоЖието слово" (cm. 176). Вайн ни дава тук следно- то обяснение: „Тук не става въпрос за Библията като цяло, а за отделните стихове, които Духът ни кара да си спомним и да използваме при отделните случаи. За да стане това, е необходимо едно предварително условие: редовно да запася- ваме ума си с текстове от Писанията." Класическата употреба на меча на Духа е начинът, по кой- то Господ използва Словото, за да отблъсне изкушенията на дявола. Господ Исус не използва кой да е стих от Библия- та, а избра онзи, който най-добре съотВетстваше на нуЖда- та В момента. Той каза три пъти „Писано е...", след което 38 цитира онези дадени Му от Духа пасаЖи, които Му помогна- ха да не се поддаде на злите увещания на Сатана. Но за да моЖе СВетият Дух да ни даде необходимия стих на необходимото Време, ние трябВа преди тоВа да сме за- помнили или поне да си спомняме този стих. ТоВа показВа колко е ВаЖно да изучаваме Писанията и да ги помним наи- зуст. Когато един студент признал пред приятеля си, че не- говите професори постепенно подкопават вярата му, прия- телят му казал: „Престани, сине мой, да слушаш съвети, ко- ито те отклоняват от мъдростта." Този наш брат едВа ли щеше да моЖе да използВа меча на Духа по този начин, ако не беше научил предВарително текста на Притчи 19:27. Молитвата Веднага след описанието на шестте елемента на снаряЖени- ето идва чистият призиВ за молитва. Молитвата не е част от БоЖието въоръЖение, но тя с основание моЖе да се срав- ни с Жизненоважната свързочна линия с главния щаб. Тя е атмосферата, в която войникът Живее и се бори. Молитва- та му помага да научи какъв е БоЖият план за деня. Чрез мо- литвата той извиква подкрепления от невидимото Господ- но Войнство (3. Царе 6:17). Чрез молитвата той постига по- бедата. Молитвата трябва да бъде постоянна, а не само от време на време. Трябва да използваме всички видове молитва: застъпничес- твото, умоляването, изповедта, молбата, и никога да не забравяме да благодарим. Молитвата трябва да бъде „в Духа", което ще рече, че тя трябва бъде Вдъхновявана от Него, водена от Него и в съг- ласие с Неговата воля. В молитвата си ние трябва да бъдем бодри и постоянни („бодърствайте с неуморно постоянство"; „Искайте... тър- сете... и хлопайте"). Трябва да се молим за всички светии, защото всички сме заедно В битката. 39
Често пъти е било посочВано, че В оборудването на христи-
Но макар и християнинът да няма право на отстъпление, има случаи, когато той трябва да бяга. Така например той трябва да бяга от блудството, т. е. всяка форма на сексуал- на нечистота (1. Кор. 6:18). Трябва да бяга от идолопоклонс- твото - да не се кланя не само на дялани идоли, но и на всяко нещо или на всеки човек, който моЖе да заеме мястото на Господа в неговото сърце и Живот (1. Кор. 10:14). Трябва да бяга от скъперничеството, л1обовта към парите и страст- та към богатство (1. Тим. 6:11). Да бяга от младеЖките страсти, които вокзват против душата (2. Тим. 2:22). В те- зи случаи бягството не е нито малодушие, нито позор, нито пораЖение. То е начин да останеш в най-добра форма за бор- ба. Ние всички се бием заедно в тази битка. Затова нека ос- танем единни и нека се молим един за друг да останем док- рай верни и да не станем Жертви. Когато един мисионер из- паднал в грях и трябвало да напусне бойното поле, негов при- ятел признал пред друг приятел: „Срам ме е да каЖа, че ни- кога не съм се молил за него. Не съм и помислял, че той има нуЖда да бъде пазен от този вид грях." Ние всички имаме нуЖда от такава молитва. На всеки един от нас моЖе да се случи да изпадне в грях. Всички сме изправени пред опасност- та да претърпим корабокрушение въВ Вярата. ДЖон Дорси описВа защитата на Вярващия срещу хитрос- тите на дявола по следния начин: Днес имах Жестока борба, докато се молех на колена: отидох на среща и разговор с Бога, но намерих Сатана. Той ми прошепна: 40 „Ти не моЖеш да се молиш. Нима не разбра тоВа? МоЖеш да изричаш единствено думи, но не и молитВа от душа." Но аз си слоЖих шлема на спасението и заглуших гласа и открих, че съмненията ми изчезнаха и със тях - страха. ПроВерих и другото снаряЖение: обущата на благовестието на мира и кръста ми препасан с истина, и БоЖието СлоВо - меча на Духа. Нагръдникът на праВдата стоеше на място - сърдечната лк>боВ да защити; щитът на Вярата стоеше здраво - отровните стрели да угаси. Призовах Бога в името на Исус - оправдах се с кръвта на Христа; тогава Сатана се измъкна настрана, а аз се срещнах и разговарях с Отца. От това, което казахме досега, трябва да стане ясно, че
БОЖИЕТО УЧАСТИЕ И НАШЕТО УЧАСТИЕ В областта на сВетостта има едно тайнствено смесване на боЖестВеното и човешкото. Бог иска Всички да сме сбе- ти. Само Той моЖе да ни напраВи сВети. И Той ще ни даде необходимата сила за тоВа. Бог обаче няма да направи тоВа без нашето участие. Ние трябВа сами да стъпим на пътя на благословението. „Грешно е да очакваме сВетостта да дойде Върху нас като някаква блага магия или да чакаме Божията помощ да пад- не Върху ни като Водопад при изпълнението на определени условия. Има ясно обозначени пътеки, които ни извеЖдат право В зелените пасища: нека да вървим по тях. Да искаш да бъдеш свят и в същото време да пренебрегваш молит- вата и поклонението, е като да искаш да тръгнеш по един път, а да вървиш по друг." (Избрано) Не е правилно да се казва, че светостта се постига единс- твено чрез вяра. Това създава впечатлението, че християни- те могат да си стоят на едно място и да приличат все по- вече на Христос, без да полагат никакви усилия. Такова твърдение изцяло пренебрегва стотиците увещания в Новия ЗаВет, насочени към Волята им и изискващи тяхното послу- шание. Също така не е правилно да се проповядва, че победоносни- ят ЖиВот се постига чрез Жертви. Никой не отрича, че чо- век моЖе да покаЖе, че посвещава отново Живота си на Гос- пода по този начин. Но това не трябва да е всичко. Всъщ- ност стойността и значението на едно такова дело могат много бързо да избледнеят, ако то не бъде последвано от старателни усилия. Затова трябВа да бъдем много предпазливи към такива красиво звучащи лозунги като: „Остави всичко и дай път на Бога", „Вярвай на БоЖието обещание и чакай негоВото из- 42 пълнеше", „Престани да се опитваш, а започни да се доверя- Ваш". Както казва Доналд Кембел: „Духът не дейстВа аВто- матично В Живота на ВярВащия. Той чака негоВата инициа- тива." Няма мигновена святост Бог не е сметнал за добро да раздава таблетки, които да действат като небесен антибиотик и да разрешат пробле- ма с греха веднъЖ заВинаги. Той не ни е показал нито един бърз начин или къс път към светостта. Бог ни е предписал едно дълго лечение, което трае цял Живот, като ни е дал си- лата и ни е призовал да го изпълняваме ден след ден. Спасението е единствено чрез вяра, но светостта е чрез вяра и чрез дела. Всеки от нас има нуЖда да се промени. Независимо дали сме намръщени или нервни, раздразнителни или избухливи, нетърпеливи или нетактични, студени или обидчиви, егоцен- трични или нечестни, дали употребяваме обидни или хулни думи, или имаме навици, които не носят слава на Христос, всички ние имаме нуЖда от промяна. Господ моЖе да напра- ви промяната. Всъщност Той иска да я направи. Но Той очаква нашето сътрудничество. Начинът, по който Бог постига това наше участие, е ка- то ни постаВя под благодат, а не под закон. Вярващият Же- лае да бъде свят, защото обича Спасителя, а не защото се страхува от наказание. Това е следващата тема, която ще разгледаме. 43 КАК ЧОВЕКЪТ ДА СТАНЕ СВЯТ? Въпросът е: „Как моЖем да бъдем сигурни, че след като един
Ако отговорността за съставянето на програма за това беше оставена на човека, той почти сигурно щеше да измис- ли някаква система от правила и закони. Той би настоявал да поставите християните под закон. По този начин, пос- тигайки някакви стандарти на поведение, вярващият щеше да става свят: „Прави това и ще Живееш." Това е светостта, която се постига чрез спазването на закони. Законите могат да вклк>чват десетте БоЖии запо- веди, пазенето на съботния ден, въздържането от алкохол, опиати, филми, цигари, танци, неморално поведение и др. Евентуалният брой на „прави това; не прави онова" моЖе да бъде безкраен. Но тъй като законът без наказание е само добър съвет, то за онези, които не успеят да спазят този закон, трябва да има и някакво наказание. Обикновеното наказание, което се предписва в такива слу- чаи, е загубата на спасение. Според тази идея ние наистина се спасяваме чрез вяра, но ако не Живеем християнски Жи- вот, загубваме вечния си Живот. Онези, които защитават идеята за спасението чрез спазването на закон в една или друга форма, искрено вярват, че единственото нещо, което моЖе да опази вярващия в правия път, е страхът от наказа- ние. Този подход за постигане на светостта е изклкзчително погрешен. Той не е Библейски. Библията никъде не казВа, че ние моЖем да станем свети, като се подчиняваме на изВест- ни закони или избягваме определени табута. Точно обратно- то: Павел укорява галатяните, че изобщо могат да имат такава представа. Той им задава следния въпрос: „Толкова ли сте неразумни, че след като започнахте в Духа, сега се 44 усъвършенствате В плътта?" (Гал. 3:3). С други думи, ако Вие най-напред не моЖете да се спасите чрез пазене на зако- на, как изобщо ще моЖете да се осВетите по този начин? Този подход не само не намира подкрепа В Библията, но изобщо не дейстВа! Както казВа Джеймс Дени, не планината Синай, а хълмът Голгота произВежда сВетии. Законът изис- кВа сила от един чоВек, който няма такава, не му дава спо- собността да я покаже и го проклина, ако не успее да я пока- же. Също така под закон грехът ожиВяВа (Рим. 7:8-13). Пад- налата природа на чоВека го кара да желае да праВи тоВа, ко- ето е забранено. Вината не е В закона, а В обитаващия В чо- Века грях. БоЖият път към святост Божият път към сВятост е съвсем друг. Той следВа благо- датта, а не закона. Господ Всъщност ни казВа: „Аз Ви спасих по СВоята благодат. Сега очакВам от Вас да Ме следВате и да ЖиВеете по начина, който подобава на тоВа, но не защо- то се страхувате, а защото Ме обичате. Дал съм ви и Све- тия Дух да обитава във вас и Той ще ви даде сила да Живее- те достойно на призванието ви. А Аз ще Ви награЖдавам всеки път, когато устоите на някое изкушение, всеки път, когато каЖете „Не!" на греха." Разбира се, на това място ние обикновено се питаме: „Как бих могъл да зная кое поведение съответства на християнс- кото призвание?" Тогава Бог ни казва: „Аз съм ви дал прак- тически указания в Новия Завет. Някои от тях са наречени дори заповеди, но не забравяйте, че те не са закони, подкре- пени със съответните наказания. Те са конкретни примери за начин на Живот, който Аз одобрявам." В мига, в който биваме спасени, ние получаваме полоЖение на святост пред Бога. ТоВа, че сме В Христос, ни дава ста- тут на святост. От своя страна ние носим отговорност да Живеем така, че Животът ни да съответства на нашето полоЖение, състоянието ни - на статута ни. 45
жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
Счита се, че Яний и ЯмВрий, споменати от ПаВел В този стих, са били