Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
Кога грехът става самоволен?
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Старото ми естество е виновно за това
- Отделни грешни действия срещу постоянното вършене на грях
- ВъзмоЖно ли е вярващият да бъде безгрешен до съвършенство
- Не мога нищо да направя - трябва да съгреша
- Връзка и общение
- Има ли непреодолим грях
- Не действие, а процес
Кога грехът става самоволен? Ако въобще съм имал самоувереност, вече я нямам. Ходя из- пълнен с уЖас, че това моЖе да се случи отново. След време отново започвам да се чувствам свободен да участвам в християнски дейности. Истината е, че съзнателно се опит- вам да се ангаЖирам с такива дейности толкова много, че да нямам възмоЖност за никакво изкушение. За известно време това като че ли действа. Но после - о, не! - непреодо- лимата страст отново се връща и иска да бъде задоволена. Аз добре съзнавам фактите. Знам, че това е грях. Не съм из- лъган. Отивам и съгрешавам, защото искам. Сигурно ще ка- Жете, че съгрешавам самоволно. На другата сутрин попадам 59 на EBpeu 10:26, 27: „Защото, ако съгрешаВаме самоВолно, след като сме приели познанието на истината, не остаВа Ве- че никакВа Жертва за грехоВе, а едно страшно очакВане на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде против- ниците." Ето тоВа е. Аз сигурно съм извършил сВоеВолния грях. Мисълта за тоВа ме хВърля В най-мрачна безнадежд- ност. ОпитВам се да съВместя някак си тоВа мое сВоеВолно съгрешаВане с Вечната сигурност на Вярващия, но тоВа съВ- сем ме обърква. ЖиВотът ми стаВа като един филм на уЖа- сите. Най-накрая, съВсем отчаян, се хВърлям В краката на Господа и, плачейки, Го моля за милост. Думите на Псалм 51 като че ли съВсем подхоЖдат на моя случай и затоВа ги из- ползВам, за да изразя сВоето покаяние и признание. Не мога да каЖа, че Веднага се чуВстВам обновен. МоЖе би Бог ми е простил, но аз не мога да си простя. МоЖе би Бог е забраВил, но аз добре помня Всичко. Знам, че Времето не ле- куВа Всичко, но като че ли В този случай Времето ми налага да преодолея собствената си Вина и срам. Когато си помисля за онзи уЖасен грях, сърцето ми се сВива от уЖас. ХВаля Гос- пода за победата Всеки ден. Отново си мисля, че Животът си заслуЖава да се Живее. ли един християнин да продълЖи да съгрешава? По време на една малка почивка на Хавайските острови аз решавам да стаВам късно, да ям поВече и като цяло да угаЖ- дам на тялото си. ТогаВа отново идва старото изкушение - по-настоятелно от всеки друг път. Плътта ми е слаба. Ре- шителността ми бързо се изпарява. Тук съм далече от дома. Никой не ме познава. Накрая вземам безумното решение и отново съгрешавам. След моментното извисяване идва ду- ховното падение. Аз съм зашеметен, вие ми се свят и нищо не чувствам. Зная само един път - този към Христос. И отново съм при Неговите крака, и отново изплаквам своя грях и пораЖе- ние. БоЖе мой, ще успея ли някога да се отърва от това неп- рекъснато пораЖение? Чувствам, че Вече съм изчерпал съв- сем текста в 1. Йоаново 1:9, но какво друго мога да направя? 60 ТоВа е историята на Дани. Той е една жива топка от объркани емоции и има нужда от помощ. ГлаВният Въпрос тук е: „Как може Дани (и ние самите) да намери осВобождение от Властта на живеещия В него грях?" За добросъвестния ВярВащ продължителната битка с греха е мъчение за душата.му и болест за живота му. Той желае тази победа над негоВия Голиат поВече от Всичко останало. В такъВ момент Вярващият като че ли се намира на една морална и емоционална лкзлка - ту горе, ту долу. Ако искаме да открием как да се освободим от тоВа положение, трябВа да помним, че има неща, които трябва да знаем, и неща, кои- то трябва да правим. Най-напред трябва да си изясним уче- нието на Словото, а след тоВа да поемем задълженията си В съответствие с него. Това е неизменният ред на Новия За- вет. Това, в което вярваме, е изклкзчително важно. Така напри- мер, колкото по-добра и по-вярна е представата ни за Бога, толкова по-свят е и нашият живот. Ако не считаме греха за нещо много сериозно, и животът ни няма да бъде особено свят. И досега е вярно, че Божиите хора загиват от нямане на знание (Осия 4:6) и че те се освещават чрез истината (Йоан 17:17). 61 НЕКА ДА СИ ИЗЯСНИМ ФАКТИТЕ Има няколко истини, които могат да ни бъдат от голяма полза, когато търсим осВобоЖдение от Властта на обита- Ващия В нас грях. Нека да ги разгледаме. Двете естества ТрябВа да знаем, че Всеки християнин има дВе естестВа
Старото естество е изцяло зло. Това, което знае Павел, и ние го знаем много добре: „Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не Живее нищо добро" (Рим. 7:18а). Затова ни- кога не трябВа да търсим нещо добро В старото си естест- во и никога не трябва да се разочароваме, когато не го наме- рим; Старото ни естество е не само изцяло зло - то е неиз- лечимо зло! То е зло още при раЖдането на човека и не е станало по-добро дори когато този човек е Живял много дълго един свят Живот. Всъщност Бог няма за цел да подоб- ри нашето старо естество. Той го осъди на кръста на Гол- гота и иска от нас да бъдем мъртви за опитите му да отро- ви Живота ни. Павел оприличава старото си естество на старо тяло, ко- ето е прилепнало към неговата плът. (Очевидно това е един труп, който гние и мирише.) То върви навсякъде с него и толкова го измъчва, че той е принуден да извика: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?" (Рим. 7:24). Новото естество е Христовият Живот. То е изцяло добро 62 u е способно само на добро. То е чисто, благородно, прабед- но, прекрасно и истинно. Всички негоВи мисли, Желания, под- буди и дейстВия са христосоподобни. Не е изненадващо, че дВе такиВа противоположни естест- Ва се намират В постоянен конфликт едно с друго. (ЕдВа ли моЖем да очакВаме мирно съЖителстВо, как мислите?) Кон- фликтът меЖду дВете естества започВа още при обръщени- ето. НоВопоВярВалият изпитва такава Вътрешна борба, какВато никога досега не е изпитВал. НегоВата стара приро- да се опитва да го дърпа надолу като дейстВието на грави- тационните сили, докато ноВата му природа се стреми да го издигне на Все по-големи Висоти на сВятост. Борбата е толкоВа напрегната, че ВярВащият често пъти се изкушаВа да се съмнява В спасението си. Но не биВа да се съмняВа. Са- мият факт, че той изЖиВяВа този конфликт, е признак за неговото спасение. Той нямаше да го изЖиВяба, ако нямаше дВе природи. Борбата меЖду дВете естестВа се сравнява с усещането на Ревека, когато тя разбира, че В утробата й се борят дВа ЖиВота. ТогаВа тя извиква: „Защо съм така?"* ТоВа, което се е случило В утробата на РеВека, се случба В сърцето на всяко истинско БоЖие дете, което се стреми да продълЖи да Живее с Бога: „Когато осъзнаем присъствието на Духа, ние също така осъзнаваме и присъствието на изменника вътре в нас. Младият християнин като че ли винаги е готов да извика: „Защо съм така?" По-големият брат, плътта, иска да Жи- вее по своему. По-малкият брат, Духът, е тих и спокоен и като че ли не моЖе да надвие на по-големия брат. Но как- то при синовете на Ревека, така и при нас „по-големият ще слугува на по-малкия". Защото Бог е обещал благосло- вение не на онова, което идва от плътта, а на онова, кое- то идва от Духа" (Барнхауз). Битката, която започва при обръщението, продълЖава * 63 цял Живот. ТоВа е една Война, В която няма уволнение, дока- то не дойде моментът на смъртта или на ГрабВането. Но добрата Вест е, че ние ще бъдем осВободени от старото си естестВо В момента, В който Видим Спасителя, защото фактът, че Го Вшкдаме, означаВа, че сме като Него. ВаЖно е да се разбере, че Всяко БоЖие дете преЖивява то- зи конфликт. ПаВел ни напомня, че никакВо изкушение не ни постига осВен тоВа, което е човешко (1. Кор. 10:13). Млади- те хора, които BoloBam c младеЖките си страсти, са склон- ни да мислят, че старите хора или проповедниците са осВо- бодени от тъмни страсти и огнени изпитания. Глупости! Също както дВете бебета се бореха В утробата на РеВека (Бит. 25:22, 23), така и дВете естестВа не престаВат да се борят ВъВ Всеки ВярВащ до края на негоВия Живот на земя- та. Старата природа се храни с тоВа, което е нечисто, дока- то ноВата природа търси чистото и сВятото. Те са като гарВана и гълъба, които Ной изпрати от коВчега. Нечисти- ят гарВан остана, за да яде от Всичката гнилоч и мръсотия, които плуваха по Водата, а гълъбът се Върна В коВчега и не остана на сушата, докато не се пояВи някое чисто място за Живеене и за хранене (Бит. 8:6-12). Така е и с нашето старо естестВо. То обича да се храни с пикантни холивудски исто- рии и неприлични телевизионни филми. Но новото ни естес- тво обича да пие чистото мляко на БоЖието Слово. Това е много ваЖно да се знае, защото побеЖдава онова естество, което ние храним. Един човек се оплакал на приятеля си, че двете му кучета непрекъснато се бият. Приятелят му го попитал: „И кое побеЖдава?" Първият отговорил: „Това, на което казвам: „ДръЖ!" Така е и с нашите две естества. По- беЖдава онова, на което казваме: „ДръЖ!" Същото моЖе да се види и при кукувицата. Тя снася яйцето си в чуЖдо гнездо и го оставя там, за да го измъти другата птица, докато мъ- ти своите яйца. Когато майката донесе храна, тя виЖда са- мо отворените гърла. Оттук нататък всичко зависи от това кои птиченца ще грабнат храната. Ако малкото куку- Виче успее да напраВи това най-напред, то скоро става тол- кова силно, че избутва останалите птиченца от гнездото. Така стаВа и В гнездото на нашия Живот. 64
Ние не трябва да изВиняВаме грехоВете си, като прехВърля-
Друга истина, която трябВа да се знае, е, че има разлика меЖду отделните грешни дейстВия и постоянното Вършене на грях. Всеки християнин изВършва отделни грешни дейст- Вия, но ЖиВотът му не е управляван от греха. Той не става безгрешен, но започВа да греши по-люлко. В първото си Послание апостол Йоан съвсем ясно пише, че Вярващите грешат. Той казва, че ако ние не признаем това, „лъЖем себе си и истината не е в нас" (1:8, 9). По-нататък обаче той казва: „Никой, който стои в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал... Който върши грях, е от дявола; защото дяВолът съгрешаВа от началото... Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговото семе Живее в него; и не моЖе да съгреша- ва, защото е роден от Бога" (3:6, 8а, 9). фактът, че Йоан го- вори за съгрешаването като за практика, се подкрепя от твърдението, че дяволът съгрешава от самото начало (3:8), т. е. това е негово характерно поведение. Но Вярващите не са от дявола; грехът не е характерен за техния Живот. Това поВдига Въпроса: „Кога извършването на един грях става практика в Живота на човека?" Библията не ни дава 65 отгоВор. Ако имаше отгоВор на този Въпрос, ние сигурно щяхме да си позВоляВаме да грешим до определената грани- ца. В този смисъл мълчанието на СлоВото като че ли играе ролята на едно здраВослоВно предупреждение срещу съгреша- Ването изобщо. ВъзмоЖно ли е вярващият да бъде безгрешен до съвършенство? Има хора, които искрено ВярВат, че за християнина е Въз- можно да стигне до положение, когато поВече няма да съгре- шаВа и когато ще постигне пълно осВещение. Те се обосноВа- Ват с тоВа, че след приемането на СВетия Дух, което обик- ноВено настъпВа след обръщението, греховното естество на чоВека биВа напълно унищожено и от този момент ната- тък той престава да съгрешаВа. Хората, които проповядват тоВа, просто не разбират какВо означава грях. Грях е Всяко действие, мисъл или дума, които не отговарят на Божието съвършенство (Рим. 3:23). „Грехът е беззаконие", т. е. да решиш да върВиш по своя си път (1. Йоан. 3:4). Ние вършим грях не само когато вършим зло, но и когато не вършим доброто, което знаем да вършим (Яков 4:17). Вършим грях и когато вършим нещо, за което ни изобличава съвестта (Рим. 14:23). „Грехът разваля най- доброто, което върши вярващият. Той помрачава неговото покаяние. В неговите сълзи има мръсотия, а във вярата му - неверие." Един духовен вярващ каза, че дори и покаянието му трябва да бъде очистено от кръвта на Христос. Друг един светия, който съзнаваше, че всяко нещо, което прави, е опетнено от греха, написа следните стихове: И в най-светите часове, които прекарваме в смирена молитва на колене, и в минутите, когато се надяваме, че хваленията ни стигат до Твоето небе, Ти, Познавачо на всички сърца, изливаш прощение върху нашите слова! 66 „Истинският християнин не е онзи, който е загубил спо- собността си да съгрешаВа, а този, който е загубил Желани- ето си и готовността си да съгрешаВа." Сега Вече той мра- зи греха. Когато съгрешаВа, се срамува и се чуВстВа уЖасно мръсен. Но някой моЖе да попита: „Ако християнинът не моЖе да бъде безгрешен, защо тогаВа В 1. ЙоаноВо 2:1 се казВа: „Де- чица мои, тоба Ви пиша, за да не съгрешите." Отговорът е, че БоЖият критерий Винаги посочВа съвършеното ниво. Един свят Бог не моЖе да оправдае какъвто и да било грях. Той не моЖе да каЖе например: „Съгрешавайте колкото е възмоЖно по-малко." Това би означавало, че Бог оправдава греха, а Бог не моЖе да прави това. Затова критерият на Бога за Неговия народ е съвършеното ниво. Но веднага след това Бог дава изход и при случай на неуспех. В същия този стих Той казва: „Но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца - Исус Христос Праведният." А само една глава по-рано Той вече ни е съобщил, че християните съгрешават. ВиЖте какво казва Той: „Ако речем, че нямаме грях, лъЖем себе си и истината не е в нас" (1:8). „Ако каЖем, че не сме съгрешили, правим Бога лъЖец и Неговото слово не е В нас" (1:10). Вярно е също така, че има стихове, които като че ли каз- ват, че вярващият моЖе да бъде безгрешен. В Римляни 6:2 се казва, че вярващият е умрял за греха. Но това се отнася до неговото полоЖение. Бог виЖда вярващия като един, който е умрял заедно с Христос. Той гледа на стария човек като на един, който е бил разпънат заедно с Него. Но 6 11 cm. Павел казва, че ние трябва да считаме себе си мъртви за греха, и това се отнася до нашия всекидневен Живот. Ако текстът във 2 cm. искаше да ни каЖе, че сме безгрешни, тогава изоб- що нямаше да има нуЖда от увещанието 6 11 cm. Има още три стиха, които описват вярващия като човек, който е бил освободен от греха (Рим. 6:7, 18, 22). Във всички тези стихове апостолът използва сравнението със слугите и господарите. Преди спасението си ние сме били слуги на греха. В Христовата смърт ние сме умрели за греха В сми- 67 съл, че той Вече не е наш господар. Ние сме освободени от Властта на греха и сме станали слуги на правдата и на Бога. В НоВия ЗаВет има няколко стиха, В които се използват думите „съвършен", „усъвършенствам" и „съвършенство" и които моЖе би създаВат у обикновения читател асоциации с безгрешността (Мат. 5:48; фил. 3:12; фил 3:15; 2. Тим. 3:16, 17; ЕВр. 6:1; 9:9; 10:14; 13:20, 21; ЯкоВ 3:26; Откр. 3:1, 2). Общото значение на думата „съвършен" е „цялостен", „на- пълно разбит" или „зрял". Когато тази дума се употребява Във връзка с християните, които все още Живеят на земята, тя никога не означава „безгрешен". В Евреи 9:9 тя се отнася до съвършената съвест; в Евреи 10:14 тя описва съвършено- то полоЖение на християните пред Бога. Друг един текст, който е бил използван за проповядване учението за безгрешното съвършенство, се намира в 1. Со- лунци 5:23. Трябва да каЖем обаче, че тук Павел се моли за това освещението да се разпростре върху всяка част от съ- ществото на Вярващия - дух, душа и тяло - така че той да бъде „без порок при пришествието на нашия Господ Исус Христос". Накрая нека да споменем тези доста обезпокоителни сти- хове в Първото послание на Йоан (3:6, 9; 5:19). Както вече казахме, тези стихове говорят за обикновеното поведение на вярващия, формите на глаголите са в сегашно продълЖи- телно време. Човекът, роден от Бога, не върши грях като нещо обичайно. Той не Живее в грях. Грехът не е характерен за неговия Живот. Но дали учението за безгрешното съвършенство е толко- ва сериозна опасност за християнина? Всяко учение, което се противопоставя на БоЖието Слово, е сериозна опасност за християнина. Имало е и има много вярващи, които са били ревностни и искрени и които са се стремели към безгрешно съвършенство, но са били разочаровани, а в много случаи са изпадали и в депресия или умствени разстройства. Книгата на Айрънсайд „Святост - фалшивата и истинската" е един такъв разказ за безплодните търсения на автора на съвър- шеното осВещение, за негоВия емоционален сриВ и за мира, който е дошъл 6 неговия Живот, след като се е запознал с ис- тинското учение за християнската святост. 68
Не трябва да казВаме, че ни се налага да съгрешаВаме. Биб-
„Когато един ВярВащ казВа, че е принуден да греши, той Всъщност отхВърля основата на християнството, защо- то грехът не Владее християнина (Рим. 6:14). Когато каз- Ва, че не моЖе да съгреши, той Всъщност лъЖе себе си (1. Йоан. 1:8). Когато казва, че няма нуЖда да съгрешава, той всъщност изразява един Жизнен принцип, защото законът на Животворящия Дух в Христос Исус ни освободи от за- кона на греха и на смъртта (Рим. 8:2). Да благодарим на Бога, който ни дава победата!" (Избрани белеЖки) Връзка и общение Когато един християнин съгреши, той не изгубва своето спасение, но изгубва радостта от него. Общението с БоЖие- то семейство е нарушено, но връзката с Бога си остава ця- ла. Чрез новороЖдението християнинът става БоЖие дете и нищо не моЖе да промени този факт. Но когато той съгре- ши, неговото общение с Бога се нарушава, защото „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина" (1. Йоан. 1:5). Щастливите семейни взаимоотношения остават помрачени до момента, в който християнинът изповяда и изостави своя грях (1. Йоан. 1:9; Пр. 28:13). Има ли непреодолим грях? Вярващият трябва да знае, че има освобоЖдение от Всеки грях, който той моЖе да избърши (1. Кор. 10:13). Всички ние 69 имаме един или поВече големи грехоВе; един неЖелан натрап- ник, който като че ли ни Владее изцяло; някакъв грешен на- Вик, който ни кара да се чуВстВаме притиснати до стената. Колко често изпадаме В отчаяние и не ВярВаме, че някога ще получим пълно и окончателно освобоЖдение от тоВа робст- Во! Истината е, че и СлоВото, и човешкият опит показВат, че няма проблем, който да е прекалено труден за Бога; няма грях, който да надВишаВа НегоВата мощ. Не действие, а процес Също така е ваЖно да знаем, че няма едно-единстВено пре- Живяване, което ще ни осВободи окончателно и напълно от Властта на обитаващия В нас грях. За нещастие днес този факт често се отрича В църкВата. Много често пропоВедни- ци предлагат на хората един пряк и много къс път към сВе- тостта. Те застават при олтара и призовават своите слу- шатели да излязат отпред и да приемат изпълването или кръщението, или победния Живот като нещо, което моЖе да стане в един миг. Хората се мамят, ако мислят, че такоВа едно мигновено преЖивяване моЖе автоматично да ги изст- реля във Високото плато на светостта, където да останат завинаги. Освобождението е един постепенен процес, а не мигновено постиЖение. Библията ни дава обещанието, че „силата ти ще бъде според дните ти" (Второзак. 33:25). Когато Писа- нието ни казва: „Изпълвайте се с Духа" (Еф. 6:18), буквално- то значение на тази заповед е: „Непрекъснато се изпълвай- те с Духа." Това е едно продълЖително действие в сегашно време. Никакво Върховно преЖивяване, което моЖе да сме изпитали миналата вечер, не моЖе да ни гарантира освобоЖ- дение днес, когато дойдат изкушенията. Своеволният грях Някои вярващи се безпокоят напразно, че са извършили свое-
gaBam така: след като тяхната Воля Взима участие В съгре- шаВането, тогаВа те са изВършили сВоеВолния грях и сега могат единствено да очакват съда и огненото негодувание, което ще погълне БоЖиите противници. Но това тяхно без- покойство е излишно. Много е ваЖно да се разбере, че има разлика меЖду отделни грешни действия и своеволния грях, описан в Евреи 10 глава. Своеволният грях е отстъпление- то. В 29 cm. той се определя като потъпкване на БоЖия Син, като считане за просто нещо кръвта на завета, с коя- то този човек е бил осветен, и като оскърбление на Духа на благодатта. Нито един истински вярващ не моЖе да бъде виновен за такова нещо! Самият факт, че един човек се треВоЖи, че е извършил самоВолния грях, показва, че той не го е направил. Тези, които отстъпват от християнската вяра, са толкова закоравели и нагли, че не си и помислят да се безпокоят за такива работи. Те не се боят нито от Бога, нито от Неговото наказание. жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|
В ревизираното издание на Библията на бълг. ез. от 1924 г. се казва: „Ако