Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Това носи ли слава на Бога
- Как бих се чувствал, ако Исус се върнеше, докато го правя
- Кое естество ще бъде подхранено с това
- Чувстваш ли се свободен да го правиш, когато си спомниш, че тялото ти е храм на Светия Дух
- Това поведение подхоЖда ли на едно БоЖие дете
- Ако се касае за харчене на пари, не бихме ли могли да ги употребим за нещо по-добро
- Дали не моЖем да прекараме това време по-добре
- Какъв ще бъде ефектът от моето поведение върху други- те
- Това теЖест ли е за нас
- Как изглеЖда това в очите на Христос
Лк)боВ, а не страх Когато ЖиВеем nog благодат, мотивът да се стремим към
ТрябВа ли закон да ме обВързВа, за да стана Вечен роб аз ТВой? Роб е и сърцето ми и пее, че е роб на Тебе, БоЖе Мой. Някой моЖе да каЖе: „Ако се позволи на християните да ЖиВеят под благодат, те ще започнат да правят какВото си искат и да ЖиВеят както си искат." С други думи, според тази npegcmaBa доктрината за благодатта насърчаВа греха. СпърдЖън отгоВаря така: „Нито новото естество, нито благодатта помагат на чоВека да намира изВинения за грехоВете си В БоЖията благост... Ще мразя ли Бога за това, че е добър към мен? Ще Го проклинам ли заради тоВа, че ме благославя? ... Вяр- ващият в Исус мисли по съвсем различен начин. Бог наис- тина ли е толкова добър? Тогава аз не искам да Го натъ- ЖаВам. Той наистина ли е готоВ да прости моите прегре- шения? Тогава аз ще Го обичам и няма да Го обиЖдам поВе- че... Едва ли имаме нуЖда от по-благородни и по-убедител- ни мотиви, които да ни водят към пълно отдаване на Бо- Жията кауза и отвращение към всяко зло, от тези, които ние получаваме чрез подарената ни БоЖия благодат." Вярно е обаче, че с благодатта, както и с Всяко друго не- що, моЖе да се злоупотреби. Сигурно има хора, които са из- ползвали свободата от закона, за да съгрешат. Но това са изклЬчения. Вярно е също, че макар и да сме освободени от закона, ние не сме беззаконни. Както Павел казва в 1. Коринтяни 9:21, 46 ние не сме без закон пред Бога, а сме под закона на Христос. Не законът, а Господ Исус е праВилото за Живота на ВярВа- щия. Вярно е също така, че прабим какВото си искаме, но само В смисъл, че тоВа, което сега искаме, е различно от оноВа, ко- ето сме искали преди. Сега ние искаме да сме сВети. Искаме да се съпротиВляВаме на изкушенията, да бягаме от тях. Искаме да праВим тоВа, което радВа сърцето на Исус. Един- ствено В този смисъл ЖиВеем както си искаме. Ние не отричаме, че ВъВ Всяка част на ЦъркВата днес има християни, които ЖиВеят сВят ЖиВот. Някои от тях пра- Вят тоВа, защото са здраво осноВани В БоЖията благодат. А други го праВят от законничестВо. Тук трябВа да спрем за малко и да си зададем един Въпрос, който ВъзникВа неизбеЖно: ВъзмоЖно ли е ВярВащият да достигне съвършена сВятост, да стигне до състояние, къде- то повече няма да съгрешава? Какво казва Библията? 47 ПРИНЦИПИ НА ХРИСТИЯНСКОТО ПОВЕДЕНИЕ Кое е правилното поведение за един Вярващ? Какво моЖе и какво не моЖе да прави той? Кое е правилно и кое - непра- вилно? Библията ни дава общите очертания на това как вярващи- ят моЖе да Живее достойно за своето небесно призвание. На много от въпросите тя отговаря толкова ясно, че няма нуЖда повече да търсим. Така например Библията ни учи, че вярващият не трябва да се впряга в неравен ярем с невярващ (2. Кор. 6:14). Вярващият не трябва да се Жени за невярващ, да участва в някакъв бизнес като съдруЖник на невярващ или да се ангаЖира в християнско слуЖение с невярващ. За да научим това, няма нуЖда нито да се молим, нито да търсим специална консултация. Отговорът е вече даден в БоЖието Слово. Но в християнския Живот има стотици ситуации, които не са разгледани изрично в Писанията. Ако Библията разг- леЖдаше всички възмоЖни проблеми, тя щеше да бъде тол- кова голяма, че нямаше да моЖем да я носим. Затова Бог е направил следното: Той ни е дал една систе- ма от принципи. Когато се налоЖи да си зададем въпрос: „Какво е добро да направя сега?", ние прилагаме принципите един по един. Не мога да се сетя за нито един проблем, кой- то да не моЖе да бъде разрешен по този начин. Това е като да зададеш една задача на комп1отър, да натиснеш необходи- мите бутони, след което да получиш отговора на монитора и да го прочетеш. Нека сега изброим тези принципи под фор- мата на въпроси. Когато се питаме дали да направим едно нещо, или не, пър- вият въпрос, който трябва да си зададем, е: 48
Ние никога не забраВяме да се запитаме: „ТоВа Вредно ли е?"
Всяко почтено дело моЖе да се изВършВа за БоЖията сла- Ва. Дори и робите християни, които работят на полето, мо- гат да работят „като на Христа", „като ХристоВи слуги", „като на Господа, а не като на чоВеци" (Еф. 6:5-7). Но има много неща, които не носят слаВа на Бога - неща, за които знаем, че са нечестни, нечисти, непраВедни и дори съмнителни. Преди да се обВърЖем с makuBa работи, би било много глупаво да наВедем глава В молитва и да се помолим: „Господи Исусе, прослави се В тоВа, което ще напраВя." Това „от света" ли е? СВетът на неспасените хора си има сВой начин на ЖиВот, сВоя мода, изкуство, религия и философия, които са предназ- начени за тялото, а не за Духа, за покварената природа на чоВека, а не за тоВа, което Христос е предназначил за него. Вярващите Вече не са от сВета, както Христос не е от сВета (Йоан 17:16). Тъй като светът никога не е престанал да бъде ВраЖдебен на Бога, Всеки, който обича сВета, е Не- гоВ Враг (ЯкоВ 4:4; 1. Йоан. 2:15). Когато се ноВороди, чоВекът получава от Духа една инту- иция за тоВа кое е от света. И докато той расте в благо- дат, тази интуиция стаВа Все по-остра. Един ВярВащ си ку- пил ноВ модерен телевизор. Когато дошъл камионът с дос- тавката, той погледнал през прозореца и Видял на него след- ната реклама: „С този телеВизор сВетът ще Влезе Във Ва- 49 шия дом!" За него тоВа било достатъчно. Телевизорът бил Върнат обратно В склада на фирмата. Исус би ли го направил? Спасителят ни даде пример, че ние трябВа да ВърВим по Не- говите стъпки (1. Петр. 2:21). ЗатоВа трябва да си зададем и този Въпрос: „Исус би ли направил това, което аз искам да направя?" Преди години Чарлз Шелдан написа една книга със заглавие „По Неговите стъпки", в която се разказва как едно христи- янско събрание решило да се подлоЖи на тази проверка във всекидневния си Живот. В резултат на това Животът на събранието се променил из основи. Някой би могъл да ни напомни, че Исус е ял с бирниците и грешниците (Марк 2:15, 16). Това наистина е вярно, но също така е вярно, че Той винаги е оставал верен на Своя Отец, когато го е правел. Той никога не е толерирал греховете им, нито е правел компромис със собственото си свидетелстВо. Ние също моЖем да ядем с грешниците, ако изобличаваме техните грехове (Еф. 5:116) и ако споделяме евангелието с тях (Рим. 1:14). „Примерът на Христос за това как Той Жи- вя на земята трябва винаги да стои пред нас като единст- вения образец за святост" (Р. Чапмън). Как бих се чувствал, ако Исус се върнеше, докато го правя? Никой не знае времето на връщането на Спасителя. Той мо- Же да дойде всеки момент. Апостол Йоан ни напомня за въз- моЖността да се засрамим при Неговото идване (1. Йоан. 2:28). Ние бихме се засрамили, ако Той ни завари, че вършим някакви нечестни или дори съмнителни неща, че гледаме порнографски филми, четем непристойни книги и задоволя- ваме телесните си страсти. Бихме се засрамили, ако Той трябваше да ни каЖе: „КакВо правиш тук?" Или, ако тряб- ваше, ни попита, както попита отреклия се от Него Петър: „Обичаш ли ме повече, отколкото тия?" 50 НадеЖдата за скорошното идване на Христос упраЖнява пречистВащо ВъздейстВие Върху Живота на ВярВащия (1. Йо- ан. 3:3). Но да дърЖим истината интелектуално не е доста- тъчно; тя трябВа да ни дърЖи съВсем практически. „Всички, които са Възл1обили НегоВото яВяВане" (2. Тим. 4:8), са хора- та, който позВоляВат Животът им да бъде моделиран от тази благословена надеЖда. Кое естество ще бъде подхранено с това? По-нататък ние ще разгледаме подробно темата за дВете естества, но тук е достатъчно само да я обобщим накрат- ко. Всеки вярВащ има дВе естестВа - старо и ноВо. Старото естество е неизлечимо зло; новото е неописуемо добро. Тези две естества са в непрекъсната борба едно срещу друго. По- беЖдава онова естество, на което ние даваме храна. Ние храним естествата чрез тоВа, което виЖдаме, чуваме и правим; чрез хората, с които общуВаме, и чрез мислите, които насърчаваме. Ако ние храним вълка в себе си, не мо- Жем да очакваме, че ще победи агнето. Чувстваш ли се свободен да го правиш, когато си спомниш, че тялото ти е храм на Светия Дух? В момента на спасение на един човек Светият Дух се наста- нява да Живее за постоянно в неговото тяло (1. Кор. 6:19). Третото Лице на Триединството гледа на нашето тяло ка- то на храм - едно свято място, където моЖе да Живее. Ние трябва да Живеем със съзнанието, че тялото ни е свято и че в него обитава една Свята Личност. Докато Живеем с тази истина, ще моЖем да противостоим на сексуалната нечис- тота, алчността и пиянството. Няма да си позволим да се пристрастяваме към канцерогенни препарати (като mlomto- на) или променящи мисленето опиати, а ще следваме разум- ните здравни норми и ще поддърЖаме добра физическа фор- ма, за да моЖе Господ да ни употребява. 51
Като деца на Царя от нас се очакВа да живеем подобаВащо
Има една история (която може би е измислена) за сина на Луи XVI, френски крал, В която се разказВа как една зла жена се опитала да го накара да каже нещо непристойно. Малки- ят принц стиснал кшручета и, тропайки с крака, казал: „Ня- ма да го кажа, няма да го кажа! Аз съм роден, за да бъда цар, и няма да гоВоря по този начин!" Когато Видим как един чоВек от предградията се търкаля на улицата, тоВа сигурно ще ни натъжи, но едВа ли ще ни учуди. Но когато Видим, че синът на президента живее като скитник В някоя долнопробна кръчма, ще бъдем поразени. Никой от нас не очакВа такоВа нещо от сина на президента. Хората от сВета очакват от Вярващите много по-добро поВедение, отколкото от самите себе си. Когато някой Вяр- ващ се подхлъзне, те започват да му викат: „Пфу, мислех, че си християнин!" Никой от тях не се замисля, че Върши същия грях Всеки ден! Но така и трябВа да бъде. СВетът очакВа поВече от нас и трябВа да го получи. Ако се касае за харчене на пари, не бихме ли могли да ги употребим за нещо по-добро? Някои неща В живота са добри, други - по-добри, а трети - най-добри. За да бъдем най-ефективни, ние непрекъснато трябва да определяме приоритетите. Често пъти доброто е Враг на най-доброто. Понякога ние харчим пари за нещо, което не е грешно, но което може да бъде маловажно, преходно и несъществено. От друга стра- на, можем да употребяваме парите си за разпространяване на евангелието и за да си осигурим много приятели във веч- ните ни жилища (Лука 16:9). Този принцип няма за цел да всее у нас чувство на вина за всеки лев, който харчим, а има за цел да ни покаже вълнуващата възможност да използваме парите си за Божията работа, която ще устои и през веч- ността. 52
Нека да каЖем още веднъЖ, че начинът, по който използба-
Като добри настойници ние трябВа да изкупуваме благоп- риятното време (Еф. 5:16), което означава да използваме максимално всяка ВъзмоЖност. ТоВа неизбеЖно Води до от- казване от някои дейности, които не са толкова ваЖни. Во- ди и до отказване на много покани. Понякога моЖе да се на- лоЖи да намалим работното си време, за да имаме повече време за молитВа и слуЖение на Словото. МоЖе също така да решим да се лишим от някои семейни празници и други об- ществени ангаЖименти, за да отидем на събранията на цър- квата. Верността при вземането на тези решения води до разши- ряване сферите на слуЖение. Какъв ще бъде ефектът от моето поведение върху други- те? В Живота има дейности, които са неутрални в морално от- ношение. Това са неща, които не засягат основни морални норми на поведение. Християнинът моЖе да ги върши спо- койно, защото в тях няма нищо лошо. Има моменти обаче, когато тези дейности могат да ста- нат лоши, ако например станат причина за съблазняВането или препъването на друг наш брат. Обърнете внимание на начина, по който Павел се отнася към тези въпроси в Рим- ляни 14: ,,...а по-добре да съдим така - никой да не поставя спънка или съблазън пред брат си" (cm. 136). „...ако брат ти се наскърби поради тоВа, което ядеш, ти Вече не ходиш според л!обоВта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос" (15 cm.). 53 „Не унищоЖавай БоЖието дело заради ядене" (20 cm.). И отново В 1. Коринтяни 8:9-13 апостолът казВа: „Но Внимавайте да не би по някакъв начин тая Ваша свобо- да да стане спънка на слабите. Защото, ако някой Види, че ти, който имаш знание, седиш и ядеш в някой храм на идол, няма ли съВестта на този, който е слаб, да се насърчи, та- ка че и той да яде идолоЖертвено? И заради твоето зна- ние ще загине слабият, братът, за когото е умрял Хрис- тос. А когато съгрешавате така против братята и нара- нявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Хрис- тос. ЗатоВа, ако храната, която ям, е спънка на брат ми, аз няма да ям месо вовеки, за да не препъна брат си." Когато Павел казва „всичко е позволено, но не всичко е на- зидателно" (1. Кор. 10:236), основната му мисъл не е, че то трябва да е назидателно за мен, а че трябва да бъде назида- телно за другите. „Водещият принцип за Всичко, което правим и което касае другите, трябва да бъде съображението дали това ще бъ- де средство за тяхното назидание, т. е. дали ще помогне за духовното им изграЖдане. Свободата, на която ние се наслаждаваме, причинявайки вреда на другите, не моЖе да бъде наистина благотворна свобода и за самите нас" (У. Вайн). И тъй, макар че християнинът има право да яде свинско месо и раци и да пие умерено вино, той има едно по-висше право - да се откаЖе от тази си свобода, за да не наскърби някой брат В Господа. Известно е, че Чарлз Хедън СпърдЖън е бил пушач. Той доста упорито защитавал този си навик, макар че като християнин бил един от най-големите дароВе на Бога за цър- квата. ГоВори се, че един ден СпърдЖън видял следната рек- лама: „Пушете mlomkma, който пуши СпърдЖън." Това било достатъчно, за да слоЖи край на неговото пушене. 54
„Всичко, което не стаВа от Вяра, е грях" (Рим. 14:23). Тук
Понякога, когато е трудно да преценим дали бельото е бя- ло, или Вече е за пране, правилото е, че „ако имаме съмнения, тогаВа е мръсно". Нека да прилагаме това правило и към проблемите, които са неутрални в морално отношение: „Ако ни е трудно да определим какви са, то тогава не тряб- ва да ги вършим." Има ли вид на зло? В оригиналния превод на Библията от Кинг Джеймс текс- тът В 1. Солунци 5:22 зВучи така: „Въздържайте се от Всич- ко, което изглежда зло." И макар че съвременните преводи на Библията обикновено ни наставляват да се въздържаме от всякакъв вид зло, този стар прочит на текста не е не- библейски и съдържа В себе си едно необходимо предупрежде- ние. Една неженена дВойка може да излезе сред природата съВсем сама, без да праВи нищо лошо, и въпреки тоВа да по- роди подозрения у другите. Един учител В неделно училище може да Влезе В някой бар, за да изпие една кола, но сигурно ще му бъде много трудно да убеди своя ученик, който го ви- ди да излиза оттам, че е влязъл само за това. Това теЖест ли е за нас? Има разлика между грях и тежест или бреме. Грехът винаги е лош; бремето може да не бъде лошо, но може да бъде преч- ка. Ние трябва да „отхвърлим всяко бреме... и нека тичаме с 55 издръЖливост В поставеното пред нас състезание" (ЕВр. 12:1). При олимпийските игри има праВила, които трябВа да бъдат съблк>даВани. Ако играчът не ги спазВа, ще бъде диск- Валифициран. Тези праВила не забраняват на играча да си сла- га дВукилограмоВи теЖести на глезените на краката. Но ако той си ги слоЖи, няма да спечели състезанието. Когато ПаВел пише: „Всичко ми е позВолено, но не Всичко е полезно" (1. Кор. 6:12а; 10:33а), той има предВид точно този Вид теЖести. Те не съдействат за напредВането В Христа. Не са грешни сами по себе си, но от тях просто няма полза. КакВо моЖе да бъде теЖест В християнския ЖиВот? Те- Жест моЖе да бъде Всяко недухоВно приятелстВо, работата, която поглъща цялото ти Време; хобито, което изцяло те обсебВа; безразборното и безредно гледане на телевизия - Всичко, което моЖе да попречи на вярващия да спечели наг- рада. Всъщност всяко нещо, което те кара да хабиш време- то си за нещо второстепенно, моЖе да бъде теЖест. Това заробва ли ме? Има още една област, в която ние моЖе да правим нещо съв- сем законно, но което ни кара да се пристрастяваме към не- го и затова трябва да се избягва. Апостолът казва: „Всичко ми е позволено, но не искам да съм подвластен на нищо" (1. Кор. 6:126). Той говори за неща, които не са лоши сами по се- бе си, но които стават лоши, ако ни дърЖат в своята власт. Павел не би си позволил да се пристрасти към някак- ва храна или питие. Към този списък биха могли да се доба- вят и опиатите, спортът и телевизията. Как изглеЖда това в очите на Христос? Някой беше казал, че най-ваЖният критерий за християнско поведение е как то изглеЖда в очите на Христос. Дали Хрис- тос би одобрил това, което правим, или би се чувствал неу- добно, ако стои до нас? Истината е, че Той стои до нас през цялото време. Както се казва в една стара духоВна песен: „Той ВиЖда Всичко, кое- 56 mo ние правим; Той чуба Всичко, което ние казваме; моят Господ е през цялото Време с мен." Съзнанието за това, че сбетият Спасител е наш постоя- нен Спътник през цялото Време, оказВа пречистващо Въз- действие върху нашия Живот. И така, това са принципите, които Бог ни е дал, за да ни водят при вземането на морални решения. Когато ги знаем, помним и прилагаме, ние ще вземаме решенията, които ще бъдат по Неговото сърце и които ще ни пазят по пътя към светостта. За съЖаление, повечето от нас преживяват големи сътре- сения в Живота си. Ние се лкиикаме меЖду победата и пора- Жението. Това, което искаме, е да се освободим от властта на Живеещия в нас грях. Имаме нуЖда от непрекъснато об- новление. Има начин, по който моЖем да го постигнем. 57 ПРОДЪЛЖИТЕЛНАТА БИТКА С ГРЕХА Дани беше страшно отчаян. Причината беше пак онзи уга- сен грях. Беше го правил преди сВоето обръщение и сега, три години по-късно, отноВо го напраВи. Но нека му позВолим да ни разкаЖе историята си. Зная, че съм християнин, или зная, че съм напраВил Всичко, което Библията казВа, че трябВа да напраВя, за да стана християнин. Покаял съм се за сВоите грехоВе и съм приел Исус Христос за сВой Господ и Спасител. Ако тоВа не е дос- татъчно, не зная какбо повече да напраВя. Спасен, но победен Бедата е там, че нямам победа В ЖиВота си. Непрекъснато трябВа да се боря с греха. Понякога печеля, понякога губя. Има периоди, когато си мисля, че Вече съм победил този Го- лият В моя ЖиВот. Но тогаВа идВа изкушението. ПърВата ми реакция е да му се съпротиВляВам. Но после си спомням Всички приятни неща, свързани с него, и скоро след тоВа от- ноВо изгарям от Желание и му се поддавам. Накрая се нами- рам паднал по лице. Моментното удоВолстВие отминаВа и идВат срамът, Вината, поражението, отчаянието и ядът. Ядът срещу самия мен! След известно Време стаВам от калта, изпоВядВам греха си пред Господа и решаВам, че с Неговата помощ никога ня- ма да го напраВя отноВо. Да! Всичко е прекрасно! Аз се чуВс- тВам чист. ОтноВо мога да пея. ОтноВо мога да Вдигна ли- це и да гледам сВета около мен. Всичко ВърВи добре толкова дълго, че започвам да си мисля, че съм се отървал. 58 О, не! Не отново! Тогава Сатана ми нанася още един силен удар. Животното в мен се събуЖда и отказва да бъде укротено. Напрежението расте. Изкушението изглеЖда непреодолимо. Зная, че не трябва да му се поддавам. Едната половина от мен не иска да го прави, а другата иска. Ставам един морален шизофре- ник. Всичките ми добри намерения изчезват и твърдите ми решения се стопяват. Историята отново се повтаря. Сце- нарият ми е до болка познат. Ето ме - отново паднал и по- беден. Мразя себе си и предпочитам да не съм Жив. Забеляз- вам също, че след като падна по лице, ставам критичен и на- падателен. Вместо да си го изкарам на себе си, си го изкар- вам върху най-близките и най-скъпите ми хора. Те често не- доумяват защо съм толкова заядлив с тях и се чудят какво лошо са направили. А аз се преструвам, че те са виновните. Времето минава. Изгарящият ме срам постепенно намаля- ва и аз отново заставам в подноЖието на Кръста, за да изп- лача своята изповед. Срамувам се да помоля за прошка след толкова много повторения на греха. Колко ли пъти ще ми прощава Бог, преди да Му дотегне? Но за мен друг път няма и въпреки моето униние и обезсърченост аз отново се позо- вавам на 1. Йоаново 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда." жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|