Хvі. Политика на развитие на земеделските кооперативи в европейския съюз политика на формиране на земеделски кооперативи в Европейския съюз

През периода 1998–2003 г. значително нарастват годишните обороти на редица снабдителни кооперативи, в т.ч. на германския “Bay Wa” (от 3,3 на 6 млрд. евро) и на датския DLG (от 1,2 на 1,9 млрд. евро). Известно увеличение на годишните обороти имат кооперативът “Danish Crown” (Дания) за клане на добитък (от 4,9 на 5,6 млрд. евро), френският месопреработвателен кооператив SOCOPA (от 1,8 на 1,9 млрд. евро) и др. В същото време годишният оборот на френския кооператив за мляко и млечни продукти SODIAAL е намалял от 2,8 млрд. евро на 1,9 млрд. евро. Намалял е оборотът и на холандския градинарски и цветарски кооператив “The Greenery” от 2,4 на 1,6 млрд. евро. Почти не е променен годишният оборот на германския млекопреработвателен кооператив “Nordmilch”, а също и на големите френски мултифункционални (смесени) кооперативи като COOPAGRI.

Периодично земеделските кооперативи сменят местата си в извършваните класации по обем на годишния оборот. Например в направената неотдавна класация на европейските многофункционални земеделски кооперативи начело на пър-вите десет е класиран френският “Terrena” (с годишен оборот 3 млрд. евро), а на градинарските и цветарските кооперативи – холандският “Flora Holland” (с годишен оборот 2 млрд. евро.)

В старите страни – членки на Европейския съюз, първите 30 земеделски кооперативи имат годишен оборот над 1 млрд. евро. През първото десетилетие на ХХІ в. тези кооперативи (многофункционални, млекарски, месарски, винарски, снабдителни) се разпределят по страни, както следа: Франция – 8; Холандия – 6; Германия – 5; Ирландия – 3; Швеция – 2; шведско-датски – 1; Австрия – 1. Начело на класацията (според годишния оборот) е шведско-датският кооператив “Arla-Foods”, а на второ място – датският месарски кооператив “Danish Crown”. С годишен оборот под 1 млрд. евро са земеделските кооперативи в Испания, Португалия, Италия и Гърция.

Дейността на земеделските кооперативи в страните – членки на Европейския съюз, съответства на осъществяваната на тяхна територия международна специализация на сел-скостопанското производство. Например най-големите кооперативи се намират: млекарски – в Швеция, Холандия, Ирландия и Германия; месарски кооперативи – в Дания, Германия, Швеция, Франция; снабдителни – в Германия, Швеция, Франция, Дания и Австрия; многофункционални – във Франция и Холандия; градинарски и цветарски – в Холандия, Италия и Германия; винарски – във Франция, Италия и Германия; произвеждащите маслини и зехтин – в Испания, Португалия и Гърция (табл. 20).
Таблица 20

Брой на някои от профилираните земеделски

кооперативи в отделни страни – членки на ЕС (2003 г.)

Земеделските кооперативи снабдяват 70–80 % от пазара на млечни продукти в Холандия, Люксембург и Германия; на плодове и зеленчуци в Австрия; на зехтин и вина в Испания; на житни храни във Франция; на консервирани зеленчуци – в Италия.

Сравнително по-малък е пазарният дял на земедел-ските кооперативи в Австрия, където кооперативните млечни продукти заемат около 50 % от пазара на страната, а на свин-ско месо – 20 %. В Гърция пазарният дял на кооперативите е: зехтин – 60 %; жито, плодове и вина – 50 %. Делът на италианските кооперативи в местните пазари на консервирани плодове е 40 %, а на вина, плодове и зеленчуци – 25 %. В Англия земеделските кооперативи държат над 50 % от пазара на мляко и млечни продукти, 40 % от пазара на плодове, 10–15 % от пазара на говеждо месо и яйца. Кооперативите в Унгария произвеждат 90 % от общото производство на пшеница. По-голямата част от унгарската кооперативна селскосто-панска продукция се изнася в над 40 държави⁵_.

Земеделските кооперативи в западноевропейските държави се грижат за обучението на кооперативните ръководни кадри. То се извършва предимно чрез сътрудничество с институти и университети и под формата на курсове, семинари и обмяна на опит. В Германия определени институти се грижат за развитието и обучението на изборните кооперативни ръководители на национално и регионално ниво.

В Ирландия дипломи за управленски кооперативни кадри се издават с подкрепата на националния ирландски университет. Конфедерацията на финландските кооперативи (PELLERVO), която обхваща стотици кооперативи (снабди-телни, банкови, застрахователни, месо и млекопреработва-телни) има изградена система за обучение в кооперативния мениджмънт. В Холандия обучението на членовете на бордове на кооперативите се осигурява от техни регионални центрове.

Направените анализи на развитието на земеделските кооперативи в старите страни – членки на Европейския съюз, показват, че то се осъществява под влияние главно на научно-техническия прогрес и постоянното усъвършенстване на обществените производителни сили. В това развитие се очертават редица тенденции:

• уедряване на земеделските кооперативи главно чрез междукооперативни сливания и интегриране на дейности;

• увеличаване на броя на наемните работници и слу-жители в уедрените земеделски кооперативи;

• постъпателно нарастване на годишните обороти на повечето големи снабдителни и месопреработвателни земеделски кооперативи;

• приспособяване на дейностите на земеделските ко-оперативи в отделните страни – членки на ЕС, съобразно със специализацията на тяхното селскостопанско производство;

• нарастване на кооперативния дял на пазарите на пресни и преработени селскостопански стоки;

• постоянно диверсифициране на дейностите на от-делните кооперативи и увеличаване на броя на кооператив-ните производства и услуги;

• увеличаване на дела на услугите (финансови, кон-султантски, агротехнически) в земеделските кооперативи на Холандия, Германия и други държави, където производст-вото и преработката на селскостопански стоки е достигнало висока степен на развитие;

• увеличаване на кооперативното производство на маркови селскостопански продукти и повишаване на ка-чеството и оригиналността на предлаганите на пазара стоки;

• постепенно разширяване и заздравяване на интеграционните връзки между земеделските кооперативи и пред-ставителите на дребната търговия;

• системно повишаване на знанията на намиращите се на изборни длъжности управленски кадри, а също и на фермерите член-кооператори;

• формиране на транснационални земеделски коопе-ративи с предприятия и филиали в други държави;

• създаване на международни земеделски коопера-тиви чрез интегриране на браншови и други кооперативни организации от различни държави.

Общата аграрна политика на страните – членки на ЕС, се осъществява и чрез създадените в тях земеделски кооперативи. Почти всички производители доброволно членуват в национални кооперативни организации – федерации, асоциации, камари, съюзи и кооперативи. Повечето национални кооперативни формации са обединени основно в две международни организации – Комитет на професионалните организации в ЕС (СОРА) и Общата конфедерация на земеделските кооперативи в Европейския съюз (СОGЕСА).

Съществува и Международно дружество на европейс-ките земеделски кооперативи (Intercoop Europe). Това дружество се занимава със снабдителна дейност и предимно доставяне на средства за селскостопанско производство (семена, животни, фуражи, машини). Дружеството е създадено през 1990 г. чрез сливане между “Интеркооп” (1929 г.) и Групата за кооперативни икономически дейности (1929 г.). Има 16 пълноправни членове и 4 асоциирани членове в 13 европейски държави.

Комитетът на професионалните организации в ЕС е създаден на 6 септември 1958 г., т.е. година след основаването на Европейския съюз. Тогава учредители са били 13 национални кооперативни организации от шестте страни – членки на междудържавната дейност. Сега СОРА включва близо 60 пълноправни членове и асоциирани организации от 27-те страни – членки на Евросъюза. С Комитета на професи-оналните организации си сътрудничат и няколко партньорски организации от Ирландия, Норвегия, Швейцария, Турция и България (представлявана от регистрирания през 1999 г.) Съвет на българските аграрни организации. Изпълнителен орган на СОРА е избраният Секретариат (през април 1959 г. в Брюксел).

Една година след създаването на СОРА в Хага (Холандия) е учредена (24 септември 1959 г.) Общата конфедерация на земеделските кооперативи в Европейския съюз. Отначало в тази организация са членували само националните земеделс-ки кооперативи на шестте страни, основателки на Европейския съюз. Впоследствие при периодичните разширения на Евросъюза е увеличен и броят на членовете на СОGЕСА. В та-зи международна организация имат пълноправно членство над 20 национални кооперативни организации. Към СОGЕСА са асоциирани и няколко национални организации, включително Националният съюз на земеделското производство в Румъния. СОGЕСА взаимодейства също и с национални “партньорски организации”, в т.ч. Съветът на българските аграрни организации. Общата конфедерация на земеделските кооперативи в Европейския съюз обхваща почти всички (око-ло 40 хил. броя) земеделски производствени кооперации, сдружения и кооперативи на 27-те страни – членки на Междудържавната общност. Подобно на СОРА и Общата конфедерация на земеделските кооперативи в Европейския съюз се управлява от секретариат. През декември 1962 г. е извършено сливане на секретариатите на СОРА и СОGЕСА. Избран е общ генерален секретар на двете международни организации.

Секретариатът на COPA решава проблеми на всички аграрни организационни структури в Европейския съюз, докато Секретариатът на COGECA защитава интересите главно на земеделските кооперативи в междудържавната общност.

Макар COPA и COGECA да имат общ секретариат, те се ръководят от избрани президенти. Избирането им се извършва от форуми на ръководители на членуващи в тях национални земеделски кооперативни организации.

СОРА и СОGЕСА са интегрирана част от мултифунк-ционалния модел на селското стопанство в страните – членки на Европейския съюз. Ръководствата на тези международни организации участват в разработването и реализацията на ОАП на страните – членки на Евросъюза, предлагат механизми за увеличаване на фермерските доходи и за задържане на фермерите в селата. Въпросните ръководства съдействат и за подобряване на хранителните вериги в страните – членки на Междудържавната общност. Изразяват становища и за целите и механизмите на националните структурни, екологич-ни и регионални политики. Дават оценки и препоръки на европейските комисари, включително на водещите преговори с представителите на Световната търговска организация (СТО) относно възможностите за по-нататъшно либерализиране на аграрните пазари и съкращаване на селскостопанските експортни и други субсидии.

Например на състоялата се на 27 юни 2007 г. пресконференция президентите на СОРА и СОGЕСА критикуват търговския комисар на Европейския съюз Петер Менделсон, че по време на преговорите за подписване на споразумение със СТО е направил “повече отстъпки, отколкото са разходите на европейските фермери”. Той се е съгласил да бъде даден по-голям достъп на търговци от САЩ и други “трети страни” (извън Евросъюза) до европейските пазари на селскостопански стоки. По такъв начин европейският търговски комисар е способствал за разоряване на милиони сравнително малки европейски ферми и за обезлюдяване на икономически западащите селски райони.

СОРА и СОGЕСА отстояват интересите на земедел-ските производители и кооперативи в страните – членки на Европейския съюз. Кореспондират с Европейската комисия на Евросъюза, Съвета на министрите, Европейския парламент, Икономическата, Социалната и Земеделската комисия. Само в Секретариата на СОGЕСА работят около 50 експерта от различни националности. В него се говори на 5 работни езика – френски, английски, немски, италиански и испански.

Централно място в дейността на СОGЕСА заема установяването и укрепването на икономическите и партньор-ските връзки между земеделски кооперативи от различни страни – членки на Европейския съюз. Това се постига чрез обмяна на информация, управленски опит и мнения на представителите на съществуващия в страните кооперативен бизнес. В СОGЕСА се изготвят стратегии за бъдещия статут на Европейското кооперативно движение. Водят се отчети за годишните обороти и на търговията на 500-те най-големи земеделски кооперативи. Полагат се грижи за обучението на земеделските кооперативни кадри. Съдейства се за разширяване и засилване на пазарните позиции на земеделските кооперативи и за по-нататъшно интернационализиране на техните дейности. Важно направление на политиката на СОРА и СОGЕСА е лобирането пред висшите институции в Евросъюза. Ръководствата на двете международни организации лобират за националните земеделски кооперативи и пред правителствата на съответните страни – членки на Европейския съюз. Изразяват отношението си и към извършваните от централните институции на Европейския съюз реформи на Общите организации на земеделските пазари (ООЗП). Това са специализирани търговски организации, които са оторизирани от ръководните органи на Евросъюза да способстват за регулиране на производството и търговията със селскостопански стоки на неговите страни членки.

Тези организации в 15-те страни – стари членки на Европейския съюз, доставят на местните пазари около 90 % от основните хранителни продукти – житни храни, свинско и пилешко месо, яйца, плодове, зеленчуци, вина, млечни продукти, говеждо и телешко месо, ориз, зехтин и маслини за консумация, захар, цветя, сухи фуражи, преработени плодове и зеленчуци, тютюн, лен, коноп, хмел, семена, овче и козе месо. В Европейския съюз има пазарни организации и за търговия с алкохол и картофи. Определянето на пазарните аграрни организации и контролът върху тяхната дейност се извършва от Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия.

Дадена международна пазарна организация може да получи пълномощия за търговска дейност по предложение на Европейската комисия след консултации и съгласуване с Европейския парламент. Всяка обща организация за търговия със земеделски стоки се ръководи от комитет, включващ представители на страните членки. Комитетът се оглавява от периодично избираем председател.

Общите организации на земеделски пазари функционират на основата на приети от Европейската комисия правила и изпълняват определени задачи:

• да фиксират равнищата на цените на някои селскосто-пански стоки заедно с ръководните органи на Евросъюза;

• да предоставят помощи на земеделски производители в страните – членки на Европейския съюз;

• да организират и извършват търговия със страни извън Европейския съюз.

До началото на всяка настъпваща година в Евросъюза биват фиксирани три различни групи стокови цени: индикативни; прагови; интервенционни.

нтервенционната е гарантирана цена, по която ин-тервениращите органи в страните – членки на Европейския съюз, могат да изкупуват и складират определени количества от дадена селскостопанска стока.

Общите организации на земеделските пазари в стра-ните – членки на Европейския съюз, извършват и директни плащания на фермерите, които отговарят на условията за всеобхватна съгласуваност и законосъобразност.

Международните асоциации СОРА и СОGЕСА са съставени предимно от национални организации на земедел-ските кооперативи в страните – членки на Европейския съюз. Тези организации обединяват хиляди регионални кооперативни съюзи и земеделски кооперативи, формирани на териториален и отраслов принцип. В организационната им структура има кооперативи от различни браншове, банки, кредитни и застрахователни кооперативни дружества.

Например във Франция, където се води модерно земеделие, е създадена Национална конфедерация на федерациите за земеделска взаимопомощ, коопериране и кредитиране. Федерациите имат съответните (взаимоспомагателни, кооперативни и банкови) регионални структури. В страната има стотици кооперативи за производство на вина, жито, мляко, плодове и зеленчуци, говеда и говеждо месо. Функционират и десетки кооперативни семепроизводителни, ленено-коно-пени и медарски стопанства, а също и захарни, спиртни и тютюневи кооперативи.

Подобна организационна структура е формирана и в Националния кооперативен съвет за земеделие и градинар-ство на Холандия. Тази структура включва: централа за кредитиране, снабдителни, пазарни, обслужващи, застрахователни, взаимоспомагателни и преработващи кооперативи. (схема 2).

В 15-те страни – стари членки на Европейския съюз, земеделските кооперативи са обединени под формата на федерации (Дания, Германия, Швеция, Англия и Италия – Федерацията на земеделските кооперативи) и конфедерации (Гърция, Финландия, Франция, Португалия). Обикновено въпросните федерации обединяват самостоятелни национал-ни производствени или смесени кооперативи и регионални кооперативни съюзи. Конфедерациите включват независими районни федерации или кооперативни съюзи.
                                                              Схема 2
Организационна структура на Националния кооперативен съвет за земеделие и градинарство на Холандия

Местни кооперативи

Фермери и пазарни градинари

В Холандия интегрирането на земеделските кооперативи се осъществява чрез Националния кооперативен съвет, а в Ирландия – от Ирландската кооперативна обществена организация. В Италия по-голямата част от земеделските кооперативи и взаимоспомагателни каси са присъединени към федерацията, а останалите към Лигата на кооператорите и асоциацията на земеделските кооперативи. Италианската федерация на земеделските кооперативи е основана и се ръководи от Християндемократическата партия. Лигата на кооператорите и на взаимоспомагателната каса – от Комунис-тическата и Социалистическата партия, а асоциацията на земеделските кооперативи – от Социалдемократическата и Републиканската партия. Земеделските кооперативи в Австрия и Люксембург също са членове на национални асоциации и съвети (съответно Австрийска райфайзенова асоциация и Централа на люксембургските селяни).

Понастоящем в 15-те страни – стари членки на ЕС, има пет федерации и пет конфедерации. Освен тях интегрирането на национални кооперативи се осъществява под формата на съюз, лига, централа, съвет, асоциация.

Наименованията на националните кооперативни орга-низации в 15-те страни – стари членки на Европейския съюз, са следните: Австрия – Австрийска райфайзенова асоциация; Белгия – Белгийска кооперативна организация (Boerenbond group); Гърция – Конфедерация на земеделските кооператив-ни съюзи; Финландия – Конфедерация на финландските ко-оперативи; Франция – Конфедерация на френските сдруже-ния и на кооперативите за земеделски кредит; Ирландия – Ирландска кооперативна обществена организация; Италия – Национална конфедерация на земеделските кооперативи, Лига на кооператорите и на взаимоспомагателната каса, Обща асоциация на земеделските кооперативи; Люксембург – Централа на люксембургските селяни; Холандия – Национален кооперативен съвет за земеделие и градинарство; Португалия – Конфедерация на земеделските и кредитните кооперативи в Португалия; Испания – Испанска конфедерация на земеделските кооперативи; Швеция – Федерация на шведските фермери; Англия – Федерация на земеделските кооперативи.

В европейските държави с най-високо развито земеделие земеделските кооперативи имат свои банки или други кредитни организации. Това е характерно за земеделските кооперативи в Австрия, Белгия, Германия, Финландия, Фран-ция, Холандия и Португалия.

В Гърция фермерските кооперативи получават кредити главно от действащи държавни банки. Земеделските кооперативи в други страни – стари членки на Европейския съюз, също биват кредитирани от специализирани банки. Очевидно в страните, където е постигната висока степен на интензификация на селскостопанското производство, има изградена специализирана финансова система за кредитиране на земеделските производители.

Специализираните държавни и фермерски банки взаимодействат със земеделските производители, съвместно решават техните стопански проблеми, като им отпускат нисколихвени кредити. През 1995 г. и у нас беше направен опит за създаване на държавна земеделска банка. Беше изготвен проектозакон, предвиждащ чрез тази банка да се осигуряват на селските стопани и кооперативи нисколихвени кредити и субсидии по линия на създадения (лятото на 1995 г.) ДФ “Зе-меделие”. Тогава в страната бяха се нароили (с крадени държавни пари) десетки частни мафиотски банки, чиито босове смятаха да сложат ръка върху бюджетните пари на ДФ “Земеделие”. Те контролираха държавните институции и чрез своите лобита в парламента, правителството и медиите успяха да оставят българските селяни без специализирана държавна или кооперативна банка. (Днес парите от ДФ “Земеделие” се дават на земеделските производители чрез редица “продадени” на чужденци български държавни банки).

В обозрима перспектива европейските земеделски кооперативи ще продължават да играят важна роля за снабдяване на населението с качествени и разнообразни селскостопански стоки. Особено значима ще бъде тяхната дейност при усъвършенстване на основания на държавни субсидии европейски модел на фермерско земеделие.

Както е известно, понастоящем ОАП на страните – членки на Европейския съюз, се реформира и на земедел-ските производители се отпускат субсидии не само за количества произведени селскостопански стоки, но и за производство, извършвано по определени стандарти. Освен пазарните механизми (изкупни цени, мита, експортни субсидии и т.н.) на ОАП широко се прилагат и преките фермерски плащания (по втори стълб) за изпълнени агротехнически, екологични, фитосанитарни и други изисквания, а също и за развитие на селските райони. Тези механизми на ОАП могат ефикасно да се прилагат в рамките на земеделските кооперативи, където се осигуряват благоприятни финансови, научно-технически и пазарни условия за работа на фермерите. Упражнява се строг контрол върху качеството и опаковките на подготвяните за потребителите пресни и преработени селскостопански стоки.

Земеделските кооперативи в страните – членки на Европейския съюз, и техните национални организации разполагат с огромни финансови и човешки ресурси, чрез които би могло да се изготвят проекти за усвояване на предлаганите от европейските фондове селскостопански субсидии. В тези кооперативи са създадени и нужните условия за извършване на богата научно­изследователска и развойна дейност и за рационализиране на производството, преработката и пласмента на пресни и преработени селско-стопански стоки.

Земеделските кооперативи и техните национални организации са свързващо звено между фермерите и потребителите на селскостопански продукти. В кооперативните ферми, преработвателни предприятия и търговски вериги се предлагат здравословни, с доказан произход и срокове на годност хранителни стоки. Главно поради това в повечето държави – членки на Европейския съюз, се създават законодателни, данъчни, митнически и организационни пред-поставки за по-нататъшно разгръщане на кооперативното движение. Държавните органи всячески съдействат за задълбочаване и разширяване на сътрудничеството между земеделски кооперативи от различни страни, за ускоряване на процесите на интеграция и интернационализация на междукооперативните социално-икономически отношения.

Направеният анализ на развитието на кооперативното движение в страните – стари членки на Европейския съюз, позволява да бъдат формулирани важни изводи:

• кооперативното движение в страните – стари членки на Европейския съюз, има стройна организационна структура, която включва: земеделски кооперативи; национални кооперативни организации; международни кооперативни организации – Комитет на професионалните организации в Европейския съюз (СОРА) и Общ комитет на земеделските кооперативи в ЕС (СОGЕСА);

• международните кооперативни организации в Европейския съюз (СОРА и СОGЕСА) отстояват фермерските интереси: поддържат преки връзки с централните органи на Европейския съюз; правят експертни оценки и предложения за реформиране на Общата аграрна политика на Евросъюза;

• ръководителите на COPA и COGECA координират дейността на националните кооперативни организации; организират обучението на управленските кадри на земеделските кооперативи; лобират в ръководните органи на Европейския съюз и пред правителствата на отделните държави; изразяват становища за политиката на Световната търговска организация и за дейността на Общите организации на земедел-ските пазари (ООЗП);

• определените от Европейския съюз специализирани Общи организации на земеделските пазари се занимават глав-но с фиксиране на цените на някои от продаваните на европейските пазари селскостопански стоки с износ на продукти в страни извън Евросъюза, а също и с предоставяне на помощи на земеделските производители;

• в повечето стари членки на Европейския съюз дейността на различните видове земеделски кооперативи се координира и направлява от федерации и конфедерации, а в останалите – от национални кооперативни съюзи и асоциации, централи и съвети;

• в организационните структури на националните кооперативни организации на повечето стари членки на Евро-пейския съюз има специализирани кооперативни и държавни банки за кредитиране на земеделските производители;

• у нас все още няма Национален земеделски съюз, който да е пълноправен член на международните кооперативни организации (COPA и COGECA) в Европейския съюз;

• липсва българска специализирана кооперативна или държавна банка за предоставяне на нисколихвени и лесно достъпни кредити на земеделските производители.