Хvі. Политика на развитие на земеделските кооперативи в европейския съюз политика на формиране на земеделски кооперативи в Европейския съюз

След разрушаването (1991 г.) на европейската междудържавна социалистическа система все по-упорито се прилага политика на установяване на абсолютна глобална власт на финансовата олигархия. Формира се отвъдокеански център за упражняване на тази власт и за преразпределение на национални територии и пазари. Проявява се засилен интерес към източноевропейските страни, които поетапно биват включвани в междудържавния военно-политически блок НАТО и Европейския съюз (ЕС). В тези страни се създават политически и икономически условия за нахлуване на западни парични капитали, за приватизация на държавните банки и предприятия и за разграбване и експлоатация на земеделски земи, човешки и природни ресурси.

Понастоящем 27-те държави – членки на ЕС, са с различни форми на държавно управление (монархия, президентска или парламентарна републики). Всяка от тях се намира на различно стъпало на социално-икономическо развитие. Например в кралство Дания, където територията (43 хил. кв.км.) и броят на населението (5,5 млн. души) са много по-малки от тези на България, годишният брутен вътрешен продукт (БВП) е около 300 млрд. евро, или десетина пъти повече отколкото е стойностният му обем у нас. Още по-голяма е разликата и в жизнения стандарт на народите на двете страни. По данни на Евростат в Дания направените разходи (превърнати в съпоставима валута чрез „паритета на покупателната способност” на националните валути) за покупка на стоки и услуги са над 10 пъти по-големи отколкото са тези в България. Посочените факти потвърждават тезата, че извършеното (през 2007 г.) присъединяване на българската държава към Евросъюза е геополитически акт, несъобразен с естествения ход на развитие на обществените производителни сили и на засилващата се под тяхно влияние интернационализация и интеграция на националните икономики. Дават основание да се вярва на гледището, че това присъединяване е извършено под натиска на заинтересовани представители на господстващата по това време в света отвъдокеанска финансова олигархия.

Междудържавната организация, наричана Европейски съюз, способства за известно сближение и изравняване на равнищата на развитие на неговите вековно свързани западноевропейски страни членки (Германия, Франция, Австрия, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург). Днес централните му ръководни органи все по-открито биват използвани за по-нататъшна васализация на източноевропейските страни и за координирана експлоатация на техните човешки и природни ресурси. Засега това става предимно чрез:

• износ на финансови капитали;

• предоставяне на високолихвени държавни и частни заеми;

• приватизация на местните държавни банки и предприятия и изкупуването им от чужденци.

Васализацията на източноевропейски страни се засилва и като се използват и други колонизаторски способи и форми:

• въвеждане на валутни бордове и прекратяване на кредитната и инвестиционната дейност на местните централни банки;

• задължаване на съответната страна да закупува от САЩ и големи европейски държави оръжия, самолети, кораби и т.н. по „натовски стандарти”;

• предоставяне на мизерни производствени и експорт-ни квоти;

• използване на корупционни и други нарушения и поводи за отлагане или отнемане на полагащи се пари от „еврофондовете” (т.е. на пари, които всяка страна членка внася в бюджета на Евросъюза под формата на членски внос, такси и т.н).

Изглежда към укрепване на глобалната власт на финансовата олигархия е насочена и водената през последните години политика на пълна ликвидация на земеделските кооперативи в страните от Централна и Източна Европа.

Тази политика включва:

• насилствена ликвидация (започнала след 1990 г.) на земеделските производствени кооперации, основани на прин-ципа на колективното стопанисване на земята;

• приемане на закони за по-нататъшно раздробяване на поземлената собственост и създаване на семейни и корпоративни ферми;

• налагане на конституционни поправки, даващи право на чужденци от държави извън Евросъюза да придобиват собственост върху земеделски земи.

М
52. Аграрна политика

ногохилядното развитие на поземлените отношения в обществото показва, че при всяка радикална смяна на соб-ствеността върху земеделските земи е използвана силата на държавната власт. Например държавата в Древен Египет е способствала за предаване на местните земи в собственост на фараона, римската държава (на робовладелците) и т.н. През ХVІІІ и ХІХ в. в Англия, Франция, САЩ и други буржоазни държави са иззети (чрез закони, конфискации, изкупуване, завладяване) големите феодални землища на лендлордове, латифундисти, аристократи, църкви и манастири и са раздадени за владеене и собственост на семейни фермери, включително арендатори. По-късно (ХХ в.) в съветска Русия и Китай са одържавени (с декрети) земите на помещиците и феодалите и са дадени за вечно ползване на стотици милиони безимотни и малоимотни селяни.

През последните две десетилетия в страните от Цен-трална и Източна Европа се извършва реставрация на дребното семейно фермерство и се създават икономически и юридически предпоставки за изкупуване и стопанисване на земеделските земи от капиталисти и корпорации, акционерни компании. За целта се разрушават и ликвидират създадените при държавния социализъм земеделски производствени кооперативи и се влагат десетки милиарди долари за разделяне и ново парцелиране на земята. Това става по указание и главиталисти и и стопанисване на но с високолихвени държавни заеми, отпускани от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Тези глобални финансови институции са създадени по време (1944 г. ) на Втората световна война при Организацията на обединените нации (ООН), но отдавна изпълняват поръчки на Федералния резерв на САЩ и функционират като негов филиал. С предоставяне на държавни заеми за „преструктуриране”, ”земеразделяне” и „комасация”, а също и за създаване на семейни и корпоративни ферми се преследват няколко цели:

я резерв на САЩ и функционират,• икономическо заробване на страните чрез предоставяне на заеми с високи лихви;

• ликвидиране на земеделските кооперативи, на държавните стопански обединения (ДСО) и на държавните вън-шнотърговски обединения, които са конкуренти на отвъдоке-ански транснационални компании;

• осигуряване на свободен достъп на западни банки и търговски компании до източноевропейските пазари, природни и човешки ресурси.

Теорията и практиката показват, че в колективните земеделски стопанства може да се произвеждат големи количества селскостопански стоки и да се осигурява национална продоволствена независимост. Премахването им е стъпка към завладяване на източноевропейските аграрни пазари от отвъдокеански, израелски и западноевропейски транснационални корпорации. Понастоящем собствениците на такива корпорации пречат и за създаване на снабдителни и изкупвателни земеделски кооперативи в държавите от Централна и Източна Европа. С тяхна „помощ” още от началото на 90-те години на ХХ в. в източноевропейските страни са „демонополизирани” и „приватизирани” държавните външнотърговски обединения и ДСО за снабдяване на селските стопани и земеделски кооперации с машини, препарати и торове, а също и за изкупуване и преработка на зеленчуци, плодове, мляко, месо. След като въпросните обединения бяха целенасочено ликвидирани (със закони и в интерес на отвъдокеанската финансова олигархия), народополезната им дейност беше обсебена от транснационални корпорации и техни дилърски фирми, разположени на териториите на страните от Централна и Източна Европа (например понастоящем в Унгария над 60–70 % от хранително-вкусовите предприятия – мелничарски, месни, млечни, консервни и т.н. са собственост на американски, английски, холандски и други компании). Чрез дейността на тези транснационални компании и фирми се способства за разединяване и дори за противопоставяне на местните фермери, за изземване на част от предоставяните им от държавата субсидии и за безмилостно ограбване на продукта на техния труд (включително като се изкупува „на зелено” и на крайно ниски цени неприбраната реколта).

При наложеното господстващо положение на финансовата и търговската олигархия в държавите от Централна и Източна Европа е трудно да бъдат създавани кооперативи (снабдителни, обслужващи, изкупвателни, преработвателни, пласментни и т.н.) на земеделските производители. Всеки опит за създаване на такива организации се натъква на почти непреодолими пречки от страна на срасналите се с държавната власт собственици на банки и търговски фирми, които отпускат на фермерите високолихвени заеми, изкупуват на безценица тяхната продукция и ги снабдяват със скъпи средства за селскостопанско производство.

Междувременно в САЩ, западноевропейски и други индустриално развити държави се насърчава и стимулира развитието на земеделските кооперативи. Признава се тяхното благотворно влияние върху икономиката и обществените отношения. Изтъква се, че в американската икономика има над 20 хил. кооператива – за земеделие, фермерско и съюзно кредитиране, електрически услуги, търговия с храни и жилищно строителство¹. Членове на тези кооперативи са близо 130 млн. души. В тях работят над 500 хил. американци. Само земеделските кооперативи в САЩ са над 3 хиляди с над 2,8 млн. членове (понастоящем броят на американските фермери е около 2 млн. души) и годишен оборот 111 млрд. долара. В тези кооперативи има имоти на стойност близо 50 млрд. долара и ежегодно се наемат на работа около 220 хил. работници.

Както е известно, в 15-те страни – стари членки на Европейския съюз, има близо 30 хил. земеделски кооператива, чиито членове превишават над 6 млн. броя. Годишният оборот на тези кооперативи възлиза на стотици милиарди евро.

Въпреки това някои представители на отвъдокеанската олигархия настояват вместо земеделски кооперативи в аграрните сектори на страните от Централна и Източна Европа да бъдат създавани акционерни дружества – корпорации, и напълно да бъдат ликвидирани кооперативните земеделски стопанства, основани на принципа на колективно стопанисване на земята. С оглед на това земеделските кооперативи се причисляват към корпорациите. Представят се за една от корпоративните форми на пазарното стопанство. Игнорират се отдавна доказаните съществени различия между кооперативите и корпорациите. Както е известно, корпорациите са капиталистически формирования за експлоатация на наемните работници и служители и за извличане на максимални печалби. В тях командват тези акционери, които имат най-голям дялов капитал. Със спекулативни и юридически ходове може да се извършват прехвърляния на акции, имоти и стоки от едни собственици на други и да се присвояват колосални богатства (през последните двадесет години под формата на корпоративни финансови пирамиди, приватизационни и други фондове са ограбени стотици милиарди евро от капиталови дялове на милиони български граждани).

Кооперативите се основават на принципа на равнопоставеността на всички техни членове независимо от дяловите им вноски. В тях член-кооператорите се сдружават, за да могат взаимно да си помагат, да се защитават от ограбващите ги лихвари, търгаши и спекуланти и да продават (на приемливи цени) своите продукти на собствените им кооперативи и целенасочено да се избягва привличането на т.нар. външни инвеститори.

Практиката показва, че кооперативната форма на собственост и общите интереси на кооператорите противостоят на прилаганата от представителите на финансовата олигархия политика на установяване на абсолютна глобална власт. В кооперативите трудно могат да проникват „чуждестранни инвестиции” (включително под формата на долари без златно покритие), да се извършват спекулативни сделки с кооперативни имоти, жестоко да се експлоатират трудовите хора и да се получават баснословни печалби.

Всеки кооператив изкупува продукцията на членуващите в него фермери и след нейната преработка и реализация им връща част от получаваните печалби. Сравнително най-голям дял се дава на кооператори, на които през годината кооперативът е извършил повече услуги. За разлика от корпорацията кооперативът е едновременно „потребител-собственик”, „потребител-контрольор” и „потребител-полз-вател”². Това прави съществуването му зависимо от колективните решения на повечето негови членове и способства за формиране на сравнително по-хуманни и нравствени отношения между кооператорите.

Политиката на преобразуване на източноевропейските земеделски кооперативи в корпорации се прокарва и под формата на разпространяване на опита на появилите се през последните няколко десетилетия „нови кооперативни модели”³. В тези модели се запазват някои от основните кооперативни принципи и организации, но същевременно се включват инвестиционни и други корпорации и се въвеждат икономически и правни механизми, чрез които се установяват акционерни, корпоративни отношения. Засега такива модели се формират предимно в някои финансови, заемни, спестовни и застрахователни северноамерикански, уелски и австралийски кооперативи.

След 1980 г. в САЩ е имало само няколко случая на превръщане на земеделски кооперативи в корпоративни струк-тури. Това са: Rockingham Poultry Marketing Cooperative; American Rice; Capitol Milk Producers Cooperative; American Cotton Growers. В последно време само в три американски кооператива (Calavo Growers, Dakota Growers Pasta и South Dakota Soybean Processors) кооперативната собственост е била разделена на акции и трансформирана в корпоративна.

Малкото на брой „нови кооперативни модели” в аграрния сектор на САЩ са създадени при традиционните кооперативи на земеделските производители – за снабдяване на фермерите с машини, торове и препарати, за изкупуване, преработка и пласмент на селскостопански продукти, за агротехнически, селекционни и консултантски услуги. Такива кооперативи има например към известния у нас американски млекарски кооператив Land O' Lakes, а също и към Dairy Far-mers of America (DFA) и CoоpBank.

По своята същност новите американски кооперативни модели са инвестиционни. Възникването им е резултат и на упорито налаганата на повечето народи олигархична неолиберална политика, чрез която се ускорява процесът на откъс-ване на глобалния финансов капитал от единния възпроизводствен процес – банково дело, производство, търговия. То-ва изкуствено разделяне и противопоставяне на отделните части и стадии на възпроизводството е предпоставка за все по-често избухване на опустошителни глобални капиталистически кризи. С разрастването на спекулативния капитал, включително на неговите деривати, се влошава икономическата среда за развитие и на земеделските кооперативи. Много от тях изпитват финансови затруднения и не могат успеш-но да се конкурират с почиващите на експлоатацията на наемен труд корпорации. Престават да изпълняват важни социални задачи и за да оцелеят, пристъпват към набиране на капитал от своите членове или чрез „привличане” на външни инвеститори. Създават се специализирани инвестиционни и други кооперативни формирования, които играят ролята на „покровители” на традиционни земеделски кооперативи. В тях се изграждат нови отношения на собственост върху акционерния капитал, който носи дивиденти на член-коопера-торите, включително на кооперативните инвеститори. Въвеждат се корпоративни управленски правила, включително при членството и избора на ръководни органи. Предоставят се неограничени права на искове за получаване на остатъчни доходи и печалби.

Цитираните американски автори са направили класификация на новите кооперативни модели в аграрния сек-тор. Това е извършено по два критерия: права на управление и контрол върху собствеността на кооперативните имоти; права на искове за остатъчни доходи и печалби ⁴.

Правото на управление и контрол е право да се вземат решения относно имотите, чието използване не е регламентирано в законите или е уредено с договори (особено при сложни и динамични сделки).

Исковете за остатъчни печалби се определят като право на чист доход, натрупан от фирмите, т.е. сумата останала след приспадане на обещаните плащания.

Правата на собственост са различни в алтернативните организационни форми – традиционни земеделски кооперативи, открити корпорации, съвместни финансови компании.

В традиционните земеделски кооперативи собствеността върху кооперативното имущество е неделима, а разпределяните остатъчни печалби са непрехвърляеми. В отворените корпорации се дават неограничени права на искове за остатъчни печалби, които са свободно търгуеми на вторичния пазар на акционерен дялов капитал. Това дава основание да се смята, че „новите кооперативни модели” (главно инвестиционни) може да бъдат различавани според установените в тях отношения на собственост върху кооперативното иму-щество и начините на разпределение на получаваните доходи и печалби. Въпросните имуществени отношения са главно между договорно обвързаните член-кооператори, фирми и инвеститори. На тази база условно са определени пет „нови кооперативни модела”:

• пропорционални инвестиционни кооперативи;

• инвеститори – членове на кооперативи;

• ново поколение кооперативи (традиционни земеделски кооперативи, в които не са строги кооперативните ограничения при прехвърляне на капиталови дялове и на искове за остатъчни печалби);

• кооперативи с капитал и капиталови фирми;

• инвеститори с дялове в кооперативи.

Като пример за т.нар. „пропорционални инвестиционни кооперативи” е посочен млекарският кооператив Land O' Lakes. В този кооперативен модел има възможности за вътрешно, доброволно набиране на инвестиционен капитал от член-коопе-раторите. Събраната сума в кооператива се предоставя на специализирано финансово звено, което разгръща широкомащабна инвестиционна дейност. В този кооперативен модел се спазва принципът на пропорционалността между размера на инвестиционния капитал и стойностното количество на доставяния от член-кооператорите продукт (мляко, зърно) на кооператива. Например в млекарски кооператив изискването е паричният размер на всяка акция да съответства на определен процент от цената на литър мляко, доставяно от фермерите.

С включването на инвеститори в традиционните земеделски кооперативи се въвеждат свойствените на акционерните отношения принципи, способи и начини на разпределение на получаваните доходи и печалби. Съответният инвес-титор получава право да участва в разпределението на кооперативните доходи и печалби.

Напоследък и някои американски и израелски университетски преподаватели отстояват съвременната политика на отричане на източноевропейските земеделски кооперативи. В техни публикации⁵ се дават „препоръки” да продължи налаганият (след 1990 г.) „преход” от „командна към пазарна икономика” (реставрация на капитализма), включително и чрез ликвидация на земеделските кооперативи и създаване на корпорации, акционерни дружества за производство, преработка и пласмент на селскостопански стоки. В посочената статия се насажда неприязън към колективните земеделски стопанства и изобщо към земеделските кооперативи на източноевропейските страни предимно с представяне на „хипотези” и на грижливо и едностранчиво подбрани цитати на източноевропейски автори се внушава, че:

• създаването на „нови кооперативи” за колективно обработване на земята и за селскостопанско производство в източноевропейските страни е „авантюра” (стр. 1);

• общата оценка за кооперативите в земеделското производство е „неблагоприятна”;

• най-подходящата „организационна форма” за водене на съвременно земеделие е „семейната ферма”;

• засега преуспяването на кооперативите се дължи повече на предоставяните им данъчни и други отстъпки от държавата, а не на вътрешно присъщи на тях организационни и управленски предимства (стр. 9);

• снабдяването на фермерите със средства за производство и реализацията на техните селскостопански стоки е „свойствено на монополите” (стр. 9) в смисъл на транснационалните корпорации;

• „принадлежащите на фермерите кооперативни предприятия” не биха могли да извършват успешна снабдителна и пласментна дейност в източноевропейските страни, където има „една среда на слабо развита пазарна инфраструктура, включително информационна, транспортна и складови услуги” (стр. 9);

• едновременното съществуване и взаимодействие на колективни земеделски стопанства (земеделски производствени кооперации) с изкупвателни и снабдителни земеделски кооперативи е „съмнително”;

• вместо земеделски кооперативи (снабдителни, обслуж-ващи, изкупвателни, преработвателни, пласментни) от западноевропейски тип в страните от Централна и Източна Европа да бъдат създавани корпорации („историята” на западните държави показвала, че по отношение на собствеността и по начина на управление западноевропейските земеделски кооперативи „все повече изглеждали като корпорации” (стр. 11 ).

В статията е посочено, че членовете на земеделските производствени кооперации проявяват слаба материална заинтересованост и сравнително малка стопанска инициативност и предприемчивост. Изтъкнат е старият довод, че по време на съветския модел на социализма в Русия (1917–1991 г.) и другите европейски социалистически страни върху тези кооперации е упражняван „държавен контрол” и „вмешателство” на държавата. Премълчан е фактът, че понастоящем в САЩ, Израел и сраните – членки на ЕС, съществуването на семейните ферми изцяло зависи от определяните държавни производствени и експортни квоти, субсидии, мита и т.н.

Изглежда се прикрива и обстоятелството, че при съвременната индустриализация и глобализация на стопанския живот на народите е необходимо държавно дотиране, субсидиране на земеделските производители, като се има предвид, че техните реални доходи нарастват с бавни темпове и изостават от тези на работещите в промишлеността и другите отрасли и сфери на икономиката и обществото. Главна причина за това е обстоятелството, че земеделският капитал се обръща сравнително бавно и не може (подобно на индустриалния капитал) винаги да извлича средна норма на печалбата. Бавният оборот на земеделския капитал се определя от дългия (едногодишен и многогодишен) цикъл на селскостопанското производство, което е зависимо от биологични и други природни фактори. Продължителното получаване на ниски доходи в аграрния сектор принуждава много земеделски производители да изоставят своите ферми и да търсят други източници за препитание. Такова мигриране на селските стопани още повече затруднява снабдяването на пазара с жизнено важните хранителни продукти и поражда нови проблеми, свързани с осигуряването на прехраната на населението. За ограничаване и направляване на този процес в САЩ, ЕС, Русия и други индустриално развити държави се прилага протекционна аграрна политика. Извършва се комплексно държавно регулиране и подпомагане на фермерите, предимно като се преливат парични ресурси от промишлеността в земеделието.

В разглежданата статия се твърди, че „държавният контрол” над колективните земеделски стопанства на страните от Централна и Източна Европа е „опетнил” и ”поругал” кооперативната идея за самоуправление, демокрация и солидарност на селските труженици (стр. 3).

Нищо не е написано за западните капиталистически стра-ни, където фермерите по военному изпълняват определените им от субсидиращите ги държавни и корпоративни институции технологични, екологични, санитарни и други изисквания, обоз-начавани с термина „кръстосано спазване” („cross compliance”).

Разпространява се безпочвеното твърдение, че колективните земеделски стопанства са „бариери на прогреса” (стр. 4). Тяхното по-нататъшно създаване и развитие щяло да бъде неуместно, тъй като съществуването им ограничавало възможностите за „пряк достъп” (на транснационалните корпорации) до „новия свободен пазар”. Изразява се съжаление, че през последните двадесет години, когато се налага олигархичен световен ред, в страните от Централна и Източна Европа (включително Русия) все още има стотици хиляди земеделски производствени кооперации от колхозен тип ( земята е частна, но се обработва колективно). Тези кооперации следвало повече да не бъдат използвани ”като форма на икономическа организация”.

Прави впечатление, че вече сто години се насърчава (по-литически, финансово и морално) съществуването и дейността на еврейските селски кибуци (комуни). В тях наличните земи, пари, производствени фондове, училища, старчески домове и т.н. са общи, т.е. принадлежат на членовете на съответната комунална общност и са много по-обобществени от тези на ос-нованите върху частни ниви колективни земеделски стопанства.

Почти липсват публикации, в които да се дават „съвети” и „препоръки” за ликвидирането или приватизирането на кибуците и за заменянето им с корпорации. В писанията на тази тема се доказва, че кибуците са „основни опорни точки” за изграждане и защита на израелската държава. Призовава се за държавно стимулиране на развитието на сега действащите в Израел над 200 „селища с равенство в труда и потреблението”.

Едва ли има и източноевропейски автори, които да поставят под въпрос кооперативния избор на израелтяните и да ги поучават да създават корпорации на мястото на съществуващите в Израел стотици земеделски кооперативи (mosha-ves).

Тези крайградски кооперативи са два вида:

• за изкупуване продукцията на самостоятелни семейни ферми и за снабдяването им с индустриални стоки;

• за колективно производство и пласмент на селскосто-пански продукти (подобно на българските ТКЗС).

Представителите на съвременната отвъдокеанска финан-сова олигархия и апологетите на глобализма се представят за „демократи” и защитници на правата и свободите на народите, а ги заставят (с „нежни революции”, „избиране” на марионетни правителства, поставяне на политически условия при отпускане на кредити и т.н) да обработват своите земи и да произвеждат селскостопански продукти единствено чрез семейни и корпоративни ферми. Не им дават право на свободен избор на формите на собственост и стопанисване на земеделските земи. Натрапват поредния „нов световен ред”, включително и като изискват да бъдат ликвидирани ефективни и народополезни кооперативни и държавни предприятия в Русия и другите източноевропейски страни. Тази политика среща отпор и неминуемо ще претърпи фиаско, тъй като мнозинството на народите на тези страни е свободолюбиво и благосклонно към традиционния от много векове общинен начин на живот.

Направеният анализ на политиката на отрицание на земеделските кооперативи в страните от Централна и Източна Европа позволява да бъдат изведени редица изводи:

• главната цел на прилаганата през последните двадесет години политика на земеразделяне и ликвидация на аграрните икономически структури (селскостопански производствени кооперативи, държавни земеделски предприятия и държавни стопански и външнотърговски обединения) в бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа е да бъдат създадени предпоставки за експлоатация и обсебване на местните землени, материални и трудови ресурси от западни финансови и търговски компании;

• даваните „съвети” в аграрните сектори на бившите социалистически страни да бъдат създавани корпорации (вместо снабдителни, изкупвателни, преработвателни, пласментни кооперативи) обслужват интересите на глобалната финансова и търговска олигархия;

• корпорациите са модерна форма за експлоатация на наемен труд, за спекула с акции и основни фондове и за завладяване на чуждестранни пазари и земи и поради това е почти невъзможно чрез тях да се постига траен прогрес на съвременното земеделие, което по ред причини (зависимост на селскостопанското производство от биологични и други природни фактори, дълъг производствен цикъл, бавен оборот на земеделския капитал и т.н) е слабо печеливш и дори губещ отрасъл;

• прилаганата напоследък в САЩ политика на създаване на „нови кооперативни модели” е насочена към частично преобразуване на някои големи земеделски кооперативи в корпорации и разгръщане на тяхната дейност на чуждестранни територии и пазари.

2. 
   
   жүктеу/скачать 1.01 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: