Политика на формиране на български

Обществените организации в нашия аграрен сектор са с нестопанска цел. Занимават се главно с лобиране в дър-жавните институции, обмяна на опит, даване на съвети и предоставяне на информация на своите членове, установя-ване на връзки между производители и търговци на храни-телни стоки. Засега половината от общо около 30 регистри-рани аграрни асоциации и съюзи са на фермери (зърнопро-изводители, градинари, птицевъди, свиневъди).

Преработвателите на селскостопански суровини също са учредили свои асоциации и съюзи (на мелничари, месопреработватели, млекопреработватели, преработватели на плодове и зеленчуци, на хранителната и питейната индустрия).

Асоциации и съюзи са създали и търговците на храни, включително на мед, билки, гъби.

Представители на дейности, обслужващи фермерите, са основали асоциации и съюзи на водоползвателите, на фермерите за селски и екологичен туризъм.

През периода 1990–1996 г. у нас са създадени малък брой аграрни обществени организации, в т.ч. са Съюзът на земеделските кооперации, Асоциацията на птицевъдите, Асоциацията на зърнопроизводителите.

Повечето от тези организации са създадени след 1997 г., когато са реализирани политически мерки в ущърб на земеделските производители:

• въведен е колониален валутен борд, чрез който са ограничени възможностите за субсидиране на земеделието;

• направени са промени в Закона за защита на земеделските производители (ЗЗЗП) и вместо на селските труженици по-голямата част от държавните субсидии се предоставят на банкери, търговци и собственици на приватизирани държавни складове и зърнохранилища.

В такава обстановка е извършвана и подготовката за присъединяване на България към Европейския съюз. Едно от условията за това присъединяване е да бъдат създадени бран-шови организации на земеделските производители и преработватели на селскостопански продукти.

Във връзка с това са регистрирани редица организации, които почти нямат членска маса. Едва ли е случаен фактът, че у нас има асоциации с почти синонимни наименования (например на “земеделските производители”, на “зърнопро-изводителите”, на “фермерите”). В животновъдния сектор са учредени: “Национална асоциация на млекопроизводителите”; “Асоциация на млекопроизводителите в България”.

Създадени са и асоциации и фондации за усвояване на парични ресурси от европейски аграрни и екологични фон-дове. Към тях се отнасят Асоциацията за “биологично земе-делие”, Сдружението за “устойчиви екологични решения” и фондациите за “биоразнообразие” и “екопроекти”.

В съответствие с организационната структура и пред-мета на дейност на някои западноевропейски земеделски кооперативи е регистрираният през 2002 г. у нас Български аграрен съюз (БАС). В този, основан по Закона за кооперациите съюз, членуват земеделски кооперации, фермери, винарски и консервни предприятия. Значителен по обхват е учреденият през 1991 г. Съюз на птицевъдите в България. Този съюз е професионален и обединява стотици производители и преработватели на птичи продукти (месо и яйца).

Добре организиран е и учреденият през 1999 г. Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци. В него чле-нуват около 50 консервни фабрики, Институтът по гради-нарство и консервиране, гр. Пловдив и катедра “Консерви-ране и хладилни технологии” на Университета по храни-телни технологии, гр. Пловдив.

Почти всички земеделски съюзи (с изключение на БАС) у нас функционират като организации с идеална цел. Повечето техни ръководители обслужват предимно инте-ресите на едрите банки и търговски фирми и не проявяват желание да ги превърнат в производствени и търговски кооперативи от западноевропейски тип. Някои от тях познават западноевропейската кооперативна практика, но предпочи-тат у нас да бъде запазено сегашното статукво, при което банкери и търговци системно присвояват продукта на труда на българските земеделски производители.

При положение че засега у нас са силни държавните властови позиции на прекупвачи и спекуланти, е илюзия да се очаква методическа, законова и финансова помощ на държавата за преобразуване на съществуващите асоциации и съюзи в земеделски снабдителни, преработвателни и тър-говски кооперативи. Освен това сред членовете на тези асо-циации и съюзи са много малко организационно стабилните и икономически силните фермерски стопанства и преработ-вателни предприятия.

Засега повечето от съществуващите у нас фермерски организации трудно могат да изпълнят изискванията на европейските фондове и да получат полагащите се на страната ни европари. Например съгласно с тригодишната програма на т.нар. европейски оперативни фондове пари могат да получат организации на производители на плодове и зеленчуци, които имат годишен оборот над 100 000 евро. Тези организации би трябвало да осигуряват 40 % от изготвените проекти за закупуване на оборудване и други основни производствени фондове. Останалите 60 % от проектните пари се предоставят от еврофондовете.

През 90-те години на ХХ в. сред нашата обществе-ност битуваше мнението, че главната роля на обединител на българските селски стопани и на експортьор на техните продукти ще бъде изпълнявана от Съюза на земеделските кооперации в България. Това обаче не стана главно защото неговите ръководители използваха кооперативните постове предимно за лични облаги и не можаха да разработят ефикасна политика, чрез която успешно да се защитават фермерските интереси в условията на колониален валутен борд и подготовка на българските земи за изкупуването им от чужденци, включително от Израел и САЩ.

Нашите фермери не бяха кооперирани и обединени и от създадените през първата половина на 90-те години на миналия век национални организации – Българска земеделска камара и Конфедерация по земеделие. Лидерите на тези организации бяха депутати и министри и използваха държавната власт за обслужване интересите предимно на бързо забогатели арендатори, “агробизнесмени” и търговци на зърно, слънчоглед и други хранителни стоки.

В нашата страна има и кооперативни микрофинансови организации. Това са небанкови институции за отпускане на кредити (до 40 000 лв.) на представители на малкия и средния бизнес от всички икономически сфери – земеделие, промишленост, строителство, туризъм, транспорт, търговия, услуги, здравеопазване, образование².⁵

Специално за кредитиране на селското стопанство и преработвателната промишленост у нас са създадени над 30 взаимоспомагателни асоциации на частните стопани. Това са кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите и действащи на основата на кооперативните принципи:

• взаимопомощ;

• доброволност;

• равнопоставеност на техните членове.

Създаването им е извършено съгласно с подписания през 1996 г. договор между тогавашното наше правителство и ЕС (в рамките на Програма “ФАР”). При тяхното учредяване е оказана методическа помощ от експерти на Германския кооперативен и Райфайзен съюз.

Кооперациите за кредитиране на частни стопани са основани с капитал на българската държава и европейската програма ФАР. При все това кредитополучателите изплащат получаваните кредити с високи лихви.

Дейността на въпросните кредитни кооперации се контролира от федерация с нестопанска цел и от съюз, кой-то може да извършва и търговски сделки. За да отговори на постоянно растящите финансови потребности на нашите земеделски производители, е целесъобразно кооперацията “Взаимоспомагателна асоциация на частните стопани” да привлича по-големи парични ресурси и да прерасне в мащабен национален кооператив за земеделски кредити.

В
50. Аграрна политика

рамките на такъв фермерски кредитен кооператив ще могат по-ефективно да се решават производствени проб-леми на фермерите член-кооператори. Ще им се предоставят нисколихвени кредити за рационализиране и модернизиране на аграрно-промишленото производство и ще получават и част от реализираната в края на всяка година кооперативна печалба.

Възможно е също кооперацията “Взаимоспомагателна асоциация на частните стопани” да бъде включена в организационната структура на национална земеделска стопанска организация. Както е известно, кредитни институции има в националните земеделски съюзи или конфедерациите на повечето от западноевропейските държави.

Наши селски стопани вземат кредити и от основани със собствен капитал кооперации (популярни каси). Такава е и създадената през 1997 г. кооперация “Начала”, на която са предоставени финансови ресурси от Американската агенция за международно развитие. Тази кооперация е преобразуваната фондация “Начала” (учредена през 1993 г.). Кооперация „Начала” функционира на принципа собствен капитал на кооперациите от типа Шулце-Делич. Предоставя кредити в размер от 600 до 3000 лв. с високи лихви – над 10 %. Единственото, по което се отличава от банките, е, че отпуска заеми без обезпечение.

В такава обстановка е целесъобразно преди всичко да бъде създадена българска земеделска публично-кооператив-на банка, като неин основен акционер да бъде ДФ „Земеделие”. По този начин ще може да се канализира субсидирането на земеделските ни производители, да се ограничава разпиляването на държавни финансови ресурси (които сега пре-минават през десетки банки) и да се упражнява ефикасен контрол върху тяхното използване.

С помощта на областните земеделски служби публич-но-кооперативната банка ще може да координира и стимулира създаването на български земеделски кооперативи. Първоначално в страната могат да бъдат формирани кооперативи за снабдяване на земеделските стопани с машини, торове, препарати, семена и други средства за производство, а също за изкупуване и пласмент на селскостопански продукти.

Постепенно в тези кооперативи биха могли да бъдат привличани предприятия за преработка на мляко, грозде, плодове, зеленчуци и тютюн.

Сегашните опити за поединично развитие на такива български предприятия вероятно ще приключат с масовото ни разпродаване на чуждестранни фирми и компании.

Пример за обединяване на българските земеделски производители би трябвало да дават председателите на съществуващите производствени кооперации в селата. Необходимо е обаче те да престанат да търгуват с частни фирми и задължително да продават своята продукция на кооперативите, в които членуват.

По всяка вероятност при преговорите за присъединяване на България към ЕС у нас е създаден (1999 г.) т. нар. “Съвет на аграрните организации в България”. Този съвет е трябвало да представлява българските земеделски производители пред кооперативните организации в ЕС:

• Комитет на професионалните организации в ЕС (Committee of Professional Agricultural Organisations – СОРА);

• Обща конфедерация на земеделските кооперативи в ЕС (General Confederation of Agricultural Cooperatives – СОGЕСА).

Въпросният “Съвет” не е приет за пълноправен член на Общата конфедерация на земеделските кооперативи в ЕС. Причислен е към групата на т.нар. “партньорски организации”, може би защото представлява десетина аграрни организации с нестопанска цел (като Съюза на земеделските кооперации, Съюза на бубохранителите). Съмнително е дали тази, подпомагана от държавата, обществена организация може да бъде полезна за развитието на нашето кооперативно движение и за по-пълното усвояване на полагащите се европари на българските земеделски производители.

Редно е в СОGЕСА нашата страна да бъде представлявана от Българския аграрен съюз. Този съюз е регистриран по Закона за кооперациите и обединява множество земеделски стопанства, винарски и консервни предприятия.

През 2006 г. в нашата страна е регистриран и Национален млечен борд. В него (освен млекопроизводители) пряко участва и държавата. Млечният борд е организация за партньорство на млекопроизводителите със съответните дър-жавни органи при разпределянето на определените от Евросъюза квоти за производство на мляко у нас. Тази организация получава държавни финансови помощи, но няма характера на млекарски кооператив от западноевропейски тип. Неотдавна хиляди притежатели на малки кравеферми шумно обявиха, че прекратяват членството си в Млечния борд. Те не могат да се примирят с факта, че ръководството на борда безцеремонно толерира ограбващите ги млекопреработватели и се грижи само за едрите кравеферми.

Млечният борд може да бъде преобразуван в млекарски кооператив.

В обстановка на силно развит “сив” млекарски сектор у нас е необходимо такъв кооператив да бъде формиран с прякото участие на съответните държавни органи.

Сега в нашата страна само Централният кооперативен съюз (ЦКС) разполага с нужните сградни и други ресурси за извършване на производство и износ на селскостопански стоки. Наред с хилядите обекти за търговия на едро и дребно ЦКС има близо 400 хлебопекарни, 15 цеха за производство на плодови и зеленчукови консерви, десетки цехове за производство на мляко и млечни продукти, на месо и месни произведения, на боза и вина. Съюзът притежава 7 мелници и близо 200 пункта за изкупуване на билки, диворастящи плодове и гъби. В рамките на Кооперативния съюз успешно функционира дружеството “Булгаркооп”, което десетилетия наред изнася големи количества диворастящи плодове, билки, гъби и мед.

През последните години в ЦКС се реализира инвестиционна програма за модернизация на отделни производства и за обновяване на облика на търговските обекти. Пред-полага се, че след като бъдат реконструирани и зареждани с кооперативни маркови потребителски стоки, тези обекти ще бъдат предпочитани от купувачите пред повсеместно изгражданите у нас чуждестранни търговски центрове. Очевидно в близко бъдеще ЦКС може да стане притегателен център за изграждане на снабдителни, изкупвателни и експортни земеделски кооперативи по западноевропейски образец.

Напоследък се откриват възможности за формиране на кооперативни организации в производството и пласмента на биогорива. В тези кооперативи могат да се произвеждат:

• биодизел от рапица и слънчоглед;

• биоетанол от захарно цвекло, пшеница и царевица.

В Евросъюза започва да се разработва и прилага обща (на неговите страни членки) политика на разширяване на производството и потреблението на биогорива за транспорта.

Приети са редица документи в тази насока (стратегии, планове, решения), в които е направен изводът, че засега течните биогорива са единствените директни заместители на горивата от нефтен произход.

Очертана е тенденцията към постоянно нарастване на изчерпващите се конвенционални горива.

Очаква се чрез използване на скъпо струващи биогорива за транспорта да бъдат намалявани парниковите газове в атмосферата, а посредством внедряване на нови технологии в автомобилостроенето да се ограничават емисиите на въглероден диоксид.

В посочените документи е поставена задачата към 2020 г. в страните – членки на ЕС, да бъде увеличен минималният дял на биогоривата в цялостното потребление на бензин и дизелово гориво за транспорта до 10 %.

Директивата е производството и потреблението на био-горива в страните – членки на ЕС да се увеличава чрез:

• разширяване (включително в асоциираните към ЕС развиващи се страни) на площите на енергийните култури – рапица, слънчоглед, захарно цвекло, пшеница, царевица;

• усъвършенстване на технологиите за производството на биогорива;

• финансова подкрепа на научните изследвания и развойната дейност за биогорива второ поколение;

• данъчни облекчения (включително премахване на ак-цизните плащания) за производителите на биогорива;

• задължаване на доставчиците на конвенционални горива за пазара да влагат в тях определен процент биогорива;

• балансиране на вноса и износа на биогорива.

Редица факти дават основание да се направи изводът, че са нужни корекции в политиката на заместване на минералните с биологични горива.

Нейното прилагане се извършва под натиска на германски, английски и други компании, в които се произвеждат машини и съоръжения за производство на биогорива.

Целите на тази политика не са напълно съобразени с ограничените размери на обработваемата земя на нашата планета и с високите темпове на растеж на населението. Всеизвестно е, че поради недостиг на храни милиарди хора хронично гладуват.

Пренасочването на селскостопански суровини към биоенергийни заводи води до повишаване на цените на основни хранителни продукти. Например през 2008 г. търсенето на пшеница за получаване на биоетанол беше съпроводено с повишаване на нейната цена, а това доведе до по-нататъшно постъпване на хляба и други пшенични продукти и предизвика нови страдания на милиардите бедни и хронично гладуващи хора.

След тези трагични резултати на „биогоривната политика” някои ръководители на ЕС я признават за „погрешна”. Нейното прилагане обаче продължава в интерес на богатите собственици на биомашиностроителни предприятия, на луксозни автомобили и т.н

Съобразно с утвърдените от централните органи на ЕС документи в България е приет Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата³.

Съгласно с този закон от януари 2008 г. биодизелът да се прибавя към обикновения дизел, а биоетанолът – към бензина.

Предвидено е делът на биогоривата (биодизел и биоетанол) в обикновените горива да бъде 5 % – с тенденция до 2020 г. да нарасне на 10 %.

През ноември 2007 г. Министерският съвет приема и Национална дългосрочна (2008–2020 г.) програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор, в която е предвидено цялото производство на чисти растителни масла за биодизел да се получава от слънчоглед, а количествата биоетанол да се добиват от пшеница и царевица.

Сега в много градове (Ловеч, Плевен, Добрич, Русе, Силистра, Видин, Благоевград, Провадия) са изградени близо 20 завода за биодизел и няколко за биоетанол.

Заявки за строителство на нови заводи за биогорива на наша територия има от испански и германски компании⁴.

В съществуващите у нас заводи могат да се произвеждат по над 400 хил. т биодизел и над 70 хил. т биоета-нол. Очаква се през 2020 г. тези количества да бъдат съответно 450 хил. и 107 хил. тона.

Очевидно у нас вече има изградени мощности за производство на много по-големи количества биогорива, отколкото са обемите им, заложени в правителствената програма.

За натоварване на мощностите за производство на биодизел ще са нужни над 1 млн. т слънчоглед (засега от декар се добиват по 150 кг слънчоглед и 59 кг масло), което означава, че ежегодно ще трябва да се засяват по още 7,5 млн. дка слънчогледови площи и общият им размер да бъде удвоен.

С оглед да бъдат натоварени наличните у нас мощности за производство на биоетанол всяка година би трябвало да се засяват допълнително по около 1 млн. дка зърнени култури (пшеница – 570 хил. дка и царевица – 430 хил. дка).

За производството на 100 хил. т биоетанол в нашата страна би трябвало ежегодно да се засяват по 500 хил. дка „захарни” площи, от които да се добиват по над 1 млн. т захарно цвекло при среден добив над 2 тона на декар и норма на извличане на биоетанол – 200 кг).

При прилагането на такава политика обаче в нашето селско стопанство ще се формира национална производствена структура. В нея все повече ще намалява делът на производството на зеленчуци, плодове и други многократно по-доходоносни и полезни за потребление хранителни продукти.

Напоследък чуждестранни граждани (предимно спекуланти) заедно с български подставени лица създават фондове и изкупуват български земи с намерение да ги дават под аренда за отглеждане на енергийни култури.

Практиката от 30-те години на ХХ в. в България учи, че използването на земи за отглеждане на захарно цвекло, слънчоглед и други селскостопански култури, чиято реколта е предназначена за преработка в западни заводи, е форма на експлоатация (чрез изкупуване на суровините на безценица) на земеделските производители.

Това може да се избегне чрез формиране на национален или международен земеделски кооператив за биогорива, който стратегически да взаимодейства и с българската държава. Чрез него в сеитбооборота на нашето земеделие биха могли да бъдат включени милиони декари пустеещи земи за отглеждане на енергийни култури.

Така българските земеделски производители ще могат изцяло да се възползват и от стимулите, които централните органи на ЕС дават на фермерите, отглеждащи енергийни култури.

Такъв стимул са например ежегодно предоставяните по 45 евро на хектар посев от енергийни култури – рапица, слънчоглед, пшеница, захарно цвекло (експертите наричат помощта “въглероден кредит”).

Тези парични суми ще се дават на фермери, които имат подписани договори с предприятия за преработка на продукти от енергийни култури.

Ф
51. Аграрна политика

ермерите имат право да получават субсидии за от-глеждане на енергийни култури и по линия на определените преки фермерски плащания за максимално гарантираната от ЕС посевна площ. Тези субсидии се дават за тон произведена продукция.

Освен тези производствени стимули е приета законова разпоредба за освобождаване на производителите и търговците на биогорива от плащане на акцизи. Смята се, че така ще се стигне до понижаване на цените на горивата (засега производството на биодизел и биоетанол продължава да е доста по-скъпо от преработката на нефта).

Очаква се също в сеитбооборота на нашето земеделие да бъдат включени милиони декари пустеещи земи за отглеждане на енергийни култури – рапица, слънчоглед, пшеница, царевица и захарно цвекло.

На пръв поглед реализацията на тази програма ще способства за възраждане на нашето земеделие. Това, както е посочено в правителствената програма, би довело до по-ефективно използване на обработваемите земи, оползотворяване на запустели площи и устойчиво развитие на селското стопанство.

Изглежда обаче авторите на въпросната програма са игнорирали някои аспекти на извършваната в ЕС реформа на ОАП особено по отношение на по-нататъшното редуциране на изкупните цени на обикновената пшеница и на определената на страната ни силно регулирана производствена квота на захарното цвекло.

Търсенето на пшеница за получаване на биоетанол сигурно ще бъде съпровождано с повишаване на нейните це-ни. Това пък ще доведе до по-нататъшно поскъпване на хляба и другите пшенични продукти и ще предизвика нови страдания на бедните и хронично гладуващи хора.

При такива ценови отношения между нашите зърно-производители и търговци на зърнени храни още повече ще се увеличава и износът на българска пшеница за страни, извън ЕС (през последните години износът на българска пшеница е бил близо 1 млн. т годишно). Производителите на биогорива биха могли самостоятелно или в рамките на земеделски кооперативи да произвеждат нужната им пшеница или при изкупуването на пшеницата у нас да се конкурират с икономически силните зърнени босове и спе-куланти.

Доказано е, че чуждестранните компании за биогорива се стремят към извличане на максимални печалби и сигурно не биха инвестирали за възстановяване на разрушената през 90-те години на ХХ в..е години на ХХ век през ХІХ век българска хидромелиоративна система, чрез която бе осигурявано редовното напояване на над 12,6 млн. дка плодородна земя. Без това е невъзможно да бъдат разширявани посевните площи на водолюбивата енергийна култура – царевица. В рамките на наш кооператив за биоетанол би могло да се заделят парични ресурси за увеличаване на местните поливни площи. Такъв кооператив може стратегически да взаимодейства и с българската държава.

За производството на 100 хил. т биоетанол в нашата страна би трябвало ежегодно да се засяват по 500 хил. дка захарни площи, от които да се добиват по над 1 млн. т захарно цвекло (при среден добив над 2 тона на дка и норма на извличане на биоетанол 200 кг).

Съгласно с решението на ЕС до 2013 г. в нашата страна ежегодно могат да се произвеждат само до 3500 тона захарно цвекло. Произвежданите над тази символична квота количества захарно цвекло трябва да се изнасят в страни, извън Европейския съюз.

Отглеждането на захарно цвекло е трудоемко и би следвало да се прецени ефектът от производството му само за изготвяне на биоетанол. Както показва опитът от минали години, чуждестранните преработватели на този продукт у нас почти винаги са го изкупували на безценица и са изнудвали и експлоатирали българските цвеклопроизводители.

Очевидно в нашата страна на преден план се поставя задачата да бъде разработена научно обоснована политика на формиране на земеделски кооперативи от западноевропейски тип.

Изпълнението на тази задача налага да бъде направено специално изследване на съвременното кооперативно движение у нас и в другите страни от Източна и Централна Европа.

Направеният анализ на сегашното състояние на развитието на българските земеделски кооперации и асоциации позволява да се направят следните изводи:

• повечето от регистрираните у нас нестопански земеделски асоциации, съюзи и фондации се застъпват за земеделските производители дотолкова, доколкото е нужно да бъдат осигурявани стоки и печалби на местни и чуждестранни банкери търговци и богати арендатори;

• ограничени са възможностите за коопериране на арендаторите, които стопанисват хиляди декари поземлени площи, принадлежащи на стотици дребни замевладелци или на лица с неуточнени титули за поземлена собственост;

• производителните земеделски кооперации могат да създават свои снабдителни, изкупвателни и преработвателни кооперативи, при положение че бъдат извършени промени в кооперативните закони и им бъде оказвана методическа и финансова помощ от държавата;

• понастоящем и Централният кооперативен съюз у нас може да стане център за изграждане на национални снабдителни, изкупвателни, преработващи и експортни земеделски кооперативи;

• в нашата страна е крайно належащо да бъдат създадени кооперативи за производство и износ на зърнени храни, на мляко и млечни продукти, на месо и месни изделия, на грозде и гроздови вина, на пресни и консервирани плодове и зеленчуци, а също и за кредитиране на земеделските производители;

• в българската държава има възможности за създаване на национални и международни кооперативи за отглеждане на енергийни култури и за добив на биогорива;

• за формиране на съвременни земеделски кооперативи и кооперативни организации в България е целесъобразно преди всичко да бъде създадена публично-кооперативна бан-ка с основен акционер ДФ “Земеделие”;

• у нас би трябвало да се води политика на запазване и развитие на земеделските производствени кооперации (колективните земеделски стопанства), посредством които е извършена научно-техническа революция в родното земеделие и са урбанизирани селата и селските райони;

• българските собственици и ръководители на хранително-вкусови предприятия, включително млекопреработвателни, винарски и цигарени, трябва да поемат инициативата за интегриране на съответните земеделски производители и за формиране на изкупвателни, преработвателни и пласментни кооперативи;

• в страната трябва да се прилага активна политика на съюзяване на изгражданите (по директива на ЕС) търговски групи на земеделските производители и за обединяването им в национални снабдителни, търговски и преработвателни ко-оперативи и съюзи;

• необходимо е да се оказва държавна помощ за установяване и поддържане на преки връзки на българските кооперативи и кооперативни съюзи с Общата конфедерация на земеделските кооперативи в Европейския съюз;

• освобождаването на българския аграрен сектор от местни и чуждестранни спекуланти може да бъде постигнато и чрез създаване на държавни стопански обединения за снабдяване на фермерите с машини оръдия и предмети на труда, а също и за изкупуване, преработка и експорт на селскостопански стоки;