Хvі. Политика на развитие на земеделските кооперативи в европейския съюз политика на формиране на земеделски кооперативи в Европейския съюз


земеделските кооперативи в Унгария



бет12/12
Дата20.07.2016
өлшемі1.01 Mb.
#211013
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
земеделските кооперативи в Унгария. Само за създаване на снабдителни и изкупвателни фермерски кооперативи са вложени десетки милиони долари от държавния бюджет. По такъв начин е способствано и за реанимация на едва оцеляващите земеделски стопанства, след като е премахнато тяхното интегрално звено – държавните стопански обединения. Както е известно, при социализма чрез тези обединения е осъществяван износът на земеделски продукти и са доставяни селскостопански машини и съоръжения от чужбина, включително от западни държави.

Формирането на унгарски земеделски кооперативи се стимулира и чрез създаване на благоприятни условия за развитие на съществуващите ферми. За целта е създадена специализирана държавна банка и са вложени значителни държавни инвестиции за подобряване на машинния парк и на складовата база на семейните ферми, а също и за преработка на техните продукти.

За няколко години в Унгария са сформирани над 900 земеделски асоциации (кръгове, общества и селски клубове), обхващащи общо около 50 хил. малки и средни по размер ферми. Учредени са и около 500 кооператива за продажба на земеделски продукти, за снабдяване на фермерите с промиш-лени стоки, за машинни и други услуги на земеделските сто-пани и за водене на екологично земеделие. От тях над 300 са в „Националния съюз на унгарските пазарни и обслужващи кооперативи”– Hangya (Ant), а над 40 принадлежат на „Унгарската асоциация на фермерските кръгове (circles) и кооперативи”.

Понастоящем сред 500-те унгарски земеделски кооператива само 100 са в добро икономическо и управленско състояние 24. Има и много кооперативи, където се симулира дейност, за да могат техните създатели да получават държав-ни и европейски субсидии.

В Унгария (както и в Чехия и Словакия) „новите” кооперативи (снабдителни, сервизни и търговски) от корпоративен тип са формирани предимно чрез преобразуване на стари селскостопански производствени кооперативи. За това преобразуване от държавата са изразходвани над 100 млн. долара.

През последните двадесет години почти не е оказвана държавна финансова помощ за създаване и развитие на земеделски кооперативи в Румъния. С определени парични суми и методологична подкрепа на чуждестранни фондации (главно от Германия, Англия и САЩ) са създадени няколко местни кооператива на земеделски производители. В аграрния сектор на страната са учредени и над 40 асоциации (фондации) с нестопанска цел (защита на интересите на фер-мерите и на преработвателите на селскостопански продукти)25. Както показва животът, в този тип асоциации има по-големи възможности за облагодетелстване на техните лидери, отколкото реално да се решават фермерски проблеми и да се съдейства за ускорено развитие на земеделските стопанства.

Още от началото на реставрацията на капитализма (1990–1991 991 г.) новите румънски власти са приели закони, чрез които се насърчава създаването и развитието на „земеделски дружества” – частни фермерски компании (дружества с ограничена отговорност и съвместни стокови компании) за осигуряване на фермерски инвестиции, за доставяне на животни на фермерите и за о се насърчава 0 земеделски та страна се извършва сравнително голям внос на такива продукти.изкупуване на тяхната продукция. За кратко време са били учредени хиляди такива компании с участието на селяни, които са ид получили земи от разтурени производст-вени кооперативи и държавни земеделски стопанства. Впоследствие броят на новите компании непрекъснато намалява, а фермерите масово ги напускат с мотива, че в тях са установени чужди на кооперативизма отношения.

П
59. Аграрна политика

риетите закони позволяват създаването и на снабдителни, търговски, обслужващи и други кооперативи на фермерите. Все още обаче , обаче рядко се изграждат такива кооперативи по простата причина, че милионите местни дребни и средни фермери не разполагат с достатъчно капитал. Освен това при сложилата се в Румъния икономическа среда (господстващо положение на „обратните арендатори” и на чуждестранните собственици на повечето търговски и преработвателни компании, ограничен достъп до външни аграрни пазари), местните фермери избягват да водят общ бизнес и да поемат съвместни рискове. Продължават поединично да се спасяват, разчитайки на своите полунатурални или натурални стопанства.

В румънската страна се изпълнява и директивата на ръководителите на ЕС за сдружаване на фермерите и формиране на т.нар.чените „групи на производителите”. Но е на И тук (както и в България) тези групи нямат единни национални организации и центрове, които могат да имат финансов и интелектуален капацитет за решаване на фермерски проблеми – снабдяване на фермерите с машини, торове и препарати, изкупуване, преработка и експорт на селскостопански продукти.

взето При сегашната социално-икономическа обстановка в повечето бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа е много трудно да бъдат създавани класически земеделски кооперативи. Такива кооперативи могат сравнително по-лесно да се формират от милионите семейни стопани в Полша и Румъния.

Един от главните фактори, задържащи развитието на земеделските кооперативи в повечето бивши социалистически страни, са доминиращите в тяхното земеделие акционерни дружества и компании. Понастоящем в такива компании се стопанисва близо половината от земеделската земя на разглежданите срани..

Земеделски компании (за обработка на земеделските земи) няма в съвременните западноевропейски държави, където по начало корпоративното земеделие е „необичайно”. В тези страни стопанисването на земеделските земи изцяло се извършва от индивидуални, семейни ферми.

В западноевропейските семейни ферми се стопанисват основно собствени земи, разширявани с поземлени площи, взети под аренда от съседни земевладелци. Главно поради това местните фермери се отнасят грижовно към земите, неп-рекъснато обогатяват техния хумусен слой и се стремят да ги оставят на своите наследници в състояние на високо почвено плодородие.

В големите (с хиляди декари землени площи) пазарни фермерски компании на повечето страни от Централна и Източна Европа се стопанисва предимно арендувана частна, общинска и държавна земя. Този факт показва, че в земеделието на въпросните страни вече господства спекулативният капитал. Капиталистите – арендатори и акционери, прес-ледват получаване на високи печалби, като наемат евтина работна сила и изтощават до краен предел плодородието на почвите на чуждите земи, още повече, че по-голямата част от арендуваните земи са с неуточнени титули на собственост. След разтурянето (през 90-те години на ХХ в.) на селскостопанските производствени кооперативи тези земи са върнати на някогашни член-кооператори, чиито наследници (от няколко поколения) продължават да делят помежду си полагащите им се по наследство малки ниви. Същевременно милиони декари земеделски земи се изкупуват (чрез местни лица) от американски, английски и други чуждестранни фондове и спекуланти. Новите земевладелци временно използват придобитите земи за получаване на държавни и междудържавни субсидии (на декар землена площ) и ги подготвят за бъдещи спекулативни препродажби на чуждестранни заселници.

Нахлуването на спекулативния капитал в земеделието води и до обезлюдяване на селата. В големите фермерски компании, където върху хиляди декари землени площи се отглеждат главно житни култури и слънчоглед, селската работна сила става излишна и младите селяни са принудени да търсят работа и препитание в големи градове или западни държави. Световната практика показва, че селските жители се задържат по родните места, когато обработват местните земи в собствени семейни или кооперативни ферми и отглеждат разнообразни култури, включително плодове, зелен-чуци, тютюн и животни. Например понастоящем кипящият живот в селата на Румъния до голяма степен се дължи на големия брой собственици (близо 4 милиона) на пазарни, полунатурални и натурални семейни ферми.

Акционерите и арендаторите на крупни ферми нямат интерес да се кооперират и да създават снабдителни, изкупвателни, преработвателни, обслужващи и експортни кооперативи. Те принадлежат към представителите на капиталистическата класа (лихвари, търговци, работодатели) и заедно с тях извличат печалби от незаплатения труд на наемните работници, от почти символичната рента и от по-плодород-ните и разположени в благоприятни климатични условия земи.

При този тип големи ферми се установяват и поддържат предимно комерсиални отношения с определени (предимно чуждестранни) акционерни снабдителни, обслужващи, търговски и т.н. компании. Вместо кооперативните принци-пи за фермерско сътрудничество и взаимопомощ между едрите фермери се води конкурентна борба и се търси едностранна изгода.

Друг фактор, който задържа развитието на земеделските кооперативи в повечето бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа, са настанилите се на тяхна територия западни и израелски търговски и преработвателни компании. В тези страни редица мощни компании като американските Heinz и Mars, англо-холандската Uni-lever, френската Danone, германската Scholler и други са приватизирали повечето от хранително-вкусовите предприятия (млекопреработвателни, захарни и сладкарски, консервни, маслодайни, бирени) и вече притежават по-голямата част от тази индустрия. През последното десетилетие корпоративните ферми, които доминират в земеделието на България, Чехия, Словакия и Унгария, предават по договор на въпросните и други компании 80 % от предназначеното за продан зърно и 60–85 % от животинските продукти26. При това положение е много трудно да бъдат създавани и развивани земеделски кооперативи от западноевропейски тип.

За шефовете на западни снабдителни и преработвателни компании е по-лесно да се договарят и да взаимодействат с ръководителите на една или няколко големи фермерски корпорации. Тези компании могат в кратки срокове да извършват разплащанията с малък брой крупни земеделски доставчици и да ги снабдяват с инвестиционни заеми, машини, суровини и материали.

Засега чуждестранните транснационални компании, които имат филиали на териториите на бивши социалистически страни, се снабдяват със зърно, слънчоглед, мляко и други продукти от сравнително малкото на брой местни големи ферми. Тези компании не сключват пряко в снабдителните си вериги милиони дребни и средни фермерски стопанства В Румъния (където преобладават семейните ферми) чуждестранните компании събират и изкупуват земеделски продукти от малки и средни фермерски стопанства чрез местни посреднически компании. Отдавна е доказано, че такива търговски компании съществуват, като отнемат допълнител-на част от продукта на труда на производителите и препродават техните стоки на многократно по-високи цени (ощетявайки и потребителите).

Много факти в България и други страни показват, че мениджъри и дилъри на въпросните чуждестранни компании дават подкупи и комисиони на председатели и ръководители на местни производствени кооперации, за да им продават скъпи средства за производства или да изкупуват на безценица кооперативните селскостопански продукти. Така се корумпират обществени деятели и се нанасят големи загуби на кооператорите, методично се убива вярата им в прогресивната кооперативна идея.

Направеният анализ на кооперативната политика в земеделието на бивши страни от Централна и Източна Европа дава основание да се направят важни изводи:

• вследствие на двадесетгодишното прилагане на отвъдокеанската неолиберална политика в повечето бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа са фор-мирани аграрни структури (форми на собственост и стопанисване на земеделските земи, на изкупуване, преработка и пласмент на селскостопански стоки т.н.), които са корпоратив-ни, несъвместими с тези на западноевропейските държави и обричат на бедност местните земеделски производители;

• високият (около 70 %) дял на обработваните под аренда земеделските земи в разглежданите страни (без Полша) открива пътя за нахлуване на западен финансов капитал, за по-нататъшно обезлюдяване на селата, за влошаване плодородието на почвата и за изкупуване на земеделските земи от чужденци;

• големите арендатори – капиталисти и акционери, които засега стопанисват половината от земеделските земи на повечето бивши социалистически страни, изграждат икономически връзки с търговски и снабдителни компании (предимно чуждестранни), за да могат непосредствено да експлоатират милионите дребни и средни фермери, всячески им пречат да се обединяват в кооперативи;

• повечето социалистически селскостопански производствени кооперативи в Унгария, Чехия и Словакия са преобразувани в снабдителни и търговски кооперативи от акционерен тип, които изпълняват и унизителната роля на посредници между фермери и чуждестранни търговски и преработвателни компании, придобили собствеността върху повечето местни хранително-вкусови предприятия;

• основни фактори, задържащи развитието на земеделските кооперативи в бившите социалистически страни са: заелите доминиращо положение големи арендни и акционерни дружества и компании (за стопанисване на земята); изкупилите повечето местни хранително-вкусови предприятия чуждестранни търговски и преработвателни корпорации;

• при съвременните глобални политически и икономически отношения е необходимо в бившите социалистичес-ки страни да бъде оказвана решителна държавна финансова, консултантска и административна помощ за създаване и раз-витие на земеделски сдружения и кооперативи (така са създадени множество фермерски групи и кооперативи в Полша, Унгария и Чехия, докато поради недостатъчната намеса на държавата в Румъния има сравнително малко на брой сдружения и кооперативи);

• в повечето аграрни пазари на бившите социалистически страни е скромен делът на селскостопанските стоки, доставяни от кооперативите, а кооперативните вертикални и хоризонтални съюзи не притежават нужните финансови и кадрови ресурси за системно взаимодействие със сродни европейски организации и за по-пълно и рационално използване на паричните ресурси, предоставяни на фермерите по линия на Общата аграрна политика на ЕС;

• понастоящем класически земеделски кооперативи могат успешно да се създават в Полша и Румъния, където няколко милиона дребни и средни селски стопанства могат да просперират чрез сдружаване и взаимопомощ при осигуряване на кредити и стабилни местни и международни аграрни пазари, съвместно изготвяне и изпълнение на европейски производствени, инфраструктурни и други проекти.

• при формиралата се структура на собственост и стопанисване на земеделските земи в бившите социалистически страни би трябвало да се води политика на формиране и развитие на снабдителни, преработвателни, обслужващи и търговски кооперативи, обхващащи предимно дребните и средните поземлени собственици и ферми.





1 1 Напоследък във Финландия се правят предложения принципът “Един член – един глас” да не бъде задължителен.

2 2 Данните за броя на земеделските кооперативи в ЕС са приблизителни. Предстои уточняване на този брой в присъединените след 2003 г. към междудържавната общност страни от Източна и Централна Европа.

3 3 Вж. Общата конфедерациязация на земеделските кооперативди в на земеделските кооперативи в ЕС (General Confederation of Agricultural Cooperatives), Brussels, 2000, 3–70.

4 Noche, Е. Agricultural Co-operatives in European Union, Madrid (Spain),  22 no-vember 2005, p. 22

5 International Co-operative Alliance (ICA), Membership Statistics, 22.5.2007, p. 3.

1 Сапунджиев, Д. Българските кооперации. Изд. на Българска земеделска и кооперативна банка (БЗКБ), С., 1947, с. 171.

2 Пак там, с. 227.

3 Пак там, с. 378.

4 Пак там, с. 294.

5 Пак там, с. 269

6  Пак там, с. 276.

7 Пак там, с. 282.

8 Пак там, с. 284.

9 Пак там, с. 278.

1 10 Подготовка на извършения на 9 юни 1923 г. държавен преврат е започнала по време (края на 1920 г.) на стодневната обиколка на министър-председателя Александър Стамболийски в чужбина. Тогава бележитият наш народен поет и министър Цанко Церковски по своя инициатива е изпратил до Царя писмо, в което го приканва да се откаже “от царския си престол в полза на народната република”. Вж. Недев, Н. Заговорът. Изд. на БЗНС, С., 1984, с. 133.

1 11 Днес този дом носи фирмата “Държавен застрахователен институт” (ДЗИ), но е собственост на чужденци.

1 12 Ганев, Х. Моят жизнен път. Изд. “Захарий Стоянов”, С., 2006, с. 101

1 13 Статистически годишник на НРБ, ЦСУ, С., 1972, с. 242

14 НР България '89, Кратък статистически сборник, ЦСУ, С. 1990 г., с.42.

15 Пак там, с.27.

16 Пак там, с.62.

17 Пак там, с.63.

18 Статистически годишник на царство България, С.1942 г., с.718-720 и Статистически годишник на НРБ, С.1947-1948 г., с.250-251.

1 1 Преди няколко века държавите империи са прилагали главно военна сила за колонизиране на дадена страна, а сега я изкупуват, като налагат на нейните местни управници да приватизират държавните банки и предприятия и да извършат деколективизация и парцелиране на земеделските земи.

2 В. “Дневник” от 21 декември 2007.


2


3 3 Европейската единица за големина и възможности (European Size Unit) е около 1200 евро.

4 4 Младенова, М. и др. Състояние и перспективи на земеделските стопанства при прилагането на ОСП на ЕС в България. Сп. “Икономика и управление на сел-ското стопанство”, № 3, 2007, с. 20.


5 5 В. “Дневник” от 19 ноември 2007.

6 6 Рисина, М. В лозарството са печеливши кооперациите. В. “Икономически живот”, бр. 9 от 28 февруари 2007.

1 7 Янакиева, И. Проблеми със земята и отражението им върху прилагането на Общата селскостопанска политика. Сп. “Икономика и управление на селското стопанство”, №  3, 2007, с. 83.

2 8 В. “Дневник” от 20 ноември 2007.

9 В сравнение с 1989 г. през 2007 г. у нас производството на млечни масла е намаляло от 22 хил. на 2,1 хил. тона, или около 10 пъти, на сирене – от 113 хил. на 44 хил. тона, или близо 3 пъти, на кашкавал – от 35 хил. на 28 хил. тона. Вж. НР България ’89, Кратък статистически  справочник, ЦСУ, С., 1990, с. 31; Статистически справочник, НСИ, С., 2009, с. 199.


1 Славова, Я., М. Атанасова. Българското земеделие в условията на световната икономическа криза – проблеми и перспективи. Сп.”Икономика и управление на селското стопанство”, . № 3, С., 2009, с. 13.

5 2 Николов, Д., Е. Иванова, И. Попов. Анализ на небанковите услуги в селските райони. Сп. “Икономика и управление на селското стопанство”, № 3, 2007, 51–61.

3 Държавен вестник, бр. 49 от 19 юни 2007.


4 Дневник, 12 ноември 2007.

1 Andersen, R. Nebraska Cooperative Council. Lincoln, 2009.

2 Пак там, с.1.

3 Chaddad, F. and Michael L. Cook. Understanding New Cooperative Models: An Ownership-Control Rights Typology. Review of Agricultural Economics, Volume 26, N 3, 348–360.

4 Пак там, с.340.

5Bruce Gardner and Zvi Lerman. Agricultural cooperative Enterprise in the Transition from collective farming. The Hebrew University of Jerusalem, 2006 (авторите са професори в Agricultural Economics at the Maryland and the Hebrew University of Jerusalem).

6 Anna Burger. The situation of Hungarian agriculture, Institute of Economics of the Hungarian Academy of Sciences, Budapest, 2009, p. 4.

7 По-подробно вж. Димов, А. Аграрно-промишленото сътрудничество между страните –– членки на СИВ. Земиздат, С., 1986, . с.19–25.

8 Farmers’ organizations in central and eastern European countries and their role in provision of input-output services in the context of accession to the European union, Proceeding of FAO Workshop, Prague, 2001, p. 104.

9 Цитирано по посочената статия на Anna Burger, с. 13.

10Котева, Н. и др. Проблеми и перспективи за развитие на земеделските стопанства в условията на ОСП на ЕС. Сп. „Икономика и управление на селското стопанство”, С., 2008, с. 21.

11 Source: Eurostat, Yearbook, 2009.

12 Amblard, L., J.-P. Colin. Reverse tenancy in Romania: Actors’ rationales and equity outcomes. Land Use Policy 26 (2009), p.830.

13 Farmers’ organizations in central and eastern European countries and their role in provision of input-output service in the context of accession to the European union, Proceedings of FAO Workshop, Prague, 2001, p.149-153.

14 По-подробно вж. Димов, А. Аграрно-промишленото сътрудничество между страните – членки на СЗВ, „Земиздат”, С., 1986, с. 19.

15 По-подробно вж. Димов, А. Аграрният въпрос в източноевропейските стра-ни. Изд.”Везни”, С., 1992, с. 47.

16 Шикорска, А. Функциониране на пазара за земеделска земя в Полша. Сп. ”Ико-номика и управление на селското стопанство”, С., 2009, с. 70.

17 Шикорска, А. Функциониране на пазара за земеделски земи в Полша. Сп. „Ико-номика и управление на селското стопанство”, № 3, С., 2009, с. 67.

18 Водената след 1989 г. у нас политика на насилствено разтуряне на колективните земеделски стопанства се оправдава и с пошлия аргумент, че през втората половина на 80-те години на ХХ в. на нашия пазар са доставяни картофи от братска Полша. Тогава (като се изключат цитрусовите плодове) картофите бяха единственият непреработен растителен продукт, доставян в страната ни от чужбина, а понастоящем две трети от потребяваните на наша територия пресни зеленчуци и плодове са вносно производство.

19 FAOSTAT 2009.

20Карват-Вожняк, Б. Обща характеристика на високодоходните стопанства в периода на интеграция на Полша в ЕС. Сп. „Икономика и управление на селското стопанство”, С., 2008, с. 48.

21Chloupkova, J., G. Svendsen and G. Svendsen. Building and destroying social capital: The case of cooperative movements in Denmark and Poland, Kluwer Academic Publishers, 2003.

22 Swinnen, J. Endogenous Agricultural Structures: Insights from Transition Countries, University of Leuven, 2006, p.12.

23 Schilthuis, G., O.-F. van Bekkum. Agricultural cooperatives in Central Europe: trends and issues. http./books.google.bg./books?, 2000, p. 17–20.

24 Laczo, F. Farmers’ organizations in Central and Eastern European, Proceedings of FAO Workshop, 2001, p. 106.

25 Leonte, J.acqueline and C. Alexandri. Farmers’ organizations in Central and Eastern Eu-ropean, Proceedings of FAO Workshop, 2001, p.154.

26 Iohan F.M Swinnen, J. Endogenous Agricultural Structures: Insights from Transition Countries. University of Leuven, 2006, p. 10.





Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет