земеделските кооперативи в Унгария. Само за създаване на снабдителни и изкупвателни фермерски кооперативи са вложени десетки милиони долари от държавния бюджет. По такъв начин е способствано и за реанимация на едва оцеляващите земеделски стопанства, след като е премахнато тяхното интегрално звено – държавните стопански обединения. Както е известно, при социализма чрез тези обединения е осъществяван износът на земеделски продукти и са доставяни селскостопански машини и съоръжения от чужбина, включително от западни държави.
Формирането на унгарски земеделски кооперативи се стимулира и чрез създаване на благоприятни условия за развитие на съществуващите ферми. За целта е създадена специализирана държавна банка и са вложени значителни държавни инвестиции за подобряване на машинния парк и на складовата база на семейните ферми, а също и за преработка на техните продукти.
За няколко години в Унгария са сформирани над 900 земеделски асоциации (кръгове, общества и селски клубове), обхващащи общо около 50 хил. малки и средни по размер ферми. Учредени са и около 500 кооператива за продажба на земеделски продукти, за снабдяване на фермерите с промиш-лени стоки, за машинни и други услуги на земеделските сто-пани и за водене на екологично земеделие. От тях над 300 са в „Националния съюз на унгарските пазарни и обслужващи кооперативи”– Hangya (Ant), а над 40 принадлежат на „Унгарската асоциация на фермерските кръгове (circles) и кооперативи”.
Понастоящем сред 500-те унгарски земеделски кооператива само 100 са в добро икономическо и управленско състояние 24. Има и много кооперативи, където се симулира дейност, за да могат техните създатели да получават държав-ни и европейски субсидии.
В Унгария (както и в Чехия и Словакия) „новите” кооперативи (снабдителни, сервизни и търговски) от корпоративен тип са формирани предимно чрез преобразуване на стари селскостопански производствени кооперативи. За това преобразуване от държавата са изразходвани над 100 млн. долара.
През последните двадесет години почти не е оказвана държавна финансова помощ за създаване и развитие на земеделски кооперативи в Румъния. С определени парични суми и методологична подкрепа на чуждестранни фондации (главно от Германия, Англия и САЩ) са създадени няколко местни кооператива на земеделски производители. В аграрния сектор на страната са учредени и над 40 асоциации (фондации) с нестопанска цел (защита на интересите на фер-мерите и на преработвателите на селскостопански продукти)25. Както показва животът, в този тип асоциации има по-големи възможности за облагодетелстване на техните лидери, отколкото реално да се решават фермерски проблеми и да се съдейства за ускорено развитие на земеделските стопанства.
Още от началото на реставрацията на капитализма (1990–1991 991 г.) новите румънски власти са приели закони, чрез които се насърчава създаването и развитието на „земеделски дружества” – частни фермерски компании (дружества с ограничена отговорност и съвместни стокови компании) за осигуряване на фермерски инвестиции, за доставяне на животни на фермерите и за о се насърчава 0 земеделски та страна се извършва сравнително голям внос на такива продукти.изкупуване на тяхната продукция. За кратко време са били учредени хиляди такива компании с участието на селяни, които са ид получили земи от разтурени производст-вени кооперативи и държавни земеделски стопанства. Впоследствие броят на новите компании непрекъснато намалява, а фермерите масово ги напускат с мотива, че в тях са установени чужди на кооперативизма отношения.
П
59. Аграрна политика
риетите закони позволяват създаването и на снабдителни, търговски, обслужващи и други кооперативи на фермерите. Все още обаче , обаче рядко се изграждат такива кооперативи по простата причина, че милионите местни дребни и средни фермери не разполагат с достатъчно капитал. Освен това при сложилата се в Румъния икономическа среда (господстващо положение на „обратните арендатори” и на чуждестранните собственици на повечето търговски и преработвателни компании, ограничен достъп до външни аграрни пазари), местните фермери избягват да водят общ бизнес и да поемат съвместни рискове. Продължават поединично да се спасяват, разчитайки на своите полунатурални или натурални стопанства.
В румънската страна се изпълнява и директивата на ръководителите на ЕС за сдружаване на фермерите и формиране на т.нар.чените „групи на производителите”. Но е на И тук (както и в България) тези групи нямат единни национални организации и центрове, които могат да имат финансов и интелектуален капацитет за решаване на фермерски проблеми – снабдяване на фермерите с машини, торове и препарати, изкупуване, преработка и експорт на селскостопански продукти.
взето При сегашната социално-икономическа обстановка в повечето бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа е много трудно да бъдат създавани класически земеделски кооперативи. Такива кооперативи могат сравнително по-лесно да се формират от милионите семейни стопани в Полша и Румъния.
Един от главните фактори, задържащи развитието на земеделските кооперативи в повечето бивши социалистически страни, са доминиращите в тяхното земеделие акционерни дружества и компании. Понастоящем в такива компании се стопанисва близо половината от земеделската земя на разглежданите срани..
Земеделски компании (за обработка на земеделските земи) няма в съвременните западноевропейски държави, където по начало корпоративното земеделие е „необичайно”. В тези страни стопанисването на земеделските земи изцяло се извършва от индивидуални, семейни ферми.
В западноевропейските семейни ферми се стопанисват основно собствени земи, разширявани с поземлени площи, взети под аренда от съседни земевладелци. Главно поради това местните фермери се отнасят грижовно към земите, неп-рекъснато обогатяват техния хумусен слой и се стремят да ги оставят на своите наследници в състояние на високо почвено плодородие.
В големите (с хиляди декари землени площи) пазарни фермерски компании на повечето страни от Централна и Източна Европа се стопанисва предимно арендувана частна, общинска и държавна земя. Този факт показва, че в земеделието на въпросните страни вече господства спекулативният капитал. Капиталистите – арендатори и акционери, прес-ледват получаване на високи печалби, като наемат евтина работна сила и изтощават до краен предел плодородието на почвите на чуждите земи, още повече, че по-голямата част от арендуваните земи са с неуточнени титули на собственост. След разтурянето (през 90-те години на ХХ в.) на селскостопанските производствени кооперативи тези земи са върнати на някогашни член-кооператори, чиито наследници (от няколко поколения) продължават да делят помежду си полагащите им се по наследство малки ниви. Същевременно милиони декари земеделски земи се изкупуват (чрез местни лица) от американски, английски и други чуждестранни фондове и спекуланти. Новите земевладелци временно използват придобитите земи за получаване на държавни и междудържавни субсидии (на декар землена площ) и ги подготвят за бъдещи спекулативни препродажби на чуждестранни заселници.
Нахлуването на спекулативния капитал в земеделието води и до обезлюдяване на селата. В големите фермерски компании, където върху хиляди декари землени площи се отглеждат главно житни култури и слънчоглед, селската работна сила става излишна и младите селяни са принудени да търсят работа и препитание в големи градове или западни държави. Световната практика показва, че селските жители се задържат по родните места, когато обработват местните земи в собствени семейни или кооперативни ферми и отглеждат разнообразни култури, включително плодове, зелен-чуци, тютюн и животни. Например понастоящем кипящият живот в селата на Румъния до голяма степен се дължи на големия брой собственици (близо 4 милиона) на пазарни, полунатурални и натурални семейни ферми.
Акционерите и арендаторите на крупни ферми нямат интерес да се кооперират и да създават снабдителни, изкупвателни, преработвателни, обслужващи и експортни кооперативи. Те принадлежат към представителите на капиталистическата класа (лихвари, търговци, работодатели) и заедно с тях извличат печалби от незаплатения труд на наемните работници, от почти символичната рента и от по-плодород-ните и разположени в благоприятни климатични условия земи.
При този тип големи ферми се установяват и поддържат предимно комерсиални отношения с определени (предимно чуждестранни) акционерни снабдителни, обслужващи, търговски и т.н. компании. Вместо кооперативните принци-пи за фермерско сътрудничество и взаимопомощ между едрите фермери се води конкурентна борба и се търси едностранна изгода.
Друг фактор, който задържа развитието на земеделските кооперативи в повечето бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа, са настанилите се на тяхна територия западни и израелски търговски и преработвателни компании. В тези страни редица мощни компании като американските Heinz и Mars, англо-холандската Uni-lever, френската Danone, германската Scholler и други са приватизирали повечето от хранително-вкусовите предприятия (млекопреработвателни, захарни и сладкарски, консервни, маслодайни, бирени) и вече притежават по-голямата част от тази индустрия. През последното десетилетие корпоративните ферми, които доминират в земеделието на България, Чехия, Словакия и Унгария, предават по договор на въпросните и други компании 80 % от предназначеното за продан зърно и 60–85 % от животинските продукти26. При това положение е много трудно да бъдат създавани и развивани земеделски кооперативи от западноевропейски тип.
За шефовете на западни снабдителни и преработвателни компании е по-лесно да се договарят и да взаимодействат с ръководителите на една или няколко големи фермерски корпорации. Тези компании могат в кратки срокове да извършват разплащанията с малък брой крупни земеделски доставчици и да ги снабдяват с инвестиционни заеми, машини, суровини и материали.
Засега чуждестранните транснационални компании, които имат филиали на териториите на бивши социалистически страни, се снабдяват със зърно, слънчоглед, мляко и други продукти от сравнително малкото на брой местни големи ферми. Тези компании не сключват пряко в снабдителните си вериги милиони дребни и средни фермерски стопанства В Румъния (където преобладават семейните ферми) чуждестранните компании събират и изкупуват земеделски продукти от малки и средни фермерски стопанства чрез местни посреднически компании. Отдавна е доказано, че такива търговски компании съществуват, като отнемат допълнител-на част от продукта на труда на производителите и препродават техните стоки на многократно по-високи цени (ощетявайки и потребителите).
Много факти в България и други страни показват, че мениджъри и дилъри на въпросните чуждестранни компании дават подкупи и комисиони на председатели и ръководители на местни производствени кооперации, за да им продават скъпи средства за производства или да изкупуват на безценица кооперативните селскостопански продукти. Така се корумпират обществени деятели и се нанасят големи загуби на кооператорите, методично се убива вярата им в прогресивната кооперативна идея.
Направеният анализ на кооперативната политика в земеделието на бивши страни от Централна и Източна Европа дава основание да се направят важни изводи:
• вследствие на двадесетгодишното прилагане на отвъдокеанската неолиберална политика в повечето бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа са фор-мирани аграрни структури (форми на собственост и стопанисване на земеделските земи, на изкупуване, преработка и пласмент на селскостопански стоки т.н.), които са корпоратив-ни, несъвместими с тези на западноевропейските държави и обричат на бедност местните земеделски производители;
• високият (около 70 %) дял на обработваните под аренда земеделските земи в разглежданите страни (без Полша) открива пътя за нахлуване на западен финансов капитал, за по-нататъшно обезлюдяване на селата, за влошаване плодородието на почвата и за изкупуване на земеделските земи от чужденци;
• големите арендатори – капиталисти и акционери, които засега стопанисват половината от земеделските земи на повечето бивши социалистически страни, изграждат икономически връзки с търговски и снабдителни компании (предимно чуждестранни), за да могат непосредствено да експлоатират милионите дребни и средни фермери, всячески им пречат да се обединяват в кооперативи;
• повечето социалистически селскостопански производствени кооперативи в Унгария, Чехия и Словакия са преобразувани в снабдителни и търговски кооперативи от акционерен тип, които изпълняват и унизителната роля на посредници между фермери и чуждестранни търговски и преработвателни компании, придобили собствеността върху повечето местни хранително-вкусови предприятия;
• основни фактори, задържащи развитието на земеделските кооперативи в бившите социалистически страни са: заелите доминиращо положение големи арендни и акционерни дружества и компании (за стопанисване на земята); изкупилите повечето местни хранително-вкусови предприятия чуждестранни търговски и преработвателни корпорации;
• при съвременните глобални политически и икономически отношения е необходимо в бившите социалистичес-ки страни да бъде оказвана решителна държавна финансова, консултантска и административна помощ за създаване и раз-витие на земеделски сдружения и кооперативи (така са създадени множество фермерски групи и кооперативи в Полша, Унгария и Чехия, докато поради недостатъчната намеса на държавата в Румъния има сравнително малко на брой сдружения и кооперативи);
• в повечето аграрни пазари на бившите социалистически страни е скромен делът на селскостопанските стоки, доставяни от кооперативите, а кооперативните вертикални и хоризонтални съюзи не притежават нужните финансови и кадрови ресурси за системно взаимодействие със сродни европейски организации и за по-пълно и рационално използване на паричните ресурси, предоставяни на фермерите по линия на Общата аграрна политика на ЕС;
• понастоящем класически земеделски кооперативи могат успешно да се създават в Полша и Румъния, където няколко милиона дребни и средни селски стопанства могат да просперират чрез сдружаване и взаимопомощ при осигуряване на кредити и стабилни местни и международни аграрни пазари, съвместно изготвяне и изпълнение на европейски производствени, инфраструктурни и други проекти.
• при формиралата се структура на собственост и стопанисване на земеделските земи в бившите социалистически страни би трябвало да се води политика на формиране и развитие на снабдителни, преработвателни, обслужващи и търговски кооперативи, обхващащи предимно дребните и средните поземлени собственици и ферми.
Достарыңызбен бөлісу: |