ХVІІІ. ПОЛИТИКА НА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

През последните две десетилетия у нас се прилага политика на разрушаване на социалистическата социално-икономическа система. Създават се законови и институционални предпоставки за предаване на нашите държавни и частни банки, предприятия, земи и гори в собственост на чужденци¹.

През 2005 г. под отвъдокеански натиск беше приета поправка в чл. 22 на Конституцията на Република България. Съгласно с тази поправка Парламентът може да ратифицира международни договори и да приема закони, даващи право на чужденци (включително и от държави извън Европейския съюз) да придобиват собственост върху български земеделски земи.

Макар че посочените договори и закони още не са приети, чуждестранни “инвестиционни” фондове с посредничеството на български космополити и спекуланти вече са изкупили близо 1 млн. дка български земеделски земи. Към тези фондове се отнасят “Адванс терафонд” и “Серес”².

Акционери на тези фондове са чуждестранни банки (включително “Мерил Линч”) и търговци на зърнени храни. Засега върху закупените земи се произвеждат (от собствениците или под аренда) зърнени продукти, предназначени за износ. Срещу големите поземлени площи (по около 200–300 хил. дка) всеки фонд получава големи субсидии от ЕС. Може да се предполага, обаче, че в бъдеще чуждестранните фондове ще препродадат българските земеделски земи на чужденци – заселници от страни извън ЕС.

Прилаганата през последните две десетилетия у нас политика на ликвидация на ТКЗС и на раздробяване на дребната поземлена собственост доведе до резки промени в структу-рата на българските земеделски стопанства. През 2009 г. у нас е имало няколко хиляди едри земеделски стопанства и близо половин милион дребни полупазарни и натурални фер-ми, чиито хранителни и други селскостопански продукти са предназначени предимно за лично потребление.

При такава дуалистична структура на земеделските сто-панства у нас значително се ограничават възможностите за комплексно прилагане на механизмите на Общата аграрна политика на страните – членки на Европейския съюз. Както е известно, въпросната политика се насочва и към задоволяване на потребностите на консуматорите и данъкоплатците от висококачествени, екологично чисти и здравословни хранителни продукти. В нея се включват мерки и механизми, чрез които се способства за подобряване на живота на населението от селските райони, включително като се повишава конкурентоспособността на земеделието. В рамките на ОАП се ограничава прилагането на някои от пазарните й механизми (гарантирани изкупни цени, експортни субсидии, нисколихвени кредити). Тези механизми се използват главно за увеличаване на селскостопанското производство. Чрез тях фермерите получават субсидии главно за произведени количества селкостопански продукти. В бъдеще наред с тези механизми ще се прилагат и преки плащания на фермерите за изпълнени предварително определени агротех-нически, екологични и други стандарти и норми.

За целта се разширява кръгът на различните видове преки фермерски плащания (за компенсации, изпълнени изисквания и стандарти, за хигиена, качество и безопасност на продуктите).

Дуалистична структура е формирана и в групата на специализираните стопанства за отглеждане на полски култури. Тези наши стопанства наброяват общо около 70 000, или около 15 % от общия брой на земеделските стопанства на страната, но в тях се осигурява над 70–80 % от добива на зърнени храни и слънчоглед.

Сега средният размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в стопанствата с предимно полски култури е над 300 дка, а икономическият им потенциал е около 6 европейски икономически единици (ЕИЕ)³. Дребните стопанст-ва (около 57 000) от тази група стопанисват до 20 дка земеделски земи и са с икономически потенциал до 2 европейс-ки единици за големина.

В групата на стопанствата, където се отглеждат пре-димно полски култури, има и едри ферми. Средният размер на обработваемата земя в едно такова стопанство е около 4000 дка, а получаваният годишен доход – над 16 икономи-чески единици.

Т
46. Аграрна политика

ези едри стопанства представляват едва 5 % от общия брой на фермите, специализирани в отглеждането на полски култури. В тях се стопанисват над 90 % от нашите земи, върху които се отглеждат полски култури. Тъй като над 42 000, или около 60 % от специализираните стопанства за отглеждане на полски култури са дребни (с под 10 дка обработваема земя), няма да получават субсидии от европейски фондове и ДФ "Земеделие" (съответно по 20 и 5 лв. на дка).

При прилагането на механизмите (в т.ч. преките плащания за единица стопанисвана земя) на ОАП у нас продължава тенденцията на намаляване на броя на дребните стопанства, в които се отглеждат предимно полски култури. Същевременно се увеличават размерите на едрите арендни и кооперативни стопанства. Още повече се засилват процесите на специализация на големите стопанства в отглеждането на селскостопански култури (житни и слънчоглед) с по-ниски разходи. Много от останалите кооперации изпадат в несъстоятелност и се трансформират в други стопански организации.

Многобройни (над 400 000), но малки по размера на стопанисваната земя, са и зеленчукопроизводителните сто-панства. Средният размер на едно такова стопанство е едва 1,1 дка. Следователно почти всички зеленчукови стопанства у нас няма да получават преки плащания от еврофондовете (право да получават бюджетни субсидии е дадено само на стопанства, в които се отглеждат зеленчукови култури и трай-ни насаждения върху поземлени площи, превишаващи 5 дка).

При съвременните условия зеленчуковите стопанства могат да бъдат високорентабилни. Направените разчети за приходите и разходите на няколко действащи в страната зеленчукови стопанства показват, че в процеса на производ-ството на зеленчуци на един декар се влагат около 200 лв. и се получава чист доход, възлизащ на около 800 лв.⁴.

Стопанствата от тази група могат да станат пазарни, като се обединяват в браншови организации и кооперативи за преработка и пласмент на пресни и преработени зеленчуци.

Това предполага преодоляване на дребнособствени-ческия егоизъм и недоверието към колективните обществени и стопански обединения.

Подобна е картината и в стопанствата, в които се от-глеждат лозя и овощни насаждения. През периода 1990–2006 г. са изкоренени и разделени (между стотици хиляди някогашни земевладелци) огромни масиви лозя и овощни градини. Поземлените площи на лозята са съкратени от 1,6 млн. на 1 млн. дка, а на овощните градини – от 1,2 млн. дка на 260 хил. дка⁵.

Понастоящем над 60 на сто от лозята в нашата страна са с изтекъл срок за годност – над двадесетгодишна въз-раст⁶.

Делът на новите насаждения на лозя е едва 1 % от техните общи площи. Повечето нови лозя принадлежат на регистрирани по Търговския закон лозаро-винарски дружества, където производителите на вина сами добиват грозде от лозя със сортове с гарантиран произход сортове.

При извършеното през 2003 г. преброяване на българ-ските земеделски стопанства е било заявено, че трайни насаждения притежават над 490 000 лица, от които над 250 000 имат лозя, а останалите – овощни и ягодоплодни.

Нерегистрираните по закон притежатели на трайни насаждения представляват над 95 %. Близо 30 % от тях са предоставили своите парцели, засадени с трайни насаждения за стопанисване от производителни кооперации. Средният размер на лозовите насаждения в една кооперация е около 500 дка. В търговските дружества този размер е около 300 дка, а в сдруженията – около 70 дка.

По статистически данни на българското Министерство на земеделието и храните през последните години чистият доход от декар кооперативни лозя е около 120 лв., а от тези на фамилните стопанства – отрицателен (минус 16 лв.). Чистият доход от декар овощни градини в производителните кооперации е почти нулев. В семейните стопанства ежегодно е получаван по 260 лв. чист доход от декар лозя.

Очевидно определените от европейските фондове сел-скостопански субсидии оказват известно въздействие върху развитието на едрите земеделски стопанства. Това става глав-но чрез преките фермерски плащания за единица стопанисвана земеделска земя.

Върху развитието на стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждения, ще влияе и прилага-нето на други механизми на ОАП:

• контрол върху посадъчния материал,

• въвеждане на стандарти за качество на произвеж-даните продукти;

• предоставяне на експортни субсидии;

• създаване на организации на производителите.

Прилагането на ОАП на ЕС у нас въздейства върху организационната и производствената структура на българските растениевъдни стопанства (схема 3), но за по-съществено и ускорено усъвършенстване на тази структура би трябвало да се увеличава оказваната на земеделските стопанства методическа, законова и финансова помощ от държавата.

Вследствие на ликвидирането на ТКЗС бяха премах-нати и едрите животновъдни ферми. Днес в една животновъдна ферма се отглеждат средно по няколко крави, свине, овце и по около 50 птици. Сравнително най-голям (над 50) е средният брой крави в кооперативните краве-ферми.

Много от земеделските производствени кооперации продължават да се занимават с отглеждането на крави за мляко, въпреки че тази дейност не носи високи доходи (осо-бено при постоянно поскъпващите фуражи).
Схема 3

Въздействие на общата аграрна политика на Европейския съюз върху организационната и производствена структура на българските растениевъдни стопанства

През 2009 г. в страната ни само около 1600 млечни кравеферми покриват европейските санитарно-хигиенни и ве-теринарни стандарти и отговарят на изискванията за качеството на суровото мляко. Това показва, че засега млякото на едва около една пета от общия брой крави у нас може да бъде изнасяно (в прясно и преработено състояние) на европейските пазари.

Общото количество на получаваното от тези краве-ферми мляко представлява около една четвърт от определе-ната за нашата страна годишна производствена млечна квота (979 хил. тона). Това мляко може да бъде изкупувано от преработвателните предприятия, получили правото да изнасят в страните – членки на Европейския съюз, своя продукция (сирене, кашкавал, масло). То ще се изкупува на фиксирани от Евросъюза цени, чието ниво ще се поддържа чрез интервениране на млечния пазар. Фиксирането на изкупните цени, разпределянето на млечните квоти между лицензираните и сертифицираните кравеферми и интервенирането на пазара се извършва от Общата организация на пазара (ООП).

Доходите на собствениците на тези кравеферми се поддържат главно чрез директните плащания за единица землена площ (ако разполагат със собствена или арендувана земя) и поддържане на високо ниво на изкупните цени на млякото посредством интервениране на млечния пазар. Останалите млекопроизводители с малки кравеферми (с по 2–3 хил. крави), които не могат да изпълняват фитосанитарни и други стандарти, получават субсидии само под формата на преки плащания за стопанисвана земя.

При това положение спасението на българските мле-копроизводители (включително и на тези с големи краве-ферми) е в създаването на единен кооператив за производ-ство, преработка и пласмент на мляко и млечни продукти.

С негова помощ би могло да се извършва модернизация и преструктуриране на нашите млекопроизводителни стопанства, да се организира експортът на млечни произведения и да се осигурява по-пълно усвояване на заделяните от европейски фондове парични ресурси за развитие на българските кооперативни кравеферми и млекопреработвателни предприятия.

Прилагането на ОАП у нас може значително да сти-мулира развитието на овцевъдните стопанства. В този сектор се прилагат комбинирани механизми. Едновременно се използват както преки фермерски плащания (на единица стопанисвана площ и премии за овце майки и кози майки), така и пазарни инструменти като гарантирани изкупни цени на мляко и месо от съответни млеко- или месодайни породи овце, произведено по определени стандартни изисквания.

Общата аграрна политика осигурява предимства в развитието главно на едрите овцеферми. През 2006 г. у нас такива са едва около 3 хил. овцеферми с по над 100 овце. Останалите около 170 хил. дребни овцеферми са с по 5 овце. Делът им превишава 98 % от всички овцеферми в страната.

Прилагането на ОАП на ЕС оказва въздействие и върху развитието на свиневъдните и птицевъдните стопанства.

В двата сектора не са предвидени преки фермерски плащания по линия на съответните европейски фондове. Собствениците на свиневъдни и птицевъдни стопанства получават подкрепа чрез регулиране на пазарите на свинско и птиче месо и яйца, включително като се изкупуват пазарните излишъци, предоставяне на експортни субсидии, поставяне на тарифни и нетарифни митнически ограничения на вноса на месо, месни произведения и яйца от държави извън ЕС.

С тези мерки се стимулира развитието главно на големите свиневъдни и птицевъдни комплекси. През 2009 г. половината от свинете (около половин милион броя) у нас са съсредоточени в земеделски производителни кооперации, сдружения и търговски дружества.

Другата половина от общия брой на свинете в нашата страна се отглеждат от отделни семейства (по 2–3 броя).

По-различна е картината в птицевъдните стопанства. От 380 хил. такива стопанства 99,7 % са на физически лица, които отглеждат средно по около 20 птици. В тези семейни стопанства се отглеждат около 40 % от всички (19,6 млн. броя) птици у нас. Останалите птици са само в около 180 търговски дружества (които имат промишлени птицеферми, където се прилагат модерни технологии), а също и в сдружения и кооперации.

Прилаганата у нас ОАП може да има значителна роля за развитието на българското животновъдство (схема 4).

При осъществяването на ОАП се отдава голямо значение и на кооперативните и други форми на обединяване и сплотяване на производителите.

Засега и организационната структура на българските земеделски стопанства съществено се различава от тази на западноевропейските ферми. Тази разлика е непреодолима пречка за интегриране на нашия аграрен сектор с европейс-ките стопански и пазарни организации. При създаването на земеделски стопанства у нас се изхожда от дребната и раз-покъсана поземлена собственост. Главно поради това пове-чето български земеделски стопанства са с маломерна и разпръсната на различни места на селското землище обработ-ваема земя. В тях се произвеждат селскостопански продукти главно за лично потребление.

Схема 4

Въздействие на общата аграрна политикана ЕС върху

организационната и производствената структура на

българските животновъдни стопанства

Голяма е разликата и между нашите и западноевро-пейските арендни стопанства. Арендаторите в Западна Ев-ропа стопанисват обединена земя и сграден фонд на една ферма. В отделното българско арендно стопанство земята принадлежи на стотици (дори хиляди собственици). Пове-чето от тях живеят в градовете. Родните арендатори използ-ват конюнктурата на все още неуточнената и неразделена между наследниците поземлена собственост, а също и голя-мата безработица (включително и на механизатори) в села-та, за да извличат бързи и лесни печалби. Повечето от тях изплащат на земевладелците нищожни ренти, експлоатират наемните работници и присвояват по-голямата част от про-дукта на техния труд. Арендаторите гледат на земеделието като на временен бизнес, чрез който получават държавни субсидии и банкови кредити. Те рядко проявяват стремеж към придобиване на поземлена собственост и основаване на фамилни стопанства върху собствена земя.

Напоследък българските арендатори разширяват раз-мерите на наеманата земя, за да получават по-големи суми преки плащания (на единица поземлена площ) от европейс-ките фондове и ДФ “Земеделие”. Обикновено това става за сметка на дребни фермери, които притежават по-малко де-кари обработваема земя и често пъти не виждат смисъл да губят време и сили за получаване на полагащите им се нез-начителни количества субсидии.

С оглед да бъде усъвършенствана сегашната дуалис-тична и нерационална структура на българските земеделски стопанства и да се постига по-справедливо разпределение на селскостопанските субсидии се правят предложения за поставяне на горна граница на размерите на арендуваната земя в едно арендно стопанство⁷.¹Така би могло да се стимулира развитието на средните (по размерите на стопанисваната земя и получавания доход) ферми.

Напоследък за прилагане на такава политика се пле-дира и в рамките на Европейския съюз. В ръководните му органи се планира постепенно намаляване на преките суб-сидии за големите (с над 100 000 евро годишна печалба) се-мейни земеделски стопанства – част от тези парични субси-дии да се пренасочват за развитие на селското стопанство, като цяло. Засега се предвижда запазване на пълния размер на преките плащания на големите кооперативни стопанства в източноевропейските страни (включително Източна Герма-ния), чиято земя е собственост на повече от един земевла-делец.

Предлага се на големите семейни (включително арендни) ферми да бъде определена горна граница на фермерските плащания съобразно с получаваните годишни доходи. Ще бъдат орязани субсидиите на големите семейни ферми: при ежегодна печалба над 100 хил. евро – с 10 %, над 200 000 евро – с над 25 %, а над 300 000 евро – с 45 %⁸.²

Малко вероятно е обаче да бъде постигнато пълно съгласие за орязване на преките плащания, предоставяни на големите стопанства и за пренасочването им към други (по-малки) ферми и дейности. Може да се предполага, че това няма да бъде прието от правителствата на Франция и Ан-глия, където има ферми със сравнително големи поземлени площи и под формата на преки фермерски плащания към тях се насочват огромни суми от европейските фондове.

В земеделската комисия на ЕС ще се изгражда система за проверка срещу разделяне на големите ферми на части с цел запазване на субсидиите. Същевременно ще се настоява пред земеделските министри на страните – членки на ЕС, да бъдат въведени допълнителни екостандарти (например по-рентабилно използване на водите и реализация на мерки срещу изкуственото затопляне на климата). Търсят се възможности за увеличаване на квотите за производство на мляко в отделните страни – членки на ЕС. Обсъждат се варианти за увеличаване на минималния размер (3 дка) на стопанисваната земя, за която се предоставя финансова помощ на фермерите. Предлага се да отпаднат субсидиите, предоставяни за произведени количества от някои селскостопански продукти, или да се дават само за стоки, чрез чието производство могат да бъдат решавани важни икономически, социални и екологични проблеми в съответния регион.

След въвеждането (1997 г.) на колониалния валутен борд у нас все повече от кооперативните производствени стопанства биват обявявани в несъстоятелност, а имущест-вото им разпродавано на частни лица. Броят на тези коо-перации се съкращава от около 3,5 на 1,5 хиляди. Това се дължи главно на влошената икономическа среда за развитието на нашето земеделие – отпускане на минимални държавни субсидии на земеделски производители (главно за отглеждане на тютюн и сеитба на есенни зърнени култури, от чиято продукция “житарите прекупвачи” изнасят в чужбина), ограбване на селските стопани от търговци посредници и прекупвачи, липса на кооперативи за изкупуване на селскостопански продукти. Земеделските производителни кооперации у нас със закон са поставени в неравностойно положение спрямо другите ферми. Държавата обявява тези кооперации в несъстоятелност главно за неплатени данъци и социални (пенсионни и здравни) осигуровки, от които са освободени индивидуалните селски стопани.

Връзката между земеделските производители и консу-маторите на селскостопански стоки се поддържа от частни посреднически фирми. Тези фирми трупат печалби, като изкупуват на безценица селскостопанските стоки и ги продават на потребителите на многократно по-високи цени. В западноевропейските държави посредническите фирми са елиминирани още през ХІХ в., а мястото им е заето от кооперативи на самите фермери. В тях се извършва производ-ство, преработка и пласмент на определени селскостопан-ски продукти.

2. 
   
   жүктеу/скачать 1.01 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: