Командването на 21 иап през 1973–1977 г

В ИАС старши инженери по специалности са:

СД – майор инженер Христо Димитров Делчев

АО – майор Николай Георгиев Бутев

(майор Петър Дяков Дяков – от 1973 г.)

РО – подполковник Николай Ангелов Митев

АВ – подполковник Герасим Арсов Тасков;

инженер на 1-ва иае – майор инженер Милко Тонков Бамбалски

инженер на 2-ра иае – подполковник Костадин Христов Русев

инженер на 3-та иае – подполковник Георги Ангелов Караиванов

Летателният и инженерно-техническият състав бързо усвои самолет МиГ-17 и ритмично и безаварийно изпълняваше задачите. Постигнат беше висок ръст на летателна подготовка и класност на летците. Целият личен състав на летище Узунджово работеше упорито и денонощно за безпроизшественото изпълнение на летателния план и достойно представяне в социалистическото съревнование като здрав боен колектив. и резултатът дойде.

За 1976 и 1977 г. (двете последователни години) 21 иап беше излъчен за първенец на ВВС. Заслужена награда – гордост за състава на летището.

През 1974 г. в полка дойдоха част от първия випуск на Средното сержантско училище (ССУ) – 4 години обучение (след прогимназиално образование) за средни специалисти в бойните/учебните авиационни части по всички специалности.

1977 г. полковник Йорданов отиде в 10 САК, а подполковник инженер М. Трайков в ИАС на ПВО и ВВС. Командир на полка стана подполковник Георги Иванов Славов, ЗК по ИАС майор инженер Христо Д. Делчев.

1980 г. идват техниците на самолети лейтенант Стойко Радев Георгиев, лейтенант Боян Зоев, лейтенант Христо Ангелов.

Самолетите са МиГ-17/ф/пфОт 1980 до 1982 г. командир е Тодор Петров Киселков, а ЗК по ИАС е подполковник инженер Христо Д. Делчев.

инженер по СД – подполковник инженер Милко Тонков Бамбалски

инженер по РО – подполковникНиколай Ангелов Митев

инженер по АВ – майор Марко Ценков

началник ТЕЧ-1 – майор Минко Александров

инженер на 1-ва иае – ст. лейтенант Влаев

инженер на 2-ра иае – майор Стойко Павлов

Авиополкът вече има двуескадрилна организация.

1982 г. командир на авиополка става Цоко Ташев Цоков (1982–1985 г.).

1983 г. 1-ва ескадрила се приучава на самолет МиГ-21 и от 19 иап се получени МиГ-21м/мф.

През лятото на 1984 и 1985 г. 2-ра ескадрила се превъоръжава с МиГ-21 пф/пфм от летище Габровница, Равнец и Толбухин.

1985 г. командир на полка е полковник Велико Йорданов Киряков (1985–1989 г.).

ЗК по ИАС – подполковник Цоньо Тотев Иванов

Много добри специалисти бяха капитан Тошко Янков Иванов – СД, капитан Валери Динев – СД, капитан Георги Дуков – АО, капитан Димо Демирев – РО, майор Недялко Тянков – АО, ст. лейтенант Васко Василев – АВ.

1986 г. се извършва за пръв път кацане/ пребазиране със самолет МиГ-21 на оперативното летище Малево, на което поради размерите на полосата се е кацало само със самолети МиГ-17.

1989 г. командир на полка е полковник Полянков (1989-1990 г.).

ЗК по ИАС – майор инженер Николай Лозев Димитров.

От 1 януари 1990 г. 21 иап беше реорганизиран като 3 иае и е включена към състава на 19 иап – летище Граф Игнатиево с командир майор Георги Николов Атанасов (Жоро) (1990–1994 г.) – високоорганизиран, знаещ и можещ, строг, но справедлив командир. Той продължаваше в трудните условия на демокрацията да води личния състав към безаварийно изпълнение на летателния план, да запазва доброто име на гарнизон Узунджово, да сплотява още повече колектива. На въоръжение беше приет самолет МиГ-21 бис.

Командването на 3-та иае: командир – майор Георги Николов Атанасов (Жоро пича), зам.-командир – капитан Емил Лазаров Тодоров, началник-щаб – Красимир Дянков Недялков (Явор Димитров Димитров), щурман – капитан Дойчин Георгиев Бояджиев (капитан Сталинин Касабов Касабов), инспектор – майор Георги Янакиев Цончев, ВСП – капитан Йордан Петков Иванов (капитан Митко Христов Грапльов), РП – майор Иван Александров Чапкънов.

Към управлението на иае

началник-щаб – капитан Милен Делчев Вълев

помощник началник-щаб – ст. лейтенант Тихомир Евтимов Петков

кадровик – майор Веселин Петров Младенов

1-во звено:

командир – капитан Владимир Иванов Чонев

зам.-командир звено – капитан Пламен Ганчев Ганчев

старши пилот – ст. лейтенант Иван Иванов Георгиев

старши пилот – лейтенант Георги Сотиров Стоименов

младши пилот – лейтенант Жасмин Добрев Желев

младши пилот – лейтенант Александър Георгиев Коджабашев

2-ро звено:

командир – капитан Красимир Георгиев Гоцев

зам.-командир – капитан Валери Георгиев Маринов

мл. пилот – ст. лейтенант Георги Друмев Петков

ст. пилот – лейтенант Светлан Христов Стоянов

3-то звено:

командир – ст. лейтенант Гълъб Димитров Гълъбов

зам.-командир – ст. лейтенант Светлозар Добрев Младенов

ст. пилот – ст. лейтенант Юри Петров Рачев

.............(непопълнен щат)

мл. пилот – лейтенант Тодор Петров Тодоров

На 28 януари 1992 г. става катастрофа със самолет МиГ-21 ум/31 при язовир “Студен кладенец”, при която загиват капитан Дойчин Георгиев Бояджиев и капитан Емил Лазаров Тодоров.

С преминаването към базовата структура през есента на 1994 г. летище Узунджово се отделя от 19 иап. 21 иап е преобразуван в 4-та самостоятелна изтребителна авиобаза (4 ИАБ) – Узунджово и преминава към състава на 10 САК със заповед на командващия ВВС № 00219/18.08.1994 г.

Командир на базата е подполковник Марин Панайотов Начев, началник-щаб Явор Димитров, зам.-командир по АТВ – Стойко Радев Георгиев 1990-1998 г. Създадено е отделение ТВ (Техника и въоръжение) с началник подполковник инженер Димо Асенов Демирев и специалности по СД – подполковник Валери Динев, РТО – подполковник Танев, АО – майор Георги Дуков, АВ – майор Тошко Тошев.

Командир на ЕОПАТ (ескадрила за оперативна подготовка на авиационната техника) – майор Тошко Тотев.

Полетите се провеждат все по-рядко.

От есента на 1996 г. авиобазата е включена в състава на новосформирания корпус Тактическа авиация (к ТА), като 21-ва изтребителна бомбардировъчна авиобаза (21 ИБАБ).

1997 г. командир става Явор Димитров. 1998 г. зам.-командир по АТВ е Валери Динев Динев.

Но тя просъществува само две години.

1998 г. полетите спряха съвсем. Съгласно план 2004 през есента на 1998 г. авиобазата прекрати своето активно съществуване. Самолетите трябваше да се пребазират в летище Граф Игнатиево. Летище Узунджово вече си “отиваше”. То стана авиотехническа база. А през юни 2002 г. летището е окончателно закрито. Още едно летище хлопна врати. Няма го вече летището Узунджово. Нашето скъпо, родно, мило погранично летище Узунджово беше ликвидирано. Край!

Има обаче едно голямо НО!

Но незабравими ще останат в сърцата ни:

* Задружният живот в “гарадока”

* Честванията на празника на авиополка – 5 декември, на летището – 12 април, посрещането на Нова година, демонстрациите, футболните мачове между летци и техници, между ветерани и военнослужещи, благородното съревнование при провеждането на художествената самодейност.

* Тържествата през 1957, 1976 и 1977 г., когато 21-ви иап беше първенец на ВВС

* Въздушните паради

* Посрещането на космонавтите Гагарин, Рукавишников и Георги Иванов

* Загиналите наши братя-летци

* Прекрасният личен състав, организиран в здрав боен колектив, на скъпото ни и незабравимо наше погранично летище Узунджово
Курсант

На 25 юли 1951 г. се явихме на летище Божурище 580 младежи, току-що завършили реални и технически гимназии за полагане на приемен изпит по математика, физика и български език за курсанти във военното училище в гр. Ловеч. Конкурсът беше за 120 места по специалностите:

– самолет и двигател (СД) – 60 места

– авиационно оборудване (АО) – 30 места

– авиационно въоръжение (АВ) – 30 места

С това щеше да се позапълни старият “глад” от авиационни технически кадри за авиополковете на Военновъздушните сили (ВВС).

Изпитът мина. Прочетоха заповед с имената на успешно издържалите. Бях от приетите. Останалите си отидоха по родните места.

Първите ми запознанства бяха с Иван Гергов Николов от с. Бресте, Врачанско, бъдещ зам.-главен инженер по АО в ИАС на ПВО и ВВС, и с Никола Иванов Николов – от гр. София, бъдещ старши инженер по СД в ИАС на ПВО и ВВС.

Целият месец август бяхме бригадири. Копаехме канал за водопровод до с. Хераково.

На 1 септември 1951 г. започнахме редовни учебни занятия във Военновъздушното техническо училище “Васил Коларов” – гр. Ловеч – випуск 1951/1953 г. като курсанти.

Сега, след повече от половин век, като обърна назад глава и с уморен поглед се вгледам в миналото, виждам хубави спомени. И на основание на дългогодишната си служба в нашето летище Узунджово, и то още от самото начало – 1953 г. до 1977 г. включително с изключение на 5 години за академичния курс във ВА “Г. С Раковски”, т. е. цели 19 години, през които бях техник на самолет, инженер на ескадрила, старши инженер по СД на полка и зам.-командир по ИАС на 21 иап, си позволявам да опиша няколко спомена, както за характерни случаи от войсковия ни живот с моите колеги, другари и приятели, така и за някои командири и началници, оставили незабравими следи в моето развитие като авиационен специалист-инженер.

И така:
Офицер

След завършване на Народното военновъздушно техническо училище (НВВТУ) “Васил Коларов” – гр. Ловеч, със звание лейтенант, бяхме командировани със Заповед на командващия Военновъздушните сили (ВВС) № 60/17.09.1953 г. в пограничното новопостроено летище Узунджово, Хасковско, като техници на самолети и авиационни специалисти. На 20.09.1953 г. група от 23 млади офицери-авиоспециалисти по:

– самолета и двигателя (СД): Борис Иванов Нейков, Вълко Пенчев Съев, Васил Стойков, Делчо Петков Иванов, Димитър Лулов, Иван Славчев Георгиев, Иван Костадинов Иванов, Иван Георгиев Николов, Керен Андреев Русев, Иван Енев, Йордан Стефанов Стойнов, Кольо Вълчев, Мирчо Василев Янев, Марин Георгиев Трайков, Никола Георгиев Кръстев, Никола Шиков, Христо Павлов

– авиационно оборудване (АО): Васил Николов Чонов, Иван Найденов Панамски;

– авиационно въоръжение (АВ): Васил Крумов Кулин, Симеон С. Ценев;

От гарата една част от нас на камионите и на летището, останалите чакат за следващите курсове. Живеещите в Хасково и Димитровград се извозваха с градски рейсове.

В 7,30 часа на 21 септември 1953 г. личният състав на 21 иап беше както винаги построен пред щаба. Ние, новодошлите офицери, се бяхме изпънали отпред и с лице към строя след командите на началника на щаба капитан Рашев. Той прочете заповед за разпределението ни. Аз се паднах във втора ескадрила с командир капитан Дело Георгиев Жулев от с. Лесичево, Пазарджишко, по-късно генерал-майор, командир на 2-ра ДПВО и инженер Кирил Колев, второ звено с командир Мильо Пенчев и старши техник (техник на звеното) ст. лейтенант Асен Иванов Пандев. Заедно с мен бяха Вълко Пенчев Съев от с. Съево, Троянско, Иван Костадинов Иванов от Чирпан, Златан Серафмов Николов – РО от гр. София, Васил Крумов Кулин от гр. Разлог – АВ и Иван Найденов Панамски – АО от гр. Плевен.

В това време авиополкът летеше на реактивните самолети Як-17 (учебен – баба Наста), Як-23 (боен), МиГ-15 (боен) и УМиГ-15 (учебно-боен).

Още на следващия ден започнахме двумесечен курс за изучаване на самолет МиГ-15 с двигател РД-45 (с центробежен компресор) и различията на УМиГ-15. Кабинетът по СД беше на втория етаж на щаба, северен, голям, срещу стаята на командира – южна, с изглед към полосата, рульожката, работните стоянки, дежурния дом. До нея в дървен висок и тесен сандък и стъклена вратичка, заключена с катинар, беше поставено Знамето на полка. До него часови, застанал постоянно в положение “мирно”, въоръжен с пушка “Манлихер”. До командирската вляво беше стаята на началник-щаба, после на явна секция и накрая, на секретната секция с началник лейтенант Гушев и чиновничка Ленчето от с. Узунджово. На всички тях вратите и прозорците бяха с железни решетки.

Преподаватели ни бяха Асен Иванов Пандев, Георги Николаев Андонов, Георги Съйков Танев – инженер на първа ескадрила, Кирил Колев – инженер на втора ескадрила, Йордан Делчев Йорданов – инженер на трета ескадрила. (Тогава организационната структура на авиополковете беше триескадрилна, т. е. с по 12 бойни и 2 учебно-бойни самолети и едно щабно звено с 2 бойни самолета, всяка ескадрила по 3 звена с по 4 самолета. Владимир Христов Дерменджиев – инженер на полка по АО,......... Нейчев – инженер на полка по РО и Теньо Неделчев Прашков – инженер на полка по АВ.

– командир на 21 иап – Борис Иванов Каменов (1955-1957 г.)

– зам.-командир – Пейчо Иванов Пейчев

– щурман – Вълко Станков Вълков

– старши инженер – Васил Танев Генев (1956-1958 г.)

– парашутист – капитан Георги Атанасов Геновски

– командир на 81 ОАТБ – капитан Никола Танев Колев

– командир на 21 ОБРСТО – капитан Ангел Петров Сертев

Курсът вървеше много добре. Помагаше ни и времето. А то, времето, беше есенно, облачно, СМУ, почти не се летеше, тъй като подготовката на нашите летци беше за прости метеорологични условия (ПМУ), или както тогава казвахме – “слънчева авиация”. По авиационната техника се работеше малко, само за поддържането є в постоянна изправност и бойна готовност. Техниците ежедневно в края на работното време за час-два проверяваха зарядката на самолетите с гориво, въздух, кислород, състоянието на гумите. Специалистите проверяваха изправността на акумулаторните батерии, които зимно време се съхраняваха при необходимата температура и влага в акумулаторно-зарядната станция с началник ст. лейтенант Петко Стаматов Митрев от гр. Хасково. Радистите ежемесечно сменяваха кода на “свой – чужой” и влизаха в двустранна връзка с КП и между самолетите. Ние от курса използвахме това време и за практическо занятие по самолетите. Измина месец септември, дойде и си замина и октомври. На края на ноември курсът за изучаването на самолет МиГ-15 завърши. Изпитът сдадохме успешно. Пред строя началникът на щаба прочете заповед.
Техник на самолет

Вече сме техници на самолети наистина, а не само на книга. Но най-трудното беше “запускът и пробата на двигателя”. Колко пъти в курса и след това, като научихме, и то нелошо мястото и разположението на АЗС-ите, лампичките (зелени, червени, бели), различните уреди, кранове и ръчки в кабината и бяхме направили много, много “сухи” тренировки, първият запуск и проба никога няма да забравя. Не, че не го знаем на книга, а защото на практика е коренно различно. Ръцете са схванати, очите широко отворени, гледат, ама нищо не виждат – не виждат нито уреда, който трябва да гледаме, нито стрелките, нито пък кой беше следващият уред или лампичка. А часовникът най-спокойно си тиктакаше (времето за запуска е определено), шумът се увеличаваше, самолетът започна да трепери. Аз не виждах нито стрелки, нито лампички, ръчката вдървено виси във въздуха, не знаех към какво да посегна. Всичко забравих, а уж го знаех отлично на изпита. Този въпрос за “запуск и проба на двигателя” го имаше във всички изпитни билетчета. И затова мислехме, че се бяхме подготвили добре. Пък и “сухите” тренировки бяха добри. Явно, че имаше причина. И тя беше в голямото пренапрежение от самостоятелната работа. На стълбичката до мен беше звеновият техник (старши техника на звеното) ст. лейтенант Пандев, този прекрасен авиационен специалист, началник, другар, който за мен знаеше всичко, дружелюбно и спокойно наблюдаваше, леко усмихнат и съсредоточен. Казваше ми от време на време нещо, което нито чувах, нито разбирах, а ръката му ту включваше някой АЗС, ту изключваше друг. Показваше ми с пръст стрелките на оборотомера, на тристрелковия манометър за налягането и температурата на маслото, налягането на горивото/керосина, изключване на акумулатора и включване на генератора. Запускът завърши, започна пробата на двигателя. Същото положение. Най-после, видя ми се цял час, всичко свърши. А бяха изминали само десетина минути. Пандев ми каза: “Виж, че можеш.” Окуражаваше ме. А аз виждах колко мога. Постепенно свикнах. И сега съм още твърдо убеден, че това са изпитали всички мои колеги-техници на самолети в началото. После се отраках. Станах и аз “факир” като звеновия си техник (може да е нескромно, но по-важно е, че е вярно). А такива знаещи и можещи като моя началник Пандев бяха още и: Георги Н. Андонов, Крум Б. Кънев, Михаил Б. Николов, Гошо Д. Гочев, Цоньо Ив. Топалов, Гошо Т. Гошев, Цочо Ст. Семерджиев, Георги Ст. Георгиев, Йордан Д. Йорданов, Георги Ан. Караиванов, Владимир Хр. Дерменджиев, Теньо Н. Прашков,............Нейчев, Георги Андров Недков, Петко Г. Петков, Георги С. Танев, Стефан Димов, Георги Ив. Стоянов, Коста Хр. Русев, Христо Хр. Христов (Хаджито), Николай Анг. Митев, Герасим Ар. Тасков, Генчо Мит. Генчев, Илия Г. Чилов, Захари Н. Василев, Йордан Г. Митев. Докато падна първият сняг, ние продължавахме да се подготвяме, изучаваме и усъвършенстваме по самолета и двигателя, инструкциите, единния регламент.