Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5



бет10/40
Дата30.06.2016
өлшемі1.44 Mb.
#168727
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   40

7. Тупан кючек

ВАСИЛ ИЛИЕВ ПРАВИ НОВА СБИРКА В ОФИСА. ПРИСТЪПВА КЪМ втора точка от сцена­рия.

„Койотите на Карамански стават безкон­тролни. Настръхнали са. Трябва да ги дръпнем, преди да са се оглозгали един друг - разпорежда се босът. - Искам ги при мен с наведени глави."

София става бойно поле.

Тупан кючек от щавене, бой и хрущящи край­ници.

Пръв пада от „коня" Александър Митков -Сашо Таратора. Бабаитът е близък до сърцето на Карамански. Двамата са върлували заедно в Унгария. Таратора е бивш пандизчия и стар та­рикат със „сочна" улична биография. Има златарски магазини. Контролира организацията в „Люлин".

Борците го грабват от „стъргалото" на ма­халата. Таратора обелва очи в багажник. Отв­личат го край героичните Бонсови поляни. След солидна порция пердах го изхвърлят в канавка­та. Биячите го зарязват там и се връщат в офи­са на ВИС.

Васил Илиев поръчва такси за „пациента".

Клетият Таратор е „събран" от канавката и изсипан в дома си. В следващите дни бабаитът ближе рани и разсъждава над съдбата си.

Една вечер слага бяла риза, златен ланец и отива в „Мираж". На „царската" маса се е изтупал Васил Илиев. Дава знак на охраната да го пусне.

Таратора извива глас-трепетлика:

„Ако ме трепете - трепете! Ако ще проща­вате - прощавайте!"

Пада на колене и целува ръка.

„Простено ти е. Дишай!" - отсича босът, силно повлиян от Майкъл Корлеоне.

Таратора се покланя, а Васил пуска тънка ус­мивка. Сашо Таратора оживява, но по-късно ос­тава изолиран. Името му изплува от забвение­то през 2005 г.

На 16 февруари трима разстрелват пред очите му бащата на мутрите - Димитър Тодо­ров - Митко Бретона.

Касапницата се разиграва в люлинска кръч­ма с бойното име „Бъфало". Таратора се гипсира като оловна топка. Остава на масата и пие ром до вцепеняване.

В онази мрачна зима „щипката" на ВИС приклещва и Васко Марков - Кардараша от „Люлин". Ромският водач е близък на Карамански. При не­го се отчитат маса златари и джебчии.

Борците го сюрпризират с бой и щавене. Конфискуват му колите. Кардараша получава глоба, която го връща в първи клас. Той устоява на натиска и минава на завет. По-късно отваря чейнджбюро и златарски магазин.

В патакламата губи позиции целият ариергард около Кръстника. Бойният ж.к. „Дружба" става двойна губерния. Ромските тартори Жо­ро Черния, Яската и Боце също се предават. Ми­нават към ВИС с наведени глави.

Васил Илиев отпуска юмрука. Прави им жест.

„Оставям „Дружба" настрана. Въртете си бизнеса - великодушен е босът. - Ще се отчи­тате символично, колкото да не разваляте дис­циплината. Молбата ми е да не излизате от квар­тала. Иначе ще си омешаме капите."

Единствен в поза „шпагат" остава шери­фът на „Младост" Иван Кудев.

„Правеше се на примабалерина. Въртеше опашка ту към Васил, ту към Кръстника - казва негов съратник. - Запази неутралитет. Поза­та шпагат след време му изяде главата. Завлече Карамански с пари и беше убит."

Чистачът е покойният Сергей Шанин. Съ­щият, който накара афганския боец Винокуров да замълчи завинаги. Таборът на Кръстника от­лита в по-голямата си част. Вече лагерува при ВИС. Васко Бореца подкарва „каруцата".

Цветна и пееща, пълна с ромски тарикати.




8. Шепотът на бобените зърна

„ИЗЛИЗАМ. ЩЕ ОТСЪСТВАМ НЯКОЛКО ДНИ" - КАЗВА ВАСИЛ ИЛИ-ев в офиса в „Иван Вазов".

Като чуят това, секретарките му знаят, че след две минути ще затвори вратата, а след три ще полети към Кюстендил.

Хубавелките познават нрава му. Стегне ли го шапката, хуква към родния град. Обикновено е сам, без охрана. Отбива се да види дъщеря си Ивонка и бившата си жена. Отношенията меж­ду Васко Бореца и дискохвъргачката Мариана ос­тават приятелски до края на живота му.

Васил посещава задължително треньора си Стойчо Иванов и майка си Венка. Колкото пове­че синът й дърпа напред, толкова повече тя се затваря в панелното си блокче.

„Не можеше да понесе новия статут на Ва­сил. Усещаше, че става публична фигура и во­ди живот на ръба - разказва роднина на се­мейството. - Психиката й не издържаше. Ве­чер пиеше ракия, за да забрави. Тревожеше се и за Жоро. Усещаше, че е хванал тъмната пъ­течка."

Леля Венка се мобилизира пред Васил. Посре­ща го с вкусни гозби. Старае се да блесне в най-добрата си светлина. Той дори не подозира кол­ко е „трошлива". Синът компенсира отсъстви­ето си с пари. Всеки път сюрпризира майка си със златен армаган - колие, пръстен или гривна.

Новоизлюпеният баробец иска да се изпъчи като петльо пред цял Кюстендил. Държи да ос­тави „стъпка" върху алеята на славата. Влага много пари за лъскавия бар „Кариби" в хотел „Вел­бъжд".

„В разгара на приготовленията стоя две сед­мици в родния си град - спомня си бившият му треньор Стойчо Иванов. - Ремонтът изоста­ваше. В нощта преди откриването Васил моби­лизира всички на работа. Самият той се впрег­на в слагането на мокета. Васил беше с прусашка дисциплина. Като кажеше среща 6 11,00 сут­ринта, това означаваше точно 10,59."

Веднъж Стойчо Иванов закъснява с около 7 минути.

„Вече е късно, срещата ни мина" - порязва го босът.

Ако Васил може да действа по 24 часа в де­нонощието, то брат му - да купонясва по тол­кова. За откриването на „Кариби" е мобилизи­ран и Жоро. Артистичният бохем оказва по-скоро „логистична" подкрепа.

Всяка вечер висаджиите кръстосват на­здравици в кръчма. Малко след полунощ Васил вдига гълъбите:

„Хайде да почиваме, момчета. Ориентирай се към леглото най-вече ти, брат ми."

В 7,20 сутринта Васил вече пие кафе и кока-кола на бара. Автомобилите му са строени отп­ред. Всеки миг ще го изстрелят някъде.

„С Жоро точно се връщахме от дискотека. Пресни-пресни крачехме към бара" - разказва Емил Наков, бивш шеф на „Локо Пловдив".

„Ама и ваш'та не е лесна! Хей, живот, здравей, а, брат ми?" - смее се Васко, докато довършва кафето си.

Розовият бонбон бар Кариби разтваря вра­ти. Напудрен е с вариететен сняг. Сред захар­ните прашинки тече конкурс „Мис Кюстендил­ска зима".

Местният елит се е изпъчил на видна пози­ция. Омешал се е със знайни и незнайни предс­тавители на „клана" Илиеви. Аплодисментите галят ухото на Васко Бореца.

Панелното бедняче стъпва в алеята на „сла­вата". Кюстендил остава любимият му остров отдушник. Главно тук босът сваля желязната маска. Личният му психоаналитик е леля Рилка, ясновидката на ВИС.

Кюстендилката е с къса коса, игрив поглед и властна осанка. Окото на Версаче лъщи сред златните й герданчета.

Гадателката приема боса в непретенциоз­на кухничка. Хвърля боб върху мушама. Зърната отприщват в главата й приказни видения. Ва­сил ги приема едно към едно. Поглъща ги като висша математика. Леля Рилка размахва жезъла на пръв таен съветник:

„Виждам те с корона. Скоро ще царуваш над България. Заливат те вълни от пари. Верига от сделки и радостни събития. Сърцето ти е под­кова - щастлива любов."

Леля Рилка разбърква бобените зърна като цирков маг.

Васил си води бележки. Репродукция на Мо­на Лиза пуска усмивка над главата на пророчицата. Блещукат малко кандилце и икона на Све­та Богородица, обвита с цветя.

Пророчествата понякога режат като сатър. Точно това харесва Васко. Не обича да го успиват със светло бъдеще.

„Отговорността ти тежи като камък. Се­диш на трон, но краката и ръцете ти са във вери­ги. От тях висят мърдащи същества. Някои са ле­беди, а други - змии. Пази се от змиите с лебедови шии! Тук-таме се гърчат червейчета. Задава се опасност, но е далеч от теб. Пусни си бронята."

Васил целува ръка на леля Рилка. Всеки път й подарява по едно масивно бижу от жълто зла­то. Носи й букети с цветя и хапченца за диабе­та. Помага й с малки суми.

И днес леля Рилка не сваля от ръката си ма­сивен златен часовник, дар от Васил Илиев.

Веднъж босът любопитства:

„Как започна да гледаш?" - пита я той.

„Леля ми Цветана беше голяма врачка - от­говаря леля Рилка. - Искаше да наследя дарбата й. Като навърших четиринадесет години, поис­ка да ми види зъбките. После ми плю три пъти в устата. Оттогава виждам хората отвътре."

„Голяма си вълшебница - цъка с език Васко Илиев. - Каквото пожелаеш, го имаш. На линия съм."

На тръгване босът слага желязната маска.

Васил Илиев легитимира леля Рилка като гу­ру на ВИС. Тя е арбитър в сделки, любови и терзания. Пътеводител в мрачния лабиринт на ду­шата. Цялата история на групировката минава през бобените й зърна.



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   40




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет