Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

8. Шепотът на бобените зърна

„ИЗЛИЗАМ. ЩЕ ОТСЪСТВАМ НЯКОЛКО ДНИ" - КАЗВА ВАСИЛ ИЛИ-ев в офиса в „Иван Вазов".

Като чуят това, секретарките му знаят, че след две минути ще затвори вратата, а след три ще полети към Кюстендил.

Хубавелките познават нрава му. Стегне ли го шапката, хуква към родния град. Обикновено е сам, без охрана. Отбива се да види дъщеря си Ивонка и бившата си жена. Отношенията меж­ду Васко Бореца и дискохвъргачката Мариана ос­тават приятелски до края на живота му.

Васил посещава задължително треньора си Стойчо Иванов и майка си Венка. Колкото пове­че синът й дърпа напред, толкова повече тя се затваря в панелното си блокче.

„Не можеше да понесе новия статут на Ва­сил. Усещаше, че става публична фигура и во­ди живот на ръба - разказва роднина на се­мейството. - Психиката й не издържаше. Ве­чер пиеше ракия, за да забрави. Тревожеше се и за Жоро. Усещаше, че е хванал тъмната пъ­течка."

Леля Венка се мобилизира пред Васил. Посре­ща го с вкусни гозби. Старае се да блесне в най-добрата си светлина. Той дори не подозира кол­ко е „трошлива". Синът компенсира отсъстви­ето си с пари. Всеки път сюрпризира майка си със златен армаган - колие, пръстен или гривна.

Новоизлюпеният баробец иска да се изпъчи като петльо пред цял Кюстендил. Държи да ос­тави „стъпка" върху алеята на славата. Влага много пари за лъскавия бар „Кариби" в хотел „Вел­бъжд".

„В разгара на приготовленията стоя две сед­мици в родния си град - спомня си бившият му треньор Стойчо Иванов. - Ремонтът изоста­ваше. В нощта преди откриването Васил моби­лизира всички на работа. Самият той се впрег­на в слагането на мокета. Васил беше с прусашка дисциплина. Като кажеше среща 6 11,00 сут­ринта, това означаваше точно 10,59."

Веднъж Стойчо Иванов закъснява с около 7 минути.

„Вече е късно, срещата ни мина" - порязва го босът.

Ако Васил може да действа по 24 часа в де­нонощието, то брат му - да купонясва по тол­кова. За откриването на „Кариби" е мобилизи­ран и Жоро. Артистичният бохем оказва по-скоро „логистична" подкрепа.

Всяка вечер висаджиите кръстосват на­здравици в кръчма. Малко след полунощ Васил вдига гълъбите:

„Хайде да почиваме, момчета. Ориентирай се към леглото най-вече ти, брат ми."

В 7,20 сутринта Васил вече пие кафе и кока-кола на бара. Автомобилите му са строени отп­ред. Всеки миг ще го изстрелят някъде.

„С Жоро точно се връщахме от дискотека. Пресни-пресни крачехме към бара" - разказва Емил Наков, бивш шеф на „Локо Пловдив".

„Ама и ваш'та не е лесна! Хей, живот, здравей, а, брат ми?" - смее се Васко, докато довършва кафето си.

Розовият бонбон бар Кариби разтваря вра­ти. Напудрен е с вариететен сняг. Сред захар­ните прашинки тече конкурс „Мис Кюстендил­ска зима".

Местният елит се е изпъчил на видна пози­ция. Омешал се е със знайни и незнайни предс­тавители на „клана" Илиеви. Аплодисментите галят ухото на Васко Бореца.

Панелното бедняче стъпва в алеята на „сла­вата". Кюстендил остава любимият му остров отдушник. Главно тук босът сваля желязната маска. Личният му психоаналитик е леля Рилка, ясновидката на ВИС.

Кюстендилката е с къса коса, игрив поглед и властна осанка. Окото на Версаче лъщи сред златните й герданчета.

Гадателката приема боса в непретенциоз­на кухничка. Хвърля боб върху мушама. Зърната отприщват в главата й приказни видения. Ва­сил ги приема едно към едно. Поглъща ги като висша математика. Леля Рилка размахва жезъла на пръв таен съветник:

„Виждам те с корона. Скоро ще царуваш над България. Заливат те вълни от пари. Верига от сделки и радостни събития. Сърцето ти е под­кова - щастлива любов."

Леля Рилка разбърква бобените зърна като цирков маг.

Васил си води бележки. Репродукция на Мо­на Лиза пуска усмивка над главата на пророчицата. Блещукат малко кандилце и икона на Све­та Богородица, обвита с цветя.

Пророчествата понякога режат като сатър. Точно това харесва Васко. Не обича да го успиват със светло бъдеще.

„Отговорността ти тежи като камък. Се­диш на трон, но краката и ръцете ти са във вери­ги. От тях висят мърдащи същества. Някои са ле­беди, а други - змии. Пази се от змиите с лебедови шии! Тук-таме се гърчат червейчета. Задава се опасност, но е далеч от теб. Пусни си бронята."

Васил целува ръка на леля Рилка. Всеки път й подарява по едно масивно бижу от жълто зла­то. Носи й букети с цветя и хапченца за диабе­та. Помага й с малки суми.

И днес леля Рилка не сваля от ръката си ма­сивен златен часовник, дар от Васил Илиев.

Веднъж босът любопитства:

„Как започна да гледаш?" - пита я той.

„Леля ми Цветана беше голяма врачка - от­говаря леля Рилка. - Искаше да наследя дарбата й. Като навърших четиринадесет години, поис­ка да ми види зъбките. После ми плю три пъти в устата. Оттогава виждам хората отвътре."

„Голяма си вълшебница - цъка с език Васко Илиев. - Каквото пожелаеш, го имаш. На линия съм."

На тръгване босът слага желязната маска.

Васил Илиев легитимира леля Рилка като гу­ру на ВИС. Тя е арбитър в сделки, любови и терзания. Пътеводител в мрачния лабиринт на ду­шата. Цялата история на групировката минава през бобените й зърна.