Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

13. Кючек „Ъндърграунд"

Смуглите далавераджии проявяват нетър­пимост към новия си господар и спретват заве­ра срещу него. Организират бунт. Гетото иска да е „юмрук" в мутрата на ВИС.

Заговорниците наемат разтегателен „Икарус".

Скачат над 50 роми от Комлука, яхнали мет­лите от ярост. Въоръжени са с брадви, били, сопи и мотики. Автобусът ги изсипва в Слънчев бряг. Действието се развива в морния следобед на 13 август.

Двама полицаи в предпенсионна възраст за­качат сервитьорка. Забиват и дежурното лафче: „Как е сезонът?" В това време трима виса-джии отварят вратите на ладичката им. Шмугват се вътре като анимационни герои.

- К'6о правите тука, бе? - питат полицаите.

- Карай, че си е ебало майката!

В това време ромите тичат след тях. Нада­ват бойни викове.

„Получихме сигнал, че циганите се вдигат на бунт срещу борците и са окупирали целия цен­тър - спомня си дежурният офицер в РПУ-Слънчев бряг тогава. - Отидох при мангалите с мо­тор без спирачки и се заклещих в центъра на ме­лето. Накъдето и да погледнех, виждах по един Нептун, стиснал сопа вместо жезъл."

„Изнудват ни! Ограбват ни!" - вайкат се ромите.

Скандират „Долу борците!" с оръдията на труда в ръце.

Бунтарите са обърнали зелената жигула на мутрите пред „Пожарната". Тя е на Илиян Казаков - Киоко Шинхаеца, убит при взрива на Сто­ил Славов. Колата лежи на таван.

Цялата е с изпотрошени стъкла. Брадви и тръби са я надупчили като швейцарско сирене.

„Цареше хаос и никой не знаеше кой води бунта. Събрах въстаниците във вътрешния двор на полицията да дават показания" - спом­ня си офицерът.

Един бунтар се провиква: „Искам банички!"

Пускат го. Сладко хапва сиренка с боза, ко­гато го спипват борците.

„Падна ли ни в ръчичките?" - кефят му се.

Подпукват го с бухалки и му изпочупват ребрата.

В това време дежурният офицер от МВР из­дирва Васил Илиев из Сънито.

Буквално се спъва в грамадния му бодигард Радо, който върти кама тип пеперуда пред хо­тел „Диамант".

Размахва я нахъсано и всява респект.

„Показах нежно картата си и боднах с пис­толет гърба му - взима се насериозно офицерът и пита като в екшъните: - Кой ти е шефът?"

„Васил Илиев, но го няма" - отговаря Радо.

Ченгето завърта брояча в главата си: „Щом казва, че го няма, значи е наблизо."

Поразтъпква се наоколо. Вижда червеното голфче на Иван Гинов. Спряло е пред заведение­то „Палма".

Васил Илиев се е излегнал на предната седал­ка. С ръце на врата и крака на таблото.

„Васил беше с дълга коса до раменете, изтънена покрай ушите, тип футболен бек - експресивен е офицерът. - Черни бермуди, черен потник и златни гривни до лактите. Единият му бодигард държеше пистолет, а другият вър­теше „пеперудата" още по-нагло. Васил не ис­каше да излиза от колата. Хванах го за дългата кичара."

Ченгето действа като по филмите. Увива дулото на пистолета в якето си. Опира го в гър­ба му.

Заплашва:

„Внимавай, че ми е нервен спусъкът. Да не стане фал!"

„Спокойно, спокойно!" - парира го иронич­но Васил.

Три часа Бореца разговаря с шефовете на по­лицията. Подпитват го за убийството в „Злат­на ябълка", но той не казва нищо съществено. Ченгетата погъделичкват егото му с кафе и бонбони. Пускат го да си ходи. Малко по-късно мургавите бунтари развяват бяло знаме. Всич­ки оттеглят показанията си срещу борците. Въстаническият порив отшумява. Приключва с нос, забит в земята.

14. Пиратски вечери

В КАМБОДЖАНСКИЯ ПЕРИОД ВИСАДЖИЙСКИТЕ КУПОНИ СА болни като корабно въ­же, излетяло от ръка на пират.

Дансингът на „Камелия" е вряща колба. В нея бълбукат страст, бяс и хормони. Пиратите изстискват нощта до последната капка приклю­чение.

Моделът за подражание е Васко Илиев. Клонингите му се множат след всеки купон.

„Това го забавляваше и нарочно си правеше експерименти - спомня си популярен тв шоумен. - Появяваше се в дискотеката със сако на голо. На другата нощ всички го копираха. Сака­та на голо ставаха униформа. Васил излъчваше власт. Беше криминален, обвит с митология... Гаджетата омекваха, щом усетеха, че са обект на вниманието му.

Галеха го с премрежени погледи. Спираха да дишат, щом ги викне с пръст. Поласканите сяда­ха до него с вирнати нослета. Слабост на Васил бяха блондинките с вид на рисувани принцеси от приказките. През 1993 г. беше голям гаджеджия. Отмяташе бройките като бали със слама."

Дансингът на „Камелия" е опитна площадка за импровизиран боулинг. В разгара на купона борците строяват бутилки в редица. Със засилка мятат по тях празни шишета. Натрошени­те бутилки „фалцетно" пищят и валят като гра­душка. Стелят се облаци от смях, прах и страх.

Мадамите залягат по сепаретата. Правят покриви с ръце над фризурите си. Пиратите из­скачат върху „палубата" - терасата на „Каме­лия". Започва турнир по надхвърляне. Мятат бу­тилки по дърветата. Те се разбиват като бомбички. Играе се на „вързано". Най-добрият ши-шехвъргач прибира парите и черпи. Уискито се лее като за мъртво вълнение. Настроенията танцуват по ледена пързалка. Хлъзгат се. Зали­тат между радост и ярост.

Бутилки заместват бухалките в дискотечния бой.

Не една и две глави шуртят след „целувка" с бутилка уиски...

„Васил не беше престъпник по душа и няма­ше афинитет към кървищата. Влизаше в бой рядко, само когато му падне пердето" - разказ­ва негов приятел.

Васко Бореца е арбитър на мелетата в „Ка­мелия". Слага ръка върху кълбетата от биячи.

Произнася се: „Сечено! Сечено!"

Боят спира, а Васил обявява победителя.

15. Екшън с Цветелин Кънчев

ЕКСПАНЗИЯТА НА ВИС ПРЪСВА ЛЪЧОВЕТЕ СИ ПОДОБНО НА дискотечен лазер из цялата стра­на. Васил „изтърбушва" най-големите казина и спуска свои хора в тях. Ботушът на ВИС стъпк­ва целия арабски и руски контингент. Надвис­нал е и над циганите. Васко Бореца дирижира всички битки от Слънчев бряг.

В същото лято поръчва акция срещу Цвете­лин Кънчев.

По онова време лидерът на „Евророма" е 26-годишен плейбой. Вече е понадиплил пачка, освен това е представител на „Филип Морис" за Бъл­гария. ВИС отваря уста да отхапе половината от бизнеса му. Хвърля в акция острието си Мето Илиенски.

З август, малко преди полунощ. Рев на три беемвета разпаря лепнещата от жега Златица.

От колите изскачат хората на Мето, въо­ръжени с пушки помпи. На всички е ясно за как­во са дошли. Математикът Мето Илиенски ина­че прилича на мълчаливец, отдаден на хобито си да играе шах и да гледа в земята.

Сваля обичайната си маска и прострелва Цветелин Кънчев с пушка помпа. Раненият па­да драматично като в читалищно представ­ление.

Срещу висаджиите изскачат 6-7 цигани, раз­вели кирки, брадви и мотики. Борците щипват с беемветата.

„Още вадя сачми от тялото си" - обича да се шегува и днес в компания Кънчев.

Дон Цеци влиза в болницата под съпровод на мелодраматични писъци. Ромите са разпере­ни над главата му като ветрило. Индийската сапунка продължава, когато отвеждат дона на системи във вилата му в Златица.

На следващия ден шефовете на МВР Виктор Михайлов и Коста Богацевски изстрелват 12 ба­рети да арестуват ромите. Тогавашният шеф на РПУ-Златица предупреждава циганите, че се задават терминато-ри с маски. Изпраща патрулка да ги пази.

„Предвидливо чакахме баретите, легнали с ръцете отзад - разказва участник в събития­та. - Те нахлуха като хуни и ни строшиха от бой. Завираха ни автомати в устите. Питаха що сме били висаджиите."

„Баретите ми отпраха иглата. Един маскиран скачаше с кубинки върху тялото на жена ми - спомня си по-късно пред близки дон Цеци. - Обра­зуваха ми наказателно производство, защото съм се отбранявал."

жүктеу/скачать 1.44 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: