Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

3. Американска идилия

ВАШИНГТОН, РАЙСКОТО ИМЕНИЕ НА ФАМИЛИЯ ПАВЛОВИ.

По няколко часа на ден Илия разговаря с Ва­сил в кабинета си. Интериорът копира заседа­телните зали в Татовите резиденции едно към едно. Огромна маса, кожени фотьойли, грамад­ни пепелници и плюшени завеси в цвят индиго. Неизменната карта на България е разпъната на цяла стена. Томовете на Тодор Живков изпълват библиотеката. Има и глобуси - любимите пред­мети на Илия Павлов.

Той вади пред Васил албуми със снимки. Сла­га очила „Картие" със златни рамки и започва разпит по картинка:

- Кого виждаш?

- Теб - отговаря Васил.

- А този до мен кой е?

- Андрей Луканов.

- А този?

- Огнян Дойнов.

- А тоя кой е?

- Любен Беров.

- С кого се ръкува?

- С Илия Павлов! - стреля безпогрешно Ва­сил.

- А тия двамата, прегърнатите, кои са?

- Ти и Ахмед Доган.

Викторината продължава дълго, защото ко­лекцията от албумчета е нескончаема.

„Илия се изживяваше в ролята на лектор-семинарист - спомня си човекът от Първо главно, присъствал в имението. - Говореше с часо­ве по темата как „Мултигруп" да превземе ико­номическите и политическите лостове на дър­жавата. Павлов го раздаваше като мафиотски бос от холивудска продукция."

Жонглира със заучени брокерски фрази. Тук-таме ги разрежда с високопарни клишета от стилистиката на Комсомола и трудовете на То­дор Живков.

„Васил го гледаше с респект - спомня си бив­шата разведка. - От време на време сбръчкваше чело в опита си да преведе „шифъра" на Уол-стрийт."

Павлов и Илиев коментират ситуацията в държавата.

„След ареста на Карамански и разстрела на Герман „Защита" е безопасна игла" - отсича Илия.

Няма „алтернативка" на „Мулти". Лукановисткото творение под шапката на КГБ е но­мер 1.

„Защита" сдаде багажа още преди да се ре­гистрира - къдри думичките Павлов. - Напудриха Иво Карамански. Извадиха го отпред. На­рисуваха пред него светло бъдеще. И той с тъ­пата си глава ги провали. Сам се закопа."

Илия Павлов спуска на Васил Илиев поредна­та директива отгоре: ВИС обсебва дребния и средния бизнес. После превзема разпасаната ко­манда на Кръстника и „отломките" от „Защита".

Лукановата клика вдига летвата и пред „Мулти". Групировката се готви за скок в ед­рия бизнес. Трябва да се заеме и с новото пре­разпределение на финансовия и хазартния пазар.

Бившият премиер Андрей Карлович остава скрит зад завесата. Както обикновено...
„Човек е зависим от същества, които сам създава."
Гьоте, „Фауст"

4. Мила родна картинка

СОФИЯ, РЕСТОРАНТ „МИРАЖ". КАМЕРИ И ПРОЖЕКТОРИ ОСВЕТЯ-ват „перлата" на ВИС.

Журналитската от БНТ Соня Колтуклиева взима единственото телевизионно интервю с Васил Илиев. Поводът е отшумялата гангстер­ска война. В онзи момент мутри и политици из­бягват да говорят за нея.

Васко Бореца още е с футболното кече, не­гова запазена марка. Облякъл е тъмносин паму­чен суичър тип чувалче. Грее в накити от жъл­то злато. Пред камерата говори много, но не казва нищо сензационно. Поддържа тезата, че борците са невинни.

Интервюто приключва. Журналистката и босът разчупват леда с релаксиращ обяд.

„Наоколо се въртяха момчета с вид на тре­торазредни гангстери от филм за Вегас. Изглеж­даха напушени, сякаш с юмруци могат да разби­ят целия свят - спомня си Колтуклиева. - Васил имаше меко излъчване. Беше наясно, че живее в гръмотевична среда, която може да се обърне срещу него. Нещо в него навяваше за крехкост и обреченост."

Васил отпуска напрежението на шопска с две малки ракии. Обхожда с поглед мутретата наоколо. Казва тихо на Колтуклиева:

„Това са момчета, бъкани с енергия. Всички са били добри спортисти. Шампиони в минало време. Отглеждани са в инкубатор. Не знаят нищо друго, освен да блъскат, да бият, да тро­шат... Трябва някой да ги организира и да насо­чи енергията им. Иначе ще се избият помежду си. Хората ги наричат мутри, но не знаят, че са дошли от дъното. Повечето са издънки на крайната бедност. Историите им са в стил Оливър Туист, Дейвид Копърфийлд - нещо та­кова."

Васил превключва на американска вълна. Раз­говорът става по-ведър. Оживява се като пионерче след първия си морски лагер. Разказва, ся­каш рисува картини. Накрая завършва:

„Америка е обетованата земя! Моята дър­жава."

Соня Колтуклиева забелязва, че Илия Павлов му е взел акъла. Васил го нарича: „човекът на бъ­дещето с главно Ч"!

„Всички трябва да се учим от Илия" - гово­ри като заслепен Васил.

Без да подозира, че един ден отношенията им ще се изтърбушат до фаза на нетърпимост. Докато босът и журналистката обсъждат обе­тованата земя, други важни персони обядват в ресторант „Рич".

На шефската маса са се курдисали Илия Пав­лов, хазартният играч Васил Божков и оръжей­ният бос Младен Мутафчийски. По това бреме сдружението на индустриалците Г-13 вече е в ход. Цветето разцъфва под грижите на Андрей Луканов. Бившият премиер посява идеята да се създаде база на новата индустрия и промишле­ност. Добрите намерения се изкористяват. Цве­тето изсъхва преждевременно.

Илия Павлов, Васил Божков и Младен Мутаф­чийски са сред доайените в помпозното сдру­жение на бизнес акулите. Чертаят планове за съвместни действия. Домакинът в „Рич" е Илия Павлов. Държи се като „президент" на работ­нически стол. Раздава го шефски, дори когато си поръчва:

„Глава лук, голяма и необелена. Три цели до­мата. Една краставица и шкембе чорба."

Сервитьорите отрупват масата с гозби. Босът на „Мулти" събира очите на присъства­щите.

„Илия разби лучената глава с юмрук – ококорва се свидетел с обноски от Харвард. - Изяде я, без да му мигне окото. Налапа целите домати. Изсърба шкембето набързо. Поръча три големи бу­тилки с кондензирана сметана. Изпи ги до дъно."

Илия заговаря за бизнес, а от устата му се посипват „бисери" чуждици. Изглежда като фокусник. Обръща цилиндъра, а от него падат ду­ми, които доскоро не е подозирал, че съществуват. И всичко е в бъдеще време, и всичко звучи прекрасно...

На съседната маса се скумросват хубавелки. Пият минерална вода и се стараят да не вди­гат шум.

„Балетът яде ли? - пита Илия един от пос­лушниците си. - Нека се нахрани добре, че дове­чера сме на купон с Г-13. Онова стройното с го­лемите балони е за мен!"