Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

13. Черните отмъстители

ПРЕЗ 1994-ТА, ДА ИМАШ НАКАЗАТЕЛНА БРИГАДА, Е ТОП ГЪЗА-рийка в подземния свят.

„Черните отмъстители" висят денем на ка­фене „Атол" в ж.к. „Иван Вазов". Съпътстват ги смразяващи истории и снежнобели красавици.

Професионалните душмани са сред най-обо­ротните мъже в София. Тук висят Димитър Ди­митров - Маймуняка, Бен Търпин, Поли Пантев, Пацо Турчина и Геле Черния.

Повечето са дребосъци, но с хъс на дузина бойни кучета от порода „Дого Аржентино".

Когато някой се сдърпа с гаджето си, заби­ва култовото лафче:

„Не ме дразни поне ти, мила. Цял ден ловя грешници из София."

По това време бригадирите нямат мобилни телефони. Общуват си с уоки-токита.

Кръвожадният боец Митко Малкия се при­съединява към глутницата на „Атол". Вербува „разплаквачи" на души, като говори за себе си в трето лице, единствено число.

Барабани по масата с юмручета. Имитира Дани де Вито:

- Бате Митко ви кани да дойдете при него и да му се отчитате. Ще ви глези... Като гадженца ще ви глези! Ще ви държи гръб с куките. Знаете, колко е силен бате Митко. Ще действаме под зак­рилата на ВИС. В сърцето на Васил Илиев пише с ей такива златни букви: „БАТЕ МИТКО"!

Ако се изрежат бодлите на чепатия му ха­рактер, Митко Малкия е дипломат. Комбинаторът познава цяла София на длан. Гъст е даже със старите митични хевиметъли от „Синьото ка­фе" и „Попа". Често джитка в компанията на Балдуин, Малкия, Големия и Средния Фризьор.

Рокери с мазни кичари и скокливи походки го информират за квартирните гепачи и крадци­те на коли. Дребосъкът Малкия има нюх за бизнес.

До този момент всички апаши в държава­та отчисляват по 40 процента на прекия си шеф и по 40 - на Васко Илиев. Крадците лапат трохите.

Митко Малкия обявява, че дели поравно.

„Това беше нещо нечувано! Популизмът на Малкия предизвика революция в подземния свят - спомня си бивш бригадир. - Бригадата му вършееше из цяла България. Откъдето ми­неше, пускаше кървава струя. След нея оста­ваше поле от бити и ощавени."

Зверствата плъзват по улиците като бол­ни микроби. Треторазредни мутри мечтаят да са „бухалката" в ръцете на Малкия.

Съдбата сервира в дланта му и дианабадските автоджамбази. По това време те са с ети­кет „Най-ловките". Апашите отиват при Мал­кия заедно с ненадминатия маестро Радослав Цукровски - Чичо Цък.

Най-лудите глави в дианабадския отряд са Гато Ръбатия, Любо Танцьора, Веселин Маслин­ката и Яни Ташев - Лудия, пресен пандизчия.

Ташев е стихията на автоджамбазите. Кра­де по десетина коли на денонощие. Регистриран е в МВР за грабежи, изнасилвания и други криминални ексцесии. Другият „бисер" на бригадата е Ганчо Въчков - Ганеца, по-късно застрелян при гонка с барети.

Оборотните автоапаши избушват напре­жението с купони. На най-веселите присъства Васко Илиев.

По онова време босът пие само бяло вино „Врачански мискет". Задължително вдига и оби­чайния си тост:

„Наздраве с амброзията на Тато! Щом Бай Тошо е пил „Врачански мискет", ще го пием и ние. Живейте бързо, но ви искам дълголетници!"

Чашите се преплитат. Отеква звън на стъкло, а уредбата пращи от силната музика.

„Я дайте малко танци" - подхвърля Васил.

Любо Танцьора и Веско Маслинката само ча­кат щракване с пръст и скачат върху масата. Гюбеците огъват телата им като ветрила.

По-късно сладкодумецът Весо Маслинката развързва торбата с безкрайните си бандитски истории. Васил Илиев ги е слушал по няколко пъти. Но няма нищо против да ги чуе отново...