СЛЕД КАТО ВИСАДЖИИТЕ ИЗЧЕЗВАТ, ПРЕД „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА" се изсипват три полицейски коли. Ченгетата затварят дискотеката със заповед: „Никой да не мърда!"
Вътре текат разпити. Отвън прожекторите осветяват ранените. Един е на пихтия. Други трима са нокаут.
Визитки на битите:
Валерий Силоруб, роден през 1957 г. в Латвия. Идва в Слънчев бряг за пръв и последен път. Отсяда в хотел „Чайка". Стая 102. Има фрактура на черепа и комоцио. Настаняват го в неврохирургията на Бургас. Умира в ранния следобед на 14 юни.
Аутопсията констатира: смърт от тежка черепномозъчна травма, причинена от твърд предмет с широка повърхност. Разследващите събират гледните точки на битите. Те са фрагментарни като парченца от счупен буркан.
Николай Осинчев, роден през 1957 г. в Латвия. Мъжът с шавливи очички и кръглолико лице тип палачинка е отнесъл от Слънчев бряг „армаган" счупен крак:
„Гледах програмата и видях, че някой връхлита върху мен. Хванах го и го приклещих към себе си. Усетих удар по главата. Някой ме хвърли на дансинга. Липсват ми 19-грамова златна плетеница и ключът от аудито."
Юрий Яковлевич, роден през 1958 г. в Латвия. Рус левент със заякнало тяло на изпечен моряк. Едва се изплъзва от смъртта:
„Седнахме на първата маса. Поръчахме си бутилка бяло вино. Станахме да танцуваме с две девойки, които говореха на руски. После ги поканихме на масата и поръчахме втора бутилка вино. Както седях на стола, някой ме удари и полетях напред. Блъскаха ме по стълбите. От всичко това загубих съзнание и нищо не си спомням. Свестих се навън. Лежах на тревата. Спомних си, че летях по стълбите.
Край мен летеше и Валерий Силоруб.
Не мога да кажа кой ме би и не мога да дам описание. Липсват ми пари и 10 хил. лева."
Дейвид Габеров от Стамболийски. Енергичен мъж с вид на чейнчаджия. С канадски паспорт.
Живее в Калгари. Отсяда в хотел „Космос", стая 304. Отървава въргала със сътресение на мозъка.
Дейвид: „Видях мъж, който държи стол над главата си тип щъркел. Стовари го върху Валерий Силоруб. Някой ме удари през лицето. Двама мъже ме сграбчиха от двете страни под мишниците и ме блъснаха надолу по стълбището. Изхвърлиха ме от дискотеката. По цялото тяло ме биха с бухалки. Най-бече в кръста и в гърба. Последва удар по главата и изгубих съзнание."
Светослав Цанов, барман и обикновен свидетел:
„Хванаха момчето за крака и го помъкнаха през целия дансинг. 7-8 души го влачиха по стълбите. Главата му тупкаше по стълбите. Нападателите бяха много яки. С черни якета и късо подстригани."
СЛЕДСТВЕНОТО ДЕЛО ЗА УБИЙСТВОТО В „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА" Е обречено на провал. Папката наброява 89 страници, но пълнежът се състои от огризки.
Долетява на помощ хвърковатото ченге от Дирекцията на полицията Ботьо Ботев.
„Разследването беше изтървано - спомня си полк. Ботев. - Дори не бяха спрели борческите коли за проверка. Братя Илиеви се бяха покрили с още 15-ина борци. Имената им не фигурираха в следственото дело. Не само че не бяха заподозрени. Дори не бяха разпитани."
Ботьо Ботев вика подкрепление от РДВР-Бургас. Нарочно „забожда" на всяка бариера по две ченгета.
Те се курдисват рамо до рамо с борците и почват да контролират пропускателния режим. Момчетата на Васко ги гледат лошо.
„Иван Гинов застана с крайслера си пред бариерата. Хвърли в лицата ни 200 лева, за да го пуснем - спомня си полицай. - Намекваше, че може да ни купи и продаде."
И до днес убийството в „Златна ябълка" минава за геройство. Подвиг под знамето на битката с чуждите мафии.
„По това време борците на Васил Илиев, Димитър Джамов и Младен Михалев - Маджо лансираха тезата, че са ни спасили от руската мафия - коментира следовател. - Очакваха едва ли не медали да им раздадат. Тази пропаганда беше алиби."
Версията за разчистване на терена от руснаци е куха.
„Никой не би отишъл в бара да дискутира територии - коментира разследващ. - Руснаците са носели ключовете от хотела в джобовете си. Този детайл подсказва лежерния им подход към вечерта. Очевидно не са имали намерение да воюват. Иначе поне щяха да носят джобни ножчета! Пълна лудост е версията, че руската мафия праща всяка година по 1 бяла роза и 1 килър на участниците в „Златна ябълка".
След убийството полицията обявява за издирване братя Илиеви, Крушата, Лисицата и Стоил Славов.
Веднага след това отменя заповедта.
„Ако убийството на Валерий Силоруб беше разкрито, историята на българския ъндърграунд щеше да е различна" - коментира разследващ.
9. Кървавата фланелка на Жоро
Разказите на свидетелите и полицейските агенти за трилъра „Златна ябълка" се припокриват. Те остават оперативни и не влизат в папките по делото. Ченгетата ги смятат за разковниче към истината.
„Ако изметем прахта на бремето, ще се разкрие следната картина - започва разказа си полицай. - Бай Миле надава вик, че руснаци дърпат наши проститутки. Жоро Илиев се ядосва. Хуква пръв надолу по стълбите. Другите тичат слрд него. Жоро грабва от бара стол тип щъркел. С него счупва черепа на Валерий Силоруб."
В този момент се нахъсват Васил и останалите. Пребиват с бухалки руската тройка и Дейвид Канадеца.
Борците ги хбащат за краката. Завличат руснаците надолу по стълбите под „акомпанимента" на тупкащите им глаби в бетона.
Просват ги пред дискотеката. Отекват финалните акорди на въргала. Зелената фланелка на Жоро Илиев е в кръв. Той я съблича и изхвърля на тревата. Тя пада до руснаците, придобили разплескания фасон на дишащи парцали.
Висаджиите „издимяват" като затулени в облак.
„Полицаите не съхраняват и не изследват кървавата фланелка - казва топ-следовател. - Някой с тиха стъпка я скатава. Към делото не са приложени снимки на борците. От страх, че може да ги разпознаят. Не са взети и отпечатъци."
Всички замесени в случая „Златна ябълка" се развиват в положителна „посока". Следователят става топ прокурор, а после мастит адвокат. Сервитьорки и бармани осъмват с пълни джобове.
Повечето неволни свидетели на убийството се превръщат в бизнесмени. Имат хотелчета и магазинчета за хранителни стоки. Някои въртят и бензиностанции.
Убийството в „Златна ябълка" вдига рейтинга и на борците. В контекста на размирната 1993-та, да смачкаш трима руснаци с един юмрук, си е победа.
Достарыңызбен бөлісу: |