Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Тези мравки правят нещо съвсем не­обичайно. Те прегризват всичките треви и расте­ния, които се намират наоколо, и ги отстраняват, оставяйки само един вид трева. Всичко, което не е тази трева, бива прегризано и отстранено. Понякога се получава така, че те изгризват всичко подред, така че остава своеобразно хълмче в средата, а наоколо всичко изглежда като паваж. Защото благодарение на това, че те всичко изгризват, пръстта се уплътнява. Тя става след това много плътна. И така, тук се разполага мравешката купчина, а наоколо всичко ще бъде павирано: съвсем гладко, като асфал­тирано, само че изглежда по-светло.

След това тези мравки се разпълзяват около мравуняка и събират определен вид трева (27), която те после почват да култивират. Когато вятърът довее дру­ги семена, мравките тутакси се разправят с тях, когато семената почнат да поникват. Те ги изхвърлят от зоната, която са изравнили, така че наоколо не расте нищо, освен този единствен вид трева. Така мравките организират нещо като селскостопанско предприятие, и, спазвайки реда, култивират в разпространяващата се наоколо зона вида трева, който им подхожда. Тук те не допускат нищо друго, те изриват и изгризват всичко излишно. Тревата, растяща на това място, започва да изглежда съвсем различно, отколкото тревата извън зоната. Тревата извън зоната расте, например, на рохкава поч­ва и там тя изглежда съвсем иначе. Но мравките правят тази почва твърда, така че растящата тук тре­ва, която отглеждат мравките, има по-твърди семена, семена, твърди като камъчета.

Да, господа, такива мравешки купчинки могат да се намерят: около тях е развито цяло селскостопанско произ­водство — това са земеделци, така наречените мравки-стопани (28). Така ги е нарекъл Дарвин (29), който внимателно е наблюдавал този процес. И така, наоколо може да се намери цяло стопанство; долу се намира нещо като оризови зърна, само че семената са значително по-твърди. След това, когато всичко узрее, мравките излизат, прегризват върховете и ги отнасят в мравуняка. Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя дом, активно се действа. Всичко, което не са използвали — втвърдените семена, малките стъбълца, — те ги отхапват, след това в опре­делен момент, мравките излизат навън, бягат тук, горе (виж рисунка 27), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта на своите много яки челюсти частично употребяват за храна, частично пускат в употреба по-нататък. Те са истински селяни: оглеждат се, може ли да се използва това, което го има наоколо. В края на краищата, хората правят почти същото. Тези мравки-стопани по много хитър начин достигат това, което им е необходимо.

Това е такъв вид, за който си задаваш въпроса: какво, всъщност, става тук? Само си представете, че така, всъщност, се образува съвсем нов вид трева! Такива втвърдени семена, които те отглеждат, просто нямаше да ги има. Те са се появили благодарение на мравките. И тези мравки работят над тях и по-нататък. Какво, собствено, става тук? Преди да се спрем на това, дайте да разгледаме проблема от друга страна.

Връщайки се към осите, ще намерим, както вече ви казах, такива животни, които отлагат яйцата си на листата на дърветата или в дървесната кора, където впоследствие израстват така наречените мастилени орехчета, от които след това пак се развиват млади оси.

Но това може да става и иначе. Има гъсеници, които изглеждат примерно така (изобразява го на рисунка). Тези гъсеници всички вие ги знаете, те са гъсто покри­ти с косъмчета или са даже бодливи. Ето какво става с тези гъсеници. Една или няколко оси от особен вид, се сближават с гъсеницата и отлагат в нея своето яйце. Когато яйцето узрее, от него се излюпва личинка. Личинката е първона­чалната форма, от която се развиват както пчелите, така и другите насекоми от тази група.

Така стои работата и при мравките. Знаете, че ако разрушиш мравешка купчина, там могат да се открият белите, така наречени мравешки яйца, с които се хранят някои пойни птици. Но тези мравешки яйца всъщност съвсем не са яйца, а какавиди. Яйцата са малки и от тях първо се развива личинка. По погрешка какавидите се наричат мравешки яйца.

Ако осата отлага своето яйце в гъсеницата, става нещо, достойно за внимание. Веднъж вече ви разказах за това (30). Когато се излюпят ли­чинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми, и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсени­цата. Но ето какво предизвиква удивление — както казах, вече съм ви разказвал за това, — трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последст­вия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.

Това е устроено толкова мъдро, че личинката не изяжда това, без което гъсеницата би могла да загине. Може би ви се е случвало да видите, как след съзряването личинките излизат навън. Те изпълзяват навън, а гъсеницата е била своего рода приемна майка, с цялото си тяло е изпълнявала ролята на приемна майка за целия този разплод. Те изпълзяват навън и там се превръщат в оси-ездачи, търсят си храна по цветята и така нататък. А след като съзреят, отлагат яйцата си в също такава гъсеница.

Бихме могли да кажем, че всичко това е устроено доста разумно. И както вече съм ви казвал, колкото повече наблюдаваш всичко това, толкова повече се удивяваш. Удивяваш се и се питаш: що за закономерност действа тук като цяло? Хайде да се постараем да влезем в самата същност на тези неща. Ще започнем с това, че на Земята растат цветя. Ето ги и гъсениците. Тогава се появяват тези насекоми, хранят се от цветята, изяждат гъсениците и се размножават по-нататък. Историята се повтаря отново и отново. И на нас, хората, отначало ни се струва, че целият този свят на насекоми би могло въобще да се премахне. Разбира се, гледайки пчелите, ние, като хора, ще кажем: пчелите ни дават мед, затова пчеларството е полезно. Прекрасно, но това изглежда така от човешка гледна точка. Ако пчелите са разбойници, които просто отнемат нектара от цветята, ние, хората, използваме меда, за да се храним или лекуваме с него, за нас всичко е добре; но от гледна точка на цветята това изглежда като елементарно разбойничество и ние, хората, съучастваме в това разбойничество. Обаче да се запитаме: действително ли гледната точка на цветята е такава, каквато предположихме, — около нас са тези разбойници, пче­ли, оси, мравки; те отнемат нашия сок и ние бихме могли да растем доста по-добре, ако те не ни крадяха сока?

Това е гледната точка, която човек обикновено приписва на цветята. И даже ще ви се наложи да чуете всевъзможни сантиментални жалби от профани, които въз­клицават: ах, тези бедни цветенца, ах, тези бедни създания, тези гъсеници! Ето, долитат отвсякъде тези ужасни паразити и правят всичко възможно, за да оберат цветята. Всъщност, това не е така. Това не е така, всичко е съвсем различно. Ако приближавайки се към цвета виждате, че там е кацнало насекомо, да кажем, пчела, и изсмуква нектара от полското цвете или от цвета на върбата, то би следвало да се запитате: какво би станало с растението, ако при него не долитаха пчели и други насекоми и не изсмукваха от него нектара? Какво би станало тогава? Да се отговори на този въпрос е доста по-трудно, отколкото да се разкаже баснята за разбойничеството; а за такъв отговор е необходимо да се разгледа «домакинството» на природата като цяло. Тук не може да се стигне до правилно съждение, ако не се обърнем назад към по-ранното състояние на земното развитие.

Земята не винаги е била такава, както днес. Ако Земята винаги е била такава, както днес — тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и така нататък, а върху тях — израстващи семена от растения в днешния им вид, след това — животни и така нататък, ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, който изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи. Тогава той би казал: «Е, сега вече ми е ясно, защо тези мъртъвци имат такива форми. По-рано просто не можех да го разбера, защото не знаех за предшестващото, тоест за живите хора». Така че ако търсим да се запознаем със законите на земната еволюция, трябва да се върнем към предишните състояния на Земята. Виждате ли, съвременната Земя я е предшествало съвсем различно състояние. Нарекох го «състояние Луна», и в книгата ми «Въведение в тайната наука» то се нарича лунно състояние, тъй като днешната Луна е остатък от това древно състояние на Земята. Него също така са го предшествали други състояния на Земята. Земята се е изменила, тя първо­начално е била съвсем друга.

Някога Земята се е намирала в такова положение, че на нея въобще не е имало такива растения и такива насе­коми, каквито имаме пред себе си ние, а нещата са стояли така: виждате ли, тук е имало, да кажем, нещо, сравнимо с днешната Земя. Тук навсякъде са расли подобни на растения образувания, но те постоянно са се изменяли, постоянно са приемали други фор­ми, подобно на облаци. И такива облачни образувания са се намирали в обкръжението на Земята (изобразява го на рисунка). Но тези облаци не са били такива, каквито са облаците сега, мъртви, или поне външно изглеждащи безжизнено, не, това са били живи об­лаци, толкова живи, както днешните растения. Ако си представите сегашните облаци, изпълнени с живот и зелени, тогава ще получите представа за растителния свят от онова време.

В това отношение някои господа, представ­ляващи науката, изглеждат много комично. Неотдавна вие четохте доста забавна статия във вестника. Ставаше дума за ново научно откритие в съвременен стил. Това беше много забавно! Там се доказваше, че млякото, приго­твено по особен начин, може да бъде добро средство против скорбут, тази доста неприятна болест.

Какво прави ученият днес, господа? Вече съм ви обръщал внимание върху това: той анализира млякото. Намира, че млякото се състои от химически компонен­ти. Но също така съм обръщал вниманието ви и върху това, че всеки от тези химически компоненти, докато се намират в състава на млякото, могат да служат за храна на ми­шлета; ако се дават поотделно, мишлетата след два дена загиват! Това е установил ученикът на професор Бунге (31) и е казал: в млякото и меда се съдържа някаква субстанция на живота, това е витаминът! На вас това ви е извест­но, давал съм ви този пример веднъж. Това е пример­но същото, ако се каже, че бедността произхожда от ни­щетата. Тук се казва: тук се съдържа витамин.

И така, направено е важно откритие: в млякото се съдържат вещества с много красиви названия. И млякото, приготвено по определен начин, е лекарст­во срещу скорбут. Но са били проведени също научни изследвания, ще бъде ли излекуван скорбутът, ако всички тези съставни части на млякото с толкова учени названия се дават на болния от скорбут, но всяко поотделно. Оказа­ло се, че те нищо не могат да излекуват, ни един от тези компоненти. Но ако тези съставни части се съдържат заедно в млякото, приготвено по специален начин, те помагат на заболелия от скорбут. Всеки компонент поотделно не лекува, лекува само цялото.

Но какво има там още, казва ученият, ако всички съставни части се отхвърлят, какво още остава там? Той отхвърля тези съставни части. Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава? И ето тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма. И затова именно водата е лекарството срещу скорбут!

Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети! Ако водата съдържаше в себе си витамини, то и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост. Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини. Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога. Само че днес това вече не е така.

Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда. Там тогава не е имало отделни животни: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участ­ват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка). Така че някога нашата Земя е била в такова състояние, което би могло да бъде описано при­мерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния живот, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали. Те са били подобни на животните. Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от Земята се е издигало растителното начало.

После всичко това се изменило. Предишните растения се превърнали в нашите цветя, затворени в твърдите граници на формите, в цветята, растящи на Земята; те вече не са представлявали огромни облаци. Но в цветята се е запазил стремежът към преживяване на влияние, произлизащо от обкръжаващата среда. Ето роза, израснала от Земята (изобразява го на рисунка). Това е един розов цвят, това са друг, трети и така нататък. Появява се оса. Тази оса отгризва парченце от розовия лист, носи го в своето гнездо и го използва за строителство или го дава като храна на малките си. Осата отгризва късче и го отнася там. Както казах, нашият розов храст вече не пред­ставлява облачно образувание: той сега има ясно обозначени граници. Но това, което е живеело вътре, това, което е било свързано с идващото отвсякъде животинско, въпреки всичко се е съхранило в тези листчета и цветове на розата! То се е загнездило вътре. Във всяко листче от розата има нещо, неизбежно стремящо се да бъде оплодено от това, което изхожда от обкръжаващата среда.

И вие виждате, господа, че това, от което се нуждае това цвете, това, което му е съвсем необходимо, представлява едно вещество, което играе голяма роля и в човешкото тяло. Ако вие изследвате човешкото тяло, ще откриете в него най-различни вещества. Всички тези вещества постоянно се изменят. Но на финала, навсякъде в човешкото тяло, веществата се превръщат в нещо такова, което в известно количество винаги се съдържа в човешкото тяло. Човешкото тяло се нуждае от това вещество. Това е мравчената киселина.

Ако отидете при мравуняк, съберете мравки и ги изтискате, ще получите сок. Този сок съдържа мравчена киселина и малко алкохол. Този сок се намира вътре в мравката. Но в много фина дози­ровка този сок присъства също и във вашето тяло. Каквото и да изядете през живота си, винаги се превръща в мравчена киселина, — не всичкото изядено, разбира се, тъй като се образуват и други вещества, а само една малка част. Тази мравчена киселина изпълва цялото ни тяло. И ако сте болни и мравчената киселина във вас е недостатъчна, за тялото това е много лошо. Защото ако мравчената киселина във вашето тяло е недостатъчна, тялото ви става подагрично или ревматично, — това има отношение към въпроса на господин Мюлер и едновремен­но е отговор. Тялото изработва твърде много пикочна киселина и твърде малко мравчена киселина.

Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина. Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво. Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина. Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което и е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество. При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо. Ухапванията от оси са нещо доста страшно. Брем (32) описва вълнуваща сцена, как такива насекоми са изиграли лоша шега на един човек и неговото стадо.

Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми. Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере, какво става с него. Колкото му държат краката кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега. За нещастие той настъпил с крак гнездо на оси, което било пред кучето, и него също го ужилили. Той също отначало започнал да се но­си като безумен и накрая скочил в потока. Поради това, че изчезнали и пастирът, и кучето, стадото се обезпокоило. Кравите, настъпвайки гнезда на оси, също ги хапели и те сякаш побеснели. Накрая цялото разбесняло се стадо също се оказало в потока!

Така че такива ухапвания от насекоми, могат да натворят много неприятности. И така, всички тези животни (насе­коми) носят в себе си по малко отрова. Накрая, ако ви ухапе мравка, също ще се появи малко възпаление, защото те изпускат в раничката мравчена киселина. Но, въпреки това, тази мравчена киселина в съответстващото фино състояние се намира вътре във всичко живо.

Господа, ако ги нямаше мравките, пчелите и осите, които, всъщност, се явяват създателите на тези отрови, какво би станало? Тогава би станало същото, което би трябвало да се случи с размножението на хората, ако изведнъж всички мъже на Земята се гилотинират и останат само жените. Тогава човечеството не би могло да се размножава поради отсъствието на оплодяващите мъжки органи. При всички тези насекоми с осеменяването всичко е наред, обаче за живота е необходимо това, което дават тези отрови, тъй като те се образуват благодарение на това, което е било в обкръжението на древната Луна. Фино дозирана пчелна отрова, отрова от оси и мравчена киселина, са се спускали някога от мировото пространство и са се разпространявали над растенията. Техни остатъци съществуват и днес. Ако днес отидете и видите, как някъде на върбата има пчела, не казвайте, че тези насекоми грабят растенията, а кажете: докато пчеличката седи тук и смуче, на цветчето му става толкова добре, че то насочва своите сокове към мястото, където пчелата смуче. Това е много интересно, господа! Когато пчелата смуче, растението съдейства за прилива на нектар към това място. Но докато пчелата изтегля от цвета, от нея в цвета, в този нектар, прониква отрова. Също и осата ако жили, изпуска отрова. Ако мравките се придвижват по умиращ дървесен ствол или нещо от този род, там попада мравчена киселина. В цветята, когато ги налазят мравки, също възниква връзка между нектара и сока на мравката. И това е необходимо. Ако това не ставаше, ако ги нямаше пчелите, осите и мравките, които постоянно посещават света на цветята и го ядат, тогава толкова необхо­димата мравчена киселина и необходимите отрови не биха постъ­пвали, втичайки се към тези цветя, и цветята би трябвало да загинат след известно време.

Виждате ли, хората ценят веществата, които обикновено се наричат субстанции на живота. Но, по същество, само мравчената киселина е истинска суб­станция на живота. Когато човек си има работа с беладоната, в нея той открива отрова. Това е вредно вещество. Но какво прави беладоната? Тя акумулира духът от мировата обкръжаваща среда. Тези отрови са събирачи, акумулатори на духа. Ето защо отровите са също и лекарствени средства. Защото цветята, всъщност, стават все по-болни и по-болни, и тези пчели, оси и мравки, са неуморни малки лекари, доставя­щи на цветята мравчена киселина, която е толкова необходима на цветята, която лекува болестта, и това лечение продължава постоянно. Вие виждате, че пчелите, осите и мравките не са само грабители, а едновременно донасят това, което дава на цветята възможност да живеят.

Даже и с гъсениците работата стои така (изобразява го на рисунка). Те измират и след известно време ще престанат да съществуват. Ще си кажете, че не е кой знае каква загуба гъсениците да измрат. Но с тези гъсеници се хранят птици и подобните им! Цялата природа е пълна с такива вътрешни връзки. И ако видим, как мравките, например, пронизват всичко със своята мравчена киселина, така ние надникваме в работилницата на природата. Това е нещо величествено. Навсякъде става нещо, абсолютно необходи­мо за поддържането на живота и света.

Да разгледаме едно дърво. Дървото има кора. Ако отсека дървото, кората почва да гние. Хората ще кажат: нека си гние. Те гледат на това спокойно и позволяват да гние в гората всичко излишно, което остава там. Колко опадали листа и други неща гният в гората! Хората не пречат на това гниене. Но гората е устроена различно. Там навсякъде има мравуняци. И от тези мравуняци мравчената киселина се разпространява из горската почва.

Ако тук имате горска почва, а тук — мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите ед­на капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода. Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка). Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пче­лите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата.

Всичко това може да се изследва само с помощта на духов­ната наука. Защото другата наука, естествената наука, се ин­тересува само от това, което пчелата прибира от цветето. Но пчелите не биха могли хиляди години да стоят на цветята, ако не връщаха това, което са отнели от цветето.

Така стои работата и с безжизнения материа­л в гората. Само помислете, господа: даже физиче­ската наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва. Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенден­цията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии — също на живите цветя. Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.

Можем да се удивим на духа, намиращ се вътре във всички тези неща. Но само запознавайки се с този въпрос отблизо, може да се види, какво голямо значение има всичко това.

Сега да погледнем мравките-стопани, мравките-земеделци, които култивират своите ма­лки поля и изменят свойствата на растенията. Човек не би могъл да се храни с това, което те там култивират. Ако човек употребяваше за храна тези малки зрънца мравешки ориз, твърди като камък, при него, първо биха се появили болестни симптоми, тъй като така би получил твърде голяма доза мравчена киселина, а освен това, би могъл просто да си счупи зъбите, така че на зъболекарите би се отворила доста работа. И вследствие човек би могъл да стигне до плачевен край, ако употребява този твърд като камък мравешки ориз.