Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Но, господа, това не е единственият проблем, има и друг проблем — позволява ли общото състояние на бол­ния да понесе това средство. Такива средства винаги дълбоко проникват в организма и те следва да се назначават само тогава, когато общото състояние на здравето на пациента е било всестранно обследвано. Трябва да се знае всичко, което касае състоянието на здравето му. Ако ви попадне средство, рекламирано като панацея, което само помага и е съвсем безвредно — такива средства постъпват в търговската мрежа, — в случая трябва да се съгласим, че в действителност все пак ще има някои неприятни последствия. Лечението винаги има и неблагоприятни последствия. На болния се налага да преодолява последствията от лечението, ако го лекуват от някаква определена болест.

Днес много хора се лекуват, макар в действи­телност те да не са болни. А преди войната такива случаи бяха доста повече. В страните, поразени от инфлацията, за лекарите е лошо, тъй като хората сега не могат да се лекуват толкова много. По-рано курсът на лечение преминаваха и здравите, и леко болните, и тежко болните. Сега само тежко болните в централноевропейските страни могат да си позволят да преминат курс на лечение!

Ако човек е здрав, но страда от ревматизъм — в по-голямата си част това не е истински ревматизъм, а по­дагрично състояние, — тогава, както каза господин Бурле, пчелното ужилване може да се окаже за него много благоприятно. Той може да се излекува, ако понесе реакцията.

Относно последното, работата стои така, че обикновеното дете, страдащо от ревматизъм, може да понася пчелната отрова, предписана му в правилната дозировка, то може да бъде лекувано по такъв начин. Но ужилване от пчела в целия му обем предизвиква, като правило, силно възпаление, което се налага да бъде лекувано, отделяйки колкото се може по-бързо пчелната отрова; при това за ревматизма може да остане не толкова много пчелна отрова. При нормално развит човек в този случай остава малко отрова.

Но да разгледаме такъв случай. Ревматизъм може да се поя­ви в такава ситуация: човек работи малко, но яде много. Той има достатъчно здраво сърце, ра­боти малко, много яде и всичко това продължава докато работата не вземе лош обрат.

Все пак това е доста опасно нещо и даже има лекари, които смятат, че преди да пристъпи към работа, всеки пчелар трябва да получи ваксина. Когато са изпращали хората на война, те са били подлагани на въздействието на всевъзможни отрови. Това не би след­вало да се препоръчва. Това не е добре, тъй като може да стане замърсяване на кръвта при образуването и. Ако човек получава такива неща, кръвта може да става все по-лоша и по-лоша. Макар че след известно време това се компенсира. Във всеки случай, кръвта след някое време става по-здрава и се оказва защитена от нови отрови, подобни на предходните.

Ако кошерът видимо е съвсем здрав, настъпва време, когато пчелата-майка става непълноценна или твърде стара и тогава цялото люпило се развива като търтеи. Господин Мюлер на основата на тридесетгодишния си опит е убеден, че може да възникне случай, когато пчелата-майка, без оглед на своята непълноценност, предизвикана от болест или старческа слабо­ст, още е в състояние да отложи някое добро яйце, докато повечето от останалите са яйца на търтеи.

Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар. Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници.

Имал е неприятности с вносен мед.

Що се отнася до търтеите, тук бих искал също да кажа нещо. Може от по-рано да се появи съмнение, че пчелата-майка не се опложда така, както трябва и ще се появят твърде много търтеи. Тогава би могло, ако не се иска да се предостави това на самите пчели — впрочем, когато се излюпват много търтеи, пчелите нищо не могат да направят и е необходимо да се хранят сами, — и така, би могло с помощта на усилена подхранка да се постигне излюпването да стане по-рано, не чак на двадесет и третия, двадесет и чет­върти ден, а на двадесет-двадесет и първия ден. Тогава търтеите, макар и да бъдат още малко сънливи, все пак ще приличат на пчелите-работнички. Само да не се задържи излюпването. Тук би могло да се види, какво влияние оказват сроковете.

Тези неща, вероятно, не се прилагат в практическото пчеларство. Но теоретично това е така. Може да се каже: подхранването действа много силно и не би следвало да се отрича като възможност и това, че в един или друг случай би могло от пчела-работничка да се получи, макар и не съвсем истинска пчела-майка, оскъдно отлагаща яйца.

Всичко това показва, колко такова животно е подложено на метаморфоза. Но на практическото пчеларство това не влияе силно.

Възможно е, в бъдеще да ви дойде на ум още нещо. Ние отново и отново ще се връщаме към тази тема. Бих искал днес да кажем още няколко думи по повод на въпроса, зададен от господин Долингер.

Трябва да правим точно разграничение сред насекомите, подобни на пчелите в широк смисъл: пчели, оси, мравки (гореизброените насекоми принадлежат към разред ципокрили, Hymenoptera — бел.на прев.). Тези животни са родствени едно на друго и последния път, разказвайки ви интересната исто­рия за осите-орехотворки, отлагащи своите яйца по дърветата и така нататък, ви показах, че благодарение на тези оси съществува специфичният процес на вътрешно образуване на мед. Но освен орехотворки има още и други видове оси. И тези други видове приличат на пчелите, тъй като те строят своеобразни пити.

Има, например, един интересен вид оси, който строят по следния начин: ако, например, на клончето има достатъчно здрав лист, осата носи отвсякъде — от района, където лети, — много малки час­тички, които тя отгризва от дървесната кора, от подобни на нея или от други образувания; тя импрегнира тези частички със своята слюнка и отначало прави от това вещество няколко приличащи на стълбчета стойки. След като направи стойките, осата повтаря процедурата отново и отново, пак импрегнира частички със слюнката си и прави на тези стойки това, което изглежда много подобно на отделна част от пчелна пита. Но изследвайки материала, може да се открие, че той е друг. Пчелните пити се състоят от това, което всички вие наричате восък. Но ако разгледате материала на осите, ще се окаже, че той е сив, а съставът му много прилича на толкова широко разпространената у нас хартия. Действително, това е своеобразна хартиена маса. След това осата надстроява втора, трета, четвърта клетка и те се оказват окачени там, горе. Сега тя прави покритие, а след това става отлагането, тоест осата отлага яйца. Сега, тоест когато продължава отлагането на яйца, осата прави по доста любопитен начин своеобразен покрив от своята хартия ; от едната страна се оставя от­върстие — това е дупка, която и позволява да лети насам натам, обслужвайки тези килийки.

След това надстроява килийки и по-нататък, използвайки същата технология тя ги покрива, отново прави покрив и дупка за излитане. Получава се дълга шишаркообразна форма, като елхова шишарка. Осата изгражда такива, подоб­ни на елхови шишарки структури, които, обаче, приличат на пчелно гнездо, макар и отделните им части да се състоят от хартиена маса.

Рисунка 24

Други гнезда на оси могат да бъдат, както знаете, разположени така, че те от всички страни са обкръжени с кожа (например, паразитните орехотворки —Allotria и други видове отлагат яйца под кожата на други насекоми или млекопитаещи — бел.на прев.). Така че гнездата на оси имат разнообразни форми.

Сега помислете какво, всъщност, става тук. Ако ме попитате, какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от дървото. Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и отчасти, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия на цвета и стадия на листа.

Има още един вариант, когато такива висши насеко­ми, като пчелите, отиват не на цветята, а на нещо друго — на дървесни частици и тем подобни те не отиват, но отиват на нещо друго, извънредно вкусно за тях при определени условия, — при това пчелите практикуват това по-рядко, а обикновено това правят осите, но най-силно всичко това е изразено при мравките. Мравките и осите използват за своите строителни работи по-твърди материали, материали от дървесен произход, и на тях, за разлика от пчелите, особено им е по вкуса сокът, който те получават от листните въшки. Това е много интересно. Колкото по здраво е веществото, материалът, който използват за постройките си, толкова по-силно те обичат не само цветния нектар, но и това, което се намира на повърхността на цветята, това, което има много общо с цветята, а имен­но — те обичат листните въшки. Листната въшка е доста благородно жи­вотно, извинете ме, но сега говоря от гледна точка на мравките, на техния език, от гледна точка на човека не бих се изразил така, — и така, говорейки по мравешки, въшката е бла­городно животно. Като цяло тя има много общо с цвета на растението. Това, което тя отделя като сок, за мравките е най-фин мед. Листните въшки могат да го дават. Било е забелязано, че и осите проявяват понякога качест­ва на гастрономи по отношение на въшките.

Но да преминем към мравките: мравките нямат сила, която да им позволи да строят такова гнездо, те правят това иначе. Мравките, например, правят купчини пръст и в тази пръст има навсякъде ходове, разположени по хаотичен начин. Те ги продължават. През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни частици, растения, късчета кора и така нататък. Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета. Мравките намират това, което им е нужно за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички. Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера. Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена ко­ра и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо.

И така, мравките използват за своята постройка най-твърд материал. Но те вече не се занимават със строителство на клетки. Това не им е свойствено. Те използват твърд материал. Можете да видите: пчелите използват материала, който се намира в самия цвят. От него те правят своите восъчни килийки, но в същото време те получават от този цветен нектар своята храна.

При осите материалът е по-твърд, те също го използват за строителство на клетки, той е подобен на хартия. Това е по-твърд материал, но той е тънък и затова по-чуплив от медените пити, но сам по себе си той е по-твърд. Осите вече започват да проявяват гастрономичен интерес към листните въшки; но те също се хранят подобно на пчелите, употребявайки това, което се намира вътре в растението. Обаче мравките, които употребяват само твърди строителни материали, които могат да правят само проходи в земята и да създават кухини, мравките, които вече не строят пити с килийки, — те особено обичат листните въшки. Мравките специално намират листни въшки, замъкват ги в своята постройка и вие можете да откриете в мравуняка листни въшки.

Това е много интересно. Намирайки се на село, ние виждаме там ред къщи, и зад всяка къща навсякъде има обор за кравата; там, вътре, се намират дойните млечни крави, там се добива мляко. При мравките всичко е много подобно.

Рисунка 25

Навсякъде в мравуняка ще намерите малки по­мещения, в които се намират листни въшки. За мравките те са като дойни крави. Само че това, което правят мравките, става, съответно, на по-ниска степен. Те имат тук малки кравешки обори, но вътре в тях има не крави, а листни въшки. Мравките се приближават към листната въшка и я погалват със своите пипалца. Това е много прият­но за листната въшка и тя отделя от себе си сок. Вследствие от това мравките могат да всмукват този сок, получаван от тях с помо­щта на погалване на листните въшки. Най-важното от всичко, което е необходимо за храненето им, те получават благодарение на това, че им се доставя сок при поглаждането на листните въшки. При кравите става нещо подобно: само трябва да стискаме по-силно. Но мравките доят листните въшки както трябва. Мравките ги откриват по цветята, където те седят, и след това много добре се грижат за тях.

Може да се каже така: просто е великолепно, че съществуват листните въшки. Великолепно е, ако има листни въшки, когато наоколо има мравуняци. Мравките грижливо ги събират, а след това ще ги използват в своите «кравешки ясли» в мравуняците. Това, че използвайки листните въшки, такива малки животни развиват животновъдство, е от най-мъдрите договорености в природата.

Така, мравките, използващи за своите строежи твърди материали, вече не могат повече да се задоволяват с обикновения цветен нектар. В своето хранене те трябва да използват това, което цветният нектар вече е предал на животното. Цветният нектар трябва първо да премине през животното. Така че може да се каже: пчелите използват изключително цветен нектар, осите — както цветен нектар, така и животински сок, затова при тях килийките са твърди. Мравките използват при хранене само животински сок; затова те не строят килийки. Мравките нямат повече сили да строят килийки, те въпреки това, което успяват да извлекат от цветята, винаги трябва да имат тази добавка от своите малки мравешки обори, иначе няма да успеят да живеят.

Виждате, че съществуват интересни взаимоот­ношения между цветята и животинския свят. Пчелите използват изключително цветен нектар. Другите, осите и особено мравките са ориентирани към това, цветният нектар да премине първо през животно, а след това да отиде за храна. Затова те могат да използват за своите съоръжения това, което няма отношение към цветния нектар.

Има наистина огромна разлика между пчелните пити, построени от восък, гнездата на осите от хартия и мравуняците, който се строят по по-външен начин и вече нямат клетки. Това е обусловено от големите разлики в храненето.
ЛЕКЦИЯ ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Дорнах, 15 декември 1923 г.

Добро утро, господа! Днес ще продължа разглеждането, започнато предния път във връзка с въпроса на госпо­дин Долингер. Ако възникнат други въпроси, ще се заемем и с тях. За да отговоря на този въпрос, последния път започнах темата за мравките. Можем да говорим за следните родствени групи животни: пчели, оси, мравки. Впрочем, начинът на живот, който се наблюдава при тях, е доста различен. Всичко това ни позволява да научим извънредно много от мировото, природно «стопанство» като цяло. Защото колкото повече изследваш тези животни, техния начин на живот, толкова повече разбираш, колко мъдро е устроен животът и дейността на тези животни.

Последния път ви разказах, как мравките създават своята постройка, как те използват за строител­ството на хълмчетата пръст, възникнали по естествен начин малки късчета от изгнила или още твърда, но нежива дървесина, която те отнасят в купчината, или от други материали, които смесват, разполагайки ги долу. След това те си правят хълмче от пръст. В това хълмче има многобройни ходове, по които те се движат на тълпи, подобно на процесия. Може да се види, как изпълзяват от дупчиците, разбягват се на различни страни и събират това, което искат да съберат.

Случва се и така, че тези животни не си строят ново жи­лище, а използват нещо, което вече съществува. Представете си, например, съборено дърво. В земята остава пън, а дървото е отсечено и отнесено. Тогава идва коло­ния мравки и ако вътре в пъна има някаква кухина, те я пробиват и я заемат, правят ходове на всички страни, които излизат навън (виж рисунка 26). Могат да насипят тук също и пръст, правят един, втори, трети ход и така нататък. Ходовете освен това са свързани и един с друг.

Рисунка 26

Там, вътре, е цял лабиринт от ходове. Там мравките се движат, получавайки от близкото обкръжение това, което им е необходимо за строителство и хранене.

Виждате ли, господа, да се каже за всичко това, че е ин­стинкт, разбира се, е добре, това е просто прекрасно, но така нищо не се казва. Ако животните нямат на разположение ствол на дърво, те си строят пясъчно хълмче. Ако намерят подходящ дървесен ствол, тогава ще си спестят труда по строителството на хълмчето. И така, животните се приспособяват към всеки отделен случай. Затова е трудно да се каже, че животните действат, изхождайки от някакъв общ инстинкт, защото това би заставяло животното да прави всичко само в съответствие с този ин­стинкт. А животното се приспособява към външ­ните обстоятелства. Това е много важно.

При нас това рядко става, но в южните области мравките могат да причинят сериозни грижи. Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка построй­ка, която е незабележима. И ето, оттам те прокарват ходове към кухнята и килера, при това пътищата им са много слож­ни, а след това получават това, което им е нужно за храна от кухнята или килера. В южните области може да стане така, че целият дом да се окаже на разположение на мравуняка. Разбира се, първо даже не се знае, що за приятели живеят в такъв мравуняк и това се забелязва едва тогава, когато случайно се сблъскат с тях или видят, че в килера вече нещо е изядено. Тогава се открива мравунякът като се проследи направлението на ходовете.

И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: приро­дата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом. Защото това, което е построе­но, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.

Но подлагайки на изпитания отделната мравка, не може да се стигне до извода, че тя е особено мъдра. В това, което тя е способна да прави, ако бъде откъсната от колонията и, в това, което тя може да извършва в рамките на такъв опит, няма нищо мъдро. Вследствие от това има основания да се предпо­лага, че не отделната мравка притежава разсъдък, а мравунякът като цяло. Кошерът като едно цяло притежава мъдрост. Отделната мравка вътре в мравуняка не притежава отделен разсъдък. Работата се осъществява тук по изключително интересен начин.

Но освен това има още много, бих казал, още по-интересни неща в това, което тук става.

Има един вид мравки, който строят своето жилище по следния начин. Те издигат някъде на земята своеобразен насип (виж рисунка 27) — тук той се извисява, — след това тук те образуват кръг, а тук се намира обкръжаваща пръст.

Рисунка 27

Тук те започват да пробиват ходове. Тук се намират мравките. Това всичкото може също да прилича на вулкан. Тук, вътре, има ходове, които излизат на повърхността.