Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Но мравките, мравунякът като цяло, разсъждава по следния начин: ако ние изпълзявахме там, където при­родата се развива от самосебе си, свободно, и ако ние изсмуквахме от растенията само това, което го има навсякъде, в нас би се образувала твърде малко мравчена киселина и твърде малко мравчена киселина ние бихме могли да отдаваме на Земята. Ето защо ние постъпваме така: избираме за себе си само тези растения, които можем да култивираме по такъв начин, че всичко в тях да стане плътно, твърдо като камък, и благодарение на това уплътняване, ние получаваме възможност да извличаме мно­го мравчена киселина. Така че тези мравки-стопани, мравки-земеделци, постъпват така, за да получат колкото може повече мравчена киселина. Именно тези мравки внасят в земята много мравчена киселина. Ето каква закономерност има тук.

В това можете да видите и как отрови, когато те действат по възпаляващ, раздразващ и прочие начини, в същото време са и лекарства, препятстващи умъртвяването. Може да се каже: именно пчелите играят много важна роля в това отношение и всичко, с което те се хранят, се съдържа в цветята, защото съществува дълбоко родство между пчелата и цветето.

Такъв вид хранене е съпроводено с това, че всеки път, когато насекомото по такъв начин се разхожда по земята, тя, на това място, бих казал, се насища с отрова. Тези отношения носят духовен характер. Ако ме питат, в какво се състоят духовните отноше­ния, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се ви­ди: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора — те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, — преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова ум­но усещане с помощта на носа, произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.

За съжаление, съвременната цивилизация е ориен­тирана изключително към културата на мозъка, а тези ин­стинктивни неща се пропускат. Поради това инстинктът се превръща в празна дума. Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност, знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специ­фичното обонятелно сетиво. И, както се казва, ин­стинктивното знание се постига с умен нос.

Следващата седмица ще продължим нашите заня­тия. Днес исках да кажа само едно: пчелите, осите и мравките не само обират природата като граби­тели; те и дават възможност да живее и процъфтява.

Добро утро, господа! Трябва още малко да обсъдим въпросът на господин Долингер. Той искаше да научи от ваше име — защото това е интересно за всеки, — каква връзка има в духовно отношение меж­ду множеството насекоми, непрестанно движещи се и посещаващи растенията, и това, което се намира в самите растения.

Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух — защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например, с носа или ухото разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пче­лите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните и, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.

Забележително е, че водим разговор за насекомите във време, когато се навършват сто години от рождението на известния ентомолог Жан-Анри Фабр (33), който се е родил преди сто години на 22 декември и животът на когото се е паднал по времето на материализма, и затова той е подхождал към всичко материалистически; но въпреки това, той е осветлил невероятно голямо количество факти от живота на насекомите. Така че е съвсем уместно днес, когато говорим за насекоми, да си спомним и за него.

Днес преди всичко искам да ви приведа като пример един вид насекоми, който би могъл да ви бъде интересен именно във връзка с пчелите. Пчелите работят изключително съвършено и най-забележителното при тях не е това, че те правят мед, а това, че удивително построените си пчелни килийки те правят от това, което се съдържа в самите тях. Това, което използват като материал, те го добиват от себе си в своя кошер. Пчелите работят така, че мате­риалът не се използва в първоначалния му вид; преди да го предадат в кошера, те го преработват. Така те работят, опирайки се на своите собствени сили.

Има един вид пчела, които работи по-различно, но и техният труд доказва присъствието на разум в цялата при­родa. Хайде да видим, как работи този вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи (34) и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им. Това животно е необикновено прилежно и за да живее — не самото то в частност, а за да оцелее рода, — то извършва огромна работа. Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработ­ката на дървото. Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да ка­жем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво. Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр. И така, там, където дървото вече е използвано, там пчелата-дървогнезд прави своето гнездо по доста особен начин.

Рисунка 28

Представете си, че това е стълб (виж рисунка 28). Това е дървесина, получена в резултат от обработката на ствола на дърво. Пчелата-дървогнезд долита и започва първо да пробива отвън проход, отиващ под наклон навътре. Прониквайки вътре, тя създава проход, извличайки дървесината така, че остава пробит канал, а след това тя започва да пробива в друго направление; пчелата пробива така, че да се образува пръстенообразна кухина. След това насекомото излита навън, събира всичко, което може да се събере наоколо и го вкарва в тази кухина. След като кухината е запълнена, пчелата отлага в нея яйцето, от кое­то ще излезе личинка. Пчелата го отлага тук, вътре. Когато яйцето е отложено, пчелата започва да строи покрив, в средата на който оставя отвор. След това тя започва да пробива по-нататък и тук, над отвора, прави второ жилище за втора излюпваща се пчела-дървогнезд; напълвайки го и правейки отвор, тя отново отлага яйце. Така продължава да действа пчелата-дървогнезд, докато не построи десет или дванадесет такива празнини, намиращи се една над друга. И във всяка тя снася едно яйце.

Сега вътре в този дървен стълб могат да се развиват личинките. Насекомото винаги оставя око­ло личинката запас от храна. Първо личинката изяжда храната, приготвена за нея и зрее. След това идва време, когато насекомото става като какавида и се превръща в летяща пчеличка, която е готова за полет. И така, личинката се развива тук, вътре, и след някое време може да излети. Когато настъпи времето и личинката съзрее, тя прави пашкул и се превръща в насекомо и вече като зряло насекомо може да излети навън през този проход. Благодарение на сръчността си пчелата-дървогнезд може да излети навън през този пробит проход. Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и, тъй като пчелата-майка е трябвало да направи тази камера, горните животни нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън. Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни. Но пчелата-майка не допуска такъв ход на събитията. Тя снася яйцата така, че когато по-младата личинка съзрее и трябва да изпълзи, тя намира отвора, който ви показах: тя минава през него и изпълзява. Третото животно прониква през два отвора и изпълзява. Благодарение на това, че всяко от следващите животни съзрява малко по-късно, на него не му пречат да изпълзи животните, развили се по-рано. Те не вървят заедно, а по-ранните вече са излетели.

Виждате, че цялото гнездо е устроено толкова разумно, че можем само да се удивяваме на това. Когато днес хората в своите механизми подражават на нещо, това в по-голяма си част е имитация на неща, подобни на горепосоченото, и то изпълнени доста по-малко изкусно. Това, което съществува в природата, е създадено във висша степен разумно, така че може да се каже: тук, вътре, навсякъде присъства разум, истински разум. Би могло да се приведат стотици и хиляди примери за проява на разум в постройките на насекомите и в способите им на работа. Помислете само, колко разумно е това, за което неотдавна ви разказах във връзка с мравките-стопани, които създават цяла ферма и правят това необикновено разумно.

Но разглеждайки тези насекоми — пчели, оси и мравки, — ние се докосваме и до други въпроси. Казах ви, че при всички животни от тези групи има отровни ве­щества и тези отровни вещества, намиращи се в тези животни, са в същото време — само че правилно дозирани — отлични лекарства. Пчелната отрова е отлично лекарствено средство. Отровата на осата е отлично лекарствено средство. Мравчената киселина, отделяна от мравките, също е много добро лекарствено средство. Но вече съм отбелязвал следното: има се предвид мравчената киселина, която получаваме от мравуняка, събирайки и изтисквайки мравки. Така че тази мравчена киселина, мравките я съдържат в себе си: изтисквайки мравките, ние я добиваме. Тази мравчена киселина се намира преимуществено в мравките. Но вие бихте били доста учудени, като разберете, колко мравчена киселина се намира в тази зала. Бихте възразили: но къде тук са мравешките купчинки, тук по ъглите няма нищо. Господа, тъй като седите тук, вие самите представлявате подобия на мравешки купчинки! Защото навсякъде във вашите телесни членове, мус­кули, във всички ваши тъкани, тъканите на сърцето, тъканите на белите дробове, тъканите на черния дроб и далака, се съдържа мравчена киселина, макар и не в такава висока концентрация, както в мравешката купчина. Но всички вие, като цяло сте пълни с мравчена киселина, съвсем пълни. Това е изключително забележително.

Откъде се взема в нашето тяло мравчена киселина? Ако тя е недостатъчно в човека, за това трябва да се знае. Ако човек е болен — а повечето хора са малко болни, — той може да има сто болести с еднакви външни симптоми. Трябва да се знае, какво, собствено, не му достига; това, че е бледен или не може да яде, е само външно. Трябва да се открие, какво не му достига. При някой човек може да се окаже, че в организма му има недостатъчно мравчена киселина, че той произвежда твърде малко мравчена киселина. Също както мравунякът произвежда мравчена киселина, в човешкото тяло, във всички негови членове, особено в далака, също трябва достатъчно силно да се произвежда мравчена киселина. Ако човек продуцира твърде малко мравчена киселина, трябва да му се предпише такъв препарат, такова лекарство, което по външен начин да му помогне да произвежда достатъчно количество мравчена киселина.

Трябва да се наблюдава, какво става с човек, който има твърде малко мравчена киселина. Но такива наблюдения могат да се правят само тогава, когато тези, които ги осъществяват, добре познават човека. Трябва да се състави представа за това, какво става в душата на човека, у когото отначало е имало достатъчно мравчена киселина, а след това е станала твърде малко. Това е много показателно. Такъв човек сам правилно ще ви разкаже за своята болест, ако го разпитате по правилния начин. Да допуснем, че имате работа с човек, който при правилни насочващи въпроси, ще ви каже: «Дявол да го вземе, преди няколко месеца всичко ми се удаваше много добре, можех да измисля всичко. Сега всичко свърши. Повече нищо не се получава. Ако се замисля над нещо, нищо не се получава». Господа, често това може да послужи като по-важен показател, отколкото всичко друго, което могат да дадат външните изследвания, които днес, разбира се, също трябва да се правят. Днес бихте могли да изследвате урината за белтък, за гнойни отделяния, за захар и така нататък, и бихте получили, разбира се, интерес­ни резултати; но при известни обстоятелства може да се окаже доста по-важно, човек просто да разкаже това, което току що ви описах. Разбира се, ако той ви разкаже това, трябва да се изследват и други неща, но в този случай вие можете да направите извод: в по­следно време в собствения организъм на човека, мравчената киселина е станала твърде малко.

Тук някой, мислещ чисто външно, би могъл да каже: човекът има прекалено малко мравчена киселина. Ще наловя мравки или ще я добия по друг начин и ще му дам мравчена киселина в съответната доза. Вие бихте могли да правите това дълго време, но пациентът ще дойде при вас и ще каже: това съвсем не ми помага. Какво става тук? Тя действително не му е помогнала. Всички е точно: той е имал твърде малко мравчена киселина; вие сте му давали мравчена киселина, но без пол­за, тя се е оказала безполезна. Защо това е така?

Виждате ли, като направите по-нататъшно изследване, ще установите: на един мравчената киселина не по­мага, а на друг тя винаги помага. Постепенно ще забележите разликата. При хората, на които мравчената киселина помага, може да бъде открита слуз в белите дробове. При тези, на които мравчената киселина не помага, се открива слуз в черния дроб, бъбреците или далака. Всичко това е много специфична история. Голяма е разликата, когато недостиг на мравчена киселина изпитват белите дробове и в случай, ако недостиг на мравчена киселина изпитва черният дроб. Разликата е в това, че лечението на белите дробове може да започне с използване на самата мравчена киселина, намираща се в мравуняка. А в случая с черния дроб не бива да се започва с мравчена киселина.

Сега господа, ще стане дума за друго! Ако сте забелязали, че при човека не всичко е наред с черния дроб или червата и не му помага мравчената киселина, без значение, че у него тя е твърде малко, вие трябва да му дадете оксалова киселина. Това означава, че трябва да вземете обикновен киселец или детелина, растяща по ливадите, да добиете киселина от тях и да му давате. И така, вие виждате: на човек с болни бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина. Особеността тук е в това, че човека, на когото давате оксалова киселина, известно време след като сте му я дали, ще произведе в самия себе си мравчена киселина от тази оксалова киселина! Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае, какво самият организъм може да направи самостоятелно. Ако вие му дадете мравчена киселина, организмът казва: това не ми трябва, искам сам да поработя, — ние сме му дали мравчена киселина — с нея аз вече нищо не мога да направя, не мога да я вдигна в белите дробове. Това, което вие давате, постъпва в стомаха. Накрая, всичко преминава в червата. Тъй като човешкото тяло иска да порабо­ти само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали. Не мога да направя това. Тялото иска оксалова киселина; от нея то прави мравчена киселина.

Животът, господа, е работа, а не вещество само по себе си: най-важното е да се знае, че животът не е ядене на зеле и ряпа, не, животът се състои в това, което прави тялото, когато в него постъпват веществата, съдържа­щи се в зелето и ряпата. Но, във всеки случай, тялото не трябва от намиращото се в него зеле отново да фор­мира и безсмислено да изкарва навън същото зеле. Обаче в осно­вата на съвременната цивилизация стои именно това.

Оттук вие виждате, какви забележителни отноше­ния са установени в природата. Навсякъде има растения. Особено трябва да характеризираме детелината. Оксаловата киселина се намира във всички растения, но в киселеца и детелината тя е повече, затова тя и е наречена така (на немски оксаловата киселина буквално се нарича «детелинова киселина», Kleesaure — бел.на прев.). Обаче също както мравчената киселина се намира навсякъде в природата и в човешкото тяло, така и оксаловата киселина се намира навсякъде — и в природата, и в човешкото тяло.

Ето кое е още интересно: да допуснем, че вие вземате ре­торта, такава, като в химическа лаборатория; запалвате под нея горелка и слагате в ретортата оксалова киселина — тя изглежда като сол, приличаща на парченца пепел, — след това добавяте и толкова глицерин. Всички това трябва да се смеси и нагрее. Тогава ще започне дестилация (виж рисунка 29). Мога да уловя и събера това, което се получава. Но в същото време ще забележа, че оттук излиза газ. Ето тук той излиза навън.

Рисунка 29

Изследвайки отделящия се газ, ще открия, че това е въглена киселина. А тука като дестилат се образува мравчена киселина. Сега тук, вътре, има мравчена киселина. Тук, в ретортата, имах глицерин и оксалова киселина. Глицеринът така и си остава там, а другият компонент се дестилира, при което течната мравчена киселина се е събрала тук, долу, а въглената киселина излита.

Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята на реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го на рисунка), някакъв орган в долната част на тялото на животното, черен дроб, далак или нещо от този ро­д. През стомаха вкарвам там оксалова киселина. Ролята на глицерина изпълнява самото тяло. Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина. Какво се случва? Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите, се влива на капчици мравчена киселина. Процесът като цяло е такъв, както ви го нарисувах тук: ние го имаме в нашето собствено тяло. В нашето тяло ние постоянно произвеждаме от оксаловата киселина мравчена киселина.

Сега помислете за разпространяващите се по цялата земя растения. В тях навсякъде има оксалова киселина. Помислете и за насекомите: в тях тя се проявява по най-удивителен начин. Преди всичко помислете за мравките. Те отиват при тези растения или към това, което загнива от растенията. Там навсякъде се съдържа оксалова киселина и тези животни правят от нея същото, което самият човек прави, — мравчена киселина. Мравчената киселина присъства навсякъде. Мравчената киселина присъства навсякъде именно благодарение на насекомите.

Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат на­секоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.

Рисунка 30

При правилно проведено наблюдение, разглеждайки долната част на тялото на човека с намиращите се вътре в нея черва, стомах, черен дроб, бъбреци, далак и дебело черво, се вижда постоянното превръщане на оксаловата киселина в мравчена киселина: тази мравчена киселина след това заедно с въздуха, който човек вдишва, преминава във всички части на тялото му. Така става това в човека.

Навън, по цялата Земя, имаме растения. Имаме също и най-разнообразни видове насекоми, които пърхат над тях. Тук, долу, се намира оксаловата киселина. Насекомите долитат тук и благодарение на срещата им възниква мравчена киселина, която изпълва въздуха. Така че от въздуха ние също вдишваме постоянно в себе си мравчена киселина. Това, което осите притежават, е отрова, приличаща на мравчената киселина, само че малко видоизменена. И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова — тя, всъщност, се намира и в цялото им тяло, — това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразу­вана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойст­вото да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.

Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки за да си кажем: там, навън, в природата навсякъде присъства разум; той идва благодарение на мравчената ки­селина. В нас самите също навсякъде има разум, тъй като ние имаме мравчена киселина. А мравчена киселина не би имало, ако първо нямаше оксалова киселина. И ето тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина, да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки метаморфоза.

Да се разберат тези неща е възможно, само ако се запитаме: какво всъщност представлява тази оксалова киселина? Виждате ли, оксаловата киселина присъства навсякъде, където трябва да има живот. Където има нещо живо, там има и оксалова киселина. Но там има също и етерно тяло. Етерното тяло действа така, че оксаловата киселина веднага се обновява. Но оксаловата киселина никога не става мравчена киселина, пригод­на за човешкия или животински организъм, ако тя е превърната от оксалова киселина в мравчена без посредничеството на астралното тяло. Защото мравчената киселина, която получих от ретортата, няма да помогне нито на човешкото тяло, нито на животинското. Тези, които смятат, че мъртвото може да помогне по действен начин, се заблуждават. Мравчената киселина, която се образува и там, и там — в човека и благодарение на насекомото, — е жива, и тя се появява навсякъде, където възниква усещане, възниква душевното. Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното. Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработ­ка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно, от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот. И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване. Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, в такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват, — там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо.