Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Много е важно да се знае за този вид змии. Защото сега ви е известно, колкото вредно е, ако живото същество, от една страна — главата — се окаже лишена от кислоро­д, толкова вредно за възпроизводството е, ако жи­вотното се лиши от водород. Сега виждаме, защо в целия свят, навсякъде, където и да погледнем — можем да гледаме във всяко направление, — съществува водород. Защо в целия свят има водород? Господа, водородът съществува в света навсякъде по причина, че светът би се оказал тоз час унищожен, ако го нямаше водородът. Навсякъде, където има размножение, трябва да действа водородът. Защото светът постоянно се разрушава. Вие виждате, светът навсякъде постоянно умира. Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето. Ние, всъщност, живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира. И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше. Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина. Така стои работата въобще в целия свят. Водородът е този, който позволява да се издигне от разлагането това, което създава живота.

Тук бихте могли да възразите, като кажете: сега ни казваш, че водородът оживява. Но именно водородът се съдържа в метана и тук той съвсем не оживява, а убива. Как е всъщност? Виждате ли, господа, ако водородът се образува в тъмнина, както става при минния или блатен газ, то неговото действие носи вреда; тук той реагира без достъ­п на светлина, също както и в мозъка ни. Ако водородът се изработва на светло, тъй като той и се разпространява по целия свят в светлина, то той оживява: тогава от разлагащото се, от ферментиращото той предизвиква нов живот. Защото този водород във вида, в който се намира навсякъде във Вселената, е по същество същият, като това, което се намира в нашите кибритени клечки, когато ги запалваме: той се явява фосфор. Разбира се, в химията водородът е съвсем различно вещество от фосфора: но това става защото химията още не може да отива толкова далеч, че да обръща фос­форът във водород! Но когато химията успее да се придвижи напред, тя ще може да превръща фосфорът във водород. Така че можем да кажем: какво е водородът, разпростра­нен навсякъде в природата? Водородът, разпространен в целия свят — това е мировият фосфор. Накъдето и да погледнем, навсякъде, навсякъде има фосфор. Затова ви казвам: това, което навсякъде се намира в мировата обкръжаваща среда, — това е фосфорът. Сега ние се запознахме с това, което има огромно значение; ние се запознахме с водорода в неговото величествено, изпълнено със значение действие във Вселената.

Хайде сега да разгледаме тези неща от друга страна. Казах ви: на другия край се намира въглената киселина. Господа, дайте още веднъж съвсем точно да видим това, което казах; представете си, че тук се намира Земята (изобразява го на рисунка), а около нея навсякъде има водород, тоест, по същество — фос­фор, това, собствено, са малки навсякъде горящи огньове. Да погледнем самата Земя. Да се насочим от Космоса към Земята. Тук навсякъде виждате това, което се нарича варовик. Но съществува не само варовик; навсякъде в почвата присъства в някакво количество добре известно вам вещество. Също както сега ви показах, че навсякъде около Земята е разпространен водородът, така нареченият фосфор — защото това и е разпространеният навсякъде фосфор, — същото може да се каже и за вещест­вото, което сега ще разгледаме по-подробно.

Рисунка 8

Знаете, че когато жените или който и да е искат да изперат, добавят във водата, предна­значена за прането това, което се нарича сода. Вие знаете това. Може би знаете също, че това вещество, содата, — тя изглежда подобно на сол и самата е сол, — това вещество намира най-широко приложение. Ако вие, например, отидете във фабрика за производство на сапун, ще разберете, че содата се използва тук като най-важен компонент. При изработката на стъкло, изработката на прозоречни стъкла, тя също е много важе­н компонент; при прането, както знаете, содата се добавя във водата. Обработвайки бельото със сода, то се избелва; то става по-светло и благодарение на содата, по-добре контактува със светлината. Има още много работи, където се използва сода. Така, например, навсякъде във фабри­ките, произвеждащи бои, ще намерите използване на сода. За производството на синя боя е необходима сода. Содата се използва за приготвянето на берлинския лазу­р. Има още едно вещество, човек го вкарва в тялото си, при това в своя природен вид то е значително по-вредно за човека, отколкото след преработка: това е тютюнът. Тютюнът първо трябва да се пречисти. От него трябва да бъдат извлечени някои компоненти, иначе те твърде активно биха почнали да действат върху човешкото тяло. Тютюнът се пречиства с използването на сода. И така, вие виждате, тази сода, която знаете като добавка към предназна­чената за пране вода, има в целия свят огромно промишлено значение. Тя играе съществена роля в производството на козметика, на тази световна инду­стрия. Содата присъства навсякъде, макар и в неголеми количества. Но, господа, какво, всъщност, представлява това забележително вещество, тази сода? Има един бял сребрист метал, той се нарича натрий; ако на­трият реагира с въглероден двуокис — тук пак имаме работа с въглената киселина, с въглеродния двуокис, намиращ се в нашата глава, тогава се появява сода. И така, съединявайки се натрий и въглена киселина, образуват сода.

Натрият е метал; особеността на наименованието му е в това, че се използва среде­н род (на немски-das Natrium, съществител­но от среден род): това не е господин, нито дама, това е, така да се каже, забележително дете на природата. Той запазва въглената киселина, носи я в себе си. Навсякъде в природата, където има сода, въглената киселина се запазва във вид на сол, каквато е и содата. Вътре в нея в скри­т, запазен вид, се съдържа въглената киселина.

Човек не снася яйца, от които да се появяват нови хора, нали така? Човек трябва да е жи­вораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше разви­тие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички низши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това, как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Gen­eratio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това уче­ните си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става, впрочем, не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества. А именно те не познават, какво действително представлява водородът, който може да се намери навсякъде, не знаят, че той се явява фосфор, същото, което се съдържа в мъжкото семе и придава на това мъжко семе специфичната миризма на фосфор. Ако мъжкото семе има съприкосновение с някои растения, то им действа, сякаш с тях, с тези растения е била в съприкосновение сода; става избелване и така нататък. Всичко това се съдържа в старинните алхимически учения, към които, разбира се, не би следвало да се връщаме днес, защото ние не искаме старото. Всичко това е било изследвано. Но днес би могло да се запознаем с това отново благодарение на истинската антропософска наука. И това, към което предразполага в мъжкото семе содата и фосфорът-водород, може да се развие също и във външната при­рода. Така че не е нужно да се питаме: как някога са възникнали първичните живи същества? Когато на Земята още не е имало висши живи същества, тогава са се появили именно низшите живи същества, появили са се вследствие на взаимодействието на фосфора и содата на Земята. Тогава е имало място първичното зараждане, Generatio aequivoca.

И така, вие виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита, как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна — содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпъл­нено с живот живо същество. Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помо­щта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории. Необходимо е по правилен начин да се на­блюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, то тогава тук още действа макропри­родата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не и достига вода за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, то тогава змията действа като микроприрода, като малка при­рода, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство: тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.

Виждате ли, размножаването на човека в света, напри­мер, се състои в това, че той в известен смисъл се еманципира от природата. Човечеството се затваря; то се затваря, еманципира се преди всичко благодарение на културата. И постъпателното развитие не би могло да стане без тази частична еманципация на човека. Защото и змията става в известен смисъл висше същество, ако поради недостиг на вода стане живораждаща. Цялото развитие на човечество се основава на това, че човек все повече и повече се е еманципирал от природата и сега не само ражда живо потомство, но и всички други сили развива откъснат от природата; като следствие човекът става източник на това, което по-рано е произлизало от природата.

Да, господа, малко по малко от човека започва да произлиза това, което по-рано е произлизало от природата. Бих могъл да ви приведа различни примери на тази тема. Искам само да ви напомня едно: днес ние пишем на хартия. Но тази хартия съвсем не е толкова древна. Вие знаете, че по-рано за писма са се използвали съвсем други материали. И съвременната хартия се прави в по-голямата си част от отпадъци от лен. Затова я наричат хартия от ленени парцали, според способа на производст­во — както и барута, барута за стрелба. Човекът е стигнал относително доста по-късно до това, на основата на собствената си мъдрост да произвежда хартиена маса. Но в природата работата е така, че тази хартиена маса съществува от дълго, дълго време: това е, от което осите правят своите гнезда! Това е истинска хартиена маса. Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса. Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси, са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да и ограничите потреблението на вода, тя ще стане живо­раждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало. Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки. Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произве­ли хартията; човек е произвел хартията изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум. Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произ­вежда живо потомство.

Така стои работата и с човешкото семе. Както казах, там ще намерите сода и водород-фосфор. Ако изследваме нервите, излизащи от мозъка, то и тогава най-важните вещества в състава на нервите ще се окажат содата и фосфорът. Само че ще бъдат свързани помежду си по друг начин, отколкото при семето. Те образуват по-твърда връзка помежду си. Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо та­кова, като мислите. Това, което човек е взел в себе си, това, което в друг вид е заложено в семето, той го преработва в нервната система: сода и фосфор. Също както навън, в света, навсякъде се съдържат фосфор и водород, така се съдържат те и в топкообразния човешки мозък. Сега можете да видите, защо се нуждаем от въглероден двуокис в главата. Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този на­трий — сребристия метал, — ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа, ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позво­ляваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън. Човешката глава фак­тически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре. Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещест­во, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда мисли.

Така се открива това, по какъв начин е постав­ен човек вътре в природните явления. Трябва само да се разглеждат природните явления в тяхното най-пока­зателно, най-подходящо място. Ако ученият лишава змията от вода и само зяпа, как вместо отлагане на яйца веднага се появяват живи малки, той нищо няма да постигне. Но ако знае, какво става в лабораторията му, той ще открие мировите тайни.

Ще продължим темата идната сряда.

Добро утро, господа! Имате ли въпроси?