Лекции и едно съобщение за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от

Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, — тези комети се появяват нередовно, ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписва­ли на кометите всевъзможни небивалици. И така, вие бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни, от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, то ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгрева и залеза на Слънцето и изгрева и залеза на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимо­ст. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата — и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и така нататък — това произтича от регулярните явления. А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.

В днешно време въобще забравиха да обръщат вни­мание на това, че в човек има свобода. Хората изгубиха смисъла и чувството за свобода. Ето защо съвременните хора здраво заседнаха в това, което се явява необходимост. Хората в своите празници изразяват своята умствена настройка. Те има празници по необхо­димост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека. И в самите комети хората изучават само материалното. За другото казват: не можем да знаем за това. Така, от една страна, днес ние виждаме, че хората се плашат от свободата; от друга страна, вие виждате, че не им стига ум и разум за да изучават нерегулярните явления във Вселената. Ако ги нямаше тези явления, нямаше да я има и свободата. Така че ние можем да кажем: атиняните са възприемали това, което се е намирало вътре в човека. Това ги е правело разговорчиви.

От някаква страна материализмът също стана прекалено разговорчив. Но това го направи безчувствен, глух по отношение на всичко това, което на основата на метеорните влияния би могло да усили човека. Затова празникът на Михаил е в най-добрия случай селски празник, а другите празници носят оттенък на необходимост, макар и те вече да нямат такава почит, както едно време, тъй като въобще сме се отучили да поддържаме връзка с духовния свят.

В това отношение всичко е ясно. Ако хората отново почнат да разбират, колко благотворно е влиянието на кометите, тогава те, вероятно, ще си спомнят и за това, да празнуват през есента, за да имат своего рода празник на свободата. Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; те нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно, и за свободата в човека. Виждате ли, достопоч­тенната дама — Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на уни­версума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен ха­рактер, кометите проявяват цианиден характер.

Виждате, господа, тук се приближаваме към приро­дата на кометите и при това се проявява една извънредно съществена връзка: вижда се, че във Вселената изведнъж се появява нещо, живеещо подобно на нас, хората. При спартанците, които са притежавали силно чувство на не­зависимост от Слънцето и затова повече са ценели всичко това, което е свързано с Вселената, това качество не се е появявало произволно. Ликург(8), спартанският законодател, заповядал да се правят парите от желязо. Ще намерите в школските учебници: Ликург заповядал да се правят же­лезни пари, защото спартанците трябвало да си останат истински спартанци. Това е безсмислица. В действителност Ликург се е обучавал при тези, които в Спарта още са осъзнавали такива неща; те му разказва­ли, че кометите съдържат свързан с желязото цианид и той заповядал да се правят в Спарта железни пари като символ на кометите. Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.

Оттук може да се види, как в обичаите на древните на­роди се е проявило това, което те са знаели за Вселената.

Добро утро, господа. Има ли някой нещо?

Можем също да предполагамe, чe и във Вселенaтa желязото се намира навсякъде, да предполагаме по причи­ната, че всичко, падащо на Земята, се състои от желязо.

Виждаме също желязо и в нашето собствено човешко тяло. Твърде забележително е, че човек, встъпвайки в земния си живот, употребява това, в което желязото се съдържа в най-малка степен: мляко. Майчиното мляко съдържа съвсем малко желязо. Така че можем да кажем: едва с храненето човек започва в течение на своя живот да приема в себе си желязо. Какво означава това?

Да, господа, ако се вгледате в малкото дете — то през цялото време се гъне, а също и мечтае. Детето няма още нито самопроизволно мислене, нито свободна воля. Степента на проявление при детето на свободната воля е показател за това, колко желязо е приело вече в себе си то. Оттук вие виждате, че желязото, собствено, е необходимо за свободната воля. Ако, например, човек е пресипнал, ако му се е появила пресипналост, а гласът му е отслабнал и трябва да се изясни, какво стои в основата, то на първо място трябва да се изследва стига ли му желязото. Защото при тези, които имат много малко желязо, това се разкрива преди всичко чрез това волеизявление, чрез тази свободна воля, която се проявява в речта. Така че ако виждате човек, който може да зареве като бик, не трябва да ви е грижа, стига ли му желязото; но ако пред вас е човек, който едва-едва произнася думите, тогава трябва да се замислите над това, достатъчно ли му е желязото. Следователно, може да се каже: тук по външен начин се показва, че човек се нуждае от желязо именно за своята свободна воля. Изяснява ни се също, как реещото се във Вселената желязо и желязото, намиращо се в Земята, са свързани с това, което е волеизявата на човека, което е човешката свободна воля.

Но всичко, което става, оказва голямо влия­ние на всичко останало. Трябва да ни бъде ясно, че не всичко в нас е направено от желязо и във Вселената не всичко е направено от него, иначе ние бихме били железни мъже. Това доста би способствало за нашата сила, но ако бяхме железни мъже не бихме могли да изпълняваме нищо друго. Тук следва да хвърлим поглед към това, с което желязото може да встъпи във връзка.

Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено зна­чение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий. Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата. Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, — всичко това е свързано със со­дата. Както помните, неотдавна ви говорих за това.

Но вие видяхте, че ако в нас трябва да има нещо по­добно на сода, на нас ни е нужно да поемаме в себе си кислорода от въздуха. Кислородът от въздуха ние поемаме в себе си при дишането, защото въздухът се състои от кислород и азот; той се състои още от много други вещества, но те не играят толкова голяма роля. Кислородът ние поемаме при дишането. Въглеродът се об­разува в нас. Ние го произвеждаме в нас посредством хранителните продукти. Кислородът в нас се свързва с въглеродния двуокис и натрия и тогава се получава натриев бикарбонат или сода. Содата играе голяма роля непосредствено в нашата глава. Натриевият бикарбонат, тоест содата, която имаме в себе си, постоянно иска да се издига нагоре, в нашата глава. Само в случая, когато трябва да се активизира репродуктивната функция, содата трябва да играе във възпроизводството своята роля — за това също ви говорих. Така че содата играе в нас голяма роля.

Но аз бих искал да ви обясня още нещо. Преди доста време разговаряхме с вас за цветовете. Вие виждате основните цветове в дъгата. В дъгата следват един след друг виолетово, синьо, зелено, жълто, след това оранжево и после червено. Това са цве­товете, които се намират в дъгата. Виждате ли, ако в дъгата има такива цветове, тях ги създава природата. Но можем и сами да създадем тези цветове, като за целта се прави пълно за­тъмняване и в стаята се оставя само малък отвор за прозоречната светлина (изобразява го на рисунка): тук имаме прозорец, тук — дупчица за светлина, тук пада светлината. Сега поставяме тук спектрална призма, това е един такъв стъклен предмет; тук про­никва падащата светлина и тук сега получаваме цветове като при дъгата. Можем да ги проектираме на стената.

И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин, само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, то тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове. Ако, например, би могло при из­вестни условия да се създаде затъмнение отдясно и отляво, тогава тук, в средата, ще има една красива жълта линия. Какво означава тази жълта линия?

Ако се вземе пламък и се внесе в този пламък това, за което ви разказвах тук, внесе се натрий и се изгори в този пламък, ще се получи тази жълта линия, не червена, а именно жълта. И така, ако вземете пламък, пропуснете светлина в отвора и вземете призма, ще получите не слънчевия спектър, а една жълта линия. Ако вземете съвсем малко натрий и ако го внесете в това пространство, ако внесете съвсем малко натрий, веднага ще получите тази красива жълта линия! За това съвсем не е необходим много натрий — тази прекрасна жъл­та линия се появява навсякъде: даже най-нищожното количество натрий дава тази красива жълта линия.

Интересно е това, че ако се изследва мировото про­странство не по отношение на слънчевия спектър, а на­против, в условията на отстраняване на слънчевия спектър, то се появява жълта линия; тази жълта линия на натрия се получава практически отвсякъде. Това е още едно доказа­телство, че натрият е разпространен в космоса навсякъде. Ако попитате: а защо този натрий е разпространен навсякъде? — отговорът трябва да бъде такъв: за да може да възникне този натриев бикарбонат, тази сода. Той е разпространен навсякъде за да може да се появи човешката глава. Желязото, господа, е разпространено навсякъде във Вселената за да можем да притежаваме свободна воля; натрият е разпростра­нен във Вселената навсякъде за да можем въобще да имаме глава. Ако не съществуваше натрият, тогава не бихме били в състояние да я имаме. Така че какво трябва да има, че ние, хората, да можем да имаме глава? Трябва да има въглена киселина, тоест въглерод и кислород, и трябва да има натрий. Казах ви, че натрий съществува в космоса навсякъде. Въглерод имаме ние самите. Той постоянно се изработва в нас благодарение на хранителните продукти. Само че той веднага се отделя, тъй като ни е необходимо да имаме не мъртъв въглероден човек, а жив човек, който всичко разрушава и отново създава. А въглерод ние създаваме повсеместно. И така, въглерод ние самите имаме, кислород вземаме от въздуха, натрий — от Вселената. Него трябва да го има, за да можем да имаме глава.

Сега, по този начин, виждате: тъй като във Все­лената съществува това, за което току що говорих, ние можем да имаме глава и можем да имаме свободна воля. Но за какво би ни била на нас, земните хора, тази свобод­на воля, ако нямахме ръце и крака за да прилагаме тази свободна воля? Виждате ли, именно за това ние трябва да имаме възможност да се храним! За да можем да бъдем изградени от веществата на Земята, ние трябва да имаме възможност да се храним. Това е така, защото в долната част на нашето тяло ние имаме нещо подобно на това, което имаме в нашето дишане. Ние вдишваме кислород и издишаме въглена киселина. Ако не издишвахме въглена киселина, растенията нямаше да имат въглерода, който вземат от въглеродния двуокис на човека и животните. Растенията градят себе си от това, което издишват хората и животните. Това е именно така. Нашият въглерод ни се отнема при посредничеството на кислорода. Последния се свързва с нашия въглерод. Но първо трябва да се произведе този въглерод, първо трябва да го имаме. А за това трябва да се храним. Кисло­родът се държи по отношение на въглерода ужасно ненаситно. Ако не поискаме да отдаваме въглерода на кислорода, то в нас веднага ще се появи пристъп на задушаване, при което въглената киселина няма да може да излиза навън. Веднага ще получим пристъп на задушаване! Това ще стане вследствие на ненаситността на кислорода. А стомахът ни трябва да получава храна. Тъй като въглеродът се поглъща от кислорода и се об­разува въглена киселина, стомахът ни трябва действи­телно жадно да приема въглерод. Нашият стомах — това е един много алчен господин, той именно жадува за храна.

Можем да си съставим следната представа: ако в нашия стомах имаше кислород, тогава това, което се образува, би могло да излиза навън през носа и устата. Тук (в бели дробове и кръвта — бел.на прев.) има кислород и той поглъща въглерода. В стомаха също трябва да има нещо, необходимо за поглъщането на храната. Така и става вътре: в стомаха се намира вещество, много приличащо на кислорода, и то постоянно се отделя от стомаха. Това е хлорът. За содата вече ви казах; содата се използва за избелване на прането и изобщо се използва при прането. Но и хлорът също може да се използва за избелване, той се съдържа в избелващата синка. Това е вещество, в което има светлина, което носи светлина. Хлорът много прилича на кислорода, той е окислител.

При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло. В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород. Хлорът, съединявайки се с водорода, образува со­лна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната. Когато през устата ние приемаме храна, тя първо се разлага с помощта на тази киселина, която се съдържа в слюнката, в птиалина — слюнните секреции. Това е нещо подобно на солната киселина. След това храната постъпва в стомаха. Вътре в стомаха има пепсин. Той прилича на солната киселина, само че е малко по различен; но и самата солна киселина присъства в стомаха. И само защото солната киселина става жива, тази жива солна киселина става тогава пепсин. Тя жадно поглъща храната. А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо? Солната киселина ненаситно поема в себе си всички хранителни продукти и ги разпраща по цялото тяло. Ако солната киселина не действа правилно, в стомаха на човека се отлага това, с което той се е гощавал. Всичко това отново се издига към устата подобно на изпарение; този горчив привкус се усеща тогава, когато тези изпарения се издигат нагоре, езикът става обложен и така нататък. Работата стои така: нещо подобно на солната киселина, трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем ние въобще да изградим нашите телесни членове.

Така че можем да кажем: желязото не би могло да ни помогне, ако нямахме възможности за реализация на нашата свободна воля. Ние трябва да градим нашите членове на тялото. А за да имаме възможност да градим нашите телесни членове, хлорът и водородът трябва да образуват солна киселина. Тази солна киселина ние трябва да я имаме в себе си.

Сега помислете: освен всичко останало, вие имате във вашето тяло солна киселина; вие имате в се­бе си въглерод и още много други неща. Човек трябва да се разглежда поетапно: да допуснем, че тук се намира човека (изобразява го на рисунка), тогава тук навсякъде би се намирала солна киселина. Тази солна киселина трябва да се пронизва с частички желязо, намиращи се в кръвта. Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля. За какво толкова много неща стават в човека? Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора. В човек постоянно трябва по пра­вилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото. Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правиле­н начин с желязото това, което възниква от хлора. В този случай в организма, от една страна, се намира желязото: то затормозява организма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили. Тук не може да се помогне, ако просто се дава желязо на такова младо момиче, което не е в състояние да свързва хлора с желязото, тъй като желязото в нея и без това е достатъчно. Появява се хлороза, малокръвие, което младата девойка получава не защото не и достига желязо, а защото тя не може да свърже желязото с хлора.

Виждате ли, господа, ако разглеждате желязото, то след това, при поглед, насочен в космоса, ще се открие, че желязото е свързано с Марс. В нашата пла­нетна система Марс, всъщност, е творецът на желязото. Това може да се установи по отношението на човека към Марс. Вече съм говорил тук за тези неща(9) и ще го правя и в бъдеще. И така, желязото е свързано с Марс.

Ако ние проверим, какво влияе толкова силно върху човека, когато той произвежда неправилно своята солна киселина, когато стомахът му работи неправилно, ще видим: тук влия Меркурий, планетата Меркурий, която е свързана с хлора. Така че в случая с младата девойка, страдаща от малокръвие, ние можем да кажем: тук по неправилен начин става съчетаване на влиянието на Меркурий, което трябва да въздейства на стомаха и неговото продължение, и влиянието на Марс. И така, вие виждате, поглеждайки нагоре, към Марс, можем да кажем: той ни оказва това влияние, което ни позволява да усвояваме желязото. Марс трябва да участва тук за да имаме силата да използваме това желязо. Желязото трябва да присъства тук за да можем да прилагаме тази сила за свободно волеизяв­ление. Марс ни предоставя силата на желязото; метеоритите, постоянно отделящи желязо във въздуха, ни предос­тавят субстанцията на желязото. Следователно, можем да кажем: Марс е това тяло във Вселената, което ни предразполага към правилното използ­ване на желязото, което ни донасят метеоритите и кометите при своите нередовни появявания.

Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите. Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така? Хората, които днес са призвани да размишляват, те, всъщност, и да размиш­ляват не могат, те нямат възможности да размиш­ляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността. Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън. Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора. Не е ли така, този, чието мислене е осакатено — защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, — съвсем губи разбирането за реалността.

И така, влиянието на Марс и влиянието на кометите създават в човека свободната воля и ни дават възможност да използваме нашите телесни членове в съответствие с тази свободна воля. Но тези влияния трябва по правиле­н начин да си взаимодействат в човека с Мерку­рий. Меркурий е този, който изработва в нашия стомах необходимия състав на солната киселина. Също както в главата се нуждаем от сода, така в стомаха ни е нужно това, което идва от солната киселина. И това е прекрасно, господа, защото содата предава светлина на главата, а също и на ембриона, на човешкия зародиш, развитието на когото започва, основно, от главата. Когато човек узрява, тогава почва да работи солната киселина, свързана със стомаха. Ако солната киселина се съедини с натрий, което става навсякъде, появява се нашата обикновена готварска сол. В стомаха се нуждаем от готварска сол. Ние не само я приемаме заедно с храната, но и я произвеждаме постоянно за да може светлината да има достъп и тук, долу; тя прониква тук, тъй като както содата, така и готварската сол са носители на светлина.