Лекции изнесени в Щутгарт от 21. до 1919 г



бет12/15
Дата18.07.2016
өлшемі1.07 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ


Щутгарт, 03.09.1919

Скъпи мои приятели!

Когато раз­г­леж­да­ме чо­веш­ко­то тяло, след­ва да има­ме предвид, че то се на­ми­ра в неп­ре­къс­ната връз­ка с окол­ния се­тив­но­-фи­зи­чес­ки свят, бла­го­да­ре­ние на ко­ято се под­дър­жа и не­го­вия живот. Когато от­п­ра­вим пог­лед към на­шия се­тив­но­-фи­зи­чес­ки свят, ние от­к­ри­ва­ме там минералите, рас­те­ни­ята и животните. Нашето фи­зи­чес­ко тя­ло е срод­но със съ­щес­т­ва­та от минералното, рас­ти­тел­но­то и жи­во­тин­с­ко­то царство. Обаче осо­бе­ни­ят ха­рак­тер на то­ва род­с­т­во не мо­же да бъ­де раз­б­ран чрез ед­но по­вър­х­нос­т­но проучване; напротив, ако ис­ка­ме да вник­нем в от­но­ше­ни­ята меж­ду чо­ве­ка и не­го­во­то фи­зи­чес­ко обкръжение, на­ла­га се да пог­лед­нем в дъл­бо­ка­та същ­ност на са­ми­те при­род­ни царства.

Доколкото чо­ве­кът пред­с­тав­ля­ва един фи­зи­чес­ки организъм, на­й-­нап­ред ние за­бе­ляз­ва­ме не­го­ва­та кос­т­на сис­те­ма и не­го­ви­те му скули. После сти­га­ме до кръ­во­об­ръ­ще­ни­ето и органите, ко­ито от­го­ва­рят за него. По- сле ид­ва ред на дишането, на хра­нос­ми­ла­тел­на­та система, мозъка, нер- вите, се­тив­ни­те органи; а се­га се из­п­ра­вя­ме пред за­да­ча­та да си обяс­ним един­с­т­во­то меж­ду всич­ки те­зи ор­га­ни и външ­ния свят.

Нека на­й-­нап­ред да се спрем на това, ко­ето за­се­га се явя­ва ка­то най-съвършено, а имен­но мо­зъч­но­-нер­в­на­та система, ко­ято е свър­за­на със се­тив­ни­те органи. Нейната слож­на ор­га­ни­за­ция подсказва, че тя е из­ми­на­ла на­й-­дъ­лъг път на раз­ви­тие и да­леч пре­въз­хож­да та­зи на животните. Ако мо­га та­ка да се изразя, по от­но­ше­ние на сво­ята гла­ва чо­ве­кът е „пребродил" це­лия жи­во­тин­с­ки свят, пре­одо­лял е „жи­во­тин­с­ка­та систе- ма" и е пос­тиг­нал „чо­веш­ка­та система": нещо, ко­ето на­й-­ве­че про­ли­ча­ва в ус­т­ройс­т­во­то на главата.

Вчера спо­ме­нах до как­ва сте­пен на­ша­та гла­ва взе­ма учас­тие в ин­ди­ви­ду­ал­но­то чо­веш­ко раз­ви­тие и до как­ва сте­пен фор­ми­ра­не­то на чо­веш­ко­то


тя­ло се ръ­ко­во­ди от силите, вло­же­ни в главата. Ясно посочих, че сед­ма­та го­ди­на сла­га край на то­ва вли­яние от стра­на на главата. Трябва да сме наясно, как­во точ­но става, ко­га­то чо­веш­ка­та гла­ва вли­за във вза­имо­дей- с­т­вие със „системата-гърди" и „системата-крайници". Човешката гла­ва неп­ре­къс­на­то уп­раж­ня­ва сво­ето фор­ми­ра­що влияние. Строго погледна- то, на­ши­ят жи­вот се със­тои в това, че през пър­ви­те се­дем го­ди­ни гла­ва­та фор­ми­ра до­ри фи­зи­чес­ки­те фор­ми на тялото, а след та­зи въз­раст тя про­дъл­жа­ва да кре­пи чо­веш­ко­то тяло, но по­-с­ко­ро в ду­ше­вен и ду­хо­вен смисъл.

Главата е в тяс­на връз­ка с формообразуването. Да, оба­че да­ли имен­но тя съз­да­ва чо­веш­ко­то тяло, чо­веш­ка­та фигура? Отговорът е: не! Налага се да приемете, че гла­ва­та неп­ре­къс­на­то - и тай­но - ис­ка да пра­ви не­що съв­сем раз­лич­но от Вашите лич­ни на мерения. Има моменти, ко­га­то гла­ва­та би ис­ка­ла да фор­ми­ра Вашето тя­ло така, че да из­г­леж­да­те ка­то вълк. В дру­ги мо­мен­ти гла­ва­та би ис­ка­ла да зап­ри­ли­ча­те на агне, на червей, на дракон. Всички те­лес­ни и фи­зи­оно­мич­ни признаци, ко­ито гла­ва­та би же­ла­ла да Ви даде, са на­ли­це във външ­на­та при­ро­да под фор­ма­та на раз­лич­ни­те жи­во­тин­с­ки видове. Ако се вгле­да­те в жи­во­тин­с­ко­то царство, Вие ще се уверите: „Аз съ­щес­т­ву­вам на­й-­ве­че бла­го­да­ре­ние на мо­ята гръд­на сис­те­ма и на мо­ите крайници, до­ка­то неп­ре­къс­на­то из­ник­ва­щия от гла­ва­та „об­раз на вълка", аз тряб­ва да прев­ръ­щам в чо­веш­ка форма". Да, Вие не пре­къс­на­то тряб­ва да пре­въз­мог­ва­те ани­ма­лис­тич­но­то в се­бе си! И Вие го ов­ла­дя­ва­те по та­къв начин, че не му поз­во­ля­ва­те да се прояви, а го под­ла­га­те на преобразяваме, на метаморфозиране. Следователно, чрез сво­ята гла­ва чо­ве­кът вли­за в от­но­ше­ние с окол­ния жи­во­тин­с­ки свят, но по та­къв на­чи­н,­че неп­ре­къс­на­то го пре­одо­ля­ва в се­бе си, неп­ре­къс­на­то се из­ди­га над него. И как­во всъщ­ност ос­та­ва у Вас самите? Представете си ед­но чо­веш­ко същество. Интересно би се полу- чило, ако добавите: Ето, тук е човекът; го­ре е гла­ва­та му. А там всъщ­ност се на­ди­га един вълк, но без да се прев­ръ­ща в ис­тин­с­ки вълк, за­що­то гър­ди­те и край­ни­ци­те вед­на­га го унищожават. Същото ста­ва и ако от гла­ва­та се опита да из­рас­не ед­но агне.

Да, от свръх­се­тив­на глед­на точка, жи­во­тин­с­ки­те фор­ми неп­ре­къс­на­то на­пи­рат от човека, за да бъ­дат вед­на­га пре­мах­ва­ни от не­го самия. И как­во би се получило, ако „заснемем" на фо­тог­раф­с­ка лен­та це­ли­ят то­зи процес? Какво би ни по­ка­за­ла ед­на „свръх­се­тив­на фотография"? Там ние бих­ме ви­де­ли не друго, а чо­веш­ки­те мисли. Мислите на чо­ве­ка са свръх­се­тив­ния ко­ре­лат на това, ко­ето ос­та­ва не­ви­ди­мо за сетивата. Тази неп­ре­къс­на­та ме­та­мор­фо­за на жи­во­тин­с­ка­та същност, спус­ка­ща се от гла­ва­та надолу, на­ми­ра своя свръх­се­ти­вен из­раз в чо­веш­ко­то същество, под фор­ма­та на не­го­вия мис­ло­вен процес. Този ре­ален свръх­се­ти­вен
про­цес е един не­ос­по­рим факт. Вашата гла­ва е не са­мо един безделник, из­лег­нат над раменете, а нещо, ко­ето на вся­ка це­на се стре­ми да Ви за­дър­жи в жи­во­тин­с­кия свят. Тя Ви на­ла­га фор­ми­те на ця­ло­то жи­во­тин­с­ко цар­с­т­во и с удо­вол­с­т­вие би на­сър­ча­ва­ла са­мо­об­но­вя­ва­не­то на жи­во­тин­с­кия свят в рам­ки­те на чо­веш­ко­то тяло. Но тък­мо чрез Вашите гър­ди и крайници, Вие не до­пус­ка­те това! Вие ак­тив­но прев­ръ­ща­те жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во в чо­веш­ки мисли. Ето как из­г­леж­да на­ша­та връз­ка с жи­во­тин­с­кия свят. В свръх­се­ти­вен смисъл, ние поз­во­ля­ва­ме на жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во да въз­ник­не у нас, но не и да се про­яви във фи­зи­чес­ки измере- ния; ние прос­то го за­дър­жа­ме в свръх­се­тив­ния свят. Гърдите и край­ни­ци­те не до­пус­кат ма­те­ри­али­за­ция на те­зи жи­вот­ни в сво­ята област. А ко­га­то гла­ва­та по­каз­ва яв­на тен­ден­ция към по­раж­да­не на жи­во­тин­с­ки фо- рми, це­ли­ят ос­та­нал ор­га­ни­зъм нас­т­ръх­ва и от­каз­ва да ги приеме; и то­га­ва гла­ва­та - за да ги пре­мах­не - из­пит­ва нуж­да от това, ко­ето на­ри­ча­ме мигрена.

„Системата-гърди" съ­що е във връз­ка с окол­ния свят. Обаче тя е свър­за­на не с жи­во­тин­с­кия свят, а с рас­ти­тел­но­то царство. Извънредно дъл­бо­ки и тайн­с­т­ве­ни са от­но­ше­ни­ята меж­ду „системата-гърди" и рас­ти­тел­ния свят. В та­зи об­ласт на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм се из­вър­ш­ват ос­нов­ни­те процеси, свър­за­ни с дишането, кръ­во­об­ръ­ще­ни­ето и храносмилането. Всички те са в неп­ре­къс­на­ти вза­имо­от­но­ше­ния с она­зи част от се­тив­но­-фи­зи­чес­ка­та природа, ко­ято оз­на­ча­ваме ка­то рас­ти­тел­но царство.

Нека да се спрем на дишането. Какво пра­ви човек, ко­га­то диша? Вие знаете, че той при­ема в се­бе си кис­ло­ро­да и свър­з­вай­ки го с въглерода, по­лу­ча­ва­ме въг­ле­род­ния двуокис. Въглеродът въз­ник­ва в ор­га­низ­ма от пре­ра­бо­те­ни­те хра­ни­тел­ни вещества. От свър­з­ва­не­то на въг­ле­ро­да с ки- слорода, про­из­ли­за въг­ле­род­ния двуокис. И как­во би се получило, ако чо­ве­кът не мо­же да от­де­ли въг­ле­род­ния двуокис, а го за­дър­жи в се­бе си; как­во би станало, ако пос­ле той би от­де­лил кис­ло­ро­да от водорода? Да, как­во би се получило, ако след по­ема­не­то на кис­ло­ро­да и об­ра­зу­ва­не­то на въг­ле­род­ния двуокис, чо­век вът­реш­но пре­мах­не и ели­ми­ни­ра кисло- рода, а се за­еме с пре­ра­бот­ка­та на водорода? Отговорът е са­мо един: Растителният свят! В чо­веш­кия ор­га­ни­зъм вед­на­га би за­поч­на­ла ед­на мо­гъ­ща вегетация. Замислете се как­во пра­вят всъщ­ност растенията? При тях лип­с­ва рав­но­мер­но­то вдиш­ва­не на кислорода, как­то е при човека; те аси­ми­ли­рат въг­ле­род­ния двуокис. През де­ня рас­те­ни­ето е жад­но за въг­ле­ро­ден двуокис, а от­б­лъс­к­ва кислорода. И би би­ло зле, ако то пос­тъп­ва­ше по друг начин; за­що­то в то­зи слу­чай как­то ние, та­ка и животните, щях­ме да бъ­дем ли­ше­ни от кислород. Обаче рас­те­ни­ето за­дър­жа въг­ле­род­ния дву­окис в се­бе си. По то­зи на­чин то си оси­гу­ря­ва захар, енер­гия и всичко, как­во­то му е необходимо; с ед­на дума, то из­г­раж­да своя орга-
низъм. Растителният свят въз­ник­ва от въглерода, кой­то рас­те­ни­ята - чрез про­це­си­те на аси­ми­ла­ция - от­де­лят от въг­ле­род­ния двуокис. Расти- телният свят е ме­та­мор­фо­за на въглерода, кой­то се от­де­ля в хо­да на асимилацията, съ­от­ветс­т­ву­ва­ща на чо­веш­ко­то дишане. Растението съ­що диша, са­мо че по свой соб­с­т­вен начин. Да, по­вър­х­нос­т­но­то наб­лю­де­ние показва, че рас­те­ни­ето съ­що диша, на­й-­ве­че през нощта. Но то­ва е все ед­но да твърдим: Ето, тук има един бръс­нач и с не­го ще на­ре­жа месото.

Дихателният про­цес при рас­те­ни­ята се раз­ли­ча­ва от то­зи при чо­ве­ка и животните, как­то пред­наз­на­че­нието на бръс­на­ча се раз­ли­ча­ва от то­ва на­-кух­нен­с­кия нож. На чо­веш­кия ди­ха­те­лен про­цес при жи­вот­ни­те от­го­ва­ря об­рат­ния процес, про­це­сът на асимилация.

Вие доб­ре разбирате: Ако про­дъл­жи­те в се­бе си процеса, чрез кой­то въз­ник­ва въг­ле­род­ния двуокис, с дру­ги думи, ако ели ми­ни­ра­те кислорода, прев­ръ­щай­ки въг­ле­род­ния дву­окис във въглерод, как­то то­ва ста­ва в при­ро­да­та -та­ка или ина­че Вие раз­по­ла­га­те с те­зи ве­щес­т­ва - то­га­ва Вие бих­те от­п­ри­щи­ли в се­бе си ця­ла­та ве­ге­та­ция на света. Вие из­вед­нъж бих­те се пре­вър­на­ли в про­то­тип на рас­ти­тел­ния свят. Да, Вие щях­те прос­то да изчезнете, а на Ваше мяс­то би въз­ник­нал рас­ти­тел­ния свят. Човекът при­те­жа­ва та­зи способност, неп­ре­къс­на­то да по­раж­да в се­бе си рас­ти­тел­ния свят. Но та­зи спо­соб­ност ос­та­ва потенциална. „Системата-гърди" има неп­ре­къс­на­та­та тен­ден­ция да въз­п­ро­из­веж­да рас­ти­тел­ния свят. Обаче гла­ва­та и край­ни­ци­те не позволяват! Те неп­ре­къс­на­то се бра­нят от та­зи опасност. Ето как чо­ве­кът из­х­вър­ля въг­ле­род­ния дву­окис и не до­пус­ка рас­ти­тел­ни­ят свят да въз­ник­не в не­го­вия организъм. Той поз­во­ля­ва на рас­те­ни­ята да въз­ник­нат от въг­ле­род­ния дву­окис там, във външ­ния при­ро­ден свят.

Тук ние сти­га­ме до един за­бе­ле­жи­те­лен момент, кой­то обяс­ня­ва връз­ка­та меж­ду „човекът-гърди" и окол­ния се­тив­но­-фи­зи­чес­ки свят: там на­вън е рас­ти­тел­но­то царство, до­ка­то чо­ве­кът неп­ре­къс­на­то е при­ну­ден - за да не се пре­вър­не в рас­те­ние - да въз­пи­ра бли­ка­ща­та от са­мия не­го ве­ге­та­ция и вед­на­га да преп­ра­ща рас­ти­тел­ни­те про­це­си във външ­ния свят. Следователно, по от­но­ше­ние на сво­ята гръд­на система, чо­ве­кът е в със­то­яние да съз­да­ва об­рат­на­та стра­на на рас­ти­тел­ния свят. Ако си пред­с­та­вим рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во ка­то не­що позитивно, чо­ве­кът неп­ре­къс­на­то по­раж­да в се­бе си не­го­вия негатив. С дру­ги думи, той съз­да­ва не­що об­рат­но на рас­ти­тел­но­то царство.

И как­во се получава, ко­га­то рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во в чо­ве­ка за­поч­не да се дър­жи зле, да се разраства, та­ка че гла­ва­та и край­ни­ци­те не ус­пя­ват да го за­дър­жат и да го от­п­ра­тят навън? Човекът се разболява! Общо взето, вът­реш­ни­те бо­лес­ти в об­лас­т­та на гър­ди­те въз­ник­ват тогава, ко­га­то чо­век се ока­же пре­ка­ле­но слаб, за да поп­ре­чи на вегетацията, на рас­ти­те-­
лна­та същ­ност в са­мия се­бе си. В съ­щия миг, ко­га­то у нас се по­яви ма­кар и ни­щож­на част от нещо, ко­ето е ус­т­ре­ме­но към рас­ти­тел­но­то царст-во, без да сме в със­то­яние да го от­п­ра­тим навън, в при­род­ния свят, в то­зи миг ние се разболяваме.

Следователно, същ­нос­т­та на бо­лес­т­ни­те про­це­си след­ва да тър­сим в обстоятелството, че на­ми­ра­що­то се в чо­ве­ка растение, за поч­ва да расте. Разбира се, то не дос­ти­га до ви­ди­ми­те фи­зи­чес­ки фор­ми на ед­но или дру­го растение, по­не­же за ли­ли­ята на пример, вът­реш­ни­те ор­га­ни на чо­ве­ка ед­ва ли са под­хо­дя­що­то мяс­то за нея. Обаче при из­вес­т­на сла­бост на гръд­на­та система, у чо­ве­ка се съз­да­ват бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия за „ек- спанзия" на рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во и той се разболява.

Ако от­п­ра­вим пог­лед към окол­ния рас­ти­те­лен свят, ще сме на­пъл­но прави, ако заявим: Да, в из­вес­тен смисъл, там ние имаме, на­ред с мно­го­то дру­ги неща, съ­що и об­ра­зи­те на всич­ки на­ши болести. Една от за­бе­ле­жи­тел­ни­те тай­ни на връз­ка­та меж­ду чо­ве­ка и при­род­ния свят се със­тои в следното: там, в растенията, той виж­да не са­мо един вид от­ра­же­ние на сво­ето раз­ви­тие до по­ло­ва­та зрялост, но и - до­кол­ко­то рас­те­ни­ята но­сят в се­бе си тен­ден­ци­ята да об­ра­зу­ват пло­до­ве - об­ра­зи­те на сво­ите бо­лес­т­ни процеси. Все пак, по­доб­ни не­ща не са при­ят­ни за слушане, по­не­же за нас рас­те­ни­ята са обект на ес­те­ти­чес­ко из­жи­вя­ва­не и във външ­ния при­ро­ден свят те на­ис­ти­на имат ес­те­ти­чес­ки вид. Обаче, в мига, ко­га­то рас­ти­тел­ни­ят свят по­ис­ка да раз­вие сво­ята същ­ност вът­ре в чо­веш­кия организъм, ко­га­то по­ис­ка да се от­да­де на ед­на без­кон­т­рол­на веге- тация, в то­зи миг всич­ко онова, ко­ето вън рад­ва око­то под фор­ма­та на чуд­но кра­си­ви­те цве­тя и растения, се прев­ръ­ща за нас в при­чи­ни за боледуване. Медицината ще ста­не ис­тин­с­ка на­ука ед­ва тогава, ко­га­то се на­учи да от­на­ся вся­ка бо­лест към ед­на или дру­га фор­ма от рас­ти­тел­ния свят. Общо взето, за да за­па­зи своя жи­вот и ця­ло­то си съществувание, чо­ве­кът из­диш­ва въг­ле­род­ния двуокис, ка­то по то­зи на­чин неп­ре­къс­на­то из­диш­ва це­лия рас­ти­те­лен свят, кой­то ис­ка да въз­ник­не в не­го­вия ор- ганизъм. Ето за­що не би­ва да се очудваме, че ко­га­то рас­те­ни­ето за­поч­не да се от­к­ло­ня­ва от сво­ето ес­тес­т­ве­но пред­наз­на­че­ние и про­из­веж­да в се­бе си отрови, те­зи от­ро­ви имат от­но­ше­ние към нор­мал­ни­те и бо­лес­т­ни про­це­си в чо­веш­кия организъм. Обаче те­зи не­ща са свър­за­ни и с нор­мал­ни­те­-п­ро­це­си на храненето.

Да, скъ­пи мои приятели, храненето, как­то и дишането, по­не в пър­ви­те си фази, за­поч­ват в гръд­на­та об­ласт на чо­веш­кия организъм. Между два­та про­це­са има не­що мно­го общо. При хра­не­не­то чо­ве­кът съ­що при­ема в се­бе си оп­ре­де­ле­ни ве­щес­т­ва от окол­ния свят, оба­че не ги ос­та­вя в пър­во­на­чал­ния им вид, а ги преработва. Той ги пре­ра­бот­ва имен­но с по­мощ­та на вди­ша­лия кислород. След ка­то бъ­дат преработени, при­ети­те с хра­


храна­та ве­щес­т­ва се свър­з­ват с кислорода. Всичко из­г­леж­да ка­то един про­цес на горене; впро­чем ес­тес­т­ве­на­та на­ука твър­ди същото. Обаче то­ва не е вярно. В дейс­т­ви­тел­ност тук ня­ма­ме един ис­тин­с­ки про­цес на горене; тук сме из­п­ра­ве­ни пред та­къв про­цес на го­ре­не - за­бе­ле­же­те доб­ре раз ли­ка­та -, на ко­го­то лип­с­ват как­то началото, та­ка и краят. Тук има­ме са­мо сред­на­та част на го­рив­ния процес; на­ча­лото и кра­ят липсват. В чо­веш­ко­то тя­ло ни­ко­га не тряб­ва да се сти­га до на­ча­ло­то и края, а са­мо до сред­на­та част на го­рив­ния процес. За чо­ве­ка би би­ло вредно, ако в не­го се из­вър­ш­ва­ха пър­ви­те сте­пе­ни на горенето; ето за­що вър­ху не­го дейс­т­ву­ват вред­но и не­уз­ре­ли­те плодове. Човекът не мо­же да по­не­се на­чал­ни­те сте­пе­ни на горенето; то­ва би го разболяло. И ако все пак щ се на­ло­жи да по­еме не­уз­ре­ли плодове, не­об­хо­ди­ма е ед­на мно­го здра­ва свър­за­ност с при­род­ния свят, как­ва­то сре­ща­ме нап­ри­мер у нор­мал­ни­те и здра­ви селяни. Да, от всич­ки про­це­си на горене, чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм мо­же да по­на­ся са­мо тех­ни­те сред­ни части. Ако про­це­сът би стиг­нал до своя край, би се по­лу­чи­ло това, ко­ето наб­лю­да­ва­ме при зре­ли­те плодове: гни­ене то! Следователно, кра­ят не би­ва да се допуска; ето за­що чо­ве­кът пред­ва­ри­тел­но тряб­ва да из­х­вър­ля хра­ни­тел­ни­те вещества, фак­ти­чес­ки чо­ве­кът осъ­щес­т­вя­ва при­род­ни­те процеси, но не така, как­то те про­ти­чат във външ­на­та среда; осъ­щес­т­вя­ва ги, но без да сти­га до тех­ни­те на­ча­ло и край.

А се­га ид­ва­ме до един още по­-за­бе­ле­жи­те­лен факт. Съсредоточете се мис­ле­но вър­ху дишането. То е пъл­на­та про­ти­во­по­лож­ност на всич­ко онова, ко­ето се из­вър­ш­ва в ус­ло­ви­ята на рас­ти­тел­ния свят. Дишането на чо­ве­ка е ан­ти­-рас­ти­тел­но царство, ко­ето вът­реш­но се свър­з­ва с хра­ни­тел­ния процес, пред­с­тав­ля­ващ сред­на­та част на горенето, как­во­то го на- б­лю­да­ва­ме във външ­ния свят. Виждате ли, в на­ша­та гръд­на об­ласт се ра­зиг­ра­ват два процеса: от ед­на стра­на има­ме ан­ти­-рас­ти­тел­ния процес, осъ­щес­т­вя­ван с по­мощ­та на дишането, а от дру­га - сред­на­та част на про- цеса, кой­то наб­лю­да­ва­ме във външ­ния свят. Те са в дъл­бо­ка вза­им­на връз­ка и тук ние се до­кос­ва­ме до тайн­с­т­ве­на­та бли­зост меж­ду тя­ло­то и душата. Работата е там, че до ка­то ди­ха­тел­ни­ят про­цес се свър­з­ва с ос­та­на­ли­те при­род­ни процеси, чи­ято сред­на част на­ми­ра­ме у човека, в съ­що­то вре­ме ду­шев­ни­те сили, т.е. ан­ти­-рас­ти­тел­ни­ят про­цес се свър­з­ва с инкарната, с чо­веш­ко­то тяло, ко­ето на свой ред съ­що е един вид „сред­на част" от при­род­ни­те процеси. Дълго и нап­раз­но на­ука­та ще раз­миш­ля­ва за връз­ки­те меж­ду тя­ло­то и душата, ако не по­тър­си от­го­во­ра тък­мо в тайн­с­т­ве­на­та бли­зост меж­ду ду­шев­но­-ню­ан­си­ра­но­то ди­ша­не и ин­кар­ни­ра­на­та сред­на част на при­род­ни­те процеси. Тези при­род­ни про­це­си ни­то възникват, нито" път за­вър­ш­ват в чо­веш­кия организъм; тех­ни­ят край на- с­тъп­ва ед­ва след ка­то чо­век ги от­де­ли от се­бе си. Човекът се свър­з­ва ­


физи­чес­ки са­мо със сред­на­та част на при­род­ни­те процеси, ко­ито той оду­ше­вя­ва с по­мощ­та на ди­ха­тел­ния процес.

Тук се на­тък­ва­ме на ця­ла по­ре­ди­ца от труд­но за­бе­ле­жи­ми процеси, ко­ито не­съм­не­но ще бъ­дат обект на осо­бе­но вни­ма­ние от стра­на на бъ­де­ща­та медицина. Хигиената на след­ва­щи­те сто­ле­тия съ­що ще тряб­ва да пос­та­ви ре­ди­ца важ­ни въпроси: Как раз­лич­ни­те топ­лин­ни сте­пе­ни си вза­имо­дейс­т­ву­ват в Космоса? Как дейс­т­ву­ва топ­ли­на­та при пре­хо­да от по­-х­лад­но мяс­то към по­-топ­ло и обратно? Как се от­ра­зя­ват външ­ни­те топ­лин­ни про­це­си вър­ху чо­веш­кия организъм?

Днешната ме­ди­ци­на все още не мо­же да от­го­во­ри на по­доб­ни въпроси. Тя от­да­ва пре­ко­мер­но зна­че­ние на ба­ци­ли­те и бактериите, ко­ито счи­та за глав­ни при­чи­ни­те­ли на бо­лес­ти­те и е доволна, ко­га­то мо­же да ги по- сочи. Обаче тук съ­щес­т­ве­но­то е да разберем, как ста­ва така, че в оп­ре­де­лен мо­мент от своя живот, чо­век до­пус­ка в се­бе си на­рас­т­ва­не на ве­ге­та­ци­он­ни­те процеси, ко­ито пред­с­тав­ля­ват из­к­лю­чи­тел­но бла­гоп­ри­ят­на сре­да за раз­ви­ти­ето на ед­ни или дру­ги бактерии. Какво тряб­ва да пра- вим? Трябва да под­дър­жа­ме на­шия ор­га­ни­зъм в та­ко­ва състояние, че да ли­шим бак­те­ри­ите от бла­гоп­ри­ят­на­та за тях среда; един­с­т­ве­но в то­зи слу­чай те ня­ма да на­не­сат по­ра­же­ния в чо­веш­кия организъм.

Има и друг ва­жен въпрос: В как­ва връз­ка се на­ми­ра кос­ти­те и мус­ку­ли­те с ос­та­на­ли­те жиз­не­ни процеси, ко­га­то раз­г­леж­да ме от­но­ше­ни­ето на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло към външ­ния свят?

Сега ид­ва ред на нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де раз­б­ра­но на вся­ка цена, ако дър­жим да има­ме вяр­на пред­с­та­ва за човека; нещо, на ко­ето съв­ре­мен­на­та на­ука поч­ти не об­ръ­ща внимание. Забележете как­во става, ко­га­то сви­ва­те ръ­ка­та си. Свивайки мус­ку­ли­те на предмишницата, Вие осъ­щес­т­вя­ва­те един на­пъл­но ме­ха­ни­чен процес. Представете си, че има­те след­но­то из­ход­но положение.

Когато сви­ва­те оп­ре­де­ле­ни мус­ку­ли (с), Вие пре­диз­вик­ва­те ме­ха­нич­но дви­же­ние на предмишницата; та­ки­ва са и дви­же­ни­ята на ко­ля­но­то при ходене. Ходейки, Вие включ­ва­те ця­ла­та „машинария" на Вашето тяло, зад ко­ято оба­че дейс­т­ву­ват стро­го оп­ре­де­ле­ни сили. Представете си се- га, че с по­мощ­та на един ос­т­ро­ум­но за­мис­лен фотоапарат, бих­те мог­ли да фо­тог­ра­фи­ра­те не са­мия човек, кой­то ходи, а силите, ко­ито той из­ра-­


зход­ва при ходене. С ед­на дума, силите, с ко­ито той пов­ди­га еди­ния крак, пос­ле дру­гия и т.н. В то­зи слу­чай Вие бих­те фо­тог­ра­фи­ра­ли ед­на ве­ри­га от сенки. Ако смятате, че с Вашия Аз жи­ве­ете в мускулите, Вие се заблуждавате. Когато сте будни, Вие жи­ве­ете с Вашия Аз не в муску- лите, не в тя­ло­то от „плът и кръв", а на­й-­ве­че в те­зи сенки, ко­ито бих­те фотографирали, т.е. в силите, чрез ко­ито тя­ло­то осъ­щес­т­вя­ва сво­ите движения. Колкото и гро­тес­к­но да звучи, факт е, че ко­га­то ся­да­те на сто­ла и опи­ра­те гръб на облегалката, с Вашия Аз Вие жи­ве­ете в силата, ко­ято се по­раж­да от съ­от­вет­ния натиск. А ко­га­то сто­ите прави, Вие жи­ве­ете в силата, с ко­ято Вашите но­зе уп­раж­ня­ват съ­от­вет­ния на­тиск вър­ху Земята. Вие неп­ре­къс­на­то жи­ве­ете всред ед­но си­ло­во поле. Изобщо не е вярно, че с на­шия Аз ние оби­та­ва­ме ви­ди­мо­то фи­зи­чес­ко тяло, С на­шия Аз ние жи­ве­ем в ед­но си­ло­во поле. По вре­ме на фи­зи­чес­кия жи­вот ние вла­чим фи­зи­чес­ко­то тя­ло чак до смъртта. Обаче до­ка­то сме будни, ние жи­ве­ем в ед­но си­ло­во тяло. Какво пра­ви то­ва си­ло­во тяло, как­ви са не­го­ви­те задачи?

Помислете си, как за­ед­но с храната, Вие при­ема­те ре­ди­ца ми­не­рал­ни вещества. Дори ко­га­то не по­со­ля­ва­те су­па­та - впро­чем сол­та е ве­че вът­ре в нея -, Вие съ­що при­ема­те ми­не­рал­ни вещества. Вие прос­то има­те нуж­да от тях. Какво оба­че пра­вите пос­ле с те­зи ми­не­рал­ни вещества? Виждате ли, Вашата глава, изоб­що „човекът-глава" не мо­же да пред­п­ри­еме с тях поч­ти нищо. „Човекът-гърди" - също. Обаче „човекът-крайни- ци" има след­на­та задача: той пре­чи на ми­не­рал­ни­те ве­щес­т­ва в стре­ме­жа им да об­ра­зу­ват в чо­веш­ко­то тя­ло сво­ите спе­ци­фич­ни крис­тал­ни форми. Ако не раз­по­ла­гах­те със сис­те­ма­та на крайниците, вед­на­га след по­ема­не­то на сол, Вие бих­те се пре­вър­на­ли в крис­та­ли от сол. Вашите крайни- ци, кос­ти и мус­ку­ли имат неп­ре­къс­на­та­та тен­ден­ция да про­ти­во­дейс­т­ву­ват на минерализацията, с дру­ги ду­ми - да раз­т­ва­рят минералите. Сили- те, ко­ито раз­т­ва­рят ми­не­ра­ли­те в чо­веш­ко­то тяло, ид­ват от сис­те­ма­та на крайниците.

Когато бо­лес­т­ни­ят про­цес по­ка­же тенденцията, спо­ред ко­ято чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм до­пус­ка в се­бе си не са­мо „ек­с­пан­зията" на рас­ти­тел­но­то царство, но и на крис­та­ли­за­ци­он­ния процес, ха­рак­те­рен за ми­не­рал­но­то царство, то­га­ва на пре­ден план из­пък­ва ед­на мно­го по­-неб­ла­гоп­ри­ят­на и по­-раз­ру­ши­тел­на бо­лес­т­на симптоматика, как­ва­то е та­зи на за­хар­на­та болест. При нея чо­веш­ко­то тя­ло не е в със­то­яние дейс­т­ви­тел­но да „раз- твори" ми­не­рал­ни­те суб­с­тан­ции с оне­зи сили, ко­ито то черпи от външ­ния свят чрез сво­ите крайници. И ако днес хо­ра­та не мо­гат да се пре­бо­рят с болестите, про­из­ти­ча­щи от пре­ко­мер­на ми­не­ра­ли­за­ция в чо­веш­ко­то тяло, то­ва до го­ля­ма сте­пен се дъл­жи на факта, че ние не раз­по­ла­га­ме с дос­та­тъч­но за­щит­ни средства, ко­ито би тряб­ва­ло да из­в­ли­ча­ме по
духов­но­-на­учен път от вът­реш­ни­те за­ви­си­мос­ти меж­ду се­тив­ни­те орга- ни, мозъка, нер­в­ни­те раз­к­ло­не­ния и други. Ние би тряб­ва­ло да при­бяг­ва­ме до те­зи псев­до­ве­щес­т­ва - имам из­вес­т­ни ос­но­ва­ния за да ги на­ри­чам та­ка -, ко­ито се на­ми­рат в се­тив­ни­те органи, мо­зъ­ка и нервите, до та­зи раз­па­да­ща се материя, до ко­ято след­ва да прибягваме, ако ис­ка­ме да се пре­бо­рим с бо­лес­ти ка­то диабет, по­даг­ра и дру­ги по­доб­ни на тях*51. Действителна помощ на чо­ве­чес­т­во­то мо­же да бъ­де ока­за­на в та­зи об- ласт, са­мо ако про­ник­нем в тайн­с­т­ве­ни­те връз­ки меж­ду чо­ве­ка и приро- дата, и то спо­ред глед­на­та точка, ко­ято зас­тъп­вам в мо­ите ан­т­ро­по­соф­с­ки лекции.

Защото чо­веш­ко­то тя­ло изоб­що не мо­же да бъ­де опознато, ако пре­ди то­ва не вник­нем в не­го­ви­те процеси, в не­го­ви­те спе­ци­фич­но чо­веш­ки за- дачи, изис­к­ва­щи от не­го неп­ре­къс­на­то да раз­т­ва­ря минералите, неп­ре­къс­на­то да пре­об­ра­зя­ва рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во и да го от­п­ра­ща във външ­ния свят, ка­то по то­зи на­чин той оду­хот­во­ря­ва и жи­во­тин­с­ко­то царство.

Всичко онова, ко­ето учи­те­лят е длъ­жен да знае за про­из­хо­да и раз­ви­ти­ето на чо­веш­ко­то тяло, мо­же да бъ­де из­в­ле­че­но тък­мо от антропологич- ната, от ан­т­ро­по­соф­с­ка­та глед­на точка, ко­ято след­вам в хо­да на то­зи лек­ци­онен цикъл. А за изводите, от­на­ся­щи се до прак­ти­чес­ка­та стра­на на въпроса, ще го­во­рим утре.


Каталог: sites -> default -> files
files -> І бөлім. Кәсіпкерліктің мәні, мазмұны
files -> Програмаллау технологиясының көмегімен Internet дүкен құру
files -> Интернет арқылы сот ісі бойынша ақпаратты қалай алуға болады?
files -> 6М070600 –«Геология және пайдалы қазба кенорындарын барлау» 1 «Пайдалы қазба кенорындарын іздеу және барлау»
files -> Регламенті Негізгі ұғымдар Осы «Спорт құрылыстарына санаттар беру»
files -> Регламенттерін бекіту туралы «Әкімшілік рәсімдер туралы»
files -> Қазақстан Республикасы Денсаулық сақтау Және әлеуметтік даму министрлігі
files -> Регламенттерін бекіту туралы «Әкімшілік рәсімдер туралы»
files -> 2014 – 2018 жылдарға арналған стратегиялық жоспары
files -> Қызылорда облысының 2015 жылғЫ Әлеуметтік-экономикалық даму нәтижелері


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15


©dereksiz.org 2019
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет