Лекция от 7 окт. 2004 Същност на частноправните отношения с
Предпоставки за препращане
жүктеу/скачать 0.62 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Лекция от 29 окт 2004
Предпоставки за препращане:1)под чуждо право се разбират чуждите стълкновителни норми 2)да се извършва чрез двустранни стълкновителни норми 3)уредбата да е дадена чрез двустранни стълкновителни норми
Когато препращането се приеме, тоест има връщане, се прилага българското материално право. Същинско препращане е препращането до трета държава (чл.39, ал.1). Трябва да се стигне до материалното право на третата държава. Препращането зависи от фактите на конкретния фактически състав. Крайната цел е достигане до материалноправни норми. Препращането е ограничено. Не се допуска в следните сфери (чл.39, ал.2): 1)правният статус на ЮЛ и неперсонифицираните ообразувания; 2)в материята на автономията на волята 3)при определяне формата на правните актове 4)в материята на издръжката 5) в областта на договорните и извъндоговорните отношения. Допустимо е в семейните отношения. Препращането е свързано с определена несигурност. Свежда се до един рядък инситут. Лекция от 29 окт 2004Установяване съдържанието на чуждестранното право (въпрос 19)
2.Как следва да се установи предметът? 3.Кой е задължен да извърши установяването? 4.Последици от евентуално неустановяване на чуждото право. Когато стълкновителна норма е насочила към чуждо право, за правоприлагащия орган възниква задължението да установи съдържанието на чуждестранното право. Чуждестранното право е с различна националност от тази на правоприлагащия орган. Това е действащо право, действащо към момента на установяването му. Това е право по смисъла, който влага в него държавата, от която произхожда въпросната правна система. Ако според нея прецедентът е източник на правото, нашият правоприлагащ орган трябва да приеме прецедента като такъв източник. Правоприлагащият орган следва да гледа на чуждото право като на право, а не на факт. Отношение като към факт имат преди всичко американските съдилища (правото се създава от съда и ако не е създадено от съда – не е право). Българският съд гледа на чуждото право като на право – система от действащи правила за поведение, равностойни с правилата на нашата правна система. Когато нашата стълкновителна норма насочи към чуждо право, от него трябва да се извлекат всички норми, които уреждат съответното чп отношение с международен емемент. Трябва да се извлече т.нар. логична правна норма. Разглеждат се чуждите източници на правото (конституцията, законите, практиката). Кой е субектът, върху който тежи задължението да установи съдържанието на чуждото право? Това е всеки правоприлагащ орган у нас (чл.132 от ГПК). Според чл.42 от КМЧП съдът установява служебно (ex oficio) съдържанието на чуждото право. С какви възможности разполага правоприлагащият орган? Зависи правото на чия държава трябва да се установи. Първи случай: Ако е на правото на държава, която е съдоговорителка по Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите. Съобразява се с конвенцията. Трябва да се създаде специален орган във всяка държава членка – предавател (приемател на агенции по обмен на правна информация). В България това е Министерството на правосъдието. Съдът е длъжен да отправи искане до Министерството на правосъдието относно установяване съдържанието на правото на държава съдоговорителка. То трябва максимално подробно да описва към кой правен отрасъл да се насочи тарсенето, кои факти ще се установяват и т.н. Съдът сезира Министерството на правосъдието, а то от своя страна отправя зяпитване до агенцията на държавата съдоговорителка. Запитването е на някой от официалните езици на конвенцията. Агенцията по правило отговаря (безплатно). Но може и да не е в състояние да даде отговор. Тя информира за това питащата агенция и я насочва към друга (специализирана) институция. Нейният отговор обаче се заплаща. Има хипотези (съдържат се в конвенцията), когато чуждестранната агенция отаже отговор. Това става в 3 случая: 1)когато е страна по спора пред наш съд и не иска да усложнява своето процесуално положение; 2)когато даването на информация засяга националната сигурност; 3)когато застрашава отбранителната й способност. Ако няма пречки, полученият отговор не обвързва съда. Той го тълкува наред с всички доказателства по делото. Втори случай: Ако трябва да се установи съдържанието на правото на държава несъдъговорителка по конвенцията, но съдоговорителка по двустранен договор с България, където този въпрос е уреден (това са договорите за правана помощ). Страните са длъжни периодично (на 3 или 6 месеца) да разменят информация относно действащото тяхно право и съдебна и арбитражна практика. Съдът или друг правоприлагащ орган отправя молба до Министерството на правосъдието и да обоснове необходимостта от това право и да поиска копия от съответните актове (те се заверяват и са официални документи). Трета възможност: Ако се касае за право на държава несъдоговорителка и без двустранен договор за правна помощ с България. Органът може да се обърне за съдействие към официални държавни институции или да потърси експертна помощ. Съдът е длъжен да използва всички способи, за да достигне до чуждото право. Субектите на частното правоотношение могат да съдействат на правоприлагащия орган чрез предоставяне на документи и книжа. Ако чуждото дело е избрано от страните на отношението чрез автономия на волята, съдът може да ги задължи да представят документи или по друг начин да съдействат. Съдът е адресат. Съществуват хипотези, когато законът непосредствено възлага на една от страните по частното правоотношение да установи съдържанието на чуждото право (напр. при сключване на брак). Но какво става, ако чуждото право не бъде доказано? Нашата стълкновителна норма не може да реципира чуждото право, това е празнота. Действа се по реда на чл. 46 от Закона за нормативните актове. Ако съдът е установил правото, но в него липсва уредба, това е непълнота в чуждото право. Следователно трябва да се издаде съответен закон в чуждото право за попълване на празнотите. Ако ЧП не е установено, това е нарушение на процедурните правила и е основание за касационно обжалване. Ако има установяване, но правото не е приложено, възниква противоречие с материалния закон. В КМЧП се съдържа нововъведение, свързано с хипотезите за приложимото право на държава, която се състои от няколко териториални единици с различни ПС. Коя от тях трябва да се приложи? Отговорът се дава от националното право на тази държава, тоест националното право на федералната държава разрешава т.нар. интерлокално стълкновение (Испания, Германия, Белгия, Австрия). Възможно е вътре в НПС да съществуват различни подсистеми, приложими към различни категории лица (напр. брачните отношения). Т.нар. интерперсонално стълкновение се решава от НП на държавата (общото право). Ако самото НП не съдържа критерии за уреждане на вътрешното стълкновение (чл.40, ал.3 от КМЧП), прилага се тази ВПС, която е в най-тясна връзка с регулираното отношение.
(въпрос 20) Случаи, в които едно чуждо право няма да се приложи, тоест има непреодолими противоречия между последеците и основните принципи - т.нар. съображение за обществения ред. Гръцки граждани с духовен сан в техните брачни отношения попадат под действието на техния църковен закон. Те идват в България и искат да сключат брак. Условията се определят от техния отечествен закон. В България ще им бъде ли отказано сключването на такъв брак? Не може, защото нарушавава българската Конституция. Какво трябва да направи длъжностното лице? Друг случай – българин на 24 години и кубинка на 12 год. Искат да сключат брак в България. Според кубинските закони брачната дееспособност настъпва на 12 г. Какво трябва да се направи? И в двата случая нашата стълкновителна норма ни отвежда до прилагането на чуждо право, но се натъкваме на противоречие с т.нар. обществен ред (това са основопологащи морални ценности). Приложението на чуждата норма не може да е в разрез с този ред. Общественият ред е бариера, която нашето МЧП спуска, когато приложението на чужото право е явно несъвместимо с основополагащите ценности. Общественият ред не е принцип, а изключение. Този въпрос е уреден в чл.44 на КМЧП. Функции на обществения ред – 2: 1)положителна (позитивна) – когато чуждата правна норма забранява поведение, но тази забрана е в противоречие с обществения ред (случая с гърците). 2)отрицателна (негативна) – когато не се допуска поведение, позволено от чуждата правна норма. Общественият ред парализира действието на стълкновителните норми на МЧП. Затова трябва да се прилага много внимателно и винаги по изключение. Как се преценява кога е налице несъвместимост? Чл.44, ал.2 предлага 2 критерия: 1)степента на връзка на отношението с българския правен ред; 2)значимостта на последиците от прилагането на чуждото право. Общественият ред е строго национално понятие, но постепенно придобива общностна характеристика. Чл.141 СК – когато прилагането на ИЗ? е ?? с основните начала на правото. Прилага се съответния кодекс. Общественият ред се прилага винаги в актуален, конкретен момент.
жүктеу/скачать 0.62 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|