Лекция от 7 окт. 2004 Същност на частноправните отношения с

3)lex delegationis – правото на държавата, изпратила работника в чужбина

4)lex domicilii

5)lex societatis

6)lex proximus

Чужденците са субекти на един разрешителен режим и могат да се ползват от правата по националния режим в трудовоправната сфера, при условие, че са получили разрешение за работа у нас. Чужденецът трябва да има разрешение за работа и трябва да отговаря на редица изисквания. Разрешението за работа е личен документ, удостоверяващ правото на чужденеца да извършва трудова дейност на територията на страната само за конкретно ЮЛ и ФЛ работодател, само за определено в документа място на работа, само за определена длъжност, за определен вид работа и определен срок на работата. То е в писмена форма и се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта към Министерство на труда и социалната политика (АЗ към МТСП).

Субекти – чужденците

1)продължително пребиваващи в страната чужденци (до 1 г.), ако искат да постъпят на работа, трябва им разрешение.

2)членовете на семействата им – за тях се отнася същото

Когато чужденецът загуби разрешението си, губят го и членовете на семейството му.

3)сключили брак с български граждани – двугодишен срок

4)лица от български произход – докато придобият българско гражданство

5)чужденци, командировани в РБ в рамките на предоставяне на услуги по различни договори; не се нуждаят от разрешение за работа.

6)краткосрочно пребиваващи – до 90 дни

7)които са получили разрешение за продължително пребиваване по основание от чл.24, ал.1 от ЗЧ – търговци, приетите да се обучават редовно, приети на лечение у нас и др.
Издаване на разрешение – от изпълнителния директор на АЗ към МТСП
Условия. Биват общи и специални. Общите се отнасят до всички категории чужденци, нуждаещи се от разрешение ра работа. Те са:

1)липса на законово изискване за българско гражданство по отношение на длъжността, за която се кандидатства;

2)квалификация и професионален опит на чужденеца за заемане на съответната работа/длъжност;

3)изравняване на предлаганите параметри на труд и заплащане на чужденците и българските граждани при съответната категория труд;

4)внасяне на такси – таксата за разрешение, след като работодателят получи уведомление от АЗ, че е взето решение да се издаде (таксата не се дава предварително, но не се и връща ).

Специалните условия са:

1)представяне на доказателства от работодателя за активно търсене на необходимия му специалист; това търсене трябва да е не по-малко от 1 месец от подаване на декларация за ???

2)образование и/или не по-ниско от средно специално и професионална квалификация.

1)доказателства за активно търсене

2)образование и/ли квалифакация

3)доказателство, че липсва на вътрешния пазар български специалист – лице български гражданин или чужденец с постоянно пребиваване в страната/чужденец, чиито права се приравняват с тези на постоянно пребиваващите (бежанци и тези със статут на предоставено убежище); доказва се и факта, че работодателят не е в състояние да обучи необходимите кадри (български граждани или чужденци с постоянно пребиваване/бежанци, такива, които са получили убежище тук).

4)съобразяване на евентуалното разрешение със състоянието, развитието и обществените интереси на националния пазар на труда (Закон за насърчаване на заетостта – чл.71, т.1).

5)предел на общия брой чужденци, които работят за българското лице работодател – не може да надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите работници и служители български граждани, постоянно пребиваващи в страната чужденци, бежанци и такива с убежище).

6)възнаграждение за работа, което му осигурява необходимите средства за издръжка, определени с акт на Министерски съвет (тоест min заплата).
Издаване на разрешение:

Документите (досие) се внасят от местния работодател в Дирекция “Бюро по труда” (БТ) по местополагане на работата. БТ ги внася в АЗ.

Документи – декларация, обосновка, снимка, документ за образование, проект на трудовия договор (много важен!), копие на задграничния паспорт.

Когато чужденецът е командирован, документите се внасят от местното лице, което приема командирования.

Документите (след проверка в БТ) се изпращат до изпълнителния директор на АЗ в 7-дневен срок от получаването им в БТ. БТ изпраща свое становище (заедно с досието) относно искането на чужденеца за разрешение. Изпълнителният директор го ползва за сведение, това становище не го обвързва. АЗ прави проверки, справки, отправя искания за допълнителни документи. В някои случаи АЗ предоставя и становище до министъра на труда и социалната политика. Изпълнителният директор на АЗ взема решение да издаде или не разрешение за работа. След вземане на решението той уведомява вносителя (местното лице работодател или който приема командирования). Започва да тече 1-месечен срок за плащане на таксите за издаване на разрешение. То се издава от изпълнителния директор на АЗ и се информира вносителя за издаденото разрешение, за да го получи и той да го даде на чужденеца (което е един от най-светлите и заветни дни в живота на този чужденец ).

Изпълнителният директор изпраща копия от от издаденото разрешение до БТ по местоработата, до МВнР и до МВР.

Разрешението за работа е срочно. То обикновено се издава за срока, за който е сключен трудовия договор. По принцип то важи 1 г., но може да бъде продължено в рамките на още 1 г. и след това максимум за още 1 г. => max срок е 3 г. Допуска се и изключение – за професионални спортисти и треньори в професионални спортни клубове; специалисти от чуждестранни фирми с оглед осъществяване на контрол и приемане на договорена продукция, ако се налага изпълнение за повече от 3 г.; учители и преподаватели в лицензирани средни и висши учебни заведения в страната. Този разрешителен режим е диференциран от 1 ян. 2007 (тогава ще важи само за чужденци с гражданство или обичайно местопребиваване извън ЕС).
АЗ може да откаже разрешение.
Разрешението може да бъде отнето с решение на изпълнителния директор на АЗ. Отнемането в два случая е санкция, а има и един слечай, в който не е. Санкция е, когато са представени неверни данни при издаване (респективно продължаване) на разрешението. АЗ има правомощие да следи за представените данни и ако констатира фалшиви данни, отнема разрешението. АЗ уведомява МВнР и МВР. Вторият случай се базира на констатацията, че заетостта на чужденеца не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател (или лицето, което приема командирования чужденец). Това се прави от контролните органи на МТСП и те уведомяват АЗ. Аз от своя страна – МВнР и МВР.

Третата хипотеза (когато отнемането не е санкция) е последствие на преди това установени отношения, когато се отнема разрешението за пребиваване по Закона за чужденците в РБ. кОгато се отнема разрешението за пребиваване, автоматично се отнема и разрешението за работа.

Такива възникват, когато български гражданин е изпратен на работа там от българска фирма работодател или от българско министерство или друго ведомство. Може да сключи трудов договор непосредствено с чуждестранен работодател или с посредничеството на българска фирма, която е лицензирана от МТСП да посредничи. Българският гражданин може да бъде изпратен на работа в чужбина от българска фирма работодател, която има обекти в чужбина, за нуждите на които се изпращат български работници. Трудовият договор се сключва в България (в този случай) при условията на българското право – Кодекс на труда. КТ определя всички права и задължения на българския работник там. КМЧП допуска автономия на волята, но по чл.10 от КТ трудно ще се промени.

Във всички случаи трудовото отношение на български гражданин, изпратен на работа в чужбина, трябва да се съобрази с императивни норми на правото на държавата по местополагане на труда: правила за хигиена и безопасност на труда, максимална продължителност на работния ден, минимално продължение на почивки и празници. Минималната заплата се определя от българското право.

Български гражданин може да бъде изпратен и в български дипломатически, консулски и търговски представителства (дипломати, консули и т.н.). ако той е консул/посланик, сключва трудов договор с министъра на външните работи по реда на българското право. Лицето заминава за предвидения в договора срок. това важи и за аташетата. Търговският представителсключва договор с министъра на икономиката. Лицата от техническия персонал – също (с министъра на икономиката). Членове на семействата на български граждани, които работят в дипломатически/консулски представителства, могат да полагат труд в рамките на дипломатическата/консулската мисия, като сключват договор с ръководителя на мисията. Меродавно е българското право.

Българските дипломатически, консулски и търговски представителства могат да наемат и местни граждани, като в този случай се прилага местното право. Задължителни са само някои от нормите на българското право (напр. когато консулството не работи поради честване на български празник, не работи и чужденецът).

КТ чл.11 – относно признаване на трудовите и осигурителните права, придобити от българските граждани съобразно някакво чуждестранно право. Те се признават у нас и последиците от тях настъпват съобразно българското право. Принцип на натрупване и принцип на следване – от тях изхожда и чл.11, който урежда тази материя.

Българска фирма може да получи лиценз и да посредничи. Ако се стигне до сключване на трудов договор, той се сключва по правото на държавата, където се полага труда. На фирмата посредник се дължи посредническо възнаграждение, което се плаща от българския работник/служител или от чуждия работодател (ако е договорено така).

Когато българският гражданин е встъпил непосредствено в преговори, трудовоправното му положение се определя от правото на държавата на работодателя, от правото на държавата по полагане на труда. Този работодател може да изпрати български гражданин в трета страна и тогава нейното право ще се вземе предвид.
Право на международния транспорт

(въпрос 66)

1)сухоземен транспорти, който бива:

• 
  железопътен
  
• 
  автомобилен
  

• 
  морски
  
• 
  речен
  

• 
  класически
  
• 
  въздушнокосмически
  

Източници на правна уредба:

ВПИ: общи (договори за превоз, КМЧП) и специални (закони в областта на видовете транспорт – Закон за гражданското въздухоплаване, Кодекс на търговското корабоплаване и др.)

Характерно за нашите ВПИ в тази област е, че следват императивната уредба на многостранните международни договори => първоизточникът се търси именно в тях (в мн.стр. м/ун. д-ри).

• 
  Брюкселска конвенция за международни превози на товари по море по коносамент (1924 г.)
  
• 
  Хамбургска конвенция за превоз на товари по море
  
• 
  Атинска конвенция за превоз на пътници и багаж по море
  

Paramount clause – конкретен превоз попада под действието на правото на някоя от тези международни конвенции.

Ние този път сме страна съдоговорителка 

• 
  Белградска конвенция за корабоплаване по река Дунав
  
• 
  Шиофокско споразумение за приемане на общи условия за превоз на товари по Дунав
  

Международни автомобилни превози

България е страна по:

• 
  CMR – конвенция за превоз на товари по шосе
  

Международни ж.п. превози

• 
  COTIF – конвенция за международен ж.п. превоз (CIV и CIM)
  
• 
  СМГС – конвенция за международно ж.п. сточни съобщение
  

• 
  Монреалска конвенция от 1999 г. за уеднаквяване на някои правила за международни въздушни превози (за България влезе в сила от края на 2003 г.).
  

Уредба

2)Всички конвенции уреждат договорите за международен превоз на лица, лични вещи и стоки (тоест пътници, багажи и товари).

Двустранните договори в областта на различните видове транспорт следват тази уредба.

3)Всички конвенции регламентират тази особеност на договорите за международен превоз – неформалния им характер. Обаче посочват редица изисквания относно транспортната документация и неиздаването на съответния транспортен документ влече тежка последица – отговорността на превозвача е неограничена относно вредите върху пътници/багаж/товари. Отговорността на превозвачите е ограничена от това до лимитите, възприети в конвенциите. Те се пресмятат (лимитите) във валутна единица SDR (в превод: специални права на тираж; това е платежна единица на МВФ).

4)Всички конвенции (с 1 изключение) регламентират отговорността на превозвача като виновна отговорност. Единственото изключение е Монреалската конвенция. Тя приема двустепенна система на отговорност. Първа степен – когато щетите са в размер до 100 000 SDR, отговорността на превозвача е обективна, рискова, безвиновна. Ако размерът на щетата надвишава тази граница, отговорността е виновна. Трябва да се докаже, че превозвачът е виновен за настъпването на тази щета.

*5-та юрисдикция (нововъведение)

5)Всички конвенции предвиждат възможността в случай, че вредата е причинена умишлено или поради груба небрежност, това да доведе до пълна отговорност.

6)Конвенциите придвиждат и основания за освобождаване от отговорност.