Лекция от 7 окт. 2004 Същност на частноправните отношения с

Историческа ретроспекция

1)колизионна – датира от времето на появата на МЧП (ср. на XII в.). То е призвано да даде отговор на колизионния въпрос и функцията му се състои в това да посочва приложимата НПС, като уредбата на частноправните отношения с международен елемент не се предоставя от норми на МЧП, а от нормите на вътрешното право на посочената НПС.

Възниква въпрос – как вътрешноправните норми ще бъдат ползвани за регламентиране на отношения с международен характер? Според колизионистите нормите на МЧП имат спомагателен характер, то опосредява приложението на вътрешното право към частните отношения с международен елемент. Оттук произтича изводът, че МЧП има само един вид норми – колизионни (стълкновителни) норми. МЧП има един метод за нормативно въздействие върху частноправното отношение с международен елемент. Защо за “нормативно въздействие”? Защото нормативна уредба се предоставя от вътрешното право, а не от МЧП (а това е “въздействие”).

В нашата доктрина тази концепция е разработена от проф. Ангел Ангелов и проф. Живко Сталев (“Същност и функция на МЧП”).

Паскуале Манчини (Италия, XIX век) – принцип на отечественото право. МЧП по изключение може да осигури извънтериториално действие на националния закон, тоест функцията на МЧП е по изключение да осигурява извънтериториално действие на националния закон.

Разновидност на 2) е схващане в американската доктрина на МЧП  теория на придобитите права на проф. Дийл (т.к. САЩ е държава на емигранти). Националният закон има строго териториално действие. Може само да се допусне придобити под действие на чуждестранен закон права да се прилагат и на територията на друга държава. По изключение извънтериториално действие може да бъде признато на права, придобити по силата на националния закон, който сам по себе си няма извънтериториално действие. Функцията на МЧП е по изключение да позволява извънтериториално действие на придобитите права.
3)регулативна теория – един от родоначалниците й е проф. Михаил Поповилиев. Той за пръв път в световната теория на МЧП констатира, че вследствие на развитието на международния граждански и търговски оборот в системите на МЧП на отделните държави, наред със стълкновителните норми, са се появили и нов вид норми – такива, които пряко уреждат отношението, тоест норми, които не насочват към някаква правна система, а сами съдържат в себе си уредба. Той ги нарича материалноправни (преки) норми на МЧП. След анализ на нормите се прави извод: МЧП вече има нова функция – регулативна функция. То регулира непосредствено частноправни отношения с международен елемент. Но Поповилиев не отрича колизионната функция, тоест пръв той има двойнствена теория за функцията на МЧП (от една страна колизионна функция, от друга – регулативна функция чрез материалноправни норми). Той е смятал, че дори стълкновителната норма дава уредба – но не е развил тази си теория.

Холандска школа по МЧП – проф. Йозефус Йепа разработва концепция, сходна с тази на Поповилиев, но независимо от него – за регулационната функция на МЧП чрез материалноправна уредба.

Традиционалистите и колизионистите първоначално са срещу тази теория. Но обективната действителност идва на помощ. Вследствие развитието на обществото националните правни системи приемат международни правни норми за пряка уредба на отношенията.

В средата на XX век проф. Вл. Кутиков аргументира виждането, че МЧП е регулатор на частноправни отношния с международен елемент, като това регулиране се осъществява не само чрез материалноправните норми, но и чрез стълкновителните (отпращащите) норми на МЧП. Според него уреждането на колизията не е основна цел на тези норми, а уреждането на отношението, затова избягва да ги нарича колизионни. Но тук уредбата не е непосредствена, а опосредена.

Последователи на Кутиков има най-вече сред съветските автори и тези от държави от Централна и Източна Европа.

Сега спорът е дали стълкновителните норми са само указател или също уреждат отношенията. Всички автори смятат, че без стълкновителни норми не може да има уредба, тоест действието на материално приложимото право зависи от стълкновителните норми. От тази концепция изхожда и проектът за кодекс на МЧП.

2)стълкновителен (непряк) метод, метод на отпращането – реализира се чрез използването на стълкновителни норми + материални норми, към които стълкновителните норми насочват.

Систематично място на МЧП

(въпрос 3)
Систематичното място е в международния раздел на националното право, който според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ е над вътрешното право. Голяма част от нормите на МЧП са от международноправни източници, друга част от вътрешноправни източници (кодекс на МЧП).

Дълги години се е считало, че МЧП е придатък на ГП (цивилистично схващане за мястото на МЧП).

Друга концепция в миналото е, че МЧП е част от общото международно право, т.нар. правен монизъм (има 1 международно право).

Теория на делегация – МЧП има подчинено положение спрямо МПП. МПП делегира нормотворческите правомощия на МЧП (проф. Ернст Франкенщайн).

Теория на интегралния интернационализъм – МЧП и МПП са интегрални части на 1 общо универсално международно право (различна е от правния монизъм).

Сега МЧП се третира като самостоятелен клон от правната система на РБ (!), чието систематично място е в международния сектор (раздел) на националното право.

Вътрешното право е част от националното право.

Друг раздел на националното право е международното право (международни обичаи и норми, създадени по международен договорен път), тоест международните норми са част от националното право, а не от вътрешното право! (а чл.5, ал.4 от Конституцията говори за вътрешното право?)

Общи черти и различия на МЧП и други правни отрасли

(въпрос 4)
Съпоставка на МЧП и други правни отрасли:

Критерии за съпоставка:

1)предмет на правна уредба;

2)източници на правна уредба;

3)субекти на отношенията, предмет на правна уредба;

4)система на правния отрасъл;

5)принципи на правния отрасъл;

6)институти на правото;

7)терминология.

1)предмет – гражданските правоотношения са частни правоотношения; МЧП урежда граждански правоотношения с международен елемент, но и много други отношения (това е и прилика, и разлика)

2)субекти – ФЛ, ЮЛ, държавата (обща черта)

3)система – системата на МЧП следва тази на ГП – обща и специална част (обща черта)

4)принципи – принцип на равноспоставеност, с изключение на процесуалната част на МЧП

5)източници – източници на ГП са законите, подзаконовите нормативни актове и Конституцията на РБ; в МЧП това са вътрешноправните източници + межународноправните източници (международни договори, международни обичаи, практиката на Съда на ЕС – когато влезем в ЕС) (това е и обща черта и разлика)

6)институти – всички институти на ГП ги има и в МЧП (сделки, договори, ПД? и др.) + специфични институти на МЧП (препращане, обществен ред). Наименованията на общите институти са едни и същи.

7)термини – специфични термини на МЧП – квалификация, стълкновителни норми

(въпрос 5)

Включват се (1)норми, регулиращи правния статус на субектите на МЧП, (2)норми, които регулират отделни специфични институти на МЧП – института на квалификацията (класификация, характеризация), института на препращането, института на установяване съдържанието на чуждестранното право, института на обществения ред, института на заобикалянето на закона, института на взаимността, института на реторсията. Последните 3 института имат специфично съдържание за МЧП. Тук съществува и институт на автономията на волята.

(1)и(2) се обхващат от т.нар. уводен дял от системата на МЧП като действащо право.

Съществува и главен дял.

(1)норми, които регулират отделни категории частни правоотношения с международен елемент – норми, които регулират граждански правоотношения с международен елемент; вещни правоотношения с междун. ел.; облигационни правоотношения с международен елемент; норми, които регулират търговски отношения с международен елемент (вкл. международна продажба на стоки, международна закрила на обектите на интелектуална собственост – авторското право, патентното право и други; норми, регламентиращи закрилата на конкуренцията и тези за защитата на потребителите); норми, регулиращи брачни и семейни отношения с международен елемент; норми, регулиращи наследствени отношения с международен елемент; норми, които регулират трудови отношения с международен елемент.

Всички тези норми са обхванати в материалноправната част.

Сега в КМЧП се добавят и процесуални норми – процесуален дял (условно се нарича международен граждански процес).

(1)норми, регламентиращи компетентността на българските съдилища по спорове във връзка с частни правноотношения с международен елемент.

(2)норми, регламентиращи признаването и допускането на използването на чуждестранни съдилища (арбитражни решения, постановени по дела, които имат за предмет частни правоотношения с международен елемент).
Система на науката на МЧП:
I дял – уводен дял – същност, предмет, цел, функция, системи, систематично място и източници на МЧП.

II дял – исторически дял – история на МЧП (на българското МЧП и МЧП в международен мащаб).

III дял – видове норми, механизъм на действието им и специфични институти на МЧП.

I, II и III дял са в обща част на науката.

IV дял – особена (специфична) част на науката – правната уредба и практиката в областта на оделни самостоятелни групи частни правоотношения с международен елемент

V дял – процесуални отношения.

Лекция от 14 окт. 2004

Източници на МЧП

(въпроси 6 и 7)
I)Англо-американска правна система

II)Континентална правна система

III)Латинска правна система

IV)Ислямска правна система

I) Англо-американска правна система – вече се разделя поради оформящите се специфики на британска, американска (вкл. канадската) правна система, правна система на Австралия и Нова Зеландия, Индия и държавите от Централна и Западна Африка.

Обединеното кралство – в основата лежи общото право (common law), по същество прецедентно право. До средата на XX в., след ВСВ в британското и американското право значението на прецедента започва да намалява и на първо място като източник на правото застава законът.

Вече се говори не за англо-американска правна система, а за англо-американска правна традиция.

Основен ИП е писаният закон, а на МЧП – законите и международните договори. Обединеното кралство е член на ЕС и е под влиянието на ПЕС.

регламенти и директиви

В голяма степен са кодифицирани вътрешноправните източници на МЧП.

Закон от 1995 – Закон за МЧП – общи разпоредби

Закон от 2002 – Закон за МЧП – възпроизвежда нормите на Римската конвенция на ЕС за приложимото право към договорните задължения.

Множество регламенти на ЕС са вече действащо право в Обединеното кралство.

Международноправни източници:

Договори, по които Обединеното кралство е страна.

Международният обичай също е източник на МЧП особено в областта на мореплаването.

МЧП на Обединеното кралство се характеризира и с това, че в Шотландия гражданската правна система е повлияна значително от френската система. Норми на МЧП се съдържат в Граждансия кодекс.

САЩ – две нива на законодателстване (федерално и щатско). Източниците на МЧП се разделят също на вътрешноправни и международноправни.

Липсва обща кодификация на МЧП на федерално ниво, но имат закон, който фактически кодифицира по-голямата част от разпоредбите, отнасящи се до

Uniform Commercial Code

Всеки щат – норми, регулиращи частните отношения с международен елемент.

Има 2 нива на стълкновения – междущатски стълкновения и междудържавни стълкновения. Междущатските стълкновения се уреждат на междущатско ниво.

Законът е основен източник, прецедентът е на второ място. Той служи като основа за създаването на правната норма.

Луизиана има ГК (копие на Наполеоновия кодекс). В отделна глава са обособени норми на МЧП.
Канада – преобладава common law. Има разпръсване на норми на МЧП във вътрешни закони (главно граждански и търговски). Квебек – ГК е почти пълно копие на ФГК и има раздел за норми на МЧП.
Австралия и Нова Зеландия – нямат самостоятелни норми за МЧП, разпръснати във вътрешни закони???

Международноправни източници на МЧП са двустранните, многостранните договори и обичаите.
Индия и държавите от Централна и Западна Африка – англо-хиндуистко право (смесена правна система).
II) Континентална правна система – базира се върху Римското право и в зависимост от степента на близост до Римското право се подразделя на:

1) романска

2) германска (пандектна)

3) скандинавска

Тя се намира под влияние на процесите на европейска интеграция. Разликите между трите постепенно се заличават.

Делението на източницитен на МЧП е също на вътрешноправни и международноправни. Наблюдава се тенденция към кодифициране, а където не са кодифицирани, нормите на МЧП са включени в регламенти. Това важи и за Швейцария, която не е членка на ЕС. Международноправни източници са учредителните договори, проектът за конституция на ЕС, договорите за присъединяване.

III) Латиноамериканска правна система – също се характеризира с вътрешноправни и межународноправни източници на МЧП. Основен способ за създаване на норми на МЧП е международното договаряне посредством двустранни и многостранни межународни договори, които се разработват от регионални международни ортанизации. Те са: Панамерикански съюз, който подготвя договорите от Монтевидео (организацията на американските държави); конференцията от Хавана (1923-26), където се приема кодексът на Бустаманте; интерамериканската конференция по МЧП (в Мексико през 1994 е подписана Интерамериканската конвенция за приложимото право към международни споразумения); НАФТА и т.н.
IV) Ислямска и хиндуистка правна система – в основата им лежат религиозни правила.

Ислямската правна система не е хомогенна, има деления:

1) фундаменталистка група държави (Саудитска арабия, Иран).

2) където съществува и светско законодателство

3) където държавата е отделена от религията и нормите на МЧП са кодифицирани (Турция, Йемен, Мароко, Тунис).
Източниците на МЧП във всички тези държави са вътрешноправни и международноправни. Най-малко на брой те са във фундаменталистката група, защото ислямът не прави разлика между нациите, а между религиите. Наблюдава се нетолерантност към държавите, където не господства ислямът. Жената е почти обезправена. Там, където има и светско законодателство, вътрешноправни източници на МЧП са предимно граждански и търговски закони. В третата група, кадето държавата е отделена от религията, има кодификация на вътрешноправните норми на МЧП.
Хиндуистка правна система – тя е най-древната в света. Исторически източници сочат, че още 5000 години пр.н.е. са съществували норми, фигуриращи във ведите (смритис – разпоредбите). Твърдяло се, че имат божествен произход. Хиндуисткото право се характеризира с изключителна толерантност към други народности и други религии. Когато Британската империя навлиза в Индия, първоначално англичаните се опитват да въведат своята правна система, но се сблъскват с хилядолетна вкоренена система и решават, че е по-добре да използват тази система. Те я кодифицират съобразно принципите на британското право, внасяйки задължителни за тогава британски разпоредби. Ражда се англо-хиндуистко право. В някои сфери (съвременни закони за хиндуисткия брак, за хиндуисткото семейство, за хиндуисткото осиновяване и за хиндуисткото наследяване) се е запазило хиндуисткото право в чистия си вид.

Източници на МЧП: има множество норми, разпръснати във вътрешни закони, а международноправните източници на МЧП са договорите и международните обичаи.

Лекция от 15 окт 2004

Международноправни източници на българското МЧП

(въпрос 9)
Международноправни източници са международните договори (двустранни и многостранни), по които България е страна, и международните обичаи.

Чл.5 ал.4 от Конституцията гласи: Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Съществуват 3 комулативни предпоставки:

1)договорът трябва да бъде ратифициран по конституционен ред

2)трябва да бъде обнародван

3)трябва да е влязъл в сила

При едновременната наличност на тези условия договорът става част от националното право (а не от вътрешното?), от българското МЧП. Договорите, за които не се изисква ратификация, влизат в сила и стават част от националното право при изпълнението на условията, които присъстват в тях (подписване, одобрение и др.).

Ратифициране по конституционен ред означава, че договорът трябва да се ратифицира от органа, посочен в конституцията, която е била в сила към момента на неговата ратификация. По принцип ратификацията се извършва от парламента. Ако по силата на действащата в момента конституция договорът не подлежи на ратификация, а след промени в нея подлежи (Дело №6 от 1992г. на Конституционния съд), такъв договор става част от националното право, но няма примат пред норми на вътрешното законодателство, които им противоречат! Международният договор, лишен от предимството си с вътрешен акт (решение на КС), чл.27 от Виенската конвенция за правото на договорите – държавата, която е поела международно задължение, сключва международен договор, не може да откаже изпълнението му по силата на вътрешен акт!!! Договорът съдържа валидни международноправни задължения…

Конституционно дело №6 от 1992г., решение №7 от 1992

“Конституция от 1991 участието на България в международните договори” Юрий Щерк

жүктеу/скачать 0.62 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: