Лекция от 7 окт. 2004 Същност на частноправните отношения с

1)когато вещта е от категорията на превозваните вещи, меродавно е правото на държавата, където ще се доставят – държавата по местоназначението (чл.66);

2)правото на държавата на изпращача;

3)правото на държавата на превозвача;

4)право на държавата по ефективното местонахождение на вещта.

Превозвани вещи са личните вещи, носени от пътник. Те се уреждат според правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на пътника (чл.66, ал.2).

Транспортните средства (чл.67) – придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспотни средства се уреждат от:

1)правото на държавата на знамето (lex banderae) – кораби.

2)правото на държавата, в която въздухоплавателното средство е вписано – самолети и др.

3)правото на държавата, в която е седалището на ЮЛ, което експлоатира средствата за ж.п. и шосеен превоз.

Правният статус на културните ценности за пръв път е уреден от ПКМЧП в чл.69. При неправимерно изнасяне на културна ценност, държавата, чиято собственост е културната ценност, има право да изисква връщането й.

Съществуват 2 привръзки:

1)ако държавата собственик упражни правото си на избор

Тя може да избере правото на страната, на чиято територия се намира вещта към момента на предявяване на искането за връщане.

2)да се приложи правото на държавата собственик, ако не се прилаа автономия на волята.
Придобиване и прекратяване на вещни права – чл.64, ал.1. Придобиването, прекратяването, владението се уреждат според правото на държавата, където вещта се намира към момента на извършване на съответното действие ила настъпване на обсоятелството, които обосновават придобиването или прекратяването на правото. Това е темпорална привръзка.

Придобивна давност – чл.64, ал.2. Когато се придобива вещно право, придобиването се урежда според правото на държавата, на чията територия вещта се е намирала към момента на изтичане на срока на придобивната давност. Но ако…

При промяна местонахождението на вещта (чл.65) правата, които са придобити върху вещта под действието на правото на държавата, където дотогава вещта се е намирала, тези права се зачитат и признават, но при стълкновение между старото и новото право (по новото местонахождение на вещта), се дава предимство на второто. Тоест тези права не могат да се упражняват в нарушение на правото на държавата по новото местонахождение на вещта.

Вписване (чл.68) – правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права. Вписването се осъществява въз основа на правото на държавата, където се е намерала вещта към момента на извършване на съответната сделка.

Компетентност на българските съдилища (чл.11). Ал.1 – по делата по реда на чл.83 от ГПК, ако предмет е намираща се в България недвижима вещ, по делата за обезпечение на такива вещи, по делалата за прехвърляне и удостоверяване на вещни права върху такива, българските съдилища са изключително компетентни. Ако вещта не е на българска територия, българските съдилища не са компетентни.

с международен елемент

ЗС – чл.29

ЗС и ползване на земеделски земи – чл.3

Закон за възстановяване на собственост върху горите и…??

…???

…???

Свобода на движение на капитал.

Свобода на установяване – изразява се във възможността на ФЛ/ЮЛ да се установи на територията на друга държава членка, да създаде там свое предприятие, фирма, клон, представителство, да закупи за нуждите му земя и да развива дейност.

Капиталът може свободно да бъде инвестиран във всяка една държава членка без значение от коя държава членка капиталът произхожда. Най-честа форма на вложение е инвестиция в придобиването на собственост. Върху движими и недвижими вещи.

Инвестиция в недвижимости, в това число земя.

Проблем – България като държава съдоговорителка по Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) е поела задължението да осигури осъществяването на наша територия на 4-те свободи на вътрешния пазар. Но осъществяването на 2те свободи се натъква на проблема земя. Чл.22, ал.1 от Конституцията – чужденци не могат да придобиват земя у нас, освен…

Свободата на движение на капитал на практика не може да се осъществи безпроблемно, както и свободата на установяване. Изход – промяна на Конституцията. Към анексите на ЕСА – преходен период от 7 г. след присъединяването, в който тази забрана ще действа, за да не се стигне до разпродажба на земята на безценица.
Групи отношения:

А.Вещни отношения на чужди държави, чуждестранни ЮЛ и чужденци в България.

Б.Вещни отношения на българската държава, български ЮЛ и български граждани в чужбина.
А.

1.Вещноправен режим на чуждата държава

В Конституцията няма изричен текст. Чл.17, ал.4 – определя се със закон вещноправния режим. Изисква се закон, а не подзаконова уредба.има се предвид режимът на собственост на българската държава, както и на чуждите държави у нас. Държавите са равнопоставени, “равен над равен imperium няма”. Следователно не би могло да се допусне, че този текст на Конституцията визира само българската държава.

Чуждата държава може да бъде субект на право на собственост и на ограничени вещни права върху недвижими и движими вещи.

1.1.Право на собственост:

Режим на собственост върху недвижими вещи.

Земята – основна недвижима вещ.

Чл.29, ал.4 на ЗС (“Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.”) – Чужда държава може да придобива право на собственост върху земя, сгради или други недвижими имоти (не за да сее и да жъне, а за посолства, консулства, резиденции и за други представителни функции). Обикновено чуждата държава придобива това право на базата на взаимност. Най-често става чрез двустранен международен договор. С акт на МС – тази хипотеза не е реалистична. Не може с подзаконов акт!

Чл.29 ал.5 на ЗС изключва наследяването от кръга на придобивните способи, когато предмет е недвижима вещ. Чуждата държава не може да придобива наследство на недвижима вещ у нас.

Чужда държава може да придобива собственост върху движими вещи с изключения (а те са???)

Чужда държава може да е субект на ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи у нас при условия и по ред, определени в нашия закон – поставя се под един общ национален режим.

Чуждо ЮЛ е това, което не е регистрирано в България. Трябва да се докаже, че липсва регистрация у нас. Инак няма значение къде е регистрирано.За неперсонифицираните образувания се изисква да бъдат регистрирани в чужбина. За ЮЛ не се изисква, т.к. някои ЮЛ не изискват регистрация.

Чуждото ЮЛ може да е субект на право на собственост и на ограничени вещни право върху движими и недвижими вещи в България.

2.1.Право на собственост:

Право на собственост върху недвижими вещи

Shell, OMW, Billa, METRO

Чл.22, ал.1 от конститцията – забраната е абсолютна. Създава си местно дружество. В Конституцията е въведена нова ???

Ако ЮЛ не е регистрирано в България, то няма право да придобива собственост на земя у нас.

Чл.3 от ЗСПЗЗ – забрана за придобиване на собственост на земеделски земи.

Чл.8 от ?? – забрана за придобиване на собственост на гори и земи от горския фонд.

Могат да придобиват сгради, жилища при условия и по ред, определени в закон и доколкото няма забрани в закона. Отпадна т.нар. разрешителен режим за закупуване на сгради и жилища с разрешение на министъра на финансите.
Право на собственост върху движими вещи

ЮЛ могат да бъдат субекти на право на собственост върху движими вещи при условия и по ред, определени в закон.

чл.22, ал.3 (само дето няма трета алинея?!) от Конституцията

право на ползване на земеделски земи – Закон за арендата в земеделието (може да се сключи договор за аренда за срок от 70 г.).
чл.29, ал.4 от ЗС – междуправителствени организации могат да придобиват собственост върху земя, сгради и други недвижими имоти по силата на международен договор, закон, акт на МС (който е подзаконов акт). Земята им трябва за представителни нужди. НО междуправителствените организации нямат право да придобиват собственост върху земеделски земи, гори и земи от горския фонд.
3.Чужденец (въпрос 34)

Закон за чужденците в РБ– чл.3 (в закона, който аз намерих е чл.2)

Чужденец е:

1)всяко лице, което не е български гражданин

2)лице без гражданство
Бипатридите се приемат за български граждани, ако имат българско гражданство.
Чужденците могат да бъдат субекти на право на собственост и ограничени вещни права.

3.1.Право на собственост

Право на собственост върху недвижими вещи

Земя: Чужденци не могат да придобиват земя, освен при наследяване по закон => допустим е един единствен придобивен способ. Но след като я придобие, трябва да се освободи от нея по законов път. Чужденецът, придобил земя у нас, не може да й бъде собственик за неопределено дълго време.

Чл.29, ал.1 от ЗС (“Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.”)

Ал.2 (“Забраната по ал. 1 не се прилага при наследяване по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството.”) – в 3-годишен срок от откриване на наследството те са длъжни да прехвърлят собствеността. Законът не уточнява на кого да я прехвърли, но трябва да я прехвърли на българската държава; на търговско дружество със 100% българско участие; на общината; на български гражданин. Не е казано какви да са способите – може да е възмездно, безвъзмездно, може да замени земята за сграда и др.

Земеделски земи – чужди граждани (чл.3, ал.3 от ЗСПЗЗ) не могат да придобиват земеделски земи у нас, освен чрез наследяване по закон (ал.4). В 3-годишен срок чужденците са длъжни да я прехвърлят и се уточнява на кого (по чл.3, ал.1 от ЗСПЗЗ). Мълчаливо законодателят е приел, че т.к. земеделската земя у нас е малко, единствената група чужденци, които могат да придобиват земеделска земя у нас, са чуждите граждани. Апатридите например нямат интерес; те нямат право да придобиват земеделска земя у нас. Чл.22, ал.1 и чл.26, ал.2 от Конституцията включват апатридите, а ЗСПЗЗ изключва апатридите.

ЗСПЗЗ допуска и т.нар. реституция – възстановяване на правото на собственост на чужденци върху земеделска земя у нас. Чл.10 и чл.10а във връзка със Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ЗАВОИ) и Наредба за тълкуване и прилагане на чл.5 от ЗАВОИ . Наследниците на чужденци имат право да им бъде възстановена собствеността, отнета на времето по закон, или да бъдат компенсирани със земя. В сила е задължението в 3-годишен срок от възстановяване на собствеността те да я прехвърлят на лицата по чл.3, ал.1 на ЗСПЗЗ. 3-годишният срок тече от влизане в сила на въстановяването или влизане в сила на съдебното решение по ЗАВОИ. След изтичане на срока, ако не бъде извършено прехвърлянето, тече 3-месечен срок. ако и той изтече, държавата придобива събствеността. Тази уредба отпадна.

Чл.8 – чужденци не могат да придобиват собственост върху гори и земи от горския фонд освен по наследство по закон, като са длъжни в 3-годишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността. Ако в 3-годишен срок земята не бъде прехвърлена, тя се придобива от държавата по ред и цени, определени в наредба. Във всички други случаи държавата би трябвало да придобие собственост върху земи, които чужденци не са прехвърлили в 3-годишен срок (ако тълкуваме разширително).

Чл.29, ал.3 от ЗС – чужденци могат да придобиват собственост върху сгради, жилища, ако в закона не са предвидени ограничения. Попадат под действието на националния режим. Има ограничителна възможност чужденците, които са придобили земя (вилни парцели чл.14 от ЗСГ), да си купят парцела и за тях не съществува срок за прехвърляне на собствеността.

Право на собственост върху движими вещи:

Чужденците могат да бъдат субекти на право на собственост на движими вещи у нас при условия и по ред, определени в закон.

Субективно право на ползване, право на строеж и право на ограничени вещни права при условия и по ред, определени в закон, и по чл. ?? от Конституцията. Право на ползване на земеделски земи, но не и на гори и земи от горския фонд.

(въпрос 35)

Вътрешноправни източници: Конституцията (чл. 19, ал.3 – за закрила на чуждестранните инвестиции); Закон за насърчаване на инвестициите (ДВ, бр.37, бр.40 от 2004 г.) и павилник за прилагане на ЗНИ (ДВ, бр.74 от 2004); устройствен правилник на Българскат агенция за инвестиции (бр.80 от 2004); Закон за концесиите и правилник за прилагането му; Закон за банките; Закон за застраховането.

Международноправни източници: двустранни и многостранни източници.

Двустранни: договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите, разпоредби, посветени на инвестициите има в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане; фрагментарна уредба има в някои търговски спогодби.

Многостранни: Конвенция за създаване на агенция за многостранно гарантиране на инвестициите (MIGA); учредителен договор на Международната финансова корпорация; Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (ICSID convention); Маракешко споразумение за създаване на СТО (WTO) с приложение TRIMS (споразумение за свързаните с търговията инвестиционни мерки).

Те са с глобално приложение! Има международен договор с локално приложение – ЦЕФТА (CEFTA).

ЗНИ – България е една от последните държави, които приеха такъв закон. Уредбата се прилага общо както за местни, така и за чуждестранни инвестиции. Регламентират се различни форми за насърчаване, подпомагане и стимулиране на инвестициите.

Чуждестранна инвестиция –

???

???

Чуждестранно лице или негов клон може да стане чуждестранен инвеститор. Чуждестранното лице може да е ФЛ , може да е неперсонифицирана организация в България, може да е ЮЛ. Инвеститор може да бъде и държава.

Учатие в търговски дружества. Участие в предприятия въобще (според договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите)

Право на собственост (върху сгради, върху други недвижими имоти, ограничени вещни права)

Право на собственост върху движими вещи, но да имат характер на дълготраен материален актив

Инвестиции в ценни книжа (облигации, съкровищни бонове и т.н.)

Вложение в интелектуална собственост (авторско право, сродни права и т.н.)

Права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление

Вложение по добиване на права по концесионни договори – Закон за концесиите, ЗНИ, договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите (ДВНЗИ).

Конституцията чл.18, Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост – изброени са обектите, които са публична/общинска собственост.

Най-дългата концесия (Хонгконгска концесия) е 99 г.

Решение за обявяване на търг избор на концесионер предложение за сключване на концесионен договор

Законът предвижда основанията за прекратяване на концесионното отношение. Когато се прекрати, старият концесионер се предпочита за нова концесия, ако такава се предвижда.
Закрила, гаранции и пречки за чуждестранните инвестиции

(въпрос 37 и 38)

Конституцията чл.19, ал.3

1)Принципът на закрила е базов принцип на цялото българско законодателство.

2)Закрилата се отнася и до инвестициите, и до предприетата въз основа на тях стопанска дейност.

3)Еднакво се закрилят инвестициите и стопанската дейност на местни и на чуждестранни лица (изравняване). Прилага се национално третиране, национален режим.

4)Закрилата се урежда в закон – държи се на стабилността на правната уредба.

Законовата уредба е стабилна, а подзаконовата – не е. уредбата на инвестиционния процес трябва да бъде законова уредба.

Закон и правилник

Принципът на закрила – в цялото останало законодателство.

Тройно прокламиране – Конституцията, законово и международнодоговорно.

Гаранции за прилагане на принципа на закрила:

Чл.26, ал.2 от Конституцията.

Международни договори: в прототипа на Маракешкото споразумение и след това във всички (TRIMS и пр.)

САЩ – за дискриминационно се счита всяко третиране, при което се отказва да се даде минимално третиране.

Контситуцията чл.17, последната алинея и в множество двустранни ДВНЗИ, MIGA.

Принципите на закрила:

1)отчуждаването е само за важни държавни или общински нужди;

2)срещу предварително и равностойно обезщетение по реалната цена на имота;

3)на недискриминационна основа;

4)обезщетение с равностоен имот или парично (инвеститорът може да го репатрира, тоест да го изнесе в чужбина);

5)инвеститорът има право на закрила пред компетентен орган на приемащата държава. Всяка държава преценява кога и доколко е необходимо отчуждаването.

“Клубът на богатите”

Пречките се разделят на политически, икономически (социално-икономически) и правни.

1)Политическа пречка е политическата нестабилност в приемащата държава или в целия регион.

2)Социално-икономически пречки са корупцията и престъпността (организирана, улична, престъпност на белите якички). Конвенция за борба срещу подкупването на чуждестранно лице при межународни търговски сделки, Конвенция на ООН за борба с корупцията. Основна предпоставка – разрешение от компетентен орган. Разрешителни лицензионни режими.

3)Правни пречки са наличие на множество подзаконови актове, регламентиращи закрилата на инвестициите. Инвеститорът предпочита законите – това означава стабилност (законите по-трудно се променят); наличие на рестриктивни ограничителни разпоредби (чл.22, ал.1 на Конституцията); наличие на специална правна уредба на чуждестранните инвестиции – инвестициите трябва да бъдат поставени под общия режим, специалната уредба следва да се избягва.

ЗНИ урежда условията и реда за насърчаване на инвестициите и закрилата им. Според закона инвестициите се делят на 3 класа – I клас, II клас, III клас в зависимост от размера.

III клас – 10-50 млн. лева

II клас – 50-100 млн. лева

I клас – над 100 млн. лева

Законът не насърчава всички инвестиции, които са в този размер. Той посочва кои инвестиции не се насърчават и кои се (чл.12). Насърчават се инвестиции за придобиване на дълготрайни активи с цел ново производство, разширяване и модернизация на старо производство, което има за предмет стоки и услуги, ако това производство създава нови работни места и ако срокът на инвестицията е 3 г. (за реализация).Не се насърчават по реда на ЗНИ инвестициите в банковия сектор, в небанкови финансови институции, в застрахователни, инвестиционни дружества, в дружества със специална инвестиционна цел, инвестиционни посредници, в управляващи дружества, в пенсионни и здравноосигурителни дружества, в хазартни дейности, в реализирането на приватизационни договори.

1)административно обслужване – чл.15 от ЗНИ, сроковете са наполовина по-кратки от предвидените в закона.

2)информационно обслужване – предоставя се от БАИ в изпълнение на т.нар. инвестиционне план (безплатна информация за порцедурата, сроковете, нужните документи).

3)индивидуално обслужване (за I и II клас) – по искане на инвеститора лично или се посочва екип от специалисти (на които се полага допълнително обезщетение), който да го обслужва административно. Длъжностните лица от органите на държавната администрация са длъжни да му съдействат.

4)чл.18 от ЗНИ (отнася се само за инвестициите от първи клас I клас) – предлага се само ако има искане. БАИ предлага на компетентните органи да прехвърлят безвъзмездно правото на собственост върху недвижим имот, върху обект, който е частна държавна или общинска собственост. Може да предложи продажбата на имот на инвеститора или да се учреди ограничено ещно право на собственост. Спазва се реда, предвиден в текста на ??

5)отпускане на средства за изграждане на елемент на техническа инфраструктура до границата на имота чл.20, ал.1 и следващите от ЗНИ. Отнася се само за първи клас инвестиции. Това е форма на непряко субсидиране – т.нар. изграждане на довеждаща инфраструктура.

и българските граждани в чужбина

(въпрос 39)