Лекция от 7 окт. 2004 Същност на частноправните отношения с

ЗДС чл.8, само ако в международния договор, закон или акт на МС не е уговорено друго. Това е групата на консулските конвенции. Акт на МС – това е Правилникът за прилагане на ЗДС (глава 8 – чл.131-135 – действия по придобиване при спазване на реда на Правилника).

Кой орган управлява недвижимите имоти на България в чужбина? МВнР ги стопанисва; Министерство на културата. Подпомага се от Межуведомствена комисия за недвижими имоти зад граница. Председател е главният секретар на МВнР.

Българската държава може да придобива имот посредством мотивирано предложение през съответното ведомство към Междуведомствената комисия за законосъобразен и целесъобразен контрол. След това към МВнР, което прави доклад до МС с проект за решение. Така се процудира и при продажба на български имот в чужбина. Имотът може да се отдава под наем (срокът е 10 г.).

Особени повелителни норми, спазват се и в чужбина

Ако срокът е до 3 г., се сключва договор между ръководителя на ведомството и наемателя. Копие от него се предоставя на Комисията.

За по-дълъг срок (над 3 г.) решението се взема от Комисията.

Движими вещи – отново важи правото на държавата по местонахождение.

Това важи и за българските граждани в чужбина.

Договорът трябва да е в писмена форма. Корабите и самолетите – основно изискване е договорите, с които се извършва разпореждането, да отговарят на правото по местосключване на договора и да е в писмена форма.
Лекция от 10 дек 2004
Правен режим на български инвестиции в чужбина

(въпрос 40)

1) Вътрешноправните източници са поздзаконов акт за създаване на задгранични дружества с държавно участие (наредбата е приета през декември 1994 г. и не е променяна до ден днешен).

2) Международноправни източници са всички двустранни и международни договори, които регламентират междинародния инвестиционен процес и които действат по чуждестранните инвестиции у нас.

Формите на извършване на инвестиции у нас са същите като формите на чуждестранните инвестиции. Уредбата се съдържа в двустранни договори.

Инвеститори в чужбина могат да бъдат юридически лица с българска националност, неперсонифицирани дружества с българска националност, български граждани, бипатриди, които притежават и българско гражданство.

Разграничват се юридически лица с държавно участие и юридически лица с частно участие.

Принипите на закрила на интересите и гаранциите важат и за нашите инвестиции в чужбина, като конкретно приложението зависи от мястото, където се извършва инвестицията, в коя държава.

Основните форми, в кото се извършват инвестиции от субекти с българска националност в чужбина, са участия в предприятия (най-често местни), включително разкриване на клонове; придобиване на собственост (движима и недвижима) и придобиване на ценни книжа (особено ценни книжа, издадени от правителството на местната държава). Такива инвестиции се извършват от България чрез закупуване на държавни ценни книжа и най-много държавни ценни книжа изкупуваме от Германия, САЩ и Япония. Държавните ценни книжа са гарантирани, падежът им е сигурен и дивидентът, който носят, също е гарантиран.

Участие в предприятие означава добиване на акции и облигации. Уредбата се търси в местното право и в международноправните източници, по които двете държави (България и другата) са страни. Когато инвеститор е българската държава чрез свое предприятие изцяло с държавен капитал или държавното участие е над 50 %, уредбата се търси в правото на приемащата държава, в международните договори, по които България и местната държава са съдоговорителки, и в Наредбата за регистриране и контрол на задгранични дружества с българско държавно участие. Тя постановява, че такова предприятие (над 50 % или със 100 % държавно участие) има право да учреди задгранично дружество, в което то да участва, като участието може да бъде 100 % или по-малко от 100 %, но участието трябва да гарантира контрол - българското държавно участие трябва да бъде повече от 51 % в капитала (с парични или непарични вноски). Този контрол е активен, но е допустимо да се мине под тази граница (пасивен контрол):

1) когато приемащата държава не допуска чуждестранно участие в местно дружество с повече от 51 %;

2) когато местното право допуска, но след подробна обосновка, че дори и по-малко от 51 % българско държавно участие гарантира контрола.

Наредбата фиксира минимума, изискван от местното право - минимум за вземане на решения, които гарантират основните елементи в управлението (промяна в учредителните документи, промяна на капитала, контрол върху реорганизацията на задграничните дружества - разделяне, сливане, ликвидация).

Ако слизането под този минимум не гарантира контрола, няма да се

Задгранично дружество се създава по решение на българския участник. Взема се съгласието и на министъра на икономиката.

Самата регистрация се извършва в чужбина според условията за регистрация на приемащата държава. Дружествата се вписват у нас в регистър, който се води от Министерството на икономиката и е само за служебно ползване.

В управителните органи трябва да участват най-малко двама представители на българския съдружник. Тези представители следят в края на финансовата година реализизраната печалба да бъде пренесена в България.

Тези дружества се прекратяват, когато бъде приватизиран българския участник; когато българският участник бъде обявен в несъстоятелност; когато той се отпише от специалния регистър, изтегли участието си.
Облигационните отношения с международен елемент

(въпрос 41)

Задълженията може да бъдат породени от договори и от закони. Затова се говори за договорни и извъндоговорни (законови) източници на задължения.

Българското международно частно право на този етап няма консолидирана уредба на облигационните отношения. Засега тя е разпръсната в различни източници. Българското международно частно право реципира правилата (не всички, но повече от 90 %) на хармонизираната европейска уредба.

Римска конвенция към приложимото право към договорните задължения (19 юни 1980 г.), наричана още Конвенция по международно частно право.

В рамките на ЕС напоследък се появява тенденцията подобни договори да се имплементират в регламенти. Тази конвенция е имплементирана в регламент Рим 1.

България е хармонирала облигационното частно право с Рим 1. Тази хармонизация се постигна с чл. 437 и сл. (част III) от ЗЗД. Тази част ІІІ е възпроизведена в глава Х на проекта за кодекс (Договорни задължения).

Уредбата е преимуществено стълкновителна. Когато се изготвят стълкновителни норми, те определят приложимото към договорите право. Приложимото право може да бъде определено при спазване на принципа на автономията или ако автономията на волята не се осъществява, приложимото право се определя на базата на обективни привръзки, включени в закона.

Автономия на волята означава признатата и уредената от закона възможност за страните по дадено облигационно отношение с международен елемент да изберат приложимото към договора им чуждо право, което изцяло измества и замества правото, което би се приложило, ако автономен избор не е осъществен. Изборът на приложимо право съпътства сключването на договора.

Уговорка за приложимото право може да се направи и преди сключването на договора, можи и след сключването на договора като допълнение. Приложимо право, определено по пътя на автономията на волята, може да се отнася зя целия договор (единен договорен статут). Избраното право може да регламентира само елементи на договора (разделен договорен статут). Когато е определено приложимото право, страните определят съдържанието на договора > свобода на договаряне.

Автономията на волята и свободата на договаряне имат своите предели, те не са неограничени.

Избор на приложимо право - ЗЗД чл. 437,

Условия: изборът може да бъде изричен или мълчалив, но мълчаливият избор трябва да следва ясно от разпоредбите на самия договор или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение, трябва да следва ясно от клаузите на договора - например валутата е долар, транспортьорът е американски (следователно се прави изводът, че ще се прилага правото на САЩ). Нужна е точна индикация кое право ще се прилага.

Но ако нява ясно намерение кое право да се прилага, това означава, че ще се отиде на обективните привръзки в ЗЗД (страните са се отказали от избор на право).

Изборът може да се отнася за целия договор или за част. Останалата част ще се урежда от обективните привръзки на закона.

Изборът може да бъде предварителен, може да съпътства сключването на договора, може и да е последващ. Когато изборът е последващ, този избор не може да засегне правата на трети лица, не може да засегне и формата. Предмет на избора е приложимото право. Това е Конституцията, законите, подзаконовите актове, практиката. Изборът може да е конкретен (да се посочи конкретен нормативен акт). Изключват се процесуалните разпоредби и стълкновителните норми. Изключва се препращането.

Предмет на избора е и обичаят (чл. 437, ал. 2) - ако не е уговорено друго, смята се, че е приложим обичаят, който е широко известен. При избора на обичай има само изричен избор на обичай, няма мълчалив - има законова презумпция.

INCOTERMS - сборник с търговски обичаи.

Предел на автономност на волята са и особените повелителни норми

Чл. 439 от ЗЗД

Разпоредбите за автономия на волята не могат да дерогират тези правила на българското право, които решават повелително съответното отношение независимо от приложимото към договора право. Автономията на волята се отнася и до чисто вътрешни отношения. Предел са и особените повелителни норми на чуждото право (не само българското) - чл. 439, ал. 2 на ЗЗД!

Съдът може да приложи тези особени повелителни норми, но може и да не ги приложи. Това зависи от преценката му - какво е естеството им, какъв е предметът, какви биха били последици от приложението и от неприложението им.

Разпоредбите на екологичното право (най-често) или правила, свързани с бита, морала, традициите, не бива да бъдат нарушавани, защото ще се нарушат устоите.

Чл. 437, предп. ал.

Този предел визира повелителни разпоредби. Тук законът визира конкретния момент на избора. Тук законодателят изисква връзка между всички елементи на договора и правото на тази държава, чиито повелителни норми не могат да се дерогират от избора. Всички съществени елементи трябва да са свързани. Целта е да се пресече възможността за заобикаляне на закона с помощта на автономията на волята.

Изобрът е споразумение - може да се включи като клауза или споразумение към договора! Чл. 437, посл. ал. - форма и действителност на споразумението.

Автономията на волята може да не бъде осъществена. Тогава приложимото право към договорите се определя по силата на законови обективни привръзки.

Според чл. 438 от ЗЗД се прилага правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Договорът не е във връзка с правото, а с държавата. Тази формула на привързване е lex proximus. Когато договорът може да бъде разделен и част от него може да бъде обособене и се окаже, че тази част е по-тясно свързана с друга държава, то тогава ще се приложи правото на тази държава за тази част. Важи правилото за най-тясно свързване.

Предполага се, че най-тясно свързана с договора е правото на държавата, в която страната по договора, която дължи т.нар. характерна престация, има своето обичайно местопребиваване или своето главно управление към момента на сключване на договора. Тази презумпция е темпорална привързана. Обичайното местопребиваване е присъщо на физическото лице, а главно управление имат юридически лица или неперсонифицираните дружества.

Ако договорът е сключен в изпълнение на занаятие или на професионална дейност на страна по договора, която дължи характерната за договора престация, то тогава се въвежда друга презумпция - в полза на правото на държавата, на чиято територия се намира мястото на дейност на тази страна. Основното място на дейност на страната да е там. Новата презумпция дерогира предишната.

Ако по договора страните са уговорили местоизпълнение на договора и то е различно от основното място на дейност на тази страна, то тогава се въвежда нова презумпция в полза на правото на държавата, на чиято територия към момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, чрез което договорът е бил сключен.

Място на дейност - регистрира се представителство

Има два случая на неприложение на тези привръзки:

1) когато не може да се определи характерната престация;

2) когато договорът има за предмет превоз на товари: чл. 438, ал. 6 предполага, че този договор е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договор и то при условие, че в същата тази държава се намира алтернативно мястото на натоварването или на разтоварването или мястото на дейност на т.нар. товародател (изпращача). Това също така се отнася и за чартърните превози.

Когато договорът има за предмет недвижима вещ, тогава презумпцията е в полза на правото на държавата по местонахождение на недвижимата вещ. Ако от всички обстоятелства по договорната връзка се окаже, че договорът е по-тясно свързан с друга държава, то всички тези презумпции няма да влязат в сила, а ще се приложи правото на тази друга държава, с която договорът е по-тясно свързан (чл. 438, посл.ал. от ЗЗД).

Според чл. 440 за приложимото право за сключване и действителност на договора или отделни клаузи от ЗЗД приложимо е правото, което урежда договора по същество, което е определено по силата на субективни или обективни привръзки на част ІІІ от ЗЗД.

Волеизявление за съгласие - ако страна по договора желае да установи, че не е изразила съгласие за сключването му, то тогава тя може да се позове и на друго меродавно право - правото на държавата, в която въпросната страна има обичайното си местопребиваване. Позоваването на това право не е императивно, но ако страна е решила да се позове на него, за което е въведено още едно условие - ако от обстоятелствата по договора е видно, че не би било оправдано последиците от действието му да бъдат поети от страната.

Обстоятелства по договора означава всеки един или всички елементи от договора.

Според чл. 441 от ЗЗД когато договорът се сключи между лица, които се намират в една и съща държава, то физическо лице, което е дееспособно съобразно правото на тази държава, не може да се позовава на своя недееспособност по отечествения си закон. Това е защитата на другата страна, но тя трябва да не е знаела или да не е трябвало да знае.

Формата на договорите според чл. 442 от ЗЗД е условие за действителност. Има две алтернативни привръзки: или право по същество, тоест право, определено като приложимо по силата на субективни или обективни привръзки по част ІІІ от ЗЗД, или правото на държавата, където договорът е бил сключен (lex loci contractos).

Когато към момента на сключване на договора страните по него са се намирали в различни държави, тогава законодателят в чл. 442, ал. 2 от ЗЗД посочва, че договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма, пролижими съгласно правото, определено като меродавно по силата на субективните и обективните привръзки по част ІІІ (право по същество) или алтернативно от правото на държавата, в която се намира една от тези страни по договора (lex situs - право на местонахождение).

Според чл. 442, ал. 3 от ЗЗД когато договорът е сключен от представител наред с привръзките, изброени дотук, следва да се има предвид и правото на тази държава, на чиято територия се намира представителя (lex situs). Ако е физическо лице - местопребиваването, а ако е юридическо лице - управлението. Но това може да не е държавата, където той осъщствява дейността си.

Според ал. 4 на същия член за едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор трябва да се прецени действителността му. То трябва да е извършено във форма, която е условие за действителност. Преценка се прави или съобразно субективните и обективните привръзки на част ІІІ от ЗЗД, или съобразно правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението (lex loci actus).

Ако предмет на договора е недвижима вещ, законодателят посочва, че е необходимо да се спазят императивните изисквания за форма, които се въвеждат от правото на държавата по местонахождение на тази вещ (lex rei sitae). Трябва да се направи още една преценка - доколко според това право въпросните императивни норми трябва да бъдат приложени без оглед на местосключването на договора и без оглед на приложимото към договора право с оглед на правото по местосключването му.

Става дума за особени повелетелни норми. Ако в правото на държавата по местонахождение на вещта съществуват такива императивни норми, тези изисквания за формата ще превалират пред които и да е други прибожими по договора правила.

Обхват на приложимото право - според чл. 446 от ЗЗД обхват е тълкуването, изпълняването, последиците от неизпълнението, вредите, основанията за погасяване на задължение, недействителността и последиците й, погасителната давност и последиците от изтичането на един срок. Част ІІІ урежда и доказването на договора (чл. 445) - меродавно е правото по същество, но само доколкото съдържа презумпции за тежестта на доказване, като договорът или едностранното волеизявление се доказва с всички доказателствени средства, допустими според правото на съда или според правото, съобразно което се определя формата на договора.

Кога българският съд е компетентен? Според чл. 14 от ПКМЧП когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или когато ответникът има основно място на дейност у нас. Става въпрос за характерната престация:

- парична;

- за dare;

- при размяна.

Важи и общата компетентност по чл. 4 от ПКМЧП. Урежда се приложимото право за суброгацията (чл. 443). Когато трето лице има "вземане-даване" с кредитор.

Същите привръзки се приложими и в случаите на солидарност.

Според смисъла на чл. 444 от ЗЗД при прехвърляне на вземане е приложимо правото на тази държава, което е определено като приложимо към договора съгласно субективните и обективните привръзки по част ІІІ. За прехвърмяемостта на правото, отношенията между новия кредитор и длъжника, условията, при които това прехвърляне е противопоставимо на ..., всички тези отношения се уреждат съобразно правото, което е било приложено спрямо вземането.

Според чл. 448 се изключва възможността за препращане в материята на определеното приложимо право към договорите с международен елемент. Когато сме определили за приложими чуждо право, меродавни ще бъдат само материалноправните разпоредби, но не и стълкновителните норми на международното частно право на тази правна система. Кодексът добавя, че текстовете за приложимото право към договорите не се прилагат по отношение на ЧК, менителницата и др.

Тълкуването и прилагането на разпоредбите за приложимото право трябва да се съобразяват с това, че тези разпоредби са съобразени с конвенцията на ЕС за приложимото право към договорните задължения от 1980 г. Тълкуването и прилагането на тези разпоредби трябва да е съобразено с необходимостта да се достигне до еднообразие с начина, по който тези разпоредби се тълкуват и прилагат в държавите - страни по Конвенцията. Тя е от категорията затворени конвенции. Предпоставка за квалифициране като съдоговорителка е държавата да е член на ЕС > България не може, дори и да иска, да бъде съдоговорителка по тази конвенция.

Виенска конвенция за международната продажба на стоки (1980 г.)

България се присъединява към конвенцията през 1990 г., а през 19991 г. конвенцията влиза в сила. Създава се международно уеднаквено продажбено право. Конвенцията определя сама своя международен обсег (чл.1). Прилага се към договори за продажба на стоки, страните по които имат място на дейност в различни държави съдоговорителки. Наличието на място на дейност на страните по договора в различни държави (макар че страните може да имат една и съща националност). Този факт трябва да бъде известен на страните най-късно към момента на сключване на договора. Когато двете страни имат място на дейност в различни държави, но когато те не са съдоговорителки по Виенската конвенция, конвенцията ще се приложи, ако нормите на международното частно право на някоя от тях насочва към право на държава съдоговорителка. Това означава, че стълкновителните норми на международното частно право посочват като приложимо правото на съдоговорителката и насочват към нормите на Виенската конвенция. Те се прилагат като материалните норми с несамостоятелно действие (непряко).

Виенската конвенция е комплекс от материални норми с някоя и друга стълкновителна норма J!

Виенската конвенция очертава предметен обсег на действието си на базата на изключението. Изключенията са две групи:

· абсолютни - продажба на пари, на електричество, на търг, чрез принудително изпълнение, на кораби, на самолети, на превозни средства на въздушна възглав;

· относителни - вещи за лична, домашна или семейна употреба, освен ако продавачът не е знаел, че се купуват за тази цел.

Конвенцията урежда въпросите за приложимото право и свободата на договарянето (чл. 6) - страните могат да изключат конвенцията по отношение на договора си изцяло или от части. В някои случаи трябва да се спазват изискванията за форма. Ако една от страните по договора има място на дейност на територията на държава, чието законодателство съдържа изискванията за форма, и тази държава при присъединяването си към Виенската конвенция е направила резерва, че нейните национални изисквания за форма трябва да бъдат спазени, изборът на приложимо право не дерогира изискванията за форма.

Договорът може да се доказва с всякакви средства. Цялата преддоговорна кореспонденция е неформална.
(въпрос 46)

Как се сключва договорът? Трябва да има предложение (оферта) и аксепт. Част ІІ на конвенцията се занимава с това. Едно предлагане се счита за валидно, когато отговаря на следните условия:

1) Трябва да бъде адресирано до конкретно лице или лица, но това изискване не е абсолютно. Изключение се прави, когато от начина, по който е извършено, става ясно, че предлагащият е готов да се обвърже с всеки, който приеме така отправената оферта (например публично по време на панаир).

2) Офертата трябва да бъде достатъчно определена. Трябва да има минимум съдържание: описание на стоката (императивно изискване), посочване на цената или на начина, по който цената да бъде определена, посочване на количеството и начина, по който то да бъде определено. Посочването на цената може да бъде изрично или мълчаливо. Същото важи и за количеството.

Може предложението да бъде прието или отхвърлено частично. Трябва да има съвпадение по основните параметри на офертата > тогава има приемане на офертата. Тя може да бъде оттеглена, когато не е достигнала до адресата. Може да бъде и отменена. Адресатът прави аксепт. Договорът възниква, когато аксептът достигне до предложителя. Тогава договорът се счита за сключен. Аксептът също може да бъде оттеглен, преди да е стигнал.

Продавачът е длъжен да достави стоката; да предаде всички придружаващи стоката документи, да прехвърли собствеността върху стоката. Купувачът е длъжен да плати и да приеме доставката (това е техническо действие). Приемането означава да извърши действия за улесняване на дейността на продавача по доставката и да установи фактическа власт върху стоката.

* Основно средство е искът за реално изпълнение.

** Купувачът може да иска отбив от цената.

*** Страните могат да искат обезщетение за вреди.

**** Страните имат право да развалят договора.

Вредата обхваща реално претърпените вреди и пропуснатите ползи, но само ако са били предвидени най-късно до сключвнето на договора. Страните трябва да предвидят размера на обезщетенията.

Прехвърлянето на собствеността става по-късно, отколкото във вътрешните продажби.

Освобождаване от отговорност е предвидена, ако се докаже, че неизпълнението се дължи на причина, за която нито тази страна, нито лицата, които тя е натоварила с изпълнението на договора, са отговорни, защото не зависи от тях (форсмажорни обстоятелства).

(въпрос 50)

1. Непозволено увреждане - някои привръзки:

1.1. право на държавата по местоизвършване на деликта;

1.2. право на държавата по настъпване на вредоносния ефект.

Тук се прилага 1.2. - право на държавата, където са настъпили или има опасност да настъпят непосредствени вреди.

Когато извършителят на вредоносното деяние и потърпевшият към момента на настъпването на вредата имат обичайното местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се првото на тази държава. Привръзката е темпорална. Използваната формула на привързване е общ личен закон (lex communis personalis).

Уредбата е хармонизирана с проекта за регламент Рим 2 на Европейския съюз.

Lex communis personalis и lex loci damni commisi няма да се приложат, ако от обстоятелствата като цяло произтича, че извършеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава. Такава връзка е налице, когато на страната по непозволеното увреждане е съществувало друго отношение преди настъпването му (например договорно отношение). Счита се, че непозволеното увреждане е значително по-тясно свързано с държавата, с която е свързано това предходно отношение. Според чл. 104 от ПКМЧП тогава се прилага правото на тази държава, която е значително по-тясно свързана (lex proximus).

Чл. 105 от ПКМЧП урежда вредите от стоки. Ако вредата е причинена от стока или има такава опасност поради недостатък на стоката, отношенията по обезщетяване на такава вреда се уреждат според правото на тази държава, в която е обичайното местопребиваване на пострадалото, увреденото лице. Но това право няма да се приложи, ако лицето, което дължи обезщетение, успее да докаже, че стоката е въведена на пазара на държавата, където е обичайното местопребиваване на пострадалия без съгласието на лицето, чиято отговорност се търси. Има отрицателно доказване. В този случай меродавно е правото на държавата, на чиято територия се намира обичайното местопребиваване или мястото на дейност на въпросното лице (чиято отговорност се търси) > има алтернативни привръзки.

2. Нарушаване на права, свързани с личността. Уредбата се съдържа в чл. 107 от ПКМЧП. Те могат да бъдат нарушени чрез разгласяването на информация в медиите, чрез други информационни средства > настъпват вреди за лицето и то има право на обезщетение. Защитата се уражда по избор на потърпевшия - или правото на държавата, където се намира обичайното местопребиваване на пострадалия, правото на държавата, където е настъпила вредата, или правото на държавата, на чиято територия е обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси. Когато лицето, пострадало от нарушаване на личните права, избира като приложимо правото на държавата, където е обичайното му местопребиваване или където е настъпила вредата, необходимо е да се изпълни допълнително условие - лицето, чиято отговорност се търси, да е могло разумно да предвиди, че вредата ще настъпи на територията на тази държава. Лицето, чиято отговорност се търси, има право да се защити, да направи опровержение. Това право се урежда от правната система на тази държава, в която съответното произведение е било публикувано или в която съответното предаване е било излъчено. (Право на държавата, където произведението е било публикувано - lex loci originis.) Тези разпоредби за възможност за закрила на пострадалия са меродавни в случай на закрила на личните данни (например ЕГН).

3. Увреждането на околната среда се регламентира в чл. 108 от ПКМЧП. Алтернативно са предвидени две привръзки:

3.1. Правото на държавата, в която е извършено вредоносното деяние, при условие че увреденото лице е избрало това право (lex loci delicti).

3.2. Правото на държавата, на чиято територия вредите са настъпили или има опасност да настъпят.

За увреждане на личните права има специална компетентност на българските съдилища (чл. 5 от ПКМЧП), за другите - обща компетентност.

4. Неоснователното обогатяване се урежда в чл. 110 от ПКМЧП. Приложимо е правото на държавата, където е осъществено това неправомерно разместване на права (lex loci condictionis). Но то няма да се прилага, ако се констатира, че неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с предходно отношение на същите страни (например договор), и ако се констатира, че това отношение е в по-тясна връзка с друга държава, ще се приложи lex proximus. Ако към момента на неоснователно разместване на блага страните по това отношение са имали своето обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, то ще се приложи правото на тази държава (lex communis personalis). Ако от обстоятелствата следва, че отношенията по неоснователното обогатяване са в значително по-тясна връзка с друга държава, ще се приложи правото на тази друга държава.

5. Водене на чужда работа без пълномощие се урежда според правото на държавата, където е обичайното местопребиваване или място на дейност на заинтересованото лице (чл. 111, ал. 1 от ПКМЧП). Привръзката отново е темпорална.

Ако работата е била предприета във връзка с друго отношение между страните (например договор между тях) и се окаже, че договорът е във връзка с воденето на чужда работа без пълномощие, ще се приложи правото, което урежда това друго отношение. В случаите, когато воденето на чужда работа без пълномощие е свързано със закрила на физическо лице или на конкретно имущество, меродавно ще е правото на държавата, в която към момента на водене на чуждата работа без пълномощие се е намирало въпросното лице или конкретното имущество. Отново има темпорална привръзка (lex situs за физическо лице или lex rei sitae за имущество). Ако се установи значително по-тясна връзка между воденето на чужда работа без пълномощие и друга държава, ще се приложи правото на тази друга държава (lex proximus).

В областта на уредбата на непозволеното увреждане и водене на чужда работа без пълномощие е допусната автономия на волята (чл. 112 от ПКМЧП) - след като е настъпило събитието и е настъпило задължението, страните по него разполагат с възможност да изберат приложимото към него право. Кодексът изисква изборът да е изричен или да произтича от обстоятелствата по всяко конкретно отношение и да не засяга правата на трети лица. Очертани са пределите на автономията на волята. Ако към момента на възникване на задължението всички елементи на извъндоговорните отношения са свързани с държава, различна от държавата, чието право страните са избрали, изборът не трябва да засяга приложението на повелителните норми на тази държава, чието действие не може да се отклони по пътя на свободата на договаряне. Очертават се пределите и на свободата на договаряне. За споразумението за избор, неговата форма и условия за действителност се прилагат разпоредбите, предвидени за договорите.

Обхватът на приложимото право се очертава в чл. 113 от ПКМЧП. Този член урежда условията и обхвата на отговорността; задължените лица; основанията за изключване, ограничаване и разделяне на отговорността; обезпечителните мерки, които съдът може да постанови; вида на вредите и техния размер; лицата, на които се дължи обезщетение; отговорност за вреди, причинени от другиго; способи за погасяване на задълженията; погасителната давност и преклозивните срокове; доказването на задълженията.

Така определено приложимото право не урежда отговорността на държавата или на юридическо лице на публичното право за причинени вреди в рамките на осъществяването на техните пълномощия както и отговорността на държавните служители.
Компетентност на съдилищата - според чл. 17 от ПКМЧП освен общата компетентност по чл. 4 в случаите на дела за непозволено увреждане българският съд ще бъде компетентен и тогава, когато вредоносното деяние (деликтът) е извършен на територията на Република България или (част от) вредите са настъпили в България. При същите условия българските съдилища са компетентни по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси. Увреденото лице има право на такъв пряк иск и е меродавна правната система на държавата, приложима към задължението по извъндоговорно задължение. Допусната е и автономия на волята (силно ограничена) - ощетеното лице може да избере право, което е приложимо към самия застрахователен договор и то ще дерогира правото, приложимо към договора.
Нелоялната конкуренция и ограничаването на конкуренцията

(въпрос 51)

В Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1965 г. (в последната й редакция от Стокхолм през 1967 г., изменена и допълнена през 1979 г.) закрилата срещу нелоялната конкуренция е определена като форма на индустриална собственост. При нелоялната конкуренция се причиняват вреди, нарушава се общото задължение да не се вреди другиму (например злоупотреба с чужда търговска марка) - специфична форма на деликт.

ПКМЧП включва нелоялната конкуренция и ограничаването на конкуренцията като форми на непозволени увреждания. Според чл. 106 от ПКМЧП задържения, произтичащи от нелоялната конкуренция и от ограничаването на конкуренцията, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия интересите на конкурентите в отношенията помежду им или колективните интереси на потребителите са били увредени или има опасност да бъдат увредени непосредствено и съществено. Не всяко увреждане ангажира пораждане на задължения. За да породи задължения, увреждането трябва да бъде съществено.

Формула на привързване - lex loci damni commisi (където е настъпило увреждането или има опасност да настъпи).

Sherman Act - където и да е осъществено действието, ако вредите са на нашия пазар, ние го санкционираме, стига нашата "дълга ръка" да го стигне J! Законът на "дългата ръка" има извънтериториално действие!

1) Вътрешноправни източници са Конституцията, някои специални закона (Закон за авторското право и сродните му права, Закон за патентите, Закон за промишления дизайн, Закон за марките и географските означения, Закон за типологията на интеграционните схеми, донякъде и Закон за защита на класифицираната информация в частта му за патентите особено), подзаконови актове (Наредба за представителите на индустриалната собственост).

2) Международноправни източници са многостранните международни договори, които са с особено значение - съдържат международна уеднаквена уредба на цялата тази група отношения.

ПКМЧП отделя специално внимание на компетентността на българските съдилища, пред които се търси закрила на права върху обекти на интелектуалната собственост, така също и на въпросите за приложимото право, включително прехвърлянето или лицензирането във връзка с обекта на интелектуална собственост и обхвата на защита.

Интелектуалната собственост не е право на собственост. Определението се съдържа в многостранен международен договор (Стокхолмска конвенция за учредяването на международна организация по интелектуалната собственост). Според Стокхолмската конвенция интелектуалната собственост включва авторското право (правата на авторите върху създадените от тях произведения на науката, литературата и изкуството), сродните на авторското право права (право на артистите върху техните изпълнения, право на продуцентите/производителите на записи върху тези записи, право на радио и телевизионни организации или т.нар. излъчващи организации върху техните програми), права върху научни открития, патентноспособните изобретения, промишлен дизайн, търговски марки и марки за услуги, търговско име или фирма, географски означения (наименование за произход и указание за произход на стоките) и всички други права върху обекти, които са резултат от творческия интелектуален труд на човека, включва се и правото на производителите на база данни, право на създаване на кочпютърни програми, право на създателите на продукти на биотехнологиите и генното инженерство, закрилата срещу нелоялната конкуренция.

Интелектуалната собственост може да се раздели на:

1) авторско право и сродните му права;

2) индустриална собственост;

3) открития;

4) други права.
(въпрос 52)

Закрила на авторското право и сродните му права. Уредбата се съдържа в чл. 70 и сл. във връзка с чл. 12 и чл. 109 от ПКМЧП. Приложимост на правото на държавата, в която се търси закрила на съответното право. Възникване, съдържание, прехвърляне и прекратяване на авторското право или на сродните му права се урежда от това право. Това е формула на привързване (lex protectionis). Наред с този общ принцип има и специални разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (чл. 99-101). Автори, които имат националност, с която България е обвързана с международен договор, ползват у нас същите права, които ползват и авторите - български граждани, и авторите, които имат обичайно местопребиваване у нас. Предоставя се национален режим - асимилация. Предоставянето на този национален режим зависи от два критерия:

1) критерий на личната връзка на автора между автора и Република България;

2) критерий на териториалната връзка между произведението и Р. България.

1) Според чл. 13, ал. 1 българският съд е компетентен, когато е налице лична връзка > ако авторите са български граждани или имат обичайно местопребиваване в България. В конфликт със ЗАПСП е специалният закон по отношение на кодекса, т.е. българският съд може да бъде сезиран от физическо лице, което има обичайно местопребиваване в България, но за да приложи българския материален закон нашият съд изисква доказателство, че постоянният му адрес е в България. Обичайното местопребиваване най-лесно се доказва с адресната регистрация. В ПКМЧП е възприета привръзката за обичайното местопребиваване (тя е обща).

Личната привръзка означава още, че закрила у нас ще получи и производителя, чиито автори са граждани на държави, с които държави България е обвързана с международен договор в областта на авторскоправната закрила, респективно лица, които имат обичайно местопребиваване на територията на такива държави.

При прилагането на критерия лична връзка правно релевантно е мястото на първата пуликация!

2) териториален критерий - тук правно релевантно е гражданството/обичайното местопребиваване на автора. Важно е къде е осъществена първата публикация. Ако произведението е публикувано за пръв път у нас или е реализирано като архитектурен проект за пръв път у нас или на територията на държава, с която Република България е обвързана с международен договор в тази сфера, тогава закрилата ще бъде предоставена на нашия съд и ще се приложи българският материален закон. Възприета е и още една възможност следствие на Бернската конвенция - дори произведението да не е публикувано за пръв път в България, а на територията на държава, с която България няма такъв международен договор, произведението би могло да се ползва от закрилата на българските съдилища, но при условие, че едновременно или в тридесетдневен срок (от датата на публикуване) бъде публикувано и у нас или на територията на държава, с която България е обвързана в това отношение.

Териториална връзка - когато изпълнението е било осъществено за пръв път на територията на Република България, чуждестранният артист-изпълнител може да се ползва от закрила пред нашия съд и с приложението на нашия материален закон.

Важна е личната връзка, но и териториалната също е в сила - когато записът е осъществен на територията на Република България или дори в чужбина, но едновременно с това е публикуван на територията на Република България от създатели чужденци, физическо лице с обичайно местопребиваване в чужбина или от чуждестранно юридическо лице, закрилата може да бъде предпоставена от нашия съд при спазване на българския материален закон.

Закрила на създателите на база данни. Ако създателят е физическо лице - гражданин на Република България, или с обичайно местопребиваване у нас, той ползва закрила от нашия съд при спазване на нашия материален закон. Ако е юридическо лице, то законът изисква същото да бъде учредено в съответствие на българското право, да има свое седалище у нас (или действително управление, или основно място на дейност). Ако юридическото лице има само седалище у нас, но другите две са в чужбина, то тогава, за да може такова лице да ползва закрила пред българските съдилища, необходимо е дейността му да има реална връзка с нашата икономика (да има клонове в страната, представителства, да плаща данъци).
Международни договори в тази материя (въпрос 53):

1) Бернска конванция за защита на литературните и художествените произведения;

2) Женевска универсална конвенция по авторско право;

3) Конвенция за защита на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и радио и телевизионните организации;

4) Конвенция за защита на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено възпроизвеждане на техните записи;

5) Конвенция за защита на разпространението чрез спътник на сигнали, носещи програми;

6) Европейска конвенция за трансграничната телевизия;

7) Маракешко споразумение за създаването на СТО и неговото приложение TRIPS (Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост);

8) новите два договора на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС, на английски WIPO):

- Договор за авторското право (ДАП);

- Договор за изпълненията и звукозаписите (ДИЗ);

9) Директива за разпространението на произведенията на литературата и изкуството в дигитална среда.

Принципи на закрила. Маракешкото споразумение изисква от държавите в преход да създадат такава уредба на авторското право и сродните му права, която да е съответна на закрилата, постигната в САЩ и в ЕС в началото на 90-те г. на ХХ в. Изисква се от държавите съдоговорителки да се присъединят към Бернската конвенция и да въведат в своето законодателство нейните принципи. България се присъединява към Бернската конвенция още през 20-те г. на ХХ век.

Основополагащите принципи на Бернската конвенция са:

1. Принцип на национален режим или национално третиране > асимилацията.

2. Авторското право възниква съобразно правото на държавата, където произведението е публикувано за пръв път.

3. Закрилата на авторското право се предоставя на тази държава, пред чиито органи е поискана.

4. Закрилата трае през целия живот на автора и 50 г. след смъртта му.

5. От закрила се ползват и непубликувани произведения, ако авторът им е гражданин или има обичайно местопребиваване в държава съдоговорителка.

Женевската универсална конвенция има някои разлики в сравнение с Бернската конвенция. На първо място, според Женевската конвенция при поискване на закрила в една държава съдоговорителка автоматично се получава закрила във всички държави съдоговорителки. Втората основна разлика е срока на закрила след смъртта на автора. Според Женевската конвенция срокът е 25 години.

При възникване на конфликт между двете конвенции превалира Бернската!

Лекция от 7 ян 2004

Патентоване в РБ при състави с международенн елемент.

(въпрос 54)
Индустриалната собственост намира своята уредба във вътрешноправни и международноправни източници. Вътрешноправните са изброените в лекцията от 6 ян 2005. Международноправните са представени от множество двустранни и многостранни договори. И разбира се, и ПКМЧП.

Уредени са двете хипотези – 1)предоставяне закрила на обекта на индустриална собственост в България по реда на патентоване или регистрация (в зависимост от конкретния обект) в страната и съответно 2)предоставяне на закрила в чужбина по реда на патентоване и на регистрация в една или няколко други държави.

Патентоване.

Обект на патентоване са изобретенията и полезните модели.

Законът за патентите (ЗП) посочва, че той е меродавен, когато става въпрос за патентоване на изобретения на граждани и ЮЛ от държави, с които България има международен договор в тази сфера. Когато са с националност на държава, с която нямаме договор в тази сфера, нашият закон ще се прилага в условията на взаимност (предоставяне на национален режим). Когато заявителят има постоянен адрес (ако е ФЛ) или седалище (ако е ЮЛ) в чужбина, то той е длъжен да извършва действия пред нашия компетентен орган (Патентното ведомство – ПВ) само и единствено чрез местен представител по индустриалната собственост (местните преставители по индустриалната собственост са монополисти). Това е особено доброволно представителство.

Кои лица може да са местни представители по индустриалната собственост?  Наредба за представителите по индустриална собственост. Изисква се българско гражданство, постоянно местожителство в страната, висше образование, явяване на изпит пред Патентното ведомство и след успешното му преминаване вписване в регистрите.

То може да стане (1)пряко (чрез подаване на заявка в нашето ПВ) или (2)по реда на т.нар. международна заявка, която е уредена в чл.67 и следващите в ЗП и във Вашингтонския договор за международно патентно коопериране.

Съществува и възможност за трансформация на международната патентна заявка.
(1)Непосредствена заявка – да се упълномощи местен представител, всички документи, необходими за патентоването се депозират от местния представител в нашето ПВ. Необходима е нотариална заверка. ПВ извършва необходимите проверки и процедурата се движи по обикновения ред за заявка в България.
(2)По реда на международна патентна заявка – в подадената заявка България трябва да е посочена страна и нашето ПВ трябва да е посочено ведомство или България трябва да е избрана страна и нашето ПВ трябва да е избрано ведомство.

Посочена – в заявката трябва да съществува текст, където България се посочва като държава, където заявителят иска да патентова.

Избрана – текст, според който България е избрана като държава, в която заявителят желае да ползва резултатите от предварителната межународна патентна експертиза и бълг. ПВ се избира като орган, който трябва издаде патент, ако резултатите удовлетворяват заявитела и съответно ведомството.
Според договора за патентно коопериране заявката се подава в чужбина пред съответния патентен орган, който я препраща към СОИС в Женева, прочитат я, прави се обща международна патентна експертиза, препращат я до българското ПВ и се започва националната процедура по издаване на патент. Когато България е посочена страна, тя следва общия ред, а когато е избрана, изчаква международната патентна експертиза.

Международната патентна заявка може да бъде подадена и в България. Това е процедура на самопосочване. Международната патентна експертиза от международното бюро на СОИС винаги дава по-достоверна и пълна информация относно състоянието на техниката в световен мащаб.

Трансформация на международна заявка – пред нашето ПВ е подадена международна заявка, но се оказва, че посочването на съответната държава е оттеглено или самата заявка е оттеглена или по някаква причина е обявена за оттеглена (ЗП чл.67 и следващите) за заявителя е важно да запази приоритет (той тече 12 месеца за изобретенията и 6 месеца за търговските марки и полезните модели). Затова той трансформира заявката във вътрешна за РБ.

По този начин се дава закрила на чуждестранните търговски марки, марки за услуги, промишлен дизайн, географски означения и топологии на интегрални схеми. (въпрос 56)

Принцип в чл.1 на ЗП – когато съответният обект се заявява от заявител с националност на държава, с която България е обвързана с международен договор, тогава защитата се предоставя при условията на национален режим. Когато заявителите са с националност на държава, с която нямаме такъв договор, прилагат се условията на взаимност. Когато заявителите са с постоянен адрес/седалище в чужбина, търси се местен представител по индустриалната собственост. Допълнителни условия относно марките, географските означения, търговското име.

Патентоване в чужбина

(въпрос 55)
То може да стане по два начина – (1)пряко и (2)по реда на международната патентна заявка.

Международната патентно заявка е уредена във Вашингтонския договор за межународно патентно коопериране (чл.67 и следващите), а след присъединяването на България към конвенцията за издаване на европейски патенти (още известна като Европейска патентна конвенция), вече може да се подава заявка и за европейски патент, която също е международна по своята същност.

Закрила се получава по правото на държавата, която издава патента или пред чието патентно ведомство е подадена заявката (чл.70, ал.2 от КМЧП).

NB! Международната заявка не означава задължително международен патент.

1)Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост.

2)Вашингтонски договор за международно патентно коопериране

3)Европейска патентна конвенция (процедурата е сходна с тази по Вашингтонския договор. Компетентно е Европейското патентно ведомство – ЕПВ – в Мюнхен, което има клон в Хага).

4)Мадридска спогодба за марките и тяхната международна регистрация

5)Хагска спогодба за международно заявяване на промишлен дизайн

6)Лисабонска спогодба за наименованията за произхад и тяхната международна регистрация.

7)Мадридска спогодба за преследване на фалшиви или заблуждаващи указания относно произхода на стоката

8)Будапещенски договор за международно депозиране на микроорганизмите за целите по процедурата на патентоването им

9)Маракешко споразумение и приложението му TRIPS

10)Акт на ЕС – регламент за търговската марка на Общността. Той има пряко действие, непосредствен ефект.

11)Стазбургска спогодба относно международната патентна класификация

12)Спогодба от Локарно за учредяване на международна класификация на промишления дизайн

13)Спогодба от Виена за учредяване на международна класификация на образните елементи на марките

14)Спогодба от Ница относно междунарона класификация на стоките и услугите за нуждите на регистрация на марки.

Всички тези спогодби за класификация служат за индивидуализация и по-лесно използване на класовете услуги и т.н. с цел да се снижи вероятността от злоупотреба.

Създаден е Парижки съюз за закрила на индустриалната собственост на държавите съдоговорителки в Парижката конвенция. Основен принцип на уредба на закрилата, предоставяна от Парижката конвенция, е принципът на асимилацията или националния режим. Отнася се до граждани или ЮЛ на държавите съдоговорителки, но и до чужденци, които нямат гражданство на държава съоговорителка, и ЮЛ, които нямат националност на държава съдоговорителка. Ако имат обичайно местожителство в държава съдоговорителка, а ЮЛ имат сериозни идейни, търговски предприятия, филиали и др., те се ползват от закрилата на националния режим.

Вашингтонски съюз за международно патентно коопериране. Урежда 2 правни процедури (посочена държава и избрана държава). При общата хипотеза има посочване?? Международното бюро на СОИС извършва обща международна патентна експертиза, за да установи нивото на техниката в световен мащаб. Служат му класификационните спогодби. Резултатите се обнародват в ежемесечен бюлетин на СОИС и те влизат в състоянието на техниката (тоест трябва да се отговори на условието за новост).

Предварителна международна патентна експертиза – за разлика от общата международна патентна експертиза предварителната се извършва по искане на заявителя, за което се доплаща такса. До такава екпертиза се стига по искане на водещи компании с утвърдено име, които не искат да подлагат на риск своето име. Тя е конфиденциална; резултатите й не се огласяват. Те са само за лично ползване от заявителя.

Международна регистрация на промишления дизайн (това е външното оформление на изделието). Сходна процедура с тази на Парижката конвенция.

Европейски патент – заявката може да се подаде направо в ЕПВ в Мюнхен или клона му в Хага. Трябва да е написана на френски, немски или английски език, да бъде придружена със съответните документи, да е посочена държава (държави), където заявителят желае да получи патент. Друга възможност е заявката да бъде подадена чрез националното ПВ и да бъде адресирано до ЕПВ или клона му с цел получаване на европейски патент. ЕПВ може да осъществи функциите на получаващо ПВ по международни заявки, подадени по Вашингтонския договор за международно патентно коопериране. Подава се межунарона заявка през националното пВV в нея ЕПВ се вписва като получаващо и след това се вписват няколко европейски държави като посочени или избрани. Прави се патентна експертиза от международното бюро на СОИС и още една (за по-голяма сигурност) от ЕПВ. ЕПВ праща заявката до посочената държава, където да се издаде патент.

Географски означения – създава се частен съюз според Лисабонската конвенция. Седалището е в Берн. При международна заявка дотам трябва да се посочи държава, където се желае регистрация. Бюрото на ЧС влиза в предварителен контакт със съответното национално ведомство на посочената държава и ако то гарантира, че може да осигури закрила, му се изпраща заявката и прави регистрация.

Има изключение от строготериториалното действие. дори изобретението да е патентовано в 1 държава, патентът няма да породи действие на тази държава, ако някой използва патентното изобретение без позволение на патентопритежателя. Чл.20 от ЗП – когато патентованото изобретение се намира на борда на чуждестранно транспортно средство, което временно или случайно навлиза в територията на страната и ако това изобретение се използва за нуждите на транспортното средство, а не за търговски цели, това използване НЕ се счита за нарушение на правата на патентопритежателя.

Лекция от 13 ян 2005

Брачни и семейни отношения с международен елемент

(въпроси 58 и 59)
Частична уредба в българското МЧП – глава 11 от СК, която КМЧП ще отмени почти изцяло.

Източниците са ВП и МП.

ВПИ: Глава 11 от СК (глава 8 в КМЧП), Закон за закрила на детето, някои подзаконови нормативни актове като Наредба №3 на Министерството на правосъдието за условията и реда на даване на съгласие за осиновяване от чужденец.

МПИ: Трудно се постига международно уеднаквяване и затова са малко на брой многостранните международни договори в тази материя. Международно уеднаквяване обикновено се осъществява на двустранно ниво (договори за правна помощ и консулските конвенции най-често). Има и няколко многостранни международни договора – Конвенция на ООН за закрила правата на детето; Хагска конвенция за защита правата на детето и сътрудничество в областта на международното осиновяване (ДВ, бр.16 от 2002 г.); Конвенция на ООН за гражданството на омъжената жена.

Предпочита се стълкновителната уредба. Насочва се към отечественото право (най-често) на лицата страни по отношението, като се гарантира максималното зачитане на националните особености, традиции, бит и морал.
Уредба в кодекса:

Чл.74 (форма на брака) във връзка с чл.6

Принцип за приложимост на правото на тази държава, пред чийто орган по гражданското състояние или друг компетентен орган бракът се сключва. Формата на брака се урежда по правото на местосключване на брака (lex celebrationis).

Чл.131 от СК във връзка с чл.12 и чл.13

Когато едно от сключващите брак лица е български гражданин, бракът може да се сключи пред длъжностно лице по гражданското състояние у нас. Когато лицето има обичайно местопребиваване в България, то може да сключи брака пред длъжностно лице по гражданското състояние у нас (независимо от гражданството им).

Бракът в чужбина

Български граждани в чужбина

Бракът може да бъде сключен пред местно лице по гражданското състояние или пред наш дипломатически или консулски представител в случай, че правото на тази държава допуска дипломатически и консулски бракове на нейна територия.

Български грагражданин и чужденец в чужбина

Бракът се сключва пред дипломатически/консулски представител, но се изисква комулативно местното и отечественото право да допускат такива бракове. Може и пред местно длъжностно лице при изпълнение на условията за форма на брак на местното право.

Чужденци в България

Бракът се сключва пред наше длъжностно лице по гражданското състояние или пред техен дипломатически/консулски представител у нас, но ако отечественото им право допуска тази възможност.

Чл.129
Условия за сключване на брак – чл.75

За всяко от лицата, сключили брак, условията се определят от отечественото му право.

Ако едно от сключилите брак лица е български гражданин или лице с обичайно местопребиваване в България, а бракът се сключва пред наше длъжностно лице по граждънското състояние и съответното чуждо приложимо право установи пречка за сключване на брак, която е несъвместима със свободата за сключване на брак у нас, та такава пречка у нас не се зачита (чл.75, ал.2).

Когато чужденец сключва брак с български гражданин пред длъжностно лице по гражданското състояние у нас, този чужденец трябва да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключване на този брак (чл.76=чл.130 на СК)

Ако лицето е апатрид, отечествено парво ще е правото по обичайното местопребиваване.
Унищожаемост на брака – чл.77 на КМЧП

Прилогимо е правото, съгласно което са били преценени условията за сключването му.