Правен статус на субектите на частноправните отношения с

Правен статус на субектите на частноправните отношения с

Форми на привързване: Lex personalis – приложимото право относно физическите лица, определя правния статус на ФЛ. В континенталната правна система това е отечственият закон (lex patriae), а в англо-ам – lex domicilii. Нашият кодекс изхожда от принципа на отечественото право. Той е меродавен за определяне на правния статус. Наред с него широко приложение намират принципът на обичайното местопребиваване и принципът на най-тясната връзка.

Чл.47, ал.1 от КМЧП.

Кодексът урежда хипотезите, при които трябва да се определи какво е отечественото право за лице с двойно гражданство (бипатрид) и за лице без гражданство (апатрид).

За бипатридите има 2 подхипотези:

1)когато бипатридът има българско и чуждо гражданство (чужди гражданства) – според нашия кодекс неговото отечествено право е българското право (чл.47, ал.2). Това е основание за стълкновение.

2)когато бипатридът има две или повече чужди гражданства (чл.47, ал.3 от КМЧП), за отечественоправо се приема правото на тази чужда държава, в която се намира обичайното местопребиваване на въпросното лице.

Обичайното местопребиваване (уредено в чл.47, ал.7) е мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, като това не е свързано с необходимостта от регистрация или от разрешение за установяване на това място. Вземат се предвид обстоятелства, установени от трайни връзки или намерението да се създадат такива (там да бъде установен центърът на жизнените, културните, икономическите, финансовите интереси на това лице, тоест трябва да се съобразяват обстоятелства от личен и професионален характер).

Ако едно лице бипатрид с 2 или повече чужди гражданства няма обичайно местопребиваване в нито една държава, ще се приложи като отечествено право правото на тази държава, с която лицето е в най-тясна връзка.

Правният статус на апатридите (чл.3 от Закона за чужденците дава определение за апатрид) – отечественото право на апатрида е правото на тази държава, в която е неговото обичайно местопребиваване или ако такова не може да се установи по реда на чл.47, ал.6 от кодекса, това е правото на държавата, с която лицето е в най-тясна връзка.

Кодексът урежда и въпросът за отечественото право на бежанеца.

Закон за бежанците на РБ и Конвенцията за бежаците

Когато лицето отговаря на изискванията да бъде бежанец или лице, на което е предоставено убежище – отечественото право е е правото на държавата по неговото обичайно местопребиваване. А ако такова не бъде установено – правото на държавата, с която лицето е в най-тясна връзка.

(въпрос 24)

Правоспособността, която е придобита под действието на правото на отечествената държава (отечественото право) не се засяга при промяна на гражданството (произтича от Всеобщата декларация за правата на човека).

Чл.54 от КМЧП – условията и последиците от обявяването на безвестното отсъствие и смъртта се уреждат от правото на държавата, чийто гражданин е било това лице към момента, когато са постъпили последните сведения за него. Ако се налага вземането на мерки за запазване на имуществото на това лице и ако това имущество се намира на територията на България, то уреждането на тези мерки се извършва от правото на България. Правото за обявяване на безвестно отсъствие и смърт на лице важи във всички случаи, когато обявяването бъде поискано от лица, които имат основателен интерес от обявяването. В някои случаи обявяването може да стане не при спазване разпоредбите на отечественото право на лицето, а при спазване изискванията на българското право. Ако обаче това бъде поискано от лица, които според българското право имат основателен интерес от обявяването на безвестното отсъствие/смъртта (чл.54, ал.3 – не е казано, че основателният интерес трябва да съществува според българското право, но съществува отпращане към българското право).

Кодексът посочва и компетентния съд. Българският съд е компетентен в случаите на обявяване на безвестно отсъствие или смърт и той ще приложи българското право в хипотезата на чл.54, ал.3, респективно отечественото право на лицето (към момента на получаване на последните сведения за него).

Кога българският съд ще бъде компетентен? – чл.4 и чл.5, т.4 от КМЧП. По чл.4 (1)когато ответникът има обичайно местопребиваване в България, когато лицето, което ще се обяви за безследно изчезнало/мъртво е български граждаин или има обичайно местопребиваване у нас. (2)Когато ищецът, имащ основателен интерес да поиска обявяването на безвестното отсъствие/смъртта, е български гражданин.

(въпрос 25)

Трудовата дееспособност се урежда от трудовото право, брачната дееспособност – от семейносто право.

Дееспособността се урежда от правото на държавата, чийто гражданин е лицето, т.е. неговото отечествено право.

Специални условия относно дееспособността:

Чл.49 на КМЧП

Чл.51 (търговска дееспособност) – дееспособността на 1 ФЛ да извършва търговска дейност се определя о правото на държавата, където то се регистрира като търговец (lex loci registrationis). Ако регистрация не е необходима, меродавно е правото на държавата, където лицето извършва основната дейност (привръзката основно място на дейност).

За брачната и трудовата дееспособност се прилага привръзката отечествено право на лицето.

За първи път съдебната практика се произнася по проблема за “злоупотреба с недееспособност” в решението на Френския Касационен съд по делото Лизарди. При уредба на отношенията във връзка с дееспособността повечето законодателство включват защитна клауза за “злоупотреба с недееспособност”.

Чл.49, ал.2 – Когато договорът е склучен межу лица, намиращи се в една и съща държава, лицето, което е дееспособно по правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна е знаела за тази недееспособност или не е знаела поради небрежност.

Чл.441 от ЗЗД гласи същото.

Следователно:

1)Договорът трябва да е сключен межу присъстващи в една и съща държава лица.

2)И двете лица трябва да са дееспособни съгласно правото на тази държава.

3)Едното лице трябва да е недееспособно според правото на друга държава (може да е отечествената му държава или държавата по обичайното му местопребиваване).

4)Съконтрахентът трябва да не е знаел за неговата недееспособност (освен ако незнанието не се дължи на небрежност).

При комулативна наличност на тези условия влиза в сила чл.49, ал.2.

Относно компетентността:

Според чл.5, т.2 от КМЧП българските съдилища са компетентни по делата за лишаване или ограничаване на дееспособността на български граждани, както и на лица с обичайно местопребиваване в РБ. Българските съдилища са компетентни и за отмяна на лишаването или ограничаването на дееспособността на български граждани и лица с обичайно местопребиваване в РБ.

А на какви основания един чужденец може да бъде поставен под запрещение? …

Уредба на ограничаване на дееспособността има и в договорите за праван помощ, които изрично формулират правилото, че…
Правна индивидуализация на ФЛ в българското МЧП

(въпрос 26)

1)името

3)факти в актовете за раждане, брак, смърт (актовете за гражданско състояние не са признак за правна индиидуализация, но служат на праваната индивидуализация като документи, съдържащи и удостоверяващи факти относно гражданския статус на лицата).

Закон за гражданската регистрация

Щом името е вписано в чужд акт за раждане, то се приема така, както е вписано там (например имената може да са повече от три). Във връзка с приложимото право спрямо името на чужденец меродавен е личният закон (lex personalis) на чужденеца. Ако лицето си промени гражданството, въздействието върху името се определя според правото на държавата, чието гражданство ФЛ е придобило (тоест по “новото” право).

Защита на името

Защита срещу посегатилствата върху името/псевдонима се урежда като извъндоговорни отношения. По чл.52, ал.3 е посочено, че защитата ще се урежда съгласно правилата за извъндоговорни отношения (глава 11 на проекта).

Лицето с обичайно местопребиваване в България може да поиска промяна на името си или вписването на име от наши компетентни органи и то ще стане по реда на българското право.

Чл.5, т.1 – компетентен е българският съд по делата за промяна и за защита на името, когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ.

Ражда ми се дете в чужбина – има избор между местни длъжостни лица или консулът на България в тази страна.

Закон за гражданската регистрация (ЗГР) – използва категорията “постоянен адрес”.

При международното осиновявване – постоянно (не обичайно) местопребиваване.

Държи се сметка за трайната уседналост на базата на лични, икономически, социални и други контакти с това място. “Постоянен адрес” се използва преди всичко за административни нужди. Най-често ние използваме “обичайно местопребиваване”. Когато ФЛ е без гражданство или с няколко гражданства за негов отечествен закон се приема законът по обичайното му местопребиваване.

ЗГР и в двустранни международни договори, договорите за правна помощ.

Функция на длъжностно лице по гражанското състояние могат да изпълняват местни длъжностни лица, дипломатски или консулски представители, капитан на кораб (командир на самолет не може да има такива функции). Командирите на български контингент в чужбина също могат да издават актове по гражданското състояние. Ако АГС е съставен в чужбина въз основа на този АГС може да се издаде такъв акт от българско длъжностно лице у нас.
Лекция от 12 ноем 2004
Правен статус на държавата в българското МЧП

(въпрос 27)

2 виждания относно суверенитет:

1)абсолютен

2)функционален

Оттам и абсолютен и функционален имунитет.

ЕС:

Основно условие, за да може държавата да участва като равнопоставен субект в ЧПОМЕ е ограничаването на имунитета на държавата в рамки, в които тя самата го е допуснала. Държавата е носител на 3 категории суверенитет:

1)съдебен – държавата не може да бъде съдена, НО

2)несеквестируемост на държаното имущество

3)срещу принудително изпълнение у нас на чуждестранни съдебни решения или решения на други компетентни органи.

Как държавата доброволно ограничава своя суверенитет? Посредством нормативен акт, по силата на който суверенитетът й бива ограничен (ГПК чл.7??)

В чужбина България може да бъде поставена под същите или сходни условия, ако е ищец. Може да се обърне към чуждестранен съд, ако обект на спора са нейни предприятия или нейни недвижими имоти в чужбина.

2)несеквестируемост на държавното имущество – със закон държавата ограничава своя имунитет върху такива имущества.

ЗДС: собствеността е разделена на публична и частна.х частната не се ползва с имунитет, тя може да бъде секвестируема.

Наредба за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие – държавата апортира свое имущество с капитала на такива дружества, то загубва имунитета, превръща се в частна собственост.

3)ГПК – допусната е такава възможност за принудително изпълнение (производството за екзекватура). Чл.303 от ГПК: при взаимност и тази взаимност да бъде потвърдена от компетентен български орган (Министерството на правосъдието).

В някои случаи се сключва договор между България и съответната държава, чието съдебно решение следва да бъде изпълнено от нас.

Чуждестранни арбитражни решения – държавата приема, че те могат да бъдат признати и изпълнени (вкл. и принудително) от нас. Това става чрез присъединяване на страната към Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. И тук е необходима взаимност.

Практическата възможност за изпълнение на подобно решение у нас е много по-голяма от практическата възможност за изпълнение на наше решение в чужбина.

(въпрос 28)

Lex societatis – поданство на ЮЛ. Този закон определя националността на ЮЛ. В главните правни системи по света обаче липсва единомислие относно съдържанието на формулата lex societatis. Ползват се различни стълкновителни критерии:

1)право на държавата по регисрация (lex loci registrationis)

2)право на държавата по седалище

3)право на държавата по място на стопанска дейност

4)право на държавата, чиято националност имат лицата, които осъществяват контрола или действителното управление на ЮЛ.

Чл.55-58 от ПКМЧП.

Чл.55, ал.1 – критерий месторегистрация. Правният статус на ЮЛ се определя съобразно правото на държавата, където те са регистрирани. Но има ЮЛ, които не подлежат на регистрация (partnerships не подлежат на регистрация). За такива ЮЛ правният статус се определя според правото на държавата, на чиято територия според устройствения акт на ЮЛ се намира неговото седалище. Ако ЮЛ е регистрирано в няколко държави, отново седалището се приема за привръзка. Седалище – мястото, където се намират органите на управлението.

У нас седалище и месторегистрация съвпадат, защото ЮЛ се регистрира в окръжния съд, към който се води търговският регистър.

Ако се окаже, че според устройствения акт седалището е в една държава, но (дружеството) ЮЛ принадлежи капиталово на субекти, които по националност принадлежат на друга държава (пр. Булбанк) ??

Теория на контрола (Теория на на вражеското ЮЛ)

Вражеско ЮЛ е това, което посредством капитала се контролира от субекти на вражеска държава, независимо къде е регистрирано. Националността на 1 ЮЛ е националността на субектите, които упражняват контрол върху това ЮЛ, независимо къде то е регистрирано или къде му е сдалището. Контролът може да се упражнява по няколко начина. Може да е:

-пряк (когато собственикът на капитала пряко участва в контролираното дружество)

-непряк (когато собственикът учредява дружество, чрез което държи капитала в контролираното дружество)

-активен (когато контролиращият субект държи преобладаващата част от капитала, тоест решенията се вземат пряко от него като мажоритарен собственик)

-пасивен (когато собственикът на капитала не притежава достатъчно капитал, за да взема решения, но притежава достатъчно капита, за да блокира неизгодните решения – блокираща квота или право на вето)

Уредба на контрола:

Чл.55, ал.3 от ПКМЧП – тук уредбата е сравнително ограничена. Концепцията на контрола няма да се приложи, ако ЮЛ има само една регистрация.

Транснационални корпорации – уредба в спогодбите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.

Договор между България и Швеция дава определение на контрола и посочва, че разпоредбите на този договор се разпростират и по отношение на ЮЛ, които са регистрирани и в трета държава, ако са контролирани пряко или непряко от ЮЛ или граждани на държави съдоговорителки.

Критерий за основно място на стопанска дейност – сравнително ограничено приложение, т.к. се отнася само до участието на ЮЛ в договори, това е част от договорния статус. Този критерий е приложим и в данъчното облагане на ЮЛ (по-точно в избягването на двойното данъчно облагане на ЮЛ; ЮЛ се обвързва само с една държава съдоговорителка). Все още не е генерален критерий, а се използва в тези 2 хипотези.

Чл.57 – урежда се: учредяване правната същност на ЮЛ и правно-организационната му форма; фирменото наименование; правосубектността и система на управление; органи – състав, компетентност, начини на функциониране; представителство; членствените отношения; отговорност на ЮЛ за поети от него задължения;последици от нарушаването на закона (приложим относно поданството на ЮЛ) или на устройствения акт; преобразуване и прекратяване на съществуването на ЮЛ.

Ако се преобразува ЮЛ със седалище в различни държави или се премества седалището на ЮЛ, то тези действия имат правен ефект само при условие, че са извършени в съответствие с правото на държавата, където е седалището (или където са били седалищата) – чл.58.

Относно неперсонифицираните образувания (чл.56) – меродавно е правото на държавата, в която са регистрирани или където са учредени.

(въпрос 29)

Форма на сделките – чл.60. уредбата е стълкновителна.

2 формули

Формата се урежда от правото, което урежда сделката по същество (lex causae). Но е достатъчно да бъдат спазени изискванията относно форма, предвидени в правото по местоизвършване на сделките(lex loci actus).

Уредба в международноправни източници – договори за правна помощ и консулските конвенции.

Когато сделката има за предмет недвижим имот, се прилага законът по местонахождението на вещта (lex rei sitae, lex situs).

Консулските конвенции се занимават с функциите на консула в материята на сделките. Той сключва сделки или заверява сключени пред него сделки, (1)когато участниците са с националност на изпращащата държава, (2)когато са субекти с националност на изпращащата и приемащата държава, (3)когато са субекти с националност на изпращащата и трета държава, но сделката се сключва пред консула.

По принцип консулските конвенции дават предимство на правото по местонахождение на имота.

(въпрос 30):

Представителството бива:

1)законово (задължително)

2)договорно (доброволно)

3)представителство по интелектуалната собственост

4)консулско представителство

5)институционализирано търговско представителство

При представителството на ЮЛ меродавни са:

(1)правото на държавата по месторегистрация (тя ще определи представителството)

(2)правото по седалище

(3) ??
Представителство на децата от техните родители – чл.157 (такъв член обаче, въпреки най-доброто ми желание, аз не открих ) от СК. Меродавно е отечественото право на детето, освен ако отечественото право на родителите ще е от по-голям интерес за детето.

Настойничество и попечителство – меродавно е отечественото право на лицата, които са поставени под настойничество/попечителство.

При осиновяване – на осиновителя.

А прекратяване – на осиновения.

Правно основание за възникване на представителството е едностранна сделка. Обикновено с договор се уреждат цялостните взаимоотношения.

Доброволно е, защото липсва законово адължение за даване на пълномощно. Това представителство се създава с оглед улеснение на страните.

ПКМЧП регулира отношенията между представител и представляван, между представител и трето лице, между представляван и трето лице. В последния (във втория??) случай (чл.61) случай съществуването и обхватът на представителната власт, както и последиците от действията на представителя се уреждат от правото на тази държава, в която представителят е имал основно място на дейност към момента на извършване на съответните представителни действия. Това право е приложимо по отношение на действителното представителство, както и по отношение на претендираното представителство. Същ. представителство се доказва с договора. По отношение на договора са меродавни привръзките, възприети в кодекса. Меродавно е или избранотоот страните право, или, ако не са избрали, влизат в сила обективните привръзки на закона.

Отношение представляван – трето лице: възможно е приложението и на друга привръзка (чл.61, ал.2 на ПКМЧП – прилага се правото на държавата, в която представителят фактически е действал). Тази привръзка измества предходната (за основното място на дейност) в следните случаи:

1)когато представителят няма основно място на дейност;

2)когато в държавата, в която представителят осъществява фактически представителните действия , се намиранеговото място на стопанска дейност или неговото обичайно местопребиваване и при условие, че представителят е действал от името на представлявания;

3)когато в тази държава е основното място на дейност на третото лице, или неговото обичайно местопребиваване;

4)когато представителят е действал на борса и е участвал на търг.

Правото на държавата, където е основното място на дейност, може да бъде дерогирано и в още 1 хипотеза (чл.61, ал.3): при прилагане принципа на автономия на волята, когато представляваният (респективно третото лице) упражняват автономен избор. Условия:

1)изборът да е в писмена форма;

2)избраното право да урежда обхвата на представителната власт и последиците от действията на представителя;

3)изборът да е изрично приет от другата страна;

4)изборът не бива да засяга интересите на представителя.

Чл.61, ал.1 обективна привръзка – право на държавата по основното място на действие може да бъдат дерогирани в тези случаи (ал.2 и ал.3).
Договор за представителство:

Могат да възникнат спорове по договорни отношения. По тях е компетентен българският съд при следните условия:

1)когато мястото на изпълнение на задължението (представителството) е в РБ;

2)когато ответникът има основно място на дейност у нас.

Чл.14 от кодекса урежда тези хипотези.

3)когато ищецът е български гражданин или ЮЛ, което е регистрирано в България, съответно има действителното си управление в България съобразно чл.4 от ПКМЧП.

*Представителство по интелектуалната собственост (ЗАПСП, ЗП, ЗМГО)

заявители, които имат постоянен адрес в чужбина или седалище там (ЮЛ) и желаят да извършат действия пред нашите компетентни органи по интелектуалната собственост, са длъжни да сторят това чрез местен представител по интелектуалната собственост. Създава се монопол на тези местни представители. Тази категория заявители са длъжни да упълномощят свой местен представител. Това е особена форма на договорно представителство.

Другите две форми не могат да бъдат определени нито като законови, нито като договорни представителства:

*Институционализирано търговско/банково представителство (ИТП)

*Консулското представителство

То наподобява законовото представителство, т.к. решение за създаване на такова представителство се взема от управителните органи на принсипата. То е част от структурата на чуждестранното търговско дружество. Но след вземане на решение от управителните органи, те упълномощават да се създаде представителство и да го регистрират съгласно правото на държавата, където то ще извършва дейност, както и да представлява търговското дружество, което го е създало. Трябва да се представи решението, документи за актуалното състояние на дружеството и нотариално заверено пълномощно. То не е ЮЛ, няма право да сключва сделки (освен 2), може да наема помещения, персонал и тези отношения се подчиняват на нашето право (по право на дейност).

По начин на възникване е близко до законовото, т.к. възниква по силата на правната норма. Нормите на консулските конвенции задължават консула да представлява ФЛ и ЮЛ с националност на изпращащата държава на територията на приемащата държава, ако тези лица са възпрепятствани лично да представляват интирисите си. Прекратяване на консулското педставителство – близък до начина на прекратяване на доброволното представителство:

1)като преставляваните лица сами поемат представителството на интересите си;

2)като упълномощят друго лице да ги представлява в приемащата държава.

Действията на консула имат непосредствен ефект в правната сфера.
Погасителната давност в българското МЧП

(въпрос 32)

Прилага се правото, което урежда отношението, по повод на което възниква давност. Урадбата е материалноправна, императивна (с малко изключения) и се предвиждат кратки давностни срокове.

-Конвенцията COTIF (ж.п.)

-Споразумение СМГС (ж.п.)

-Конвенцията CMR (по шосе)

-Общи условия за международни превози на товари по Дунав

-Монреалска конвенция за международни въздушни превози

-Виенска конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда

Най-кратка е давността по СМГС (общ срок 6 месеца и специален срок 2 месеца).

По COTIF обща давност 3 г., специална – 1 г.

Монреалската конвенция – 2 г. давностен срок.

За ядрена вреда – 10 г. давност. Допуска давностният срок да бъде намален, ако според правото на сезирания съд може да се намали, но до 3 г.

Виенската конвенция допуска и удължаване на срока, когато отговорността на ядрения оператор е покрита с държавна гаранция, ипотека или друг ид гаранция. И тук има предел – не повече от 20 г. (от значение е периодът на полуразпад)
Вещноправни отношения с международен елемент
Главя 7 от ПКМЧП, чл.63 и следващите

Правният статус на вещите върху движимите и недвижимите вещи се подчиняват на правото на държавата по местонахождение на вещта.