Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Сапольски
| държава може да се (или реално се) проявява чрез съответно държавно устрой-
ство, както и посредством внимателно, но и достатъчно прилежно изпълнение на законите и управлението на различните й жизнено важни сфери 13 . Едва ли трябва да се изненадваме от факта, че в този случай и текст дос- та осезаемо, даже контрастно се забелязва „призрачната сянка“ на социобиоло- гизма, защото това бурно историческо време е твърде уютно за последния. 14 В иконографията и „дешифровката“ на потайностите на държавата Л. фон Щайн не започва с иновативни, пионерски, исторически непознати преди него, теоретически ходове. Напротив, той обикновено следва и то много прилежно една твърде стара логика и техника, която е базирана на сравнението на дър- жавата с човешкия организъм. На този фундамент видният германски мислител постулира, че държавата също притежава, а и по различни начини изявява своя- та душа и своята телесност. И още нещо по-важно: че тя не е пасивно, а е са- моопределящо се същество, притежаващо свой Аз, собствена воля, но и свое дейностно проявление. 15 След като е живо същество, тя неизбежно притежава и демонстрира свой начин на живот. Той най-често се (или трябва да се) про- явява в нормалното и пълноценно функциониране на отделните органи на дър- жавния организъм, подобно на жизнените процеси в организма на човека. А както при човека, така и в държавания организъм нездравословните или болестните 12 Пак там, с. 14, където фон Щайн визира три нейни форми - правителството, самоуправлението и съюз- ните организации. Изпълнителната власт се базира на три главни принципа: а) повелите никога не могат да се нами-рат впротиворечие със съществуващите и действащите закони; б) всяка функция на ангажираните с тази власт кадри трябва да се отличава с определена компетентност; в) тази власт не може реално да функционира без определени граници и форми на принужда спрямо техните нарушители (с. 19- 20). 13 Срав.: Щтайн, Л. фон Учение об управление и право управления с сравнением..., с. 2. 14 Ето защо съвсем не е изненадващо обстоятелството, че днес, когато отново неосоциобиологията прави ма-щабни инвазии, но и печели доста сериозни територии в сферата на обществознанието, темата за „консерва-тивния социализъм“ се възкресява, и то след като десетилетия наред е била в историческа летаргия (виж напр.: Сапольски, Р. Биология добра и зла. М., Альпина-нон-фикшн, 2019, и: Кто мы такие: наши гены, тело и обще-ство. М., Альпина-нон-фикшн, 2018; Тищенко, П. Био-власть в эпоху биотехнологий. М., ИФ РАН, 2001; Уилсон, Э. О природе человека. М., Кучково поле, 2015, от него още и: Смысл существования человека. М., Альпина-нон-фикшн, 2017, Хозяева Земли. СПб., Питер, 2014). 15 Срав.: Штайн, Л. фон Учение об управление и право управления с сравнением...., с. 3. 27 състояния обикновено се причиняват от сериозно нарушаване на правилното състояние и йерархичните зависимости между отделните му органи и техните функции; по-точно, когато една функция притеснява, завзема или подчинява на себе си други функции на държавния организъм, с което тя нарушава органичния статус и жизнения патос на държавното цяло (а и тяло). За фон Щайн, тялото на държавата е земята, а душата му е народът. Това не са изненадващи метафори, защото такива има и в много други модал- ности на консервативната идеология, а и в обслужващата я атрактивна лексика. Освен това, подобно на човека, тялото и душата на държавата неизбежно прите- жават и по своеобразни начини демонстрират своята индивидуалност, както и особен свой - естествен и личен - живот, който, обаче, не всички разбират. И затова е напълно резонно да се предполага или очаква, че такава специфична анатомия, но и психология на държавата, или такова нейно сравнение, или пък уподобяване с органичността на живите същества няма как да не се отразят и върху дискурсите му за органичния произход и нелесната за проумяване фено- менология на държавното устройство и управление във всичките им модуси. Подобна биологизаторска иконография, а и органицистична трактовка на държавата, обаче, няма как да заобиколи, нито пък да прескочи иначе твърде де- ликатната тема за сношенията на държавата, които, според Лоренц фон Щайн, са доста аналогични с тези на човека 16 . А те могат да са външно и вътрешно ори- ентирани, но и съответно практически осъществявани. Обратно на мащабно бушуващите (в неговото смутно историческо време и разтърсвано от сериозни и разнообразни катаклизми германско общество) анархистки визии, които определено и безусловно съзират в държавата основ- ния виновник или престъпник за човешките мъки и страдания, поради което тя следва да бъде публично дезавуирана, мащабно стигматизирана и безмилосно практически унищожена, фон Щайн вижда в нея единственото спасение на на- цията и обществото, разбира се, след нейната радикална и мащабна реформа- ция, исторически перспективна модернизация, каквото той напълно убедено и категорично смята, че може да предложи, но и осъществи само неговата визия. 16 Далечен съвременен и преформатиран отзвук на подобни органицистични представи и тълкувания за ес- теството и особеностите на държавата и обществото са и немалкото вулгаризирани метафори в полити- ческия речник на наши или чужди теоретици, експерти, депутати и пр. Всички те, обаче, носят в себе си нещо от духа или от „призраците“ на различните модалности на психоанализата в сферата на политиката. Неслучайно сексуалната метафорика е така често използвана в годините на „демократичния ни преход“. 28 И още нещо, което е също много важно. В противовес на доминиращите в неговото бурно време и кризисно общество идейни визии, че нормализация, си- гурност и перспективност за живота на хората има единствено в гарантираната и дълготрайна хегемония на обществото над държавата и нейните репресивни функции, видният немски аристократ залага изцяло на обратната формула, а именно, че доминацията на държавата над обществото е истинската, но и реал- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|