Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох


Има ли почва у нас консервативният социализъм?......................................231



Pdf көрінісі
бет3/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

Има ли почва у нас консервативният социализъм?......................................231 
 
Заключение............................................................................................................250 
 
 
 
 
 
 
 
 



УВОД 
Когато в няколко свои публични изяви - по повод на критиките и натиска от 
страна на ПЕС срещу позицията на ръководството на социалистите у нас от-
носно неприемането на Истанбулската конвенция, - лидерът на БСП Корнелия 
Нинова лаконично сподели мнението за консервативния социализъм, в средите 
както на партийните функционери, така на други партийни лидери и журналисти 
избухна взрив от разноцветни оценки - всички до една, обаче, крайно негативни.
Такова единодушие е странно, необичайно, а и симптоматично за родните 
елити. Ако за представителите на левицата то е напълно обяснимо и разбирае-
мо, що се отнася до тези на десните консервативни формации то е просто оза-
дачаващо, макар единственото приемливо обяснение за такава неистова реак-
ция да е паническият ужас, че те могат да загубят още много свои избиратели по 
консервативна линия, която сега (чрез такава оферта) увеличава плурализма си.
На няколкото директни, но очевидно и твърде „постни“ въпроса от страна 
на журналисти, какво собствено има предвид относно консервативния социали-
зъм, К. Нинова отговори твърде лаконично, а и очевидно доста прибрано, от кое-
то въобще не се разбра какви са, а и докъде стигат знанията й по този въпрос. 
Що се отнася до същността, особеностите и спектъра на реакциите срещу 
публичните изказвания на К. Нинова по въпросната изненадваща тема, те опре-
делено бяха не само доста интригуващи, но и, заедно с това, изненадващо 
сходни въпреки различията в идеологическата и партийната принадлежност на 
лицата, които ги изразяваха в различни електронни медии и интервюта. 
Естеството и параметрите на тези оценки бяха твърде широки - от пълна 
изненада, внезапно учудване и краткотрайно настойчиво запитване какво соб-
ствено тя има предвид, използвайки формулата за въпросния консервативен 
социализъм, до демонстративно афиширани упреци, нескрито злорадство, все-
възможни критики или обвинения, дори сериозни заплахи, безцеремонни подиг-
равки, нескрита ирония, брутален сардонизъм, или откровени, стигащи почти до 
истерия, реакции, че тя с тези анонси изкривява програмната линия на Партията. 
Вместо напълно спокоен, разумен, задълбочен, а и многостранен анализ, 
или добре организирана и солидно отразена в и чрез медиите идейна дискусия 
както в средите на социалистическата партия, така и в средствата за масова ин-
формация по твърде неочаквания, а и очевидно доста труден проблем за консер-
вативния социализъм, последва мощна канонада от емоционални реакции, еле-



ментарни заяждания и преднамерени обвинения от страна на нейните (вътреш-
но- и външно-партийни) врагове, които, за жалост обаче, не хвърлиха - толкова 
нужната в този случай, - обилна светлина по внезапно изригналия, а пък и съвсем 
не лесно решим проблем за същността и „полезността“ на този вид социализъм. 
Далеч съм от мисълта, че К. Нинова е добре запозната с тайнствата на 
историята и теорията на лявата идея и на социалистическото движение, или че 
може обстойно и сносно да обясни на публиката какво точно е имала предвид, 
когато е прибягнала до услугите на формулата за консервативния социализъм. 
Тя не дойде в ръководството на лявата партия от средите на хора, които дълго-
трайно, активно и системно са се занимавали с проблемите и дилемите, с ениг-
мите на идеологическата теория и на политическото й осъществяване в живота. 
Ето защо са твърде лесно обясними повърхностните й знания за мистериите, а 
и за драматичните исторически обрати в сферата на политическите идеологии. 
В този контекст не бива да се забравя и първият й сериозен публичен гаф, когато, 
вече станала лидер на най-голямата и най-старата лява партия в България, има-
ща определена и солидна идейно-програмна биография, тя обяви на всеослуша-
ние огромните си симпатии към Маргарет Тачър
1
, което беше истински шок за 
партийните членове, а и за голяма част от „червения“ електорат. Впрочем, този 
случай или скандал с изказванията на К. Нинова бе достатъчен, за да разкрие на 
българската общественост публичната тайна, че не само тя, а и огромна част от 
другите партийни лидери в годините на т.нар. „демократичен преход“ у нас са 
крайно неосведомени, даже очевидно невежи в деликатната и сложна област на 
историята и теорията на различните идеологически фамилии. Не са потребни 
никакви по-сериозни, добре обосновани доводи и аргументи в този аспект, или 
по повод на възникналия казус с консервативния социализъм, защото очевидна-
та и светкавична негативна реакция към мнението на К.Нинова беше извършена 
на аналогично равнище - с елементарни „ганглийни“ реакции, които бяха очевид-
ното и поредно свидетелство за крайно ниското равнище на културата на българ-
ските партийно-политически елити в годините на „прехода“. Впрочем, те доказа-
ха и пълната несъстоятелност на всекидневно натрапваните на българската об-
щественост фикции, или илюзии за демократичния плурализъм на мненията, 
както и за свободата на всеки да отстоява личното си мнение. Що за плурализъм 
1
Поводът беше наскоро излязлата у нас книга на М. Тачър: Живот и политика. С., Слънце, 2013, 704 с. 



може да съществува, когато всички изповядват едно мнение, като разликите са 
не в доводите или аргументите, а в емоционалните реакции! А консервативният 
социализъм не заслужава такава единодушна реакция, защото е част от интелек-
туалното богатство и политическата история на Европа. Затова неграмотността 
на родните преходни партийни елити е показателна и за дълбочината на кризата, 
в която е изпаднала не само България, но и Европа. По този доста сериозен, но 
и труден проблем досега няма нито едно сериозно изследване, нито публикация 
в ангажираните с БСП медии и експертни кохорти, което е и достатъчно показа-
телно за качеството на знанията и услугите на какви кадри разчита елитът й. 
Още по-странно и непонятно е, че специализираната Идейно-програмна комисия 
към НС на БСП не предприе абсолютно никакви инициативи, за да постави и раз-
гледа на отделно свое заседание въпроса за естеството, ролята и значението на 
консервативния социализъм в България и най-вече за БСП, защото беше не само 
редно, но и задължително подобен сериозен проблем да не се неглижира, прене-
брегва, премълчава и заобикаля от ръководните органи на БСП. Но такива идей-
ни дебати липсват така също и в средите на десните партийни формации, а те 
са задължителни особено за онези от тях, които играят на социалната „вълна“. 
В крайна сметка, такива мълниеносни и конюнктурни реакции по не един 
или два, иначе доста сложни, въпроса от сферата на идеологията за сетен път 
илюстрираха не само крайно ниската политическа, а и философска, дори и об-
ща култура на преходните ни - във всяко отношение - политици и властници, но 
също и плачевното състояние на идеологията и политическата теория у нас. 
Защото и в нито едно научно - политическо и политологическо - списание, научна 
монография или в нито една медия не се организира/проведе сериозно обсъж-
дане и анализиране на възможността, необходимостта и полезността у нас да се 
действа в посока на изграждане или утвърждаване на визията за консервативния 
социализъм без оглед на това дали тази визия ще бъде подкрепена и обосно-
вана, или пък ще бъде публично и разностранно подложена на сериозни критики 
и отрицания. След като дори идейните опоненти и врагове на БСП, а даже и на 
К. Нинова не сториха нищо значимо, освен искрометни и вече забравени от об-
ществеността дребнави заяждания, или инфантилни подигравки по въпроса за 
публично дезавуиране на идеята на лидерката на БСП, не може да има каквото 
да е съмнение и в техния интелектуален, политико-културен, а и още повече фи-
лософски, идеологически капацитет, независимо от техните претенции, че са 



съвременно, модерно политически мислещи и действащи за разлика от „архаич-
ните“, „бетонираните мозъци“, или пък и от носталгичните „глави“ в БСП.
Няма и едва ли може/трябва да има спор обаче, че такъв идеен дебат не 
само е крайно необходим, а и, по всяка вероятност, би бил много полезен и то 
съвсем не само за партията на социалистите в България, но и за всички оста-
нали, пък и нарцистично афиширащи се типажи на самозваната т.нар. политиче-


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет