Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Маркс , К., Энгельс
| ска класа. Защото от много години вече в средите на истински демократичните
интелектуалци се говори и пише за фрапиращата, даже и отчайващата тенден- ция на всеобща деинтелектуализация в сферата на държавното и обществено- то управление, още повече в тази на партийното строителство и публично дей- ствие. Затова и внезапно изгрялият (на преходния ни исторически хоризонт) въпрос за консервативния социализъм би трябвало да се постави и реши в този контекст. А, заедно с това, и публично да удостовери верни, основателни, или - тъкма обратното, - безпочвени, или несъстоятелни ли са твърденията за деинте- лектуализацията сред родните преходни (идеологически и политически) елити, която очевидно е придобила твърде мащабни, или, за всеобщо съжаление, даже и пандемични измерения в днешното „преходно“ българско общество. Ако, обаче, застанем на позицията не на спонтанно или пък организирано осъществената публична „наказателна операция“ срещу К. Нинова от страна на нейните върли опоненти и врагове както в средите на БСП, така и в други партии, или даже в медиите, следва да направим задължително и следващата логична стъпка: ако лидерът на най-голямата лява партия у нас не разбира в детайли и всъщност какво публично е сервирал на отявлените, или прикритите си критици и противници, тогава кой и защо от най-близкото й обкръжение е поднесъл на К. Нинова формулата, предизвикала такава мигновенна и отрицателна публична реакция. В случая искам да подчертая нещо много важно: Нинова е перфектен юрист и опитен управленец, който знае кога и защо трябва „да си държи езика зад зъбите“, да не лансира тези, които работят срещу нея самата. Тя неведнъж е демонстрирала завидна гъвкавост и впечатляващи умения да отклонява ди- ректно поставените й, а и неудобни за нея въпроси на журналисти. Затова е нор- мално да се предположи, че тя, най-малкото като юрист, е могла да пресметне, а пък и съответно да избегне публичния кандал около употребата на въпросната формула, но не го е сторила. А тогава съвсем логично и закономерно възниква проблемът: защо тя е отишла на такава опасна за нея вербална стъпка? И отго- 10 ворът в този аспект може да бъде само един-единствен. Значи, някой изключи- телно приближен до нея експерт, на когото тя в момента има пълно доверие, при това и който очевидно има добри познания в сферата на политическа- та/политологическата теория и история, е „сервирал“ на лидерката на БСП (на „четири очи“) въпросната скандална формула. Но тогава вече следва и вторият ( задължителен) въпрос: с какви дискретни мотиви, или с какви тайни намерения тази (анонимна) персона е предложила, дала на Нинова безспорно иначе твърде опасната (за самата нея) формула за консервативния со-циализъм; какво соб- ствено тази особа дискретно и реално е целяла, очаквала да се случи чрез про- вокирането и раздухването на неизбежен публичен скандал около темата за кон- сервативния социализъм като нова стратегическа и спасителна визия на БСП? В този контекст мога да заявя, че имам сериозни и обосновани предполо- жения коя е тайната, или анонимната персона, която дискретно, на „четири очи“ е посъветвала К. Нинова да включи въпросната формула в репертоара си. Но тъй като нямам преки доказателства, ще спестя на любезните читатели името на онзи, който е подбудил ръководителката на БСП към скандалните изяви във връзка със споменаването на консервативния социализъм като лява визия. Не е и толкова важно кое точно е лицето, предложило коварните си услуги на Нинова. Обаче, много по-съществено, а пък и даже интересно е защо го е направило. Да- ли това е било само моментно хрумване и експлоатиране на тогава пулсиращата конюнктура, или пък е имало и по-далечни, стратегически очаквания за ефекти, които несъмнено биха „подкопали“ още повече авторитета и популярността на най-старата в момента и най-голяма в държавата ни лява политическа партия - това са въпроси, които не бива да се отминават с безразличие или с пасивност. Освен това всеки, който достатъчно сериозно се интересува от политика, или пък който следи много внимателно и последователно какво - реално и видимо, или дискретно и задкулисно - става в различните партии в годините на злополуч- ния „преход към демокрация“, може да предположи, а и с голяма доза вероятност да познае, коя всъщност е тайнствената персона сред най-близкото обкръжение, или пък сред „любимците“ на председателката на НС на БСП, имаща нужните политологически познания по въпроса за консервативния социализъм. Очевидно е, че този персонаж няма тесни или биографични връзки с Лявото, а по-скоро е бил (идейно и професионално) свързан с идеите на Десницата у нас. Подобен феномен едва ли трябва да ни изненадва: в годините на т.нар. „демократичен 11 преход“ конюнктурно-меркантилното прехвърляне от една към друга, или пък на сменяне на партийно-идеологическата принадлежност се превърна в банално занимание. Не случайно тенденцията на партийно-политическото номадство вече е не само очевадна, но даже и потресаваща по своите мащаби. А БСП в годините на прехода се превърна не само в своеобразен чест донор на високо- подготвени партийни кадри - особено от младото поколение, - за други, в т.ч. и десни, или даже враждебни на нея формации, но и за инфилтриране в своите редици на лица с предишна чужда на лявото политическа биография. В случая не иде реч единствено за избрани с „червената бюлетина“ кметове, които, впос- ледствие, за да запазят власта и облагите си, се обявяваха за независими, или даже преминаваха в легера на нейните най-върли противници, но и за нещо повече - за всички онези кадри, дислоцирани на различни етажи в националната, регионалната и местната власт чрез и заради БСП, който по-късно смениха (т.е. отказаха се от) предишната си партийна идентичност, а някои дори станаха и членове на вражеските формации с очакването по този начин да се укрепят във властовите апарати на държавата и обществото независимо вече под чий флаг. За партия като БСП, която от историческото си рождение до началото на т. нар. „демократичен преход“ от късната ноемврийска есен на 1989 г. винаги е стояла непоклатимо на идейните позиции на марксизма, е понятно защо не е допускала каквито и да било дебат за произхода, същността, ролята и значе- нието на консервативния социализъм като стратегическа линия на дейността й. Ето защо сега, в годините на този злощастен за българския народ квази-де- мократичен преход бе, ако не напълно закономерно, поне вероятно да избухне и такава идейна „бомба“, защото марксистката теория вече е свалена от пиеде- стала на нейната съдбовна ценност и сакралност в живота на партия като БСП. В аванс само ще подчертая, че отношението на марксистката теория към консервативния социализъм е напълно определено, категорично и еднозначно. Не друг, а Карл Маркс и Фридрих Енгелс са го депозирали публично и ясно в своя знаменит „Манифест на Комунистическата партия“, където те му отделят спе- циално внимание, но и солиден теоретически, а пък и остро критичен анализ. 2 В „Манифест на Комунистическата партия“ и, по-точно, в неговата трета част Маркс и Енгелс специално анализират и остро критично разобличават не- 2 Виж подр.: Маркс, К., Энгельс, Ф. Сочинения. 2-е изд. Том 4, М., Государственное издательство поли- тической литературы, 1955. 12 научните, реакционни и крайно зловредни за класовите борби и бъдещите исто- рически победи на пролетариата идеологии, каквито са тези за феодалния со- жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|