Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох



Pdf көрінісі
бет7/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

щество на социалдемокрацията, респ. и на социалната държава в тогавашното 
изключително смутно, а даже и барутно историческо време и многократно раз-
търсваното от тежки катаклизми обществено съзнание и битие на Германия.
На фона, обаче, на тези, останали и до ден днешен, паметови следи за ре-
форматорските визии и начинания на Бисмарк сякаш напълно изчезнали, или по-
тънали в мрака на историческото и политическото забвение са името и делото 
на една друга, също много значима фигура на онова бурно време в Германия. 
Става дума за Лоренц фон Штейн - наследник на една от най-знаменитите ри-
царски фамилии, крупен теоретик, виден държавник, авторитетен учен, профе-
сор в няколко емблематични за онова бурно време университета, член-корес-
пондент на Петербургската академия на науките, съветник на японския примиер-
реформатор Ито Хиробуми, последователен и непримирим критик на марксизма 
и революционните теории, ярък застъпник на надкласовата социална монархия, 
изтъкнат предшественик на дясната социалдемокрация; персона, която 
изключително много и силно е повлияла на Ласал и астромарксизма, а и която, 
най-сетне, е истинският „баща“ на идеята за консервативния социализъм. И 
тъкмо Лоренц фон Щайн се оказва този, който създава твърде интригуващата за 
времето си визия, в която обединява националната и социалната идея, които 
трябвало да са твърдият фундамент на една исторически перспективна, могъ-
ща, но и богата държава. В това уникално съчетание (на националното и социал-


19 
ното) консервативният манталитет и маниер на преобразуване на реалностите и 
нравите може да окаже известно, при това немалко гостоприемство и на различ-
ни елементи на левия консерватизъм, който обикновено доста по-трудно се за-
белязва и проявява в обществения живот. Именно Лоренц фон Щайн е първият 
мислител, който легитимира, а и вкарва в научен оборот понятието „социална 
държава“. А това става през 1850 година. Освен това е и забележително, че в 
неговите теоретически изследвания и публикации по тази важна проблематика 
винаги и навсякъде фокусът на теоретическия анализ е насочен към Човека
само с тази уж привидно твърде малка, но всъщност изключително съществена 
подробност, че в неговите произведения винаги и навсякъде става дума не тол-
кова за Човека в битността му на отделна личност, индивидуалност, или атоми-
зиран индивид, както обикновено се случва в теоретическите дискурси на различ-
ните модалности на либерализма, а единствено, или преди всичко за Човека в 
качеството му на някакъв социален вид, т.е. в неговите класови, съсловни, общ-
ностни измерения, прояви и формати. И не случайно в теоретическите му дис-
курси, касаещи учението за управлението и правото на управление, винаги на 
предна линия се афишират и анализират не въпросите на икономиката, пазара, 
стопанството на държавата и пр., които, обаче, никога и никъде във фундамен-
талните му трудове не са пренебрегнати, а онези, които са тясно свързани с 
екзистенцията на човека като класов, съсловен, масов тип. Или, по-точно ка-
зано, въпросите за т.нар. от него вътрешно управление на държавата, към кое-
то се отнасят проблемите за физико-биологическия статус, народонаселението, 
демографските особености на различните социални групи, класи, съсловия; миг-
рационните форми, посоки, темпове; здравеопазването, ролята, но и задълже-
нията на санитарната политика и особено на санитарната полиция; статуса на 
лекарското съсловие от античността до неговото време; ролята и значението на 
акушерките; нивото на болничните и психиатричните заведения, родилните до-
мове и даже минералните извори; полицията с нейните правни основи и законови 
механизми, институции и т.н.; управлението на духовния живот на различните 
социални типове, към което спадат въпросите за образованието, просветата, 
културата, изкуството и науката; обществено-исторически наложената структу-
ра на образователните институции с техните степени и разновидности, напр. об-
щото, класическото и професионалното обучение на децата, подрастващите и 
младежите и т.н., както и на исторически съществуващите, или на дължимите 


20 
посоки, начини, форми и инструментариуми на политиката на държавата в тези 
много важни жизнени сфери.
7
Едва след като приключи с техния (комплексен, а 
и задълбочен) анализ, Лоренц фон Щайн дава простор и изява на своите на-
учно-теоретически размишления, доводи и аргументи, отнасящи се до проблем-
ната сфера на икономиката, пазара, финансите, ролята и значението на парите 
в обществения живот, даже и за въпросите за естеството, ценността и нивото на 
осигуреност на пожарните служби, или застрахователните, пътно-транспортните 
(
морски, речни и сухопътни), водопроводно-канализационните, пощенските, ад-
министративните, териториално-селищните, горските, кредитно-счетоводните
занаятчийските, промишлените, търговските, иновационните, патентните систе-
ми на изследваните държави. Чак след като приключи тези два огромни (теоре-
тически) корпуса, Л. фон Щайн насочва аналитичния и интерпретативния си взор 
към проблемната сфера на обществения живот, на неговите генеалогии, 
феноменологии, наини,равнища и форми на реализация в държавата и в начина 
на живот на дадени общности; на профилираните управленски ведомства, телео-
логии и институционални дейности за бедните, неимуществените и социално-
уязвимите социални групи, за да приключи многопосочния си и комплексен ана-
лиз с проблемите за взаимопомощта, самопомощта, класовата, или съсловната 
солидарност, както и на въпросите, отнасящи се до историята, естсеството и 
последиците от публичните изяви на различни типове обществени организации 
и социални движения, борещите се за, или против дадени социални каузи и пр. 
Както добре се вижда, но и ясно се разбира, теоретико-методологическият 
анализ на Лоренц фон Щайн съвсем не е повърхностен, нито е частичен, еле-
ментарен, или прекалено конкретен и детайлизиран, т.е. обвързан само с едно 
историческо време, или преди всичко с германското общество. Напротив, той 
обикновено се простира в териториите на различни - свързани, или необвързани 
помежду си - исторически епохи, типове общества, политически режими, устрой-
ства на държавата, и т.н. За да може - едва на тяхната основа, - да предложи и 
обоснове и собствената си визия както за устройството и действието на соци-
алната държава, така и за възможно най-добрите социални политики, които би 
трябвало да гарантират стабилността и историческата бъдност, просперитета и 
благоденствието на конкретната държава, на нейното общество и на нацията й.
7
Виж подр.: Штейн, Л. фон Учение об управление и право управления с сравнением литературы и зако-
нодательств Франции, Англии и Германии. СПб., изд. А.С. Гиероглифов, 1874, 586 с. 


21 


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет